Окултна история



бет7/7
Дата25.07.2016
өлшемі4.41 Mb.
#221368
түріЛекция
1   2   3   4   5   6   7

Забележки

Настоящото, първо на руски издание на “Окултна история” е подготвено на основата на излязлото в Дорнах/Швейцария пето немско издание от 1992 г. Последното, както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълн. събр. съч. на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили. Подзаглавието “Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука” е добавено от осъщественото от М. Я. Сиверс-Щайнер издание от 1925 г. Преводът направен в издателство “Дамаск” С.-Петербург е с използването на бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-те – 20-те години на XX в.

1.Днес, в лекцията по случай Рождество – в същия ден в Щутгарт е била изнесена лекцията „Празникът на зимното слънцестоене, символите на Рождество Христово и съзвучието на антропософския начин на мислене с общоприетия начин”

2.Платон (427–347 пр.Р.Х.)


3.Сократ (470–399 пр.Р.Х.).
4.Талес (ок. 624–546 пр. Р.Х.).

5.Перикъл (ок. 495–429 пр. Р.Х.).

6.…чак до героическата епоха – гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили харак­тера на епохата, завършила с излизането на гърците на аре­ната на историята към времето на Троянската война (1194– 1184 пр. Р.Х.).

7 .…който може да съди за такива неща по името ще разбере – името Гилгамеш се превежда като “бог – господар на огъня”.

8. Урук – така е наречен в Библията града на Гилгамеш (Бит. 10, 10) (Урук –в клинописните текстове). Урук-Урук бил голям град, ограден при Гилгамеш (ок. 2700 пр. Р.Х.) със стена дълга 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.

9.… напомня на една библейска сцена – Йоан 8:3–11.

10. Ксисуфр - гръцка форма на шумерското име Зиусудр (“Намерил живота в далечните дни”); в акад­ската версия на епоса - Утнапищим (също - Ной в Библията, Ману - в хиндуистката традиция).

11 Александър Велики (356-323 пр. Р.Х.)

12 ... целия личност - Рудолф Щайнер прави разлика между понятията личност (Personli-chkeit) и индивидуалност (Individualitat). Устано­вили се през Новото време те произлизат от римското словотворчество, и в западноевропейските езици съответстващите думи съдържат римската осно­ва. Съвременния антиковед Г. С. Кнабе определя различието между двете понятия по следния начин: “…фр. personne (и в още по-отчетливата форма personnalite), англ. personality означават именно личност в аспекта на нейните обществени проявления и дос­тижения. Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща “маска на актьора”, “съвкупност от външни обществени прояви на човека…”.

Думата “индивидуалност” се състои от основата на римския глагол divido (“разделям”) и отрицател­ния префикс in и етимологично значи “не-разделност”, т.е. неподдаващо се на по-нататъшно деление ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост, в интимната му същнос­т”

13 Аристотел (384–332 пр. Р.Х.)

14 …се основава Александрия – Александрия в Египе­т е основана в делтата на Нил от Александър Велики в 332 г. пр. Р.Х.

15. Теофил – патриарх на Александрия (385–412).

16. Кирил – племенник и приемник на Теофил в Александрийската катедра (412–444).

17.…орфически мистерии – тайнства, провеждани от тракийския поет и певец Орфей ( един от бодхисатвите в антропософския смисъл на понятието (бел.на Е.М.)), живял, по сведения на древните автори, две поколения преди Троянската война.

18.Ферекид от Сирос (ок. 584–499 пр. Р.Х.) – съвре­менник на “седемте мъдреци”, ученик на Питак и учител на Питагор. За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113.

19.Хипатия (Ипатия) (ок. 380–415) – философ и математик, глава на неоплатоническата школа в Александрия на границата на IV–V в.

20.Синезий (ок. 370 – ок. 413) – късноримски писа­тел-неоплатоник, в Александрия под ръководството на Хипатия изучава философия и точни науки.

21.Ранке Леополд, фон (1795–1886) – немски ис­торик от протестантското направление, официален историограф на Прусия.

22.Хердер Йохан Готфрид (1744–1803) – немски мислител, религиозен деятел и литературен критик. Основен труд: “Идеи към философията на историята на човечеството” (1784–1791;

23. Лесинг Готхолд Ефраим (1729-1781) – немски мислител, драматург и художествен критик. Рудолф Щайнер има в предвид заключителния пасаж от “Възпитание на човешкия род” (1780):

“…Този път, по който човешкия род се движи към своето съвършенство, трябва отначало да премине всеки човек (един по-рано, друг по-късно).

“Да премине в един живот? Нима може човек в течение на един живот да бъде чувствено възприемащ евреин и живеещ в духа християнин? Нима може в течение на един живот да излезе извън пределите на едното или другото?”.

Не, разбира се, не може! Но защо всеки човек да не пребивава в този свят повече от един път?

И не е ли затова толкова смешна тази хипотеза, защото е най-древната? Не защото ли разсъдъка на човека веднага я намира, докато училищната со­фистика внася в него разсеяност и слабост?

Защо да не предположим, че и аз съм направил тук някога всички тези крачки към самоусъвършенстването си, които могат да направят хората заради земни нака­зания и награди?

А друг път да направим тези,за които така ни помага надеждата за вечно въздаяние?

И защо да не се връщам толкова пъти, колкото ми е отредено за това, да придобия нови знания и нови навици? Нима веднага отнасям със себе си толкова, че да не си струва труда да се връщам?

Затова ли? Или защото забравям за своето предишно пребиваване тук? Блазе ми, ако забравям за това. Спомените за предния ми живот само биха възпрепятствали по подходящ начин да се възползвам от сегашния. И нима това, което трябва да забравя сега е забравено от мен навеки?

Или затова, че така бих загубил твърде много време? Да загубя? Но какво бих могъл да изпусна? Нима не ми е дадена вечността?”.

(Ежегодник на Философското общество на СССР. 1989– 1990. Човек и човечество: духовни традиции и перспективи. Москва., Наука, 1990. С. 263–264).

24.Хебел Фридрих (1813–1863) – немски поет и драматург. Цитираната от Рудолф Щайнер записка в дневника на Хебел гласи в превод: “Съ­гласно учението за преселението на душите, възможно е , Платон пак да седи на чина и да търпи побои затова, че не разбира Платон” (Фридрих Хебел. Из­брано. В 2 тома Т. 2. Пр. от нем. Москва, Искусство, 1978. С. 459).

25.“Орфей”на Соломон Рейнак –книгата на Рейнак имала повече от десет издания до 1911 г. във Франция, четири немски издания, в Русия е издадена през 1910 г.

26.Орлеанската Дева – Жана д’Арк (ок. 1410–1431), героиня от Стогодишната война между Англия и Фран­ция (1339–1453), завършила (в голяма степен благодарение на нея) с изгонването на англи­чаните от Франция и териториално разделяне на двете страни.

27.Франс Анатол (1844–1924). Рудолф Щайнер има в предвид книгата на А. Франс “Животът на Жана д’Арк”.

28.Гфрьорер Август Фридрих (1803–1861).

Писмото на Пърсивал, владетеля на Бонламиулка от 21 ю­ни 1429 г. се цитира по книгата на Гфрьорер “Geschichte des Urchristentum”, III Hauptteil, Stuttgart, 1838. S. 286.

29.Карл Плешивия (823–877) – крал на западните франки.

30.Скот Ериуген Йоан (ок. 810–877) – произхождащ от Ирландия (Scottia major), от 40-те год. на IX в. преподавал философия в училището към двора на Карл Плешивия.

31.Кант Имануел (1724–1804).

32.“Кръвта – съвсем особен сок” – цитат от “Фауст” на Гьоте, изнесен в заглавие на лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин от 25 октомври 1906 г. (издадена отделно в 1907 г., GA 55).

33 … вътрешно странстване на неговата душа – съгласно лек­цията на Рудолф Щайнер от 28 декември 1923 г.(GA 233), Гилгамеш изминал все пак далечен път, за да се състои това вътрешно странстване на душата: мистериите, в който той получил своего рода еквивалент на посвещението, се намирали, по указание на Щайнер, далеч от родината на героя – в областта Бургенланд на югоизток в съвременна Австрия

34. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса – “Апокалипсисът на Йоан”, цикъл от дванадесет лекции и една въвеждаща лекция е бил изнесен в Нюрнберг от 17 до 30 юни 1908 г. (ПСС т.104).

35.Вагнер Рихард (1813–1883).

36.Ханслик Едуард (1825–1904). Трактатът “За музикал­но-прекрасното” излязъл в Лайпциг в 1854 г.

37.Дюрер Албрехт (1471–1528).

38.Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век – върху това изказване за по-късна инкарнация на Хипатия хвърля особена светлина записка, направена от ръката на Щайнер в неговото тефтерче (арх. но­мер 523), където сред забележките, явно отнасящи се към ре­инкарнациите, редом до името на Хипатия е поставено името на Алберт Велики (1193–1280).– От забележките към дорнахското издание от 1992 г.

Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа. Станал монах в Ордена на доминиканците. Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург. Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици – Св. Тома Аквински.През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно. През периода 1263-1264 г. работил в подкрепа на кръстоносните походи. Преди всичко обаче се занимавал с научна дейност, интересувал се на практика от всички области на знанието – от мистика до минералогия. Отличавал се с откритост на ума. Напуска този свят през 1280 г. Канонизиран е през 1931 г. от Папа Пий ХІ.( Бел.от Е.М.)

39.Блаватска Елена Петровна (1831–1891). Откъс от “Тайната доктрина” е поместен в лекцията в немското лайпцигско издание (без указание за годината).

40. която лежи в промеждутъка меж­ду личността Енкиду и Аристотел – тук само упоменатата промеждутъчна инкарнация е разкрита в книгата на Маргарет и Ерих Кирхнер-Бокхолт “Die Menschheitsaufgabe Rudolf Steiners und Ita Wegman” (Dornach/Schweiz, 1976. S. 25–26): основавайки се на частни изказвания на Р. Щайнер, авторите на кни­гата назовават философа Кратил, ученик на Херакли­т Ефески. За Кратил е известно също, че е бил атинянин и учител на Платон.

41.… не много би било загубено … – Скепти­чното отношение към библиотечните фондове било свойствено, например, за Гьоте, едно от изказванията на когото в този дух, цитирано от Екерман, в цялото си значение би могло да принадлежи и на Рудолф Щайнер: “Заблужде­нията се пазят в библиотеките, истина живее в човешкия дух. Една книга поражда друга и така до безкрайност, за духа е радост съприкоснове­нието с вечно живите пра-закони, защото на него му е дадено да постигне най-простото, да разплита заплетеното и да прояснява за себе си неясното” (Йохан Петер Екерман. Разговори с Гьоте в последните години на неговия живот).

42.Аристотел е откривал древната тайна на мис­терията … – виж трактатът на Аристотел “За поетическото изкуство” (изд,Софи Р, 1993г.).

43.Прочетете при Платон – виж “Федон”.

44 … благодарение на дешифрирането на клинописното писмо – използвано от шумерите през IV хил.пр. Р.Х. писмо, знаците на което са имали вид на клинове, дешифрирано от Г.-Ф. Гротефенд в 1802 г.

45.Маутнер Фриц (1849-1923) –журналист, автор на изследвания в областта на езика.

46 …вавилонско стълпотворение – виж: Битие 11:1–9.

47.Флис Вилхелм (1858–1928) – медик, автор на тру­довете: “Der Ablauf des Lebens”. Leipzig, 1906 и “Vom Leben und vom Tode”. Jena, 1909.

48…един от учениците на Флис – Рудолф Щайнер ци­тира книгата на Ханс Шлипер “Der Rhythmus des Lebendigen”. Jena, 1909. S. 7.

49.Юлиан Апостат (Отстъпник) (331–363) – рим­ски император (361–363), направил опит за възстановяване на старите римски култове в империята в отстъпление от християнството, при Константин Велики заело мястото на старата римска държавна религия. Убит по време на персийския по­ход в 363 г.

50… тщеславния и отмъстителен император – в дорнахското издание на “Окултна история” от 1992 г. тук е добавено името на император Константин Ве­лики, в изданието от 1925 г. то отсъства. Между другото със стенограмата на дадения цикъл лекции, необходима за внасяне на корекции в текста, дорнахските из­датели не разполагат. В лекцията се има в предвид явно император Констанций II (337–361), син и приемник на Константин Велики, утвърдил се на престола на баща си след отстраняването на своите чичовци и гибелта на братята си. Неговата бездетност е послужила за причина , че наследници на престола по време на живота му се считали племенниците му, по-големия Гал и Юлиан. Но и Гал по заповед на Констанций бил убит (354 г.), Юлиан бил назначен през 355 г. за наместни­к на Галия, и бил провъзгласен в 361 г. от армията за император. Констанций се придвижвал бързо с войска срещу племенника си, но починал по пътя и Юлиан заел освободилия се трон.

51.Елевзинските мистерии – свещени празненст­ва в чест на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона, извършващи се ежегодно в Елевзин на 22 км западно от Атина като част от атинския общоградски култ.

“С празненствата били свързани и посвещенията. Символичното представяне на световната драма на човешката душа съставлявало заключителното действие на посвещението на мистите, което се предприемало тук.” (Рудолф Щайнер. Християнството като мистичен факт и мистериите на древността. Пр. от нем. Антр.изд. Д.Даскалов 1994 г. стр.89

52.Фридрих (Фредерик) II – датски крал (1559– 1588), наградил в 1576 г. Тихо Брахе в Зундския пролив, където Тихо си прави обсерватория.

53.Тихо Брахе (1546, замъка Кнудструп в областта Сконе, Швеция – 1601, Прага). Новата звезда в съзвез­дието Касиопея Тихо наблюдава от ноември 1572 г. в течение на две години; смъртта на султан Сюлейман била предсказана от Тихо в 1567 г., Дания Тихо напуска в 1597 г., от 1599 г. е в Прага в качеството си на придворен астроном на император Рудолф II.

54.Коперник Николай (1473–1543).

55.Кеплер Йохан (1571–1630).

56.Заратустра (авест. Заратуштра, гр. Зороастър) – основател на първата религия на Откровението и основа­тел на древноперсийската култура, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи – през 5067– 2907 гг. Пр. Р.Х.). По данни от изследванията на Рудол­ф Щайнер, са съществували седем Заратустровци. “Този Заратустра, за когото обикновено става дума е седмия. Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци” (Ру­долф Щайнер. Материали на езотеричната школа. ПСС 264. Ереван, Anthropos, 2004. C. 399). В исто­рията е известен последния от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото “вавилонско пленничество на евреите” в VI в. пр. Р.Х.

57.Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента – Безсмъртни Свети) – в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда. В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят име­на, съответстващи на високите добродетели, почи­тани в зороастрийския Иран:

Воху-Мана –Добри помисли Аша-Вахишта – Добра праведност Спента-Армаити – Свято благочестие Хшатра Ваирйа – Желана власт Хаурватат – Цялостност Амеретат – Безсмъртие. (по кн.: Бойс Мери. Зороастрийците. Вярвания и обичаи. Пр.от англ. М., Вост. литература. 1987. С. 32).

Удвояването на броя на Амшаспандите при Рудолф Щайнер в петата лекция на “Окултна история”, в сравнение с традицията Хат, се нуждае от пояснение.

В ред други лекции Рудолф Щайнер говори, както и Хатите, също за шест Амшаспанди, но в лек­цията от 14 октомври 1907 г. посочва удвояване на техните функции в качеството им на Управители на времето: “ То­зи вид съ­щес­т­ва се раз­де­ля на шест групи. Начело на те­зи шест гру­пи са пос­та­ве­ни шест глав­ни гения, ка­то шест регенти, шест предводители. Тези глав­ни съ­щес­т­ва от вис­шия астрал, от злат­ния план се на­ри­чат с раз­лич­ни имена. Персийското тай­но уче­ние ги на­ри­ча " Амшаспанди ". То раз­каз­ва за шест та­ки­ва Амшаспанди.

… Тези същества, ко­ито пер­сий­ци­те са на­ри­ча­ли Амшаспанди са по­-вис­ши ду­хов­ни същества, ко­ито управляват и вла­де­ят при­род­ни­те си­ли око­ло нас. Природните сили, те­зи си­ли ко­ито ка­рат рас­те­ни­ята да поникват, жи­вот­ни­те да виреят, чо­ве­ка да мо­же да живее, те­зи сили, ко­ито са око­ло нас и ко­ито на­ри­ча­ме светлина, топлина, електричество, маг­не­ти­зъм и т.н., нер­в­на сила, кръв­на сила, въз­п­ро­из­веж­да­ща си­ла - наречете ги как­то же­ла­ете - те не са прос­то без­ду­хов­ни сили. Суеверие е да се вярва, че то­ва са без­ду­хов­ни сили. Те са вън­шен из­раз на ду­хов­ни същности. Великите си­ли на би­ти­ето - светлина, въздух, топлина, електричество, а съ­що и химическите сили, ко­ито пре­ми­на­ват през света, са външ­ни­ят из­раз на дейс­т­ва­щи­те Амшаспанди и тех­ни­те войнства… В про­дъл­же­ние на шест месеца, ме­сец след месец Амшаспандите си прехвър­лят водачеството. Това е свър­за­но с пре­ми­на­ва­не­то на слън­це­то през два­наде­сет­те зо­ди­акал­ни знака. След все­ки шест ме­се­ца от­но­во на ред ид­ва един Амшаспанд и по­ема во­да­чеството, та­ка че ед­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на Амшаспанда се па­да през лятото, а дру­го­то през зим­ни­те месеци. Всяка го­ди­на един Амшаспанд ръ­ко­во­ди за пе­ри­од от два месеца, и в рам­ки­те на ръ­ко­вод­с­т­во­то му се сме­нят Изардите, те се сме­нят точ­но със про­мя­на­та на луната. Затова за да пре­ми­не през че­ти­ри­те си фа­зи и за да се вър­не в пър­во­на­чал­ния си вид Луната се нуждае от 28 дни. Цикълът на Луната оз­на­ча­ва гра­фи­ка на ра­бо­та­та на Изардите, ци­къ­лът на Слънцето - графика на во­да­чес­т­во­то на Амшаспандите.” (GA 101, 1987. с. 17–23). Обаче в петата лекция на “Окултна история” става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции. Проблема отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: “ Те са шест на бро­й, ­или ако при­ба­вим към тях и тех­ни­те ан­типо­ди­, мо­жем да ка­жем - дванаде­сет на брой и ре­гу­ли­рат и звездите, които са под­чи­не­ни на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой. …” (GA 149, с. 42). Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 ок­томври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заклю­чим, че “антиподите”на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Све­ти, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда.

58.Изарди – от авест. язати (“достойни за почитание”).

59.1250 година – за значението на тази година виж също лекцията в Кьолн от 21 януари 1911 г. (GA 130).

60.Агрипа (собств.Хенрих Корнелий) Нетесхаймски (1486–1535) – автор на трактата “За съкровената философия” и др. съчинения, човек с голяма уче­ност, разностранни интереси и занимания.

61. … кръстоносни походи – няколко вълни мощни военни експедиции на Запада, предприети от началото на XI век за освобождение на Светите Земи от нахлулите там селджукски турци. Последният от кръстоносните походи, осмият, бил организиран през 1270 г.

62.Николай Кузански (1401–1464) – изтъкнат мислител и църковен деятел от края на Средновековието, кардинал (1448), автор на трудове, оказали значително влияние върху философската мисъл на За­пад от XVI–XVII в. За съществуването на връзка между инкарнациите на Николай Кузански и Николай Коперник говори Е. П. Блаватска (виж.: Тайната Доктрина. Т. III. ). В този смисъл се изказва и Рудолф Щайнер в “Окултна история”. Обаче една година по-рано в представата за прякото и пълно превъплъщение на Кузански в Коперник той внася съществена корекция: “Действително, душевното тяло на Кузански било пренесено в Коперник, макар че, “азът” на Коперни­к е бил съвсем друг, от “азът” на Кузански” (Хайделберг, 21 януари 1909 г. GA 109/111).

63.… драма-мисте­рия “Вратата на посвещението” – първата от четирите драми-мистерии на Рудолф Щайнер (1910).

64.… към друго течение – подразбира се духовното течение на приемника на Гаутама Буда, бъдещия Буда –Майтрейя (в последното му въплътяване -Беинса Дуно, бел.на Е.М.), в задължение на когото, по пътя към заключителната му инкарнация в средата на IV хилядолетие, влиза възвестяването на започналото в XX столетие ново явяване на Христос на етерен план. Виж за това по-подробно „Новото появяване на Христос в етерния свят” (GA 118).

65.Оберлин Йохан Фридрих (1740–1826) – селски пастор, филантроп, мистик.

66.Шуберт Готхилф Хенрих, фон (1780–1860), неговата книга за Оберлин излязла през 1832 г.

Романът на Фридрих Линхард “Оберлин” излязъл в 1-во немско издание през 1910 г.

67.Есхил (525–456 пр. Р.Х.).

68.Виламовиц-Мелендорф Улрих, фон (1848–1931) – известен немски филолог-класик; имат се в предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.

69.Хераклит (ок. 544 – ок. 483 пр. Р.Х.).

70.…войните с персите – така наречените гръко-персийски вой­ни се водили през първата половина на V в. пр. Р.Х.

71.Анаксагор (ок. 500-428 пр. Р.Х.).

72.Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис – виж за тази поредица инкарнации в лекциите от 2 мая 1912 г. (GA 133), 17 септември 1912 г. (GA 139)

73. На някои от вас аз вече казах – виж лекцията от 17 ноември 1910 г. “ Човешкият дух и духът на животното” (GA 60).

74.Микеланджело Буонароти (1475–1564).

75.Натер Хенрих (1846–1892).

76.Ректорската реч на виенския професор Лоренц Мюлнер “Значението на Галилей за философията” произнесена в 1894 г.



77.Галилей Галилео (1564–1642).





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет