Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon

Джон Харви Келог (1852 - 1943г.)

Изключително надарен човек, изобретател на хирургически и лекарски инструменти, диетолог с ранг на лекар (може би първия в света). Също така той е и пионер във физиотерапията и изобретател на физиотерапевтични инструменти.

Роден в гр.Тирон, област Ливингстон (Мичиган). Едно от 16-те деца в семейството. Още един от неговите братя е лекар, а друг е организирал фабрика за диетични храни - точни заместители на местната храна. Като малък семейството му се преместило в Джексър (Мичиган) - 2 години, а после в Батъл Крик. Баща му открил тук фабрика за храни от които забогатял. На 10 години Джон работил във фабриката. На 12 г. учил печатарски занаят и го изучил. На 14 г. станал коректор, като е работил заедно с Джеймс Вайт в "Ривю". Но той почувствал нужда да увеличи знанията си в областта на културата. Станал учител в обществено училище, понеже завършил курсове. На 17 г. завършил висше училище и се дипломирал. От малък той се научил да канализира енергията си да работи и да учи. Още от дете той четял до среднощ. От 1869 г. той е постоянно със семейство Вайт и живее в тях - фаворит на семейството заедно с Уили (като юноши) и Аделина Хоук (готвачката) учат на английски език току що дошлия от Щвейцария Джеймс Ерсбергер (James H. Erzberger - за 9 седмици той го научава така, че говори на събрания спокойно).

Семейство Вайт насърчава Келог да се запише и учи медицина. След няколко предварителни курса той се записал в Белевю - медицински институт в Ню Йорк. В стремежа си да научи всичко за медицината, той плащал за частни уроци при професорите, за предмети, които не били включени в програмата. В края той платил повече пари за частни уроци от колкото за редовното обучение. Заедно с това той започва да издава сп."Здравен реформатор", впоследствие "Добро здраве", което той издава години наред.

През 1886 г., малко след като завършил 2 годишния си курс по медицина, бил избран за ръководител на здравния институт в Батъл Крик. Този институт бил открит преди 10 години по изричното настояване на Елена Вайт. Трябвало да бъде дом за бедните, болните, а също и място, където самите адвентисти да поддържат здравето си. Институтът до тогава бил малко известен и постигал задачата си сравнително слабо. Но под ръководството на Келог той бързо придобил известност под ново име "Санаториума Батъл Крик". Малкото пациенти преди идването на Келог си стягали багажа да си отиват. Но при него пациентите бързо започнали да се увеличават, даже трябвало да се правят допълнителни строежи, като в 1900 г. това бил огромен комплекс от медицински заведения. През 1902 г. института бил изравнен със земята от пожар. За голяма радост нямало жертви. Келог решил да издигне истински модерен санаториум. Към него имало училище за медицински кадри с мисионерска насоченост, което започнало да действа в 1895 г. През него минали множество служители на ЦАСД. Самия Келог много често пътувал до Европа за да учи хирургия при най-известните в света хирурзи в Лондон, Берлин, Париж, Виена. Той станал най-известния в света хирург на своето време. Всякакви хора дори и от царските дворове са ходили при него за помощ - Форд, Едисон.

Известността на санаториума не е само поради способностите на лекаря, но и на спазването на препоръките на Елена Вайт за хигиеничен живот, диета, водолечение, гимнастика, природосъобразен начин на живот. Имало добро внимание към пациентите. Келог свързал всичко това и направил много за терапевтичните методи за лечение. Бил вегетарианец и решително защитавал тази диета. Изобретил прекрасни рецепти за храна, а брат му ги произвеждал. Обзавел електрически кабинет в института и прилагал електричество в много случаи в своята работя. Келог бил и плодовит писател - над 50 книги, повечето от тях били научни трудове, много статии в научни списания…и "Добро здраве". Бил добър лекар и проповедник по здравните въпроси. Присъствал на всички лагерни събрания.

В края на 19 в. изпада в противоречия с ГК. Постепенно излиза с тезата, че медицинските институти не бива да бъдат под контрола на каквато и да е църковна организация. Започнал да проповядва странни доктрини, изложени в книгата му "Живия храм" - пантеизма. Всички положили усилия да го върнат, но напразно. Елена Вайт, която го чувствала като свой син, му писала множество вести, с които го умолявала да се върне. Лично разговаряла с него много пъти, но не успяла.

През 1907 г. загубил членството си. Малко са останали с него, между които е Джоунс. В 1927 г. решава да построи всичко отново - за милиони долари. Но в 1929 г. в САЩ настъпила депресията, която го довела до пълен банкрут, но успял все пак да направи нещо. Института бил в дългове и едвам съществувал. По време на втората световна война се явил сгоден случай института да бъде продаден на правителството и така били възвърнати известна част от средствата. Избухнал конфликт за средствата от продажбата му. Доктора дал под съд ГК. Резултатът бил благоприятен за църквата - били върнати 650000$.

Доктор Келог проявявал голям интерес към децата. Той и жена му нямали свои, но отделили много средства за възпитание и обучение на много млади хора. Давал е препоръки на всички медицински институти. По време на връзката си с църквата, той е направил повече от всеки друг за успеха на делото, за издигане на името на църквата пред света. Ако бе останал в църквата би постигнал още повече. Мнозина са го убеждавали да се върне. От време на време изглеждал съвсем приятелски настроен. По негова покана постоянното присъствие на ГК правело заседания си в санаториума Батъл Крик през 1926, 32, 33, 34, 41г.

Умира на 14 декември 1843 г. в Батъл Крик.

Последни години на Елена Вайт

През 1900 г. Елена Вайт се връща в Америка. Установява се в Калифорния - купува имението "Елмс Хейвън" - провинциален дом на няколко мили от гр.Света Елена и около 70 мили северно от Сан Франциско. Купен е за сносна цена и се състоял от добре построен 7 стаен дом с малка пристройка и хамбари, 60 акра земя засадена с плодни дървета, лозе, градини, пасище и малка гора. Там е до края на живота си - пише книги, лични занимания. Скоро след установяването си била поканена да присъства на сесията на ГК в Батъл Крик. Там тя представила свидетелството си за реорганизиране на ГК в интерес на бъдещето развитие на Божието дело. Било изтъкнато бързото развитие, което малцина предвиждали. Били организирани отделите на ГК, а също и съюзите, които били междинно звено между ГК и местните съединения. В резултат на това се получило бързо разрастване на организацията. По време на тези заседания Елена Вайт изтъква нуждата централата да бъде преместена в района на централните градове - Ню Йорк или Вашингтон. Имало е голяма съпротива но накрая всички се съгласяват и след две години ГК и R&H били придвижени към Такома парк (Вашингтон ДС).

Елена Вайт присъства на заседанията на ГК през 1905г. в Такома парк. Само няколко месеца след завръщането си в Елмс Хейвън публикува "Здравна служба" (1903 г.-"Възпитание", 1902 г.- "Свидетелства" т.7, 1904 г.- "Свидетелства" т.8).

Докато е във Вашингтон Елена Вайт прави всичко възможно да закупи имота "Лома Линда" в Северна Калифорния. Тя обявява, че "Лома Линда" трябва да стане един от най-значимите образователни институти, не само на църквата, но и на света. След няколко години тя разделя писателската си работа с посещения в "Райската долина" и "Лома Линда", за да насърчава и напътства водачите на строителствата на двете места.

Пътуванията й между 1901-1909 г. минават често през юга, където работата била все още слабо развита. Синът й я бил започнал, но други не се решили да го последват. Апели в 1891, 1895, 1896 г. в за работа там. Синът й откликва. Създаден е негърски колеж в Хънсвил - Оукууд, Алабама и Нешвилския агротехнически институт за бели.

На 81 г. Елена Вайт е отново във Вашингтон на заседанието на ГК през 1909 г. Няколко пъти взима думата и със ясен и силен глас изказва мнението си. След това реализирала отдавна желаната визита към родния си край в Портланд. Това е последното й пътуване в Источните щати, продължило 5 месеца, време в което тя говорила на 72 места - 73 пъти. Пристигнала в дома си съзнавайки, че има малко време и приготвила последните си книги - "Свидетелства", т.9 - 1909 г., Деяния на апостолите - 1911 г., Съвети за родители и учители - 1915 г. Последните й усилия били към издаването на ЦП, издадена след смъртта й.

От 1912 г. тя вече не е говорила публично, за миг не е загубвала куража и доверието си в Бога. В събота следобед на 13.02.1915 г. тя се спънала и паднала. Г-ца Мей Уеминт, нейната внучка, грижеща се за нея, се притекла да й помогне, но тя не могла да стъпи на левия си крак. С голямо усилие я сложила на стол, който притеглила до спалнята и я сложила на леглото. Извикали лекар от санаториума и след основно преглеждане и с рентгенови лъчи установили, че лявото й бедро е счупено. Колкото наближавал края все повече изпадала в кома. Когато била в съзнание насърчавала близките си с … на Христос. Последната й вест се отнасяла до литературното четене на млади хора и била дадена на 03.03.1915 г.

Починала на 16.07.1915 г. на 87 години. Последните й думи са: "Аз знам в Кого съм повярвала!". Погребални служби се извършват на 3 места: в Елмс Хейвън, в ричмънд (Калифорния) и в Батъл Крик. Била поставена до съпруга си починал преди 34 г. в гробището Оукхил. Тя доживяла да види ЦАСД достигнала 136 879 души.

Положението й в църквата

Никога не е претендирала за водачество. не е била ръкоположена. Била е служител на ГК. Не е заемала никога каквато й да е длъжност нито в локална църква, нито в ГК. Присъствала е като делегат на сесиите на ГК. След смъртта на Джеймс получава заплата като служител на ГК. Разполага с допълнителни субсидии от разпространението на книгите.

Архивната служба от наследството на Елена Г. Вайт

Христос и неговото дело е централната тема на всичките й книги. Само 2% от творчеството й е пророчество (земетресението в Сан Франциско, Батъл Крик, гражданската война…).

През 1912 г. е учредена тази служба (3 години преди смъртта й). Елена Вайт оставя завещание - да се състави комитет от 5 ръководни мъже, като поверителен комитет на нейната книжнина. Те поемат тази отговорност през 1915 г. Елена Вайт посочва първите 5-ма: Артур даниелс (председател на ГК), Френсис М. Уилкокс (издател на Ревю), Уилям Кларънс Вайт (синът й), Кларънс Крайслер (един от секретарите й) и Чарлз Джоунс (директор на издателство "Пасифик Прес"). Те приемат работата присърце и се установяват в Елмс хейвън, близо до домашното й имение. Там те работят докато то е продадено. В своето пълномощно тези петима мъже образуват корпорация, която да осигурява продължението на управлението на този комитет.

През 1933 г. е гласувана новата група. Смъртта на Уили Вайт (01.09.1937 г.) навежда на мисълта да се премести отдела "ЕГВ" в ГК във Вашингтон ДС(област Колумбия). Уили бил заместен от сина му Артур Вайт, който 9 години е служил като секретар на баща си и за 4 години бил секретар на "ЕГВ". За един период от няколко години работата на отдела "ЕГВ" е осъществявана от неофициална титла "ЕГВ публикации", но с отдела "ЕГВ" като ръководител.

Бързото нарастване на църквата налага през 1959 г. отдела да нарасне от 5 на 7 души.През 1958 г. е гласувано отдела да стане борд, който да нарасне на 9 души, 7 от които - доживотни членове, а 2-ма да бъдат избирани за срок от 4 години. (Водачите на борда са избирани за този срок)

През 1965 г. е бил в състав: Никол (председател), Брадлей (вицепрезидент), Артур Вайт (секретар), Делафилд (секретар на отдел), Теодор Карчич, Хусе, Мърдох, Ралф Уотс и Нил Уилсън.

В този отдел се обсъждат публикации, книги за компилиране. Отношението с ГК е на най-високо ниво.

В последствие се създават клонове на отдела "ЕГВ" - университета "Андрюс", "Лома Линда" (Калифорния), "Ню Болд"…

Отдела има 5 основни задачи:

1.Да пазят и управляват делово подредените ръкописи на ЕГВ.

2.Да се поощрява издаването на книги на Елена Вайт на английски.

3.Да се насърчи издаването на други езици.

4.Да се компилират нови книги.

5.Да се поощрява познаването и разбирането на "Духът на пророчеството".