Източник: Община Асеновград
По данни на НСИ за 2011г. броят жилища на територията на Общината е 28 811. Строителството е предимно нискоетажно, преобладават едноетажните и двуетажните сгради. Повече от 1/3 от жилищата се намират в град Асеновград. Строителството в Община Асеновград е в устройствена зона с преобладаващо нискоетажно застрояване, с кота корниз до 10м. Застрояването е в унисон с природната среда.
Таблица 65: Основни характеристики на жилищата
Населено място
|
Жилища - бр.
|
Жилищни помещения - бр.
|
Полезна площ - кв.м
|
общо
|
в т.ч. стаи
|
общо
|
в т.ч. жилищна
|
Общо за страната
|
3887149
|
14002849
|
11424458
|
283833436
|
215196633
|
Област Пловдив
|
318 569
|
1153330
|
965722
|
24122722
|
18790412
|
Асеновград
|
28 811
|
109830
|
95035
|
2344000
|
1898926
|
гр. Асеновград
|
20223
|
76132
|
64553
|
1709107
|
1391192
|
с. Бачково
|
494
|
1675
|
1542
|
32478
|
25418
|
с. Бор
|
31
|
87
|
87
|
1546
|
1422
|
с. Боянци
|
477
|
1781
|
1591
|
38255
|
31170
|
с. Врата
|
51
|
172
|
158
|
4579
|
4015
|
с. Горнослав
|
193
|
797
|
719
|
11400
|
8009
|
с. Добростан
|
152
|
497
|
489
|
8784
|
7249
|
с. Долнослав
|
250
|
901
|
875
|
16654
|
13468
|
с. Жълт камък
|
53
|
226
|
222
|
3615
|
2916
|
с. Златовръх
|
388
|
1840
|
1626
|
30308
|
22625
|
с. Избеглии
|
434
|
1667
|
1531
|
30073
|
23805
|
с. Изворово
|
18
|
63
|
63
|
1031
|
954
|
с. Козаново
|
347
|
1361
|
1300
|
28020
|
24457
|
с. Конуш
|
523
|
2100
|
1656
|
37244
|
26902
|
с. Косово
|
101
|
240
|
232
|
5660
|
5212
|
с. Леново
|
436
|
1537
|
1451
|
32040
|
24750
|
с. Лясково
|
169
|
639
|
589
|
9206
|
8016
|
с. Мостово
|
103
|
361
|
345
|
9136
|
7903
|
с. Мулдава
|
435
|
1585
|
1389
|
35002
|
29137
|
с. Нареченски бани
|
528
|
2098
|
1716
|
44491
|
34592
|
с. Новаково
|
488
|
1996
|
1843
|
37132
|
28354
|
с. Нови извор
|
205
|
841
|
709
|
14227
|
10763
|
с. Орешец
|
131
|
455
|
445
|
6730
|
4874
|
с. П. Евтимово
|
462
|
1929
|
1594
|
31314
|
22294
|
с. Сини връх
|
32
|
105
|
98
|
3326
|
2927
|
с. Стоево
|
218
|
765
|
723
|
13476
|
11742
|
с. Тополово
|
1295
|
5641
|
5343
|
100724
|
84974
|
с. Три могили
|
44
|
129
|
128
|
2991
|
2790
|
с. Узуново
|
34
|
117
|
117
|
1949
|
1488
|
с. Червен
|
496
|
2093
|
1901
|
43502
|
35508
|
Източник: НСИ
Основна част от жилищата в Община Асеновград са двустайни и тристайни. Жилищата с една или шест стаи и повече имат сравнително нисък брой.
Таблица 66: Жилища по брой на стаите
Населено място
|
Общо
|
Брой на стаите
|
една
|
две
|
три
|
четири
|
пет
|
шест и повече
|
Област Пловдив
|
318569
|
24865
|
95079
|
111829
|
55628
|
15578
|
15590
|
Асеновград
|
28811
|
1339
|
6460
|
9502
|
8301
|
1904
|
1305
|
Източник: НСИ
Над 75 % от жилищата на територията на Община Асеновград са постоянно обитавани. Това е показателно, че жилищният фонд на територията на Общината е достатъчен. От общо 14 933 сгради, 11 318 са обитавани, 2946 необитавани и 662 използвани за временно обитаване (вили).
Таблица 67: Жилищни сгради по вид
Населено място
|
Общо:
|
Вид на сградата
|
Непоказано
|
жилищна обитавана
|
жилищна необитавана
|
жилищна за временно обитаване
|
жилищна за колективно домакинство
|
Общо за страната
|
2060745
|
1365228
|
554229
|
140577
|
694
|
17
|
Област Пловдив
|
149917
|
113354
|
28513
|
7996
|
50
|
4
|
Асеновград
|
14933
|
11318
|
2946
|
662
|
7
|
-
|
гр. Асеновград
|
7048
|
6124
|
485
|
437
|
2
|
-
|
с. Бачково
|
425
|
209
|
115
|
100
|
1
|
-
|
с. Бор
|
31
|
15
|
16
|
-
|
-
|
-
|
с. Боянци
|
448
|
372
|
76
|
-
|
-
|
-
|
с. Врата
|
50
|
19
|
26
|
5
|
-
|
-
|
с. Горнослав
|
191
|
137
|
24
|
30
|
-
|
-
|
с. Добростан
|
143
|
106
|
36
|
1
|
-
|
-
|
с. Долнослав
|
245
|
132
|
113
|
-
|
-
|
-
|
с. Жълт камък
|
53
|
43
|
10
|
-
|
-
|
-
|
с. Златовръх
|
386
|
240
|
145
|
-
|
1
|
-
|
с. Избеглии
|
429
|
273
|
149
|
7
|
-
|
-
|
с. Изворово
|
17
|
3
|
14
|
-
|
-
|
-
|
с. Козаново
|
324
|
210
|
103
|
11
|
-
|
-
|
с. Конуш
|
505
|
300
|
205
|
-
|
-
|
-
|
с. Косово
|
101
|
9
|
92
|
-
|
-
|
-
|
с. Леново
|
433
|
368
|
65
|
-
|
-
|
-
|
с. Лясково
|
169
|
15
|
131
|
23
|
-
|
-
|
с. Мостово
|
100
|
46
|
50
|
4
|
-
|
-
|
с. Мулдава
|
336
|
314
|
21
|
-
|
1
|
-
|
с. Нареченски бани
|
216
|
134
|
80
|
1
|
1
|
-
|
с. Новаково
|
489
|
289
|
198
|
1
|
1
|
-
|
с. Нови извор
|
204
|
193
|
6
|
5
|
-
|
-
|
с. Орешец
|
131
|
68
|
57
|
6
|
-
|
-
|
с. П. Евтимово
|
462
|
290
|
167
|
5
|
-
|
-
|
с. Сини връх
|
32
|
9
|
23
|
-
|
-
|
-
|
с. Стоево
|
179
|
160
|
16
|
3
|
-
|
-
|
с. Тополово
|
1231
|
886
|
324
|
21
|
-
|
-
|
с. Три могили
|
43
|
31
|
12
|
-
|
-
|
-
|
с. Узуново
|
34
|
6
|
28
|
-
|
-
|
-
|
с. Червен
|
478
|
317
|
159
|
2
|
-
|
-
|
Източник: НСИ
4.7.8. Изводи за инфраструктурното развитие
Като цяло инфраструктурата в община Асеновград е добре развита, но е физически и морално остаряла.
Голяма част от общинската пътна мрежа се нуждае от рехабилитация и основен ремонт. За подобряване на транспортното обслужване е необходимо да се обнови автомобилния парк – както пътническия, така и товарния.
Общината разполага с необходимите водоизточници и е сравнително добре водоснабдена. Необходимо е да се подмени остарялата етернитова водопроводна мрежа във всички населени места на община Асеновград, както и да се намали разхищението на вода. Нужно е да се изгради канализационна мрежа във всички населени места.
Всички села в Общината са електрифицирани. Нужно е да се подмени електропреносната мрежа.
Всички населени места имат достъп до телефонни услуги и покритие на националните мобилни мрежи.
Производствената инфраструктура се нуждае от развитие, за да привлече български и чуждестранни инвестиции, което ще подпомогне социално-икономическото развитие на Общината.
Необходимо е да се изработи нов Общ устройствен план както за Общината, така и за град Асеновград, с цел постигане на комфортна и добре уредена среда за живот, базирана на демографските изменения и социално-икономически условия.
-
ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНАТА
4.8.1. Компоненти и въздействия на околната среда
Околната среда е основно условие за съществуването на човека. Разрастването на дейностите във всички сектори на икономиката въвлича все повече ресурси от всякакъв вид. Увеличава се непрекъснато и потреблението в бита на хората. Отделянето на непотребни и вредни в много случаи вещества, които замърсяват околната среда се увеличава непрекъснато. Замърсяването на почвата, водата и въздуха се превръща в световен проблем. Основни замърсители са отпадъчните материали от производството и бита, емисии на вредни газове от прекомерната моторизация на населението, пестициди, шум, радиация и др. Попадайки в околната среда тези вещества се превръщат в опасни за съществуването на човека. Ето защо провеждането на мерки за тяхното намаляване или ликвидиране се превръща в първостепенна задача на общинското ръководство.
Географското разположение на Община Асеновград, броя на населението и наличието на постоянни източници на замърсяване на територията на Общината изискват предприемане на специални мерки в тази насока. Отчитайки посоченото, общинското ръководство е предприело конкретни действия. Приета е политика за поддържане и непрекъснато подобрение на система за управление на околната среда, съответстваща на международния стандарт ISO 14001 : 2004, като средство за утвърждаване на доброто име и репутация на Община Асеновград, като едно екологично чисто място за живот. Основната цел на политиката по околната среда е към ефективно и ефикасно управление на всички идентифицирани процеси, оказващи влияние върху околната среда.
Ръководството на общинска администрация Асеновград внедрява своята „Политика по управление и опазване на околната среда”, която е насочена към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване за настоящите и бъдещите поколения и към нейното подобряване.
В този смисъл провежданата политика е насочена към:
-
управление на оценените аспекти въздействащи върху околната среда;
-
извършване на периодичен екологичен преглед, с анализ на въпросите, свързани с околната среда и въздействието върху нея;
-
постигане на резултатност спрямо околната среда, изразена в измерими резултати от управлението на аспектите на околната среда;
-
анализ на провежданите мерки за опазване на околната среда и оценка за тяхната ефективност;
-
периодичен анализ на националните и международните нормативни документи, оценка за отражението им върху извършваната от общинска администрация дейност, както и непрекъснат контрол за изпълнението на всички задължения, наложени от този вид документи.
Системата за управление на околната среда на общинска администрация Асеновград е описана в наръчника по околната среда, процедурите към него и е адекватна на изискването на международния стандарт ISO 14001 : 2004.
Друг фактор, освен замърсяването на почвите, водите и въздуха, с неблагоприятно въздействие върху населението е шумът. Законодателството в областта на защита от шума в околната среда урежда проблемите, свързани с разработването на мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие от шума. Чрез тяхното осъществяване се цели защита на здравето и околната среда и осигуряване качеството на живот на населението.
Плановете за действие включват:
-
анализ и оценка на шумовото натоварване през последните години;
-
анализ на причините за превишаване на граничните стойности на показателите за шум;
-
предприетите мерки за намаляване на шумовото натоварване, както и мерки в процес на подготовка;
-
оценка на евентуално намаления брой на засегнатите от шум хора в резултат на изпълнението на мерки за намаляване на шумовото натоварване;
-
формулиране на необходимите действия за подобряване акустичната обстановка в перспектива;
-
подреждане по приоритет на отделните мерки според очакваното подобряване на акустичната обстановка;
-
проекти, които компетентните органи предвиждат да реализират през следващите 5 години, включително проекти, съдържащи мерки за запазване на тихите зони.
4.8.2. Биоразнообразие и защитени територии
Биоразнообразието в региона е значително, доказателство за което е високият процент на защитени територии в Общината. Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Като част от Родопите и тук релефът е силно пресечен, с оформени ридове, остри върхове и дълбоки долове, прорязани от реките Чепеларска, Луковица, Мостовска, Сушица, Юговска и др. Надморската височина варира от 200 до 1 500м.
Асеновградският край изобилства с богата и разнообразна растителност. Влиянието на топлия климат, ранно настъпващата пролет и бързия преход към високо планинската част на Родопите създават отлични условия за съществуването на различни дървесни и тревисти видове. Многобройните долове и трудно достъпните скалисти склонове са друг фактор, който обуславя това разнообразие. Среща се обикновената ела, белият и черен бор, обикновеният бук, зимният дъб и др. В този богат на тревна растителност район се срещат средиземноморски и високопланински растения, ендемитни видове. Срещат се реликтни видове като родопската хаберлея (Орфеево цвете) с поразителни качества – изпада в състояние на мнима смърт (анабиоза). В местността „Червената стена” се среща венериното пантофче – най-рядката и най-оригинална орхидея от всички 49 наши представители на това семейство. Персийската морина е едно от най-редките в нашата страна и единственият представител на семейство Моринови у нас. Друго уникално и рядко красиво растение в района е родопското лале – смятано за родоначалник на култивираните форми холандско лале и е вписано в Червената книга на застрашените видове в България. Основното му находище е в местността „Лале баир”. По пътеките на асеновградска община се срещат още много други не по-малко интересни и красиви растения.
Животинският свят в Общината, а и като цяло в тази част на Родопите е не по-малко интересен. Тук се срещат почти всички видове дневни и нощни грабливи птици. Наред с обикновените представители на нашата флора, макар и рядко, тук се среща най-малкият бозайник у нас – кафявата белозъбка. Могат да се видят и защитеният вид змиегущер, смокът мишкар, пепелянката и костенурката. Отново тук се среща единственият в Родопите черен бързолет. През последните години се завърна и скалният орел, а в околностите на с. Мостово се среща и ястребовият орел. Потоците на северозападните Родопи предоставят прекрасна възможност за лов на пъстърва, кефал, мряна, каракуда, шаран и др. сладководни риби. В горите се срещат вълци, чакали, лисици, глигани и мечки. Районът е богат на едър и дребен дивеч.
Защитените територии в община Асеновград са:
-
Местност „Анатема” - Обявена със Заповед № РД-1201/18.11.2004 г. на МОСВ, с цел опазване находища и местообитания на редки и защитени растителни и животински видове. Намира се в землището на гр. Асеновград, с обща площ 1218,585 дка. Обектът се стопанисва от ДЛ – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив;
-
Местност „Група 20 вековни чинари” край село Долнослав;
-
Вековен чинар в село Червен;
-
Вековен чинар в двор на Бачковски манастир;
-
Вековен чинар пред исторически музей – Асеновград;
-
Защитена местност „Усойката” – находище на черен бор (с. Добростан) - Естественото находище на черен бор в местността “Усойката” е обявено за природна забележителност със Заповед № 468 / 30.12.1977 г. на КОПС при МС с площ 4,0 ха, с цел запазването на едно от редките естествени находища на черен бор /Pinus nigra/ в Родопите на възраст над 200 години. Прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-334/31.03.2003 г. на МОСВ. Намира се в местноста “Усойката”, землище на с. Добростан, Община Асеновград. Територията се стопанисва и охранява от ДЛ - гр. Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
-
Местност „Дъбето” – с. Нови извор - Обявена за защитена територия със Заповед № РД-650/23.11.2000 г.на МОСВ с цел опазване на вековна гора от благун и летен дъб, с обща площ 10.3 ха. Със Заповед № РД-852/07.11.2006 г. площта на защитената територия е актуализирана от 103,00 дка на 103,383 дка. Намира се в землището на с. Нови извор, общ. Асеновград. Стопанисва се и се охранява от ДЛ - Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
-
Местност „Чинар дере” – с. Тополово - Защитената местност е обявена със Заповед № РД - 420/14.11.1995 год. на МОС с цел запазването на едно от последните естествени находища на източен чинар /Platanus orientalis/ в България с площ 27,7 ха. Разположена е по поречието на р. Тополовска с дължина 3 км и ширина от 30 до 100 м, източно от с. Тополово , Община Асеновград. Стопанисва и охранява от Държавно лесничейство “Асеновград”, под контрола на РИОСВ – Пловдив.
-
Местност „Аязмото” – с. Конуш - Обявена за защитена територия със Заповед № РД - 897/22.11.2001 г.на МОСВ с цел опазване на гнездова колония на малка бяла чапла и нощна чапла. Обща площ 3.7 ха. Намира се в землището на с. Конуш, общ. Асеновград. Стопанисва се и се охранява от общ. Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
-
Местност „Лале баир” (край манастир „Св. Петка”) - Местността “Лале баир” е обявена като природна забележителност със Заповед N 534 от 25.09.1978 г. на КОПС при МС, с цел запазването на естествено находище на българския ендемит и защитено растение родопско лале (Tulipa rhodopaea) с площ 2,0 ха. Прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-335/31.03.2003 г. на МОСВ. Намира се в местността “Лале баир” в землището на гр. Асеновград. Територията се стопанисва и охранява от ДЛ – Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив. Със Заповед № РД-1344/21.12.2004 г. територията на защитената местност е разширена с 49,075 дка и общата й площ в момента е 69,179 дка.;
-
Местност „Гонда вода” - Обявено със Заповед № 24/03.01.1970 г. на МГГП за историческа място. Прекатегоризирано в защитена местност със Заповед № РД-328/31.03.2003 г. на МОСВ, с цел опазване на вековна гора от черен бор, с обща площ 74,1 ха. Намира се в землището на с.Бачково, община Асеновград. Стопанисва се и се охранява от ДЛ – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив;
-
Местност „Клувията”- „Дива вода” (Бачково-Добростан);
-
Местност „Марциганица” – с. Добростан - Местността се намира в близост до х. “Марциганица” и биосферния резерват “Червената стена” се в землището на с. Добростан, Община Асеновград. Територията е обявена за защитена местност със Заповед № 55 / 29.01.1980 г. на КОПС при МС с цел да се запази характерен ландшафт на местността, ползваща се за отдих и туризъм с площ 27,5 ха. Защитената местност се стопанисва и охранява от ДЛ - Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив. Дървесната растителност е с преобладаващ изкуствено залесителен характер, целящ постигането на декоративен ефект в околността на близкоразположената х.”Марциганица”;
-
Защитена територия „Находище на дървовидна хвойна” – с. Бачково - Обявена със Заповед №РД-1465/12.12.2003 г. на МОСВ, с цел опазване естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb). Територията представлява находище и на много други редки и защитени растителни видове като родопски силивряк, веленовски дебелец, венерин косъм, бодлив залист, пистация и мн. др. Намира се в землището на с.Бачково, община Асеновград, с обща площ – 13,2 ха. Със Заповед № РД-853/07.11.2006 г. площта на защитената територия е актуализирана от 132,000 дка на 132,003 дка. Обектът се стопанисва от ДЛ – Асеновград в горскостопанско отношение и ДДивС “Кормисош” в ловностопанско отношение, под контрола на РИОСВ – Пловдив.
-
Вековен чинар в кв. Долни Воден – 2 бр.;
-
Вековен чинар в село Бачково;
-
Полски бряст в кв. Долни Воден (защитен от РОСВ – Пловдив);
-
Биосферен резерват „Червената стена” - Обявен за резерват през 1962 г. с последна заповед за разширяване № 1050 от 1990 г. на Министерство на околната среда. Обща площ 3029 ха, 2334 от които на територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив. Разположен е в землището на с.Бачково и с.Добростан, община Асеновград и община Лъки. Типичен ботаничен резерват. Съхранява характерни за района реликтни съобщества от черен бор, борисова ела, космат дъб и др. Установени са 645 вида висши растения, от които 96 ендемични таксона и 38 таксона, включени в Червената книга на България. Характерни ендемични представители са родопският силивряк, родопското лале, венериното пантофче и др.
Природните забележителности (върхове) на територията на община Асеновград са:
-
„Червената скала” – 1500 м;
-
„Сини връх” – 1537 м;
-
„Стария бунар” – 1517 м;
-
„Коритарска чука” - 1500 м.
На територията на община Асеновград се намират следните пещери:
-
„Добростански бисер”
-
„Топчика”
-
„Дружба”
-
„Бисерна”
-
„ Олимпийска”
-
„Иванова дупка”
-
„Гаргина дупка”
-
„Змиий Бурун”
-
„Гарваница”
-
„Портата”
-
„Кладенците”
-
„Домуз дере”
-
„Хайдушко скривалище”
-
„Бялата дупка”
-
„Ристьова кошара”
-
„Ледницата”
-
„Пирковата”
-
„Фушлева”
-
„Голям чардак”
-
„Академик”
Защитени зони от общоевропейската мрежа Натура 2000 на територията на Община Асеновград са следните:
-
Защитена зона по директивата за птиците - с. Добростан, код BG 0002073;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Мечка, код BG 0000436;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Чая, код BG 0000194;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Черкезица, код BG 0000437;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Чинардере, код BG 0000438;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Родопи - Западни, код BG 0001030;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията - Родопи - Средни, код BG 0001031;
-
Защитена зона по директивата за птиците - Язовир Конуш, код BG 0002015.
Богатото културно-историческо наследство на Асеновград и прилежащия му регион, уникалната природа дават възможност за превръщането на Общината в желана туристическа дестинация. Това би довело до значително подобряване на икономическото развитие и насърчаване на местното население към опазване на природните ресурси и културни ценности.
4.8.3. Управление на отпадъците
На територията на Община Асеновград се генерират отпадъци и от четирите вида. Най-съществен дял се пада на битовите отпадъци. Значително по-малко са строителните и производствените отпадъци, а делът на опасните отпадни продукти е малък.
Битовите отпадъци са изключително разнообразни като вид и състав, но не са правени анализи за количественото съотношение на съставките.
Опасните отпадъци са главно луминисцентни лампи от по-големите учреждения и болнични отпадъци от общинската болница.
Производствените отпадъци се генерират основно от шивашки цехове – текстилни изрезки и хартиени отпадъци при разкрояване на облеклата, от дърводелски цехове – дървени стърготини и др.
Сметосъбирането и сметоизвозването за град Асеновград се осъществява от фирма „Комунал” ООД, а за селата – фирма „Сорико” ООД. До 10.10.2013г. битови и строителни отпадъци се изхвърлят в старото депо – Депо за ТБО в местност „Капсида”. От 10.10.2013г. в местността „Капсида” функционира ново депо „Регионален център за обезвреждане на ТБО – гр. Асеновград”, изцяло оборудвано с необходимата техника. Депото действа по всички изисквания и стандарти на ЕС. Депото представлява четири имота с кадастрални идентификатори: 00702.9.433; 00702.9.434; 00702.9.436 и 00702.9.437, урегулирани с ПУП/ ПРЗ одобрен със заповед № А-131/01.02.2010г. Капацитетът на депото е 150 000 куб.м. за неопасни /битови/ отпадъци и 75 118 куб.м. за инертни /строителни/ материали. Проектът за изграждане на депото е с наименование "Регионален център за обезвреждане на твърди отпадъци за Общините Асеновград, Първомай и Садово". Към настоящия момент се подписва договор за рекултивация на старото депо.
Разделното събиране на отпадъци на територията на Общината стартира през 2007г., с договор сключен с "ЕКОПАК България" АД. От 2012г. е подписан нов договор за разделното събиране на отпадъци с фирма "Екоколект" АД.
Контейнерите ползвани за сметосъбиране на отпадъците в Община Асеновград са с обем 1,1 м3 и са тип „Бобър”.
Таблица 68: Обем на ТБО за периода 2009 – 2013 г.
Година:
|
гр. Асеновград
|
Села
|
2009г.-
|
26 734 т.
|
3 776.55 т.
|
2010г.-
|
23 123.250 т.
|
4 327.85 т.
|
2011г.-
|
17 938.850 т.
|
5 649.95 т.
|
2012г.-
|
11 747.85 т.
|
3 499 т.
|
2013г.
|
13 312.550 т.
|
5 075.7 т.
|
Достарыңызбен бөлісу: |