Неофит рилски


За бъдещето управление на кредитния риск се оформят три проблемни зони



бет4/4
Дата04.07.2016
өлшемі360.5 Kb.
#177486
1   2   3   4

За бъдещето управление на кредитния риск се оформят три проблемни зони:

1. Въвеждането на нови начини и контролирани подходи за по-добро управление на кредитния риск, особено по отношение на т. нар. ”експозиции на дребно ”.

2. Въвеждане на системи за по-добро управление и наблюдение на операционните рискове.

3. Въвеждане на функционални ИТ системи за прогнозиране на бъдещи рискове в кредитната област.

В началото на 2009 г. банките у нас са покрили задълженията си по стандартизирания подход Базел ІІ.

Той обаче се отнася в съвкупност и до кредитите за корпоративни клиенти, и за експозиции на дребно.

Считаме, че винаги осреднените цифри са в основата на неправилни и изипачени изводи, още повече, че кредитите за малки клиенти, според Базел ІІ, се оценяват с рисково тегло от 75 %, докато за корпоративни клиенти теглата могат да достигнат до 150 % съобразно преценките за пазара и други фактори.

Западните финансови пазари все още са под знака на кризата на американските ипотечни облигации.

Тези факти означават, че и за търговските банки у нас, както и за Централната банка е необходимо да засилят контрола по кредитите на физически лица и малки фирми и дори да правят самостоятелни свои изчисления, без да се влияят от единното рисково тегло на Базел ІІ от 75 %

Опитът показва, че намерението на търговските банки да се превърнат в своего рода социални институции, за да се задоволят, колкото може повече, потребностите на населението, особено от жилищни имоти, претърпя значителен крах в САЩ.

Практиката на банките в САЩ да неглижира индивидуалния клиент, скрит зад големите цифри, е опасна и рискована.

Един положителен факт у нас е, че Законът за ипотечните облигации, приет през м. септември 2000 г33 не допуска пряко участие на борсата на ценни книжа, издавани от физически лица, а такива се издават само от банките, отпуснали ипотечни кредити.

Това означава, че банките у нас проявяват поне засега сравнително по-строг контрол, вкл. чрез привличане на реномирани фирми за оценка на недвижими имоти, предмет на ипотечен кредит.

За необходимостта от по-строг контрол върху кредитите на физически лица и малки фирми говори и обстоятелството, че все повече се увеличава размерът на кредитите за нужди на гражданите, т. нар. „експозиции на дребно”, който е достигнал към 30 09 2008 г. 16,9 млрд. лв. или 26,4 % от БВП.

В заключение считаме, че предоставянето на заеми срещу ипотеки на физически лица не трябва да се превръща в социална функция, а тези лица да се третират наравно с корпоративнвите клиенти, защото кредитните институции са търговски дружества.

Второ, необходимостта от интегрирано управление, наблюдение и анализ на риска и съобразяването с регулативните изисквания на стандарт Базел ІІ предполага кредитните институции да изработят по-строг контрол и подход към управлението на оперативния риск, което е недостатъчно застъпено в банковата сфера у нас.

Във връзка с приложението на Базел ІІ се очаква банките да направят безпрецедентни инвестиции в решения за съхранение на база данни, които да използват за прогнозиране на рискове. Това имнно ще облагодетелства най-вече големите търговски банки в света.

Най-мощните кредитни институции с най-интелигентни системи за моделиране и оценка на кредитния риск, ще вземат значителна преднина пред останалите финансови институции.

По скромна оценка около 70 млн. щ. дол. са необходими за подобни инвестиции и изграждането на ИТ системи. Те ще имат най-голям ефект при оценката на корпоративните и търговски рискове, на ипотечните заеми и на деривативите.

Опитът в света показва, че лошото качество на кредитите, комбинирано със слабо управление на кредитния риск продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи. Затова е очевидно, че информацията за банковия профил по отношение на кредитния риск, включително качеството на кредитните им експозиции и адекватността на процеса по управление на кредитния риск, е от изключително значение за оценката от страна на пазарните участници и надзорниците на тяхното състояние, изпълнение и способност да оцелеят в дългосрочен план.

Тук искаме да застъпим две основни тези, за да направим анализ на днешната финансова криза на световните финансови пазари и отражението й върху кредитните рискове:

Първата теза е на големия английски икономист Дж. Кейнс, който вижда основната движеща сила на капиталистическата икономика в борбата между желанието за финансова сигурност и засиления предприемачески интерес. За всички е ясно, че за да има устойчивост в развитието, между тях трябва да има изграден баланс.

Втората теза е виждането за финансизацията на икономиката и икономическите отношения като обективна тенденция в съвременното информационно общество. Към тази теза всъщност се придържат и много съвременни западни икономисти и финансисти.

Можем да кажем, че информатизацията на съвременното общество създава обективна и реална възможност все повече финансови инструменти и продукти да проникват все повече в бизнеса и ежедневния живот на хората – от студента до пенсионера.

При силното дерегулиране на икономиката първата последица от този процес е растящата системна власт на финансовия инженеринг и на финансовия сектор.

Последните години са и върхът в създаването на всички онези сложни схеми за краткосрочна свръхпечалба, които обвързаха финансовите инструменти с жилищния пазар, а оттам и цялата инвестиционна банкова система на Америка, Европа и Азия. И така, до днес, когато бюджетите ще трябва да плащат за желанието на отделни групи да забогатяват неимоверно в краткосрочен аспект, за малък период от време, пример за което е крахът на най-крупните американски инвестиционни банки.

Основният извод, който можем да направим е, че от тези две разгледани тези, от гледна точка на управлението на икономиката и финансовите пазари и кредитния риск днес е, че финансизацията на икономическит отношения, без необходимата грижа за финансовата сигурност на гражданите и обществото, прави разпределението на влиянието на едни или други звена във финансовите мрежи и властта много колебливо и непредсказуемо. Така и рисковете за устойчивостта на развитието нараснаха неимоверно много.

По отношение на държавните органи, сме на мнение, че е нужно да се поеме по-голяма и сериозна отговорност от тях. Ако бъде правилно разбрана от властта, ситуацията на българския пазар днес е един добър шанс финансизацията на икономическите интереси и отношения да се обвърже с макрополитиката. Не става въпрос само за разработването и реализацията на програми по развитието и регулацията на финансовите структури на пазара. Необходими са конкретни действия и действена стратегия, адекватни нормативни актове и ред и прозрачност по отношение на всички инвестиции с оглед избягването на рисковете и за кредитните институции при кредитораздаването у нас.

Конкретно за България – банките у нас не са заплашени пряко, защото практически не са влагали във финансови инструменти, обвързани с лошите ипотечни кредити в Америка. Българските банки не са инвестирали директно в рискови ценни книжа, както показват техните баланси. Но ще бъдат изпитвани затруднения за в бъдеще от затруднения достъп до външен финансов ресурс, което ще доведе до оскъпяване цената на вътрешния кредит и лихвите по кредитите се очаква да се вдигнат. Това именно би затруднило изплащането на недвижимите имоти за някои кредитоискатели, които ще станат рискови. Бизнесът също ще започне да изпитва затруднения – по-трудно ще се намират свободни парични средства и на по-скъпа цена, а тяхната експортна дейност ще бъде затруднена поради икономическите трудности в големите страни от ЕС. И основателно се задава въпросът - защо след като се вложиха и инвестираха толкова много средства, време и усилия на банките за прилагането му, принципите на Базел ІІ не успяха категорично да предотвратят или поне да смекчат по някакъв начин проявлението на финансовата криза. Базел ІІ не успя да отчете повишената степен и концентрация на риск и да даде индикации за това, напротив, като че ли точно принципите на Базел ІІ сякаш „притъпиха” бдителността и акуратността на иначе предпазливите финансови риск-мениджъри.



В Заключението са направени конкретни заключения и препоръки за състоянието на съвременната ни банкова система, както и са формулирани и изведени и някои научни и научно-приложни приносни моменти в дисертационният труд.

В Приложението е цитирана и приложена практиката за управление на кредитния риск чрез оповестяване информацията от банките на базата на най-добрите практики за оповестяване на кредитния риск на Базелския комитет по банков надзор.

По отношение на Библиографската справка са използвани различни и разнообразни литературни източници – както българска, така и чуждестранна литература.Използвал съм и широка гама от Нормативна уредба, Периодичен печат, източници от интернет.



ІV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Функционирането на търговските банки у нас в перспектива ще се определя главно от динамиката в кризисната околна среда и тяхната адекватна реакция.Околната среда се формира под въздействието на външни и вътрешни фактори.Промените в българската банкова система и финансовото общество до голяма степен са в посока на унификация с европейското законодателство и изграждането на институционална и законова основа за включване в единния валутен съюз в перспектива.Търговските банки в България не може да бъдат изолирани от общите тенденции на глобализация на процесите и нарастваща конкуренция във финасовия и банков сектор.

Днес, търговските банки в България опитват повече от всякога да пробият както на вътрешния, така и на на външните финансови пазари, за да получат нов приток от капитали и клиенти.У нас предстоят процеси на вливане и сливане на търговски банки, защото банковият сектор е наситен с банкови институции до фаза, при която неразпределените потенциални фондове са твърде ограничени, а широкото присъствие на чуждестранни институции ожесточава борбата за клиенти.В така създалата се обстановка на конкурентна борба местните търговски банки ще бъдат принудени да следват един висок темп на иновативност и съвременни световни стандарти на банкиране.В съвременното банково дело трябва да се прилагат все по – задълбочени системи за управление и контрол върху различните рискове и най – вече върху кредитния риск, избягвайки дисбалансите.

Разглеждайки световните концепции и модели в управлението на риска, а също специфични за нас проблеми, оставяме отворен въпроса кое от опита може да се приложи за определена банка, в зависимост от конкретната ситуация.



В най–общ план, в бъдеще препоръките към търговските банки в България са да преценят състоянието си по отношение на:

  • разработване на съвременна, прозрачна и гъвкава структура на организацията на управлението на кредитния риск;

  • приемане на рамкова политика и процедури и методологии за всеки вид риск;

  • внедряване на структура на лимитите, която да покрива валутен, лихвен, търговски и ликвиден риск, лимити за контрагентски риск по страни, отрасли и други концентрации;

  • разработване и внедряване на надежна система за кредитно оценяване и рейтинговане на фирмите - кредитоискателки;

  • разработване и внедряване на система за кредитен рейтинг и категоризация в по – тесни категории;

  • подобряване чрез обучения способностите на кредитните служители за кредитен анализ;

  • разработване и внедряване на надежден метод за определяне цената на кредита в съответствие с риска;

  • подобряване и усъвършенстване на процедурите по отпускане на кредити;

  • включване към правилата за кредитиране на ясна методика за наблюдение и събиране на проблемните кредити;

  • подсилване на функцията за управление на пазарния риск;

  • внедряване на автоматизирано отчитане към управлението на пазарния риск, за да се създаде възможност за ежедневна оценка и отчетност на откритите позиции;

  • засилване на вниманието към операционния риск, неговото идентифициране и контрол и развиването на банкова култура;

  • създаване на правила и процедури за наблюдение и контрол на ликвидния риск-избягване на рисковите борсови операции.

Тъй като на търговските банки ще се налага все повече и повече да се борят не само за своята жизнеспособност, но и за конкурентноспособност и съвършенство, за реализирането на тази цел, още сега трябва да изработят концепции, инструменти и механизми, които да способстват за предвижването им от прехода към конкурентноспособност.Добрите финансови институции биха могли да оцелеят само, ако добре съзнават и управляват риска в своята дейност.

Смятаме, че поддържането на банкова и финансова стабилност, а оттам и намаляването на проявлението на кредитния риск при членството на страната ни в ЕС трябва да се осигури чрез непрекъснатото усъвършенстване на банковите регулации и на платежната система в съответствие с препоръчителните международни стандарти и практика, осъществяването на ефективен банков надзор и надзор върху платежната система, всичко това насочено към преодоляване на дисбалансите.

Българското банково законодателство трябва да се съобразява все повече и с бъдещата директива, с която в ЕС въвежда новото капиталово споразумение на Базелския комитет – Базел ІІ.

Именно в тази връзка, с цел поддържането на стабилност на банковия сектор и намаляване проявлението на кредитният риск, Централната банка трябва да продължи да полага усилия за:

1. Продължаване на вече започнатото обучение на надзорните специалисти по съдържанието на новото капиталово споразумение Базел ІІ;

2. Извършването на текущи анализи за ефекта от прилагането на новите капиталови стандарти, включително като участва и в количествените изследвания на Базелския комитет, ЕС и други организации;

3. Продължаване на политиката по доразработката и внедряването на законови и подзаконови текстове, които ще формират нормативните условия за ефективното прилагане на новото капиталово споразумение Базел ІІ, включително за правилната оценка на факторите на пазара;

4. Адаптиране на надзорните системи за отчетност;

5. Изискване към търговските банки в България за разработването на програми за персонално, техническо и процедурно осигуряване.

6. Все повече прилагане от регулаторните органи на анализи с качествени показатели, с оглед избягване на рискови ситуации, съобразени с вида на кредитната дейност, а не въобще количествени показатели, водещи до диспропорции;

7. В условията на криза на финансовите и ипотечните пазари пред българските търговски банки се явява особена необходимост от ефективно управление на рисковете за т.нар. „експозиции на дребно” и участие в борсови операции.

Според нас добрите контакти и конструктивни взаимоотношения между Централната банка и банковата и финансова общност в страната са условие за осъществяването на едно добро взаимодействие, формирането на финансова и банкова стабилност, осъществяването на ефективен банков надзор и оттук намаляването на проявлението на кредитният риск.По този начин именно ще се осигурят благоприятни условия за успешното функциониране на платежната система и доброто прилагане на паричната политика.

Тези контакти, намерения и препоръки биха могли да се реализират чрез формирането на редовни или извънредни комитети на техническо ниво и формирането на комитет на ръководителите на финансовите институции, който да бъде на по – високо и отговорно ниво, под председателството на Управителя на Централната банка.

Смятаме, че това конструктивно предложение за усъвършенстване формите на непрекъснат диалог и контактите в рамките на банковата общност би било особено полезно както при обсъждането на конкретни мерки по прилагането на новото капиталово споразумение Базел ІІ в нашата банкова система и практика, така и при преструктурирането на банковата система и паричното обръщение и при търсенето на решение на текущо възникнали проблеми за българската финансова общност и банкова система във връзка с рискови ситуации.



Обобщено, научно-приложните приносни моменти на разработката, могат да бъдат формулирани по следния начин:

1. Направено е т.нар. теоретично-приложно обобщение т.е.обобщени и изследвани са всички методи за изследване на кредитния риск по отделни кредитни сделки и кредитен портфейл на банките.Направен е системно-теоретично-приложно обобщение на всички по-известни методики от банковата практика – методики за оценка на кредитния риск по отделни сделки и на банката като цяло, което дава възможност на работещите в банковата система да правят по-обосновани логически изводи за управлението на кредитния риск.

2. Анализирани са изискванията и методите, които предлагат управлението на кредитния риск – стандарт Базел ІІ и са изведени проблемните, които трябва да бъдат разширени, по отношение прилагането им в българската практика, отнасящи се до:

2.1. Въвеждането на нови начини и контролирани подходи за по-добро управление на кредитния риск, особено по отношение на т.нар. ”експозиции на дребно ”.

2.2. Въвеждане на системи за по-добро управление и наблюдение на операционните рискове;

2.3. Въвеждане на функционални ИТ системи за прогнозиране на бъдещи рискове в кредитната област.

3. Осъществено е иконометрично изследване за генериране на матрицата на кредитна миграция и така е направено усъвършенстване на моделите за управление на кредитния риск. Използвани са конкретни данни от определен банков клон. Постигнатите резултати на предложения модел показват неговата приложимост.

Разработката на този количествен подход – генериране на матрицата на кредитната миграция на отделен банков клон е ключов за разрешаването на трудностите пред управлението на кредитния риск.

4. Обосновано и е предложено преструктуриране на банковата система в посока на създаване на специализирани банкови институции за сметка на съществуващите и функциониращи в момента само универсални банки в България.

5. С оглед избягването и по-доброто управление на кредитния риск в банковата система, обосновано е направено предложение за създаване на съвещателен форум между Централната банка и търговските банки.Обосновава се, че такъв форум би въвел регулярност и по-голяма прозрачност за системна работа с рисковете в банковия сектор.



V.СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА АВТОРА, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Анатомия на кредитния риск”, публикация в Сборник с материалите от научната конференция на тема:”Инвестиции и инвестиционна политика в процеса на присъединяване към Европейския съюз” – Университетско издателство „Неофит Рилски”-гр.Благоевград, 2004 г., ISBN – 954-680-314-6.

2. ”Базел ІІ-повече сигурност при разнообразни пазарни условия”-публикация в научното списание „Икономика и управление” на СтФ към ЮЗУ „Неофит Рилски”-гр.Благоевград, бр.1, 2005 г.

3. ”БНБ като регулатор за намаляването на кредитния риск”, публикация в електронното издание на ЮЗУ „Неофит Рилски”-гр.Благоевград – Scientific Research (http://press.swu.bg/epub), бр.4, 2005 г

4. ”Оповестяване на кредитния риск”-публикация в списание „Икономика”-гр.София, 2006 г.

5. ”Динамичното кредитиране – предпоставка за увеличаване на кредитния риск”-публикация в научното списание „Икономика и управление” на СтФ на ЮЗУ „Неофит Рилски”-гр.Благоевград, 2006 г.

6. ”Базел ІІ и готовността му за прилагането му в България”-публикация в списание „Финанси”-грСофия, (http://www.financebg.com), бр.2, 2006 г.

7. ”Световната финансова криза-отражението й в България и мерки за нейното овладяване”-публикация в списание „Геополитика, геостратегия”-гр.София, бр.1, 2009 г.

1 Уортън

2 Р. Меер

3 А.Х. Уилт

4 Попчев

5 Георгиев Р., „Управление на риска в предприемаческата дейност”, електронно изд., София, 2002.


6 Джон Уилс, "Управление на риска в банковата сфера", изд."Хефест", Пловдив, 1994, с. 9

7 Ст.Вачков, "Мениджмънт на банките"; Дж.Уилс,"Управление на риска в банковата сфера"'; П. Стефанова, "Банки и кредитно посредничество", Р.Радков "Пари и банки"; Джонсон Фр. и Джонсон P., "Банков мениджмънт";Панова Г.С. "Кредитная политика коммерческого банка"; Р.Смит "Коммерческие банки"; Fong Vasicek "A Multidimensional Framework for Risk Analysis"; Пл.Пътев "Риск мениджмънт в банката" и др.


8 Иванов, П., Врачовска.М, „Банково дело”, изд.”Абагар”, Велико Търново, 2004.

9 Стоичкова, О., „Банки и банкови системи”, изд.”БОН”, Благоевград, 2004.

10 Oda N.,Muranaga J., " A New Framework for Measuring the Credit Risk of Portfolio:The "ExVaR" Model", Monetary and Economic Studies, december 1997., pp 27-63.

11 П. Роуз

12 Прайс Уотърхаус, "Въведение в управлението на кредитния риск", София, 1996 г.

13 проф. С. Демостенов, "Кредитъ и банки", София, изд."Камбана", 1929год.

14 В банковото дело диверсификацията означава целенасочено да се провежда линия за предоставяне на по-малки кредити на повече клиенти, при съхраняване на общия обем на кредитирането.

15 Стефанова, П.”Банки и кредитно посредничество”, Тракия-М, София, 2000, глава„Кредитен риск”

16 Fabozzi, J.F. Fixed Income Mathematics.Probus Publishing, 1988

17 Share, W.Capital Asset Prices:A Theory of Market Equilibrium under Conditions of risk.Journal of Finance, September, 1964, pp 425-442, Rosenberg, b. and J.Guy.Beta and Investment Fundamentals.Finanсial Analysts Journal, May-June, 1976

18 Leibowitz, M. and R.D. Henriksson.Portfolio Optimization with Shortfall Constraints: A Confidence-Limit Approach to Managing Downside Risk.Financial Analysts Journal, March-April, 1989, pp 34-41

19 Г-30 – тридесетте най-големи банки в света, които са основните маркет мейкъри на световния пазар на ценни книжа и деривати.

20 International Convergence of Capital Measurement and Capital Standards, Basle Committee on Banking Supervision, 1988.


21 През последните години в банковата система се наложиха два основни модела, отчитащи общия банков риск-“RAROC”, рисково-приспособена възвращаемост на капитала и “Value at Risk (VaR), очакваната максимална загуба за определен бъдещ период.През годините се наложиха и т.н. пазарно-ориентирани модели, отчитащи кредитния риск.При тези модели на база портфейлната теория и с помощта на отделни симулации, се измерва количествено кредитният риск.

22 Андреева Г., "Скоринг как метод оценки кредитного риска", сп."Банковские технологии", Москва, 2002 год,/кн.11.

23 Yodas M.B., Grook J.N., Ross p., “Credit scoring using and evolutionary techniques”, Work Paper 1997, Credit research Centre, University of Edinburgh

24 Маргинални” кредитоискатели са такива, които са на границата на критериите за оценка.

25 Коментари на Алън Грийнспан, 08. 04. 2005 г.

26 CreditMetrics - Technical Document, JP Morgan, 2 April 1997.

27 Понятията „преходна вероятностна матрица” и „матрица на кредитна миграция” се използват като синоними.

28 Lando, D. and Christensen, J. Confidence Sets for Continuous-time Rating Transition Probabilities. University of Copenhagen. Working Paper., 1998, Lando, D. and Skodeberg, T. Analyzing Rating Transitions and Rating Drifth with Continuous Observations. University of Copenhagen. Working Paper, 2000

29 Israel, R.B., Rosenthal, J.S. and J.Z. Wei, Finding Generators for Markov Chains via Empirical Transition Matrices with Application to Credit Ratings. Working Paper, 2000

30 Noris, J., Markov Chains, Cambridge Series in Statistical and Probabilistic Mathematics, Cambridge University Press, 1998

31 Truck, S. and E. Ozturkemn, Adjustment and application of Transition Matrices in Credit Risk Models., Working Paper, Universitat Karlsruhe, September 2003, p. 9.

32 През последните години в банковата система се наложиха два основни модела, отчитащи общия банков риск-“RAROC”, рисково-приспособена възвращаемост на капитала и “Value at Risk (VaR), очакваната максимална загуба за определен бъдещ период. През годините се наложиха и т. н. пазарно-ориентирани модели, отчитащи кредитния риск. При тези модели на база портфейлната теория и с помощта на отделни симулации, се измерва количествено кредитният риск. Определението точно цитира виждането на привърженика и заслужено считания за един от бащите на VaR автор Philippe Jorion, P. , VaR : The New Benchmark for Controling Market Risk, R. Irwin Co. , 1997, p. 86

33 Д. в. , бр. 83 от 10. 10. 2000 г.





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет