Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

5. Държава без бельо

ВАСКО БОРЕЦА И ИВАН ГИНОВ БРЪМЧАТ ЗАЕДНО ИЗ КУРОРТА нонстоп. Неразделни са ка­то влюбени на меден месец. След тях подтичват клонингите на Фред Флинтстоун и Барни Ръбълс. Колонията на „смачканите уши" се разм­ножава с дни. Идват нови и нови попълнения.

Блендата на изтеклото време е размила си­луетите им. Загладила е бодлите, туширала е ръ­бовете, докато заприличат на анимационни ге­рои.

За онова време са първична сила. Ласо над джунглата. Дяволчетата от бездънния чувал на БГ „мутриадата" узурпират Слънчев бряг.

Мутрите поемат целия пропускателен ре­жим. По двама, по трима борци яхват всяка бариера. Раздават билетчета. Намират и цаката на дребна далаверка.

„Оказа се, че са късали фалшиви билетчета на ксерокс. Всички листчета бяха с един и същи номер - спомня си полицай. - Започнахме разс­ледване. Повдигнахме обвинение срещу чиновник с длъжност директор на допълнителните дей­ности в комплекса.

Шефът офейква ала Остап Бендер. Покри­ва се в чужбина и следствието „дава фира". По-късно вдига китна виличка край пенливите къд­рици на Ниагарския водопад и си пие уискито на чист въздух.

Разследването е стъпкано като билетче на стадион. Заобикаля дискретно борците.

В тази връзка полицейски началник от Со­фия пита шефа на РПУ-Слънчев бряг: „Защо им дадохте курорта?"

„Така решиха бордът и държавата!" - отго­варя началникът на полицията.

Ако по онова време имаше черно-бели кинопрегледи, десантът на ВИС би прозвучал така:

„Групировката вършее из Слънчев бряг. Бор­ческият комбайн превзема курорта. Бригадири­те са неуморни. Жънат успех след успех!"

Сенчестият бизнес пада в ръцете им. Силоваците трамбоват денонощно из алеите. С пом­позната си позлата приличат на кръвожадни разбойници от арабска приказка.

„Подозирахме ги, че влизат в комбинации с крадци и грабежаджии - спомня си полицай. - Покрай бариерата получаваха информация за по-заможните туристи. След ден-два баровците пропищяваха, че са ограбени."

Борците притискат ромските чейнчаджии. Мургавите измамници са плъзнали като кърле­жи. Смучат чуждестранните туристи. Пробут­ват им санжета и всевъзможни дяволъци. Пред РПУ-Слънчев бряг се вият опашки от ужилени татковци, майки и дечица.

С помощта на словесни плетки и гротескна пантомима чужденците пресъздават унизител­ните сцени, които са преживели. Борците раз­дават тупалки и бухалки на ромските тарика­ти. Навеждат ги да плащат рекет. Слагат намордник и на крадците, които опразват хотел­ски стаи. Рекетират жриците на нощта. Сла­гат под контрол проститутките с бебешки ли­ца. Както и лачените ретродами, избуяли под па­гона на ДС.

Докато борците шетат из Сънито, баре­тите се трупат на Елените. Превръщат ти­хото семейно селище в базов лагер. Ролята им е символична. Играят „юмрук" срещу престъп­ността.

„Маскираните по цял ден пляскаха карти на плажа. Организираха приятелски турнири с бор­ците. Едните ръсеха вицове за ченгета, други­те - за мутри. Голям смях падаше" - спомня си туристически ас.

По това време борците нощуват из вилна­та зона на Слънчев бряг. Живеят по 5-6 съквартиранти накуп. Офисът на силоваците, разби­ра се, е дискотека. Заплюват си хитовата „Ка­мелия". Тя е писък от бъдещето.

Изпъстрена е със светещи глобуси. Шири се на два етажа. Първоначално я държат итали­анци. Мутрите ги укротяват като пиленца. 30 борци охраняват ВИП бара на „Камелия". Всяка вечер тук се люлеят в индианско веселие Мит­ко Бретона, Боян Петракиев - Барона, Младен Михалев - Маджо, Димата Руснака. Тук са и най-важните „във фундаментален аспект" чифто­ве братя: Цветини, Маргини, Джинките, Фалконети, Илиеви.

Още тогава „най-профи" купонджията е Ге­орги Илиев. Красавецът със сицилиански чар е роден за веселие.

Няма припев, който да не знае. Няма хит, който да е подминал ухото му. Бохемът чуква наздравици с цялата бригада на Васко. Лежерно и от сърце.

Сицилианецът е щастлив от незнанието си - след 12 години смъртта ще го повали на същия бар. Старата чаровница „Камелия" е съ­щата, само дето са я прекръстили в „Мултиплейс".

През 1993 г. воалът на смъртта е невидим за Жоро Илиев. Нощем лицето му отразява пъс­трите глобуси и песента. След „Камелия" виса-джиите продължават купона в другите си люби­ми заведения. Дискотеките „Мелодия", „Русалка" и „Златна ябълка" ги забавляват всяка лятна нощ.

6. Тъмната тайна на братя Илиеви

ДИСКОТЕКА „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА" ПАЗИ ЕДНА ОТ НАЙ-ТЪМНИТЕ тайни на братя Илиеви. Тя се е спотаила като ръждясал катинар на морското дъно. Заключила е духа на кървава нощ.

13 юни 1993 г. Борческа тумба празнува рож­ден ден в ресторант „Харпун". По онова време го държат тарикатите Кирил Принца, днес соб­ственик на хотел-ресторант „Принц Кирил" в Несебър, и Славчо Христов - Бате Славе, бан­кер и стожер на кръга „Олимп" при правителс­твото на Иван Костов.

Рожденият ден в „Харпун" прилича на пир. Задушевната атмосфера подклаждат Васил и Ге­орги Илиеви, Стефан Мирославов - Крушата, Милчо Бонев - Бай Миле, Стоил Славов и Вален­тин Алексиев - Лисицата. Всички днес са в гра­фата „покойници".

Тук е и Димитър Джамов, довел за фон два­ма дълбоко неизвестни борци от Сливен.

Наздравиците летят бързо. Надбягват се с часовете. Късно е, а купонът е едва на старта.

Борците яхват еуфоричната въртележка. Тя ги спуска в дискотека „Златна ябълка".

Висаджийската тайфа заема бара на втория етаж. Пухкавият Бай Миле пръв се пльосва на стола. Щраква с пръсти към барманката. Тя си знае урока и разлива „Джони".

Чашите подават Васко, Жоро, Бретона и ос­таналите. Попадат в кулминацията на еротик шоу. На пода пълзят две стриптийзьорки. Към тях се примъкват доброволци с вид на лазещи крокодили.

Борческата група ръкопляска. В суматохата някой от тях хвърля поглед към дансинга и се про­виква: „Там долу са руснаците! Дърпат наши кур­ви!"

Фитилите пламват. Бай Миле грабва бутил­ката и я хвърля като гранатомет. „Джонито" се разбива на дансинга. Висаджиите вече летят към първия етаж. Грамада от мъжки тела поми­та еротичното шоу. Двете стриптийзьорки бя­гат посред танца с писъци. Летят столове и бу­тилки. Свистят бухалки. Мятат се крака и ръ­це, сякаш удавник се бори с мъртво вълнение.

Гняв, страх и ужас. Телата се оплитат в змийско кълбо. Динамиката на боя зацапва кар­тината.

Три бухалки щръкват в ръцете на висаджиите. „Точилки", които бият живо тесто.

В тъмното не се вижда кой кого. Екшънът избива навън. Един портиер звъни в РПУ-Слънчев бряг.

3,30 е. Идва полицията. Късно е. Борческа­та глутница е отлетяла. Отпред има шепа сви­детели.

Двама руснаци лежат полумъртви пред „Златна ябълка".

„Следователят дойде с пламнали бузки и ве­сел поглед. С просто око личеше, че е почерпен" - разказва участник в огледа.

Първата му задача е да „консервира" мес­топрестъплението. Таксиджиите са се струпа­ли като зяпачи в лятно кино. Ченгето припряно ги разпъжда: „Изчезвайте веднага!" Таксиджии­те излизат от играта. Те са единствените, „фотографирали" бягството на борците. Днес почти никой не може да каже къде са се покрили братята. Не е ясно какво са изпитали след нощ­та на тъмните страсти.

„В истинския дълбок мрак на душата винаги

е три часа след полунощ".
Скот Фицджералд

жүктеу/скачать 1.44 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: