Книга Нийл Доналд Уолш

Разбирам твоето предизвикателство. Чувам го. Моля те, искам да ми кажеш нещо повече за живота на тази планета в един по-широк мащаб. Кажи ми как един народ може да живее съвместно с друг, та!са че „никога повече да няма война".

Винаги между различните народи ще съществуват несъгласия, защото несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност. Насилственото решаване на противоречията обаче е признай на изключителна незрелост.

Няма никаква причина насилственото разрешаване на проблемите да не може да се избегне в света, ако отделните народи имат волята да го избегнат. Човек би могъл да помисли, че масовите жертви и разбитите животи биха били достатъчни, за да породят подобна воля. Но сред примитивни култури като вашата това не е така.

Докато си въобразявате, че можете да спечелите даден спор, вие ще го водите. Докато си мислите, че бихте спечелили една война, също така ще я водите.

И каква е алтернативата на всичко това?

Аз нямам отговор, а само ....

Зная, зная! Само наблюдения.

Да. Аз наблюдавам сега, както съм наблюдавал и пре­ди. Едно краткосрочно решение на този проблем би мог­ло да бъде да се установи нещо като единно международно правителство с международен съд, който да раз­решава споровете (и чиито присъди да не могат да се пренебрегнат, както става с настоящия международен съд) и една световна миротворческа сила, която да га­рантира, че никой народ, независимо колко могъщ и вли­ятелен е той, да не може да прояви агресия спрямо друг.

Но трябва да знаеш, че насилието на Земята може да продължи. Миротворческата сила може да се наложи да използва насилие, за да спре насилието в някои точки на земята. Както отбелязах в първа книга, неспособ­ността да се спре един деспот, му клива сили. Понякога единственият начин да се избегне войната, е да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за да ги превратите! Това е оче­видно противоречие, но то е част от Божествената Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" - може да се окаже в началото то да не бъде!

С други думи, често за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.

Очевидна истина е, че властта във вашия свят не може повече да се разпределя непропорционално по от­ношение на отделните народи. Тя трябва да се съсре­доточи в ръцете на цялата група от нации, съществу­ващи на планетата. Само по този начин светът най-сетне ще постигне мир, основан на сигурното разбира­не, че никой диктатор - независимо колко голяма и мо­гъща е неговата нация - няма да може и никога не ще на­падне територията на друга нация, нито може да заплаши нейните свободи.

По-малките народи ще престанат да бъдат зависи­ми от волята на по-големите. Няма да им се налага да предоставят своите собствени ресурси и основните си земи за чужди военни бази, за да се сдобият с благово­лението на по-големи от тях нации. При тази нова сис­тема сигурността и на най-малките народи ще бъде гарантирана не от това, чий фронт подкрепят, а от то­ва върху какво основават собствената си сигурност.

Всичките сто и шестдесет народа ще се надигнат целокупно, ако някой народ бъде нападнат. Всичките сто и шестдесет народа ще кажат „Не!", ако един на­род бъде заплашен или върху него се упражни насилие.

Народите също така няма да бъдат икономически застрашени.

Също така народите няма да бъдат заплашвани икономически, няма да бъдат изнудвани да предприе­мат определени действия от своите по-големи търговски партньори, няма да се иска от тях да следват определени „изисквания", за да получават чуждестранна помощ. На тях няма да им се налага да се държат по определен начин, за да се класират за най-елементарна хуманитарна помощ.

И все пак сред вас има такива, които биха протес­тирали, че подобна система на глобално управление ще подкопае независимостта и величието на отделните нации. Истината е, че тя ще го увеличи - и точно за­това по-големите нации, чиято независимост се гаран­тира от силата, не от закона и справедливостта, се страхуват, защото тогава не само най-големите на­ции ще си проправят автоматично път, а равноправно ще се чуват съображенията на всички народи. По-големите нации няма да могат да контролират и използват основната част от световните ресурси, а ще трябва да ги споделят равноправно, да предоставят облагите равномерно на всички народи по света.

Едно общо управление на света би поставило равни условия на игралното поле - а такава една идея, която достига да самата сърцевина на спора относно основ­ните човешки права и достойнство, представлява анатема за „имащите" на света, които искат „няма­щите" да продължават да следват своята съдба, като, разбира се, пренебрегват факта, че „имащите" контро­лират всичко, което другите биха могли да потърсят.

Някак си ми се струва, че тук става дума за преразпреде­ление на богатствата. По какъв начин можем да стимули­раме желанието на хората, които искат повече и са готови да работят за него, ако знаят, че ще трябва да го споделят с другите, които не държат да работят толкова усърдно.

Преди всичко въпросът не е в това, че някои искат „да работят усърдно", а други не искат. Това е опрос­тена аргументация (обикновено създадена точно от „имащите"). Много по-често става въпрос за възможности, не за желания. И първата работа, когато трябва да се преустрои общественият ред, е да се осигури на всеки човек и на всеки народ равна възможност.

Това никога не може да стане, ако онези, които са на власт и управляват основната част от световните богатства и ресурси са се вкопчили в своята власт и не искат да я дадат.

Да. Аз споменах Мексико и без да желая да навлизам в националния опит на тази страна, струва ми се, че тя е прекрасен пример за това. Една шепа богати и овластени фамилии конт­ролират богатствата и ресурсите на цялата страна и са ги държали под контрол в продължение на четиридесет години. „Изборите" в така наречената западна демокрация представ­ляват фарс, защото същите фамилии са контролирали една и съща политическа партия в продължение на десетилетия, без да имат никаква реална опозиция. Какъв е резултатът? „Бога­тите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват".

Ако надниците скочат от 1.75 долара на 3.15 долара за час, богатите веднага изтъкват колко много са направили те за бедните, като са им предоставили работа и възможности за икономически напредък. А всъщност единствените, които действително осъществяват напредък, това са богатите индустриалци и бизнесмени, които продават своите стоки на националния и световен пазар с огромни печалби, имайки предвид ниската стойност на труда.

Богатите в Америка знаят това и затова богати и могъ­щи американци строят заводи и фабрики в Мексико и други чужди страни, където робското заплащане на труда се смя­та за голяма възможност за селяните. Междувременно ра­ботниците се трудят в нездравословни и напълно несигурни условия, а местните правителства - контролирани от същи­те малцина, които обират печалбите от тези предприятия -не вземат никакви мерки. На работните места не се поста­вят никакви норми за защита на околната среда, нито за здравето и сигурността на работниците.

Няма никаква грижа за човека, нито за Земята. Те живе­ят в картонени колиби, разположени до потоци, където си перат прането и където понякога изхвърлят отпадъците си, защото нямат вътрешна канализация.

Резултатът от такова безгранично незачитане на маси­те е едно население, което не може да си позволи да купи продуктите, които произвежда. Но затова богатите собстве­ници, богатите фабриканти не ги е много грижа. Те могат да превозят стоките до други нации, където хората могат да си позволят да купуват.

И аз съм убеден, че рано или късно тази спирала ще се обърне, ще се срути, и това ще има унищожителни последици. Не само в Мексико, но и на всякъде, където хората биват експлоатирани.

Революциите и гражданската война са неизбежни, както войните между народите, докато „имащите" продължават да се стремят да експлоатират „няма­щите", прикривайки се зад маската на това, че им създават възможности.

Притежанието на богатствата и на ресурсите е станало толкова институционализирано, че в момента изглежда при­емливо дори за хора, които са склонни да мислят справедливо и които гледат на това като на свободна пазарна икономика.

Единствено властта, която притежават богати­те индивиди и народи в света, създава възможност за подобна илюзия за справедливост. Истината е, че то­ва не е справедливо за по-голямата част от хората и народите в света, защото те се държат в такова подчинение, че нямат право дори да се опитват да пос­тигнат онова, което са постигнали властимащите.

Системата на управление, описана тук драстично, би преместила баланса на властта от онези, които притежават ресурсите, към онези, които са бедни от­към ресурси, принуждавайки към едно справедливо разп­ределение.

Точно от тока властимащите се страхуват.

Да. Затова непосредственото решение на този световен проблем е може би една нова обществена структура - ново управление в мащабите на целия свят, тоест ново световно управление.

Появявали са се лидери, които са били достатъчно проницателни и смели, за да предложат началото на Нов световен ред. Вашият Джордж Буш, когото исто­рията ще оцени като човек с далеч по-голяма мъдрост, прозрение, добродетелност и кураж, отколкото съвре­менното общество желае и е способно да признае, бе­ше подобен водач. Такъв бе и съветският президент Михаил Горбачов, първият комунистически държавен лидер, който спечели Нобелова награда за мир. Този чо­век даде възможност за огромни политически промени и всъщност сложи край на това, което вие наричахте Студена война. Такъв беше и вашият президент Картър, който накара господин Бегин и господин Садад да постигнат споразумения, каквито никой не бе и меч­тал преди и който дълго след своя президентски ман­дат измъкна света от жестоката конфронтация, и то чрез утвърждаването отново на една проста истина: ничия гледна точка не е по-маловажно да се чуе от друга; никое човешко същество не може да има по-малко човешко достойнство от друго.

Интересното е, че тези смели лидери, всеки от ко­ито е върнал света от ръба на войната в неговото време и всеки от които възприе и наложи нова посока на развитие на политическата структура - всеки от тях имаше само един мандат и е бил отстранен от длъжност от същите хора, които сам е издигнал. Неве­роятно популярни по света, те бяха определено от­хвърляни в своята родина. Казва се, че човек не е пророк в своята родина. Това бе така, защото техните проз­рения бяха далеч изпреварили разбиранията на собст­вените им народи, които виждаха само тесните си регионални интереси и си представяха, че могат само да загубят от един по-широк поглед към нещата.

Такава е съдбата на всеки лидер, който се е осмелил да излезе напред и да призове за край на подтисничест­вото от страна на властимащите. Всеки такъв лидер е бил отхвърлен и заклеймяван.

И така ще бъде винаги, докато се стигне да дългот­райно разрешение на тези проблеми, което не е полити­ческо. Това дълготрайно решение, което е единствено­то реално решение, е едно ново Съзнание и едно ново Разбиране. Едно осъзнаване на Единството и Съзнание за любовта.

Стимулът да постигнеш най-многото, на което си способен в своя живот не бива да бъде икономическата и материална награда. Тук се стига до голяма грешка, това е погрешен приоритет, който е създал повечето проблеми, които разглеждаме тук.

Когато подтикът да постигаш не е икономически -когато икономическата сигурност и основните мате­риални нужди са гарантирани на всички - тогава сти­мулите за развитие няма да изчезнат, но ще бъдат от различен тип. Това ще бъде стимулът да бъдеш по-си­гурен, по-решителен, да бъдеш истински велик, не с мимолетното „преходно величие", каквото пораждат настоящите подбуди.

Но защо да живееш по-добре и да създаваш по-добър живот за своите деца да не е добра мотивация?

„Да живееш по-добър живот" е правилна мотива­ция, „да създаваш по-добър живот" за своите деца също е правилна мотивация, но въпросът е как се разбира „по-добрият живот"?

По какъв начин определяш кое е „по-добро"? Как оп­ределяш онова, което разбираш под „живот"?

Ако разбираш под „по-добро" онова, което е по-голя­мо, по-хубаво, повече пари, власт, секс и материални неща (къщи, коли, дрехи, колекции от касети и така ната­тък)... и ако определяш „живота" като период, който преминава между раждането и смъртта в настоящото съществуване, тогава ти не правиш нищо, за да се измъкнеш от капана, който е създала обречеността на вашата планета.

Ако обаче определяш като „по-добър" един живот, който е по-широк опит и по-голям израз на върховното Състояние на Битие и вечен и неспирен и постоянен процес на Битие, тогава може би ще намериш правил­ния си път.

„По-добър" живот не се създава чрез натрупване на материални неща, повечето от вас знаят това. Всич­ки казват, че го разбират, но вашият живот и решени­ята, които мотивират живота ви, са предопределени най-вече от „материалните неща", а не от нещо друго.

Вие се стремите към материалното, работите за материалното и когато получите каквото желаете, никога не сте готови да се откажете от него.

Мотивацията на по-голямата част от човечество­то е да постига, придобива, да има материални неща. Онези, които не се интересуват от материалното, лесно се отказват от него.

Тъй като настоящата ви мотивация да постигне­те върховност, величие е свързана с това да имате, да натрупате всичко, което светът може да ви предло­жи, затова и целият свят е обхванат от различни бор­би. Огромни части от населението продължават да се борят за елементарно физическо оцеляване. Всеки ден е пълен с моменти на тревога, с отчаяние, съзнанието се занимава с основите жизнени въпроси - „ще имам ли достатъчно храна, ще имам ли покрив над главата си, ще мога ли да си осигуря топлина"? Огромен брой хора все още се занимават тъкмо с тези проблеми, хиляди хора умират всеки месец, поради липса на храна. Един по-малък брой от хората могат да разчитат на основни средства за съществуване в своя живот, но се стремят към нещо повече - известна минимална сигур­ност, скромен, но приличен дом, по-добро бъдеще. Те работят упорито, измъчват се от това как и дали ще могат да „си пробият път".

Съзнанието им е затормозено от неотложни тревожни въпроси.

Далеч по-малък брой от хората имат всичко, което биха могли да желаят - всъщност всичко, което други­те две групи от хора искат и кьм което се стремят -но интересното е, че мнозина от тази последна група продължават да искат още повече.

Техните умове се интересуват само от това да за­пазят всичко, което са придобили и да увеличават сво­ите придобивки.

В допълнение сега се появява и една четвърта група -тази група е най-малката, фактически тя е съвършено мъничка.

Тази група се разграничава от потребността за ма­териални неща. Тя се интересува от духовната исти­на, от духовната реалност и от духовния опит.

Хората в тази група гледат на живота като на ду­ховно преживяване - едно пътуване на душата - те ре­агират на всичко, което се случва в човешкия живот, в границите на този контекст. Поддържат целия човешки опит в рамките на тази парадигма. Тяхната борба е свързана с това да търсят Бога, да осъщест­вят своя Аз, да дадат израз на истината.

В процеса на тяхната еволюция тази борба преста­ва да бъде борба, превръща се в процес. И това е процес на самоопределение, не „себеоткриване", а на Себе-определение, на Растеж (не на научаване), на Битие, (а не на действие).

Мотивацията да търсят, да се стремят, да откриват, да разгръщат себе си, да успяват, става напълно из­лишна. Причината да вършат каквото и да било се е про­менила и с нея вършителят също се е променил. Причина­та става процесът и вършителят става онзи, който Е.

Човекът, който досега е бил вършител, сега се превръща в човек, който просто Е.

Докато преди причината човек да се стреми да ра­боти упорито през целия си живот е била да постигне земни неща, сега причината е да преживее небесното.

Докато преди тревогите са били предимно свърза­ни с тялото, сега тревогите са предимно свързани с душата.

Всичко се е променило, всичко е станало различно. Смисълът на живота се е променил, а с това и самият живот.

„Мотивацията за постигане на възвишеност" се е променила и с това е изчезнала потребността да се придобиват, да се защитават, да се увеличават земни­те притежания.

Величието вече не се измерва с това колко човек е натрупал. Световните ресурси с основание се разглеждат като принадлежащи на всички хора по света. В един свят, благословен с достатъчно изобилие, за да удовлетвори основните нужди на всички, основните нужди на всички ще бъдат удовлетворени.

Всеки ще иска по този начин. Няма да има нужда никой да бъде принуждаван да дава недоброволни данъци.

Всеки с готовност ще приеме този начин на живот. Няма да има нужда един човек да се облага с данъци, които доброволно не желае да даде. Всички доброволно ще отделяте десет процента от своите придобивки, от своето изобилие за програми които да подпомагат онези, които са се сдобили с по-малко. Вече няма да бъде възможно хиляди хора да стоят и да наблюдават как хиляди други гладуват - не поради липса на храна, но по­ради липса на достатъчна човешка воля да се създадат прости политически механизми, чрез които хората да се сдобиват с храна.

Подобен морален цинизъм, който сега е разпростра­нен във Вашето примитивно общество - завинаги ще бъ­де заличен в деня, когато се промени вашият стимул да постигате величие и вашето разбиране на величието.

Вашата нова мотивация: да станете онова, за кое­то сте били създадени - физически образ и подобие на Самия Бог.

Когато изберете да бъдете онова, което реално сте - проявеният Бог - вие никога повече няма да дейс­твате по един неблагочестив начин. Никога повече ня­ма да издигате лозунги като:

БОЖЕ, ПАЗИ МЕ

ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДОЙДОХА СЛЕД ТЕБ!
18.

Искам да видя дали правилно съм те разбрал дотук. Кар­тината, която се очертава, е на един свят на равенство и спокойствие, където всички народи се подчиняват на едно световно управление и всички хора споделят равноправно све­товните богатства.

Помни, че когато говорим за равенство, ние имаме предвид равни възможности, а не фактическо равенство.

Всъщност „равенство” никога няма да бъде постиг­нато и ти се благодари, че е така.

Защо?

Защото равенство означава еднаквост - последно­то, от което светът се нуждае, това е еднаквост.

Не - Аз тук нямам предвид един свят, съставен от автомати, всеки от който получава равни части от Централното Управление на Големия Брат.

Говоря за един свят, в който да бъдат гарантирани две неща:

1. Задоволяване на основните потребности.

2. Възможност за развитие.

Въпреки всички световни ресурси, въпреки цялото изобилие, не сте успели да постигнете тези две прос­ти неща. Вместо това сте поставили милиони хора на най-низшето стъпало на социо-икономическата стълбица и сте изградили един мироглед, който система­тично да ги държи там. Допускате хиляди хора да уми­рат ежегодно, поради липса на най-основни потребнос­ти за съществуването им.

При цялото величие на света вие не сте намерили начин да бъдете достатъчно велики, за да не допускате хората да умират от глад. А още по-малко да се убиват един друг, вие всъщност оставяте деца да умират от глад пред очите ви. Вие всъщност убивате хора, за­щото те поддържат различно от вашето мнение.

Е, добре, това е някакво облекчение. За известно време си бях помислил, че действително получавам някакво реално ръководство.

Да изпитваш щастие на работното си място, това не е свързано с функцията, която извършваш, то има връзка само с твоето предназначение. Майката, която се събужда в четири часа сутринта, за да смени пеленките на своето бебе, разбира това прекрасно. Тя тананика на бебе­то си и за нищо на света не изглежда така, сякаш извър­шва някаква работа. И все пак нейното отношение към онова, което прави, нейната мотивация във връзка с него, нейното предназначение в тази нейна дейност я прави истинска радост за нея.

Ако искаш да постигнеш съвършенство,

върви продай всичко и го раздели на бедните

и ще получиш награда на небето.

Но младият човек, когато чу това си отиде наскърбен,

защото имаше голямо богатство.