Общински план за развитие на община асеновград 2014-2020 г

Таблица 65: Основни характеристики на жилищата

Над 75 % от жилищата на територията на Община Асеновград са постоянно обитавани. Това е показателно, че жилищният фонд на територията на Общината е достатъчен. От общо 14 933 сгради, 11 318 са обитавани, 2946 необитавани и 662 използвани за временно обитаване (вили).

Като цяло инфраструктурата в община Асеновград е добре развита, но е физически и морално остаряла.

Голяма част от общинската пътна мрежа се нуждае от рехабилитация и основен ремонт. За подобряване на транспортното обслужване е необходимо да се обнови автомобилния парк – както пътническия, така и товарния.

Общината разполага с необходимите водоизточници и е сравнително добре водоснабдена. Необходимо е да се подмени остарялата етернитова водопроводна мрежа във всички населени места на община Асеновград, както и да се намали разхищението на вода. Нужно е да се изгради канализационна мрежа във всички населени места.

Всички села в Общината са електрифицирани. Нужно е да се подмени електропреносната мрежа.

Всички населени места имат достъп до телефонни услуги и покритие на националните мобилни мрежи.

Производствената инфраструктура се нуждае от развитие, за да привлече български и чуждестранни инвестиции, което ще подпомогне социално-икономическото развитие на Общината.

Необходимо е да се изработи нов Общ устройствен план както за Общината, така и за град Асеновград, с цел постигане на комфортна и добре уредена среда за живот, базирана на демографските изменения и социално-икономически условия.

8. 
   ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНАТА
   

Околната среда е основно условие за съществуването на човека. Разрастването на дейностите във всички сектори на икономиката въвлича все повече ресурси от всякакъв вид. Увеличава се непрекъснато и потреблението в бита на хората. Отделянето на непотребни и вредни в много случаи вещества, които замърсяват околната среда се увеличава непрекъснато. Замърсяването на почвата, водата и въздуха се превръща в световен проблем. Основни замърсители са отпадъчните материали от производството и бита, емисии на вредни газове от прекомерната моторизация на населението, пестициди, шум, радиация и др. Попадайки в околната среда тези вещества се превръщат в опасни за съществуването на човека. Ето защо провеждането на мерки за тяхното намаляване или ликвидиране се превръща в първостепенна задача на общинското ръководство.

Географското разположение на Община Асеновград, броя на населението и наличието на постоянни източници на замърсяване на територията на Общината изискват предприемане на специални мерки в тази насока. Отчитайки посоченото, общинското ръководство е предприело конкретни действия. Приета е политика за поддържане и непрекъснато подобрение на система за управление на околната среда, съответстваща на международния стандарт ISO 14001 : 2004, като средство за утвърждаване на доброто име и репутация на Община Асеновград, като едно екологично чисто място за живот. Основната цел на политиката по околната среда е към ефективно и ефикасно управление на всички идентифицирани процеси, оказващи влияние върху околната среда.

Ръководството на общинска администрация Асеновград внедрява своята „Политика по управление и опазване на околната среда”, която е насочена към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване за настоящите и бъдещите поколения и към нейното подобряване.

В този смисъл провежданата политика е насочена към:

• 
  управление на оценените аспекти въздействащи върху околната среда;
  
• 
  извършване на периодичен екологичен преглед, с анализ на въпросите, свързани с околната среда и въздействието върху нея;
  
• 
  постигане на резултатност спрямо околната среда, изразена в измерими резултати от управлението на аспектите на околната среда;
  
• 
  анализ на провежданите мерки за опазване на околната среда и оценка за тяхната ефективност;
  
• 
  периодичен анализ на националните и международните нормативни документи, оценка за отражението им върху извършваната от общинска администрация дейност, както и непрекъснат контрол за изпълнението на всички задължения, наложени от този вид документи.
  

Друг фактор, освен замърсяването на почвите, водите и въздуха, с неблагоприятно въздействие върху населението е шумът. Законодателството в областта на защита от шума в околната среда урежда проблемите, свързани с разработването на мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие от шума. Чрез тяхното осъществяване се цели защита на здравето и околната среда и осигуряване качеството на живот на населението.

Плановете за действие включват:

• 
  анализ и оценка на шумовото натоварване през последните години;
  
• 
  анализ на причините за превишаване на граничните стойности на показателите за шум;
  
• 
  предприетите мерки за намаляване на шумовото натоварване, както и мерки в процес на подготовка;
  
• 
  оценка на евентуално намаления брой на засегнатите от шум хора в резултат на изпълнението на мерки за намаляване на шумовото натоварване;
  
• 
  формулиране на необходимите действия за подобряване акустичната обстановка в перспектива;
  
• 
  подреждане по приоритет на отделните мерки според очакваното подобряване на акустичната обстановка;
  
• 
  проекти, които компетентните органи предвиждат да реализират през следващите 5 години, включително проекти, съдържащи мерки за запазване на тихите зони.
  

Биоразнообразието в региона е значително, доказателство за което е високият процент на защитени територии в Общината. Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Като част от Родопите и тук релефът е силно пресечен, с оформени ридове, остри върхове и дълбоки долове, прорязани от реките Чепеларска, Луковица, Мостовска, Сушица, Юговска и др. Надморската височина варира от 200 до 1 500м.

Асеновградският край изобилства с богата и разнообразна растителност. Влиянието на топлия климат, ранно настъпващата пролет и бързия преход към високо планинската част на Родопите създават отлични условия за съществуването на различни дървесни и тревисти видове. Многобройните долове и трудно достъпните скалисти склонове са друг фактор, който обуславя това разнообразие. Среща се обикновената ела, белият и черен бор, обикновеният бук, зимният дъб и др. В този богат на тревна растителност район се срещат средиземноморски и високопланински растения, ендемитни видове. Срещат се реликтни видове като родопската хаберлея (Орфеево цвете) с поразителни качества – изпада в състояние на мнима смърт (анабиоза). В местността „Червената стена” се среща венериното пантофче – най-рядката и най-оригинална орхидея от всички 49 наши представители на това семейство. Персийската морина е едно от най-редките в нашата страна и единственият представител на семейство Моринови у нас. Друго уникално и рядко красиво растение в района е родопското лале – смятано за родоначалник на култивираните форми холандско лале и е вписано в Червената книга на застрашените видове в България. Основното му находище е в местността „Лале баир”. По пътеките на асеновградска община се срещат още много други не по-малко интересни и красиви растения.

Животинският свят в Общината, а и като цяло в тази част на Родопите е не по-малко интересен. Тук се срещат почти всички видове дневни и нощни грабливи птици. Наред с обикновените представители на нашата флора, макар и рядко, тук се среща най-малкият бозайник у нас – кафявата белозъбка. Могат да се видят и защитеният вид змиегущер, смокът мишкар, пепелянката и костенурката. Отново тук се среща единственият в Родопите черен бързолет. През последните години се завърна и скалният орел, а в околностите на с. Мостово се среща и ястребовият орел. Потоците на северозападните Родопи предоставят прекрасна възможност за лов на пъстърва, кефал, мряна, каракуда, шаран и др. сладководни риби. В горите се срещат вълци, чакали, лисици, глигани и мечки. Районът е богат на едър и дребен дивеч.

• 
  Местност „Анатема” - Обявена със Заповед № РД-1201/18.11.2004 г. на МОСВ, с цел опазване находища и местообитания на редки и защитени  растителни и животински видове. Намира се в землището на  гр. Асеновград,  с обща площ 1218,585 дка. Обектът се стопанисва от ДЛ – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив;
  
• 
  Местност „Група 20 вековни чинари” край село Долнослав;
  
• 
  Вековен чинар в село Червен;
  
• 
  Вековен чинар в двор на Бачковски манастир;
  
• 
  Вековен чинар пред исторически музей – Асеновград;
  
• 
  Защитена местност „Усойката” – находище на черен бор (с. Добростан) - Естественото находище на черен бор в местността “Усойката” е обявено за природна забележителност със Заповед № 468 / 30.12.1977 г. на КОПС при МС с площ 4,0 ха, с цел запазването на едно от  редките естествени находища на черен бор  /Pinus nigra/  в Родопите на възраст над 200 години. Прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-334/31.03.2003 г. на МОСВ. Намира се в местноста “Усойката”, землище на с. Добростан, Община Асеновград.  Територията се стопанисва и охранява от ДЛ - гр. Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
  
• 
  Местност „Дъбето” – с. Нови извор - Обявена за защитена територия със Заповед № РД-650/23.11.2000 г.на МОСВ с цел опазване на вековна гора от благун и летен дъб, с обща площ 10.3 ха. Със Заповед № РД-852/07.11.2006 г. площта на защитената територия е актуализирана от 103,00 дка на 103,383 дка. Намира се в землището на с. Нови извор, общ. Асеновград. Стопанисва се и се охранява от ДЛ - Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
  
• 
  Местност „Чинар дере” – с. Тополово - Защитената местност е обявена със Заповед № РД - 420/14.11.1995 год. на МОС с цел запазването на  едно от последните естествени находища на източен чинар /Platanus orientalis/  в България  с площ 27,7 ха. Разположена  е по поречието на р. Тополовска  с дължина 3 км  и ширина от 30 до 100 м,  източно от  с. Тополово , Община Асеновград. Стопанисва и охранява от Държавно лесничейство “Асеновград”, под  контрола на РИОСВ – Пловдив.
  
• 
  Местност „Аязмото” – с. Конуш - Обявена за защитена територия със Заповед № РД - 897/22.11.2001 г.на МОСВ с цел опазване на гнездова колония на малка бяла чапла и нощна чапла. Обща площ 3.7 ха. Намира се в землището на с. Конуш, общ. Асеновград. Стопанисва се и се охранява от общ. Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив;
  
• 
  Местност „Лале баир” (край манастир „Св. Петка”) - Местността  “Лале баир”  е обявена като природна забележителност със Заповед N 534 от 25.09.1978 г. на КОПС при МС, с цел запазването на естествено находище на българския ендемит и защитено растение  родопско лале (Tulipa rhodopaea)  с площ 2,0 ха. Прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-335/31.03.2003 г. на МОСВ. Намира се в местността “Лале баир” в землището на  гр. Асеновград. Територията се стопанисва и охранява от ДЛ – Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив. Със Заповед № РД-1344/21.12.2004 г. територията на защитената местност е разширена с 49,075 дка  и общата й площ в момента е 69,179 дка.;
  
• 
  Местност „Гонда вода” - Обявено със Заповед № 24/03.01.1970 г. на МГГП за историческа място. Прекатегоризирано в защитена местност  със Заповед № РД-328/31.03.2003 г. на МОСВ, с цел опазване на вековна гора от черен  бор,  с обща площ 74,1 ха. Намира се в землището на с.Бачково, община Асеновград. Стопанисва се и се охранява от ДЛ – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив;
  
• 
  Местност „Клувията”- „Дива вода” (Бачково-Добростан);
  
• 
  Местност „Марциганица” – с. Добростан - Местността се намира в близост до х. “Марциганица” и биосферния резерват “Червената стена” се  в землището на с. Добростан, Община Асеновград. Територията е обявена за защитена местност със Заповед № 55 / 29.01.1980 г.  на КОПС при МС  с цел да се запази характерен ландшафт  на местността, ползваща се  за отдих и туризъм  с площ 27,5 ха. Защитената местност се стопанисва и охранява от ДЛ - Асеновград под контрола на РИОСВ - Пловдив. Дървесната растителност е с преобладаващ изкуствено залесителен характер, целящ  постигането на декоративен ефект в околността на близкоразположената  х.”Марциганица”;
  
• 
  Защитена територия „Находище на дървовидна хвойна” – с. Бачково - Обявена със Заповед №РД-1465/12.12.2003 г. на МОСВ,   с цел опазване естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb). Територията представлява находище и на много други редки и защитени растителни видове като родопски силивряк, веленовски дебелец, венерин косъм, бодлив залист, пистация и мн. др. Намира се в землището на  с.Бачково, община Асеновград, с обща площ – 13,2 ха. Със Заповед № РД-853/07.11.2006 г. площта на защитената територия е актуализирана от 132,000 дка на 132,003 дка. Обектът се стопанисва от ДЛ – Асеновград в горскостопанско отношение и ДДивС “Кормисош” в ловностопанско отношение, под контрола на РИОСВ – Пловдив.
  
• 
  Вековен чинар в кв. Долни Воден – 2 бр.;
  
• 
  Вековен чинар в село Бачково;
  
• 
  Полски бряст в кв. Долни Воден (защитен от РОСВ – Пловдив);
  
• 
  Биосферен резерват „Червената стена” - Обявен за резерват през 1962 г. с последна заповед за разширяване № 1050 от 1990 г. на Министерство на околната среда. Обща площ 3029 ха, 2334 от които на територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив. Разположен е в землището на с.Бачково и с.Добростан, община Асеновград и община Лъки. Типичен ботаничен резерват. Съхранява характерни за района реликтни съобщества от черен бор, борисова ела, космат дъб и др. Установени са 645 вида висши растения, от които 96 ендемични таксона и 38 таксона, включени в Червената книга на България. Характерни ендемични представители са родопският силивряк, родопското лале, венериното пантофче и др.
  

Природните забележителности (върхове) на територията на община Асеновград са:

• 
  „Червената скала” – 1500 м;
  
• 
  „Сини връх” – 1537 м;
  
• 
  „Стария бунар” – 1517 м;
  
• 
  „Коритарска чука” - 1500 м.
  

На територията на община Асеновград се намират следните пещери:

• 
  „Добростански бисер”
  
• 
  „Топчика”
  
• 
  „Дружба”
  
• 
  „Бисерна”
  
• 
  „ Олимпийска”
  
• 
  „Иванова дупка”
  
• 
  „Гаргина дупка”
  
• 
  „Змиий Бурун”
  
• 
  „Гарваница”
  
• 
  „Портата”
  
• 
  „Кладенците”
  
• 
  „Домуз дере”
  
• 
  „Хайдушко скривалище”
  
• 
  „Бялата дупка”
  
• 
  „Ристьова кошара”
  
• 
  „Ледницата”
  
• 
  „Пирковата”
  
• 
  „Фушлева”
  
• 
  „Голям чардак”
  
• 
  „Академик”
  

Защитени зони от общоевропейската мрежа Натура 2000 на територията на Община Асеновград са следните:

• 
  Защитена зона по директивата за птиците - с. Добростан, код BG 0002073;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Мечка, код BG 0000436;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Чая, код BG 0000194;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Черкезица, код BG 0000437;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Река Чинардере, код BG 0000438;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Родопи - Западни, код BG 0001030;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията - Родопи - Средни, код BG 0001031;
  
• 
  Защитена зона по директивата за птиците - Язовир Конуш, код BG 0002015.
  

На територията на Община Асеновград се генерират отпадъци и от четирите вида. Най-съществен дял се пада на битовите отпадъци. Значително по-малко са строителните и производствените отпадъци, а делът на опасните отпадни продукти е малък.

Битовите отпадъци са изключително разнообразни като вид и състав, но не са правени анализи за количественото съотношение на съставките.

Опасните отпадъци са главно луминисцентни лампи от по-големите учреждения и болнични отпадъци от общинската болница.

Производствените отпадъци се генерират основно от шивашки цехове – текстилни изрезки и хартиени отпадъци при разкрояване на облеклата, от дърводелски цехове – дървени стърготини и др.

Сметосъбирането и сметоизвозването за град Асеновград се осъществява от фирма „Комунал” ООД, а за селата – фирма „Сорико” ООД. До 10.10.2013г. битови и строителни отпадъци се изхвърлят в старото депо – Депо за ТБО в местност „Капсида”. От 10.10.2013г. в местността „Капсида” функционира ново депо „Регионален център за обезвреждане на ТБО – гр. Асеновград”, изцяло оборудвано с необходимата техника. Депото действа по всички изисквания и стандарти на ЕС. Депото представлява четири имота с кадастрални идентификатори: 00702.9.433; 00702.9.434; 00702.9.436 и 00702.9.437, урегулирани с ПУП/ ПРЗ одобрен със заповед № А-131/01.02.2010г. Капацитетът на депото е  150 000 куб.м. за неопасни /битови/ отпадъци и 75 118 куб.м. за инертни /строителни/ материали. Проектът за изграждане на депото е с наименование "Регионален център за обезвреждане на твърди отпадъци за Общините Асеновград, Първомай и Садово". Към настоящия момент се подписва договор за рекултивация на старото депо.

Таблица 68: Обем на ТБО за периода 2009 – 2013 г.

Година:	гр. Асеновград	Села
2009г.-	26 734 т.	3 776.55 т.
2010г.-	23 123.250 т.	4 327.85 т.
2011г.-	17 938.850 т.	5 649.95 т.
2012г.-	11 747.85 т.	3 499 т.
2013г.	13 312.550 т.	5 075.7 т.

жүктеу/скачать 6.39 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: