Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
|
Част трета „ Именник на българските кханове" първи сведения и някои характерни особености Едва ли може да се открие по-ясен и категоричен исторически документ, който показва връзката на древните българи с техния самобитен и неповторим 12-циклов слънчев календар със земите на Вавилон. Добре е да отбележим още веднъж текста, записан след владетеля Умор: „Преди така назованите асирийски царе царува, както казахме, и Навухудоносор." Интересното е, че самият „Именник" не е отделен от Четвърта книга на царете, а е неразделна част от общия текст. За Вавилон се говори и преди да започне изброяването на българските кханове. Заслужава внимание и фактът, че след Навухудоносор стои една фиксирана цифра - 24 години, за която преводачи и тълкуватели като П. Добрев не споменават. А тя е съществена отправна точка към Навухудоносор I, който управлява от 1126 до 1103 г. пр. н. е. (т. е. точно 24 години) Вавилония. Владетел на българите худони, на хиксоси и субареи (себери), той разширява на север своята държава, като завзема главно асирийски територии. За съжаление в последно време у нас се дискутира повече как трябва да бъде точното изписване (изписване, а не изговаряне) на този паметник на българската държавност, отколкото да се разберат неговият смисъл и съдържание. Повечето изследователи обявиха, че трябва да бъде премахнат звукът „х" в думата „хан" (синоним на владетел) и да се употребява единствено буквата „к" - „кан". Лесно беше забравено, че звукосъчетанието „кх" е характерно за древните българи и изговорът на „к" или „х" (изговорът, а не записването) вероятно зависи от района и времето, когато са го населявали. Но нека не навлизаме отново в спора, а продължим напред, за да не изпуснем главното. Удивително е, че въпреки наличието на „Именника", където като първо име е посочен легендарният Авитохол, в учебниците по история продължава да се сочи, че Аспарух/Исперих (шестият владетел) е основател на България през 681 г. За Дунавска България това е така, но само тази държава ли е основана от древните българи? Всъщност самият „Именник" (Преводът на текста е от книгата на Петър Добрев „Царственик на българското достолепие", София, 1998, с. 28 и 31) говори достатъчно красноречиво: „ Авитохол живя 300 години. А родът му бе Дуло. Годината му дилом твирем. Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му дилом твирем. Гостун - този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му дохс твирем. Коурт държа 60 години. Родът му Дуло. Годината му шегор вечем. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 68 Безмер - три години. Родът му Дуло. Годината му шегор вечем. Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави. А след това дойде Исперих от тази страна на Дунава, както е и досега. Исперих- шестдесет и една година. Родът му Дуло. Годината му верени алем. Тервел - 21 години. Родът му Дуло. Годината му теку читем. Твирем-28 години. Родът му Дуло. Годината му дван шехтем. Севар- 15 години. Родът му Дуло. Годината му тох алтом. Комирсош- 17 години. А родът му бе Вокил. Годината му шегор твирем. Този княз измени родът Дулов, сиреч вихтун. Винех- 7 години. Родът му Вокил. Годината му именшегор алем. Телец- три години. Родът му Угаин. А годината му сомор алтем. Умор- 40 дни. Родът му Вокил. Годината му дилом тутом." Този важен летопис на българската държавност е открит от Руския славист Андрей Попов през 1866 г. в сборник от древни исторически текстове „Елинский летописец".Представлява своеобразен списък с имената на българските владетели от средата на II в. до втората половина на VIII в. (от Авитохол до Умор). Според изследователите той е създаден върху основата на старо предание по времето на цар Симеон (913-918 г.), когато българският владетел отправя своите искания пред Византия за царска титла и корона. Познати са три преписа - Уваров, Московски и Погодински. „Именникът" е поместен в Старозаветната Четвърта книга на царете, без никакъв надслов. Първи негов кръстник е хърватският историк Франьо Рачки, който през 1870 г. в Rad Jogoslovenske Akademie, том II го нарича „Именник на първите български князе". По-късно, поради липса на пълно съответствие между думата „княз" и „хан" („кхан"), летописът е назован от своите изследователи (главно български и руски историци) „Именник на българските ханове". Интересно е тълкуването на титлата княз, предложено от Р. Рачев. Според него тя е съставена от две части - КАН + A3 = КАНАЗ, в смисъл на „господар", „помнещ", „знаещ". При един внимателен прочит на този паметник се забелязва, че хронологията на царуването на владетелите е свързана със самобитен календар, който се движи по определен повтарящ се цикъл от 12 години. Отделната година носи името на животно, което всъщност е название на небесно съзвездие. Интересното е, че събитията около всеки кхан се посочват два пъти. Веднъж с помощта на месеца и годината на заемане на властта и втори път чрез указване срока на годините, през които държи властта. Летоброенето според древните българи: Първа година - сомор (година на мишката) Втора година - шегор (година на вола) Трета година - неизвестна (година на тигъра) Четвърта година - дван (година на заека) Пета година - верени (година на дракона) Шеста година - дилом (година на змията) Седма година - теку или именшегор (година на коня) Осма година - неизвестна (година на овцата) Девета година - неизвестна (година на маймуната) Десета година - тох (година на петела) Единадесета година - етх (година на кучето) Дванадесета година - дохс (година на свинята) Название на месеците: Първи месец - алем Втори месец - тутом Трети месец - читем Четвърти месец - твирем Пети месец – вечем Шести месец - шехтем Седми месец - неизвестен Осми месец - неизвестен Девети месец - неизвестен Десети месец - неизвестен Единадесети месец — неизвестен Дванадесети месец - алтем, алтом Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 69 Подобни циклови календари се срещат при два древни народа - асирийци и еламци, които са съседи на древните българи във Вавилония. За да успеем да вникнем в древната ни история и посланията, завещани в „Именника", трябва да се опитаме да жүктеу/скачать 4.74 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|