Приоритети и специфични цели за развитие

9.4. Приоритети и специфични цели за развитие

Отчитайки факта, че основната роля и на новия РПР ще бъде координираща, освен регионална проекция на актуалната национална стратегическа рамка, планът следва да създаде и максимално широка «контактна плоскост» с новите оперативни програми. Паралелното изработване на регионалния план и на оперативните програми предполага динамични промени в паралел, защото структурата и приоритетите на последните са в процес на уточняване. Нивата на стратегическите цели и приоритетите на РПР могат да се считат за относително стабилни. Споменатите промени ще касаят най-ниското ниво на този план – специфичните цели и съответните действия. На това ниво е заявен и регионалния принос към поетите национални ангажименти по стратегия «Европа 2020»⁹ под формата на съответни специфични цели с количествени стойности, съобразени с изходното състояние и потенциала на ЮЗР.

След петгодишно прилагане на ОП «Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013» е отчетено движение в желаната посока, но не и постигане на желаното ниво. Доказват го скромните параметри на макроикономическата рамка (и национална и регионална). Продължаването на усилията към повишаване на конкурентоспособността е безспорна необходимост. Дали е необходима промяна във фокуса се подсказва в промененото наименование на новия аналог на оперативната програма - «Иновации и предприемачество».

Постигането на устойчив икономически растеж чрез развитие на конкурентоспособна икономика, ще продължи да е «ключът» към желаното качество и стандарт на живот в региона. През следващите 7 години усилията ще се фокусират върху иновациите, технологичното обновяване на МСП и повсеместно преминаване към нисковъглеродна икономика. Потенциалът за развитие в тези насоки е голям, но изходната позиция е твърде ниска (в сравнителен план с ЕС).


Специфична цел I.1: Развитие на научно-изследователската и развойна дейност (НИРД). До 2020 г., делът на инвестициите в НИРД от БВП на района да достигне 2,5%.

Последователното прилагане на политика за стимулиране на иновациите е ключов фактор за конкурентоспособност. България има стратегия за развитие на научната дейност, разработена с разбирането, че научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са двигател на съвременната икономика. Иновациите са шансът за възстановяване и на българската икономика. Стабилната фискална и макроикономическа позиция на страната позволява да се подобри средата за иновативни експортни предприятия чрез въвеждането на устойчива и модерна държавна иновационна политика. Целта е да създаде конкурентна индустриална база с модерна иновативна инфраструктура.

Иновационният потенциал на икономика ще се повиши чрез:

• 
  Технологично обновяване и повишаване на производителността;
  
• 
  Повишаване на броя на заетите във високотехнологичните отрасли;
  
• 
  Нарастване на износа на високотехнологичните продукти;
  
• 
  Привличане на инвестиции в технологични отрасли.
  

• 
  Повишаване на качеството на човешкия ресурс;
  
• 
  Изграждане на подходяща инфраструктура – научна и иновационна – инкубатори (поне по един във всяка област), изследователски центрове за върхови технологии (София, Благоевград), центрове за технологичен трансфер, технологични паркове;
  
• 
  Подобряване достъпа до финансиране за високотехнологичните и експортно ориентирани фирми;
  
• 
  Подобряване на регулаторната рамка за стимулиране на иновационната активност;
  
• 
  Развитие на иновации в международни мрежи.
  

Финансирането на проектите по тази цел ще разчита на новата оперативна програма „Иновации и предприемачество 2014-2020” с трите й оси:

• 
  Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите;
  
• 
  Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия;
  
• 
  Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори;
  

Подобно на иновациите, и процесът за подпомагане на технологичното обновяване в МСП следва да продължи. Вече много български предприятия са конкурентоспособни на европейските пазари. Все повече български фирми предлагат и поддържат постоянно качество на продукцията си. Но възможностите на МСП чрез крайните си продукти да устоят на конкурентния натиск на европейските производители са все още ограничени. Това предполага затруднения за по-голямата част от МСП да се задържат на пазара (български и/или външен). Много МСП все още разчитат на илюзорното предимство на евтиния труд. Остарели, енергоемки технологии и оборудване са все още масов проблем. Иновациите имат сравнително малка тежест сред силните страни на българските МСП. За повечето предприятия, конкурентоспособността се свързва основно с цената на продукцията.

Запазването или отвоюването на конкурентна позиция в глобализираща се икономика, при това в трайна рецесия, е и ще бъде свързано с внедряване на нови, ефективни (вкл. енергийно) технологии. Не по-маловажни са и действията за подобряване на връзките на предприятията с изследователските и образователни центрове.

Инструмент за повишена гъвкавост, устойчивост и конкурентоспособност са клъстерите. Макар отскоро и с непълна развитост, те са факт в ЮЗР. Съществуват изявени предпоставки за създаване на жизнени клъстери в областта на ИКТ, машиностроене, микроелектроника, индустриални цифрови системи, дървообработка, добивна индустрия и др. Специфичен авангард за София е индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ), обединяващ около 50 фирми с мисия да въведат електромобилността.

Финансирането на дейностите/проектите ще разчита на новата ОП «Иновации и предприемачество», ос 2 – «Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия» и ос 3 – « Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори»;
Специфична цел І.3: Подобряване на бизнес инфраструктурата в индустриалните зони

Тази цел се фокусира върху физическата среда за функциониране на икономиката. Добре устроени индустриални зони са базова предпоставка за инвестиционна атрактивност и обратно. Старите индустриални зони са с остаряла инфраструктура, неугледни, с много комуникационни, екологични и функционални проблеми. Новите – с недоизградена или липсваща инфраструктура. В такъв пространствен контекст усилията в другите направления (технологично обновяване, енергийна ефективност, конкурентоспособност) биха се осуетили. Проблемът е наследен от десетилетия и трудно намира решения. Целта за обновяване на индустриалните зони се пренася от предходния планов период. Междинните резултати от постигането й са символични. Залог за по-голям успех през новия планов период са ИПГВР в девет града на ЮЗР¹⁰. Действията по тази цел ще се насочат както към обновяване на стари и изграждане на нови индустриални зони, така и към съвременните форми на технологични паркове и бизнес инкубатори.

Мерките и проектите по тази специфична цел ще разчитат на финансова подкрепа от новата ОПРР, Подприоритет 3: „Зони с потенциал за икономическо развитие”.
Специфична цел І.4: Оползотворяване на местния туристически потенциал

Качествата «уникалност», «атрактивност» и «масово потребление» правят туристическите продукти продаваеми, а туристическия отрасъл – желан, динамичен компонент на всяка конкурентоспособна икономика. Многократни проучвания по повод туристическо планиране установяват и потвърждават изключително богат и разнообразен рекреационно-туристически потенциал на ЮЗР. Установилата се през последните две десетилетия «формула» на регионалния туризъм остава непроменена: «бизнес – ски – балнео туризъм». Обемът на реализираните нощувки в бизнес центъра (София), ски центровете (Банско и Самоков) и балнео центъра (Сандански) формира 85% от общия за района. Всички останали общини (31 от общо 35 с регистрирана туристическа дейност) допринасят 15% в сектора. Същевременно, значителен потенциал за развитие на алтернативни форми на туризъм стои неоползотворен. Недостатъчно оползотворен е и уникалният термо-минерален ресурс на района¹¹.

Въпреки установените традиции, отчетеното развитие и благоприятните фактори, туризмът в района «признава» непреодолени слабости: недобре развит туристически продукт като цяло, неразвита мрежа от фирми за услуги и доставки в туризма, недостатъчно квалифициран персонал в сферата на туристическите услуги, лошо състояние и ограничен достъп до природни и КИН обекти, недобра база за настаняване.

Целта за оползотворяване на туристическите ресурси ще се постигне с действия в три направления: 1) Подобряване на инфраструктурата – транспортна, инженерна, социална и туристическа; 2) Съхраняване, опазване и подобряване на качествата на туристическите ресурси - природни, културни и антропогенни; 3) Институционална координация – между администрации и фирми в туризма.

Неоползотворени възможности за устойчиво развитие на регионалния туризъм във всичките му форми се крият във формирането на клъстерни структури. Изявени са предпоставки за следните туристически клъстери:

• 
  Клъстер „Ски туризъм” – включващ изявените ски дестинации Банско, Боровец и зона „Витоша”;
  
• 
  Клъстер „Балнеология и СПА” - Сандански, Кюстендил, Велинград, Сапарева баня, Горна баня, Овча купел, Банкя, Костенец и др.; Локализациите с термо-минерални извори в района са над 30 и могат да формират равномерна мрежа от балнео-центрове. Към момента повечето са с недоразвит потенциал.
  

• 
  Развитие на атрактивни обекти от природното и културно наследство –възстановяване, опазване, експониране, оборудване, анимиране;
  
• 
  Развитие на ски и всички други форми на зимния туризъм;
  
• 
  Подобряване на достъпа и прилежащата туристическа инфраструктура;
  
• 
  Формиране и маркетинг на регионални туристически продукти;
  
• 
  Популяризиране на природното и културно наследство;
  

Мерките и проектите в тази сфера ще разчитат на финансиране от ОПРР, Приоритетна ос 4: „Регионален туризъм” и ПРСР.

Подобно на туризма, и аграрния сектор съдържа сериозен потенциал за принос към конкурентоспособна икономика. Макар и със скромен дял в БВП на района (само 2%), значимостта му е не по-малка от тази в цялата страна, защото:

• 
  Аграрният отрасъл и селските райони са неразделен бином – живот в първия означава живот и във втория и обратното;
  
• 
  ЮЗР съхранява уникални природо-климатични комплекси за овощарство, включително за биоземеделие;
  

• 
  Производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси чрез въвеждане на иновации;
  
• 
  Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие;
  
• 
  Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура, осигуряваща ефективно ползване на водата (ниски загуби), достъпни цени и добро управление;
  
• 
  Възстановяване и реконструкция на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите (речни корекции, диги, дренажи);
  
• 
  Насърчаване развитието на биологичното земеделие (в екологично чисти райони с възможности за напояване). Съчетаването на биоземеделие с природни дадености е ресурс за екотуризъм и база за устойчива местна икономика;
  

Проблемите на техническата инфраструктура са перманентни. Най-големите разлики между установени потребности и разполагаеми ресурси са именно в тази сфера. Проблемите в свързаността и състоянието на пътната мрежа бяха потвърдени от анкета сред общинските и областни администрации. Остри дефицити и проблем «амортизираност» бяха разкрити и във ВиК сектора в същата анкета. На този фон, детайлна аргументация за пренасянето на приоритета в новия планов период 2014-2020, едва ли е необходима.

По отношение на предметния обхват на заварения приоритет се предлага промяна. Под горното наименование остават пътна, ВиК, ТБО, ИКТ, газоснабдителна и енергийна инфраструктури. Заварената специфичната цел ІІ.2. «Възстановяване и опазване на околната среда» се обособява в нов приоритет. Мотивът е в преодоляване на дисбаланс в съдържанието – прекалено широко за специфична цел.
Специфична цел ІІ.1: Подобряване на регионалната и местна транспортна инфраструктура

Поддържането на общинската пътна мрежа, реконструкцията и рехабилитацията на пътищата от II-ри и III-ти клас, са сред приоритетните проблеми на района. Затова ще продължат усилията за доизграждане и подобряване на споменатите пътища осигуряващи свързаността на селищната мрежа и връзките с основните транспорти коридори. Критериите за приоритетност включват осигуряването на подобрен достъп до туристически локализации, индустриални центрове и други важни за развитието на района обекти.

Актуална остава отдавна разкритата потребност от доизграждане и рехабилитация на пътната мрежа в периферната южна и западна част на района, както и във водосбора на р.Места. Макар и с по-малка острота, потребността е повсеместна. Предвид ограничените ресурси, успеваемостта на проектите и в тази сфера ще зависи до голяма степен от прилагането на интегриран подход, т.е. не искането на «парче път», защото липсва или е в лошо състояние, а защото е органична част от бизнес инициатива с осезателна важност.

Проектите по тази цел ще могат да разчитат на финансова подкрепа по ОПРР, Приоритетна ос 5: „Регионална пътна инфраструктура” и по новата ПРСР.

Подобно на пътната инфраструктура, ВиК сектора е с разкрити потребности, надхвърлящи текущите и средносрочни ресурсни възможности. Затова е необходимо приоритизиране и концентрация на намесите.

Като най-мащабен и належащ проблем за следващия планов период е подмяната на амортизирани водопроводни мрежи , и намаляване на загубите на питейна вода. Въпреки високата степен на изграденост на водоснабдителни мрежи и значителните водни ресурси, в района все още има населени места с недостатъчно водоподаване или отклонения от качеството. Те следва да са абсолютен приоритет в съответните областни стратегии и общински планове.

Изграждането и реконструкцията на канализационни мрежи и ПСОВ е вторият приоритет на сектора, следван от изграждането на необходимите ПСПВ.

Проектите по тази цел ще бъдат подкрепени по ОП «Околна среда 2014-2020», сектор «Води», Приоритет 4. Изграждане на ВиК инфраструктура (ПСОВ, ПСПВ, ВиК мрежа, довеждащи водопроводи и помпени станции в агломерации с над 2,000 е.ж., доизграждане на канализационни системи и осигуряване на подходящо пречистване в населени места под 2000 е.ж., които не попадат в обхвата на ПРСР).


Специфична цел ІI.3: Усъвършенстване на системата за управление на ТБО

Организацията по сметосъбирането и сметоизвозването е почти решен проблем. Все още нерешен въпрос е депонирането на отпадъците в община Сатовча. Необходими са повсеместни усилия за въвеждане на добрите практики в разделното събиране, сортирането и преработката на ТБО. Планирани, но още нереализирани са и мащабни инвестиции в регионални депа за отпадъци.

Доизграждането и оптимизирането на системите за управление на отпадъците в района включва следните основни дейности:

• 
  Изграждане на съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци;
  
• 
  Монтиране на сепариращи инсталации за битови отпадъци в площадките на регионалните депа;
  
• 
  Оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на битови отпадъци, вкл. разделното им събиране;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци;
  
• 
  Изграждане на депа за строителни отпадъци и съоръжения за рециклирането им;
  
• 
  Модернизация на съществуващи и изграждане на нови инсинератори;
  
• 
  Поетапно закриване и рекултивация на стари общински депа;
  
• 
  Информационни и комуникационни мерки по управление на отпадъците.
  

Инициативите в тази сфера са предимно на частния сектор. Ролята на публичните администрации е да ги насърчават и подкрепят. Следва да се оползотворят ресурсите и възможностите за изграждане на съоръжения за използване на геотермална енергия, енергията от биомаса, от вятър, слънце и вода. Желано е реализирането на проекти за газификация на населените места по долината на р. Струма, както и по линията Ихтиман –Костенец -Долна баня.

Проникването на широколентов достъп в страната (40%) е значително по-ниско от средния показател за ЕС (67%). Ниският български дял се дължи в голяма степен на лошото покритие в периферните, слабо-населени селските райони. Мрежите и услугите на ИКТ са елемент на инженерната инфраструктура с ключово значение за преодоляването на периферността и териториалната изолация. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество. Пазарните сили не могат да осигурят широколентови услуги навсякъде, на достъпни цени и на всички граждани. Затова е необходима държавна намеса, за да се защити обществения интерес в районите с «цифрова изолация» - периферни, гранични, планински, селски. ИКТ ще осигурят възможности за дистанционно обучение, електронни услуги и необятна информация. Макар и недостатъчен, ИКТ са необходим фактор за преодоляване на изолираността на перифериите, за пространственото им сближаване и приобщаване към желания полицентричен модел на развитие на района.

Реализацията на проектите по тази цел ще бъде отговорност на компаниите в ИКТ сектора, подпомогноти от местните администрации в устройствен и организационен аспект.
Приоритет IІІ. Опазване и подобряване на състоянието на околната среда

Обобщената констатация от актуализирания анализ, че общото състояние на околната среда не се е влошило, не означава, че в този сектор няма проблеми. Напротив, необходими са целенасочени действия за редуциране на замърсителите на въздуха и повърхностните водни течения, за по-добро управление на отпадъците, за рекултивация на нарушени територии, за енергийна ефективност, за опазване на биоразнообразието и ценните ландшафти.

В различните локализации мерките са различни, но изключвайки специфичните точкови замърсители (обекти на специални мерки), повсеместно следва да се подобри състоянието на уличните и тротоарни настилки, както и пропускателната способност на транспортно-комуникационните системи на градовете (особено на София). Универсални „помощници” в борбата с праховото замърсяване са и зелените системи на градовете. Вероятността за осезателни подобрения в качеството на атмосферния въздух в следващите седем години е много висока, предвид предстоящата реализация на интегрирани планове (съдържащи комплексни екологични мерки) в 9 града на района. Сред тези мерки следва да бъде и подкрепата за масово навлизане на електромобилността чрез местни преференции и изграждане на зарядна инфраструктура.

ЮЗР е с много «рани» от добивна индустрия. Наследена «болест» е и водната ерозия. Изследване за податливостта от водна ерозия (по проект «Устойчиво управление на земята») отнася 70% от територията на района към четвърта и по-тежка категория на узвимост (по 7-степенна скала). Предпазването от природни рискове и борбата срещу водната ерозия ще се реализира чрез:

• 
  Изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения, свлачища, брегова ерозия (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения);
  
• 
  Развитие на информационни системи, изграждане на системи за ранно предупреждение и подобряване на прогнозирането, инвестиционни и институционални мерки за осигуряване на превенция на риска от наводнения;
  
• 
  Актуализация на Плановете за управление на риска от наводнения;
  
• 
  Определяне на границите на водите и водните обекти и оценка на земеползването за осигуряване на необходимата проводимост;
  

• 
  Рекултивация на нарушените от миннодобивна дейност терени;
  

Биоразнообразието е екологичен капитал и туристически ресурс. Запазването и поддържането му е непрекъснат процес на управление на мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти, в т.ч. и културни ландшафти. Тази мрежа следва да се укрепва и разширява. Важен фактор за постигане на целта е екологичното образование и възпитание, осигуряващи масово възприемане на тези ценности като необходими и свои.

Тук се включват и дейности, насочени към запазване и устойчиво ползване на типовете природни местообитания на биологичните видове на територията на ЮЗР.

Проектите и мерките по тази цел ще се финансират от ОПОС, сектор «биоразнообразие».

Тази цел е комплексна. Застъпва както екологични аспекти от предходните цели, така и стопански, социални и пространствени. Горите са основен капитал на ЮЗР (заемат 47,2% от територията). Функциите им са жизнено важни и неизброими: осигуряват питейната вода и над 85% от водния отток, поглъщат въглеродния диоксид и редуцират емисиите на парникови газове, приютяват над 80% от биологичното и ландшафтно разнообразие, осигуряват поминъка в планинските райони, градят фундамента на «зелената» икономика.

Освен високия природен потенциал за производство на дървесина, устойчивото управление на горите и опазването на биоразнообразието създава шанс за поддържане и съживяване на селските райони чрез допълнителни дейности и заетост в атрактивна среда за туризъм и рекреация.

Многоаспектното ползване на горите предполага и много насоки за развитие и действия:

• 
  Стопанисване – увеличаване на залесените площи, подобряване на състоянието на горите; подобряване на горскостопанската инфраструктура чрез изграждане на нови и подобряване на съществуващи горски пътища и съоръжения за борба с ерозията;
  
• 
  Защита – подобряване на устойчивостта и здравословното състояние на горите, вкл. адаптивността им към климатичните промени и антропогенните натоварвания;
  
• 
  Опазване от пожари – намаляване на пожарната опасност и създаване на предпоставки за навременно откриване и потушаване на горските пожари;
  
• 
  Охрана – създаване на нов модел за охрана на горите от посегателства и нарушения;
  
• 
  Ползване на дървесина – създаване на нормативни, технически и технологични условия за ползване на дървопроизводствения потенциал на горите и подобряване на средообразуващите им функции;
  
• 
  Биологично и ландшафтно богатство – опазване и възстановяване на компонентите на биологичното и ландшафтно разнообразие чрез интегриране на консервационни цели в горскостопанските практики и природосъобразно управление на горите;
  
• 
  Туризъм и рекреация – развитие и използване на туристическия потенциал на горите ; интегриране на туризма с традиционните дейности по управлението им;
  
• 
  Социални функции – увеличаване на заетостта в сектора и на социалните ползи от горите;
  
• 
  Горска индустрия – развитие на конкурентоспособна горска индустрия за преработка на дървесина и производство на изделия с висока принадена стойност;
  
• 
  Недървесни продукти и ловни стопанства – създаване на нормативни и организационни условия за устойчиво използване на лечебни растения, гъби и горски плодове; подобряване на състоянието и популациите в ловните стопанства.
  

Всичко се прави от хората и за хората. Този приоритет съдържа комплекса от действия, гарантиращи достъп на всички до качествена урбанизирана среда и социален сервиз.

Тази специфична цел е «наследство» от предходния план. Тя е актуална и за следващия планов период. Промените в съдържанието й отразяват основните приоритети на ЕС и националната политика в областта на развитие на човешките ресурси. В тази цел са вградени и част от поетите регионални ангажименти по стратегия «Европа 2020». Увеличеният дял висшисти, намалената безработица, увеличената заетост и заздравената образователна база са солидните предпоставки и за желаната повишена конкурентоспособност на човешките ресурси. В пакета на предпоставките влиза и осигуряването на достъпен и качествен социален сервиз (образование, здравеопазване, култура, спорт).

Действията по тази комплексна цел се насочват в четири основни направления:

• 
  Подобряване на качеството на образованието и обучението, както и на съответствието с потребностите в пазара на труда чрез: модернизиране на системата, укрепване на връзките между образователните институции, изследователския сектор и бизнеса;
  
• 
  Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез: улеснено посредничество и подкрепена мобилност за търсещите работа, приоритезиране на заетостта сред младите хора, достъп до учене през целия живот, подкрепа за адаптиране на работниците и предприятията към глобализацията, подкрепа за самостоятелна заетост;
  
• 
  Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване чрез: повишаване на достъпа до образователни, здравни и социални услуги, интеграция на маргинализирани групи, насърчаване на социалните предприятия;
  
• 
  Модернизация на институциите (в пазара на труда, социалното включване и здравеопазването) и повишаване на капацитета им чрез: нови форми на обслужване («едно гише», електронно обслужване), динамичен мониторинг на пазара на труда, обучения на служителите, повишаване на професионалния капацитет и мотивацията им, подобряване на координация между институциите, изграждане на единни информационни системи,
  

Тази цел мобилизира инструментариума на интегрираното планиране на ниво „град” в името на устойчивото му развитие: рехабилитация на стари производствени зони, подобряване на жилищната среда, благоустрояване на публичните пространства, подобряване на достъпа до публични услуги (образование, здравеопазване), включително за хора с увреждания, мерки за енергийна ефективност, производство на енергия от ВЕИ в градска среда, интегриран градски транспорт, газифициране и др. Тези публично инициирани намеси, подкрепени от ПЧП, ще гарантират приноса на всеки от визираните градове към националните ангажименти по стратегия „Европа 2020”. Териториалният адрес на тази цел са 9-те града по схема от настоящата ОПРР. Реализацията на бъдещите ИПГВР ще бъде през плановия период 2014-2020 г. по новата ОПРР.

За другите градове и особено за малките градове, на които се разчита за оживяване на изостаналите селски райони, подобен инструмент за подпомагане на интегрирано развитие ще се осигури от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

Финансирането по ОПРР, Приоритетна ос 1: «Устойчиво и интегрирано градско развитие», ще съдържа възможности за подкрепени намеси в целия комплекс от елементи на урбанизираната среда:

• 
  Благоустрояване и обзавеждане на градска среда, включително «достъпна среда»;
  
• 
  Обновяване на жилищни и обществени сгради;
  
• 
  Спортна, културна, образователна, здравна и социална инфраструктура;
  
• 
  Интегриран градски транспорт – инфраструктура, подвижен състав, функциониране, достъпност;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност във всички елементи на урбанизираната среда;
  

Процесът на «преструктуриране» в селските райони се развива лавинообразно. Съпротивителните сили намаляват с десетилетия. Но все още има достатъчно живи ядра, където има смисъл от интегрирани инвестиции в противодействие на социалната, икономическата и демографската деградация. Действията следва да са интегрирани и насочени към: изграждане/обновяване на местна инфраструктура за достъп и инженерно осигуряване, предлагане на основни първични услуги, обновяване и благоустрояване на селата, опазване и валоризиране на културното и природно наследство.

Проектите по тази цел ще търсят финансова подкрепа по ПРСР.
Специфична цел ІV.4: Балансирано пространствено развитие

След 20 години „инерционно” пространствено развитие, анализите към общинските планове констатират силен поляритет – над 90 % концентрация на хора и активности в общинския център. Подобна картина виждаме в областните стратегии. Регионалните планове затвърждават тенденциите на увеличаващи се неравенства. Националната стратегия за регионално развитие приема този проблем като основно предизвикателство и насочва към него съответен стратегически пакет.

На този фон се очертават две ясни тези:

• 
  В ЮЗР протичат видими процеси на пространствена поляризация и движение към моноцентрични модели на развитие и на трите нива – общинско, областно, регионално;
  
• 
  ЮЗР се нуждае от обрат към полицентричен модел, но не за сметка на енергията на установения център - София, а чрез подкрепена възможност за оползотворяване на собствените ресурси на останалите области и общини от района.
  

Целта е да се постигне движение към балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на селищните среди. Полицентричната мрежа от градове е модел, развит и защитен в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 и Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025. Обект на този модел са градовете от първо, второ, трето и четвърто ниво (дефинирани по методика на цитираните документи). Регионалният фрагмент на полицентричния модел съдържа: първо ниво - метрополната зона на София – мега град с европейско значение; второ ниво - полюси на развитие с национално значение – районът няма представител, с изключение на Благоевград, който заради локализацията си в коридор 4 и потенциала си, е включен в това ниво; трето ниво – центрове с регионално значение – областните центрове Кюстендил и Перник плюс градовете Дупница и Петрич; четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение, опори за развитието на селските райони.

Тези градове ще формират опорната мрежа от населени места, генерираща растеж и осигуряваща адекватно ниво на услуги за гравитиращите към тях територии.

Тази цел ще се реализира чрез останалите в регионалния план. Тя задава праостранствените координати за инвестициите по другите цели.

Този приоритет има две основни теми – «диалог със съседите в района» и «диалог със съседите отвън». Вътрешните проблеми в управлението касаят координацията и капацитета на администрациите. Външните отношения в контекста на РПР касаят пространственото сближаване с европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.

Въпреки преследването на основната цел на регионалната политика - кохезията, регионалните анализи отчитат трайни тенденции в обратна посока. Предвид динамиката и сложността в управлението на регионалното развитие, укрепването на институционалния капацитет и координацията между звената, са постоянна и още по-изявена необходимост. Осезателното подобряване на ефективността на институциите в регионалното развитие ще се търси в три направления: подобряване на институционалната координация в стратегическото планиране на регионалното развитие; подобряване на административните услуги за регионално развитие; развитие на междуобщинските партньорства като ефективна форма за регионално развитие и повишаване на капацитета за подготовка и управление на проекти.
Специфична цел V.1: Подобряване на координацията между администрациите в стратегическото планиране на регионалното развитие

Целта е насочена към преодоляване на констатиран от междинните оценки на съответните планови документи проблем - липсата на достатъчна координация между звената на управление. Тази координация следва да се осъществява както хоризонтално - между отделните общини, области и райони, така и вертикално - между звената на национално, регионално и локално нива на планиране и управление. Целта ще се реализира чрез новата ОП «Добро управление» (ОПДУ)

Подобряването на административните услуги на населението и бизнеса е предпоставка за постигане на ускорено социално-икономическо развитие на местно и регионално ниво. Това е свързано пряко и с повишаване на капацитета на съответните администрации и звена на планирането. Целта ще се реализира чрез новата ОПДУ.

Междуобщинските партньорства са вече практики с традиции в сферата на техническата и екологичната инфраструктури, в туризма и други сфери на дейности с надобщински мащаби. Възможностите на тези партньорства все още не са оползотворени. Те могат да спестят ресурси и да предизвикват синергични ефекти на почти всяко индивидуално действие/проект. Независимо от дългия период на подкрепа и изграждане на капацитет за правене на проекти, дефидитите и в този аспект са факт. Освен пряко продължение на тази практика и през следващия планов период, следва да се стимулира междуобщинското партниране в изготвяне и управление на проекти.

Целта ще се реализира чрез новата ОПДУ.
Специфична цел V.4: Териториално сближаване чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество

Този изпитан инструмент на европейската кохезионна политика е актуален и занапред. Той ще продължи да се използва за изграждане на съвременни модели на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество чрез:

• 
  Развитие на трансграничното сътрудничество за мобилизиране потенциала на периферните гранични територии (в утвърдените и разширени райони за ТГС с Гърция, Македония и Сърбия); Планираният ефект на социално, икономическо и пространствено сближаване ще се постигне с дейности като подобряване на инфраструктурните връзки, развитие на съвместни икономически, социални и културни дейности, съвместно управление на рискове и опазване на околната среда, разработване на интегрирани планови документи за управление и развитие на граничните територии и др.;
  
• 
  Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество за изграждане на «мостове» за трансфер на опит и добри практики от развитите райони „отличници” на ЕС към българските и в частност, ЮЗР. Ще се реализират многостранни проекти от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, намаляване на опасностите от технологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания.