Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."



бет5/7
Дата19.07.2016
өлшемі419 Kb.
#209160
1   2   3   4   5   6   7
АНГЛИЯ, ХОЛАНДИЯ, БОХЕМИЯ. " Писахме за пазители на Съботата в Бохемия, Трансилвания, Англия и Холандия между 1250 и 1600 г.сл.Хр. " ( Уилкинсън, стр. 309 )
БОХЕМИЯ, 1310 Г. ( СЪВРЕМЕННА ЧЕХОСЛОВАКИЯ ) " През 1310 г., двеста години преди тезисите на Лютер, бохемските братя съставляваха една четвърт от населението на Бохемия и те бяха в контакт с валдензите, които изобилваха в Австрия, Ломбардия, Бохемия, севе

рна Германия, Тюрингия, Брандемберг и Моравия. Еразъм съобщава колко стриктно бохемските валдензи са пазили седмия ден Събота." ( Армитейдж, ИСТОРИЯ НА БАПТИСТИТЕ, стр. 318; Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201, 202. )


НОРВЕГИЯ. Тогава в " Катехизма ", използван през ХIV век, заповедта относно Съботата е звучала по следния начин: " Не забравяй седмия ден, за да го освещаваш. " ( Цитирано е от ДОКУМЕНТИ И СТУДИИ ОТНОСНО ИСТОРИЯТА НА ЛУТЕРНСКИЯ КАТЕХИЗИС В НОРВЕЖКИТЕ ЦЪРК

ВИ, стр. 89, Християния, 1893 г. )


НОРВЕГИЯ. " Също токо свещениците караха хората да освещават съботите като неделите. " ( ТЕОЛОГИЧНА ПЕРИОДИКА ЗА ЕВАНГЕЛСКАТА ЛЮТЕРАНСКА ЦЪРКВА В НОРВЕГИЯ, том 1, стр. 184, Осло )
ПЕТНАДЕСЕТИ ВЕК СЛ.ХР.
БОХЕМИЯ. " Еразъм свидетелства, че дори след 1500 тези бохеми не само съвестно са пазели седмия ден, но дори са били наречени съботяни. " ( Кокс, ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, том 2, стр. 201, 202; ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 264. )
НОРВЕГИЯ, ЦЪРКОВЕН СЪБОР, ПРОВЕДЕН В БЕРГЕН НА 22.VIII.1435. " Първият въпрос засяга освещаването на Съботата. До вниманието на архиепископа достигна, че хора от различни места на кралството са се осмелили да освещават Съботата. Това е строго забранено -

както е записано - в Църковния Закон, всеки е свободен да пази или да възприема празниците, извън онези, които папата, архиепископът или епископите са определили. " ( ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА ПОД КАТОЛИЦИЗМА, Р. Кийсър, том II, стр. 488, Осло, 1858 г.

)
НОРВЕГИЯ, 1435, КАТОЛИЧЕСКИ ПРОВИНЦИАЛЕН СЪБОР В БЕРГЕН. " Информираха ни, че някои хора в различни райони на кралството са възприели и спазват почитането на Съботата. Това е строго забранено - в святия църковен канон - някой или всички да почитат праз

ници, освен онези, които святият папа, архиепископът или епископите са заповядали. Освещаването на Съботата не трябва да бъде разрешено при никакви обстоятелства по-скоро отколкото църковния канон заповядва. И тъй, ние призоваваме всички приятели на Бога

по цяла Норвегия, които искат да останат покорни на святата Църква, да изолират това зло от освещаването на Съботата; а на останалите забраняваме под страх от най-жестоко наказание да освещават Съботата. ( НОРВЕЖКА ДИПЛОМАЦИЯ, 7, 397. )
НОРВЕГИЯ, 1436, ЦЪРКОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ОСЛО. " Забранено е под страх от същото наказание да се освещава Съботата чрез въздържане от работа. " ( ИСТОРИЯ НА НОРВЕЖКАТА ЦЪРКВА, стр. 401 )
ФРАНЦИЯ - ВАЛДЕНЗИТЕ. " Луи ХII, Крал на Франция (1498-1515), бидейки информиран от врагове на валдензите, населяващи същата провинция Прованс, че на тяхна сметка се водят няколко ужасни престъпления, изпрати церемониалмайстора и един доктор от Сорбоната

да направят справка по този въпрос. След завръщането си те докладваха, че са посетили всички енории, но не са открили нито следа от престъпленията, в които били обвинени жителите. Дори обратното, те пазят съботния ден, спазват закона за кръщението съобра

зно Ранната Църква , възпитават децата си в християнската вяра и Божиите заповеди. Чувайки доклада на пълномощниците, кралят казал, че тези хора са по-добри от самия него или от придворните му. " ( ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том 2, стр. 71, 72, III-

то изд., Лондон, 1818 г. )


ГОСПОДАРЯТ НА СЪБОТАТА - ТЕ БЯХА ДОСТОЙНИ

ДА УМРАТ ЗА УЧИТЕЛЯ.

/ ИСТИНАТА ЗА СЪБОТАТА, ПАЗЕНА ОТ ХVI ДО ХVIII В. /
Освалд Глейт повторно рискува живота си за Съботната истина. Той бе задържан през 1545 г. по време на евангелската си мисия в централна Европа. След година и шест седмици в затвора, той се събудил в полунощ от гръмовните стъпки вна войниците, маршируващи

към неговата килия. Тези жестоки продажници завързали ръцете и краката му, повлекли го през града и го хвърлили в Дунав. Те малко си давали сметка, че истината, за която той умира, като вълните, образуващи се при хвърлянето на камък в чиста вода в тихата

вечер, ще се разпространи из цяла централна Европа.

Тази истина достигна и до Великобритания и Скандинавия и по-късно достигна и до Америка. За много от ранните английски пазители на Съботата Господарят на Съботата бе достоен да умре.

Джон Джеймз, английски проповедник - пазител на Съботата, проповядвал в събота след обед на 19 октомври 1661 г., когато полицията нахлула в църквата и поискала, в името на крал Чарлз II, той да прекрати проповедта си. Но тъй като не бил от хората, които л

есно можели да бъдат сплашени, той продължил да говори. Възникнал смут. Джеймз бил арестуван и осъден от подкупено жури по фалшиви обвинения. Той бил осъден на смърт чрез обесване, влачене през целия град от кон и насичане парче по парче с брадва. Въпреки

двата смели апела от страна на съпругата му към краля, присъдата му била продължена. След като бил обесен, тялото му било свалено от бесилката и посечено; сърцето му било извадено от гръдния кош и изгорено с огън; главата му била забита на кол пред църкв

ата му като зловещо предупреждение за всеки, който би дръзнал да пази Съботата на седмия ден.

Свидетелството на Джон Джеймз за истината днес ни говори красноречиво. Неговата смелост свидетелства за Божията сила. Неговата кръв символично вика от земята: " Никога не правете компромиси с истината! " Думите от Писанието говорят с тръбен глас на нашето

поколение:

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще. ( Евреи 12:1 )

Приятелю, прегърни истината и тичай по предлежащото пред теб поприще. Животът на верните мъченици от Средновековието те призовава! ( РАЗКАЖИ ГО НА СВЕТА, Мервин Максуел, изд. " Пасифик-Прес ", 1976, стр. 71-73 )


ШЕСТНАДЕСЕТИ ВЕК СЛ.ХР.
РУСИЯ - СЪБОР, МОСКВА, 1503. " Обвиняемите ( Пазителите на Съботата - бел. авт. ) бяха призовани; те откровено признаха новата си вяра и я защитиха. Най-изтъкнатите от тях, щатския секретар Иван Максимович Курицин Касиан, архимандрит от новгородския мана

стир, бяха осъдени на смърт и публично погребани в клетки в Москва на 27 декември 1503 г." ( Х. Стенбърфи, , Лайпциг, 1873 г., стр. 117 - 122. )


ШВЕЦИЯ. " Ревността за освещаването на Съботата продължи дълго време; дори малките неща, които биха могли да подсилят практиката за освещаване на Съботата, бяха наказани. " ( Епископ Анжо, ШВЕДСКАТАЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ СЛЕД МОТЕ И УПСАЛА )
ЛИХТЕНЩАЙН. " Съботяните учат, че Съботата все още трябва да се освещава. Те казват, че неделята е папска измислица." ( ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА СЪБОТАТА от Волфганг Капито, публикувана през 1599 г. )
БОХЕМИЯ - БОХЕМСКИТЕ БРАТЯ. Д-р Р. Кокс казва: " Открих от един пасаж на Еразъм, че по време на ранния периоду когато той пише, в Бохемия е имало пазители на Съботата, които не само са освещавали седмия ден, но дори може да се каже, че са били... съвестни

в почиването си в него. " ( ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, Кокс, том II, стр. 201, 202 )


ИСТОРИЧЕСКИ СПИСЪК НА ЦЪРКВИТЕ - ХVI ВЕК. " Съботяните са наречени така, защото отказват да освещават Господния ден, тъй като не бил заповядан в Писанието; те приемат само Съботата за свята , защото Бог Си е починал в този ден и е заповядал да се освещава

и да се почива в него. " ( А. Рос )


ГЕРМАНИЯ - Д-Р ЕК, ДОКАТО ОБОРВА РЕФОРМАТОРИТЕ. " Но Църквата е прехвърлила освещаването на Съботата върху неделята по силата на собственото си могъщество, без да има за това основания от Писанието. " ( Д-р Ек, , 1533, стр. 78, 79 )
ЕВРОПА. Около 1520 г. много от тези пазители на Съботата намерили убежище в имението на Лорд Леонард от Лихтенщайн, който " като князете на Лихтенщайн почитал истинската Събота. " ( ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, Дж.Н. Ендрюс, стр. 649 )
НОРВЕГИЯ, 1544. " Някои от вас, въпреки предупреждението, пазят Съботата. Вие заслужавате да бъдете жестоко наказани. Който бъде намерен, че пази Съботата, трябва да плати глоба от 10 марки. " ( ИСТОРИЯ НА КРАЛ ХРИСТИЯ ТРЕТИ, Нийлс Крег и С. Стефаниус )
ФИНЛАНДИЯ, 6 ДЕКЕМВРИ 1544 - КРАЛ ГУСТАВ ВАСА I, КРАЛ НА ШВЕДИТЕ В ПИСМО ДО ФИНСКИЯ НАРОД. " Преди известно време ние чухме, че някои хора във Финландия са паднали в голяма грешка и освещават седмия ден, наречен Събота. " ( Държавна Библиотека в Хелсингфр

ос, , Вом Дж., 1554, стр. 175 - 180а )


ШВЕЙЦАРИЯ. " Освещаването на Съботата е част от моралния закон. Тя е била освещавана от самото начало на света. " (цитирано от бележития швейцарски писател Р. Хоспинян, 1592)
ХОЛАНДИЯ И ГЕРМАНИЯ. Барбара от Тиерс, която е била екзекутирана през 1529, заявява: " Бог ни е заповядал да си почиваме на седмия ден." За друг мъченик, Крисина Толингерин, е записано следното: " Относно святите дни и неделите тя казва: " За шест дни Бог

направи небето и земята, а на седмия си почина. Останалите святи дни са били постановени от папите, кардиналите и архиепископите." ( МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА ХРИСТОВИТЕ ЦЪРКВИ, ОБЩО НАРИЧАНИ БАПТИСТИ, ПО ВРЕМЕТО НА РЕФОРМАЦИЯТА от холандеца Т. Дж. Ван Брадт, Ло

ндон, 1, стр. 113, 114 )
СЕДЕМНАДЕСЕТИ ВЕК СЛ.ХР.
АНГЛИЯ, 1668. " Тук, в Англия, има девет или десет църкви, които освещават Съботата, освен многото разпръснати ученици, които са били запазени. " ( ПИСМАТА НА СТЕНЕТ, 1668 и 1670. Кокс, Съб., 1, 268. )
АНГЛИЯ. Г-н Томас Бампфийлд, който е бил говорител в парламента на Кромуел, е писал и за освещаването на седмия ден и е бил хвърлен в затвора за религиозните си убеждения в Илчестърския затвор. ( Калами, 2, 260 )
ШВЕЦИЯ И ФИНЛАНДИЯ. " Ние можем да проследим тези мнения в почти цялото пространство на Швеция в тези дни - от Финландия и северна Швеция. В района на Упсала фермерите пазят Съботата вместо неделята. Около 1625 г. тази религиозна тенденция станала толкова

определена в тези страни, че не само големи множества от обикновените хора започнали да пазят Съботата като почивен ден, но и много свещеници правели същото. " ( ИСТОРИЯ НА ШВЕДСКАТА ЦЪРКВА, том 1, стр. 256 )


АМЕРИКА, 1664. " Стийвън Мъмфорд, първият пазител на Съботата в Америка, дойде от Лондон през 1664 г." ( ИСТОРИЯ НА БАПТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН Ген. Конф. от Джес. Байлей, стр. 237, 238 )
АМЕРИКА, 1671 - БАПТИСТИ ОТ СЕДМИЯ ДЕН. " Отделили се от Баптистката Църква, за да пазят Съботата. " ( Вж. ИСТОРИЯ НА БАЙЛЕЙ, стр. 9, 10 )
АНГЛИЯ - ЧАРЛЗ I, 1647, КОГАТО ОСПОРВА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПЪЛНОМОЩНИЦИ. " Защото в Писанието никъде не би могло да бъде намерено, че Съботата вече не трябва да се освещава или да се превръща в неделя, или че по силата на авторитета на Църквата тя да бъде про

менена или постановена друга. " ( Кокс, СЪБОТНИ ЗАКОНИ, стр. 333 )


АНГЛИЯ - ДЖОН МИЛТЪН. " Ще бъде много по-сигурно да пазим седмия ден, съгласно заповедта на Бога, отколкото авторитета на просто човешко предположение да възприеме първия ден. " ( ЛИТЕРАТУРА ПО СЪБОТНИЯ ВЪПРОС, 2, 46 - 54 )
ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК СЛ.ХР.
ГЕРМАНИЯ, ТЕНХАРТ НА НЮРЕМБЕРГ. " Той стриктно спазва доктрината за Съботата, защото тя е една от Десетте Заповеди. " ( , Бенгел, Бурк, стр. 579 )
Той самият казва: " Не може да бъде показано, че неделята е заела мястото на Съботата. " ( стр. 366 ) Господ Бог е осветил последния ден на седмицата. Антихристът, от своя страна, е определил за тази цел първия ден на седмицата. " ( Кл. Аусзуг аус Тенхар

т, , стр. 49, публикувана през 1712 )


БОХЕМИЯ И МОРАВИЯ ( ДНЕШНА ЧЕХОСЛОВАКИЯ ). ТЯХНАТА ИСТОРИЯ ОТ 1635 ДО 1867 Г. Е ОПИСАНА ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН ОТ АДОЛФ ДЪКС: " Условията на Съботяните били ужасни. Техните книги и писания трябваше да бъдат пренесени до Карлсбургската Консистория, за да бъдат п

огълнати от пламъците. " ( , стр. 289, 291, Лайпциг, 1880 )


МОРАВИЯ - ГРАФ ЗИНЦЕНДОРФ. През 1738 г. Зинцендорф пише за това, че пази Съботата, следното: " Аз от много години употребявам Съботата за почивка, а нашата неделя - за прогласяване на Евангелието. " ( , част 8, стр. 224, Лайпциг,

1742 )
АМЕРИКА, 1741 ( МОРАВСКИТЕ БРАТЯ - СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НА ЗИНЦЕНДОРФ ОТ ЕВРОПА ) " Заслужава да бъде отбелязано, че той е решил заедно с църквата си във Витлеем да пази сезмия ден като почивен. " ( Пак там, стр. 5, 1421, 1422 )


АМЕРИКА. Но преди Зинцендорф и моравците във Витлеем да започнат да освещават Съботата, в Пенсилвания имало малка група германски пазители на Съботата. ( Вж. ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ДЕНОМИНАЦИИ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ, Руп, стр. 109 - 123 )
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК СЛ.ХР.
КИТАЙ. " По това време Хунг забранил използването на опиум и дори тютюн и всички алкохолни напитки, а Съботата била празнувана като религиозен празник. " ( ТАЙ-ПИНГСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ от Лин-Ле, служител сред тях, том 1, стр. 36-48, 84. )
" Седмият ден е най-религиозно и стриктно пазен. Тайпингската Събота се празнува в съботен ден." ( стр. 319 )
КИТАЙ. " Когато питат тайпингите защо освещават седмия ден Събота, те отговарят, че, първо, защото Библията учи така и второ, защото техните прадеди са го пазели като ден за богослужение." ( КРИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ ЗА СЪБОТАТА И НЕДЕЛЯТА.)
ИНДИЯ И ПЕРСИЯ. " Освен това, те поддържат тържествено празнуване за християнско богослужение на седмия ден по цялата империя. " ( ХРИСТИЯНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ В АЗИЯ, стр. 143 )
ДАНИЯ. През 1875 г. пастор М.А.Сомер започна да освещава седмия ден и писа в неговия църковен вестник INDOVET KRISTENDOM Nо 5, 1875 , една вълнуваща статия за истинската Събота. В писмо до старейшината Джон Г. Матесон той казва: " Сред баптистите тук, в

Дания, съществува голяма агитация относно Съботната запове... Както и да е, вероятно аз съм единственият проповедник в Дания, който стои толкова близо до адвентистите и в продължение на много години съм проповядвал второто пришествие на Христос." (

Май, 1875. )
ШВЕЦИЯ, БАПТИСТИТЕ. " Сега ще се стараем да покажем, че освещаването на Съботата е основано и произлиза от закона, който Бог постанови при сътворението за целия свят и в резултат на това той е задължителен за всички хора от всички времена. " ( 30 май 1863

, стр. 169, ЕВАНГЕЛИСТЪТ, Стокхолм, 30 май до 15 август 1863, орган на Шведската Баптистка Църква )


АМЕРИКА, 1845. " По този начин ние виждаме пророчеството в Даниил 7:25 изпълнено - малкият рог, променящ " времена и закони ". Струва ми се, че всички, които освещават първия ден на седмицата, са папски пазители на неделята и Божии нарушители на Съботата

." ( Старейшината Т.М. Прийбъл, 13 февруари 1845 г. )


АДВЕНТИСТИ ОТ СЕДМИЯ ДЕН. Една група от вярващи в Библията християни, които пазят Съботата съгласно Десетте Божи Заповеди, адвентистите от седмия ден са хора, които продължават да носят напред факела, издиган през вековете от героите на вярата. На практик

а, Църквата на адвентистите от седмия ден има над 6 милиона членове в 192 страни. Над 1000 души всеки ден се кръщават като адвентисти - пазители на Съботата.


БОГ ЧУКА НА МОЯТА ВРАТА.
Както току-що прочетохте, светлината на Божията истина проблясва през вековете. Тя прониква в най-отдалечените краища на земята в търсене на искрени търсачи на истината.

Джита Лал израстнала в Индия. След смъртта на двамата й родители, докато тя била още съвсем малка, тя била огледана от един пенсиониран институтски професор - един верен баптист, който редовно я водел на неделно училище.

Чрез чудното Божие провидение, един адвентен колпортьор - пазител на Съботата наел една стая в техния дом. Най-накрая този колпортьор се оженил за братовчедката на Джита. Когато през 1946 г. избухнала Индо - Мюсулманската Война, Джита останала при братовч

едка си по време на лятната ваканция. Тя описва опитността си със следните думи: " Един ден адвентен пастор посети дома на братовчедка ми. По време на посещението на този пастор, аз бях помолена да му сервирам плодов сок вместо обичайния чай. Това ме учуд

и. Братовчедка ми ми обясни причината, добавяйки, че адвентистите се въздържат от пиене на чай или алкохолни напитки, ядене на свинско месо и пушене.

" Аз бях любопитнна. Промъквайки се в дневната стая аз започнах да задавам на пастора въпроси за адвентната вяра. По време на нашия разговор той спомена и за седмия ден като осветен и истинския Съботен ден. Аз му казах: " Няма начин. Тя може да е била вал

идна за Стария Завет, но когато Христос дойде, за да умре за нас, Той промени деня в неделя, деня, в който Той възкръсна от смъртта." Пасторът притихна. Най-накрая той каза, че ако аз бих могла да намеря поне един текст в Новия Завет, сочещ, че Христос е

променил почивния ден, той ще стане баптист. Но ако аз не намерех такъв текст, аз трябваше да вземам библейски уроци от него. Аз прибързано добавих, че ще ако не намерех текст, сочещ, че Христос е променил седмия ден Съботата в неделя, аз щях да стана адв

ентистка!

" Няма нужда да ви казвам, че не намерих такъв текст, въпреки че търсех из цялата Библия в продължение на часове. Нещо повече, бях изненадана да открия, че Самият Христос е влизал в синагогата в Събота!

" Последваха библейски уроци и аз бях кръстена през април 1946 г. и се присъединих към Калкутската Адвентна Църква. През юни се присъединих към студентската група за Колежа Спайсър, където прекарах следващите шест години в учене.

" Сред война и смут, мрак и самота, Бог ме изтръгна от един шест-милионен град... " ( Джита Р. Лал, Консултант, РАННО ДЕТСТВО И СПЕЦИАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ, Бериън Спринг, Мичиган. )

Приятелю, не е случайност, че четеш тази книга. Като Джита Лал, ти също си мъж или жена с честно сърце. Как знам това ли? Фактът, че ти си прочел тази книга до тук, показва, че Бог е говорил на сърцето ти. Сега е времето да вземеш решение напълно да Го по

следваш. Когато продължиш да четеш, моли Бог да те направи способен да извършиш това.


Г Л А В А 5

АВТОРИТЕТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ!


Ние току-що проследихме историческите доказателства за пазителите на Съботата през вековете. В трета глава ние накратко споменахме за позицията на Католическата Църква относно промяната на Съботата. В тази глава ще прегледаме коментарите на десетки протес

тантски и католически автори - както теолози, така и историци - потвърждаващи, че Съботата не е била променена от Христос или Неговите ученици, но от Църквата през ранните векове.

Започваме, обръщайки се към Август Неандер - може би най-великия от всички църковни историци, - който в своята ОБЩА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И ЦЪРКВА, том 1, стр. 187, казва: " Празникът на неделята, както всички други празници, е бил само човешко

разпореждане и намеренията на апостолите и ранната апостолска Църква са били твърде далеч от идеята да прехвърлят законите от Събота върху неделя."

СКАФ-ХЕРЦОЖКАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА РЕЛИГИОЗНОТО ПОЗНАНИЕ потвърждава твърдението на Неандер. " Неделята ( dies solis от римския календар, " ден на слънцето ", понеже е бил посветен на слънцето - бел. авт. ), първият ден на седмицата бил възприет от ранните х

ристияни като ден за богослужение. " Слънцето " от латинския пантеон те интерпретирали като " Слънцето на Правдата "... Не са оставени никакви изсквания за нейното освещаване, нито пък то се е празнувало. " ( Том VI, ст. " НЕДЕЛЯТА ", стр. 2259, III-то из

д. )

Един биограф на живота на Константин пише следното за компромисите, направени от Ранната Християнска Църква: " Тази тенденция към компромис с цел да се спечелят езичниците беше подчертана от първия неделен закон през 321 г.сл.Хр., прокаран от римския импе



ратор Константин . Това бе един от първите му официални актове, последвали номиналното му възприемане на християнството, когато той възприе духовното ръководство на римо-католическия клир и " направи Божиите свещеници свои съветници." ( Евзебий, ЖИВОТЪТ Н

А КОСТАНТИН, книга 1, гл. 32 в НИСЕЙСКИТЕ И ПОСТ-НИСЕЙСКИТЕ ЦЪРКОВНИ ОТЦИ, том 2, стр. 491 )

Забележете и езическото ниво в началните редове на първият неделен закон на Константин: " В достопочитаемия ден на слънцето ( т.е. неделя - бел. авт. ) нека служителите и хората, живеещи в градовете, да си почиват и нека работилниците бъдат затворени. " Т

ова е много по-различно от Съботния закон на нашия Господ, който не казва нищо за " достопочитаемото " слънце, но отдава поклонение на Създателя на слънцето.

Римо-Католическата Църква се позовава на Лаодикийския Събор като на официален източник, който променил " тържествеността от събота на неделя." Забележете както е записано в един катехизис:

" Въпрос: Кой е съботният ден?

Отговор: Съботата е съботният ден.

Въпрос: Защо ние освещаваме неделята вместо Съботата?

Отговор: Ние освещаваме неделята вместо Съботата, защото Католическата Църква на Лаодикийския Събор ( 336 г.сл.Хр. ) е преместила тържествеността от Съботата върху неделята. " ( Питър Гийърмън, КАТЕХИЗИС ЗА НОВОПОВЯРВАЛИ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ДОКТРИНА, стр.

50, II-ро изд., 1910 г. )

Костантин издава най-малко шест декрета, свързани с освещаването на неделята. От негово време насам както императори, така и папи, са добавяли други закони в подкрепа на освещаването на неделята. Но въпреки тези закони по време на Средните Векове истината

за съботата била запазена жива от верните Божии мъже и жени, които не допуснали съвестта им да бъде повлияна. Реформацията, наблягайки върху Библията и само върху Библията, роди много духовни гиганти, пазители на съботата.

Ендрю Фишер, който бил католически свещеник, обмислил внимателно своето решение да се покланя на Бога в събота. Той спорел, че съботата от четвъртата заповед не е част от церемониалния закон, тъй като е била постановена при Сътворението, преди началото на

жертвената система. Цитирайки Матей 5:17,18, той посоочвал, че Исус е отказал да промени дори и една йота от закона. Споменавайки Яков 2:10-12, той демонстрирал, че учениците не са променили Съботата. Смело сочел Католическата Църква като източник на отс

тъплението. Поклонението в неделя, предположил той, е било прякото изпълнение на папската промяна на "времена и закони", пророкувана в Даниил 7:25. И Фишер изгубил живота си поради своето становище. През 1529 г. г.н и г.жа Ендрю Фишер били осъдени на смър

т.

Както научихме по-рано, протестантските реформатори също коментирали промяната на съботата. През шестнадесети век един стар колега на Лютер, Андреас Карлстадт, приел съботата. През 1524 г., две години след раздялата му с Лютер, той написал един основен тр



актат, озаглавен ОТНОСНО СЪБОТАТА И ЗАПОВЯДАНИТЕ СВЯТИ ДНИ. Твърде интересно е да се отбележи, че Лютер отговорил по следния начин на трактата на Карлстадт за саботата. "Да, ако Карлстадт беше написал повече за съботата, дори неделята щеше да отстъпи и с

ъботата щеше да бъде празнувана." (Цитирано от СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, Ревю енд Хераллд Паблишинг Асосиейшън, 1982, стр. 217.)

В своята знаменита Аугсбургска Изповед Лютер е записал следното мощно заявление, сочещо неговото разбиране на този значим въпрос: "Католиците твърдят, че съботата е променена на неделя, Господния ден, противно на Декалога, както изглежда. Нито пък има по-

прехвален пример от този за промяната на съботата. Велика, казват те, е силата и властта на църквата, след като е освободила от задължителност една от Десетте Заповеди." (Лютер, ТВОЯТА АУГСБУРГСКА ИЗПОВЕД, цитирана във ВЕРУЮ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, Филип Скаф,

том 3, стр.64.)

По време на гоненията на Лютер архиепископ Реджио наел знаменития Др. Ек, за да предизвика Лютер. Спорният проблем бил за авторитета и властта на църквата. Основният въпрос гласял: "Божият глас, говорещ чрез Библията, по-висш ли е от гласа на Бога, говоре

щ чрез църквата? Кой е върховният съд? Има ли явно противоречие между Библията и църквата, на което да разчитате?"

Битката продължи с дни. Най-накрая др. Ек приведе заключителния си аргумент. След като Католическата Църква е променила почивния ден от събота в неделя, значи авторитета и властта на Църквата са по-висши от тези на Библията, претендирал той. Приемайки нед



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет