Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп

От договора в полза на трето лице трябва да бъдат различавани договорите за изпълнение на трето лице. Такова положение се създава, ако например в договора за международна продажба е предвидено задължение на продавача да експедира стоката на посочено от купувача трето лице - получател. В такъв случай третото лице има право да получи пристигналата на негов адрес стока, но не може да иска изпълнение.

В зависимост от характера на поражданите от роговора правни последици следва да бъдат разграничавани окончателни и предварителни договори.

Окончателният договор предвижда за страните права и задължения, насочени към постигане на интересуващите ги цели, т. е. вкл. всички важни уговорки. Предварителният договор поражда за страните задължение да сключат в бъдеще нов, окончателен договор. По такъв начин предварителният договор е съглашение за сключване на договор в бъдеще. В него трябва да се съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

3. Типови договори във външната търговия. За облекчаването скл. На договори широко се прилагат типови договори за продажба на основни видове стоки.

Най-голяма известност получават типовите договори и общи условия за продажба, разработени в рамките на Икономическата комисия на ООН за Европа (ИКЕ). Структурата на типовите договори за продажба, е обикновен следната: сключване на договора, опаковка, преминаване на риска, ред на доставката и др. Освен от ИКЕ, типови договори за инженерно-строителна дейност ги съставени от Международната федерация на имженерите-консултанти (ФИДИК).

Типовият договор е образеи, (проект) на договор, койго съдържа уговорки, отразяващи външнотъргобската практика в дадена област. Уговорките на съответни, типов договор стават задължителни за страните само когато са възпроизведени в сключения от тях договор или в него се съдържа изрично препращане към такива уговорки.

Правното значение на общите условия е: те стават задължителни за другата страна, ако тя е заявили писмено, че ги приема; при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условни имат сила първите, макар вторите да не са заличени. Типовите договори и общите условия за международна покупко-продажба носят факултативен характер. За въвеждането им в действие е необходимо изрично позоваване на тях в конкретния договор. Потвърдена е предимствената сила на уговореното от страните пред общите условия, щом им несъответствие между тях.

1. Ред за сключване на търговския договор. - Сключването на договора се предхожда от предварителни контакти между бъдещите участници в него. За тази цел те си изпращат различни писменни документи, проекти на отделни уговорки и др. Следваща стъпка към сключването на търговския договор са преговорите. Едната страна изпраща на другата страна оферта.

Предложението да се сключи договор се признава за оферта, а направилото го лице се смята за оферент само когато предложението задоволява следните изисквания: а) съдържа всички съществени условия на договора, който се предлага да се сключи; б) изпратено е на определено лице; в) получено е от това лице.

Предложение, което не отговаря на изброените изисквания, представлява не оферта, а покана за оферта. В практиката на външнотърговските отношения през последните години при воденето на преговори за сключване на договори за големи обекти заинтересуваното лице понякога изпраща на своя евентуален контрахент документ, в който се излагат условията на бъдещия договор. Такова обръщение е получило наименованието писмо за намеренията (letter of intent). Такова писмо не поражда правни последици. То е стадий на преговорите за сключване на договор или покана за оферта.

Офертата може да бъде оттеглена, докато не е пристигнала до адресата. Такова оттегляне може да бъде извършено чрез задържане на връчването на офертата на адресата или чрез известяването му за отказ от офертата, ако такова известие бъде получено от адресата преди самата оферта или едновременно с нея.

В случай на съгласие на контрагента с получената оферта между страните възникват договор ни отношения. Съгласието с получената оферта се нарича акцепт, а даващото го лице - акцептант. Отговорът на офертата се смята за акцепт само ако съдържа безрезервно съгласие с всички условия на получената оферта. Отговорът за съгласие да се сключи договор при други условия, които не съвпадат с предложените от оферента, се признава за отказ от акцепт и представлява нова оферта (контра-оферта).

Акцептът трябва да се извърши в определения за това срок. Ако в офертата не е определен срок за акцепта и няма разпоредба за това в нормативен акт, когато предложението е направено в писмена форма, договорът се смята за сключен, щом отговорът за приемане на предложението е получен в течение на нормално необходимото за това време. Понякога при неясноти действа правилото, че ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че то е било изпратено навреме, договорът се счита за сключен. Изключение съставлява случаят, когато предложителят незабавно извести другата страна, че смята приемането за закъсняло.

2. Място и време на сключването на договора. - Ако договорът е сключен между присъстващи мястото на сключването на договора е ясно. Когато договорът е сключен между отсъстващи, е приложима и меродавна за определяне мястото на сключване на договора – да бъде мястото където е получено приемането на предложението. За да се счете договорът за сключен, достатъчно е волеизявлението за приемането на предложението да бъде получено от предложителя. Като дата на сключването на договора между отсъстващи се признава датата на получаване на писмото, в което се съдържа приемането на предложението, съответно на телекса, телеграмата и т. н.

1. Съдържание на договора. Съдържание на договора представляват уговорките му, за които договарящите страни са постигнали съгласие. По своето правно значение уговорките на договора могат да бъдат разделени на три групи: съществени, обичайни и случайни уговорки.

2. Тълкуване на договора. За определяне на действителното съдържание на правата и задълженията на страните е необходимо тълкуване на уговорките в договора. За тази цел е нужен внимателен анализ на всички условия на сключения договор. При тълкуването на договорите трябва да се търси обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други. Всяка една следва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на целта на догора, обичаите в практиката и добросъвестността. Действителната обща воля на страните може да бъде разкрита, когато употребените в договора думи се разбират в изричното им и буквално значение. Недопустимо е тълкува нето на договора върху основата на отделни негови уговорки, без да се държи сметка за съдържанието на всички други уговорки в него. При тълкуването на уговорките в договора имаме общопризнати принципи. Към тях се отнасят правилата, че последващото съгласие между страните по един и същ въпрос отменя предходното, а специалните уговорки, предвиждащи изключение от общите правила, не подлежат на разширително тълкуване. В други правни системи, включително в системата на общото право се прибягва до критерия на разумност.

1. Същност на изпълнението - Изпълнението на договорното задължение означава осъществяване на резултата, който е предвиден в договора и който кредиторът има право да изисква от длъжника.

2. Принципи на изпълнението на договорите. Това са принципите, на полагане грижата на добър стопанин – която грижа обичайно един свестен човек би полагал за своите работи, както и грижата на добрия търговец, която включва в себе си по голяма грижа за своите работи, защото търговецът е професионалист и трябва да действа с чувство за по – висока отговорност. Следващ принцип е недопустимост едностранен отказ от изпълнение на договора и едностранно изменение на условията му. Следващ е, че договорите трябва да се изпълняват реално. Тук имаме едно изключение което гласи, че ако длъжника не изпълни точни кредитора има право да иска както изпълнението заедно с обещетение за забавата, или да иска само обещетение за неизпълнение. Следващ принцип е, че всяка от страните е длъжна да изпълни задълженията си по най – икономичен начин и да оказва съдействие на другата страна при изпълнение на нейните задължения.

3. Субекти на изпълнението на договор. – това са самият длъжник или трето лице посочено или от него или от кредитора. Общото правило е, че задълженията по договорите трябва да се изпълняват от страната, върху която лежи съответното задължение. Съществуват обаче от този принцип изключения - при договора за външнотърговска продажба. Търговците, които склюват такъв договор, често действат като посредници, извършващи своята дейност в интерес на други лица в тяхната държава, които всъщност изпълняват договора.

Всъщност най-разпространеният случай на възлагане изпълнението на трето лице е наличността на договорна или друга облигационна връзка между длъжника и това трето лице, по силата на което договорно задължение изпълнението на договора преминава върху трето лице. Така, задължението по външнотърговската продажба, по-специално изпращането на стоката и приемането й, като правило се изпълнява не от участниците в такава сделка, а от техни контрагенти, с които продавачът и купувачът по договора за продажба имат договорни или други облигационни задължения.

Възлагането на изпълнението на договора на трето лице следва да се различава от прехвърлянето на дълг. Разликата е твърде съществена: а) при прехвърлянето на дълг длъжникът „излиза" от договора и с това се освобождава от отговорност към кредитора, защото го замества третото лице; б) за прехвърлянето на дълга или, както нашият закон го нарича, за заместването на длъжника от трето лице е необходимо изрично съгласие на кредитора. В случая на възлагане изпълнението на трето лице такова съгласие на кредитора не се изисква. Длъжникът носи отговорност за изпълнението на договора, защото остава страна по него.

4. Предмет на изпълнението на договора. Предмет на изпълнението на договора е право върху вещ, което длъжникът е длъжен да предаде на кредитора, и/или действията, които той е длъжен да извърши в полза на последния. Но срещат се такива договорни задължения, които допускат един от два или повече предмета на изпълнение. Ако при едно задъжение с право на избор не е определено кому принадлежи изборът, той принадлежи на длъжника. Но ако той не го упражни в определн срок или до времето когато задължението трябва да се изпълни – изборът преминава върху кредитора.

Като общо правило замяната на предмета напълнение по договора е допустима само със съгласието на другия участник в него.

Видове неизпълнение. Алиудът е такова неточно изпълнение, при което престацията е нещо различно от уговореното. При неизпълнение под формата на алиуд даденото само по себе си е годно, но за друго използване. Неизпълнението взема формата на алиуд тогава, когато разликата между уговорено изпълненото е толкова голяма, че стоката не може да служи за целта, за която е сключен договорът.

Задълженията по договора най-често носят взаимен характер. Затова се наричат насрещни. Действа правило, че насрещните задължения по договора трябва се изпълняват едновременно, ако от закона, договора или същността на задължението не произтича друго.

5. Срок за изпълнението на договора. Изпълнението трябва да се осъществи точно в определеното време. При липса на уговорен срок задължението е веднага изискуемо. Напротив, при наличността на срок, изискуемостта по гражданското право настъпва със самото изтичане на срока и без особена покана. Под срок за изпълнението на договора се разбира периодът от време, в течение на което договорното задължение трябва да бъде изпълнено от длъжника. Изпълненото в срока задължение, ако са спазени другите условия на договора, се смята за надлежно изпълнено и се прекратява. От датата на изпълнение на договора започва да се борят като правило гаранционните срокове, сроковете за представянето на фактурите в банката и рекламационните срокове. Разграничават се общи и междинни срокове. Общ е срокът за изпълнение на целия договор. Междинен е срокът за изпълнението на част от договора или на отдлени задължения по него в рамките на общия срок.

Най-често срокът за изпълнението на договора се определя от договарящите страни. Не е изключено срокът за изпълнението на договора да бъде определен с решение на съд или арбитраж.

Ако срокът за изпълнение има за кредитора особено голямо значение, може да бъде сключена т. нар. фикс сделка. Това е договор, в който изрично е предвидено, че при нарушаване на срока за изпълнението договорът автоматично се анулира или кредиторът има право незабавно да се откаже от него. По такъв начин длъжникът има право да осъществи изпълнението след изтичането на срока, предвинден в договора, само със съгласието на кредитора.

Срещат се договорни задължения, за изпълнението на които не е определен срок. При тях кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

6. Място на изпълнението на договора. Поначало като място на изпълнението се приема онова, което е уговорено от страните. При липса на подобна уговорка остава меродавно мястото, където се намирала вещта при сключването на договора, ако се касае до задължение за предаване на определена вещ. В останалите случаи като място на изпълнението се приема местожителството на длъжника и то по време на възникване на облигационното отношение, а не по време на погасяването му. Място на изпълнението на договора е мястото, на което длъжникът е длъжен да предаде на кредитора вещта или да извърши действията, които са предмет на договора. Това има важно правно значение защото според мястото могат да се разпределят разходи по превоза; свързано е с прехвърлянето правото на собственост и преминаването на риска от случайно погиване на веща; както и за определяне оговорността на длъжника.

Общите правила за местоизпълнението на задължението по договора: а) при паричните задължения изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението; б) при задължение да се даде определена вещ изпълнението трябва да се извърши в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението; в) във всички други случаи изпълнението трябва да се извърши в местожителството длъжника по време на пораждане на задължение.

7. Начин на изпълнението на договора. По принцип задължението трябва да се изпълни изцяло. Но в много случаи е целесъобразно то да се изпълни на части. Съществуват редица общи правила за начина на изпълнение са устоновени за паричните задължения, които произтичат от сключените договори. Основна разпоредба е валутния закон. Според него преводи и плащания към чужбина могат да се извършват само от търговските банки.

Особеност на свободните безмитни зони в РБ се отнася за валутата на разплащанията. Всички плащания, свързани с дейностите, които се осъществяват на територията на свободните безмитни зони, се извършват в свободно конвертируема валута. В конверируема валута по договор се осъществяват вносът на стоки и извършването на услуги от свободната безмитна зона в страната

8. Удостоверяване на изпълнението на договора. Изпълнението на договора от длъжника трябва да бъде надлежно удостоверено със съответните доказателства. Такива доказателства се разкриват в процеса на експоатацията, в гаранционните срокове.

При външнотърговските продажби изпълнението се удостоверява с превозния документ, издаден от първия превозвач. В транспорта дейстават особени правила, по силата на които, като при доставения товар, купувачът е длъжен да провери състоянието му и при разкриване на липса или вреда да поиска от превозвача да състави констативен протокол.

Липсата на актове за приемането или на др. заменящи ги документи, както и неправилното оформяване и несвоевременното изпращане на договорителя могат да лишат купувача от правото на обезщетение за вредите за неточното изпълнение, ако се окаже невъзможно да се провери фактът на нарушаването на договора да се установят действителните му причини.

§5. Обезпечаване изпълнението на договора

2. Способи за обезпечаване на изпълнението на договора. Такива са неустойката, поръчителството, залогът и задатъкът.

Първо, способите за обезпечаване на изпълнението имат допълнителен (акцесорен) характер спрямо договорното задължение, чието надлежно изпълнение са призвани да обезпечават. Това означава, че уговорката за обезпечаване на изпълнението (допълнителното задължение) има сила, само ако е действително осигуряваното от него договорно задължение (главното задължение). Второ, за да бъде действително обезпечаването на изпълнението на договора, то трябва да бъде предвидено в задължителен за страните нормативен акт или да бъде уговорено изрично от страните. Уговарянето в някои случаи, както е при поръчителството съгласно трябва да бъде в писмена форма, която е изискване за действителността на договора. В други случаи, както е при залога и задатъка, несъмнеността на уговорка е потвърдена чрез предаването на вещ или на парична сума, което е елемент от фактическия състав на сделката.

3. Неустойка. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Неустойката може да бъде определена в твърда сума, в процент към сумата на неизпълнението. Формата на повишено заплащане на цената на доставената стока или на оказваната услуга, може да се начислява или еднократно, или за всеки ден на нарушението на договора.

На неустойката са присъщи две функции: стимулираща и компенсационна. Тя във всички случаи стимулира длъжника към изпълнението на договоpa, а когато у кредитора възникнат вреди, тя представлява заедно с това и форма за обезщетява то им. Неустойката следва да бъде различавана от лихвата, която подлежи на заплащане при несвоевременното изпълнение на парични задължения и по външни белези е сходна с подневната неустойка. Но икономическата същност на лихвата е друга: лихвата е цена на кредита. Следователно начисляването на лихва е заплащане за използването на чужди парични средства. Това означава, че за лихвата не бива да се прилагат правилата на неустойката. Има 4 вида неустойки:

а) Зачетната неустойка означава, че вредите се обезщетяват в частта, непокрита от неустойка.

б) При изключителната неустойка е недопустими кредиторът да претендира за обезщетение на вредите, непокрити от неустойката. В този случай кредиторът има право изключително на неустойката.

в) Наказателната неустойка означава, че възникналите за кредитора вреди се обезщетяват над неустойката.

г) Алтернативната неустойка дава на кредитора право на избор: да предяви пред длъжника претенция за плащане на неустойка или за обезщетение заради вреди.

4. Поръчителство. С договора за поръчителство едно лице, наричано поръчител, се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на задължение то на това друго лице, наричано главен длъжник. Поръчителството по външнотърговските сделки се нарича най-често гаранция. За поръчителството по записа на заповед се употребява терминът, авал.

Допустимо е поръчителство да се поеме за част от задължението на главния длъжник или при по-леки условия. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнение-на главното задължение, включително върху разноските по събиране на вземането. Поръчителят отговаря за задължението в същия обем, както и главният длъжник. Но отговорността на поръчителя отпада, ако са налице основания за освобождаване на главния длъжник от отговорност.

В случай на неизпълнение на задължението длъжникът и поръчителят отговарят пред кредитора кито солидарни длъжници, ако друго не е предвидено в договора за поръчителство. Когато неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

Когато кредиторът предявява иск само срещу поръчителя, последният е длъжен да привлече длъжника за участие в делото. Той има право да противопостави възраженията, които длъжникът би могъл да направи. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Ако задължението, обезпечено с поръчителство е било изпълнено от длъжника, върху него лежи задължението незабавно да уведоми за това поръчителя.

Поръчителството по външнотърговските договори се поема от поръчителя по молба на заинтересуваното лице (клиента). Такова лице е най-често вносител, който трябва да гарантира на износителя плащането на цената на закупените cтоки, или кредитополучателя, а при общата авария спасяването - съответно собственикът на товара и на кораба. Изисква се писмена форма както за банковите гаранции, така и за аварийни бондове.

5. Залог. Залогът е договор за предоставяне от едно лице, наричано залогодател, на движима вещ, от стойността на която кредиторът в случай на неизпълнение на договора има право да удовлетвори вземането си преди другите кредитори на същия длъжник.

Във външната търговия залогът най-често се използва за предоставяне на банков заем, когато предмет на залога стават стоки на кредитирания търговец. Във всички случаи залогадателят трябва да притежава необходимите правомощия да се разпорежда със залаганата вещ, т.е. да бъде неин собственик.

Ако обезпеченото вземане е парично или за не е уговорена парична неустойка, щом залогът е уреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да издаде изпълнителен лист въз основа на договор В ЗБ изрично е предвидено, че когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. В Закона за особените залози изрично е предвидено, че когато обезпеченото със залог по този закон задължение не бъде изпълнено, заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра за особените залози, че пристъпва към изпълнение, и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Продажбата на заложената вещ трябва да се извърши целесъобразно и да не причинява вреди на длъжника. Ако сумата, получена от продажбата на заложената вещ, се окаже недостатъчна за покриване на вземането на кредитора, той има право да се удовлетвори за недостигащата сума от останалото имущество на длъжника. Но спрямо това имущество заложният кредитор не се ползва с привилегия пред другите кредитори на длъжника.

6. Задатък. Задатъкът е парична сума, която една от договарящите страни дава на другата страна за сметка на полагащите й се по договора плащания и която служи за доказателство, че договорът е сключен, и обезпечава неговото изпълнение. Обезпечителната функция на задатъка се състои в обстоятелството, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Когато задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер

Задатъкът следва да бъде различаван от аванса, който също така представлява парична сума давана за сметка на плащанията на другата страна. Затова при даването на аванс и неизпълнен на задължението заинтересуваната страна тр ва на общо основание да докаже понесените от н вреди, а даденият аванс се приспада при опреде не на обезщетението за вредите.

1. Същност на неизпълнението. Неосъществяването или неточното осъществяване на дължимия резултат представлява неизпълнение на договорното задължение.

2. Видове неизпълнение. Разграничават се цялостно неизпълнение и неточно изпълнение. Цялостно неизпълнение на договорното задължение е налице, когато длъжникът изобщо не е осъществил дължимия резултат. Неточното изпълнение от своя страна бива: късното изпълнение, лошо изпълнение и частичтно изпълнение. Късното изпълнение е неточно изпълнение на дължимия резултат по време. Лошото изпълнение е неточно изпълнение по отношение на качеството. Частичното изпълнение на договора е неточно изпълнение на договорното задължение по количество.

3. Същност на отговорността. Отговорността за неизпълнение на договора представлява неблагоприятни за длъжника и имуществени последици от неспазване на договорно задължение. Отговорността има следните функции: стимулираща надлежно изпълнение, закриляща имуществените интереси на страните и информационна – за появилите се недостатъци при сключване на договори.

4. Видове отговорност. При нарушаване външнотърговския договор в зависимост от приложимия закон и от уговорките в договора е възможно прилагането на различни видове отговорност. Отговорността се различава: а) според условие възникването; б) според субектите на отговорността; в) според обема.

Според условието за възникването е необходимо им се разграничават отговорност за вина и отговорност независимо от вината.

В зависимост от субектите се разграничават разделна, солидарна и субсидиарна отговорност. Разделната и солидарната отговорност се прилагат при наличността в договора на няколко длъжници. Субсидиарната отговорност предполага наличността в договора на един длъжник, за който по силата на закона или на договора друго лице отговаря субсидиарно (допълнително). Солидарността между двама или повече длъжници се поражда, когато те общо дължат предмет на неделимо задължение. При солидарната отговорност кредиторът има право да иска цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задълженията си с вземания на своите съдлъжници към кредитора. Характер на субсидиарна отговорност по външнотърговските сделки може да има отговорността на поръчителя. Достатъчно е издаденото от банката гаранционно писмо да съдържа уговорка, според която кредиторът първоначално трябва да предяви претенцията си пред длъжника и само при невъзможност да получи от него удовлетворение на вземането си да търси плащане от поръчителя. При липсата на такава уговорка отговорността на длъжника и на поръчителя е солидарна.

Според обема отговорността може да бъде пълни и ограничена. Като общо правило законът предвижда пълна отговорност, т. е. задължава длъжника да плати обезщетение за всички причинени от него вреди. (чл. 82 от ЗЗД). Изключения:

• 
  в договора може да бъде предвидена изключителна неустойка, търсенето на която прави недопустимо претендирането за обезщетение заради непокритите от нея вреди.
  
• 
  отговорността на длъжника може да бъде ограничена с определена сума или със стойността на вещта, която е предмет на договора.
  

а) противоправност на действията на длъжника;

б) вина на длъжника;

в) наличност на вреда за кредитора;

г) причинна връзка между действията на длъжника и възникналата вреда за кредитора.

Противоправно е действието, забранено от закона. Противоправен характер има също така бездействието, ако законът задължава лицето да действа по определен начин. Договорите трябва да се изпълняват добросъвестно. Всяко нарушение на договора е забранено от закона и затова е противоправно. Само в отделни случаи неизпълнението на договора може да бъде признато за непротивоправно. Такива положения са възможни при наличността на правителствена забрана да се изпълняват договори за определени стоки и/или държави. Противоправност в действията (бездействията) на длъжника не съществува и съответно няма отговорност за вреди при неизбежна отбрана. Не е налице противоправност при крайна необходимост.

Под вина в гражданското право се разбира негалагане на дължимата грижа .При вина под формата на умисъл длъжникът съзнателно нарушава договора, Вината под формата на небрежност се характеризира с обстоятелството, че длъжникът се стреми да изпълни договора, но при предприемането на необходимите за това мерки, проявява некомпетентност или непредвидливост.

Правилото, че липсата на вина се доказва от лицето, което е нарушило договора, се нарича предположение за вина. Това правило има голямо практическо значение, тъй като кредиторът не разполага с необходимите материали и сведения за дейността на длъжника. Възлагането на кредитора на задължението да докаже вината на длъжника би направило това трудно за него и в много случаи може да доведе до неоснователно освобождаване на длъжника от отговорност.

Под вреди се разбират неблагоприятните имуществени последици, настъпили от неизпълнението или от неточното изпълнение на договора. Претърпяната загуба може да се състои в направени разноски, например за отстраняване на недостатъци на стока или работа, за платени неустойки спрямо трети лица и др., както и в изгубване или намаляване стойността на налични блага. Пропуснатата полза е разминаване в очакваното да се получи от кредитора, с което бисе увеличило имуществото му.

Друга класификация на вредите е разграничаването им на преки и косвени. На обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

За обезщетяване на вредите кредиторът трябва да докаже размера им чрез представяне на доказателства, най-често писмени. Във външнотърговската практика форма на обезщетяване на вредите на купувача може да бъде споразумението на страните да се предостави на наление на цената на стоката с недостатъци. Купувач, който е получил намаление на цената на стоката с недостатъци, не може освен това да иск обезщетение за вреди по отстраняването на недостатъците.

Необходима предпоставка на отговорността е наличността на причинна връзка между допуснатото от длъжника нарушение на договора и настъпилите вреди за кредитора- тя трябва дабъде доказана от кредитора.

6. Основания за освобождаване на длъжника от отговорност. На практика освобождаване на длъжника от отговорност може да се извърши на едно измежду 2 основания: поради липсата на вина в действията му или поради обстоятелството, че неизпълнението на договора не се смята за неправомерно. В двата случая се създава невъзможност за изпълнението на договорните задължения. Основание е непреодолимата сила. Белезите на непреодолимата сила са четири: а) събитието е възникнало след сключването на до говора; невъзможността на изпълнението при сключването на договора представлява невъзможен предмет, който е едно от основанията за нищожност на договора; б) събитието има извънреден характер; става дума не за системно повтарящо събитие. в) събитието е непредвидено; въпреки положената грижа на добър търговец длъжнкът не е могъл да го предвиди при сключването договора; г) събитието е непредотвратимо за длъжника; Изисква се четирите белега на събитието бъдат кумулативно дадени.

Изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, докато трае непреодолимата сила. Кредиторът не е длъжен да чака в такъв случай неограничено време да премине действието на непреодолимата сила. Той има право да прекрати договора. Достатъчно е непреодолимата сила да трае толкова, че кредиторът да няма вече интерес от изпълнението. Понеже непреодолимата сила създава невъзможност на изпълнението, за която страните нямат вина, право да прекрати договора принадлежи и на длъжника

§7 Прекратяване на външнотърговския договор

1. Общи правила за прекратяване на договора. Основанията за прекратяване на външнотърговския договор могат да бъдат разделени в две категории. Основанията от първата категория в случай на настъпването им изключват за страните по договора възможността да предявяват една срещу друга каквито и да било претенции. В други случаи наличността на основание за прекратяване на договора също така прекратява действието му, но страните въпреки това могат да предявяват една срещу друга претенции, по-специално за връщане на вещи и за извършване на окончателни разплащания.

2. Прекратяване на договора поради изпълнение. Изпълнението е основният и нормалният способ за прекратяване на договора. Всеки договор поначало трябва да се прекрати чрез изпълнението му. Това означава, че договорът е бил изпълнен от страните в пълно съответствие с уговорките му.

3. Прихващане на насрещни вземания. Особеност на прихващането като способ за прекратяването на договора се състои в обстоятелството, че то води до прекратяване едновременно на две договорни задължения: на основното и на насрещното задължение, които взаимно се погасяват до размера на по-малкото. Следователно, насрещните задължения се прекратяват, ако са равни по размер. Когато са неравни, след извършване на прихващането по-голямото по размер задължение продължава да съществува в частта, която превишава размера на по-малкото.

За прихващането са необходими три предпоставки:

а) Вземанията трябва да бъдат насрещни т. е. длъжникът по едното вземане да е кредитор по другото и обратно.

б) Вземанията трябва да бъдат с еднороден предмет. Така е, когато и двете вземания са парични.

в) Двете насрещни и еднородни вземания трябва да бъдат изискуеми, т. е. да са настъпили сроковете им за изпълнение или за двете, или за едно от тях да не е предвиден срок за изпълнение.

4. Прекратяване на договора по съгласие ми страните – спогодба.

Спогодба може да бъде сключена от страните по извънсъдебен ред или в процеса на разглеждане то от съда или от арбитража на спор, който е възникнал между тях. Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия. По такъв начин спогодбата придобива задължителността, т. е. силата на арбитражното решение.

Нерядко съгласието на страните за прекратяване на договора е насочено към заменяне на съществуващото договорно задължение с друго, ново задължение. Прието е такова съгласие да се нарича новация.

Новацията следва да се отличава от замяната на изпълнението по договора и от изменението на отделни уговорки в договора (за срока и качеството на изпълнението, за реда на плащанията и т. и.), когато всички други условия на по-рано сключения договор остават в сила. При новацията - в това е спецификата й - първоначалният договор напълно прекратява своето действие. Вместо него между страните възниква ново договорно задължение, което съдържа други условия.

5. Прекратяване на договора поради невъзможност на изпълнението. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

6. Прекратяване на договора поради развалянето му. Договорът може да бъде прекратен поради едностранното му разваляне от изправната страна. Развалянето е допустимо само в случаите, предвидени от приложимия закон. Когато е приложим българският закон, меродавено е, че ако длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Изисква се той да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Другата страна може да не се съгласи с такова волеизявление и да се обърне към съд или арбитраж за защита на правата й.

Когато договорът е прекратен поради развалянето му, на общо основание възниква задължение за обезщетяване на вредите от страната, чиито виновни действия са довели до разваляне на договор от другата страна.

7. Други основания за прекратяване на договора. Други основания за прекратяване на външнотърговския договор са сливането на качеството на кредитор и длъжник в едно и също лице и изпадането на една от страните в търговска несъстоятелност. Договорът се прекратява и се открива процедура за удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, в случая страна по външнотърговския договор.

1. Международноправна уредба. Най-често срещаният договор във външната търговия е уреден в Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, приета на 11 април 1980 г. въ Виена и наричана съкратено Виенската конвенци от 1980 г. За РБ конвенцията е в сила от 1 август 1991 г. Виенската конвенция от 1980 г. урежда сключването на договор за международна продажба на стоки, както и правата и задълженията, които такъв договор поражда между продавача и купувача. Разпоредбите на Виенската конвенция имат диспозитивен характер. Те няма да намерят приложение към даден договор, ако страните по него изрично са изключили действието им.

За прилагането на Виенската конвенция. трябва да са налице четири предпоставки: а) мястото на дейност на страните, съответно тяхното постоянно местопребиваване да е в различни държави; б) международния характер на продажбата да е очевиден; в) държавите, в които страните имат своето място на дейност да са участнички в конвенцията; г) да липсва уговорка между страните за неприлагане на конвенцията към техния договор.

2. Форма на договора за международна продажба на стоки. Договорът за международна продажба на стоки е неформален договор. Той може да бъде доказан по всякакъв начин, включително и със свидетели. Но законодателствата на някои държави изискват писмена форма като предпоставка за действителността на договор за международна продажба. На тези държави конвенцията предоставя възможност да подчинят на писмена форма договорите за международна продажба на стоки, ако някоя от страните има своето място на дейност в такава държава. Това се извършва чрез декларация. Декларацията трябва да бъде потвърдена при ратификацията, приемането или утвърждаването. Декларациите и потвърждението на декларациите трябва да бъдат направени писмено чрез уведомяване на депозитаря. Република България ратифицира конвенцията без такава декларация.

3. Сключване на договора за международна продажба на стоки. Правната уредба има предвид сключването на договор между отсъстващи, което е по-често явление във външната търговия. Предлагането да се сключи договор представлява предложение, ако е отправено до едно или повече конкретни лица, достатъчно определено е и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Ако изявлението е отправено до неопределен кръг лица, то представлява не предложение, а покана да бъдат направени предложения.

Предлагането е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо се определят количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат определени. Предложението може да изхожда както от бъдещия продавач, така и от бъдещия купувач. Предложението поражда действие, когато стигне до адресата. Тогава то може да бъде прието. Не е достатъчно самото му изпращане. Предложението, дори да е обявено от предложителя за неотменимо, може да бъде оттеглено. Изисква се оттеглянето да стигне до адресата преди или едновременно с предложението. Волеизявление или друго поведение на адресата, което указва съгласие с предложението, представлява приемане. Мълчанието или бездействието сами по себе си не означават приемане. Приемането на предложението поражда действие в момента, когато указанието за съгласие стигне до предложителя. Отговор на предложението, който цели да бъде приемане, но съдържа добавки, ограничения или други изменения, е отхвърляне и представлява насрещно предложение.

Договорът се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие. Такова действие се поражда от момента, когато предложителитят е получил съгласието на адресата на предложението.

За място на сключването на договора следва да се смята: а) мястото, където приемането е получено от предложителя; или

б) мястото, където е извършено действието, изразяващо съгласието на адресата да приеме предложението Такова може да бъде мястото, откъдето стоката е изпратена или където е платена цената.

§2. Задължения на продавача и защитни средства при нарушаване на договора от него

1. 
   Задължения на продавача. Основните задължения на продавача са: а) да достави стоката; б) да връчи всички отнасящи се до нея документи; в) да прехвърли собствеността върху нея.
   

Друго задължение на продавача е да връчи на купувача всички документи, които се отнасят до стоката. Връчването трябва да се извърши във време, на място и във форма, изисквани от договора. Става дума за документите, които представляват стоката: превозни документи, фактури, сертификати за произход и други.

Стоката, която продавачът доставя на купувача, трябва да съответства по количество, качество; и описание на предвидената в договора и да бъд кондиционирана или опакована съобразно изисквнията на договора. Не е съобразна с договора стока, която: а) не е пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва; б) не е пригодна за специалната цел, за която про давачът е бил изрично или мълчаливо известен при сключване на договора; в) не притежава качествата на стоката, която продавачът е представил на купувача като мостра или модел; г) не е кондиционирана или не е опакована по начин, обикновено приет за такъв вид стока.

2. Защитни средства при нарушаване на договора от продавача. Продавачът носи отговорност за всяка несъобразност на стоката, която съществува в момента, когато рискът преминава върху купувача. Без значение е, че несъобразността става видима по-късно. Продавачът също така носи отговорност за всяка несъобразност, която възниква след момента на преминаване на риска и която се дължи на неизпълнение на негово задължение. Тук се включва нарушаване на гаранцията, че за определен срок стоката ще остане годна за нейното обикновено предназначение. Купувачът трябва да провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно с обстоятелствата. Купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността на стоката, ако не уведоми про-цавача в разумен срок, след като я е открил или е трябвало да я открие. Във всеки случай купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността, ако не е уведомил за нея продавача най-късно в срок от две години от деня, когато стоката е била фактически предадена на купувача. Изключение представлява случаят, когато този срок е несъвместим с договорния срок ма гаранцията.

Ако стоката е несъобразна с договора, купувачът може: а) да поиска продавачът да отстрани несъобразността чрез поправка; б) да поиска да бъде доставена стока в замяна само ако несъобразността представлява съществено нарушение на договора; в) да намали цената. Допустимо е купувачът да обяви договора за развален: а) ако пропускът на продавача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или по конвенцията представлява съществено нарушение на договора; или б) при недоставяне на стоката, ако продавачът не я достави в допълнителния срок, определен от купувача, или заяви, че няма да я достави в така определения срок. Развалянето се извършва чрез изявление на купувача, че разваля договора. То е действително само ако е направено чрез уведомяване на другата страна.

Конвенцията допуска частично разваляне на договора, когато продавачът достави само част от стоката или само част от доставената стока е съобразна с договора.

Конвенцията установява предположение за случаите, когато договорът е бил валидно сключен, но не определя изрично или мълчаливо цената. Счита се, че страните мълчаливо са се позовали на цената, която обикновено се плаща по време на сключване па договора за същия вид стока при подобни обстоятелства.

Купувачът е длъжен да плати цената в деня, който е определен или може да бъде определен. Ако време на плащането не е предвидено в договора, купувачът трябва да плати цената, когато продавачът предостави на разположение на купувача стоката или документите, контролиращ разпореждането с нея.

Купувачът е длъжен да плати цената в мястото, предвидено в договора. Когато такова място не е предвидено, задължението на купувача е да плати цената на продавача: а) в мястото на дейност на продавача; или б) ако плащането трябва да стане срещу предаването на стоката или на документи - в мястото, където става предаването. Задължението на купувача да приеме доставката се състои: а) в предприемане на всички действия, които могат разумно да се очакват от него С оглед да даде на продавача възможност да достави стоката; и б) във вдигане на стоката.

2. Средства за защита при нарушаване на договора от купувача. Продавачът може да определи допълнителен срок с разумна продължителност за изпълнение на задълженията на купувача. В течение на този срок продавачът не може да прибягва до каквото и да било средство за защита поради нарушаване на договора. Изключение съставлява случаят, когато е получил от купувача съобщение, че той няма да изпълни своите задължения в така определения срок. Но продавачът не губи поради това правото да търси обезщетение заради забава в изпълнението.

Продавачът може да обяви договора за развален: а) ако пропускът на купувача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или по конвенцията представлява съществено нарушение на договора; или б) ако купувачът не изпълни своето задължение да плати цената или да приеме доставката на стоката в допълнителния срок, определен от продавача. И в този случай развалянето става по извънсъдебен ред - чрез изявление до другата страна.

След като рискът е преминал върху купувача, той трябва да плати цената, дори ако стоката е погинала или е била повредена порад случайно събитие.

2. Преминаването на риска при дистанционната продажба. Рискът преминава върху купувача, щом стоката бъде предадена на първия превозвач за изпращане на купувача. Натоварването на стоката върху товарни автомобили на продавача, за да бъде превозена до гарата, не води до преминаване на риска. Превозвачът трябва да бъде трето лице.

Предвидена е втората хипотеза, когато продавачът е длъжен да предаде стоката на превозвач на определено място. При нея рискът преминава върху купувача, щом стоката бъде продадена на превозвач в това място. Договорът може да дава на продавача право да задържи превозните документи като обезпечение за плащането на цената. Задържането на документите, контролиращи разпореждането на стоката, не засяга преминаването на риска.

3. Преминаването на риска при продажба на превозвана стока. По правило при такава продажба рискът преминава върху купувача в момента на сключването на договора. Приема се, че стоката е индивидуализирана с натоварването й върху превозното средство. От правилото има изключение. Рискът преминава върху купувача с обратна сила от момента, когато стоката е предадена на превозвача, който е издал документа, установяващ договора за превоз. Рискът се понася от недобросъвестния продавач. Достатъчно е по време на сключване на договора той да е знаел, че стоката е погинала или е повредена, и не е уведомил купувача. Когато пък не е знаел това, но е могъл да го узнае, продавачът не е действал с грижата на добър търговец. И в такава хипотеза той понася риска.

4. Преминаване на риска при недистанциоииа продажба. Ако стоката се намира в мястото на дейност пм продавача (в завода или в склада му), рискът преминава върху купувача, когато той я вдигне. Щом купувачът забави вдигането на стоката, рискът се носи от него от момента, откогато е изпаднал в забава. Ако стоката се намира другаде, а не в място на дейност на продавача, рискът преминава върху купувача от момента, когато доставянето се дължи. Рискът не преминава върху купувача, дока стоката не е индивидуализирана.

5. Влияние на преминаването на риска върху защитните средства на купувача. Преминаването на риска не лишава купувача от защитните средства, с които разполага. Ако продавачът е нарушил съществено договора, купувачът си запазва правото да развали договора или да иска стока в замяна на несъобразната стока. Когато поведението на купувача е несъвместимо с последващо разваляне на договора, защото е равносилно на отказ от разваляне, той не може да сс възползва от защита. Според В. Пош правилата за преминаване на риска по Виенската конвенция могат да се обобщят: а) ако съгласно договора продавачът не е длъжен да предаде стоката на определено място, рискът преминава, когато стоката бъде връчена на първия превозвач. б) ако продавачът трябва да предаде стоката на определено място, рискът преми нава върху купувача само тогава, когато стокат бъде предадена на превозвача точно на това мяст. в) рискът преминав върху купувача веднага с приемането на стокат или ако той не я е приел в дължимото време - в момента, в който стоката му е била предоставена на разположение и той чрез неприемането й е нарушил договора; г) ако купувачът е длъжен да вдигне стоката от място, различно от мястото на дейност на продавача, рискът преминава върху него, когато доставянето е непосредствено предстоящо и той знае, че стоката е на негово раз-положение на мястото, където трябва да я приеме. д) при продажба на стока, която се превозва, рискът преминава върху купувача със сключването на договора; е) ако следва от обстоятелствата, че стоката е в движение, рискът от случайното погиване преминава върху купувача още от момента, когато стоката е предадена на превозвача. ж) когато пътуващата стока е погинала преди сключването на договора, погиването или повредата остават в тежест на продавача, който е знаел или е бил длъжен да знае за погиването или за повредата и не е съобщил това на купувача. з) рискът преминава върху купувача тогава, когато стоката бъде ясно обозначена като отнасяща се до договора. и) когато погиването или повредата на стоката след преминаването на риска се дължи на действие или на бездействиее па продавача, купувачът се освобождава от задължението си за плащане на продажната цена
§5. Общи разпоредби за задълженията на продавача и купувача
1. Предвидимо нарушение. Страна може да спре изпълнението на своите задължения, ако след гключване на договора стане видно, че другата страна няма да изпълни съществена част от своите задължения. Задължение на страната, която спира изпълнението преди или след изпращането на стоката, е да уведоми незабавно за това другата страна. Тя е длъжна да продължи изпълнението на задълженията си, ако другата страна предостави допълнително обезшечение.

2. Обезщетение. Обезщетението е сума, равна на претърпяната загуба и на пропуснатата полза от другата страна. Това обезщетение не може да надвишава вредите, които страната, нарушила договора, е предвиждала или е трябвало да предвиди при сключване на договора.

3. Освобождаване от отговорност. Страна не отговаря за неизпълнение на което и да е от за дълженията си, ако докаже: а) че неизпълнението се дължи на пречка извън нейния контрол; и б) че не би могло разумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на договора. Пречка извън контрола на длъжника е непреодолимата сила. Страната, неизпълнила своите задължения, трябва да уведоми другата страна.

Страна не може да се позовава на неизпълнение им другата страна, ако то е причинено от действие или бездействие на първата страна.