Открий радостта от това да се

“Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта” (Псалм 13:3). Съмнявам се, че Давид говори за физическа смърт. Буквално това се чете да “заспя съня на смъртта,” сравнение много подобно на депресия или някаква форма на духовно страдание.

Отчаянието често може да бъде видяно в лицето на някого. Гласът му може да звучи добре, но очите му го издават. Моя баща често можеше да разпознае дали аз или моята сестра сме болни просто като погледне в очите ни. Ако не изглеждахме добре “в нашите очи” ние вероятно не бяхме добре. Явно емоционалното страдание на Давид беше видимо забележимо. Той моли Бог да възстанови духовното искрене в неговите очи. “О, Боже, просвети очите ми с Твоята благодат и милост отново.”

Но беше заложено повече отколкото просто Давид да се чувства добре. Божието име беше поставено на карта! Давид се моли, ”О, ГОСПОДИ, не давай на врага никаква причина да хули Твоето име. Не им позволявай да се радват на моето заболяване и да клеветят Твоето име когато видят провала на Твоя слуга.” (Псалм 13:4).

Там е където вярата идва. Вяра в Бога когото сме виждали да действа в миналото обновява нашата надежда за бъдещето. Давид знаеше това. Така че той направи избор, същия избор, който ти и аз трябва да направим. Той реши да повери себе си на Божия залог за неумираща любов. Ако си чул само едно нещо в четенето на тази книга, нека това да бъдат думите на Давид в Псалм 13:5-6. Направи ги твои думи.

“Но аз се уповах на Твоята неизменна любов; сърцето ми ликува в Твоето спасение. Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен “ (курсивът е добавен).

Да, понякога Бог изглежда скрит от погледа. Неговото присъствие се чувства като отминал спомен. Неговата любов изглежда да се е изпарила под горещото лятно слънце. Когато това се случва, направи като Давид. Вземи се в ръце, и, противоположно на всяка фибра на твоето същество, която иска да казваш противното, заяви към небесата: ”Но аз се уповавам на Твоята неизменна любов! ”

Божията любов няма да се провали! Нито пък ще умре. Въпреки че е скрита от погледа, въпреки че е далеч от това, което ти усещаш, Божията любов към теб живее. Върви напред ако искаш и ме удари в носа! Аз мога да спра да те обичам (за момент), но Бог не.

Забележи как Давид реши да се радва в Божието спасение (избавление) въпреки че то все още не беше дошло. Давид е все още депресиран. Това е сякаш казва, ”О, Боже, аз се уповавам на Теб да създадеш обстоятелството когато аз да мога отново да погледна Твоите дела на избавление и да се радвам в спасителната Ти сила.” От това, което той си спомня за Божията вярност в миналото, се надига в неговото сърце спокойствие на очакване. “О, Боже, Ти Си го правил преди. Аз съм уверен, че ще го направиш отново, защото Твоята любов е непроваляща се!”

На една конференция в Бритън, Англия, през 1991, едно забележително свидетелство беше дадено от един пастор от Китай. Той е прекарал 18 години в затвор заради своята вяра. Ето един човек, който изглежда има всяка причина да се съмнява в Божията любов към него. Но той не се съмняваше.

Възложената му задача в лагера била да изпразва човешката помийна яма. Точно така. Това е точно, което си мислиш, че е! Бивайки атеисти, охраната на затвора оказали садистичен натиск давайки тази работа на християнския пастор, чиято вяра те презирали. Те никога не разбрали в какво благословение се обърнало това! Слушайте докато този забележителен мъж на Бога описва своето преживяване:

Тя беше повече от два метра широка и два метра дълга, пълна

с човешки изпражнения събрани от целия лагер. Някога тя беше

пълна, човешките изпражнения бяха държани докато са готови

и после бяха изравяни и изпращани на полетата като тор. Понеже

трапа беше толкова дълбок аз не можех да стигна дъното за да го

изпразня; аз трябваше да вървя върху купчините и да греба последователно

пластове човешки изпражнения, през цялото време дишайки силната

смрад. Охраната и всички затворници минаваха далеч поради смрадта.

И така защо се наслаждавах да работя в ямата? Аз се наслаждавах

на самотата. В трудовия лагер всички затворници обикновено са под

стриктен надзор и никой не може да бъде сам. Но когато работех в ямата

аз можех да бъда сам и можех да се моля на нашия Господ толкова

гръмогласно колкото се нуждаех. Можех да рецитирам Писанията,

включително всички Псалми, които все още помнех, и никой не беше

достатъчно близо за да протестира. Това е причината, поради която

се наслаждавах да работя в ямата. Също така аз можех да пея гръмогласно

химните, които все още помнех.

В тези дни един от моите любими беше “В Градината.” Преди да

бъда арестуван това беше моя любим химн, но в това време аз не осъзнавах

истинското значение на този химн. Когато работех в ямата аз познах и

открих чудесно взаимоотношение с нашия Господ. Отново и отново аз пеех

този химн и усещах присъствието на нашия Господ с мене.

Аз идвам в градината сам,

Докато росата е все още по розите;

И гласът, който чувам, стихващ в моето ухо,

Разкрива Синът на Бога.

И Той ходи с мен, и Той говори с мен ,

И Той ми казва, че аз съм негов;

И радостта, която ние споделяме докато се бавим там

Никой друг не я е познал.

Отново и отново докато пеех този химн в ямата, аз преживявах

присъствието на Господа. Той никога не ме остави нито ме

забрави. И така аз оцелях и ямата стана моята лична градина.

Това, което трябва да осъзнаем, обаче, е че това насърчение от Господа понякога ще идва в малки дози. То е винаги там, но не винаги е лесно да се различи от пръв поглед. Аз открих истината на това неотдавна в това, което смятам за забележителен пример на вечно насърчение.

Това беше време на духовна сухота. Аз бях депресиран, разочарован, и объркан. Най-лошото от всичко, Бог изглежда не Го беше грижа. Аз бях в скривалище и Той беше в скривалище, или поне така мислех. Тогава нещо се случи, което в началото ме озадачи.

Аз обядвах с един човек, който заедно със жена си и семейството си, живее и служи в Хонг Конг. Ние никога не бяхме се срещали преди този ден. Той никога не беше посещавал нашата църква и не знаеше нищо за мен или служението ми, в миналото или настоящето.

В хода на нашия двучасов разговор, ние дискутирахме редица важни въпроси отнасящи се и до неговата работа на мисионерското поле и до моето пастируване. Изненадващото нещо относно това, обаче, беше, че през целият ни разговор той споменаваше два, и само два, текста от Писанието. Не си спомням контекста на неговите коментари или какво ги подбуди, но той се обръщаше към пасаж в 1Йн., и после към друг в Исус Навин 3.

И какво от това? Ще ти кажа какво! Колко стихове има в Библията? Не знам точно колко, но вероятно има няколко хиляди. “Просто така се случи,” че двата текста, които той спомена бяха същите върху които бях планирал да говоря следващата неделя! Той нямаше представа, че аз щях да проповядвам върху 1 Йоан Неделя сутринта и върху Исус Навин неделя вечерта.

Сега, сметнете случайностите. Беше ли това просто съвпадение? Нямаше да бъде ако беше цитирал дузини текстове и беше включил отнасяне и към тези два. Те бяха единствените, които той спомена. Попитайте хората, които се занимават със случайности какъв е шанса това да се случи. Моето предположение е, че вие по-вероятно бихте спечелили държавната лотария отколкото да изберете точно двата текста, върху които щях да проповядвам тази седмица.

Защо се случи това? Аз се борех от дни опитвайки се да разпозная някакъв възвишен духовен символизъм в това, което беше неоспорим шокиращ инцидент. Тогава това дойде до мен. Аз съм убеден отвъд всяко съмнение, че това беше пример за Божието вечно насърчение във време когато Неговата любов беше скрита от погледа. Това беше Божия начин да каже ,”Сам, Аз все още съм тук. Аз все още съм загрижен. И противно на това, което ти чувстваш точно сега, Аз все още съм в контрол.”

Не знам защо Бог избра този подход. Вероятно Той го направи по този начин за да премахне всяко съмнение от моя ум, че това беше Той, който беше зад всичко това. Можеш да мислиш, че това е незначително. Можеш дори да мислиш, че аз съм завлякъл една проста случка напълно извън съгласуване или тълкувам повече една случайност отколкото тя действително е тук. Мисли каквото си искаш. Но ти грешиш.

Това, което се случи този ден в този ресторант по време на този разговор с този мисионер от Хонг Конг не беше нищо по-малко от щастливо откриване предназначено да насърчи моята тъжна и обезсърчена душа. Това работи!

Не мога да ти обещая, че Бог ще извърши точно същото за теб. Но мога да те уверя, че Неговата любов, дори във времена когато е скрита, ще снабди за твоята душа точно това, от което се нуждаеш за да те подкрепи през най-печалните изпитания. То може да бъде малко нещо, но ще бъде успешно.

Бог и забравящата майка
ТРУДНО Е за повечето от нас да си представим една майка, която изоставя своето дете. Но това се случва. Неотдавна полицията в Оклахома Сити, Оклахома, откри бебе на два дни в една кофа за боклук зад един жилищен комплекс. То беше обвито в отпадъчна торба, прикрита за да изглежда като многото изхвърлени боклуци. Простата мисъл за това предизвиква лековерие и запалва нашия гняв. Това е рядкост, но се случва.

Когато видях репортажа за този инцидент по вечерните новини, моя ум се обърна към Исая 49:14-16:

Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над

рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма

да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал (курсивът е

добавен).

Мелани беше сигурна, че съм я забравил. Тя се страхуваше, че съм напуснал къщата, изоставяйки я в тъмнината. Но аз бях само скрит, за момент. Радостта й се върна когато тя отново видя лицето ми и почувства прегръдката ми. Бог не е спрял да те обича. Ти може да не Го виждаш. Но Той не те е забравил.

Когато продължителни буреносни облаци скриват слънчевите лъчи, ние започваме да се чудим: Ще почувствам ли някога неговата топлина отново? Тогава ние си припомняме законите на природата и чакаме с надежда небето да се изчисти.

Божията любов към теб винаги свети ярко. Но ако облаци на болка и отхвърляне и срам за момент помрачат небето, успокой се уверен, че благите ветрове отново ще задухат силно и топлината на Неговата страстна любов ще обнови твоята замръзнала душа.

В предвкусване, продължавай напред и пей както правеше Давид. Продължавай напред и пей като този пастор в затворническата яма. Кой знае, дали просто няма да чуеш Бог да се присъединява към теб със Своята песен!

МАЙК ТРЯБВАШЕ ДА се довери на някого.Той беше уморен, но повече не можеше да го таи в себе си. Той се нуждаеше от силата, която идва от разбирането и насърчаването на друг християнин. Така че той разказа своята история на своя най-добър приятел, Джо.

Не беше лесно за Майк да се отвори и да разкаже на Джо за неговата борба със хомосексуални изкушения. Но той се довери на Джо. Освен това, той се нуждаеше някой да се моли за него. Той още не беше се предал на своите похоти, но се чувстваше отслабнал.

Джо обеща да запази тайната на Майк. Но не успя. Това беше дълго преди да изглежда като че ли всеки в града знаеше. Майк беше опустошен и вбесен. Едно доживотно приятелство се разби поради предаденото доверие.

Карла не можеше да си спомни колко голяма е била когато започнала злоупотребата. Тя се опитвала толкова дълго да я забрави, но като потопена плажна топка болезнения спомен отказвал да остане потопен под повърхността на нейната душа.

Терзанието било усилено от факта, че този, който злоупотребил с нея бил един чичо когото тя обожавала. Той се отнасял с нея като кралица. Той я е избрал за специално благоразположение и бил бърз да я защитава винаги когато някой заплашвал да я нарани.

“Как може някой когото обичам да се отнесе с мен по този начин? Аз му се доверявах, а той се облагодетелства от мен. Всички хора ли си такива?”

Тери бил верен като пословичното ловджийско куче. Мисълта да измами съпругата си никога не е минавала през ума му. Той никога не си е помислял, че ще й мине през ума да го измами.

Анжела твърди, че не е преследвала взаимоотношението. Но това не прави разлика и с Тери. Повредата е направена. След като Анжела си признала, Тери се свил в черупката си. “Ако не мога да разчитам на Анжела,” пита той, с насълзени очи, ”на кого мога да разчитам? “

След като съпругът на Сюзън починал от сърдечен удар, тя се обърнала към семейния счетоводител за финансов съвет. Тя никога не е била добра с цифрите. Съпругът й, Стиив, винаги се грижел за всичко. Тя дори не знаела колко пари имали.

Когато се разнесли новините, че счетоводителят е отклонявал пари в собствения си джоб, Сюзън се натъкнала на каменно дъно. “Как може някой да използва слабостта на една вдовица и нейните три деца? Какво ще правя сега? Аз съм разорена, и съм съвсем сама .”

Четири различни човека. Четири различни трагедии. Въпреки това всички те споделят едно общо нещо: Те поставят своето доверие в някой, който се оказва недостоен за доверие. Те залагат на характера на приятел и изгарят. Всичките четири човека са измамени. Всичките четири човека сега намират за почти невъзможно да се доверят на някого за нещо. Като резултат, и четиримата са напълно отчаяни.

Какво мислим, че ще направим когато нашето доверие е съборено? Към кого ще се обърнем когато най-близкия ни приятел се е отвърнал от нас? Това не са приятни въпроси, особено когато отговорите не идват бързо.

Всеки, в един или друг случай, е страдал от загубване на доверие. Хората са загубвали доверие в президента. Ние чуваме за кризи в доверието относно правителството. Доверието в характера и способността на нашите избрани длъжностни лица е било сурово разрушено. Хората не мислят много за нашата образователна система, и икономиката ги плаши много.

Ето ги истинските лоши новини. Когато разочаровани съпрузи и съпруги седят пред мен и ядосано заявяват, че никога няма да обичат отново докато този, който ги е предал се оказва недостоен за доверие, аз съм принуден да им кажа, че това означава, че те въобще никога няма да обичат. Истината е, че никой не е достоен за доверие.

Аз не съм скептичен, просто съм реалист. Ние всички сме грешници. Никой, дори най-зрелите християни, не могат да гарантират, че винаги ще бъдат там, никога няма да излъжат, винаги ще пазят тайна, и никога няма да се заблудят.

Ако си решил никога отново да не обичаш или да даваш докато някой човек не стане напълно достоен за доверие, ти си обречен на живот на себезащитно подозрение и друго разрушаващо манипулиране.

Така че какво да прави човек? Какво да прави един християнин? Ако никой не е непогрешимо достоен за нашето несъмнено доверие, накъде да се обърнем? Към кого в края на краищата да погледнем? В какво да поставим нашата надежда?

Вие трябва да сте прочели със затворени очи (как може някой да направи това?) без да знаете накъде ви водя. Отговора е очевиден. Единственото нещо в живота или смъртта, което заслужава нашето доверие е Божията любов. Долара може да се покачва или да пада, нации могат да залитат на ръба на унищожението, здравето може да се подобрява или да се влошава, но през всичко това увереността на Божието дете би трябвало да стои непроменлива и неповлияна, защото Божията любов никога не се проваля.

Три пъти в Псалм 33 ни се казва за Божията “непроваляща се любов.” Банките се провалят. Бракове се провалят. Но Божията любов към нас не се проваля. Когато всичко и всички потъват, псалмиста ни уверява, че “земята е пълна с Неговата (Божията) непроваляща се любов” (ст.5). Очите на Господа, ни казва той, са “върху тези чиято надежда е в Неговата непроваляща се любов” (ст.18). Неговата молитва отива точно да мястото: “Нека Твоята непроваляща се любов да почива върху нас, О, ГОСПОДИ, както се надяваме на Теб” (ст.22).

Вероятно Йоан има предвид, че “Бог е любовник.” Това звучи малко по-безпристрастно отколкото “Бог е любов.” Любовта е това, което Бог чувства и върши, не само това, което Бог е. Аз нямам проблем с това.

Каквото и да е точното намерение на Йоан казвайки, че Бог е любов, минимално той има предвид, че любовта е вечно и съществено качество на Божието съществуване и действие. Следователно, Бог никога няма да спре да обича (извинявам се за двойното отрицание). Божията любов е неизменна защото тя е Божия любов. Божията любов ще се провали когато Самия Бог се провали. Както казах в една по-предна глава, докато Бог живее, Бог обича.

Може ли нещо да бъде по-достойно за нашето доверие от това, което трае винаги? Ако Божията любов никога не се проваля, къде е най-добре да поставим нашата вяра? За разлика от “приятеля” на Майк, чичото на Карла, Съпругата на Тери, и счетоводителя на Сюзън, Божията любов идва с гаранция.

Каквото и да се случва в този свят, който и да ти обръща гръб когато се стигне до критичния момент, ти можеш да бъдеш сигурен за това: Този чието упование и надежда и увереност е в непровалящата се любов на Бог никога няма да се посрами.

Това е, за което се отнася Псалм 33. Той е написан за да напомни на теб и на мен, че има едно убежище, което е недостъпно за разочарование и предателство. Ти може да мислиш, че напълно си изчерпал доверието си, но колкото и малко да ти е останало, вложи го в непровалящата се любов на един не умиращ Бог.

Има добри причини за това увещание. Псалмиста не прави само шум или да пише привлекателна поезия. Има няколко неща, които той ни казва за Самия Бог, които правят това действие на доверие крайно приемливо. Нека да ги погледнем.
Божиите неопетнени принципи
Защото словото на ГОСПОДА е право и цялото Му дело

• 
  в истина. Той обича правда и правосъдие, земята е пълна
  

-Псалм 33:4-5

Когато чувам Бог да казва, ”Сам, обичам те,” аз се подслонявам под факта, че “словото на ГОСПОДА е право и истинно.” Другите могат гръмогласно да заявяват своята обич към мен. Те могат да се кълнат до смърт, че нищо няма да намали тяхното посвещение към мен. Надявам се, че са честни. Но аз знам, че Бог е, защото “Той е верен във всичко, което върши.”

Чрез словото на ГОСПОДА бяха направени небесата и

цялото им войнство – чрез дъха на устата Му. Той морските

води събира като куб и бездните прибира в съдове. Нека

се бои от ГОСПОДА цялата земя, нека се боят от Него

всичките жители на света! Защото Той каза и стана; Той

заповяда и се утвърди.

-Псалм 33:6-9

Но Бог говори и то става! Толкова е лесно (по-лесно) за Бог да създаде всичко от нищо както е за теб да изречеш една дума. И така това е Богът, който подтиква към увереност! Бог казва Бъди! И става! Бог каза Светлина! И стана светлина! Земя! И стана земя; Цветя! и станаха цветя; Крави! И се чу първото му!

Този Бог на сила е този в чиято любов ние намираме убежище. Един анонимен псалмист заявява за себе си и за нас, че “който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия. Ще казвам на ГОСПОДА: Ти Си моето прибежище и моята крепост, моят Бог, на когото се уповавам” (Псалм 91:1-2).

Не много далеч от къщата, в която израснах в Шавни, Оклахома, има една област наречена Горите Бродуей. Тя трудно може да бъде класифицирана като гора, но за едно 9 годишно момче изглежда голяма и обширна като големите, тъмни джунгли на Африка.

Аз обичах да играя в Горите Бродуей. Приятелите ми и аз построихме малко грозно и тайно място за среща там, използвайки такива материали каквито можехме да отмъкнем. Ние събрахме няколко изоставени шперплата, покрихме ги с клони, и си направихме скрито клубно помещение. Всичко, което искахме беше да намерим убежище от родители, големи сестри, и по-големи момчета в махалата, които ни биеха. Беше велико.

Това е, за което Псалм 91:1-2 говори: тайно скрито място, намирайки убежище и защита от врагове; обитавайки в безопасност и сигурност. Но не в някоя лошо конструирана колиба. Нашата духовна крепост е Самият Бог! Той е нашето скрито място. Давид казва приблизително същото нещо в друг псалм:

Колко голяма е добрината Ти, която Си запазил за онези, които

Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб,

пред човешките синове! Ще ги скриеш под покрова на присъствието

Си от човешките кроежи; ще ги запазиш тайно в шатър от

препирането на езици.

-Псалм 31:19-20

И отново:
Защото Ти ми стана прибежище, здрава кула пред врага. Ще

живея в Твоя шатър вечно, ще прибягна под защитата на Твоите

криле.

-Псалм 61:3-4

За кого е това? То е за този, който “обитава” в прибежището на Всевишния. Живееш ли в Божието присъствие всеки ден, или просто Го посещаваш за един час в неделя? Обещаните благословения на този псалм не са за тези, които понякога бягат при Бог за помощ когато са в неприятности. Нито е за постоянните, които от време на време се молят. Бог е убежище за тези, които постоянно търсят своя дом в Него.

Нека да се върна към Горите Бродуей за момент. Накрая, приятелите ми и аз трябваше да напуснем нашата тайна крепост. Комфорта на нашата дървена къща траеше само за кратко. Дойде време за нас да изплуваме от потайността на нашето скривалище и да се върнем в реалния свят.

Но това никога не се случва с тези, които търсят прибежище във Всемогъщия. Бог е нашето постоянно убежище докато сме на работа или на училище или където и да е. Ние никога не трябва да напускаме Бог и да си отиваме в къщи. В Него и в Неговата любов е където ние се движим и живеем и имаме нашето съществуване.