Книга Нийл Доналд Уолш

10.

Очаквах да стигнеш до тази тема. Обеща ми я, когато ми каза, че втора книга ще се занимава с планетарните пробле­ми в глобален мащаб. Така че, сега можем да обърнем поглед към нашата човешка политика като задам един въпрос, който може да изглежда елементарен.

А, чудесно. Добре тогава, нека попитам: Нередно ли е да се води международна политика, която да се основава на законните интереси на твоята собствена страна?

Не. Преди всичко от моя гледна точка нищо не е „не­редно". Но Аз разбирам как използваш този термин, за­това ще говоря в контекста на твоята употреба на думата. Ще използвам термина „нередно" в смисъл на „онова, което не служи на теб, такъв какъвто си изб­рал да бъдеш". В този смисъл винаги съм използвал понятията „редно" или „нередно" с тебе; това е винаги по отношение на дадения контекст, защото в действи­телност не съществува Редно и Нередно.

И така, в този контекст не е „нередно" да основа­ваш политическите си решения в международен план на законните интереси на своята страна. Онова, кое­то е нередно, е да се правиш, че не постъпваш така.

Разбира се, повечето страни правят точно това. Те предприемат действия - или не предприемат дейс­твия - по едни причини, а след това се обосновават със съвсем други причини.

Защо? Защо страните действат по този начин?

Защото правителствата знаят, че ако народът разбере реалните причини за повечето от политическите им решения в международната политика, той ня­ма да ги подкрепи. Това се отнася до правителствата навсякъде. Съществуват много малко правителства, които съзнателно да не са заблуждавали своя народ. Заблудата е част от политиката на правителството, защото малко хора биха решили по собствен избор да бъдат управлявани по начина, по който са управлявани -малко биха избрали да бъдат управлявани въобще - ос­вен ако правителството ги убеди, че неговите реше­ния са в името на тяхното добро.

В това е трудно да бъдат убедени, защото повече­то хора ясно виждат глупостта на собствените си правителства. Ето защо правителствата са принуде­ни да лъжат, за да се опитат поне да запазят лоялност­та на народа си. Правителствата са съвършена илюс­трация на това колко е точна аксиомата, че ако лъжеш достатъчно много, достатъчно продължително, лъжата се превръща в „истина".

Хората, които са на власт, никога не бива да позво­лят обществеността да разбере как са дошли на власт нито всичко, което са направили или желаят да нап­равят, за да се задържат във властта.

Истината и политиката не се съчетават и не мо­гат да се съчетаят, защото политиката е изкуството да казваш само онова, което е нужно да се каже - и да го казваш по необходимия начин - за да постигнеш же­лания резултат.

Това не значи, че всяка политика е лоша, но изкуството на политиката е практическо изкуство. То искрено се основава на психологията на болшинството от хора­та. То просто отбелязва, че повечето хора действат от позицията на собствения си интерес. И така поли­тиката е един начин хората, които са на власт, да ви убеждават, че техните интереси са ваши интереси.

Правителствата разбират от интереси, затова и умеят да съставят програми за дарения.

Поначало правителствата са имали много ограниче­ни функции. Тяхната цел е била просто „да пази и защитава". Тогава някой е добавил да „осигурява". И прави­телствата са се превърнали в осигурители на народа, както и защитници. Правителствата са започнали да създават обществото, а не да го пазят.

Но нима правителствата не вършат онова, което наро­дът иска от тях? Нали те само осигуряват механизма, чрез който народът осигурява сам себе си в социален план? Напри­мер в Америка ние отдаваме голямо значение на достойнст­вото на човешкия живот, на индивидуалната свобода, на то­ва човекът да има възможности, на правата на децата. И така ние сме създали закони, изискваме от правителството да създава програми, които да осигуряват доходи на възраст­ните, така че те да запазят своето достойнство и след като вече не са трудоспособни; да осигурява право на труд и възможности на хората да живеят - дори на онези, които са различни от нас и с чийто начин на живот ние не сме съглас­ни; да гарантира чрез закони за детския труд това децата да не бъдат превръщани в роби и никое семейство с деца да не е лишено от една основа, върху която да стъпи, за да живее с достойнство - храна, облекло, подслон.

Тези закони говорят много добре за вашето общество. И все пак, когато осигурявате потребностите на народа, вие трябва да внимавате да не го лишите от неговото най-голямо достойнство: да упражнява лич­ното си право, индивидуалната си творческа способ­ност и онази чистосърдечност и искреност, която поз­волява на хората да забележат, че могат сами себе си да осигуряват. Това е много деликатно равновесие, което трябва да се постигне. Вие, хората, знаете само как да минавате от една крайност в друга. Или искате правителството „да прави всичко" за народа, или искате да унищожите всички правителствени програми и да изтриете всички правителствени закони още утре.

Да, проблемът е, че са твърде много хората, които не мо­гат да осигуряват сами себе си в едно общество, което дава най-добри възможности обикновено на онези, които се полз­ват с нужните „привилегии" (или които не притежават оно­ва, което ги дискриминира); които не могат да се осигуряват в условията на една нация, където земевладелците не дават под наем земя на големи семейства, компаниите не желаят да назначават жени, справедливостта често е съобразена със статуса, превантивната грижа за здравето се ограничава до онези, които разполагат с достатъчно средства и масово се наблюдават и много други прояви на дискриминация и нера­венство.

Това означава ли, че правителствата трябва да заместят съзнанието на хората?

Не. Правителствата са самата човешка съвест, изречена гласно. Именно чрез правителствата хората се стремят, на­дяват се и разрешават болезнените проблеми на обществото.

Добре Казано. И все пак бих повторил, че трябва да внимавате, да не се задушите от закони в опита си да гарантирате на хората шанса да дишат!

Не можете да вкарате в закон нравствеността. Не можете да наложите със закон равенство.

Необходима е промяна на колективната съвест, а не насилие над колективното съзнание.

Поведението (включително всички закони и всички правителствени програми) трябва да произтича от битието, трябва да бъде истинско отражение на ва­шата Същност.

Законите на обществото наистина отразяват нашата същност! Те заявяват на всекиго: „Така стоят нещата тук в Америка, това са американците."

Така е в най-добрия случай, но много често законите заявяват само онова, което властващите смятат, че би трябвало да бъде, но не е.

Значи „елитарното" малцинство инструктира „невежото" мнозинство, посредством закона.

Точно така.

Какво лошо има в това? Ако това са най-умните и най-добрите сред нас, с воля да работят за разрешаване на проблемите на обществото, на света, нима това не обслужва интересите на всички?

Зависи от мотивите на тези, които са на власт. И от яснотата на техните намерения. Обикновено ни­що не служи на „мнозинството" повече от това да бъ­де оставено само да ръководи себе си.

Анархия. Тя никога не е давала добри резултати.

Вие не можете да се развивате и да бъдете силни, богато непрекъснато ви се казва от правителството какво трябва да правите.

Може да се твърди, че управлението - имам предвид зако­на, по който ние сме избрали да бъдем управлявани - е отра­жение на силата на едно общество (или на неговата слабост). Силните общества прокарват силни закони.

Много малко закони. Защото в силните общества са необходими много малко закони.

И все пак обществата без закони са примитивни общес­тва, където „правото е на силния". Законите са опит на чо­века да установи равноправни взаимоотношения, да гаран­тира, че правото ще победи независимо от слабостта или силата. Без определени поведенчески кодове, по които съществува всеобщо съгласие, как бихме могли да имаме съв­местен живот?

Аз нямам предвид един свят, който да съществува без поведенчески кодове и без съгласуване. Имам пред­вид това вашите съгласувания и кодове да се основа­ват на едно по-висше разбиране и по-мащабно опреде­ление на интересите.

Онова, което в действителност утвърждават ва­шите закони, това са интересите на силните сред вас.

Нека разгледаме един пример - пушенето.

В момента според закона вие не можете да отглеждате и използвате определено растение - хашиша, за­щото правителството заявява, че то не е добро за вас.

Но в същото време правителството заявява, че ня­ма нищо лошо в това да отглеждате и използвате друг вид растение - тютюна, не защото то е добро за вас (всъщност правителството заявява, че е вредно), но просто защото винаги сте правили така.

Реалната причина за това, че първото растение е поставено извън закона, а второто не се поставя извън закона, няма нищо общо със здравето, това е свързано с икономиката. А това означава с властта.

Следователно вашите закони не отразяват начина, по който обществото мисли за себе си и това какво желае да бъде - вашите закони отразяват на чия стра­на е силата.

Това не е справедливо. Ти подбра една ситуация, където противоречията са очевидни. Повечето ситуации не са такива.

Напротив. Повечето са точно такива. Как тогава да разрешим това противоречие?

Да имате колкото се може по-малко закони - които са всъщност ограничения.

Истината е, че първото растение, за което споме­нахме, крие също толкова голям риск за здравето, кол­кото цигарите и алкохолът, които са закриляни от за­кона. Защо тогава не е позволено? Защото, ако то се отглежда, половината от производителите на памук, найлон и изкуствена коприна, както и на изделия от дървен материал на света ще загубят работата си.

Конопът е един от най-полезните, най-силните, най-здравите и дълготрайни материали на вашата пла­нета. Няма по-добър материал за тъкани, по-здрав ма­териал за въжета и по-лесно произвеждан материал за целулоза. Вие изсичате стотици хиляди дървета го­дишно, за да си направите неделния вестник, в който да четете за унищожението на горите. Конопът би могъл да ви предостави милиони неделни вестници без да ви се наложи да отсечете и едно дърво. Всъщност той може да замести много суровини, при това с една десета от тяхната стойност.

И тъкмо в това е проблемът. Някой ще загуби пари, ако това чудотворно растение - което има освен то­ва и изключителни медицински качества - се допусне да бъде отглеждано. По същата причина и марихуаната е забранена във вашата страна.

Това е причината, поради която е трябвало толкова много време, за да се въведат в масово производст­во колите, да се осигури достъпна и разумна медицинс­ка помощ, както и да се използва слънчевата топлина и енергия във всеки дом.

Вие разполагате с възможности и технология да произвеждате всичко това само за години. Защо тога­ва не сте го направили? Огледай се и виж кой би изгубил пари, ако го бяхте направили. И сам ще си отговориш.

Това ли е Великото общество, с което толкова мно­го се гордеете? Вашето „Велико общество" трябва да бъде насила накарано да мисли за общото благо. Винаги когато се спомене общото или колективното благо, все­ки крещи „комунизъм!". Във вашето общество, когато благото на мнозинството не води до големи облаги за някого, то в повечето случаи се жертва и пренебрегва.

И това е вярно не само за вашата страна, а и за це­лия свят. Основният въпрос, пред който е изправено човечеството, следователно е: могат ли личните егоистични интереси да бъдат подменени с интересите на обществото, с общите интереси на човечество­то? И ако е така, по какъв начин?

В Съединените щати вие сте се опитали да осигу­рите общите интереси, най-добрите интереси на мнозинството от хората посредством закони. Но сте се провалили. Вашата нация е най-богатата, най-могъ­щата на света, но в нея е регистрирана най-високата детска смъртност. Защо? Защото бедните хора не мо­гат да си позволят достатъчно грижи за бременните же­ни и родилките - и защото вашето общество се ръководи от печалбата. Цитирам това, което е само един пример за злощастния ви провал. Високата детска смъртност, която е по-голяма от тази в други индуст­риални страни в света, би трябвало да ви безпокои. То­ва обаче не е така, а то говори твърде много за приори­тетите на вашето общество. Други страни полагат грижи за болните и изпадналите в нужда, за възрастни­те и немощните. Вие осигурявате богатите, онези, които имат власт и влияние и които са поставени добре в обществото. Осемдесет и пет процента от американците в пенсия живеят в бедност. Много от тези въз­растни американци и повечето хора с ниски доходи из­ползват местната бърза помощ вместо „семеен лекар" и търсят медицинска помощ само в крайни случаи, като фактически за тях не се полагат никакви превантивни грижи по отношение на здравето им.

Както виждаш хората, които нямат пари, не се це­нят особено... те са изчерпани, не са полезни ...

Ето това е вашето велико общество... Така както говориш, нещата изглеждат твърде зле. Въпреки всичко, Америка е направила за непривилегированите и неуспелите много повече - както тук, така и в чужбина - отколкото която и да било друга нация на земята.

Америка е направила много, това е очевидно вярно. Но знаеш ли, че в процентно отношение спрямо брут­ния национален продукт Съединените щати са отдели­ли много по-малко за чуждестранна помощ в сравнение с много по-малки страни? Работата е там, че преди да се възгордявате от себе си, може би трябва да поглед­нете света наоколо. Защото ако това е най-доброто, което вашият свят може да предложи на по-слабите, тогава има какво още да учите.

Вие живеете в едно прахосническо, декадентско общество. Всичко, което създавате, сте подчинили на принципа на така наречената „планова амортизация". Вашите коли струват три пъти повече и траят три пъти по-малко. Дрехите се разпадат при десетото об­личане. Влагат се химикали в хранителните продукти, за да се задържат на полиците на магазините по-дълго, дори ако това означава да се скъси животът ви на пла­нетата. Подкрепяте, стимулирате и давате възмож­ност на спортните отбори да получават неприлично големи заплати за смешни усилия, докато учителите, духовенството и изследователите, стремящи се да намерят лек за болестите, които ви убиват, са прину­дени да просят пари. Изхвърляте ежедневно в супермаркетите, ресторантите и домовете във вашата страна повече храна от тази, която е достатъчна, за да нахрани половината свят.

Все пак това не е обвинение, а само наблюдение и то не се отнася единствено до Съединените щати, за­щото тези методи, които увреждат сърцето, са епи­демия, разпространена по целия свят.

Безправните навсякъде по света са принудени да се унижават и да пестят всеки лев само за да живеят, до­като малцина които притежават власт, пазят и тру­пат все по-големи богатства, спят в коприна и всяка сутрин пускат в банята си кранчето, облицовано със злато. Докато изнурени деца, които са само кожа и кос­ти умират в ръцете на плачещите си майки, „лидери­те" на техните държави се занимават с политическа корупция, която не позволява дарените храни да дос­тигнат до гладуващите маси.

На пръв поглед изглежда, че няма сила, която да про­мени тези условия. Истината е, че не в силата е проб­лемът. Никой няма воля за това. И така ще бъде вина­ги, докато хората не започнат да гледат на съдбата на другите като на своя собствена.

Но защо не го правим? Как е възможно да бъдем свидете­ли на всички тези жестокости ежедневно и да допускаме те да продължават?

Това е така, защото не ви интересуват. Пробле­мът е липсата на загриженост за другите. Цялата пла­нета е изправена пред криза на съзнанието. Вие трябва да решите просто дали другите Ви интересуват.

Ще задам един въпрос, който изглежда малко патетичен. Защо не можем да обичаме членовете на своето семейство?

Вие обичате членовете на собственото си семейс­тво. Вие просто сте ограничили представите си за това кои са членове на вашето семейство.

Не се чувствате част от световното семейство и затова проблемите на всеобщото човешко семейство не считате за свои проблеми.

По какъв начин хората на земята могат да променят то­ва отношение?

Зависи от това как искате да го промените.

Как да предотвратим по-нататъшната болка, по-нататъшните страдания?

Като премахнете разделението помежду си. Като създадете нов модел на света. Като внесете в него ед­на нова идея.

Коя е тя?

Радикално различна от настоящия би възглед за све­та.

Сега вие виждате света - ако говорим геополитически - като сбор от различни национални държави, всяка от които е самостоятелна, отделна и независима от другите.

Вътрешните проблеми на тези независими държави не се смятат за проблеми на човечеството като цяло -освен богато пряко го засягат като цяло (или по-точно, богато пряко засягат силните представители на чове­чеството).

Тогава човешката общност като цяло реагира спря­мо условията и проблемите на индивидуалните държави въз основа на интересите на по-голямата група от хора. Ако никой от тази по-голяма група няма какво да губи, условията на отделната страна могат да бъдат такива, каквито са, никой няма да се интересува.

Хиляди хора могат да умират от глад ежегодно, стотици могат да умират в граждански войни, деспоти могат да ограбват страната, диктатори и техни­те въоръжени хайки могат да насилват, плячкосват и убиват, режимите могат да лишават хората от ос­новните им човешки права - но останалата част от вас няма да направи нищо. Това е, така да се каже, „вътрешен проблем".

Но, богато вашите интереси са заплашени там, бо­гато вашите инвестиции, вашата сигурност, вашият начин на живот е застрашен, тогава вие мобилизирате вашата нация и се опитвате да мобилизирате целия свят за вашата кауза и се впускате там, където дори и ангелите биха се уплашили да пристъпят. Тогава изричате една Голяма лъжа - като заявявате, че правите онова, което правите, от хуманитарни подбуди, за да подпомогнете потиснатите хора на света, докато ис­тината е, че просто защитавате собствените си ин­тереси.

Доказателство за това е, че там, където нямате интереси, вие нямате и грижа.

Световната политика действа от позициите на интере­са. Какво друго ново има тук?

Трябва да има нещо ново, ако искате светът да се промени. Трябва да започнете да гледате на интереси­те на другите като на собствени интереси. Това ще стане само когато прегрупирате глобалната реалност и постигнете управление в съответствие с това.

Говориш за глобално световно управление, така ли? Да.

Обеща ми, че във втора книга ще обсъдиш по-глобалните геополитически проблеми, пред които е изправена планетата (за разлика от главно личните проблеми, с които се занима­ваш в първа книга), но въобще не си представях, че ще навле­зеш в този разговор!

Време е светът да престане да се самозалъгва, да се пробуди, да осъзнае, че единственият проблем на чове­чеството е липсата на любов.

Любовта поражда толерантност, толерантност­та поражда мир, нетолерантността предизвиква вой­на и безразличие към непоносимите условия на живот на другите.

- Любовта не може да бъде безразлична. Тя не познава безразличието.

Най-бързият начин да постигнете любов и грижа за цялото човечество е да започнете да гледате на цяло­то човечество като на собствено семейство.

Най-бързият начин да започнете да гледате на цяло­то човечество като на свое собствено семейство е да престанете да се разграничавате едни от други. Всяка национална държава, която в момента изгражда вашия свят, трябва да се обедини с останалите.

Но нали съществуват Обединени нации!

Които са безсилни и не водят до никакви резулта­ти. За да може да функционира това обединение пълно­ценно, то трябва напълно да се преустрои. Това не е невъзможно, но е твърде трудно.

Добре, какво Ти предлагаш?

Аз нямам „предложения". Предлагам само наблюде­ния. В този диалог ти ми съобщаваш какъв е новият из­бор, който искате да направите, а аз предлагам наблю­дения за начина, по който бихте могли да осъществите това. Какъв е вашият нов избор във връзва с отноше­нията между хората и нациите на планетата?

Ще използвам Твоите думи. Що се отнася до мен, аз бих избрал за всички нас „да постигнем любов и грижа за цялото човечество".

При такъв избор моето наблюдение е, че онова, което може да бъде полезно, е да се формира нова све­товна политическа общност, в която всяка национал­на държава да има равноправен глас в решаването на световните проблеми и равноправен дял в световни­те ресурси.

Това няма да стане. Тези, които „имат", никога няма да се откажат от своята суверенна власт, от своите богатства и ресурси за сметка на онези, които „нямат". И ако трябва да бъдем обективни, защо, кое налага да го правят?

Онова, което е в техен най-висш интерес. Не виждам защо. И не съм сигурен в такова твърдение.

Ако можете да прибавите към своята национална икономика билиони долари годишно - долари, които да бъдат изразходвани да се нахранят гладните, да се облекат онези, които са в нужда, да се подслонят бедни­те, да се осигурят възрастните, да се осъществи едно по-добро здравеопазване и да се осигури един достоен стандарт на живот за всички - това няма ли да бъде в полза на най-висшите интереси на твоя народ?

В Америка има хора, които биха спорили, че това ще бъде помощ за бедните за сметка на богатите и на средния данъкоплатец. Междувременно държавата продължава да се ру­ши, криминалната престъпност продължава да се увеличава, инфлацията ограбва спестяванията на хората, безработица­та става все по-голяма, правителството все по-многочислено, докато в училищата се разпространяват презервативи.

Звучиш като радиоинформация. Но това са проблемите на много американци.

Те мислят ограничено. Не разбират, че ако билиони долари годишно, а това значи милиони месечно, стоти­ци и стотици хиляди седмично, нечувано количество пари ежедневно бъдат върнати обратно в икономическата система, вие можете да използвате тези пари, за да нахраните гладните, да облечете онези, които са в нужда, да подслоните бедните, да осигурите възраст­ните и да осигурявате здравеопазване и достойнство за всички..., причините за престъпността ще изчезнат за­винаги. Не разбирате ли, че новите работни места ще ви донесат повече пари, които ще се върнат обратно във вашата икономика? Дори и правителствата ще бъ­дат сведени до по-малоброен състав, защото няма да имат толкова много работа.

Предполагам, че това е възможно - и все пак не мога да си представя как правителствата ще станат по-малобройни! Но откъде по-точно ще се намерят тези милиони и билиони, за които говориш? Може би от данъци, които ще бъдат на­ложени от Твоето ново световно управление, така ли? Ще се вземат още средства от онези, които са „работили, за да се сдобият с тях", и тези средства ще се дадат на другите, ко­ито „не са стъпили на краката си", а искат да получават?

Така ли го разбираш?

Не, но мнозинството от хората биха погледнали по този начин. И на мен ми се ще съвсем справедливо да изложа тех­ния възглед.

Добре, бих искал да поговоря за това по-късно. В мо­мента искам за малко да се отклоня, но ще се бърна към този проблем.

Чудесно.

Всички тези блага ще бъдат резултат на простото преструктуриране на вашия възглед за света, на по-простото прегрупиране на световната политическа конфигурация.

По какъв начин?

Парите, които ще спестите от изграждането на системи за национална защита и оръжия за водене на война.

О, разбирам! Искаш да премахнем въоръжаването!

Не само вие, а всички по света.

Но военната система трябва драстично да се редуцира. Вътрешният ред е необходимо да се осигурява. Можете да подсилите местната полиция - нещо, което твърдите, че искате да правите, но всяка година, когато се оформя бюджетът, заявявате, че не може. В същото бреме трябва категорично да се спре да се из­разходват средства за въоръжаване и подготовка за война, нито за отбрана, нито за нападение, свързано с каквото и да било масово унищожение.

Преди всичко ми се струва, че Твоите цифри далеч надхвър­лят това, което реално може да се спести, ако се направи то­ва. Второ - струва ми се, че никога няма да успееш да убедиш хората да се откажат от своето право на самозащита.

Нека разгледаме тези цифри. Понастоящем (сега е 25 март 1994, докато пишем тези редове) световните правителства изразходват един трилион долара го­дишно за военни цели. Това означава по един милион до­лара всяка минута по целия свят.

Народите, които изразходват най-много, биха мог­ли ги да пренасочат средства към другите приорите­ти, за които споменахме, и така по-големите, по-богати нации ще видят, че е в техен интерес да го напра­вят - ако изобщо допуснат, че е възможно. Но по-голе­мите и по-богати нации не могат дори да си предста­вят, че ще бъдат без защита, защото се страхуват от агресията и нападението на народите, които им завиждат и искат да имат онова, което имат те. Два са начините да се преодолее подобна заплаха.

1. Цялото световно богатство да се разпределя равномерно и световните ресурси да се разпределят между всички народи по света, така че никой да не из­питва нужда да претендира за това, което има други­ят, а всеки да може да живее достойно и да се отърси от страха.

2. Да се създаде система за разрешаване на различи­ята, която да отхвърли необходимостта от война и дори възможността за война.

Те вече са го направили. Наистина ли?

Да. В момента се извършва огромен експеримент във Вашия свят за установянето на такъв политически ред. Този експеримент се нарича Съединени американски щати.

За който току-що каза, че търпи жалък провал.

Да, така е. Има да се измине дълъг път преди експериментът да се нарече успешен. (Както по-рано обещах, ще поговоря за това - за онези подходи, Които не ви позволяват в момента да имате успех.) И все пак, това е най-добрият експеримент, който е познат засега.

Както е казал Уинстън Чърчъл: „Демокрацията е най-лошата система, като се изключат всички останали."

Вашата нация е първата, която изгради свободна конфедерация от отделни държави и успешно ги обеди­нява в една свързана цялост, подчинена на общо цент­рално управление.

Навремето никой от щатите не е бил съгласен на това и всеки се е съпротивлявал, страхувайки се, че може да загуби своята самостоятелна сила и че подо­бен съюз няма да бъде в техен интерес. Полезно е да разберем какво е било положението на отделните ща­ти по онова време.

Въпреки че те са били свързани в свободна Конфеде­рация, не е имало реално управление на всеки от съеди­нените щати и оттам не е имало сила, която да наложи договора на Конфедерацията, за който отделните щати се били споразумели.

Щатите провеждали собствена външна политика. Няколко измежду тях сключили лични споразумения за търговия и други въпроси с Франция, Испания, Англия и други страни. Щатите търгували помежду си и макар че договорът на Конфедерацията забранявал това, някои от щатите налагали митнически такси върху стоки, които се внасяли от други щати, също както върху стоките, идващи през океана. Търговците нямали друг изход, освен да плащат на пристанищата, когато искали да купуват или продават стока, тъй като не е има­ло централна власт, макар и да е имало писмено споразуме­ние, забраняващо налагането на подобни мита.

Отделните щати също са водили войни помежду си. Всеки щат е смятал своята полиция за функционираща армия, а девет щата са имали своя собствена военна флота. „Не ме предизвиквай" би могло да се смята за официалното мото на всеки от щатите в Конфедера­цията. Повече от половината щати дори печатали свои собствени пари (въпреки че Конфедерацията е включвала в споразумението си това като нещо незаконно!).

Накратко, първоначално щатите, макар и обедине­ни от договора на Конфедерацията, са действали точ­но както независимите държави днес.

Макар и да виждали, че договорите на Конфедераци­ята (например предоставянето на Конгреса на цялата власт да печатат пари) не се спазват, те упорито отказвали да се подчиняват на една централна власт, ко­ято да им налага спазването на тези договори.

С течение на времето неколцина прогресивни лиде­ри придобиват влияние. Те убеждават останалите, че може само да се спечели, като се създаде една нова фе­дерация и това ще бъде печалба за всички.

Търговците ще спестяват пари и ще увеличават доходите си, тъй като отделните щати няма да нала­гат такси върху стоките.

Правителствата ще спестяват пари и ще имат повече средства, които да вложат в програми и услуги, които наистина да помагат на народа, защото няма да се изразходват средства за защита на отделните щати един от друг.

Народът ще има по-голяма сигурност и ще живее в по-голямо благоденствие, когато се обедини, а не бога­то отделните народи враждуват помежду си.

Така те не само няма да изгубят своята сила, а все­ки щат ще стане още по-силен.

И разбира се, точно това се е случило.

Същото би могло да стане със 160 национални държави в света, ако те се обединят в една обединена федерация. Това би означавало край на войната.

Но как ще се осъществи това? Несъгласията ще продължат да съществуват.

Това е така, доколкото хората остават съсредоточени върху външните неща. Има само един начин на­истина да се елиминира войната - както и всеки страх и нарушение на мира - това е духовно решение. Ние в момента говорим за геополитически решения.

Всъщност това, което трябва да се направи, е да се комбинират духовните и геополитическите реше­ния. Духовната истина трябва да се приложи в прак­тическия живот, за да промени нашия ежедневен опит.

Докато се извърши тази промяна, ще продължава да има несъгласия. Ти си прав. Но няма нужда да има войни, не е задължително да има убийства.

Има ли войни между Калифорния и Орегон по повод на водното право? Между Мериленд и Вирджиния по по­вод на риболова? Между Уискънзин и Илинойс, Охайо и Масачузетс?

Не.

Предполагам, че с течение на годините са възникнали.

Това е сигурно, но тези отделни щати доброволно са се споразумели - и това е било просто с доброволно спо­разумение - да съблюдават определени закони и да правят взаимни компромиси по въпроси от общ интерес, докато си запазват правото да съблюдават отделен статут по въпросите, които се отнасят до отделния щат.

А когато действително възникнат спорове в резул­тат на различни тълкувания на федералния закон или на това, че някой е нарушил този зкКон, проблемът се вна­ся в съда..., на който трябва да се дава пълна власт (т. е. властта му се дава от щатите) да разреши конфликта.

Ако настоящото законодателство не дава възможност проблемът да получи удовлетворяващо решение в съда, щатите и техният народ изпращат свои пред­ставители пред централното управление, за да се нап­рави опит да са споразумеят за нови закони, които да дадат по-блогоприятни обстоятелства за постигане на разумен Компромис. По този начин функционира ва­шата федерация. Със система от закони и система от съдилища, овластени да тълкуват тези закони, както и полицейска система, която може да налага решенията на законите.

Въпреки че никой не би се наел да твърди, че систе­мата ви не се нуждае от усъвършенстване, това е все пак политически съюз, който функционира повече от 200 години!

Не може да има съмнение, че същият модел ще се ока­же функционален по отношение на националните държави.

Щом нещата са толкова прости, то защо хората не са се опитали да ги въведат на практика?

Съществуват такива опити. Лигата на народите е била един такъв първоначален опит. Обединените нации е последният.

Едната се е провалила, а другата има минимален ефект, защото, както тринадесетте щата на първоначалната Американска Конфедерация, членовете на наци­оналните държави (по-специално най-силните измежду тях) се страхуват, че могат повече да загубят, отколкото да спечелят от едно такова преструктуриране.

Това е така, защото „силните на деня" се интересу­ват много повече от това да запазят своята власт, отколкото от подобряване на живота на всички хора. Оне­зи, които „имат", знаят, че такава световна федерация неизбежно ще даде повече облаги на онези, които „ня­мат" - ала „имащите" са убедени, че това ще стане за тяхна сметка... А те не са готови да се разделят с нищо.

Нима този техен страх не е оправдан? Нима не трябва да пазиш онова, за което дълго си се борил?

Първо, не е задължително необходимо, за да се да­дат повече средства на онези, които са жадни и гладни и живеят без покрив, непременно тези средства да се отнемат от хората, които живеят в изобилие.

Както вече посочих, всичко, което е нужно, е да се вземат тези един трилион долара годишно, които се харчат в света за военни цели и да се пренасочат за ху­манитарни цели. Тогава проблемът ще бъде решен, без да се изразходва дори и едно допълнително пени, нито да се пренасочва от богатството на имащите.

(Разбира се, може да се спори, че тези международни конгломерати, чиито печалби се извличат от война­та и средствата за въоръжаване, ще бъдат „губещи" -както техните работници, така и всички, чието бо­гатство се извлича от съзнанието за противоречие, съществуващо в света - но може би техният източник на богатства е неправилно разбран. Ако човек зави­си от това останалият свят да живее в противоре­чия, за да може самият той да оцелява, може би тази за­висимост обяснява защо светът се противопоставя на всеки опит да се създаде структура, Която да доведе до траен мир.)

Що се отнася до втората част на въпроса, да жела­еш да съхраниш онова, за което си се борил да придоби­еш като човек и като нация, не е неразумно, ако изхождаш от съзнанието на Външния Свят.

Какво?

Ако смяташ, че най-голямото щастие в живота можеш да получиш от преживяване във Външния Свят -тоест във физическия свят извън теб самия - ти никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от онова, което си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че ще те направи щастлив.

Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.

В крайна сметка всеки геополитически проблем съ­що както и всеки личен проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.

Войните на вашата планета възникват затова, за­щото някой претендира за нещо, притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна, които са нежелани за друга.

Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава, това е Вътрешният Мир.

Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен мир, вие ще успеете да намерите мир в света.

Това означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във Външния Свят. „Да не изпитвате т нужда, е огромна свобода". Тя би освобождава първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува нещо, което ще загубите; стра­ха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.

Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.

Няма да изпитвате гняв, богато не получавате каквото искате, защото Желанието ще бъде само предпо­читание, не необходимост. Няма да изпитвате страх, свързан с възможността да не го получите. Оттук ня­ма да изпитвате и гняв.

Вие няма да изпитвате гняв, когато виждате, че другите хора не удовлетворяват вашите очаквания, защото няма да имате нужда те да удовлетворяват определени неща. Оттам няма да изпитвате и гняв.

Няма да изпитвате гняв, когато някой не се държи добре с вас, защото за вас няма да бъде потребност той да се държи добре. Няма да изпитвате гняв, бога­то някой не ви обича, защото няма да се нуждаете от неговата любов. Няма да изпитвате гняв, богато някой е жесток, богато би ранява, богато се опитва да ви навреди, защото няма да се нуждаете от това той да се държи по друг начин и ще сте съвсем наясно, че с ни­що не може да ви навреди.

Няма да изпитвате гняв, дори когато някой се опитва да ви отнеме живота, защото няма да се стра­хувате от смъртта.

Когато страхът се отнеме от вас, всичко друго ще може да ви се отнеме, а вие няма да изпитвате гняв.

Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да се създаде, и още по-важно, няма значение.

Когато намерите Вътрешен Мир, ничие присъствие, нито отсъствие на човек или място, или пък нещо дру­го, нито на условия, ситуации или обстоятелства може да бъде Творецът на вашето състояние на духа, нито причина за начина, по Който преживявате битието си.

Това не означава, че отхвърляте всичко, свързано с тялото. Съвсем не. Вие преживявате в пълнота свое­то тяло и всички наслади, свързани с него, както никога преди.

Ала вие ще отделяте внимание на тялото си доброволно, а не задължително. Преживяването на физически усещания ще става по ваш избор, а не защото е необ­ходимо, за да се чувствате щастливи или да оправдае­те своята тъга.

Тази проста промяна - да се обърнете, за да намери­те вътрешния си мир - може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на войната, да пре­махне противоречията и конфликтите, да предотвра­ти всяка неправда и да доведе до вечен мир на света.

Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.

Световният мир е личен проблем!

Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на съзнанието.

Как да намерим вътрешен мир, когато сме гладни? Как да намерим ведрина и спокойствие, когато изпитваме жажда? Как да останем спокойни, когато сме мокри, когато ни е сту­дено, когато нямаме покрив над главата си? Как да не се под­дадем на гнева, когато роднините ни умират заради някаква нелепост?

Ти говориш твърде поетично, но може ли поезията да се приложи на практика? Нима може тя да каже нещо на онази майка в Етиопия, която наблюдава изнуреното си дете как умира от глад за една филия хляб? На онзи мъж к Централна Америка, който чувства как куршумът разкъсва тялото му, защото се е опитал да спре армия, която завзема селото му? И какво може да каже твоята поезия на онази жена в Бруклин, която е била осем пъти изнасилена от някаква тайфа? Или на шестчленно ирландско семейство, взривено от терористка бомба, оставена в църквата в неделя сутрин?

Трудно е дори да се слуша за всичко това, но казвам ти: съществува съвършенство във всичко. Стреми се да виждаш съвършенството. Това е промяната, за която говорим.

Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.

Преживей своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее. Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се смълчи и знай, че Аз съм Бог.

С други думи, дори и в най-голямата трагедия, не­дей да губиш от поглед величието на цялостния про­цес, дори когато умираш с куршум в гърдите, дори бо­гато си жертва на насилие.

Сега това изглежда нещо невъзможно, но когато се доближиш до Божественото съзнание, ще можеш да го направиш.

Разбира се, нищо не те задължава, това зависи от начина, по който желаеш да преживееш момента.

В момент на голяма трагедия, предизвикателството е да успокоиш съзнанието си и да потънеш дълбоко в своята душа.

Това може да стане автоматично, когато престанеш да държиш под контрол душата си.

Разговарял ли някога с човек, който случайно е по­летял с колата си надолу от някой мост или се е озовал пред дулото на пушка? Или е бил на път да се удави? Такива хора много често разказват, че времето странно се забавя и че те са били завладени от странно спокойствие, че не са изпитвали никакъв страх.

„Нямай страх, защото Аз съм с теб". Това може да каже поезията на човек, изправен пред трагедия. В най-мрачния ти час, Аз ще бъда твоята светлина. В най-черния момент, Аз ще бъда твоята утеха. В най-труд­ното изпитание, Аз ще бъда твоята сила. Затова вярвай Ми! Защото Аз съм твоят пастир. Няма да изпи­таш нужда. Ще те изведа на зелени пасища, край тихи води ще те изведа.

Ще възстановя душата ти. По прави пътеки ще те водя в Своето Име. И да, дори и в долината на Смърт­ната сянка да вървиш, няма да се уплашиш от зло; защо­то Аз съм с тебе. Моят Жезъл и Моята тояга, те ще те утешат.

Приготвям за тебе трапеза в присъствието на неприятелите ти. Ще помажа с миро главата ти. Ча­шата ти ще прелее.

Наистина, благост и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ти ще живееш завинаги в Моя дом и в Моето сърце.