Лекция пета Щутгарт, 31 декември 1910 г

Скъпи приятели!

Погледът върху хода на развитието на такива индивидуално­сти, като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на ми­ровите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството. Понеже, ако се обърнем към тези об­рази, които вчера, макар и бегло, преминаха п­ред нашата душа,– образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великия астроном,– то едно нещо особено може да ни се набие на очи. При такива личности, които нещо значат в исто­рията, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.

Защото ние трябва да си кажем, че инди­видуалността, която се изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъд­ростта. А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в лич­ността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкар­нация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век. И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето об­яснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен. И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индиви­дуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите. Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфи­зическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.

Съвременната физиология би могла да знае, къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет ар­хангелски същества – така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашия разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действа­ли върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди (58) и сред тях различавали 28–31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи, и те съответстват на 28 или 30–31 нер­ва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното – в дванадесетте Амшаспанди на зороаст­ризма и в 28–31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.

Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителе­н мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материа­лизъм. Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа фи­зиология. Но ние все още имаме време, защото пер­сийския период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след на­шия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия за това, такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повто­рение на Макрокосмоса.

В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън. Затова, например, в определено време в гер­манската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е ,което видяно ясновидски като определен от­блясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, в същност, като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадии на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, в следствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степе­ни на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения. Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото ако вие, например, се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така, само ако го видите отдалече.

Това, което сега казах, стои в основата на наблю­денията, които съобщават за каналите на Марс. В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състо­яние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм. Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.

Всичко това може да ни подскаже , в каква без­дна от премъдрост надникваме ние в смътното предчувствие, което изразяваме чрез простото изречение: човешкия микрокосмос е своего рода отражение на Мак­рокосмоса. Такива думи ни показват, че тази фраза непосредствено се докосва до най-дълбоката мъдрост, защото думите “човек е микрокосмос по отношение на Макрокосмоса” могат да бъдат действително просто тривиална фраза – правилно разбрани, те могат да представляват за нас съвкуп­ност от милиони и милиони отделни конкрет­ни истини. И това трябва да се подчертае, за да ви се покаже, каква е била конфигурацията на душата на хората от древноперсийската култура. Тогава е имало, особено при водещите личности, живо усещане за тази връзка на човека с Макрокосмоса.

След като до вавилонско-халдейската култура включително са действали тези същности, които ние обозначихме по ред като ангели , архангели и духове на Личността, последвала забележителната гръко-римска култура, която особено дала израз на личността като такава, на действието на “аз” с “аз”. И тук се проявили опреде­лени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Фор­мата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин, от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите – инспирирайки индиеца, архангелите по сходе­н начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че за­д душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата. Те се проявяват действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства , които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства. И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да на­блюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо. Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевлени­е се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.

И така, отвън очароват духовете на Формата, и един от главните духове на Формата е този, който се крие зад Яхве или Йехова. И макар, че по брой духовете на Формата са седем и те действат в различни цар­ства на природата, съвременния човек има способност да чувства, собствено, само един от тях, когото ние наричаме Яхве. Ако ние премислим всичко това, то ще ни стане понятно, че, по същество, в четвъртия период човек повече или по-малко е изоставен като цяло от тези направляващи сили – ангели, архангели и духове на Личността и че той окончателно обръща своя поглед към външния свят, към физическия хоризонт, където се намират духовете на Формата.

Te, собствено, са се намирали зад този фи­зически свят още и по-рано, но, така да се каже, не са давали на човешкото познание да ги разпознае. В епохата, която непосредствено е сле­двала след атлантската катастрофа, са действали духовете на Формата; те са действали в царствата на природата, в законите на времето (климата), в законите на растенията, животните и минералите. Те са действали и в по-древни времена. Но човек не е отправял своя поглед към това, което се изправяло пред него външно, защото вътрешно той е бил инспириран от други. Той е бил откъснат от външния свят.

Защо е било така? Как трябва да разбираме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото действие на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние? Това е свързано с точно определено периодичес­ко развитие на цялата наша Земя. Тези неща за ясновидския поглед, който с помощта на Хро­никата Акаша се обръща назад, са съвсем различни, отколкото изглеждат в спекулациите, които се градят на основата на съвременните геологически данни.

Ако ние тръгнем назад във времената, лежащи преди деятелността на духовете на Личността в халдей­ския период, преди деятелността на архангелите в персийския и ангелите в древноиндийския пери­од, то ще дойдем до този период в историята на нашата Земя, когато най-ужасно е бушувала атлантската катастрофа. Постепенно ние съвсем се потапяме в атлантската катас­трофа. Това е времето, което посочват ска­занията на различните народи като потоп и тогава всичко е изглеждало в същност по друг начин, от това, което казват съвременните геологически хипотези. В още по-ранната, атлантска епоха всичко е имало пак съвсем различен вид. Човек е бил из­менящо се същество. До тази катастрофа целият облик на Земята е бил съвсем различен, отколкото това сега се струва на хората. И вие можете да си представите, че духовните йерархии са въздействали върху Земята тогава в още по-голяма степен.

Ние имаме нещо като граница между древните въз­действия в атлантската епоха и въздействи­ята в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези проце­си, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша. Та­кива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разигра­ва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам, как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия. И действително, в течение на малко повече от 25000 години нашата земна ос описва нещо като конус или кръ­гово движение, така щото известни състояния, които нашата Земя преживява в определено време, тя ги преживява отново след 25–26 хиляди години в друга форма, а именно, на по-висока степен. Но винаги между тези големи промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци .

Всичко това става не непрекъснато, но така, че определени години образуват възлови пунк­тове, дълбоки разломи, когато стават важни неща. И тук ние можем преди всичко да кажем,– тъй като това е съществено важно за цялото историчес­ко развитие на нашето земно човечество,– че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен защото, благодарение на положението на земната ос по отно­шение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпределение на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на дълго време). Тук ние можем да акцентираме само това, което е вярно, а не тези фантас­тични промеждутъци от време, които се посочват, понеже това лежи в миналото много по-близко до нас, отколкото обикновено се мисли.

В този период макрокосмическите отношения са въздействали върху физическия свят така, че това действие се отразявало в тези мощни физически катаклизми на нашата Земя, които застават пред нас като атлантска катастрофа и напълно изме­нят облика на Земята. Това е било най-силното физиче­ско преобразуване, това е било най-силното въздей­ствие от Макрокосмоса към Земята. Затова пък влиянието върху духа на човека от тази страна е било тогава най-малко; затова в този период по-малко значителни сили от йерархиите започват да оказват силно влияние върху човека, което по-късно постепенно намалява. Така че там, където духовете на Формата са оказвали мощно разтърсващо въздействие върху физическия свят, те не са имали толкова много време, за да въз­действат и на духа на човека, в следствие на което, фи­зическото като че ли избягало изпод краката на човека. Но затова пък по време на атлантската катастрофа човека е бил особено потопен в духа и постепенно навлязъл пак във физическия свят в следатлантското време.

Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното – най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си, че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има мяс­то обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, сил­но се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този мо­мент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година (59) от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарак­теризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят това, по какъв начин погледа на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отноше­ние към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после ч­рез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме, как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което­ намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски (60) , и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току що казах, се крият , например, и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи (61) . Цялата европей­ска история, особено разиграващото се меж­ду Изтока и Запада, станала възможна само благодарение на това, че зад нея стоят сили така, както сега ви го описах.

И така, можем да кажем: съществуват два пун­кта във времето, от които един може да бъде обо­значен, като Велик поврат на външен физи­чески план, другият пък – като преходен момент за всичко това, което е трябвало да гърми в мисте­риите. Но ние трябва твърдо да помним, че в действителност за всички тези неща съществуват и други закони, които се пресичат с глав­ните закони. И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на ве­лики откровения, че това време е било най-благопри­ятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии. След това той позволил да дей­ства върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа пър­вата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като ду­ховно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвремен­ност, а Тихо Брахе – в същото време е един от послед­ните, който улавя духовното зад външното естествознание. И Тихо Брахе е такава удивителна личност защото той вла­дее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на ве­ликите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман. Ние виждаме, как от спиритуалното природознание, което започва от 1250 година и което външно застава пред нас в такива умове, като Агрипа Нетесхаймски, посте­пенно се отделя това, което по-късно се превръща само във външно природно явление, тогава когато вътрешното, духовното, присъства в това тайнствено течение, което ни е известно като розенкройцерство. След това двата потока текат по-нататък.

Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността. Веднъж вече, прибли­зително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личнос­т от XV век , в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с оп­ределено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански (62) . Ако ние само го четем,– а него може не само да го четеш,– то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата, особено когато то се облича в математически форми. И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достиг­не това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение “Ученото незнание”, “Docta ignorantia”. Разбира се, с това не искал да каже, че той е осо­бено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост. Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че “ученото не­знание” е свръхученост.

След това, както знаете, той се родил отново,– при това в този случай много скоро, – като Николай Ко­перник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Ни­колай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Ни­колай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание. Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розен­кройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.

В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин (65) . Него постоянно посочвал дълбокия немски психолог и изследовател Шуберт (66) . Този Оберлин бил своеобразна личност и действал свое­образно на душите. Той бил ясновидец,– това само го споменавам, – и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал, какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобще­ство, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла . А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин – ро­мана на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само лич­ността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.

По такъв начин, ние виждаме,– и днес аз искам да предложа това на вашите души,– как, така да се каже, най-великото макрокосмическо въздействие от ми­ровите далечини върху човешките души е свързано с това, което може да се стане на най-малкото про­странство. Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите за­кони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархиче­ски същества. Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение. Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, про­явил се в чисто материалистичното течение. Ние често можем да забележим нещо подобно. И е ин­тересно да се види, как се редуват цикли на подем и спад в това, което се случва като история на човечеството.