Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи

Мисъл (списание)

Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България. През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанровете и тематичните кръгове. Но творчеството от онова време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писатели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобождението, стремежът за приобщаване към напредналите и модерни литератури става особено силен. Той е продиктуван от закъснялото и ускорено развитие на културния и в частност на литературния живот, което трябва да заличи следите на робството и на вековната изостаналост. И докато през 80-те години възрожденската традиция на романтична и героична идеализация на миналото е много силна, а творците носят високия дух на отминалата епоха, то 90-те години създават условия за разрушаване на вековните патриархални традиции, за поява на индивидуалното самосъзнание и събуждане на интереса към духовния мир на личността. Индивидуализмът и отчуждението стават трайни черти на литературата и поставят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и необходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на разпадане на патриархалния морал и ярко самоопределяне на личността са предпоставки за промяната. Културният живот през 90-те години е изтъкан от противоречия - традицията се съчетава с новото, утвърденото - с модерното.

Българските интелектуалци, докоснали се до дълбочината на френската и немската творческа мисъл, имали шанса да учат или работят в един културно напреднал свят, си поставят ясната и трудна цел да европеизират българската литература. Трима от кръга „Мисъл” са живели известно време в чужбина - д-р Кръстев и П. П. Славейков в Германия, П. Ю. Тодоров - във Франция. Те внасят на родна почва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на световно значимото. В това отношение те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е формулирано като „събуждане на човека в българина”. Това е повратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от обществените й функции и превръщането й в чисто духовна дейност.

Кръгът „Мисъл” прави първия опит да очертае границите на понятието художествена литература. Тя трябва да се възприема като самостоятелна и особено ценна човешка дейност, която е плод на инди¬видуалната същност на твореца. Литературата не трябва да има диалектическа или обществено-патриотична насока, а главно - естетическа; писателят е художник мислител, който съзнателно въздейства върху читателската публика и я приобщава към класиката и съвременната западноевропейска литература.

В същото време литературата трябва да съхранява своята самобитност, а не да копира западноевропейските образци. Основен път за това е популяризирането на фолклора и превръщането му в извор на вдъхновение. От фолклора могат да се заемат сюжетни модели, образи, изразни средства, защото той носи мъдростта и творческия заряд на народа през вековете. Едновременно с това, фолклорът трябва да бъде преосмислен и представен на читателите в нов, модерен вид. Ето защо писателите от кръга „Мисъл” съзнателно стилизират и обработват фолклорни образци. Най-високи достижения в тази насока има П. П. Славейков. За него народното творчество е висша школа за всички български поети. В статията си „Език и култура” творецът пише: „Нещо ново и ценно в областта на поезията може да се създаде само тогава, когато творческият поглед се взре в проблемите на общия културен дух през призмата на националното схващане. „И той, и другите от кръга „Мисъл” са твърдо убедени, че националното и общочовешкото начало в литературата трябва да вървят заедно и само тогава тя ще е постигнала своите цели. Една литература на малък народ, каквато е българската, трябва да държи сметка за общия литературен процес и в същото време - да пази своите корени и своята самобитност.

Освен художественото извисяване на литературата, понятието „европеизиране” включва тематичното и идейното й разнообразяване. Големите философски и общочовешки проблеми стават централни за творчеството - взаимоотношението личност - общество, смисълът на живота и смъртта, духовните търсения, ролята на идеала и стремежът към съвършенство, проблемът за красотата, творчеството като върховна изява на личността, страданието като път към извисяване на духа и др. В този дух П. П. Славейков създава своите философски поеми, а Яворов се задълбочава в екзистенциалните проблеми на битието. Постепенно се оформя новият лирически герой - страдащата, самотна, раздирана от противоречия човешка личност. Този герой търси смисъла на човешкото съществуване и истината за себе си.Той не се вълнува от обществения живот, в душата му не намират отклик социалните и политическите проблеми. Вглъбен в себе си, неудовлетворен и самотен, той търси опорни точки за своя живот и нравствени ценности, които да осмислят съществуванието му. В тази посока най-голяма дълбочина достига Яворов в своите символически творби. По-различни са търсенията на П. П. Славейков - той създава образа на свръхчовека, надмогнал себе си, открил пътя, който води към съвършенство (философските поеми, „Сън за щастие”) и духовно безсмъртие. Творецът, създателят, за Славейков е свръх-човек. Тази насока на литературата води до нейното психологизиране и откъсване от проблемите на обществото и нацията.

Постепенно кръгът „Мисъл” завоюва първостепенно място в литературния и културния ни живот. Д-р Кръстев и П. П. Славейков стават институцията, през която трябва задължително да минават всички начинаещи и дори утвърдени творци. Тежката и авторитетна дума на двамата дава или отнема правото на съществуване на литературните творби. На страниците на списание „Мисъл” намират изява Кирил Христов, Стоян Михайловски, Боян Пенев, Владимир Василев. Естетическите и художествените изисквания към творците стават все по-високи, а стремежът към чисто изкуство постепенно стеснява кръга на онези творци, които имат достъп до „Мисъл”. Това води до бавното, но сигурно самоизолиране на кръга от цялостния творчески живот на нацията. През 1907 г. сп. „Мисъл” престава да излиза. Това е краят на първото значимо литературно обединение в нашия културен живот. Но то вече е изиграло своята много важна роля - дало е нова насока на литературните търсения, издигнало е българската литература до нивото на европейската, създало е естетическа платформа, от която ще се учат и ръководят следващите поколения литературни творци. Кръгът „Мисъл” открива пътя на символизма и другите модерни течения през 20-те години на XX в., които създават ненадминати образци в българската поезия. Четворката надхвърля рамките и на националното пространство, и на своята съвременност. Творците от кръга „Мисъл” далеч изпреварват вкуса и културното равнище на масовата четяща публика и трудно се вписват в рамките на традиционния културен процес. Неслучайно те живеят със съзнанието за месианство и запазват докрай достойнството си на истински творци, на духовни водачи на нацията. Освен че създава първата цялостна, задълбочена и новаторска програма за развитие на литературата, кръгът „Мисъл” дава на България двама от най-значимите поети за всички времена - П. К. Яворов и П. П. Славейков, които постигат не с декларации, а с творбите си основната задача на кръга - да европеизират българската литература.