Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
Главата му била змийска и върху нея стърчал рог. С Навухудоносор II свързваме и едно друго чудо - „Висящите градини". Сведенията говорят, че тях той построил като дар за жена си Аметида. Те представлявали градини с пищна растителност по бреговете на р. Ефрат. Немският археолог Роберт Колдевей през 1899 г. попада на тях, когато започва разкопки. Това били първите открити подземни помещения във Вавилон. Намерен бил кладенец, образуван от разположени по необикновен начин шахти, свързани със си- стема от подемници за непрекъснато подаване на вода. Интересно за този вавилонски цар е, че докато неговите предшественици строят с непечен кирпич, той използвал преди всичко печените тухли. И ако от по-старите сгради са останали днес малко следи, причината не е в нетрайността на вложения материал, а защото са рушени и разграбвани за друго строителство. Сред „чудесата на Вавилон"безспорно е и легендарната Вавилонска кула (Етеменанки)- грандиозно творение, символ на човешкия дух, устремен към все по-големи върхове. Този огромен зикурат с височина 90 метра и широчина в основата също 90 метра е бил многократно срутван, но винаги наново издиган и възвеличаван от Цяла поредица владетели, в т. ч. Набопаласар и сина му Навухудоносор II. От Набопаласар са останали думите: „По онова време Мардук ми заповяда да изградя вавилонската кула, която по времето преди мен беше разклатена и доведена до събаряне, да укрепя здраво основите й върху гръдта на подземния свят, а върхът й да е устремен към небесата." Навухудоносор продължава делото му: „Аз се заех да достроя върха на Етеменанки, та да съперничи на небето." Очевидно е, че царете строяли не само за себе си, но и за поколенията, идващи след тях. Каква е била силата на образа на „царя на царете", можем да съдим по някои легенди от еврейски произход, където Навухудоносор II е в обкръжението на две велики жени, живели 3-4 столетия преди него. Става дума за Савската царица, наричана негова майка, и асирийската владетелка Семирамида, определяна за негова съпруга, смятана и за създателка на „Висящите градини". В стари митове и предания на сирийци, персийци, арменци и други народи царица Семирамида се радвала на голяма почит, подобно на Савската царица. Любопитен е фактът, че имената на бащите им са еднакви - Хадат. И двете жени били властни и се качили на трона, след като премахнали съперниците си. Смятани са за добри ездачки, като понякога са се обличали в мъжки дрехи. Цариците са познати строителки на храмове, дворци, използват изкуственото напояване. В религиозно отношение Савската царица и Семирамида (на вавилонски Самурамат) познават култа към различни религии. Първата владетелка, живяла през X—IX в. пр. н. е., била и езичничка, почитаща Слънцето, смятана и за Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 44 предвестничка на исляма. Втората владетелка през IX в. пр. н. е. дала на асирийците ново бо- жество - бог Небо (Набу), символ на обединението между асирийци и вавилонци, чиито поклонници са главно във Вавилон. Нека припомним, че така са наричани древните жреци магове при израилтяните. Набу е име титла, която срещаме и при Навухудоносор II (Набу Кудури Уцур II). Дори в смъртта си цариците си приличат. Като напускат земния свят, те сякаш изчезват и се скриват. Тези, които създали образите им, очевидно не се интересували от строгите конкретни факти. По-скоро е изграждан определен тип жена, внушаваща уважение и респект с делата си, доминираща над мъжете, надхвърляща определените исторически рамки. Когато Навухудоносор II умира през 562 г. пр. н. е., с него като че ли си отива и част от могъществото на Вавилония. Наследява го на трона синът му Амел-Мардук (Евилмеродах), който управлява само две години, преди да бъде убит по време на бунт. Цар става Нергал- шарусур (Нериглисар), зет на Навухудоносор, който се захваща с широкомащабен поход отвъд Тавър. Намеренията му обаче са осуетени, защото през 556 г. пр. н. е. войската му е разбита и той умира. Законният престолонаследник Лабаши-Мардук бързо е свален и за владетел на вавилонците е обявен Набонид. Новият цар не е от династията на Набопаласар и Навухудоносор. Той е син на сановник и на първожрица на бог Син в познатия ни гр. Харан. Това е време, когато владетелят пренебрегва бога на Слънцето Мардук и се опитва да възвърне бога на Луната - Син (Нана), покровител на Ур и на Харан. Промяната се дължи на засиленото влияние на Харан, който винаги е бил важно средище на хуритите (траки) за почит към Луната. Вероятно определена роля изиграва и фактът, че тогава са засилени контактите с евреите и други народи, които по-късно ще поставят началото на арабската общност. Главен проблем във Вавилония се явява изхранването на хората. Той води началото си още от времето на Навухудоносор II, когато отклоняването на значима част от работната ръка за ог- ромни строителни работи (дворци, храмове и др.) понижава производството в селското стопанство. Положението се утежнява и от факта, че мидийците контролират важни търговски пътища на север и изток. Набонид решава да се оттегли в посока запад и да остави за свой наместник във Вавилон сина си. В оазиса Тейма в Северозападна Арабия царят изгражда своята нова резиденция. Там той живее от 549 до 539 г. пр. н. е. и достига до вътрешността на Арабия -Медина, който след хилядолетие ще се превърне в свещения град на Мохамед. В региона ситуацията е променена. Голяма сила придобиват персите, настанили се в Елам в средата на VII в. пр. н. е. след неговия погром от Ашурбанипал. Царят на мидийците Астиаг жени дъщеря си за персийския владетел Камбиз I. От техния брак се ражда Кир, който става цар и на перси, и на мидийци. Упорито и целенасочено той поставя основите на своята империя. През 547 г. пр. н. е. силната държава в Мала Азия - Лидия, е превърната в персийска провинция. Владетелят печели новите си поданици с хуманното си отношение към тях и с религиозната си търпимост. Така той спечелва и жителите на Вавилон, които все още не могат да забравят своя бог Мардук и не признават бога на Луната. Поддръжниците на Набонид непрекъснато намаляват и след обсадата на гр. Сипар е превзет и Вавилон, почти без бой. Падането на Вавилон принуждава всички западни държави до границите с Египет, подвластни на българите худони, да се подчинят на цар Кир. След убийството на Бел-шар-Уцур (Валтасар) худоните, под водачеството на Заир Набу Уцур, напускат Месопотамия и се отправят на север, по пътя на своите сънародници, водени около три столетия и половина преди това от Савската царица и брат й, цар Тимоти. Преселниците се настаняват в земите на Азовско море и по долното течение на р. Дон. По- Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 45 късно те завладяват и горното течение на р. Волга и нейните притоци. Угасва блясъкът на Вавилонската империя, превърнала се в символ на могъщество, уникална материална и духовна култура в продължение на близо две хилядолетия. жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|