ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са като влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се размножава с дни. Идват нови и нови попълнения.
Блендата на изтеклото време е размила силуетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръбовете, докато заприличат на анимационни герои.
За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.
Мутрите поемат целия пропускателен режим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.
„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разследване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дейности в комплекса.
Шефът офейква ала Остап Бендер. Покрива се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къдрици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.
Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.
В тази връзка полицейски началник от София пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"
„Така решиха бордът и държавата!" - отговаря началникът на полицията.
Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:
„Групировката вършее из Слънчев бряг. Борческият комбайн превзема курорта. Бригадирите са неуморни. Жънат успех след успех!"
Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С помпозната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.
„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."
Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърлежи. Смучат чуждестранните туристи. Пробутват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.
С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизителните сцени, които са преживели. Борците раздават тупалки и бухалки на ромските тарикати. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотелски стаи. Рекетират жриците на нощта. Слагат под контрол проститутките с бебешки лица. Както и лачените ретродами, избуяли под пагона на ДС.
Докато борците шетат из Сънито, баретите се трупат на Елените. Превръщат тихото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъпността.
„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с борците. Едните ръсеха вицове за ченгета, другите - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.
По това време борците нощуват из вилната зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разбира се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Камелия". Тя е писък от бъдещето.
Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат италианци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Митко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифтове братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.
Още тогава „най-профи" купонджията е Георги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.
Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.
Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е същата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".
През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъстрите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си любими заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.
6. Тъмната тайна на братя Илиеви
ДИСКОТЕКА „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА" ПАЗИ ЕДНА ОТ НАЙ-ТЪМНИТЕ тайни на братя Илиеви. Тя се е спотаила като ръждясал катинар на морското дъно. Заключила е духа на кървава нощ.
13 юни 1993 г. Борческа тумба празнува рожден ден в ресторант „Харпун". По онова време го държат тарикатите Кирил Принца, днес собственик на хотел-ресторант „Принц Кирил" в Несебър, и Славчо Христов - Бате Славе, банкер и стожер на кръга „Олимп" при правителството на Иван Костов.
Рожденият ден в „Харпун" прилича на пир. Задушевната атмосфера подклаждат Васил и Георги Илиеви, Стефан Мирославов - Крушата, Милчо Бонев - Бай Миле, Стоил Славов и Валентин Алексиев - Лисицата. Всички днес са в графата „покойници".
Тук е и Димитър Джамов, довел за фон двама дълбоко неизвестни борци от Сливен.
Наздравиците летят бързо. Надбягват се с часовете. Късно е, а купонът е едва на старта.
Борците яхват еуфоричната въртележка. Тя ги спуска в дискотека „Златна ябълка".
Висаджийската тайфа заема бара на втория етаж. Пухкавият Бай Миле пръв се пльосва на стола. Щраква с пръсти към барманката. Тя си знае урока и разлива „Джони".
Чашите подават Васко, Жоро, Бретона и останалите. Попадат в кулминацията на еротик шоу. На пода пълзят две стриптийзьорки. Към тях се примъкват доброволци с вид на лазещи крокодили.
Борческата група ръкопляска. В суматохата някой от тях хвърля поглед към дансинга и се провиква: „Там долу са руснаците! Дърпат наши курви!"
Фитилите пламват. Бай Миле грабва бутилката и я хвърля като гранатомет. „Джонито" се разбива на дансинга. Висаджиите вече летят към първия етаж. Грамада от мъжки тела помита еротичното шоу. Двете стриптийзьорки бягат посред танца с писъци. Летят столове и бутилки. Свистят бухалки. Мятат се крака и ръце, сякаш удавник се бори с мъртво вълнение.
Гняв, страх и ужас. Телата се оплитат в змийско кълбо. Динамиката на боя зацапва картината.
Три бухалки щръкват в ръцете на висаджиите. „Точилки", които бият живо тесто.
В тъмното не се вижда кой кого. Екшънът избива навън. Един портиер звъни в РПУ-Слънчев бряг.
3,30 е. Идва полицията. Късно е. Борческата глутница е отлетяла. Отпред има шепа свидетели.
Двама руснаци лежат полумъртви пред „Златна ябълка".
„Следователят дойде с пламнали бузки и весел поглед. С просто око личеше, че е почерпен" - разказва участник в огледа.
Първата му задача е да „консервира" местопрестъплението. Таксиджиите са се струпали като зяпачи в лятно кино. Ченгето припряно ги разпъжда: „Изчезвайте веднага!" Таксиджиите излизат от играта. Те са единствените, „фотографирали" бягството на борците. Днес почти никой не може да каже къде са се покрили братята. Не е ясно какво са изпитали след нощта на тъмните страсти.
„В истинския дълбок мрак на душата винаги
е три часа след полунощ".
Скот Фицджералд
Достарыңызбен бөлісу: |