Книга Нийл Доналд Уолш

В първата книга Ти обеща, че ще дадеш във втора книга разяснения по редица проблеми - като времето и пространството, любовта и войната, доброто и злото и планетарните геополитически съображения от най-висок порядък. Обеща също да обясниш - в известни подробности - човешкото преживяване на секса.

Да, обещах всички тези неща.

Първата книга бе свързана с по-лични въпроси, с живота на човека като индивид. Втора книга се занимава с колективния живот на планетата. Трета книга завършва трилогията с най-мащабните истини: космологията, цялостната картина, пътят на душата. Като цяло трите книги съдържат настоящите Ми съвети и информация по всичко от това да си завържеш обувките до това да разбереш вселената.

Изчерпа ли онова, което имаше да кажеш за времето?

Казах всичко, което ви е нужно да знаете.

Времето не съществува. Всичко съществува едновременно. Всички събития възникват едновременно.

Тази книга се пише и докато се пише, тя е вече написана. Тя вече съществува. Ето откъде фактически ти приемаш цялата информация - от книгата, която е вече написана. Ти само й придаваш форма.

Това означава казаното: „Още преди да поискате, вече ви е дадено."

Информацията за времето изглежда интересна... но доста езотерична. Може ли да намери приложение в реалния живот?

Истинското разбиране на времето ще ви позволи да живеете много по-спокойно в относителната реалност, където времето се преживява като движение, като поток, а не като константа.

Вие самите се движите, а не времето. Времето не се движи. Съществува само Един Миг.

На някакво дълбинно ниво вие разбирате това. За това когато нещо прекрасно и забележително се случи в живота ви, вие често казвате „сякаш времето спря".

И то наистина е спряло. И когато вие също спрете, тогава преживявате един от тези жизнеопределящи моменти.

Това ми се струва трудно за вярване. Как е възможно?

Науката вече е доказала това по математически път. Изведени са формули, които показват, че ако човек пътува в космически кораб с достатъчно голяма скорост и на достатъчно разстояние, той може да се обърне към Земята и да наблюдава собственото си излитане.

Вие твърдите, че годината се състои от 365 „дни". Но какво означава „ден"? Вие сте приели - и трябва да добавя, съвсем произволно - че „денят" това е „времето", което е необходимо на вашия космически кораб да направи една пълна обиколка около своята ос.

Но откъде знаете, че се е извършило такова завъртане? (Та вие не можете да почувствате това завъртане!) Избрали сте една отправна точка в небето - Слънцето. Твърдите, че на космическия кораб, на който се намирате, му е нужен един ден, за да бъде с лице към Слънцето, после да се обърне с гръб и накрая отново да се обърне с лице към него.

Разделили сте този „ден" на двайсет и четири „часа" - отново доста произволно. На същия принцип сте могли да изберете десет или седемдесет и три!

После сте разделили всеки „час" на „минути". Приели сте, че всяка часова единица съдържа 60 по-малки единици, наречени „минути" - а всяка от тях съдържа 60 още по-малки единици - наречени „секунди".

Един ден сте забелязали, че Земята не само се върти около своята ос, тя също така лети в пространството! Наблюдавали сте, че тя обикаля около Слънцето.

Изчислили сте внимателно, че на Земята са й били нужни 365 обиколки около собствената ос, за да направи една обиколка около Слънцето. Този брой земни обиколки сте нарекли „година".

Нещата малко са се пообъркали, когато сте решили да разделите „годината" на единици, по-малки от „година", но по-големи от „ден".

Създали сте „седмиците" и „месеците" и сте успели да включите еднакъв брой месеци във всяка година, но не еднакъв брой дни във всеки месец.

Нямаше как да разделите нечетен брой дни (365) на четен брой месеци (12), така че просто решихте, че някои месеци ще имат повече дни от други!

Почувствали сте, че трябва да се придържате към дванайсет месеца, защото такъв е броят на лунните цикли, които се наблюдават за една „година". За да съгласувате тези три пространствени движения - обиколките на Земята около Слънцето, въртенето й около своята ос и лунните цикли - вие просто сте нагласили броя на „дните" във всеки „месец".

Но дори и така не всички проблеми се разрешават, защото вашите по-ранни постановки създават „натрупване" на „време", с което не знаете как да се справите. И така, решавате, че през определен период една година ще има цял един ден в повече. Нарекли сте такава година високосна и макар и да се шегувате, всъщност живеете с тази конструкция, докато Моите обяснения за времето наричате „непонятни"!

По същия произволен начин сте установили „десетилетията" и „вековете" (които, колкото и странно да е това, се основават на десятка, а не на дванайсетица), за по-нататъшно отчитане на „времето" - но всичко, което правите всъщност е, че създавате измервателни единици за отчитане на движения в пространството.

По този начин виждаме, че не времето „минава", а обектите преминават или обикалят в едно статично поле, което сте нарекли пространство. „Времето" е просто вашият начин да отчитате тези движения!

Учените разбират дълбоко тази връзка и затова говорят за „време-пространствен континуум".

Айнщайн и други учени са разбрали, че времето е мисловна конструкция, относителна концепция. „Времето" е относително спрямо пространството, което съществува между обектите! (Ако вселената се разширява, което е така - то на Земята ще й бъде нужно „по-дълго" време, за да извърши една обиколка около Слънцето, от колкото преди билион години. Тя ще трябва да измине по-дълъг път.)

Така че в последно време са необходими повече минути, часове, дни, седмици, месеци, години, десетиле тия и векове, за да се извършват тези циклични събития, отколкото това е ставало през 1492 година! (Кога един „ден" не е ден? Кога една „година" не е година?)

Вашите съвременни, високоразвити уреди за измерване на времето отчитат това „времево" противоречие и всяка година часовниците се сверяват така, че да съответстват на една вселена, която не стои неподвижна! Това се нарича средно време по Гринуич... И според това „усреднябане" излиза, че вселената лъже!

Айнщайн прави теоретическия извод, че щом не съществува „време", което се движи, а той самият се движи в пространството с определена скорост, нужно е само да се промени разстоянието между обектите или неговата скорост на движение - за да се „промени" времето.

Неговата Обща теория на относителността разшири вашето съвременно разбиране за съотношението между пространство и време.

Сега можеш да започнеш да разбираш защо, ако направиш продължително пътешествие през пространството и се завърнеш, може да се окажеш остарял само с десет години - докато приятелите ти на Земята ще са остарели с трийсет! Колкото по-далече отиваш, толкова повече ще се свива време-пространственият континуум и толкова по-малко ще стават вьзможностите, когато се завърнеш, да намериш живи на Земята онези, които си оставил!

Но ако учените на Земята в „бъдеще" разработят начин да се движат по-бързо, те ще успеят да „надхитрят" вселената и да останат в „реалното време" на Земята и при своето завръщане да установят, че на Земята е изминало същото време, както и на космическия кораб.

Очевидно е, че ако ускорението е още по-голямо, човек би могъл да се върне на Земята още преди да е излетял! Тоест, времето на Земята ще протича далеч побавно, отколкото на космическия кораб. Би могъл да се завърнеш след десет свои „години", докато на Земята ще са минали само четири! Ако увеличиш скоростта, десет години в космоса могат да се равняват на десет минути на Земята.

Ако човек се натъкне на „огъване" на пространството (Айнщайн, както и други учени са вярвали, че съществува такова „огъване" - и то с пълно право!), той внезапно ще прекоси „пространството" за един безкрайно малък „миг". Може ли подобен време-пространствен феномен буквално да те „запрати" обратно във „времето"?

Не е много трудно да се види, че „времето" не съществува, освен като конструкция на ума. Всичко, което е ставало - и което ще става - се случва сега. Въз можността да се наблюдава зависи от гледната точка - от „мястото ти в пространството".

Ако беше на Мое място, щеше да можеш да видиш Всичко - още сега! Разбираш ли?

О-о-о! Започвам - на теоретично ниво - да разбирам!

Много добре. Тук ти обясних нещата много просто, така че и дете да може да ги разбере. Може и да не е много издържано от научно гледище, но е лесно за разбиране.

В момента физическите обекти имат граници на скоростта - но нефизичес!ште обекти - моите мисли... моята душа... могат теоретично да преминават през етера с невероятна скорост.

Точно така! Съвършено вярно! И точно това става в сънищата и другите психически и извънтелесни опитности.

Вече разбираш какво е Deja vu - преживяване на нещо, което вече си преживял!

Но... акo всичко вече се е случило, значи, че съм безсилен да променя бъдещето си. Значи ли това, че всичко е предопределено?

Не! Не се надявай на това! То не е истина. Тази постановка трябва да ти служи, а не да ти нанесе вреда!

Ти винаги разполагаш със свободна воля и всеобхватен избор. Способността да проникнеш в „бъдещето" (или да го разбереш с помощта на други) би трябвало да те подкрепи да живееш живота, който желаеш, а не да те ограничи.

Но как? Тук се нуждая от помощ.

Ако „видиш" бъдещо събитие или преживяване, което не ти харесва, не го избирай! Направи друг избор! Посочи друго предпочитание!

Промени своето поведение, така че да избегнеш не желания резултат.

Но как мога да избегна нещо, което вече се е случило?

За теб то още не се е случило! Ти се намираш на такова ниво във време-пространствения континуум, при което още не си осъзнал станалото. Ти „не знаеш", че е „станало". Не си си „спомнил" своето бъдеще!

(Тази забрава е тайната на времето. Тя ти позволя ва да „играеш" великата игра на живота! По-късно ще ти обясня!)

Онова, за което не „знаеш", не е. Щом „ти" не си „спомняш" своето бъдеще, то не „ти" се е „случило" още! Нещо е „станало" само когато се „преживее". Нещо „се преживява" само когато се „познае".

Нека сега предположим, че си бил благословен да „надзърнеш" за кратко в своето „бъдеще" за част от секундата. Онова, което става, е, че твоят Дух - нефизическата твоя страна - просто забързва и се озовава на друго място във време-пространствения континуум и пренася със себе си известна остатъчна енергия - някои образи или впечатления - от момента или събитието.

Ти можеш да ги „почувстваш" - или понякога може да ги почувства друг, който е развил метафизически дар и той може „да почувства" или „види" тези образи и енергии да витаят около тебе.

Ако не ти харесва онова, което „чувстваш" относно своето „бъдеще", отклони се от него! Просто се отклони от него! В този миг ти променяш опита си и всичко в Теб си отдъхва с облекчение!

Почакай малко! Какво...?

Ти трябва да знаеш — вече си готов да разбереш -че съществуваш едновременно на всички нива на време пространството.

Това означава, че душата ти е Съществувала, Съществува и винаги Ще Съществува - свят без Край - Амин.

Аз „съществувам" на повече от едно място, така ли?

Разбира се! Ти съществуваш навсякъде - и във всички времена!

Значи моето аз съществува в бъдещето и в миналото, така ли?

„Бъдещето" и „миналото" не съществуват, както вече се потрудихме да разберем - но ако използваме думите така, както ти ги използваш - да.

Значи аз не съм само един?

Ти си само един, но си по-широк, отколкото си мислиш!

И така, когато моето „аз", което съществува „сега" промени нещо, което не му харесва В „бъдещето" си, онзи „аз", който съществува в „бъдеще" не притежава вече това като част от своя опит?

В основни линии, да. Цялата мозайка се променя. Но той никога не губи преживяването, което е постигнал. Просто е спокоен и щастлив, че „ти" няма да го преживееш.

Но нали „аз" от „миналото" все пак трябва „да преживее" това, за да стигне до „аз" от „бъдещето"?

В известен смисъл, да. Но, разбира се, „ти" можеш да „му" помогнеш.

Разбира се. Първо, като промениш онова, което „азът", който е пред тебе, преживява, „азът", който е зад тебе, може никога да не се наложи да преживее! Благодарение на този механизъм душата еволюира.

По същия начин твоето бъдещо аз получава помощ от собственото си бъдещо аз и по този начин ти позволява да избегнеш онова, което то не е.

Разбираш ли Ме?

Да. Много е интересно. Но имам един друг въпрос. Какво представляват миналите животи? Щом винаги съм бил „аз" -в „миналото" и в „бъдещето" - как мога да бъда някой друг, друга личност в минал живот?

Ти си Божествено Създание, което може да има по вече от една опитност в едно и също „време" - и способно да раздели своя Аз на много различни „азове" по свой избор.

Можеш да преживяваш все отново и отново „един и същи живот" по различни начини - както току-що обясних. А можеш също да живееш различни животи в различни „времена" от континуума.

И така, докато си ти, тук и сега - можеш също да бъдеш и си бил - други „азове" в други „времена" и „места".

И таз хубава! Започва да става все по-сложно и по-сложно!

Да. А това е само повърхностно очертание на проблема.

Запомни само едно: Ти си същество с Божествено Измерение, което няма граници. Една част от теб е избрала да познае себе си в настоящото Самоопределе ние, което преживяваш. Но това далеч не е границата на твоето Битие, макар че ти така си мислиш.

Защо?

А какво е то? Ти ми го каза вече, но кажи ми го отново, „тук" и „сега".

Ти използваш всичко в Живота - всичко в многото си животи - за да бъдеш и да решиш Коя е Истинската Ти Същност; за да избереш и създадеш тази Истинска Своя Същност; да преживееш и осъществиш настоящата си представа за себе си.

Ти се намираш във Вечния Момент на Себе-създаване и Себе-осъществяване чрез процеса на Себе-изразяване.

Ти си привлякъл хората, събитията и обстоятелствата в своя живот като оръдия, чрез които да осъществиш Най-грандиозния Вариант на Най-великата Представа, която някога си имал за самия себе си.

Този процес на създаване и пресъздаване е непрекъснат, безкраен и многостепенен. Той се осъществява целият „точно сега" и на много нива.

В твоята линеарна реалност ти преживяваш този процес като развитие от Минало през Настояще към Бъдеще. Представяш си, че имаш един живот или може би много, но със сигурност по един в даденото време.

Но ако „времето" не съществува? Тогава всичките ти „животи" ще бъдат едновременни!

И това е така!

Ти живееш този живот, животът, за който си даваш сметка понастоящем в своето Минало, в своето Настояще и своето Бъдеще едновременно! Не ти ли се е случвало да имаш „странно предчувствие" за нещо, което ще се случи - толкова силно, че да не смееш да си дадеш сметка за него?

На вашия език ти би нарекъл това интуитивно предупреждение. От Моя гледна точка това е просто внезапно съзнание за нещо, което току-що си преживял в своето „бъдеще".

Твоето „бъдещо аз" ти казва: „Хей, това никак не е приятно. Не го прави!"

Ти също така живееш в настоящия миг и други животи - онова, което наричаш „минали съществувания" -макар да ги преживяваш в своето „минало" (ако въобще имаш някакво усещане за тях). И това също трябва да бъде така. За теб щеше да бъде много трудно да играеш тази великолепна игра, каквато представлява Животът, ако притежаваше пълно съзнание за всичко, което става. Дори и това разяснение не може да ти го даде. Ако това стане, „играта" ще свърши! Процесът зависи от самото развитие на Процеса - включително липсата на пълно разбиране от твоя страна на този етап.

Затова благослови Процеса и го приеми като най-големият дар на Благия Творец. Приеми с любов Процеса и участвай в него с мир, мъдрост и радост. Възползвай се от Процеса и го преобразувай от нещо, което трябва да понесеш, в нещо, в което доброволно участваш като оръдие за сътворяване на най-прекрасното преживяване на Всички Времена: осъществяването на твоя Божествен Аз.

Как? Как най-добре да сторя това?

Не губи безценни мигове от настоящата си реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.

Има причина тайните да бъдат тайни. Предай своите съмнения на Бога. Използвай Сегашния Миг за Висшето му Предназначение - да сътвориш и преживееш своя Истински Аз.

Избери Своя Аз - Азът, който искаш да бъдеш - и прави всичко, на което си способен, за да го осъществиш.

Използвай онова, което ти казах за времето като рамка в обхвата на твоето ограничено разбиране, върху която да изградиш своята Висша Идея.

Ако те споходи представа за „бъдещето", отнеси се с уважение към нея. Ако придобиеш идея за „минал живот", използвай я - недей просто да я пренебрегваш. И най-вече, когато ти се разкрие начин да сътворяваш, разгръщаш, изразяваш и преживяваш своя Божествен Аз във все по-голямо Величие тук и сега, последвай този начин.

А пътят ще ти се разкрие, защото си поискал това. Създаването на тази книга е знак, че си поискал. Защото ти нямаше да я създаваш в този миг, пред очите си, ако нямаше отворено съзнание, открито сърце и душа, готова да разбере.

Същото се отнася и за онези, които я четат. Защото те също са я създали. Как иначе щяха да я преживяват сега?

Всеки създава всичко, което се преживява сега - което е друг начин да се каже, че Аз създавам всичко, което се преживява сега, защото Аз съм всеки един.

Разбираш ли хармонията в това? Съзираш ли цялото Съвършенство?

То се сьдържа в една-единствена истина:

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДИН.

Кажи ми нещо за пространството.

Пространството е изявеното... време.

Всъщност няма такова нещо като пространство -чисто, „празно" пространство, без нищо в него. Всичко е нещо. Дори и „най-празното" пространство е изпълнено с пари, толкова фини и разпрострени на безкрайни разстояния, така че сякаш ги няма.

А и когато парите изчезнат, остава енергия. Тя се проявява като вибрация. Осцилация. Движение на всичко при определена честота.

Невидимата „енергия" е „пространството", което дьржи „материята".

Навремето - ако използваме вашия линеарен модел за време - цялата материя на вселената е била кондензирана в една малка точица. Не можете да си представите каква плътност е това - но това е така, защото вие си представяте, че материята, каквато съществува сега, е плътна.

Всъщност, онова, което сега наричате материя, е в основната си част пространство. Всички „твърди" обекти са два процента твърда „материя" и деветдесет и осем процента „въздух"! Пространството между най-дребните частици на материята във всички обекти е огромно. То е съизмеримо с пространството между небесните тела във вашето нощно небе. И въпреки това вие наричате тези обекти твърди.

На някакъв етап цялата вселена всъщност е била „твърда". Не е имало фактически никакво пространство между частиците материя. Цялата материя е била лишена от пространството си - а лишена от огромното си „пространство", материята се е побирала в обем по-малък от главичка на карфица.

Имало е „време" преди онова „време", когато не е имало материя въобще - само най-чиста форма на Висша Вибрационна Енергия, която вие наричате антиматерия.

Това е било времето „преди" времето - преди физическата вселена такава, Каквато знаеш, че е била. Нищо не е съществувало като материя. Някои хора мислят за това състояние като за рай или „небе", защото „не е съществувал материален свят"!

(Не случайно в съвременния език, когато подозирате някакъв проблем, вие питате „Какъв е проблемът?", което на английски език буквално значи „Каква е тази материя?")

В началото чистата енергия - Аз! - вибрира, осцилира толкова бързо, че да образува материя - цялата материя във вселената!

И ти можеш да извършиш същото. Всъщност го вършиш ежедневно. Твоите мисли са чиста вибрация -и те могат и наистина създават физическа материя! Ако достатъчно хора измежду вас се изпълнят от обща мисъл, вие можете да окажете въздействие върху някои страни на вашата физическа вселена и дори да ги сътворите. Това бе подробно разяснено в първа книга.

А вселената разширява ли се в този момент?

Със скорост, която не можеш дори да си представиш.

Вечно ли ще се разширява?

Не. Ще дойде момент, когато енергиите, които сега задействат разширението, ще се разсеят и енергиите, които поддържат целостта ще вземат превес – и всичко отново ще стане компактно.

Имаш предвид, че Вселената ще се сбие, така ли?

Да. Всичко в буквалния смисъл ще се сбие! И отново ще настъпи рай. Няма да има материя. Само чиста енергия.

С други думи - Аз!

В края, всичко ще се върне към Мен. Това е произходът на вашия израз: „В моя край е моето начало".

Това значи, че ще престанем да съществуваме!

Във физическа форма ще престанете. Но винаги ще съществувате. Вие не можете да не съществувате. Вие сте това, което Е.

Какво ще стане, след като вселената се „свие"?

Целият процес ще започне отново! Отново ще възникне Големият взрив и ще се роди нова вселена.

Тя ще се разширява и ще се свива. И ще осъществи същото отново. И отново. И отново. Завинаги и винаги. Свят без край.

Това е вдишването и издишването на Бога.

Това също е доста интересно - но няма голямо отношение към ежедневния ми живот.

Както казах, да се отделя твърде много време, за да се разгадават най-дълбоките тайни на вселената, не е най-пълноценното използване на живота. И все пак има някои полезни неща, които могат да се извлекат от тези прости лаически алегории и описания на Общите Процеси.

Например?

Например разбирането, че всички неща са циклични - включително и самият живот.

Разбирането на живота на вселената ще ти помогне да разбереш живота на вселената вътре в теб.

Животът се развива на цикли. Всичко е циклично. Всичко. Когато разбереш това, ти все повече можеш да се наслаждаваш на Процеса - не просто да го понасяш.

Всичко се развива циклично. Съществува естествен ритъм на живота и всичко се развива в този ритъм; всичко се влива в този поток. Така, казано е: „Има време за всеки сезон; и време за всичко под Небето."

Мъдър е човекът, който разбира това. Умен е онзи, който го прилага.

Малцина разбират ритъма на живота по-добре от жените. Жените живеят през целия си живот в определен ритъм. Те са в съзвучие с ритъма на самия живот.

Жените са по-способни да се включат в общия поток, отколкото мъжете. Мъжете искат да дават тласък, да направляват, да оказват съпротива, да направляват потока. Жените го преживяват - и после се сливат с него, за да изградят хармония.

Жената чува мелодията на цветята във вятъра. Тя вижда красотата на Невидимото. Тя чувства притеглянето и подтика на Живота. Тя знае кога е време за бързане и за почивка; време за смях и време за сълзи; време за упорство и време за отпускане.

Повечето жени напускат телата си изящно. Повечето мъже се борят срещу разделянето с тялото. Жените също така се отнасят с повече благородство към своите тела. Мъжете имат ужасно отношение към телата си. По същия начин се отнасят и кьм живота. Разбира се, всяко правило си има изключения. Тук говоря изобщо. Говоря за това как стоят нещата до този момент. Говоря най-общо. Но ако се вгледате в живота, ако признаете онова, което сте наблюдавали и наблюдавате, може би ще откриете известна истина в това обобщение.

И все пак това ме прави тъжен. Кара ме да се чувствам така, сякаш жените са някакви по-висши същества. Че са по-добре устроени от мъжете.

Част от великолепния ритъм на живота са ин и ян. Един от Аспектите на „Битието" не е „по-сьвършен" или „по-добър" от друг. И двата аспекта са просто - и чудесно - аспекти.

Мъжете очевидно въпльщават други аспекти на Божественото, на които жените гледат със същата завист.

Но казано е, че да бъдеш мъж е изпитание, изпробване на възможностите. Когато си бил достатъчно дълго мъж - и си страдал достатъчно поради собствената си глупост; когато сте причинили достатъчно болка чрез нещастията, които сте предизвикали; когато сте наранили другите достатъчно, за да спрете с това поведение - за да смените агресията с разум, презрението с милост, стремежът винаги да излезеш победител със стремежа да няма губещи - тогава може да се превъплътиш като жена.

Когато научиш, че силата не е „право"; че тя не ти дава власт над другите, а съвместно владеене; че абсолютна сила притежаваш тогава, когато абсолютно нищо не изискваш от другите - когато разбереш всички тези неща, тогава може би ще заслужиш да получиш тяло на жена - защото най-сетне ще си разбрал нейната Същност.

Значи жената наистина е по-добра от мъжа.

Не! Не е „по-добра" - просто е различна! Ти правиш тази оценка. Няма такова нещо като „по-добър" или „по-лош" в обективната реалност. Съществува само онова, Което Е - и Което ти желаеш да Бъде.

Горещото не е по-добро от студеното, горе не е по-добро от долу - нещо, което съм казвал и преди. Така и женското начало не е „по-добро" от мъжкото. То просто е, каквото е. Както ти си, каквото си.

Нито жените, нито мъжете са по-ограничени. Ти можеш да Бъдеш точно онова, което желаеш да Бъдеш, можеш да избереш онова, което искаш да преживееш -в този живот или в следващия, или в онзи, който следва подир него - точно както в живота преди. Всеки от вас е винаги в състояние на избор. Всеки е резултат на всички Свои Избори. Сьществува женско и мъжко начало във всеки. Изразявайте и преживявайте онзи аспект от себе си, който ви е приятно да изразявате и преживявате. Но знайте, че всички възможности са открити за вас.

Не искам да се отклонявам към други теми. Ще ми се още малко да поговорим за мъжко-женската парадигма. Обеща в края на миналата книга да дискутираш с повече подробности целия аспект на секса в този дуализъм.

Да. Мисля, че е време да поговорим за Пола.
7.

Защо си създал два пола? Това ли е бил единственият начин, който си могъл да измислиш, за да се възпроизвеждаме? Как да се отнасяме към това невероятно преживяване, каквото е сексуалността?

В никакъв случай не със срам. Нито с чувство на вина, нито със страх.

Защото срамът не е добродетел, а вината не е благородство, нито страхът е чест.

Нито със сласт, защото сластта не е страст. Не и с отричане, защото отричането не е свобода. Нито с агресия, защото агресията не е желание.

И очевидно не с намерение да упражнявате контрол и да доминирате над другия, защото тези неща нямат нищо общо с Любовта.

Но... може ли сексът да се използва за лично удоволствие? Учудващият отговор е - да, защото „личното удоволствие" е само друга дума за Любов към Себе Си.

Личното удоволствие е придобило лоша слава през годините, което е единствената причина сексьт да се свързва с такова чувство за вина.

Внушавано ви е било, че не трябва да използвате за удоволствие нещо, което би носи толкова голямо удоволствие. Вие виждате това очевидно противоречие, но не знаете какво да правите с изводите! И така, решавате, че ако се чувствате виновни по време и след секса, това донякьде компенсира удоволствието.

Това напомня една прочута певица, която познавате всички и която тук няма да назова. Тя получава милиони долари за своите песни. Коментирайки своя успех и богатството, което й е донесъл, тя каза: „Чувствам се почти виновна, защото толкова много обичам да правя това".

Намекът е ясен. Щом е нещо, което обичаш да правиш, не трябва да получаваш и допълнително парично възнаграждение за него. Повечето хора печелят пари като вършат нещо, което мразят - или нещо, което изисква тежка работа, а не безкрайна радост!

И така, посланието на света е: Ако трудът ти тежи, тогава можеш да получиш пари срещу него!

Вие често използвате вината, за да се почувствате зле от нещо, което ви кара да се чувствате добре -така че да се примирите с Бога, който според вас не иска вие да се чувствате добре от нищо!

Особено не трябва да се чувствате добре по отношение радостите на тялото. И абсолютно в никакьв случай от (както би прошепнала баба ви) „с-е-к-с-а"...

Е, добрата новина е, че няма нищо лошо в това да обичаш секса!

Няма нищо лошо в това да обичаш Себе Си!

Всъщност, това е задължително.

Онова, което не е полезно за вас, е да се пристрастите към секса (както към каквото и да било). Но няма нищо лошо в това да го обичате!

Казвайте си по десет пъти дневно:

АЗ ОБИЧАМ СЕКСА.

Казвайте си по десет пъти:

АЗ ОБИЧАМ ПАРИТЕ.

А искаш ли и нещо наистина трудно? Опитай се да си повтаряш по десет пъти:

АЗ ОБИЧАМ СЕБЕ СИ!

Ето още някои неща, които не се предполага да обичате. Повтаряйте си, че ги обичате:

ВЛАСТТА

ИЗВЕСТНОСТТА

УСПЕХА

ПОБЕДАТА

ДА ВИ ХВАЛЯТ

ДА БЪДЕТЕ ПО-ДОБРИ

ДА ИМАТЕ ПОВЕЧЕ

ДА ЗНАЕТЕ КАК

ДА ЗНАЕТЕ ЗАЩО

Това достатъчно ли е? Почакай! Ето нещо, което трябва да предизвика върховна вина. Трябва да чувствате върховна вина, ако си кажете:

ПОЗНАВАМ БОГА.

Не е ли любопитно? През целия си живот сте принуждавани да се чувствате виновни за

НЕЩАТА, КОИТО НАЙ-МНОГО ЖЕЛАЕТЕ.

А ето аз какво ще ви кажа: отнасяйте се с любов, обичайте, обичайте нещата, които желаете - защото вашата любов ги привлича към вас.

Животът се състои от тези неща. Когато ги обичате, вие обичате живота!

Затова направете избор в полза на секса! И направете избор в полза на силата - цялата сила, която можете да имате! И направете избор в полза на славата - цялата слава, с която можете да се сдобиете! Изберете успеха - целия успех, който можете да постигнете! Изберете печалбата - цялата печалба, която можете да получите!

Но не избирайте секса за сметка на любовта, а като тържество на любовта. Не избирайте да сте силни за сметка, а в полза на другите. Не избирайте славата като самоцел, а за да служите на една по-висша цел. Не избирайте успеха за сметка на другите, а като средство да ги подкрепите. И не избирайте печалбата на всяка цена, а печалбата, която не коства нищо на другите, а също им носи придобивки.

Вървете, направете избор в полза на доброто на другите - погледнете на всички като на същества, над които можете да излеете добро и го направете!

Вървете и направете избора да сте по-добри - но не по-добри от другите, а по-добри от онова, което сте били преди.

Вървете и направете избора да имате повече, но само за да имате повече да дадете.

И да изберете „да знаете как" и „да знаете защо" - за да можете да споделите познанието си с останалите.

И на всяка цена изберете да ПОЗНАЕТЕ БОГА. Всъщност, ИЗБЕРЕТЕ ПЪРВО ТОВА и всичко друго ще последва от него.

През целия ви живот са ви учили, че е по-добре да давате, отколкото да получавате. Но не можете да давате нещо, което не притежавате.

Ето защо да получавате добро за себе си е толкова важно - и е толкова неудачно да се подхожда негативно към този личен стремеж.

Очевидно е, че тук не говорим за лично облагодетелстване за сметка на другите. Нито за пренебрегване на нуждите на останалите хора. Но смисълът на живота не е в пренебрегване на собствените нужди.

Учителите по тантристки секс знаят това. Ето защо окуражават мастурбацията, която някои от вас всъщност наричат грях.

Мастурбацията ли? О, божичко - Ти наистина надмина всички граници. Как можеш да говориш за нещо подобно - как можеш дори да споменаваш за това - в послание, което се предполага да идва от Бог?

Ясно. Трябва да осъждам мастурбацията.

Аз самият не я осъждам, но мнозина го правят. А доколкото знам, ние пишем тази книга, за да се чете от хората.

Защо тогава съзнателно ги обиждаш?

Аз не „обиждам съзнателно" никого. Хората са свободни да се обиждат или да не се обиждат, както намерят за добре. Но нима смяташ, че ние с теб можем искрено и открито да говорим за сексуалността, без някой да реши да се „обиди"?

Не, но все пак трябва да има някаква мярка. Не смятам, че повечето хора са готови да чуят Бог да говори за мастурбация.

Ако тази книга трябва да се ограничи до това какво „повечето хора" са готови да чуят Бог да говори, тя ще бъде съвсем мъничка книжка. Повечето хора никога не са готови да чуят какво им казва Бог, когато Бог говори. Те обикновено чакат 2000 години.

Съгласен съм, продължавай. Вече преодоляхме първоначалния шок.

Чудесно. Само използвах това житейско преживяване (което е познато на всички, но за което никой не обича да говори), за да илюстрирам по-широка тема.

Нека повторя тази по-широка тема: Доставяйте си изобилно удоволствие и ще можете да доставяте и на другите изобилна радост.

Учителите по така наречения тантристки секс -което е висша форма на сексуална проява - знаят, че ако подходите към секса, зажаднели за секс, няма да можете да създадете удоволствие на партньора си и да изживеете продължително и радостно единение на душите и телата - което е висшият смисъл на сексуалността.

Затова тантристките любовници често първо се самозадоволяват, преди да се задоволят взаимно. Когато пърбоначалният глад бъде задоволен, по-дълбокият глад на двамата - гладът за екстаз чрез продължително сливане - може да бъде прекрасно удовлетворен.

Взаимното удоволствие е част от пълноценната изява на радостната, игрива, любовна сексуалност. То е една от няколко страни. Преживяването на коитус, или съвокупление, може да дойде в края на двучасова любовност. А може и да не се стигне до него. За повечето от вас това е единствената цел на 20-минутно упражнение. И то, ако имате късмет!

Не очаквах, че това ще се обърне в наръчник по секс.

И не е. Но няма нищо лошо дори да беше така. Повечето хора има какво да научат за сексуалността и нейното прекрасно, благословено проявление.

И все пак, Аз се стремя само да илюстрирам по-широката си тема. Колкото повече удоволствие имате самите вие, толкова повече радост можете да вдъхнете на околните. Също, ако си доставите удоволствието да притежавате енергия и сила, вие ще можете да вдъхнете сила и на другите. Същото се отнася до славата, успеха и всичко останало, което ви кара да се чувствате добре.

И между другото, време е да разгледаме защо нещо те кара „да се чувстваш добре".

Да, предавам се. Защо, наистина?

„Да се чувстваш добре", това означава душата ти да възкликне: „Ето, това съм Аз!"

Случвало ли ти се е в училище учителят да извиква поименно всички и, стигнал до твоето име, ти откликваш „Тук"?

Да.

Е, „да се чувстваш добре" е начинът, по който душата заявява „Тук съм!"

Много, разбира се, зависи от онова, което „те кара да се чувстваш добре". С други думи, какви преживявания те карат да се чувстваш добре? Но ето какво ще ти кажа: Никога еволюцията не се е осъществявала чрез отричане. Ако еволюираш, то няма да бъде, защото успешно се отричаш от нещата, които знаеш, че „те карат да се чувстваш добре", а защото си си разрешил тези удоволствия - и си открил дори по-възвишени от тях. Защото как ще познаеш, че нещо е „по-възвишено", ако не си вкусил „по-малките" удоволствия?

Религията иска от хората да приемат на доверие онова, което тя твърди. Затова и всички религии се провалят.

Духовността, от друга страна, винаги ще успява.

Религията изисква да се учите от опита на другите. Духовността ви подтиква да търсите собствената си истина.

Религията не търпи Духовността. Не може да се съвмести с нея. Защото Духовността може да те наведе на различен извод в сравнение с определена религия - а това никоя религия не може да понесе.

Религията ви подтиква да изучавате мислите на другите и да ги приемете за собствени. Духовността ви приканва да се отърсите от чуждите мисли и да стигнете сами до своята истина.

Да „се чувствате добре" е начинът да разберете, че мислите ви напоследък отговарят на истината, че думите ви съответстват на мъдростта, че действията ви са любов.

За да разберете какьв напредък сте постигнали, да определите доколко сте еволюирали, просто вижте какво ви кара да „се чувствате добре".

Ала не се опитвайте да насилвате своята еволюция - да се принуждавате към по-бързо и по-нататъшно еволюиране - като се отричате от нещата, които са ви приятни и отстъпвате от тях.

Себе-отричането е себе-унищожение.

Но трябва да знаете и това - че себе-владеенето не е себе-отричане. Да владееш собстбеното си поведение е активен избор да вършиш или да не вършиш нещо, което се основава на собственото ти самоопределение. Ако се самоопределяш като човек, който зачита правата на другите хора, решението да не крадеш и ограбваш, да не насилваш и присвояваш едва ли ще бъде възприето като „себе-отричане". То е себе-утбьрж-даване. Затова казваме, че мерило за това докъде е стигнал човек в своята еволюция е онова, което го кара да се чубства добре.

Ако безотговорността, ако поведение, което нанася вреда, трудности и болка на другите те кара „да се чувстваш добре", ти не си еволюирал особено.

Разковничето тук е самосъзнанието. Задача на възрастните в обществата е да формират и разпространяват това съзнание сред младите. Също така всички Божи служители трябва да повишават самосъзнанието сред всички народи, така че те да разберат, че всичко, което се прави на някого или за някого, се прави на всички или за всички - защото ние всички сме Едно цяло.

Когато изхождаш от предпоставката, че „всички ние сме Едно цяло", фактически е невъзможно да сметнеш, че да нанесеш травма на някого може да „те накара да се почувстваш добре". Така нареченото „безотговорно поведение" от само себе си изчезва. Високо еволюиралите сьщества се стремят да живеят според тези критерии. От гледна точка на тези критерии Аз ти казвам: Позволи си всичко, което може да ти предложи животът - и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш.

Ти си онова, което преживяваш. Преживяваш онова, което проявяваш. Проявяваш онова, което имаш да проявиш. Имаш да проявиш онова, което си позволяваш.

Това е прекрасно - но може ли да се върнем към първоначалния въпрос?

Да. Аз съм създал два пола по същата причина, поради която съм вложил „ин" и „ян" във всичко - в цялата вселена! Те са част от ин и ян - мъжкото и женското начало. Те са най-висшето жизнено проявление на тези енергии във вашия свят.

Двата пола представляват форми на ин и ян. Една от многото им физически форми.

Ин и ян - това са противоположностите тук и там... това и онова... горе и долу, горещо и студено, голямо и малко, бързо и бавно - материята и антиматерията...

Всички тези противоположни страни са необходими, за да изпитате живота такъв, какъвто го познавате.

Как най-добре да изявим така наречената сексуална енергия?

Любовно. Открито. Игриво. Радостно.

Бурно. Страстно. Съкровено. Романтично. С чувство за хумор. Спонтанно. Затрогващо. Изобретателно. Разкрепостено. Чувствено.

И, разбира се, Многократно.

Някои твърдят, че единствената оправдана цел на човешката сексуалност е възпроизводството.

Глупости. Възпроизводството е щастлива последица, а не логическа предпоставка на човешкото сексуално преживяване. Представата, че сексът е само за това, за да се създават деца, е наивна, а идеята, която естествено следва от тази мисъл, че сексьт трябва да се прекрати след като и последното дете бъде заченато, е нещо по-лошо от наивна. Тя е насилие над човешката природа - а това е природата, която Аз съм ви дал.

Сексуалното проявление е неизбежен резултат от един изконен процес на привличане и ритмичен енергиен поток, който поддържа пламъка на живота.

Аз съм вложил във всичко енергия, която предава своя импулс на цялата вселена. Всеки човек, животно, растение, скала, дърво - всеки физически обект - излъчва енергия, подобно на радиопредавател.

В този момент ти излъчваш енергия от центъра на своето същество във всички посоки. Тази енергия - която си ти самият - се разгръща навън под формата на вълна. Енергията се отдалечава от теб, преминава през стени, отвъд планини, отвъд луната и върви към Вечността. Тя никога, по никакъв начин не спира.

Всяка мисъл, която някога си имал, нюансира тази енергия. (Когато мислиш за някого, ако този човек е достатъчно чувствителен, той или тя би го почувствал.) Всяка дума, която някога си произнесъл, придава форма на тази енергия. Всичко, което си направил, се отразява върху тази енергия.

Вибрацията, скоростта, дължината на вълната, честотата на твоите излъчвания се променят и преобразяват постоянно с твоите мисли, чувства, думи и действия.

Често си чувал думите, че трябва да „изпращаш положителни вибрации" и това е точно така. Съвсем правилно!

И всички други хора, разбира се, правят същото. Така че етерът - „разстоянието" помежду всички ви - е изпълнено с енергия. Това е Матрица от кръстосващи се и непрестанно преливащи „вибрации", която образува една посложна тъкан от тази, която човек въобще може да си представи.

Тази тъкан представлява онова комплексно поле, в което живеете. То е могъщо и може да поблияе на всичко. Включително и на тебе самия.

И тогава ти на свой ред изпращаш „вибрации", които са повлияни от вибрациите, които сам си възприел и на които си бил подложен, а те на свой ред се добавят към общата Матрица и я променят - което на свой ред въздейства върху енергийното поле на всички останали, което влияе върху вибрациите, които те излъчват, а те въздействат върху Матрицата - която въздейства върху теб... и така нататък.

Би могъл да решиш, че това е фантазьорска илюзия -но случвало ли ти се е да влезеш в стая, „където атмосферата е толкова натегната, че не може да се диша"?

Чувал ли си за учени, които едновременно работят по един и същ проблем - на противоположните части на глобуса - като всеки работи по проблема без нищо да знае за другия и двамата изведнъж едновременно достигат до едно и също заключение - напълно независимо един от друг?

Това са често срещани явления и едни от поочевидните проявления на Матрицата.

Матрицата - съвкупното настоящо енергийно поле в обхвата на всяка конкретна величина - представлява мощна вибрация. Тя може пряко да влияе, да въздейства и създава физически обекти и събития.

(„Когато двама и повече се съберат в Мое име...")

Популярната психология е назовала тази енергийна Матрица „колективно Съзнание". Тя може да въздейства върху всичко на вашата планета и действително го прави: изгледите за война и шансовете за мир; геофизичните трусове или спокойното състояние на планетата; разпространяващи се заболявания или повсеместно добруване.

Същото се отнася и до по-специфичните условия и събития в личния ти живот.

Всичко това е чудесно, но какво общо има със секса?

Имай търпение. Ще стигна и до това.

Целият свят е в непрестанен процес на обмен на енергия.

Твоята енергия напира и засяга всичко останало. Всички и всичко останало засяга теб. Но ето че се случва нещо много интересно. В някаква точка между теб и всичко останало - тези енергии се срещат.

За да опишем по-нагледно нещата, нека си представим двама души в една стая. Те са на два противоположни края на стаята, отдалечени един от друг. Ще ги наречем Том и Мери.

Личната енергия на Том излъчва сигнали спрямо Том в 360-гродусова окръжност в цялата вселена. В частност тази енергийна вълна достига до Мери.

Мери в същото време излъчва собствената си енергия и част от нея достига до Том.

Но тези енергии се срещат по средата между Том и Мери по неподозиран от тях самите начин,

Тук енергиите се съединяват (спомнете си, че тези енергии са физически феномен; те могат да се измерят и почувстват] и се съчетават така, че образуват нова енергийна единица, която ще наричаме „Томери". Това е съчетаната енергия на Том и Мери.

Том и Мери спокойно биха могли да нарекат тази енергия Съвместното Ни Тяло - защото тя е точно това: едно енергийно тяло, с което и двамата са свързани и което и двамата захранват постоянно с енергия, която се излъчва към него и което излъчва обратно енергия към своите „дарители" по канала или струната, или нишката, която винаги съществува в Матрицата. (Всъщност Матрицата е тъкмо този „канал".)

Това преживяване на „Томери" е истината за Том и Мери. И двамата се чувстват привлечени към това Свято Общение. Защото чувстват по канала върховната радост на Съвместното тяло, формирано помежду им, на Благословения си Съюз.

Том и Мери, макар и далеч един от друг, могат да почувстват - по физически начин - онова, което става в Матрицата. И двамата се чувстват неотменно привлечени от това преживяване. Те имат желание да бъдат един с друг! И то веднага!

Тук влиза в действие тяхното „възпитание". Светът ги е учил да не избързват, да не се доверяват на чувствата си, да се пазят да не бъдат „наранени", да се въздържат.

Ала душата... Желае да познае „Томери" - още сега!

Ако двамата имат шанс, те ще отстояват свободата си да се отърсят от страховете си и да повярват, че любовта е всичко, което съществува.

Тези двама души непреодолимо са привлечени към Съвместното Си Тяло. ТОМЕРИ вече се преживява на метафизично ниво и Том и Мери ще пожелаят да го пре-живеят и физически. Това ще ги сближи. Не един към друг. Така може да се стори на страничния наблюдател. Те всьщност се опитват да постигнат ТОМЕРИ. Стремят се да постигнат това място на Божествен Съюз, който вече съществува помежду им. Мястото, където те вече знаят, че са Едно цяло. Стремят се да изживеят чувството да бъдат Едно цяло.

И така те се стремят към „чувството", което изживяват и, скъсявайки разстоянието, което ги разделя, те „скъсяват нишката" и енергията, която и двамата изпращат на ТОМЕРИ, изминава по-кратко разстояние и така става по-интензивна.

Сега те са само на крачка един от друг. Съвместното им Тяло ярко свети. Вибрира с огромна честота. „Връзката", която се насочва и изхожда от ТОМЕРИ е по-уплътнена, по-широка, светла, гори от протичането на невероятна енергия. Двамата „горят от Желание". Наистина!

Стават все по-близки.

Ето че се докосват.

Чувството е почти непоносимо. Изключително. В момента на довосване те чувстват цялата енергия на ТОМЕРИ - цялата сгъстена, интензивна, единна субстанция на тяхното Съвместно Същество.

Ако отворите сетивата си, ще почувствате тази неуловима, сюблимна енергия да потръпва при докосване - понякога тръпките ще преминат през вас - или ще почувствате топлина при докосването - или топлина, която внезапно ще се разлее по цялото ви тяло, но ще бъде концентрирана в най-ниската чакра, тоест енергиен център.

Тя ще „гори" там особено силно и Том и Мери ще изпитат страст един към друг!

Сега те се прегръщат и преодоляват пространството помежду си. Том, Мери и Томери вече са в единно пространство. Том и Мери могат да усетят Томери по-между си - и им се ще да се приближат още повече -буквално да се слеят с Томери. Да се превърнат физически в Томери.

Аз съм дал възможност за подобно сливане на мъжко-то и женското тяло. В този момент телата на Том и Мери са готови да се слеят. Тялото на Том е готово буквално да проникне в Мери. Тялото на Мери е готово буквално да приеме Том.

Тази трьпка, това горене е повече от силно. То е... неописуемо. Двете физически тела се сливат. Том, Мери и Томери стават Едно цяло. В плът.

Енергиите продьлжават да протичат през тях. Непреодолимо. Страстно.

Те се надигат. Движат се. Не могат да се наситят един на друг, иска им се да бъдат още по-близо. Те копнеят да бъдат близо. Близо. Още по-близо.

Те избухват - буквално - и физическите им тела са целите в конвулсии. Вибрацията изпраща тръпки до връхчетата на пръстите им. В избухването на тяхното Единение те познават Бога и Богинята, Алфата и Омегата, Всичко и Нищо - Същността на Живота - Преживяват Битието.

Стават и някои химически процеси. Двамата стават Едно цяло - и едно трето цяло често се сьздава във физическа форма.

Така се сьздава видимо проявление на ТОМЕРИ. Плът от тяхната плът. Кръв от тяхната кръв.

Те създават живот в буквалния смисъл!

Нима не би казах, че вие сте Богове?

Това е най-красивото описание на човешката сексуалност, което съм чувал.

Човек вижда красотата винаги, когато иска да я види. И вижда грозота там, въдето се страхува да види красотата.

Ще се учудиш, когато разбереш колко много хора възприемат онова, Което току-що описах, като грозно.

Никак няма да се учудя. Вече съм бил свидетел на това с колко много страх и грозота хората са натоварили секса. Но Ти остави настрана множество въпроси.

Готов съм да им отговоря. Но позволи ми да продьлжа още малко разказа си, преди да започнеш да ме затрупваш с тях.

Да, моля.

Този... танц, който току-що описах, това енергийно взаимодействие, което обясних, се осъществява непрекъснато - във всичко.

Вашата енергия - която се излъчва от вас като Златиста Светлина - е в постоянно взаимодействие с всичко и всички. Колкото сте по-близки, толкова по-интензивна е тази енергия. А колкото сте по-далечни, толкова енергията е по-неуловима. Но в нито един момент не сте напълно лишени от врьзка с всичко останало.

Съществува точка, междинна за Вас и всеки друг съществуващ човек, място и обект. Тук се срещат две енергии, формирайки трета, не толкова плътна, но също така реална енергийна цялост.

Съчетаващите се, преливащи, преплетени енергии, които протичат между всичко в така наречения физически свят, са тъкмо това, което го държи в единство.

Това е Матрицата, за която говорих. По тази матрица вие изпращате сигнали един на друг - послания, мисли, изцеления и други физически ефекти - пораждани понякога от отделните индивиди, но най-често от масовото съзнание.

Тези безчислени енергии се привличат помежду си, както вече казах. Това се нарича Закон на Привличането. Според този Закон, Себеподобните привличат Себеподобни.

Сходните Мисли привличат Сходни Мисли по Матрицата - и когато достатъчно от тези сходни енергии „се струпат", така да се каже, вибрациите им натежават, забавят се и някои се превръщат в Материя.

Мислите създават физическа форма - и когато мнозина хора мислят по един и същ начин, много голяма е вероятността техните мисли да формират Реалност.

(Затова Обещанието „Ще се моля за теб" има такава сила. Има толкова много свидетелства за ефективността на общата молитва, че може да се напише цяла книга по този въпрос.)

Вярно е също така, че мислите, които не са специално молитви, също пораждат „последици". Повсеместното съзнание за страх, например, или гняв, или липса, недостиг, може да породи подобен резултат - в световен мащаб или на определено място, където тези колективни представи са най-силни.

На Земята, например, страната, наречена Съединени щати, продължително време е имала самосъзнанието, че е нация „благословена от Бога, неразделна, където има свобода и справедливост за всички". Не е случайно, че тъкмо тази нация се издигна и стана най-процъфтяващата на Земята. Няма нищо чудно и в това, че тази нация започва да губи всичко онова, за което е вложила толкова много усилия - защото като че ли този народ е загубил тази своя визия.

Изразът „благословена от Бога, неразделна" е бил разбиран съвсем буквално - като Универсална Истина за Единност; Едно цяло: Матрица, която е трудно да се унищожи. Ала Матрицата е отслабнала. Религиозната свобода постепенно се е превърнала в чувство за религиозна правота, която граничи с религиозна нетърпимост. Свободата на личността изчезна, заедно с чувството за лична отговорност.

Идеята за „личната отговорност" се изопачи така, че да означава „всеки сам за себе си". Тази философия се представя като връщане назад към американската традиция на суров индивидуализъм.

Но първоначалното чувство за лична отговорност, върху което се гради Американската идея и Американската мечта, се открива в дълбокия смисъл и висшата проява на Концепцията за Братска любов.

Онова, което направи Америка велика, не е че всеки се е борил сам за собственото си оцеляване, а това, че всеки човек е поемал отговорност за оцеляването на всички.

Америка е страна, която не обръща гръб на гладните, никога не казва „не" на онези, които са в нужда, приютява измъчените и бездомните и е готова да сподели своето изобилие със света.

И въпреки всичко, колкото по-велика става Америка, толкова по-алчни стават американците. Не всички, но мнозина сред тях. А с течение на времето, все повече и повече. Ето защо другите трябва да имат все по-малко и по-малко.

Алчността замества великодушието в американския характер и остава все по-малко място за съпричастие със слабите. На неуспелите им се казва, че „само те са си виновни за това", че не са богати. В края на краищата, Америка е страна на големите възможности, нали така? Никой, освен неуспелите, не е признавал, че американските вьзможности са ограничени институционално до онези, които вече са заели позиции. Общо взето, неуспелите включват много малцинства, основани на цвета на кожата или пола.

Американците са станали надменни и по отношение на света. Докато милиони хора по земята умират от глад, американците изхвърлят ежедневно такива количества храна, които биха могли да нахранят цели народи. Америка е щедра към някои наистина - но нейната външна политика все повече започва да изявява егоистичните й цели и интереси. Тя помага на останалите само когато това й е изгодно. (Тоест, когато служи на интересите на американската върхушка, на най-богатия американски елит или на военната машина, която защитава този елит - и неговите служители.)

Американският основополагащ идеал - идеалът на Братска любов - е дълбоко ерозирал. Днес на всяко споменаване на израза „грижа за брат си" се противопоставя афоризъм за това да разчиташ сам на себе си или острота по отношение на неуспелите, които се осмеляват да искат онова, което им се полага, да искат справедливост и компенсации за тяхната онеправданост.

Всеки е длъжен да поеме отговорност за себе си -това е неопровержима истина. Но Америка - и вашият свят - може да се развива успешно само когато всеки човек поеме отговорност за всички вас като Цяло.

И така, Колективното Съзнание поражда Колективни резултати.

Точно така. И това е било демонстрирано многократно през цялата позната история.

Матрицата привлича всичко в себе си - точно както учените описват така наречената Черна дупка. Тя привлича сходна енергия въм сходна енергия, като дори постига привличане на физически обекти един към друг.

Тези обекти трябва да могат да се отблъскват - да се отдалечат - защото в противен случай ще се слеят завинаги - фактически изчезвайки в настоящата си форма и приемайки нова форма.

ВсичКи същества, притежаващи съзнание, интуитивно знаят това, затова всички същества, притежаващи съзнание, избягват Постоянния Център на Сливане, за да съхранят отношенията си с другите същества. В противен случай, те биха се слели с всички останали същества, преживявайки Вечното Единство.

Това е състоянието, от което сме произлезли.

Отдалечавайки се от това състояние, ние сме постоянно привличани към него.

Тези приливи и отливи, движенията на „приближаване и отдалечаване" съставляват основният ритъм на вселената и на всичко в нея. Това е сексът - Синергична Енергия на Обмен.

Вие непрестанно чувствате привличане и порив за сливане помужду си (и с всичко в Матрицата), а след това, в Момента на Сливане се отблъсквате по силата на съзнателен избор, отдалечавайки се от Единството. Вашият избор е да останете свободни от Единството, за да можете все отново и отново да го преживявате. Защото когато се превърнете в част от това Единство и останете в него, няма да можете да го познавате като Единство, защото няма да познавате и Разделението.

Казано по друг начин: За да Се познае Бог като Всичко, Той трябва да се познае като извън това Всичко.

Във вас - както и във всяка друга енергийна единица на вселената - Бог познава Себе Си като Частица във Всичко - и така Си дава възможност да се познае като всичко във всичко от Собстбен Опит.

Аз мога да преживея онова, което съм, като преживея онова, което не съм. И все пак, аз съм онова, което не съм - така се проявява Божествената Дихотомия. Оттам и тбърдението: Аз Съм онова, което Съм.

Както казах, тези естествени приливи и отливи, този естествен ритъм на вселената характеризира целия Живот - включително сьздаването на живота във вашата реалност.

Вие се привличате един друг сякаш от непреодолима сила, само за да се отдръпнете и разделите след това и отново жадно, страстно, непреодолимо да търсите пълно сливане.

В сливане-отделяне, сливане-отделяне, сливане-отделяне танцуват телата ви в едно движение толкова основно, толкова инстинктивно, че вие почти не си давате съзнателно сметка за него. На някакъв етап това става автоматично. Няма нужда никой да казва на вашите тела какво трябва да правят. Те просто го правят - по силата на самия живот.

Това е самият живот, който се проявява като самия живот.

И това е самият живот, който създава нов живот издън самото му преживяване.

Целият живот се изявява в този ритъм; целият живот Е този ритъм.

И така, животът е проникнат от нежния ритъм на Бога - онова, което наричате Жизнени цикли.

Храната расте с такава цикличност. Слънца се взривяват, свиват се и се взривяват отново. Вселени вдишват и издишват. Всичко, съвсем всичко става в определени цикли, в ритми, чиито вибрации съответстват на честотите на Бога/Богиня - на Всичко.

Защото Бог е Всичко и Богинята е всичко и нищо друго не съществува. И всичко, което е съществувало, е сега и всякога ще бъде и светът никога няма да свърши.

Амин.
8.

Интересното, когато човек говори с Теб, е, че Ти винаги го оставяш с повече въпроси, отколкото са отговорите. Сега у мен се зародиха въпроси за политиката наред със секса!

Някои твърдят, че политиката и сексът са едно и също, и че в политиката винаги се стига до...

Почакай! Нима смяташе да употребиш неприлична дума? Е, да, имах намерение малко да те шокирам.

Хей, хей! Спести ми това! От Бог не се очакват подобни приказки!

А защо тогава вие ги използвате? Повечето от нас не го правят. Нищо подобно.

Хората, които имат срах от Бога, не използват такива думи.

А, разбирам. Нужно ви е да имате страх от Бога, за да не го обиждате.

И кой ви е казал, освен това, че Аз се обиждам от някаква си дума?

А и не смятате ли, че е странно дума, която някои измежду вас употребяват, когато преживяват върховна страст, за да кажат колко прекрасен е сексът - същата тази дума да бъде най-голяма обида. Това не говори ли за начина, по който се отнасяте към сексуалността?

Тук ми се струва, че малко бъркаш. Не смятам, че хората използват тази дума, за да опишат прекрасно истински ро­мантично сексуално преживяване.

О, така ли? Бил ли си напоследък в някои спални? Не. Ами Ти?

Аз съм във всички, и то през цялото време. А, това може да накара човек да се чувства много удобно.

Какво? Искаш да кажеш, че нещата, които вършите в спалните си не бихте ги вършили пред Бога...?

Повечето хора не биха се чувствали много удобно, ако ня­кой ги наблюдава, а особено пък Бог.

Въпреки това, в някои култури - сред аборигените и някои полинезийци - любов се прави съвсем открито.

Е да, но повечето хора не са постигнали чак такова ниво на съвършенство. Да, фактически такова поведение се смята по-скоро за назадничаво, примитивно физическо състояние.

Тези народи, които наричате „езичници", притежават огромно уважение към живота. Те не познават на­силието, в техните общества не съществува факти­чески убийството. Вашето общество поставя секса като нещо скрито, докато сексът е много естествено, нормално човешко действие. А после става така, че хо­ра биват убивани открито. Точно това е цинизмът!

Превърнали сте секса в мръсно, срамно табу и се притеснявате да правите секс.

Нищо подобно. Повечето хора просто имат различно, повисше разбиране за благоприличие по отношение на секса. Те смятат, че то трябва да бъде интимно, дори сакрално дейс­твие в едни взаимоотношения.

Липсата на откритост не е равностойна на сакралност. Повечето от най-сакралните човешки ритуали се извършват публично.

Не смесвайте прикритостта със святост. Повече­то от вашите най-непочтени действия се извършват прикрито, а най-положителното си поведение вие пра­вите публично.

Това не е аргумент в полза на публичния секс. Искам само да кажа, че прикритостта съвсем не означава святост, нито пък публичността лишава човека от нея.

Що се отнася до благоприличието, тази едничка ду­ма и поведенческите представи, които се крият зад нея, са лишили хората от по-големи радости, отколкото които и да са други човешки измислици, с изключение на тази, че Бог наказва, която вече е довършила всичко.

Ти явно не вярваш в благоприличието?

Проблемът с благоприличието е, че някой трябва да наложи правилата, на които то да отговаря. Това автоматично означава, че вашето поведение се огранича­ва, насочва, диктува от някой друг и от неговите пред­стави за онова, което може да ви направи щастливи.

По отношение на сексуалността, както и на всичко останало, това може да доведе до „голямо ограничава­не". Може да бъде направо смазващо.

Не мога да си представя нищо по-тъжно от мъж и жена, които биха искали да преживеят някои неща, но се въздържат, защото смятат, че онова, за което меч­таят, за което фантазират, ще наруши „Нормите на Благоприличие"!

Забележи, това не е нещо, което те не биха направили, но то нарушава „благоприличието".

Не само по отношение на сексуалния живот, но изобщо в живота, никога недей да се отказваш само за­щото би нарушил нечии представи за благоприличие.

Ако трябваше да имам, той щеше да гласи: - НАРУШАВАЙТЕ БЛАГОПРИЛИЧИЕТО!

Определено бих поставил такъв надпис във всяка спалня.

Но нашето усещане за онова, което е „редно" и „нередно", Всъщност поддържа единството на обществото. Как бихме могли да съжителстваме едни с други, ако нямаме съгласие за тези неща?

„Благоприличието" няма нищо общо с вашите относителни ценности и представи за „редно" или „не­редно". Вие бихте могли да сте съгласни „да се убие човек", но нима е „нередно" да тичаш гол в дъжда? Вие може всички да сте съгласни, че е „нередно" да правиш секс с жената на ближния си, но „нередно" ли е да пра­виш секс със собствената си жена по начин, който Ви доставя особено удоволствие?

„Благоприличието" рядко е свързано с правните ограничения, много по-често с проблеми за това какво е „прието".

„Приетото" поведение не винаги е във „ваш интерес". Това рядко е поведението, което ви прави щастливи.

Да се върнем на сексуалността. Искаш да кажещ, че всяко поведение е приемливо, доколкото е по взаимно съгласие на участващите в него и засегнатите?

А не се ли отнася това за всичко в живота? Но понякога ние не знаем кои са засегнатите, нито как...

Със сигурност имате усещане за това. Всъщност трябва да можете да си дадете сметка, а когато искрено не знаете, не можете да се досетите, винаги трябва везните да се наклонят на страната на Любовта.

Основният въпрос във ВСЯКО решение е „какво Лю­бовта би направила в този случай"?

Любовта към себе си, любовта към другите, които са засегнати или участващи.

Ако обичате един човек, вие не бихте направили ни­що, което би го засегнало според вашите разбирания. Ако имате съмнение или проблем, ще почакате, докато си го изясните.

Но това означава, че другите могат да те държат за „заложник". Достатъчно е да кажат, че това и това ще ги нара­ни и действията ти биват ограничени.

Само от твоето Аз. Нима сам не би ограничил сво­ите действия до тези, които не нанасят вреда на оби­чаните от теб хора?

Ами ако се почувствам аз засегнат, когато не бива да извършвам нещо?

Тогава трябва да кажеш на обичания от теб човек истината, че се чувстваш наскърбен, объркан, смазан от това, че не можеш да направиш еди какво си. Трябва да му кажеш, че искаш да направиш това и че молиш за неговото съгласие и позволение.

Трябва да се стремиш да постигнеш тазова съгла­сие, да стигнете двамата до съгласие, да изработите такава стратегия на поведение, от която и двамата да спечелите.

Но ако не може да се намери такава стратегия, тогава какво?

Тогава отново ще повторя нещо, което казах и преди:

Предателството

на себе си,

за да не предадеш друг

е

ПРЕДАТЕЛСТВО

въпреки всичко.

То е

НАЙ-ВЪРХОВНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО.
Както е казал Шекспир: