Литература за 11 клас Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма за дзи

Биография 

Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа,Анхиало (Поморие), София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път като четник на Михаил Чаков в Македония влиза през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във в. "Глас македонски". Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, като се бори за свободата на Македония и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „Гоце Делчев“ (1904). За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ (1909). Личен приятел на Пейо Яворов е иПейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.

Пристигнал в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература — в Нанси,Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 година излиза втората му стихосбирка„Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 година представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява- той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията за убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.^[1]Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самият писател от Тодор Александров.^[2] 

Чета на Македоно-одринското опълчение, седналият е поета Пейо Яворов.

Снимка от юношеските години на поета	Мина Тодорова, 1906 г.	Яворов с трупата на Народния театър, 1910 г.	Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички
Пейо Яворов, 1911 г.	Пейо Яворов, 1912 г.	Паметник на поета в Борисовата градина "от благодарните арменци"	Тодор Александров и Пейо Яворов след първият опит на поета за самоубийство

ГРАДУШКА

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

     ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

*

Но мина зима снеговита,

     и знойно лято позлати

     до вчера злъчни широти.

Назряла вече тучна нива,

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.

Затопли радост на сърцето,

     въздишка кротка, пръст до пръст -

     ръка неволно прави кръст:

"Да бъде тъй неделя още,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

*

     Додето сила има,

Почивка - ей я, би-ще зима.

Сега - недремнал и се буди:

петлите първи не пропели,

дори и куче не залае,

на крак е той... - "Катран и върви,

бре мъжо, взе ли от пазаря?" Знае

невеста ранобудна - всичко,

готово е, но пак ще пита,

че утре жетва е; - самичко

сърце си знае как се стяга...

   И сърдита

за нещо тя на двора бяга

и пак се връща в килеря,

Седмина още - чуеш жено?

- Ти ставай, Ваньо, - лентьо стига!

Небето ето - го червено,

че вече слънцето се дига,

добитъкът те гладен чака".

А Ваньо сънен се прозява

и зад сайванта в полумрака

подал се - Сивчо го задява

с носът си влажен по вратлето.

"Хе ставай! - вика пак бащата

отсреди двора, на колата

затракал нещо, - стига..." Ето

в съседен двор се вдига врява -

там някой люто се ругае.

Наблизко негде чук играе

и наковалнята отпява.

А сутренник повява леко

и звън от хлопки от далеко

донася в село; стадо блее...

На всякъде живот захваща.

И ето вече слънце грее

и на земята огън праща.

*

Преваля пладне. Задух страшен.

с ръкав избрише си челото

и дълго гледа към небето,

а то сивее мъгловито.

И слънцето жълтей сърдито:

От юг бухлат се облак дига

пълзи и вече го настига;

по-доле вирнали главите

и други... Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката

защо размахали крилата,

и те са глупи закрещели,

Какво ли са орали, сели?

*

Върни се облако неверен, -

неделя - две... ела тогази,

страшилище! А облак лази,

ръсте и вий снага космата,

засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

Ще стане пак беда голяма. -

на завет всичко се прибира,

сърцето трепне, в страх премира,

че горе - дим и адски тътен.

Върхушка, прах... ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -

и още - пак, - О Боже!... Трясък

оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета -

     яйце и орех... Спри... Недей...

     Труд кървав, Боже, пожалей!

*

Но свърши. Тихо гръм последен

и вълк на стадо - вихър леден

подгоня облаците вече.

А ето слънцето огряло

тъжовно гледа върволица

от стари, млади и дечица

забързали навън от село;

в калта подпретнали се боси,

глави неволнишки навели,

отиват, - черно зло ги носи

в нивята грозно опустели.

Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -

безрадно, зрели и зелени,

и цвет - надежди е познала...

.............................................