Доплер за бременни жени подари кметът на Нова Загора на АГ-отделението

21 януари 2013 15:57 | Дарик Сливен|

Ръководството на Община Нова Загора, начело с кмета Николай Грозев, посети Общинската болница МБАЛ „Св. Петка Българска” по случай 21 януари – Деня на родилната помощ, за да отдаде почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ у нас.

Управителят на болницата д-р Николай Колев посрещна кмета Николай Грозев и придружаващите го лица. Д-р Колев нарече днешния ден „празник на новия живот”, защото няма по-щастлив момент за всяко семейство от раждането на детето. Той пожела на работещите в екипа на АГО да бъдат все такива добри професионалисти, да работят със същата всеотдайност и упоритост, със същата обич и топлота защото първите нежни докосвания на новородените и тяхното обгрижване са отговорност на всички, работещи в отделението.

В поздрава си кметът Николай Грозев изказа своята и на екипа си дълбока признателност и благодарност за труда и вярата в новия живот. Пожела на празнуващите да бъдат здрави, да имат множество щастливи дни и многобройни успехи в благородната си професия, която създава радост на безброй семейства. И допълни: „Общинското ръководство прави всичко възможно, за да продължи да съществува това отделение и да се развива. Не случайно тази година сме заделили близо 100 хил. лв. за болницата. Надявам се да продължим съвместната си ползотворна работа и в бъдеще и да се поздравим с нови успехи през идните години.”

Екипът на АГ-отделението получи и доплер за бременни жени от кмета Николай Грозев като подарък за Деня на родилната помощ.

21 януари 2013 16:42 | Виктор Кадири | Дарик Пловдив|

Изграждането на пътна връзка между улиците „Модър" и „Царевец" ще започне през пролетта, съобщи кметът Иван Тотев. Проектът ще бъде финасиран с пари от Оперативна прорама „Транспорт" и е част от реконструкцията на жп участъка Стамболийски - Пловдив.

Предложение строежът да бъде извършен по оперативната програма ще бъде внесено за гласуване на първата сесия за тази година в четвъртък.

21 януари 2013 17:22 | Дарик Стара Загора |

По повод разпространеното днес съобщение до медиите от „Екопак България" АД , Община Казанлък заявява, че няма нищо изненадващо в нейните действия, напротив - срокът на действие на договора между дружеството и Общината е бил до 31.12.2012 г. С писмо от 25.10.2012 г. Община Казанлък уведомява „Екопак България" АД, че прекратява договора между двете страни, съгласно изискванията на чл. 21 от същия, с писмено предизвестие в рамките на три месеца преди изтичането на тази дата. На 27.12.2012 г. Община Казанлък напомня писмено на „Екопак България", че след 31.12.2012 г. договорът между двете страни да се счита за прекратен.

Със свое решение от 18 декември 2012 г. Общински съвет-Казанлък дава съгласието си за сключване на договор за организиране на система за разделно събиране на отпадъците от опаковки на територията на община Казанлък за срок от 1 година с „Екоресурс България" АД, считано от 01.01.2013 г. През изминалата 2012 г. многократно са водени преговори от страна на Община Казанлък с представителя на „Екопак България" в общината относно качеството на дейностите по договора с цел подобряване на услугата. По настояване на Общината, „Екопак България" неколкократно променя подизпълнителя, но ефектът не е добър. Дружеството не спазва и задължението да поддържа в добро екологично състояние площта около съдовете за разделно събиране на отпадъци. Община Казанлък писмено е информирала „Екопак България" АД за предприемане на незабавни мерки за изпълнение на поетите ангажименти. В резултат на всичко това Община Казанлък предприема действия по прекратяване на договора, за което своевременно информира и компетентния орган - Министерството на околната среда и водите.

Община Казанлък счита, че е предприела всички необходими законови действия по прекратяване на договора с „Екопак България" АД. Заедно с това въпросът с оползотворяване на отпадъците от опаковки на територията на общината е своевременно решен. Всичко това се прави единствено в интерес на гражданите, като се цели намаляване количеството на депонирания и извозван отпадък, както и да се насърчи реалното разделно събиране на отпадъци от опаковки.
СТАНДАРТ

Продават кметска кола за заплати

07:30, 21.01.2013, Анна Георгиева

Кюстендил. Бирници подпукаха и кметовете за неплатени заплати. Съдия изпълнител затвори гаража на властта в Бобов дол заради дългове към бивши служители. Така магистратът направи кмета и шефа на градския съвет пешеходци. Колите и на двамата са под запор, предстои търг за продажбата им. Управниците останаха без возила заради спечелено дело от бившия председател на общинския съвет Димитър Атанасов. Кметството му дължи близо 11 бона за неизплатени заплати. Потърпевшият поискал запор на целия автопарк. За да не остане града без машини за почистване обаче, 14 от общо 17-те возила се спасиха от бирниците. Съдия-изпълнител обаче сложи ръка върху служебния "Опел Вектра" на градоначалника Кирил Станчев и върху "Шкода Фабия", която обслужва градския съвет. Колите са купени чистак нови през 2005 г. с решение именно на градския парламент. Спасителен пояс за кмета сега се оказва едно рено, което било подарено по време на предишната управа от митниците и затова не подлежи на описване. Шефът на местния парламент Огнян Зарев пък ще ползва джипа, даден му от "Въгледобив Бобов дол", където е в управата. Тотален пешеходец обаче става заместникът му Валери Радлев, който трябва да извади собствения си автомобил, ако не иска да бие път по тротоарите. Общината така е затънала в дългове, че съвсем скоро може да се окаже и без техника за комунални услуги. Тя има 2,5 милиона борчове, като част от тях са за обезщетения на уволнени, а после възстановени от съда служители.
ТРУД

Общини вземат пари за туризъм

00:55, 21.01.13, Христо Николов

29 български общини са включени в 13 проекта за разработване на регионални туристически продукти по оперативна програма “Регионално развитие”. Списъците с оценките бяха публикувани в петък на сайта на оперативната програма. Общините ще си разделят общо към 6 млн. лв., като собственият им принос е 5% от стойността на проекта. Провадия ще популяризира открития миналата година в района град на 6500 години, който археолозите обявиха за най-стария в Европа. За тази цел общината ще даде 20 499 лв. и ще получи безвъзмездна помощ от 389 478 лева. Варна ще разработи туристически продукт “Различното преживяване”, насочен към младите. Повечето общини са се обединили по няколко за един туристически продукт. Например Луковит, Ябланица и Червен бряг ще правят маркетинг под наслов “Магията на долината на Панега”, известна с карстовите си скални образувания и с ландшафтния си парк, за който местните твърдят, че лекува мигрена. Проектът за изграждане на продукта и популяризирането му е за 460 122 лв. Столичната община участва заедно с Ихтиман и Своге в проект на стойност 496 220 лв., който е част от по-голям проект за популяризиране на поклонническия туризъм в Софийското поле, известен като “Софийската Света гора”. Осем проекта са отхвърлени заради пропуски в книжата. Сред тях са общини с известни национални туристически обекти като Белоградчик, Хисаря, Видин и Плевен.
С 2.8 млн. лв. укрепват мостове и храмове

07:32, 21.01.13, Веселина Ангелова

Държавата е осигурила през м.г. общо 2 860 003 лв. за възстановяване на засегнати при бедствия и аварии обекти във Великотърновска област. Това сочи справка, предоставена от областната управа в старата столица. 990 168 лв. са отишли за проекта на община Стражица за укрепване на десния бряг на Стара река в с. Кесарево. За почистване на коритата на реките Янтра и Росица в критични участъци във Велико Търново и близките села са вложени 474 107 лв. Рухнал мост над река Негованка между павликенските села Мусина и Русаля пък е възстановен с 255 260 лв. Близо 300 000 лв. са похарчени за спешни строителни дейности на храма "Св. Троица" в Горна Оряховица.
Поръчките с европари ще се правят по стандарт

20:41, 21.01.13, Труд

Типовите документи, по които ще се обявяват обществените поръчки, финансирани с европари, вече са готови. Предстои те да бъдат обсъдени с бизнеса и общините и да бъдат въведени на практика, съобщи в понеделник министърът по управление на евросредствата Томислав Дончев.

Образците трябва да сложат край на дискриминационните критерии и условия, които общините често поставят на кандидат-изпълнителите. Това трябва да ограничи обжалванията от страна на неуспелите кандидати. Атакуването на поръчките е един от основните проблеми на оперативните програми “Околна среда” и “Регионално развитие” и бави проектите по тях. Документите бяха разработени по европейската инициатива “Джаспърс”, за тях от доста време настоява Камарата на строителите в България. Дончев и посланикът на Норвегия Гуру Катарина Викьор вчера представиха и възможностите за финансиране по т. нар. Норвежка програма. По нея са осигурени 126,6 млн. евро за периода от 2009 до 2014 г. Ще бъдат финансирани проекти на бизнеса, неправителствените организации и държавни ведомства в областта на енергетиката, околната среда, здравеопазването, културното наследство, правосъдието и вътрешните работи, децата и младежите в риск. Над 12 млн. евро от програмата са за подкрепа на ромското население. “Това е важен проблем и за Норвегия не заради ромското население в страната, а заради пътуващите роми, най-вече от Румъния, които идват в държавата и просят по улиците”, каза посланик Викьор. Според нея за решаването на проблема трябва да се инвестира в децата на ромите. Други 12 млн. евро по програмата са предвидени за проекти на бизнеса за зелени иновации.

21. Януари 2013, брой 16, Николай Николаев- общински съветник в Перник

Новата 2013 г. за общините, подобно на предишната, ще премине под знака на все по-слаби бюджетни постъпления от местни приходоизточници поради свита икономическа активност, голяма задлъжнялост и невъзможност за предоставяне на качествени публични услуги. Това са общи тенденции от последните няколко години, на които при сегашните очаквания ще сме свидетели в още по-големи мащаби през тази година. За пореден път правителството нехае за общините.И тази година не се наблюдават промени в структурата на собствените приходи в общинските бюджети. Основните източници за една община са собствените средства от местни данъци, местни такси и други неданъчни приходи (управление и разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви, неустойки и др.), както и държавните плащания - различни видове субсидии и трансфери. Сред приходите в общините са и привлечените средства чрез заеми, облигации или средства по проекти. През изминалите няколко години делът на местните данъчни приходи от общите приходи за общините се движи между 11-13%, на местните такси - 15%, а на другите неданъчни приходи - основно от управление на общинската собственост - 6-7%. На практика общините са изцяло зависими от държавата, тъй като останалите над 55% са приходоизточниците от държавни трансфери. Неблагоприятното въздействие на икономическата криза и отсъствието на стабилен държавно гарантиран приходоизточник значително свиха постъпленията в местните бюджети. На фона на увеличаващите се разходни отговорности на общините правителството на ГЕРБ чрез недългосрочната си политика фактически принуждава общините да се насочат към приходите от управление на имущество - основно чрез продажби и отдаване под наем на общински имоти. На фона на обезценяването на активите обаче това не е най-доброто решение. На практика общините са притиснати до стената и разпродават имущество единствено с цел да могат да предоставят нужните на гражданите услуги. ГЕРБ превърна общините в нещо средно между хазяи и агенции за недвижими имоти

Започнатият процес на финансова децентрализация, развит особено успешно през управлението на БСП, с цел общините да имат възможност да предоставят качествени публични услуги, съответстващи на потребностите, е практически стопиран от управляващите. За поредна година, без да са извършени никакви реформи, общините не могат да имат различни приходи от изрично посочените в закона. За четирите години управление можем да заключим - ГЕРБ се провали. Не бяха изпълнени поетите политически ангажименти за сериозни промени в системата на местните приходоизточници. В резултат на това закономерно делът на общинските бюджети спрямо брутния вътрешен продукт продължава да намалява устойчиво. Сравнението с европейските тенденции в развитието на местното самоуправление показва съществени различия. Все още недостижим изглежда делът над 50% на собствените приходи в общите за общинските бюджети.

Възроди се явление, забравено в последните 10 години. Поради недостатъчните приходи в редица общини се наблюдават т.нар. структурни дефицити в общинските бюджети. На практика разходните отговорности на местните власти надвишават приходите в бюджета. С наличните средства общините не могат да изпълняват задълженията си по предоставяне на публични услуги за гражданите. От своя страна управляващите продължават да прехвърлят нови и нови отговорности на общините. Така порочният кръг, имащ основите си в законодателството и в правителствените решения, е затворен, а представители на централната власт дори заявиха, че задълженията на общините са си техен проблем. В противоречие са постоянно развиващите се местни потребности на населението и прехвърлянето на задължения със замразените приходи в общинските бюджети. Статистическите справки на финансовото министерство показват чувствително увеличение в нивото на обезпечение на разходите за местни дейности със собствени приходи. Без никакви стъпки в посока към финансова децентрализация за една година с 8% се е увеличило покритието на тези разходи за сметка на собствените приходоизточници до нива от 74%. При констатираната влошена събираемост на приходите в общинските бюджети това води до извода, че общините ограничават предоставянето на публичните услуги поради недостиг на финансови средства. Местните власти работят на ръба на възможното.

Като един от най-сериозните проблеми пред общините се очертават високите равнища на

За първата половина на 2012 г. общият размер на просрочените задължения над една година на общините е приблизително 180 милиона лева. На фона на тези тревожни числа правят впечатление изказванията на Симеон Дянков, според който задълженията на общините са проблем единствено на общините. Местните власти нямат възможност да се справят със собствени приходоизточници с тях, а редица общини са изправени пред фактически фалит. Средно за страната размерът на просрочените задължения на общините като процент от собствените приходи е близо 16%. Въпреки политическите изказвания на управляващите от ГЕРБ, че процесът се овладява, данните спрямо 2011 г. показват процентно увеличение на този индекс. Сходен ръст бележи и размерът на общия дълг на общините спрямо собствените приходи. Тези високи нива превръщат задлъжнялостта на общините в национален проблем. На този фон е неразбираема политиката на Симеон Дянков за финансово подпомагане на общините "отличници" за сметка на задлъжнелите. От изложените факти остава заключението, че натрупаните задължения на общините са не изолирани явления вследствие на лоша финансова дисциплина, а проблеми от системен характер, включващи невъзможността с приходите в общински бюджети да се покрият разходите по предоставяне на публични услуги. За Дянков общините в България са барон Мюнхаузен и за да се извадят от блатото на дълговете, трябва да се изтеглят сами за косата. За управляващите общините в страната са два вида - "наши" и "ваши". Всички трябва да са послушни и да изпълняват указанията на централната власт, за да получат нещо. Неравнопоставеността е на два признака - средства има за големите общини, където могат да се дават пари за инвестиционни проекти, от които има комисиони, но не и за малките населени места. С парични трансфери се подпомагат и общините, управлявани от представители на управляващото мнозинство. Изложените аргументи са само щрих във финансовата картина на общините в България в началото на 2013 г. Те обосновават острата нужда от спешни мерки за укрепване на българските общини. В своя управленски проект за регионално развитие и местно самоуправление БСП извежда като водещ акцент продължаването на процеса на финансова децентрализация по делегираните от държавата дейности - образование, социално подпомагане, здравеопазване и други. Необходимо е ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси към общините. За целта БСП предлага създаването на нова по обхват местна данъчна система, основаваща се на данъци, свързани с местното икономическо развитие. В противовес на настоящата политика на ГЕРБ в управленския проект БСП предлага завой на ляво - субсидиите за инвестиции да се насочат главно към общините с ниска приходна база за сметка на по-богатите общини, които в по-голяма степен могат да разчитат на собствени приходи, европейски средства и дългови инструменти.

Иван Иванов, 21 януари 2013 08:30

Госпожо Факирова, как оцелява българското село в кризата, по-лек ли е живота на хората по селата, отколкото в града?

От моите наблюдения разбирам, че хората по селата са малко по-отговорни и по задружни и като че ли проблемите които имат да решават в селото се решават с общи усилия и кризата не се усеща така силно както например в един голям град. Селските кметове имат много отговорна задача особено през зимата да се справят със снегопочистването и да не оставят улици в селото с поледица. Хората по селата са много по капризни в това отношени и няма да търпят кмет който е оставил улиците на селото си непочисетни. Много добра практика, която се наложи през последните няколко години е улиците да се почистват още по тъмно. Няма селски кмет, който да не е подготвен за зимата и още по тъмно всички излизат да чистят заедно със снегорина. Кметиците на Пчелище и Беляковец дори се качват на машините, за да инспектират почистени ли са им селата. Всеки един кмет е разработил своя схема за снегопочистването и е ангажирал и хора от бизнеса в селото като арендатори и дори наематели на малки магазини които помагат за справянето със снега.

Помага ли великотърновската община с пари?

Да, без тях ще се справим много трудно. Трябват пари за нафта за отопление за консумативи и ако не е голямата община зад гърба ни няма да се справим. Сдружението на кметовете е осигурило 3 снегоринчета за селата във Великотърновско, които са платени с пари от общинския бюджет. Всяка машина струва около 4000 лева и за нея отговаря лично кметът на селото. Има случаи, в които сме разчистили цялото село, но четвъртокласната пътна мрежа остава в преспи почти през целия ден след снеговалежа. Кметът Даниел Панов е дал обещание в най-скоро време да бъдат осигурени още два снегорина за селата, за да се покрива по-голяма част от населените места. От него имаме обещание да ни отпусне пари и за още един храсторез за да може по-лесно а и по-евтино да се почистват селските дерета и да не се стига до наводнения ако те са пълни с храсти и стари дървета.

Възрастните хора по селата чувстват ли се забравени, как им помагате?

От миналата година сме направили картотека на възрастните хора по селата във великотърновско. Тези, които нямат близки около тях сме ги записали че приоритетно трябва да бъдат наглеждани и да им се почиства не само улицата но и пред входната врата защото има баби и дядовци, които нямат възможност сами да си почистят преспите. Направили сме и картотека на хората които си напускат жилищата за зимата и при тях прилагаме метода комшията пази комшията. Има цели улици на които е останал само един или двама души и те се ангажират с това да наглеждат имота на съседите да сигнализират, ако забележат нещо нередно. Така кмета и полицейския инспектор знаят какво се случва в селото и се пазим взаимно. За тази зима нямаме нито едно оплакване за непочистени улици и непроходими участъци в селата. Ангажирани са работници от временната заетост и те разчистват улиците в селата.

Казвате, че в селата има цели улици, на които не живее никой през зимата, продължава ли обезлюдяването или хората се връщат макар и много бавно към селския живот?

През последните години великотърновска община направи много за селата в региона. Има работещи читалища, запазихме пощенските клонове макар и с намалено работно време и отворихме доста младежки клубове, това все повече задържа хората в селото. Макар и да няма тенденция младите да се връщат на село има все повече случаи, в които хора с работещ бизнес купуват къща на село за да живеят по-спокойно отколкото в центъра на града. Направихме много и за спокойствието на хората с монтирането на видео наблюдение и посегателствата към домашното имуществото намаляха драстично. Организирали сме и поддръжката на тази система като сме се погрижили и за фирма която да поддържа видеонаблюдението. Освен това само за миналата година сме отворили 8 центрове за работа с деца младежи по проекта „Отвори очи” съвместно с дарителско сдружение „Св.Иван Рилски”.

Отделно по програмата „Местни инициативи” който бе започнала с 50 хил. лв. сега вече са 180 хил. лв. Парите ще се разпределят за ремонти на тротоари чешми местни водоизточници и детски площадки. В тези проекти освен, че хората могат да намерят временна заетост се включват и хора с безвъзмездно участие.

Младите хора искат по тези проекти да се ремонтират и футболните игрища и вече успяхме да направи такива в три села.

Катерина Петрова, 21 януари 2013 09:28

Национална гимназия по археология да се създаде в Стрелча. Инициативата за осъществяване на тази идея поде общинското ръководство в града. Възпитаниците на подобно учебно заведение ще могат да участват в местни експедиции, тъй като рйонът е изкщлючително богат на исторически старини.

Кметът Иван Евстатиев е изпратил предложение до Министерство на образованието, младежта и науката да се разреши на първо време разкриването на специализирана паралелка по археология в гимназията“Св.св.Кирил и Методий“, а следващата стъпка ще бъде и отварянето на национално училище по археология, обясни самият градоначалник. По този начин кметската управа се надява да пребори демографската криза с ниската раждаемост и желанието на местните да си търсят прехрана навън.

В средното школо учат 224 деца и броят им намалява заради демографския проблем, а чрез националното училище ще запазим средното образование в града. Освен това на територията на община Стрелча има над 330 тракийски могили, някои от които тепърва ще се проучват. Ще се привлекат преподаватели и ученици от цялата страна, които ще имат възможност да получат много знания за тракийската култура и практическа подготовка. При условие, че бъдат осигурени и средства за продължаване на разкопките, учениците могат да бъдат полезни на специалистите, които ще работят в Стрелча, каза кметът Евстатиев.

Велинград спря поръчка за болнична апаратура

Кметът върнал процедурата заради технически грешки

Катерина Петрова, 21 януари 2013 09:43

Кметът на Велинград Иван Лебанов спря обществената поръчка за доставка на медицинска техника и оборудване за местната общинска болница. Заради технически грешки в документацията бе отменена процедурата за набиране на оферти от фирми.

Здравното заведение в курортния град е едно сред 9-те лечебници у нас, кандидатствали с проекти по направление”Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в градските агломерации” и бе одобрено да получи 3 млн.553 х.лв.

Помощта е по Оперативна програма”Регионално развитие”, а болницата в курортния град участва със съфинансиране от 29 700 лв. С парите ще бъде закупена съвременна апаратура-за операционната зала, ехографи, оборудване за лабораторията. Ще бъдат отремонтирани и самите болнични зали, каквито са изискванията по европейските стандарти.

До обявения краен срок за набиране на оферти 25 фирми бяха заявили участие в търга, но заради неточности в конкурсната документация общината-възложител прекрати процедурата. От администрацията в община Велинград увериха, че пропуските ще бъдат отстранени възможно най-скоро и поръчката ще бъде стартирана.