Лекция №1, 24. 02. 2011 тема 1 въведение в данъчната политика същност и субекти на данъчната политика в пазарната икономика

1. 
   Избор на икономическа база за облагане според елементите на печалбата;
   
2. 
   9Системи за интеграция на корпоративния и личните доходи;
   
3. 
   Кой носи бремето на корпоративния данък? Модел на А. Харбергер. Емпирични проверки на модела;
   
4. 
   Бъдещето на корпоративния данък;
   
5. 
   Алтернативи на корпоративния данък;
   
6. 
   Основни тенденции в облагането с корпоративен данък по света;
   
7. 
   Корпоративно подоходно облагане в България – основни характеристики.
   

Нормална печалба

1. 
   Предоставят се от поуките на глобалната финансова криза, според която следва да се възпира (ограничава) стремежа към необосновано висока възвръщаемост и поемането на необосновано високи рискове, заради нея;
   
2. 
   В съвременни условия, икономическата база, която държавата облага са приходите от обичайна дейност, финансова и извънредна печалба, т.е. различни неща;
   
3. 
   Лихвените разходи не се облагат. Облага се и частта, свързана с дивидентите.
   

Кое от всичко да обложим с корпоративен данък?

1) Система на пълна интеграция - Корпорацията представлява само един канал за разпределение (дистрибуция) на печалбата/загубата между ФЛ, които са нейни собственици. Получените корпоративни доходи или реализирани загуби от корпорацията при тази система се интегрират с всички останали лични доходи, независимо от техните източници. В този случай се постига вертикална данъчна справедливост, защото отделните ФЛ плащат личен подоходен данък при присъща, за техния данъчен капацитет, ставка. В този случай се обезсмисля съществуването и прилагането на КД изобщо. За целта, обаче е необходимо изчерпателно лично подоходно облагане по глобалната система като независимо дали личния подоходен данък е плосък или прогресивен.

2) Система на поделено данъчно задължение (система на причисляване) Imputation system - Тръгва от Великобритания, където от 2000г. не се прилага справедлива система (според капацитета на лицата). Държи сметка за вертикалната данъчна справедливост. Всяко ФЛ завършва данъчната година като личния му доход се облага с присъщата му ставка на прогресията. Налице е поделяне, но не поравно, на данъчното задължение между корпорацията и нейните собственици (ФЛ). Запазва се корпоративния и личния подоходен данък като последния е авансово платен от корпорацията и в края на годината се ползва като данъчен кредит от местните резиденти. Това не се случва за чуждестранните резиденти – собственици на британски корпорации, поради което съдиите от съда на ЕО в Люксембург решават, че има деформация: тази система създава склонност местните компании да се притежават от местни резиденти.

3) Класическа система – За да се ограничи свръх данъка (допълнителния), който ФЛ плащат при тази система се процедира по два начина в ЕС:

• 
  Освобождаване от 50 до 90% от дивидента на ниво ФЛ, като останалата част се облага глобално с плосък или личен прогресивен подоходен данък;
  
• 
  Когато дивидента се облага при източника с пропорционален данък (извън глобалната система) с много по-ниска ставка от тази на обичайния личен подоходен данък (плосък или прогресивен).
  

• 
  Г-н Смит – 100 паунда от печалбата на корпорация “Х”;
  
• 
  Корпоративен данък = 35%; нетен доход = 100 – 35 = 65 паунда;
  
• 
  В края на годината г-н Смит следва да декларира брутен доход от “Х” все едно, че е данъчно задължено лице при средна пределна данъчна ставка – 25%. Т.е. Смит има среден доход:
  

Х = 65:0,75 = 86,67 паунда

• 
  Данъчно задължение за Смит 86,67 – 65,00 = 21,67 паунда;
  
• 
  Данъчно задължение за “Х” 35,00 – 21,67 = 13,33 паунда;
  
• 
  “Х” и г-н Смит си поделят данъчното задължение;
  
• 
  Довнасяне или възстановяване на личен подоходен данък от Смит;
  

1. 
   Разделя икономиката на два сектора – корпоративен и некорпоративен;
   
2. 
   Фиксирано количество труд и капитал – те са немобилвни, но могат да се придвижват от един към друг отрасъл
   
3. 
   Мобилността е възможна само м/у два сектора вътре в държавата;
   
4. 
   Към личния подоходен данък държавата налага допълнителен данък само в/у капитала в корпоративния сектор.
   

В корпоративния сектор, въвеждането на корпоративния данък води до намаляване на следданъчната възвръщаемост на капитала. Ето защо той се премества в некорпоративния, където такъв данък там няма. Намалява снабдеността на труда с капитал в корпоративния сектор, където намаляват и продуктивността и заплащането на труда. Започва текучество от корпоративния към некорпоративния сектор. В резултат на процесите в корпоративния сектор, имаме спад на производството на продукция. Цените й се увеличават. В некорпоративният сектор продукцията се увеличава и цената й се намалява. Динамиката на процесите спира до момента, в който следданъчната възвръщаемост на корпоративния капитал се изравни с възвръщаемостта на некорпоративния. По същата логика се сближават и възнагражденията на труда в двата сектора в посока на намаление.

През 1994г. Харбергер доразвива модела си от 1962г. в съответствие с глобализацията и мобилността на капитала м/у юрисдикциите. В резултат вече имаме мобилност и между държавите и корпоративния сектор, който вече не е хомогенен. Той се разделя на два подвида:

1. 
   корпоративен сектор с търгуеми блага (услуги)
   
2. 
   корпоративен сектор с нетъргуеми блага (услуги)
   

Корпоративен сектор с търгуеми блага –

Всеки корпоративен данък, който се събира върху капитала се явява намаление на РЗ+СО (компенсацията на наетите лица)

Корпоративен сектор с нетъргуеми блага

Некорпоративен сектор –

1. 
   По-малко мобилният фактор поема значителна част от бремето на данъка, предназначено за по-мобилния производствен фактор;
   
2. 
   Пострадва потребителският излишък на клиентите на корпоративния сектор с предимно нетъргуеми блага.
   

1. 
   КД – данък върху ползата от ПБ;
   
2. 
   КД – допълнение към ЛПД;
   
3. 
   КД и политиците;
   
4. 
   Прецизност при определяне на данъчната основа и на КДЗ;
   
5. 
   КД – данък върху рентите на МНК;
   
6. 
   КД – диверсифицира източниците на финансиране на държавата;
   
7. 
   Оставя се “диря” за данъчния капацитет на чуждестранните данъкоплатци.
   

През 1978г. Докладът Meade (проф. Мийд) по поръчка на британското МФ прави три предложения за нов вариант (алтернативи) на КД:

1) R базиран данък – данъчната основа е равна на продажба (стоки, услуги) – покупки (суровини, материали). Това е прекалено британско предложение, т.к. се стреми да се обложи печалбата на финансовите корпорации, както и паричните потоци, свързани с финансовите активи. По този начин Мийд съдейства за запазване на конкурентоспособността на Великобритания и в частност на Лондон, като световен финансов център. Това предложение не е удачно от гледна точка на британското производство, т.к. никой не се отказва да облага печалбите на финансовите корпорации. Те са от 25 до 30% от печалбите на всички корпорации. Новото в този данък е опитът да се предложи подоходен данък, който е основан на парични потоци макар и само от оперативната дейност на корпорациите.

2) R + F базиран данък – тук данъчната основа се разширява като са включва част от финансовите решения, свързани с дълговото финансиране. Като входящ паричен поток към продажбите се включват също получените кредити, получените лихви по предоставени на корпорациите кредити, както и върнатите главници по предоставените на корпорациите кредити. Към изходящите парични потоци се включват предоставените от корпорациите кредити на други лица, изплатените главници и лихви по получените кредити.

Настрана са оставени паричните потоци по повод финансирането със собствен капитал. отново се получава търсената неутралност от МФ, т.к. лихвите по дълга се водят от приходите на корпорацията, а разпределените и изплатени дивиденти се игнорират от данъчното облагане при този данък.

3) S базиран данък – тук се включват абсолютно всички парични потоци, както от оперативна дейност, така и от резултатите от финансови решения във връзка с вземането на дълг и емисията на собствен капитал. Като входящ паричен поток се добавят постъпленията от продажба на обикновени акции, получените дивиденти от участия в дъщерни и други предприятия. Като изходящ паричен поток се добавят обратно изкупените обикновени акции, както и изплатените дивиденти на притежателите на собствения капитал. Така се получава търсената неутралност, защото дългосрочните разходи за лихви по получени кредити или дългове, както и дължимите дивиденти се вадят от приходите на корпорацията.

1) Плосък данък за фирмите в САЩ – Хол-Рабушка, 1983 г.;

2) Система с данъчно облекчение за собствения капитал – Хърватска, Италия, Австрия, Белгия, Бразилия – на практика от печалбата на корпорацията от оперативна дейност се вадят текущите разходи, вкл. за амортизационни отчисления, лихвите и т.н. възвръщаемост на собствения капитал. Тя се изчислява по обикновен път. Към посочения в баланса на корпорацията собствен капитал в края на годината се прилага бизрисков номинален лихвен процент. Обикновено той гравитира около средно годишния лихвен процент по ДЦК или спестовни банкови депозити. Така получената възвръщаемост на собствения капитал се вади, както и лихвите от печалбата на корпорацията. Ето защо можем да кажем, че тази система облага само икономическата и рентната печалба и е неутрална към обичайната печалба на фирмата. Тя преодолява проблема дълг – собствен капитал във финансирането на фирмата. Такава система е неутрална към онези инвестиции на фирмата, при които печалбите от тези инвестиции са равни на разходите за набавяне на капитал за финансиране на инвестицията. Подобна система е неутрална и за инфлацията, т.к. посредством номиналния безрисков лихвен процент, данъчното облекчение за собствения капитал на практика получава инфлационна индексация. Ако малко страни прилагат тази система, тя ще бъде притегателна за емисиите на нов собствен капитал и редица мултинационални корпорации могат да се установят за данъчни цели в държавата с такава система. Голям недостатък е тясната икономическа база на този данък. Това налага по-високи ставки, което не е благоприятно в условията на ожесточена данъчна конкуренция. Недостатък е обременяването на другите немобилни икономически бази с по-високи данъчни ставки, ако искаме да сме коректни в корпоративния данък.

3) Всеобщ данък върху бизнес дохода – идеята е дадена през 1992г. от министерството на финансите на САЩ. Той е пълна противоположност на предишната система (данъчно облекчение върху собствения капитал), защото от печалбата на корпорацията се вадят само текущите разходи и амортизацията, а лихвите и дивидентите се облагат на общо основание, което означава, че имаме една пределно широка икономическа база и се получава едно неутрално облагане. Тези, които дават идеята за този данък, предлагат висока ставка, която да е равна на ставката от последния или предпоследния етаж от прогресивния личен подоходен данък. Ето защо това предложение постига неутралност и друг аспект. Няма значение под каква организационно-правна форма ще се извършва бизнеса (корпорация или некорпорирани фирми). Ще се събира изобилие от данъчни приходи, но е неблагоприятно в условия на висока данъчна конкуренция и затова остава само като идея и не е прието.

1) За 15-годишен период (1998-2010г) имаме спад на средната законова ставка в ЕС на 27^-те от 35,3 на 23,2%. Въпреки намаляването на законовата ставка, приходите от корпоративен данък представляват стабилна пропорция от общите данъчни приходи (10-25%). Приходите от корпоративен данък са податливи на цикличност.

2) Средната непретеглена ставка в ЕС – 27 е 23,2%, еврозоната – 25,8%

3) ЕС – по-нискодоходна “територия” в сравнение с ОИСР или BRIC, където средната ставка на корпоративния данък е по-висока;

4) През периода на глобална криза страните запазват или дори понижават ставката на корпоративния данък. Например Гърция – от 25% на 24% през 2010 г. – Ожесточена конкуренция за привличане на капитал;

5) КД не е единственият капиталов данък.

• 
  корпоративен данък – 3,4% от БВП;
  
• 
  данъци върху имуществата на ФЛ или върху активите на фирми – 1,9% от БВП;
  
• 
  личен подоходен данък върху капиталовия доход на самонаетите лица – 1,4% от БВП;
  
• 
  личен подоходен данък върху капиталовия доход на домакинствата (ФЛ, които не са самонаети) – 0,8% от БВП.
  

7) Има Цикличен характер – спадат приходите от него при неблагоприятна конюнктура;

8) Ефективни и средни ставки – растат;

9) Ерозия на икономическата база на корпоративния данък:

10) Промени в разрешените годишни амортизационни норми (ГАН) според промените в структурата на амортизируемите активи; Намаляват се ГАН за ДМА, а се увеличават по-слабо ГАН за ДНА;

11) Антинеутрален данък:

• 
  Влияе върху финансовите решения в зависимост прилаганите системи за интеграция; Т.к. най-прилагана е класическата – склонност към финансиране с дълг или реинвестирана печалба
  
• 
  Влияе в/у инвестиционните решения, тъй като по време на криза ГАН станаха по-щедри, но само за активи, придобити през този период. Те се намалиха веднага, щом се почувства възстановяване на инвестиционното потребление и се забеляза излизане от кризата;
  

13) Хибридните финансови институции са така конструирани, че за данъчни цели те въплъщават дълг на фирмата, докато на практика с емисията им тя си подсигурява достъп до собствен капитал;

14) Плащанията по тях се вадят от приходите ⇒спестява се корпоративен данък ⇒ерозия на приходите от корпоративен данък.

15) Стремеж към иновативни организационно-правни форми на стопанска дейност – те са институции – канал за разпределяна печалби/загуби на физическите лица – собственици. S корпорации в САЩ допринасят за около 300 млн. долара по-малко приходи от щатски и федерален корпоративен данък на година (не се дължи корпоративен данък на федерално или щатско равнище). За целите на останалите данъци S корпорациите плащат по обичайния начин (като останалите корпорации). Иска се техни съсобственици да са до 100 американски граждани (местни лица на САЩ); Така въпреки, че там се прилага класическата система, тя се заобикаля и на практика се прилага системата на пълната интеграция на корпоративните с останалите лични доходи. Паралелно приложение само за този особен вид правно-организационни форми, което означава прецедент, а прецедентът често е повод за реформиране на статуквото.

2. Модели на данъчната конкуренция. Практически доказателства за съществуването й.

3. Състояние на данъчната хармонизация (на примера на ЕС)

3.1. ранни предложения;

3.2. съвременни предложения;

3.3. ползите от евентуалната хармонизация;

• 
  Wilson & Wildasin: Данъчната конкуренция е процес/форма на некооперативно определяне на данъчна политика и на данъчната система от независими една от друга държави.
  
• 
  Съревнование към дъното е фигуративното й (образно) наименование, добило популярност напоследък;
  

Видове

• 
  Хоризонтална – между юрисдикциите на две независими държави;
  
• 
  Вертикална – между териториално-административните подразделения в рамките на една държава
  

• 
  Адам Смит: “...притежателят на богатства е истински гражданин на света и не трябва да го закрепяме към никоя конкретна държава (страна)...Той ще “скъса” с тази страна, която го инквизира с обременителни данъци и ще премести богатството си в друга страна, където ще продължи своя бизнес или (ще продължи) да черпи ползи от него за собствено улеснение...
  

• 
  Милтън Фридман:….“Конкуренцията м/у националните държави относно публичните блага и данъците, които те налагат, е също така продуктивна както конкуренцията м/у хората и фирмите, защото повишава обема, качеството и намалява цените на стоки/услугите”
  

• 
  Гари Бекер: “...конкуренцията м/у държавите се превръща в съревнование не към дъното, а по-скоро към върха, т.к. ограничава властта на влиятелни и алчни групи и политици да налагат своите интереси за сметка интересите на мнозинството от хората...”
  

1. 
   Основополагащ – Зодроу, Миешковски, Уилсън (1986). Основни допускания:
   

• 
  Перфектна мобилност на капитала;
  
• 
  Немобилност на земята и труда;
  
• 
  Преливане на капитал м/у юрисдикциите докато следданъчната възвръщаемост от капитала в дадена държава се изравни със следданъчната му възвръщаемост в международен план;
  
• 
  Ставката на КД е своего рода надбавка над следданъчната му възвръщаемост;
  
• 
  Колкото е по-малка “надбавката”, ерозия на данъчни приходи;
  
• 
  Увеличаване бремето в/у немоблините бази, за да набави държавата нужното й предварително определено финансиране;
  
• 
  В дългосрочен план – ограничени възможности за допълнителен растеж на данъчното бреме на немоблините бази;
  
• 
  Всички са по-зле – недоволство на гражданите и ниски данъчни приходи за държавите); Дилема на затворниците: доминантна стратегия за отделната юрисдикция е намаляване ставките в/у капитала и данъчната печалба в частност. В колективен план – ерозия на данъци;
  
• 
  Спасението: Данъчна хармонизация или поне координация – необходим резултат на данъчната конкуренция;
  

2. 
   Буковетски – доразвива основополагащия модел. Нови моменти в този модел са:
   

• 
  Асиметричност на участниците (държавите) в конкурентната “игра”
  
• 
  Големи икономики: по-свободни да провеждат национална данъчна политика;
  
• 
  При по-високи ставки на КД и пазарна власт в/у капиталовия пазар – намалява се търсенето на капитал в глобален аспект; спад на лихвените равнища
  
• 
  Полза – ако голямата държава е нетен вносител на капитал;
  

3. 
   Кийн и Кенбър
   

• 
  Големите държави са по-склонни към данъчна хармонизация;Те винаги си остават привлекателни за МНК и техния капитал. Те имат агломерационни ренти + икономии от мащаба и обхвата на пр-вото;
  
• 
  При тях – трайни ренти от агломерационните ефекти, които зависят от местоположението;
  
• 
  Приходите от данък върху капитала + КД се “влагат” за публични блага, но в големите икономики има по-големи “икономии от мащаба” при предлагането им; Ето как те не “усещат” ерозията на данъците заради ниските данъци в/у капитала;
  
• 
  Малките държави са по-склонни на данъчна конкуренция: извличат много по-голяма полза от допълнително привлечения капитал в сравнение с пропуснатите данъци върху него;
  

Рисковете върху местните/немобилните бази (фактори) се диверсифицират чрез привличане на чуждестранни инвеститори; Това важи за земя, физически капитал, природни ресурси; Така държавата има стимул да облага чуждестранна собственост и възвръщаемостта й;

• 
  Чуждестранното и местното търсене и предлагане да може да се разделят чисто географски;
  
• 
  Да има еластично местно предлагане и сравнително по-нееластично, но солидно чуждестранно търсене (хотелски бази на Черноморието у нас);
  
• 
  С износа на данъци държавата може да финансира национални и местни публични блага на “гърба” на чужденците;
  
• 
  Тези блага основно се потребяват от нейните местни лица – граждани и корпорации, МСП. Така ползите основно са съсредоточени при местните лица, които са и гласоподаватели...
  
• 
  Чужденците плащат данъци, които може и да са високи, но те не са гласоподаватели...Така финансирането е “стоварено” в/у тях, а ползата – е у местните резиденти.
  

4. 
   Модел на Кай Конрад
   

• 
  Аналогия между голямата корпорация и националната държава;
  
• 
  Мобилните икономически бази се оприличават на смесено публично благо със съперническо потребелние – прилича на нефтен залеж или на рибен пасаж в открито море;
  
• 
  Няма дефинирани права на частна собственост в/у мобилната икономическа база. Именно това поражда данъчна конкуренция, като всяка държава се стреми да я привлече и притежава, за да черпи данъчни приходи;
  
• 
  За да бъде привлечена мобилната база и превърната в източник на данъчни приходи, на разположение на съвременната държава е инструментариумът на :
  
• 
  ценова (Бертранова) конкуренция – чрез различие в данъчните ставки в/у капитала (примерно);
  
• 
  неценова конкуренция – реклама на държавата като инвестиционна и туристическа дестинация; инвестиция в лоялността на данъкоплатците;
  

5. 
   Модел на Уилсън – Уайлдазин
   

• 
  Данъчната конкуренция води до по-малко данъчни приходи (от капитал и от мобилната част на труда);
  
• 
  По-малко социални държавни разходи – недостатъчна защита срещу обществени, демографски, здравословни и пр. рискове за населението;
  
• 
  Пазарите – те също не са морални и не дават достатъчна защита с/у горните рискове;
  
• 
  Допускат, че висококвалифицираният труд също като капитала е мобилен;Отлив от държавата – другаде при по-висока възвръщаемост от труда;
  
• 
  Възможности за по-слабоквалифицирания труд да си намери работа в местната държава и то чрез пазара.
  
• 
  Понижава се рискът неквалифицираните да останат напълно без работа;
  
• 
  Сам пазарът дава “застраховка” срещу безработица и риск от срив на доходите;
  
• 
  Абсурден, но оригинален извод: Тъкмо при мобилност на к-ла и на квалифицирания труд пазар и държава са съюзници;
  
• 
  Данъчната конкуренция, предизвикваща ерозия на приходите не е толкова фатална за размера на социалните трансфери;
  

6. 
   Модел – център периферия – според него значителна асиметричност на играчите в данъчната конкуренция, по-малките икономика са по-склонни да участват в конкуренцията, защото и да дори и да привлекат малки порции капитал към своята юрисдикция, ползите за малката държава ще надхвърлят далеч приходите от данък върху капитала. При големите икономики има склонност има склонност да участват повече в данъчната хармонизация, защото при тях и при по-високи ставки на корпоративния данък, капитала трудно ги напуска. Причината е че в по-големите икономики се реализират икономии от мащаба и обхвата на производството, а също така е че те разполагат с т.н. агломерационни мерки, които експлоатират т.нар агломерационна рента имаме когато се съчетават транспорта на съобщителна, логистична инфраструктура заедно с големи урбанизирани центрове, осигуряващи голямо и платежоспособно търсене или потребление. В по-малките страни са по-редки.
   

Mintz & Smart (Канада, 2004)

• 
  Големи национални корпорации с клонове – висока еластичност спрямо данъчните диференциали; При 1% увеличаване разликата в данъчните ставки м/у отделните провинции данъчната база на КД намалява с 2,3%;
  
• 
  Големи национални корпорации с дъщерни компании – с още по-висока еластичност спрямо данъчните диференциали
  
• 
  При 1% увеличаване разликата в данъчните ставки м/у отделните провинции данъчната база на КД намалява с 4,8%;
  
• 
  От средата на 1995 г. непрестанно редуциране на законовите ставки на КД без да има някаква “принуда” отгоре (примерно от евроинституциите);
  
• 
  В условия на криза има запазване и дори намаляване ставката на КД развитите държави
  
• 
  Само в ЕС съществуват 27 различни режима на КПО за определяне на данъчната печалба/загуба – огромни разходи за данъчно съгласие на компании, които искат да оперират в две или повече страни-членки на ЕС. Длъжни са да проучат и прилагат местното законодателство в областта на КПО.
  

1. 
   Данъчната координация – процес на доброволно съгласуване и съобразяване в собствената данъчна политика с данъчнополитическите решения на други независими държави;
   
2. 
   Данъчната хармонизация предполага максимална координация с уеднаквени правила за данъчна основа и еднакви законови ставки;
   
3. 
   Данъчната хармонизация прилича на картел м/у националните държави – унищожава се свободата на конкуренцията;
   
4. 
   Картелното споразумение за съжаление е постигнато при по-високи ставки на КД
   
5. 
   Данъчната хармонизация заличава историческите и културни традиции, на които често е резултат данъчната система и политика на една страна (държава).
   

Видове:

1. 
   Експлицитна – суверенни държави поставят “под” за ставките на различните данъци (без значение при КД, с по-голямо значение при ДДС и акцизи);
   
2. 
   Имплицитна хармонизация – слага се ръка на данъчния капацитет извън юрисдикцията на съответната държава – екстериториално (резидентно) облагане; облагане на световения данъчен капацитет на данъчно задължените лица;
   

1. 
   Хармонизация на ставките – ранни предложения:
   

• 
  Юли 1962 г. комитет Ноймарк – поетапна хармонизация на данъчната система на страните-членки;
  
• 
  1970 г. комитет ван ден Темпел – да се възприеме класическата система на КД;
  
• 
  1975 г. – ставките на КД – да са в интервал между 45% и 55% в ЕС
  
• 
  1979 г. Парламентът на ЕС – да се хармонизира данъчната база на КД в ЕС
  
• 
  1992 г. Комитет Рудинг - интервал на вариация на КД ставки между 30% - 40%
  

1. 
   Намаляване загубите на ефективност вследствие на различните режими на КПО;
   
2. 
   Съхраняване възможността за финансиране на държавите;
   
3. 
   Подобряване конкурентноспособността на корпорациите в ЕС, които се съревновават на единния вътрешен пазар
   

1) Облагане на местната държава (home state taxatinon, HST) – дъщерни дружества в две или повече страни от ЕС следва да определят данъчната печалба или загуба според правилата за корпоративно подоходно облагане в държавата, където е регистрирана (за данъчни цели) компанията майка или компанията принципал, т.е. не се налага да се правят допълнителни разходи за проучване и прилагане на корпоративното подоходно облагане във всяка страна, където мултинационалната компания има икономическа дейност. Спестяват се разходи за данъчно съгласие и се повишава ефекта на корпоративното подоходно облагане. Това означава, че страната, където е разположено дъщерното дружество допуска home state taxatinon. (Siemens – Netherlands; Philips - Germany ). Предпоставка за home state taxatinon е наличието на среда (близки правила) за определяне на данъчната печалба или данъчната загуба.

2) Единен корпоративен данък на ниво ЕС – при него има уеднаквени правила за определяне на данъчната основа във всяка страна членка. Това означава, че за някои страни данъчната основа ще се увеличава, а за други страни ще намалее. Не е без значение избора на единна ставка на корпоративния данък. Предложени са два варианта:

- да се приеме средна непретеглена аритметична ставка;

- да се приеме средна претеглена аритметична ставка. Претеглянето става въз основа на деля на БВП на съответната страна към БВП на всички страни членки на ЕС.

3) Хармонизация само на данъчната основа, като всяка страна прилага своята законова ставка на корпоративния данък – известно е като проект за обща консолидирана данъчно основа на корпоративния данък. Този режим на обща консолидирана данъчно основа ще бъде по избор (опционален), като ще се запазят и правилата на националния закон за корпоративно подоходно облагане. Компаниите които могат да избират м/у двата режима са СД, КД, КДА, ООД, АД, държавните предприятия, кооперациите и кооперативните съюзи. Данъчната основа ще дава възможност да се прилагат следните правила:

• 
  Консолидиране на данъчната печалба с данъчни загуби м/у дъщерните дружества в различните страни членки;
  
• 
  Задължително се вадят разходите за научни изследвания и развойна дейност, както и активите резултат от тези дейности, подлежат на 100% амортизация още в годината на придобиване. Целта е да се достигне изискването на лисабонската стратегия до 2020год. – европейската икономика да се основава на знания и иновации.
  
• 
  Ще има право да се признават загубите на консолидирана основа, като те се приспадат от бъдещите евентуални печалби в неопределен период във времето.
  

Сред като се определи общата консолидирана данъчно основа на ниво компания майка се предвижда формула от три фактора, според която консолидираната данъчна основа да се разпредели по държани членки на ЕС, където е възникнала. Така разпределената част се облага с данък при източника, който е данъка на съответната държава членка, където е възникнала тази част от печалбата. Трите фактора във формулата са следните:

- трудов – отразява дела на наетите по трудов договор лица към общия брой наети лица в мултинационалната компания. Към него се добавя и дела на изплатените компенсации в съответната страна членка от всички компенсации на наетите лица. Тези два компонента се претеглят по 0,5

- балансова сума на ДМА, намиращи се на територията на съответната страна членка, към общата балансова сума на ДМА с които разполага мултинационалната компания. Тук не се включват ДНА и ФА, тъй като са по-мобилни. С включване само на ДМА се отдава значение на принципа на произход на продукта

- дял на продажбите към общия обем продажби на мултинационалната компания. По този начин се държи сметка за принадлежността на дестинацията, т.е. къде се потребява и използва продукта.

За да се прилага обща консолидирана данъчно основа се правят два теста на икономическата свързаност на дъщерните компании с компанията майка през данъчната година. Първият тест е контрола върху дъщерните компании – поне 50% от правата на глас. Вторият тест е за собствеността на компанията майка – повече от 75% от собствения капитал да са притежание на компанията майка.

Ще се прилага принципа one-stop-shop. Идеята е че единствената приходна администрация, която ще има право да инициира проверки и ревизии ще е на онази страна членка, където се намира компанията майка или компанията принципал. Въпреки всичко, приходните администрации на местната дъщерна компания ще могат да сезират приходната администрация на компанията майка за проверки и ревизии. Възможно е приходната администрация на дъщерната компания да оспори или обжалва решенията на приходната администрация на компанията майка пред административния съд на приходната администрация на компанията майка.
Ползи от евентуална данъчна хармонизация

1. 
   Сьоренсен (Дания) – тя би довела евентуално до приръст на благосъстоянието между 0,18% - 0,94% от БВП за 15-те стари страни-членки на ЕС.
   
2. 
   Потенциалната полза от евентуална хармонизация би достигнала дори 1,42% от БВП, ако събраните приходи от КД се харчеха само за публични блага, не и за социални ДР;
   
3. 
   Ползите са съпоставими с тези от пълната приложимост на Директивата за свободата на предоставяне на услуги в ЕС