Открий радостта от това да се

Поразително откритие

Псалм 103 винаги е бил един от любимите ми. Чел съм го десетки пъти, но едва на скоро видях нещо, което ме порази. Виж с мен 10-13 ст.

според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от

земята, толкова е голяма нежната Му загриженост към онези,

които се боят от Него. Колкото отстои изток от запад, толкова

е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща има

състрадание към децата си, така Господ има състрадание към

онези, които се боят от Него.

-NAS
Колко високо е небето от земята? Милион мили? Билион? Трилион? Изпробвайте безкрайност! Ако можеш да определиш Божията милост към теб и мен, това се отнася за това колко близо може да дойде някой за проумяването на това. Дори тогава определянето на пространството е незначително в сравнение с непонятното протягане на Божията любов.

Нека да опитаме отново. Ти отиваш на изток, а аз отивам на запад, не на земята, но в пространството. Не спирай. Сега, кога мислиш, че ще се видим отново? Глупав въпрос, нали? Отговорът, очевидно, е никога! Това е точно кога ще видиш вината от твоя грях отново: никога! Хвани си дъха, и нека да го направим още веднъж.

Аз говоря на майки и бащи сега. Колко обичате своите деца? До каква степен ще ги защитавате и ще снабдявате за тях? Колко дълбоко е вашето състрадание когато те са наранени? Умножете това по завинаги. Такова е Божието състрадание към тези, които се страхуват от Него.

Какво е това нещо, което прави трудно за вярване, че нещо от това е истина? Аз мога да отговоря само за себе си, но за мен това е, което знам за собственото ми сърце. Всеки момент от всеки ден аз се изправям пред грозотията на моята душа, моята склонност да се отклонявам от Бог, моята безчувствена загриженост за никой друг освен за мен, и това ме отвращава. Така че какво трябва да мисли Бог? Въпреки всичко, Той е всезнаещ. Той ме познава много по-добре отколкото аз познавам себе си. Той вижда греховете, които аз удобно отхвърлям. Той знае “мислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12, NAS), и това ме плаши. Мислейки за Божието мислене относно мен това заплашва да прекатури всичко, което псалмиста е казал. Но тогава идва 14 ст. на Псалм 103. Дори сега когато чета това, аз се боря с неверие: ”Защото Той познава нашия състав, Той не забравя, че ние сме само пръст” (NAS).

Единственото основателно нещо изглежда е, че Божието познаване на моя “състав” ще прекрати всяка надежда за интимност с Него. Как може Бог да се приближи близо до мен, когато ме познава? Понеже мислим по този начин ние бягаме от Бог вместо към Него когато съгрешим. Все пак погледнете внимателно това, което псалмиста казва: Това е защото Бог не забравя, че ние сме само пръст, че Той ни обича, прощава, и показва състрадание. Аз знам, че това звучи страшно нелогично. Обикновеното чувство ни казва, че Божието познаване на това кои сме ние трябва да го пропъди от нас. Но Псалм 103 казва точно обратното!

Не пропускайте малката дума “защото,” която е в началото на 14 ст. Каква шокираща малка дума. Това е само една дума, но тя ще обърне цялото ти схващане за това кой е Бог и как Той се отнася към теб с главата надолу. Земният ми ум ми казва, че именно защото Бог познава моя състав, Той няма да иска да има нищо общо с мен. Същественото и специфично чувство на вина в греховната склонност на нашите души е самото нещо, което ние мислим, че прави невъзможно за Бог да чувства нещо друго освен отвращение когато ни гледа. Но псалмиста казва, че понеже Бог има такова знание Той избира да не ни въздава според беззаконията ни, но по-скоро да ни залее със Своята милост, състрадание и прощение.

Ти си пръст. Аз съм пръст. Ние всички сме крехки, лесно забравящи, неблагодарни, слаби, ограничени създания, създадени от пръстта на земята. Все пак по-лошото е, че когато се смесим в реалността на греха, нашата пръст се превръща в тиня. Бог знае всичко това, и поради тази причина показва загриженост без мярка и милост завинаги. Може да не изглежда прекалено изискано да се прави това, но всичко, което мога да кажа е, ”Уоу!”

Едно слово на предупреждение, обаче. Нищо от това не означава, че Бог одобрява нашия грях, но само че Неговата любов е по-велика от нашия грях. Нашата слабост и окаяност не са бариера за Неговата суверенна благодат. Павел казва същото нещо в Римляни 5:6-8. Той предвижда, че някои от неговите противници биха използвали тази великолепна истина за да оправдаят своята слабост. Означава ли тази идея за Божията любов, която откриваме в Псалм 103, Римляни 5 и другаде, че ние трябва “да продължаваме в грях така че благодатта да може да се увеличи?” (Римляни 6:1, NAS). Не дай Боже! ”Нека никога да не бъде!” заявява Павел. ”Как ние, които сме умрели за греха все още ще живеем в него?” (Римляни 6:2, NAS).

Разделителната точка е това: Твоето знание, че Божието познаване на теб Го придвижва към състрадание би трябвало да те придвижи към предаване. Всичко по-малко от това е неприемливо.

Някои все пак могат да намират това за твърде тежко за да го преглътнат. С Карен беше така. ”Има просто твърде много сблъсквания срещу това,” казваше тя, на границата на отчаянието. Имаше време когато и аз се борех с това, докато Джон Пипър ми показа, че Самият Бог предприе стъпки за да победи всяко препятствие.

Питам аз, ”Можете ли да усетите чудото от това днес – че Бог се радва за вас с гръмогласно пеене?”

“Не,” казвате вие, ”Не мога, защото съм толкова виновен. Аз съм недостоен. Грехът ми е толкова голям, и осъжденията срещу мен са толкова много. Бог никога не може да се радва за мен.”

Но аз казвам, “Разгледай Софоия 3:15. Бог предвижда твоята колебливост. Той разбира. Така че Неговия пророк казва, ‘Господ е отменил Своите осъждения срещу теб’ (NAS). Не можеш ли да усетиш чудото от това, че Господ тържествува за теб с гръмогласно пеене днес, въпреки че си съгрешил? Не можеш ли да усетиш, че обвинението е било вдигнато защото Той нарани Собствения Си Син вместо теб, ако само повярваш?”

“Не,” казваш ти, “Не мога защото съм заобграден от врагове. Препятствията ме притискат от всяка страна. Има хора, които никога няма да ми позволят да вярвам това. Има хора на работа, които биха направили живота ми жалък, ако Бог беше мое съкровище. Има хора в моето семейство, които биха ме отлъчили. Имам приятели, които биха направили всичко за да ме съборят долу. Аз никога не мога да продължа във вярване. Бих имал толкова много врагове. Опресията би била твърде голяма за да я понеса. Никога не мога да направя това.”

Но аз казвам, ”Разгледай Софония 3:17, ’Господ…е…воин’ (NAS) който дава победа; и ст.19, ’В онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват,’ казва Господ; и ст.15, ’Той изхвърли неприятелят ти’ (NKJV). Можеш ли да усетиш чудото от това, че Бог прави всичко, което е необходимо да се направи за теб за да се наслаждава със Своята наслада за теб? Можеш ли да видиш, че враговете и угнетителите не са толкова силни за Бог? Нищо не може да Го спре когато той тържествува за теб с гръмогласно пеене. Можеш ли да видиш чудото от това сега? Можеш ли да повярваш, че Той се радва за теб?”

“Не,” казваш ти , ”все още не мога, защото Той е велик и свят Бог, и аз се чувствам, че Той сякаш е далеч от мен. Аз съм много малък. Аз съм никой…”

Но аз казвам , ”Разгледай Софония 3:15, ’Царят на Израел, Господ, е сред тебе’(NAS); и ст.17, ’Господ, твоя Бог, е сред тебе’ (NAS). Той не е далеч от тебе. Да, съгласен съм, че това разколебава въображението и разтяга правдоподобността почти до разрушаващата точка – че Бог може да присъства лично при всеки, който идва при Него и вярва в Него. Но кажи на себе си, отново и отново, ’Той е Бог! Той е Бог! Какво ще спре Бог да бъде близо до мен, ако Той иска да бъде близо до мен? Той е Бог! Той е Бог! Самото величие, което Го прави да изглежда твърде далечен за да бъде близо е величието, което Го прави способен да прави това, което Го удоволства, включително да бъде близо до мен…’”

Но все пак ти казваш, ”Не, ти просто не разбираш. Аз съм жертвата и слугата на срама. Бил съм безкрайно подценяван от моите родители…бил съм осмиван и заплашван и манипулиран и оклеветяван. В този пашкул от срам дори пеенето на Бог звучи слабо и далечно и нечетливо. Като че ли моят срам ме е направил глух за щастието на някой с мен, особено на Бог. Не мога да го усетя.”

Но аз казвам , ”Аз съм сигурен, че не чувствам всичко, което ти чувстваш. Не съм преминал през това през, което ти си преминал. Но Бог не е незапознат със срама. Невероятен срам беше отрупан върху Неговия Син (Евреи 12:2), ужасно оклеветяване, повтарящо се подценяване, дори от Неговите съграждани (Матей 13:55-58). Следователно, ’Ние нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи’ (Евреи 4:15). Знам, че никога няма да ходя в твоите обувки. Няма да живея със семейството, с което ти живееш.

“Но Исус знае. Той усеща това с теб. И най-доброто от всичко е, че Неговия Баща казва, точно тук в Софония 3:19, ’Аз ще спася куцата и ще събера изгонените, и ще обърна техния срам в хвала и слава по цялата земя’ (NAS). Не е ли изненадващо колко добре те познава Бог? Можеш ли да почувстваш топлината на Неговото сърце когато Той снабдява всеки въпрос, който имаш? Не чуваш ли все още пеенето на Бог като си се приближил?”

Това е, за което се отнася тази книга: Чуване в твоето сърце небесната ария на Божията необяснима любов към теб. Той не просто казва това. Той не просто го пише. Той не просто казва на други, които се връщат да ти предадат това слово. Бог ти пее, ”Аз те обичам, о, как те обичам! Дете Мое, Аз те обичам!”

НЕ СЕ СМЕЙТЕ, но аз предложих на моята съпруга на първата ни среща. О, добре, продължавайте и се смейте. След 25 години брак това все още ме удря наивно.

Това в същност не беше предложение за женитба; то беше повече изказване на мнение за последствието, че бях убеден, че Бог ме беше запознал с момичето, за което се предполагаше да се оженя. Ан все още й доставя страшно удоволствие да разказва на хората за това. Ако сте спрели да се смеете можем да се придвижим на сериозната част на историята.

Истината е, избирането на другар в живота не е смешен въпрос, по-специално ако човека когото сте избрали казва не! Аз съм вечно благодарен, че Ан каза да! Тя е всичко, което някога съм желал в една съпруга – и дори повече.

Моето посочване е просто това: Аз помолих Ан да се омъжи за мен (на нашата първа среща и след това отново година по-късно) защото бях убеден, че тя ще бъде най-добрата съпруга, за която някой мъж е мечтал. Никога не е влизало в ума ми да предложа брак на друга жена, която съм срещал или съм познавал. Ан беше мила, чиста, нежна, любяща, и цялостно посветена – първо на Бог, и второ на мен. Двадесет и пет години брак не са я променили.

Това е причината защо аз чета старозаветната история за Осия с разтърсване и удивление. Осия може да е живял преди 270 години, но неговата идея за брака не е била много различна от моята. Както повечето други мъже, той искаше съпруга, която да е вярна, чиста, нежна и любяща. Той не получи такава .

Осия се ожени за проститутка. Съпругата на Осия, Гомер, беше блудница, проститутка. Тя беше невярна, неблагодарна, невярваща, и не любяща. Защо, тогава, той се ожени за нея? Защото Бог му каза да направи това.
Иди, вземи си блудна жена и добий чада от блудство; защото

земята извърши твърде много блудства, като се отклони от

Господа.

-Осия 1:2

И така Осия се ожени за проститутка. Той осинови децата, които тя беше заченала от неморални срещи (Осия 1:2). После тя роди на Осия три деца, които Бог също използва за да илюстрира дълбочината на греха на Израел.

Аз съм очарован за причините, които хората дават за да нарекат децата си по начина, по който се казват. Често имената са избрани така че родителите се надяват да внушат сигурност в техните деца. Други родители избират имената, които са модерни по това време. Аз съм щастлив да бъда кръстен на моя дядо.

Баща ми веднъж ми разказа за едно семейство в неговия роден град, което кръстило 6-те си деца Виктор, Вада, Вида, Велда, Вестер, и Вернон! Един мой приятел, сравнително заинтересован от алитерация, избра библейски имена за своите седем деца.

Когато Бог наименува потомството на Осия и Гомер, Неговото решение беше оформено от уроците, на които Той искаше да научи Израел. Така първородният, син, беше наречен Езреел, което означава “Бог разпръсква .” Това ясно посочва осъждението, което ще сполети Израел. Второто дете беше дъщеря, Ло-Рухама, което означава “не помилвана.” Третото дете, друг син, беше наречено Ло-Амми, ”не мой народ.”

Бракът и майчинството не направиха нищо за да уталожат смесените страсти на Гомер. Тя изневери на Осия. Тя му обърна гръб, отблъсна любовта му, и се предаде на прелюбодеяние.

Любовта, както почти всичко друго, със сигурност има своите граници. Кой би посмял да говори лошо за Осия, ако той беше се развел с Гомер заради нейната изневяра? Но той не го направи. Божията любов, символично изразена в постъпката на Осия, различна от всичко друго, съсипа плесена. Действително, това разтегли границите на лековерието.

Как мога дори да започна да описвам любов толкова дълбока, че да преследва една постоянна блудница дори когато тя се стреми към забранени удоволствия в ръцете на своя любовник? Все пак това е точно това, което Бог каза на Осия да направи!

че е залюбена от мъжа си, е прелюбодейка, също както

Господ люби израилтяните, при все че гледат към чужди

богове и обичат пити с грозде. И тъй, аз си я откупих за 15

сребърника, за кор и половина ечемик. И казах й: Остани

при мене за дълго време; недей да блудстваш и не бъди

жена на друг, така и аз ще бъда за тебе.

-Осия 3:1-3

Освен това, заплашителните подразбирания в имената на техните деца бяха благосклонно променени в благословения. Силата на Божията любов е такава, че Езреел вече не означава “Бог разпръсква,” но “Бог посажда” (Осия 2:22). Ло-Рухама става Рухама, ”помилвана.” И Ло-Амми става Амми, ”Мой народ.”

Не правете грешка. Изкупителната любов на Осия към Гомер, която е, на Бог към Израел, беше предвещание за Божията любов към църквата, към теб и мен. Позволете ми да бъда откровен: Ти и аз сме духовни прелюбодейци. Ние заслужаваме вечно отделяне в дълбочините на ада. Но “в това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога [нито пък Гомер Осия], но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни” (1 Йоян 4:9-19).

Гомер беше откупена от Осия за 15 сребърни шекела и за кор и половина ечемик. Бог ни изкупи чрез скъпоценната, неопетнена кръв на Своя любим Син, Исус Христос (1 Петрово 1:18-19)! Действително, ”Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8; Йоан 3:16; Галатяни 2:20; Ефесяни 5:2).

Просто изпращайки Исус на света трудно можеше да бъде тълкувано като действие на безподобна любов. Но изпращайки Го да умре като изкупителната цена за душите на мръсни духовни прелюбодейци като теб и мен е любов без мярка.
Защото Бог толкова възлюби света
ЙОАН 3:16, СИГУРНО най-известния стих в Библията, посочва ясно това. За жалост сякаш мнозина пропускат значението на този текст напълно.

Ние често говорим, че Божията любов е велика защото тя се протяга към всеки човек, който някога е живял.” Само помислете, ”за това което е казано,” за множествата от мъже и жени, които са се трупали по лицето на земята. О, колко велика трябва да е любовта на Бог за да прегърне в ръцете Си това неизброимо множество от хора.”

Но аз не съм сигурен. Аз не съм убеден, че ние сме научили много за Божията любов чрез преброяване на хората. Божията любов е възхвалена не когато питаме колко? Но когато питаме какви? Така че, въпросът не е количеството, а качеството. Природата на хората, които Бог обича е решаваща, не техният брой.

Връхната точка на Йоан 3:16 е, че Бог възлюби света. Контраста е морален, не математичен. Разликата между Бог и света не е, че Той е един, а те са много. Посочването, което Йоан прави е, че Той е свят, а света е грешен! Това е, което прави Неговата любов към света толкова поразителна.

Божията любов към света е удивителна защото Обичащият е праведен, а обичаният не е. Този, който обитава в непристъпна светлина влезе във владението на тъмнината. Праведният умря за неправедният (1 Петрово 3:18). С други думи, ние се възхищаваме на Йоан 3:16 защото ни казва, че Бог възлюби моралната противоположност на Самия Него.

Когато апостол Йоан използва термина “свят,“ и тука и във всичките си писания, той го описва като грешен, отделен, и отчужден от Бога, и като предмет на Неговото проклятие. Светът е отвратителен защото е опровержението на всичко, което е свято, добро, праведно, и истинно. Света е тази система на падналото човечество разглеждана не в термините на нейния ръст, но като сатанински управляван бунт във война срещу царството на Христос.

Посочването, тогава, е не че света е толкова голям, че изисква всичката любов за да бъде обичан целия. Посочването е, че света е толкова лош, че се изисква удивителна любов за да се обича въобще.
Сквернословието на кръста
ЛЮБОВТА НА Господ Исус Христос към Неговата невяста, църквата, никъде не се вижда по-ясно от ужасите на кръста, които Той с желание издържа заради нея. Мнозина, обаче, не знаят почти нищо за кръста и за неговото значение като знак за Божията любов. Ние пеем за кръста. Ние го носим увиснал на нашия врат. Ние го рисуваме на върха на нашите църкви, но аз се чудя колко наистина разбираме какво означава това да се каже, че Исус беше прободен на един такъв кръст.

Няма избягване на факта, че почти 2 000 години на набожна християнска традиция и религиозно изкуство до голяма степен са култивирали кръста. Кръста на Исус е бил уравновесен и лишен от първоначалното му значение. Няма значение какво ти и аз мислим че знаем за разпъването като средство за смъртно наказание, кръста просто не означава същото за нас днес както за тези, които са били свидетели на сцената когато Исус беше прикован на него.

Спомням си когато щата Оклахома екзекутираха първия си затворник осъден на смърт след като Върховния Съд го осъди на смъртно наказание. Спора беше силен и беше фокусиран главно на най-“човешкия” начин да се нанесе смърт. Беше направено всякакво усилие да се сведе до минимум човешката болка и да се намали всеки унизителен или поставящ в неудобно положение фактор. Електрическия стол тогава беше заместен със смъртоносна инжекция.

Това не винаги е било по този начин. В древния свят разпятието било употребявано точно защото било безподобно в своята способност да причини болка и продължителна агония, точно защото било унизително и поставящо в неудобно положение.

Това идва напълно като изненада за много хора когато открият, че четирите Евангелия не казват почти нищо за разпъването на Исус. Във всичките 4-ри разказа за Неговата смърт, ние четем просто, че “те Го разпънаха” (Матей 27:35; Марк 15:24; Лука 23:33; Йоан 19:18).

Причината е, че хората в първи век са били всички мъчително запознати с детайлите на разпъването. Не е било необходимо за писателите на евангелието да бъдат по-точни отколкото са били.

Всеки ден когато напускам църквата за да си отида в къщи аз минавам покрай много складове, ресторанти, и газ станции. Нищо необикновено. Нищо дразнещо. Точно така, хората в дните на Исус са затваряли магазините си, тръгвали са към в къщи, и често са минавали край редица от разпънати жертви. Те знаеха всичко, което искаха да знаят за тези ужаси.

Какво точно виждаха те? Те виждаха кръстове в различни форми: някои във формата на Х, във формата на Т, и често най-обичайната форма t. Краката на жертвите не били на повече от една две стъпки от земята, давайки възможност на уличните кучета да се хранят с трупа. Един древен автор пише:

Наказани с разтворени крака, те виждат кола като тяхната зла

участ; те са завързани и приковани за него в най-горчивото

мъчение, пагубна плячка за птиците и зловещи остатъци за

кучетата.

Десния пищял на човека, най-голямата от двете кости в долната част на крака, е бил жестоко счупен на големи, остри тресчици. Въпреки че тази жертва е била окачена чрез гвоздеи през китките, възможно е някой да бъде окачен чрез гвоздеи през дланите, противоположно на това, което някой е казал. Ако гвоздеят влиза в дланта през вдлъбнатината на дланта той не счупва никоя кост и позволява да се издържат няколко стотин паунда.

Често малък чеп или къс дърво, наречен седекула, бил поставен по средата на вертикалната греда, осигуряващ някаква седалка. Неговата цел била да предотвратява преждевременното грохване. С други думи, той бил предназначен да удължава агонията на жертвата .

Все още бушуват спорове за точната причина за смъртта на Исус. Някои спорят, че Той е умрял от пръсване на сърцето. Други настояват, че е било загуба на кръв, докато удар изглежда най-вероятен.

Трудно е да си представим по-отвратителна форма на смъртно наказание. Ако някога е имало ядрено престъпление, това е било разпятието. Историците намират за странно иронично, че Юлий Цезар е бил акламиран като милостив към своите врагове в това, че той нареждал техните гръкляни да бъдат прерязвани преди разпъването за да им спести неописуемото страдание от продължителната агония на дървото.

Тук е където повечето християни спират, ако въобще стигнат до там. Осъзнавам, че такива описания не са приятно четиво. Но ако всички вие знаете за физическата болка, която причинява кръста, вие вече ще разбирате дълбочините на Христовата любов. Нека да ви обясня.

В 1Коринтяни Павел описва посланието на кръста като “глупост” за невярващите езичници и като “препънка” за отхвърлилите Христос юдеи (1:18,23). Имал ли е предвид Павел, че кръста е интелектуално несвързан, както да се каже, че две плюс две е равно на пет? Внушава ли той, че кръста е религиозно нелогичен, като да се каже, че спасението е и чрез благодат и чрез дела? Не. Посланието за прощение чрез кръста на Христос е глупост поради това, което кръста е означавал за древния свят. Той е бил олицетворение на най-лошата от човешките сквернословия.

Някой веднъж е бил помолен да дефинира скверен. Той отговорил, ”Аз не мога да го дефинирам, но аз го познавам когато го видя!” Аз съм съгласен. Когато се сблъскаме с нещо скверно ние преживяваме интуитивна отвращаваща реакция. Нашето чувство за лично достойнство е наранено; благоприличието е омърсено; и ние чувстваме емоционално терзание. Нещо не трябва да бъде сексуално за да е скверно. Нещо, което е отблъскващо, противно, или определено като погнусяващо. Едно сквернословие, без значение дали е видяно или изговорено, осквернява нашето чувство за естетика и социална принадлежност.

Аз мисля, че Павел казва, че кръста на Исус Христос беше сквернословие! Той беше много повече от един инструмент за смъртно наказание. Той беше символ на лично порицаване, публично неприличие, и социално унижение. Ако всичко, което искаха беше да убият Исус, те можеха да Го замярат с камъни (както Стефан) или да Го обезглавят (както Яков).

Разпъването, от друга страна, било специално предназначено да прави повече отколкото да убие един човек. Неговата цел била също да го унижи. Разпъването не само разрушава човешкото тяло, то смачква неговия дух. Разпъването не само разрушава човека физически, то го опозорява обществено. Колкото и трудно да е за теб и мен да разберем, по-лошо от страданието на кръста е срама от това .

Специфични стъпки били предприемани за да се осигури неговия срам. Разпъването винаги било публично. Ние спорим днес дали екзекуции трябва да се дават по телевизията. В древния свят е нямало спор. Най видимото известно място било избирано –на кръстопътища, в театъра, на хълм (като Голгота). Защо? За да се усили личното унижение на жертвата .

Хората винаги били разпъвани голи, въпреки че юдейската чувствителност изисквала да имат плат обвит около слабините им. Джон Калвин описва значението на това:

Евангелистите рисуват Божия Син като съблечен така че ние да

можем да познаем богатството спечелено за нас чрез това

събличане, защото то ще ни облече в Божиите очи. Бог склони

Неговия Син да бъде съблечен така че ние да можем да се

явим свободно с ангелите, в одеждите на Неговата праведност

и в пълнотата на всяко добро нещо, докато преди, противно

унижени, в окъсани дрехи, ни държеше далеч от това да се

доближим до небесата.

Първият Адам, първоначално създаден в праведността на Бог, чрез своя грях ни съблече голи. Последния Адам, претърпявайки срама от събличането, чрез Своето покорство ни облече в праведността на Бог!

Това което древния свят е мислил за разпъването се вижда в начина, по който те приемат обноската в тяхната литература. Историците имат навика да мислят, че оскъдицата на обяснения за кръста в културните литературни източници било доказателство, че той е рядко употребяван като средство за екзекуция. Но сега ние знаем, че кръста бил рядко споменаван защото повечето изискани автори отказвали да опозорят и да омърсят своята творба споменавайки за нещо толкова отвратително и скверно като разпятието!

Не е чудно, че Плини Младши (112 г. сл. Хр.) нарича християнството “извратено и екстравагантно суеверие” защото то проповядва Христос разпнат. Християните са обвинявани че са победени от “болезнена самоизмама” защото дръзват да внушават, че Бог е бил съблечен на кръста! Напълно е възможно това да е било причината Савел от Тарс (по-късно апостол Павел) силно да се противопоставя на църквата, ”дишайки смъртоносни заплахи” срещу вярващите (Деяния 9:1; 8:3; 22:4; 26:11; Галатяни 1:13).

Опозицията срещу евангелието не се дължала главно на претендирането, че Исус бил Бог в плът или защото църквата заплашвала древните религиозни обичаи или защото живота на Исус не успял да отговори на месианските очаквания. Главното препятствие било, че Исус бил разпънат!

Един “разпънат Месия” бил противоречив термин. Някой можел да има Месия, или някой можел да има разпятие, но никой не можел да има разпънат Месия. Месията е олицетворение на сила, величие, и разбиване.

Да бъдеш разпънат било да паднеш под проклятието на Второзаконие 21:23: ”Всеки, който е окачен на дърво е под Божието проклятие”(Галатяни 3:13). Човек екзекутиран по някакъв друг начин или който може би е паднал в битка е бил окачван на дърво като знак за Божието крайно проклятие.

Това, което Савел беше чул (и по-късно сам проповядваше) беше, че Този, който трябваше да се наслаждава на Божието най-богато благословение вместо това изтърпя най-осъдителното Божие проклятие! Как могат тези юдеи да почитат като Бог някой, който Самият Бог открито и очевидно е осъдил?

По-лошо от противоречив термин, един “разпънат Месия” бил скандално богохулство за религиозно мислещите юдеи.

Оскърблението на кръста, следователно, възниква от факта, че самият кръст бил видим символ и физическо олицетворение на това, което е било морално позорно и естетически несъвместимо. Да се внушава, че “Господа на славата” е бил съблечен на кръста на позора било върха на глупостта .

Това обяснява защо самият Павел е бил толкова ужасно и яростно отричан и преследван заради проповядването на “Исус Христос и Неговото разпятие”(1 Коринтяни 2:2; Галатяни 6:14). Павел прави посочването още по-ясно в известния християнски химн от Филипяни 2:6-11. Той посочва към Исус:

Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да

държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си ,

като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като

се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен

до смърт, даже смърт на кръст!

-Филипяни 2:6-8

Това, ”даже смърт на кръст” (Филипяни 2:8, курсивът е добавен) е последното горчиво последствие от вземането на образа на роб/слуга и стои в най-резкия и шокиращ контраст, който можем да си представим с това “да бъде в самия образ на Бог” (ст.6).

Исус Христос пострада не само за нашите грехове, но също и за срама от нашите грехове. Такава беше дълбочината на нашата поквара и големината на Неговата любов.

Така че следващия път когато си депресиран и се чувстваш изоставен, и си отчаян за някакво уверение, че Бог наистина те обича, постави очите си на “стария, груб кръст –символа на страдание и срам.” Това е колко Бог те обича .

Можеш ли да Го чуеш да пее?


5

От сираци към наследници

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ние се нуждаем да си напомняме колко невероятно добър е Бог. Ние също се нуждаем да си напомняме колко много Бог се наслаждава да бъде добър. Трябва да ни се говори за неизмеримите дълбочини на наслада в Божието сърце когато става въпрос за Неговото отношение към децата Му. Бог наистина е добър, и Той наистина се наслаждава да върши добро за тези, които са Негови.

Вие можете да си мислите, че това звучи малко банално, дори несериозно. В края на краищата, това е едно от първите неща, които научаваме когато станем християни, един от основните уроци, който научаваме в неделното училище. Но в същото време това е също една от най-трудните истини за християните да я вярват.

Много християни живеят в страх, че Бог наистина не е добър по сърце и има малко желание да върши добри неща за тях. Аз не се опитвам да бъда грубо откровен. Просто искам да потвърдя открито това, което зная за един факт кипящ в собствената ти душа.

Задай си един прост въпрос: ”Намираш ли това, което четеш малко не за вярване? Идеята, че Бог те обича толкова много, че Той пее малко абсурдна ли е?” Върви напред и кажи да. Никой не може да те чуе освен Бог, а Той разбира твоите съмнения.

Вероятно нашия скептицизъм идва от виждането на толкова много зло в света. Ние гледаме наоколо, вероятно дори на нашия живот, и мислим, Ако Бог е наистина добър, защо света е пълен с толкова много поквара? Защо моя живот е такава безнадеждна бъркотия? Или може би мислим, Ако Бог е добър, Той е добър само към добрите хора. И тъй като аз на съм добър, Той няма да бъде добър към мен.

Ето защо ние се нуждаем ежедневно да ни се напомня колко невероятно добър е Бог. Исус със сигурност знаеше, че това е истина. Ето защо Той каза на Своите ученици (тогава и сега):
Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи

да ви даде царството.

-Лука 12:32
Джон Пипър обяснява:
Всяка малка дума в това зашеметяващо изречение е

предвидена да подпомогне отнемането на страха, с който

Исус знае, че се борим, а именно, че Бог дава неблагосклонно

Своите облаги; че Той е скован и не Му подхожда когато

прави добри неща; че в основата Си Той е ядосан и обича

да дава израз на Своя гняв. Това е изречение за природата

на Бог. Това е за това какво сърце има Бог. Това е стих за това

какво прави Бог щастлив – не просто за това какво ще прави

Бог или какво трябва да прави, но за това, което Той се

наслаждава да прави, това, което Той обича да прави и се

удоволства когато го прави.

Този специфичен глагол се среща само 6 пъти в 4-те Евангелия. Това, което прави неговата употреба в Лука 12:32 значителна е факта, че във всяко едно от другите пет места където той се среща думата е изговорена от Татко когато Той говори за Исус, Неговия Син.

При кръщението на Исус, “глас от небето каза, ’Това е Моят Син, когото Аз обичам; в Него е Моето благоволение’” (Матей 3:17, курсивът е добавен; Матей 12:18; Марк 1:11; Лука 3:22). На планината на преображението Петър беше смълчан от Татко и му беше казано да слуша Сина, в когото Татко “благоволи” (Матей 17:5).

Исус избра глагола еудокео с цел. Това е думата, която Той чу Неговия Баща да използва за да изрази Своите чувства към Него, Синът. Така че Исус им казваше, ”Спомняте ли си когато ви разказвах за Моето кръщение, за гълъба, и за гласът от небето? Спомняте ли си какво ви казах, че Моя Баща каза за Своята любов към Мен? Това е, което Той чувства и към вас!”

Нека да спрем и да доловим дишането си! Колкото повече размишлявам за това толкова по-невероятно става то! Все пак, тук Исус казва това с думи, които никой не може да избегне: ”Бог е толкова щастлив и радостен относно това да ви даде царството, с всички негови благословения, колкото е за Мен когато върша това, което върша за да изпълня Неговата воля!”

Ето колко се наслаждава Бог да върши добри неща за теб и мен. Ето колко ни обича!

Татко благоволява в Исус понеже Той беше всичко, което Татко можеше да иска в един Син. Той беше съвършено покорен на волята на Татко (Йоан 5:19-21; 8:28-29) и винаги търсеше славата на Татко (Йоан 17:4). Нещо повече, Татко просто се наслаждаваше на приятелството, което Той и Синът споделяха. С други думи, Татко обичаше Синът (Йоан 5:20)!

Аз ще бъда първия, който да призная, че взаимоотношението между Татко и Исус Синът е уникално по много начини. В края на краищата, това е въпрос за Бог обичащ Бог. Исус е специалният, единороден Син на Бог (Йоан 1:14, 18).

Все пак, обаче, Исус знаеше това когато избра тази единствена дума еудокео за да опише какво чувства Татко относно това да върши добро за теб и мен. Не мога да избегна заключението, че това, което това означава е, че както Татко се наслаждава в Исус, както Той е удовлетворен и щастлив и развълнуван за Своя Син, по същия начин Той е щастлив и възбуден и удовлетворен относно това да даде на теб и мен всички благословения на Неговото благословено царство!

Всички от нас знаят за радостта от даването. Получавали ли сте някога подарък от някого само за да отговорите казвайки, ”Това е толкова красиво, толкова изящно, но аз не мога да го приема. То е просто твърде много. ”Неизменно лицето на даващия посърва. Той е съкрушен. Защо? Защото ти си го ограбил от радостта от даването. Неговата радост в даването идва от твоята радост в приемането. Ако ти не приемеш радостно, това ограбва неговата наслада в твоята наслада .

Истината е, че ние понякога не се доверяваме на даващите. Когато някой ни дава подарък или нещо ценно, и после още нещо, после още нещо, и после още повече, нашата първоначална радост се обръща в подозрение. Ние си казваме, Тя трябва да има някакъв скрит мотив. Тя ми дава с готовност за да ми сложи капан. Тя ме издига за нещо с всички тези подаръци.

Може би е така. Но не и Бог! Той дава и дава и дава защото се наслаждава да дава. Той се наслаждава на радостта, която вие получавате от получаването на това, което Той ви дава! Единственото нещо заради което Бог запретва ръкава Си е друго даване! Такава е природата на божествената любов.

Оправданието ли е? Прощението ли е? Може би вечния живот? Какво да кажем за Святия Дух, който Бог даде да обитава в нашите сърца?

Аз не обичам да сравнявам Божиите дарове, и със сигурност не искам да внушавам, че тези благословения са нещо друго освен скъпоценни и съвършени. Но аз искам да разгледаме какъв може да бъде вторият най-велик дар (следващия след този на Неговия Син умрял за нашите грехове). Освен демонстрацията на Божията любов на кръста на Голгота, по мое мнение най-чудното доказателство за Божията любов към теб и мен е това: Осиновяването. Правото и привилегията и властта, която ни е била дадена да станем децата на Бог.

Забележете думите на апостол Йоан:

а такива и сме!… Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е

станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно,

ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.

1 Йоан 3:1-2
Тонът на Йоановите думи всъщност е изпълнен с неотложност и възбуда. ”Елате бързо и вижте! Погледнете! Слушайте! Вие не можете да си представите това, което ви казвам!”

Харесвам това. Това е един възрастен човек близо до края на живота, който все още е възбуден за любовта на Бог.

Защо? Защото Йоан знаеше, че Божията любов ни е дарила най-великото от всички благословения: осиновлението. Тук е мярката на Божията любов. Тук е изпита за това колко високо Той ни цени.

Библейската доктрина за осиновление се разбира само когато помним, че ние не сме Божии естествени деца. Истина е, че Бог е Бащата на всички мъже и жени дотолкова доколкото Той е Творецът. Но много такива “деца” на Бог ще прекарат цялата вечност в ада. Някой не може да стане духовно дете на Бог като се роди, но като се роди отново. Нека да обясня.

Моето сърце се къса всеки път когато виждам или чета за сираци в такива страни като Румъния или Афганистан. Комунистическата опресия е взела своите безбройни жертви на малки деца, които са били жестоко захвърлени. Те са самотни, изоставени, често болни и обезобразени, безпомощни, и без надежда.

Това не е приятна картина. Точно толкова е неприятно когато се погледне духовността. Защото ние всички сме родени духовни сираци. Отделени от Исус Христос ние също сме изоставени и поразени от фаталната болест грях. Ние нямаме семейство, нямаме баща, нямаме бъдеще.

Тук е където Божията неизмерима любов се появява. Чуйте отново думите на апостола:

Той [Исус] беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не

Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на

Онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези,

които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от

плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.

-Йоан 1:10-13
Йоан описва славната истина за нашето осиновяване като синове и дъщери в семейството на Бог. Павел също говори често за това:
Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново,

а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Татко!

Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

-Римляни 8:15-16

-Галатяни 3:26

Да бъдеш дете на Бог, следователно, не е универсален ранг, до който всеки се добира чрез естественото раждане. Това е по-скоро свръхестествен дар, който някой получава вярвайки в Исус. Осиновението е изцяло и напълно действие на Божията спонтанна любов.

Дж. И. Пакър ни напомня, че в древния свят “осиновяването било практика обикновено ограничена за бездетните. Техните поданици… не били обикновено бебета, както днес, но млади възрастни, които са показали себе си подходящи и способни да носят семейното име достойно. В този случай, обаче, Бог ни осиновява с независима любов, не поради нашия характер и описание показващи ни достойни да носим Неговото име, но въпреки факта че те показват напълно противоположното. Ние не сме подходящи за място в Божието семейство; идеята, че ни обича и ни въздига като грешници както обича и въздига Господ Исус звучи нелепо и налудничаво – все пак това, и нищо по-малко от това, е което нашето осиновяване означава.”

Дори днес когато бездетни двойки посещават сиропиталища с намерение да осиновяват, те неизменно основават своя избор на физическа красота и интелектуални умения. Рядко някой чува за дете със синдрома на Даун да е осиновено. Рядко кривоглед сирак си отива в къщи с нови родители.

Бъдещите родители искат да знаят за естествения баща и майка на детето. Това дете продукт на изнасилване ли е? Какъв е неговия етнически произход? Идва ли тя от “добър род?” Каква е кръвната му група?

Божието избиране на нас е напълно и вечно различно. Той не ни прави Свои деца защото сме по-красиви от другите. Божественото осиновяване не е свързано с физическо здраве или финансово благосъстояние или потенциал или миналата история на някого. Бог обича не обичаните и не подлежащите на обжалване. Бог обича защото Бог обича. Ето защо ти си Негово дете. Защото Той те обича .

Йоан не се спира пред нищо за да подчертае, че достъпът до Божието семейство е на различно ниво от достъпа до някое земно семейство. (Виж Йоан 1:10-13). Някой не става дете на Бог чрез същия процес както някой става дете на някой физически родител. С други думи, духовния живот не е генетически предаван!

Моя земен баща беше християнин. Също и моята майка. Но това не е причината аз да съм християнин. Твоята майка и баща може да не са християни. Но това няма решаващо въздействие дали ти си или не си.

ДНК-то на родителите нищо не може да направи с това някой да стане дете на Бог. Твоето наследство, потекло, семейно дърво – няма значение колко е славно и внушително – няма да направи нищо с твоето влизане в небето. Факта, че ти произлизаш от благородна кръв или си продукт на селяни няма връзка. Аз съм горд с името “Стормс.” Но когато застана пред Бог Той казва , ”Кой?”

Да бъдеш осиновен в Божието семейство е едно от най-славните благословения, които един добър и любящ Бог може да даде. Аз се радвам на факта, че съм бил оправдан и простен и ми е даден вечен живот. Но да познавам и да преживявам Бог като мой Баща, Авва, Татенце, е все пак най-великото нещо.

Когато си оправдан чрез вяра в Христос, ти заставаш пред Бог като съдия и Го чуваш да заявява, ”Без вина! Праведен чрез вяра в Исус!” Слава на Бог! Но в осиновението, Бог Съдията става от Своята съдийска скамейка, сваля величествените Си одежди, навежда се, и те взема в Своите любящи ръце, казвайки нежно, ”Мой син, моя дъщеря, мое дете!”

Аз харесвам преживяването на всяко божествено благословение. Благодаря на Бог ежедневно, че съм член на тялото на Христос и гражданин на царството. Но нищо не може напълно да се сравни със знанието, че когато бях бездомен, безпомощен, и безнадежден, Бог ме спаси от мизерията на греха и ме направи свое дете. Нищо не може да се съревновава с вълнението от това да бъдеш осиновен като пълен и равен наследник с Христос Исус (Римляни 8:17).

Виждал съм тази любов илюстрирана чрез Роджер и Паула, на които след като им е било казано от няколко лекари, че никога не могат да заченат дете, осиновяват четири деца. Действително, Паула по-късно зачена и роди красиво момиченце. Но тя не е повече или по-малко обичана от другите четири. Заедно всички те носят фамилното име и стоят за да наследят семейното имущество.

Същото е и в Божието семейство. Пакър казва, ”Бог ни приема като синове и ни обича със същата непоколебима любов, с която Той вечно обича Своя възлюбен единороден Син. Няма разлика в любовта в божественото семейство. Ние всички сме точно толкова напълно обичани както Исус е обичан…Това, и нищо по-малко от това, е което осиновението означава. Не е чудно, че Йоан вика, ”Вижте, каква любов!” Когато веднъж разбереш осиновението, твоето сърце ще извика по същия начин.”

Това не е въобразяване. Това е по-реално отколкото някога можете да си представите. На всяка душа, която се съмнява, на всяко сърце, което се чуди дали това е само термин, етикет, без никакво съдържание, Йоан успокоително заявява, ”И това е, което сме!” (1 Йоан 3:1). Това е факт. Това е истина. Това е реалност.

О, да, има още едно нещо. Нито Йоан нито Павел нито някой друг библейски автор казва, че ние сме “храненици” на Бог. Ние сме Негови осиновени деца. Първото взаимоотношение е в най-добрия случай временно. Последното е вечно.

Аз съм усещал това не веднъж от една млада дама, която била осиновена при раждането. Нейната признателност за това да бъде осиновена в Божието семейство е разбираемо безмерна. Тя изглежда да се радва в тази славна духовна истина на ниво все още не достигнато от повечето от нас. Аз съм слушал много от нея когато е споделяла с мен своите мисли върху тази тема. Мисля, че вие ще направите същото.

Любовта, която нейните нови родители имали към нея трудно можела да бъде по-голяма, ако тя била тяхно биологично дете. Това не се вижда никъде по-добре от поговорката, която новата майка на Джени пази в нейния бележник. Тя се чете така:

Не си плът от моята плът,

Нито кост от моята кост,

Но все пак по чудо си моя.

Никога няма да те забравя дори и за една минута ,

Ти не си израснала под моето –

Но в него.

“Да бъда осиновена,” обяснява Джени, ”ми дава необикновена способност да разбирам моето осиновение в Божиите ръце. Моите родители са нямали идея дали ще бъда момче или момиче. Те са ме желали без значение от моя пол. Бог също ни обича независимо от пола. Да зная, че те са ме обичали преди да бъда родена задълбочава моята признателност, че Бог ме познава и ме е избрал преди основаването на света!

“Моите осиновители избраха да пренебрегнат моето разорено минало. Факта, че моята естествена майка не получаваше помощ от социални грижи не намали любовта й към мен. По същия начин, Бог познава нашето болезнено минало, нашето духовно осиромашаване, до най-малкия отвратителен детайл. Все пак Той ни обича въпреки всичко! Да бъда два пъти осиновена по този начин отива отвъд всякакви думи в моя речник.”

Джени ми донесе копие от последното осиновително постановление и посочи очарователния и назидателен параграф. Той гласеше, ”Във всяко отношение въпросното дете е обявено да бъде в същото взаимоотношение с Просителите [осиновяващите родители] като че ли е родено от тях чрез естествено раждане, и остава в това взаимоотношение като че ли детето е тяхно собствено дете…”

Това което това означава, заедно с другите неща е че Джени е толкова законно дете на тези родители колкото всяко друго родено от тях чрез естествени средства. Тя е сънаследник с всички други в това семейство. Ние също сме сънаследници с Христос, нашия брат. Добрите новини са, че докато това земно осиновително постановление е подпечатано и нотаризирано от щата, нашето “духовно осиновително постановление” е подпечатано с кръвта на Христос и е подписано от Бог, който не може да лъже!

Докато понякога любовта на земните родители запада и дори се изчерпва, любовта на нашия духовен Баща е неизменна. Никой на небето или на земята не може да предизвика вечната законност на това, което Бог е направил за нас правейки теб и мен негови възлюбени деца.

Джени посочи също още едно изявление в постановлението, което гласи, ”Правата на всички други хора, каквито и да са били, за грижа, контрол, и попечителство над въпросното дете са завинаги прекратени.” Ако не можеш да отидеш отвъд юридическия език, чуй как Джени обяснява това.
Тези думи могат да бъдат използвани за да опишат как Бог

ме осиновява в Своето семейство. Когато бях осиновена от

моите земни родители, моята стара самоличност беше

прекратена. Аз станах Мери Джейн Фокс. Когато бях осиновена

от моя небесен Баща аз също оставих назад моето старо аз и

и бях преродена в нова самоличност, чисто досие, ново начало.

Земната осиновителна любов е неизразимо специална. Въпреки това такава жертва и страст, с цялата си красота, с цялото си възхищение, бледнее пред брилянтната светлина на Божията любов към теб и мен, някога духовни сираци. ”Колко велика е любовта на Татко която ни е дал щедро, така че да се наречем Божии деца! И това е, което сме!” (1 Йоан 3:1-2).

Както казах, от време на време ние се нуждаем да си припомняме колко добър и любящ е Бог. И така колко добър и любящ е Той? ”Колко велика е любовта на Татко, която ни [ти] е дал щедро,” вика Йоан, ”така че да се [ти] наречем деца [дете] на Бог!”

Можеш ли да чуеш твоя Баща да пее за Своите деца? Можеш ли да Го чуеш да пее за теб?

ТОЙ ТРЯБВАШЕ да знае по-добре. Той никога не трябваше да остава в къщи сам докато армията му се сражаваше на бойното поле. Той никога не трябваше да се мотае късно през нощта на своя покрив. Той никога не трябваше да поставя очите си на тази красива дама. Той никога не трябваше да изпитва за това коя беше тя, нито трябваше да изпраща за нея, нито пък трябваше да спи с нея. Той трябваше да знае по-добре.

Но цар Давид съгреши, и Витсавее забременя.

Той трябваше да знае по-добре. Той никога не трябваше да се опитва да насилва съпруга на Витсавее, Урия, да спи с нея, надявайки се, че той ще помисли, че детето е негово. Той никога не трябваше да нарежда за смъртта на Урия. Той трябваше да знае по-добре.

Но цар Давид съгреши, и Урия умря.

Той трябваше да зная по-добре. Предавайки се на прелюбодейство с Витсавее той трябваше да признае своя грях пред Господа. Но той не го направи. Нареждайки да убият Урия, нейния съпруг, той трябваше да изповяда своето престъпление. Но той не го направи.

Той стоеше мълчалив за своя грях. Той го премълча. Той го набута дълбоко навътре, мислейки, че ще бъде добре. Той игнорира силното бутане на неговото сърце. Той отхвърли болката в своята съвест.

Тогава един ден пророк Натан разказа на Давид една история. Тя беше за един богат човек, който открадна едничкото малко агънце на един беден човек вместо да вземе овца от своето огромно стадо. ”Със сигурност този човек заслужава да умре!” извика разярено Давид.

С костелив пръст насочен в Давидовия нос, Натан хладнокръвно заяви, ”Ти си човекът!… Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена” (2 Царе12:7, 9).

Давид трябваше да знае по-добре.

Прелюбодейството и убийството правят една сензационна история. Много телевизионни мини сериали се стрелват към върха на крилете на тези две неща. Рядко, обаче, Холивуд описва терзанието и бъркотията, които те причиняват. Чуйте какво казва Давид в Псалм 32 за въздействието от този грях докато е забирал не изповядан и не простен в неговото сърце. Тогава чуйте много внимателно въпреки това песента на Божията прощаваща любов.
Потулен грях
Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми

цял ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен,

жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша.

-Псалм 32:3-4

Давид описа въздействието от своя грях с физически термини. Някои мислят, че това е метафорен език, в който Давид използва физически симптоми за да опише своeто духовно терзание. Докато това е възможно, аз предполагам, че Давид чувстваше тежестта от своя грях и в тялото си.

Това, което виждаме тука е закон на живот в Божието слово. Ако ти потискащ грях в своята душа той накрая ще изтече като киселина и ще разяде костите ти. Неизповядания грях е като гноясала рана. Ти можеш да го игнорираш за малко, но не за винаги.

Физическите ефекти от неговите духовни избори са мъчително формулирани. Имаше разпръсване: ”Разложиха се костите ми” (сравни с Псалм 6:2). Имаше страдание: ”от стенанието ми цял ден.” И Давид беше изразходен: ”Жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша .” Като растение изсушено под жаркото пустинно слънце, така беше изсушен Давид и изразходен от потулването на своя грях.

С други думи, той беше напълно буквално болен поради неговото отказване да “стане чист” с Бог. Тялото му го болеше понеже душата му беше в бунт. Духовните решения винаги имат физически последици. ”Испанската Инквизиция,” пише Чарлз Спърджън, ”с всички свои изтезания не е била нищо в сравнение с тежестта държана в сърцето.”

Бог просто няма да остави своите деца да съгрешават безнаказано. Това беше, в същност Божията ръка, която тежеше върху сърцето на Давид. Да съгрешаваш без да усещаш болката от Божията дисциплинираща ръка е белег, че си незаконороден. (Виж глава 8-ма..)

Всеки от нас може да се идентифицира със съпротивата на Давид. Никой не харесва да допусне, че е в грешка. Никой не се наслаждава да изповядва грешка, много по-малко нещо толкова сериозно като прелюбодейство и убийство.

Нашата малка дъщеря, Йоанна, беше 7 годишна когато срещна изпитанието от поставянето на първия си научен проект. Това не беше особено трудна задача. Тя трябваше да посади няколко бобени зърна в буркан, снабдявайки ги с достатъчно вода и светлина, и тогава да отговори на простия въпрос, ”Ще поникнат ли?”

След като пита всеки в семейството за неговото мнение, тя избра да каже не. На следващата сутрин тя бързо се втурна към буркана за да открие, за свой пълен ужас, че бобените зърна бяха наистина поникнали. Тя беше казала, че последната част на проекта е да запише своите открития.

“Напиши, ‘Аз сгреших за зърната,’” каза й майка й.

“Не! Не искам да кажа, че съм сгрешила!”

“Но Йанна, ти сгреши. Ти каза, че бобените зърна няма да поникнат, но те поникнаха. Така че напиши го.”

“Не! Не искам да кажа, че съм сгрешила!”

“Йоанна!”

“Не!”

Ние бяхме в безизходно положение. Нейното решение ни удиви. Нещо в тази малка душа се ужаси с див отказ открито да признае грешката си. Проекта беше в опасност. Ние не знаехме какво да правим когато нейната по-голяма сестра, Мелани, дойде до спасението. Ветеран в много научни проекти, тя беше пресметнала начин да отстрани проблема.

Несъмнено без обяснение на значението на тези думи, Йоанна извика, ”Да! Това звучи добре.”

Никой, нито 7 годишен първокласник нито царя на древния Израел, го привличаше мисълта за изповед. Облицоването на нашите грешки, без значение както в случая с Йоанна, или морални както в случая с Давид, причинява ужасно безпокойство.

Но има добри новини! Псалм 32 не е главно за агонията от отричането и болката от потискането. Той е за радостта и благословението от прощаващата любов!

покрит! Блажен човекът, на когото ГОСПОД не счита беззаконие,

и в чийто дух няма измама…. Изявих Ти греха си и вината си не

скрих. Казах: Ще изповядам престъпленията си на ГОСПОДА. И

Ти прости вината на греха ми.

-Псалм 32:1-2,5

Защо мислите Давид отиде до такива словесни подробности за да опише своя грях? Аз чувствам, че той направи това за да наблегне, че всеки грях, всякакъв грях, каквато и да е причината или характера, без значение колко е малък или голям, таен или публичен, умишлен или неумишлен, всеки грях може да бъде простен!

Давид също използва три различни думи за да опише своята изповед. Той изяви греха си на Господа. Той отказа да скрие вината си. Той беше решен да изповяда престъпленията си (ст.5).

Нищо не беше задържано. Няма отрязване на ъгълчета. Няма компромис. Той стана напълно чист. Всички долапи на неговата душа бяха изпразнени. Всички малки черни книги бяха отворени и прочетени на висок глас. Неговата изповед е като отваряне на шлюзите на язовир. Той може да бъде мръсен в началото, но освобождаването на постоянно увеличаващ се натиск е живот за неговото обременено сърце.

Три различни думи за грях. Три различни думи за изповед. Но, което е още по-добре, три различни думи за прощение!

Блажен онзи, чието беззаконие е простено (ст.1). Думата буквално означава “да понеса.”

Давидовия грях, моя грях, твоя грях, е като угнетителен товар, от който ние копнеем да бъдем облекчени. Прощението вдига товара от нашите рамене.

Блажен онзи, чийто грях е покрит (ст.1). Това е сякаш Давид казва, ”О, скъпи Татко, каква радост е да знам, че ако аз само пожелая да разкрия моя грях и да не го крия, Ти ще го пожелаеш!”

Давид не възнамеряваше да внушава, че неговия грях е просто замаскиран от зрителното поле, но някак си все още присъства за да го обвинява и да го проваля. Насочването на вниманието е, че Бог не го вижда повече. Той го е покрил от всяко зрително поле.

Блажен е мъжът или жената, младият или старият, на когото Господ не вменява или не счита грях (ст.2). Никакъв запис не е запазен. Бог не е духовно лице, което отбелязва резултата при състезание за тези, които търсят Неговата прощаваща благосклонност!

Това е груба и проста илюстрация, но това е изцяло като това, което Бог прави с твоя грях когато Той дава прощение. През курса на нашето земно съществуване ние скицираме отвратителен сценарий на грях и бунт и неблагодарност и завист и похот. Там е това, ярко отпечатване на паравана на нашите души.

Но когато ние изповядаме нашия грях, както Давид направи, Божията любяща и милостива ръка килва играчката, и плочата е изчистена! Няма значение колко често се обръщаме за да обезобразим нашия живот с отвратителни картини на омраза и гняв и гордост и завист, Бог е верен да килне паравана. Всичко, което е необходимо е изповед. Всичко, което е необходимо е кръвта на Христос.

Но не вземай моите думи за това. Чуй това, което Самият Бог казва: “Аз, Аз съм, който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти”(Ис.43:25). Когато ние изповядаме нашия грях и помолим за кръвта на Господ Исус, Бог обещава никога отново да не го изтъква, нито пред Себе Си, нито пред теб, нито пред другите. Това е прощение! Това е любов!

Бог не е свършил все още. Той дава друга илюстрация за да направи Своето посочване. Езекия го поставя по този начин:
Ето, за добро имах горчива скръб. И ТИ възлюби душата ми и я

избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките

ми грехове.

-Исая 38:17

Още ли не е достатъчно добро? Още ли не е убедително? Още ли се страхуваш, че твоите грехове ще работят в теб? Тогава чуй внимателно словото на пророк Михей. Той има нещо важно да каже за Бога, който имаме.

на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му

е угодно да оказва милост. Той отново ще се смили над нас, ще стъпче

беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките ми грехове.

-Михей 7:18-19
Колко по-графичен искаш да бъде Бог пред теб за да те въведе в радостта от Неговата прощаваща любов? Всяка следа от осъдителна вина я няма. И отново, ”Точно както Бог казва Той слага нашите грехове зад гърба Си, така че тук Той казва, че ще ги хвърли в морските дълбини. Те няма да ‘паднат извън борда;’ Бог ще ги хвърли в дълбочините. Той иска те да бъдат загубени завинаги, защото Той се е справил напълно с тях в Своя Син, Исус Христос.”

Като теб, аз гледах с удивление когато последната подводна технология претърсваше за останки от Титаник, откривайки на дъното на морето това, което всеки мислеше, че е загубено завинаги. Не! Не! Това няма да се случи с твоите грехове! Подводницата, която може да се потопи толкова дълбоко не е направена. Оборудването, което може да намери слабите дири от твоите престъпления не е открито, и никога няма да бъде. Бог изключва възможността. Такова е качеството на Неговата прощаваща любов.

Не знам как всичко това ти въздейства, но аз съм съгласен с Давид когато казва (извиква), ”Блажен оня, чиито престъпления са простени… Блажен човекът, на когото ГОСПОД не счита беззаконие…” (Псалм 32:1-2).

Цялата надежда за щастие зависи от прощението на греховете. Думата блажен, между другото е в множествено число! Както Спърджън е казал, ”О, блаженството!Двойната радост, вързопите със щастие, планините с наслада,” които изобилстват за простеният.

Преживял за себе радостта от прощаващата любов, Давид насърчава другите да търсят Божията прощаваща благосклонност:

Затова нека ти се моли всеки праведен на време, когато можеш

да бъдеш намерен. Наистина, когато големите води преливат, те

няма да стигнат до него. Ти си ми убежище, Ти ме пазиш от беда,

с песни на спасение ме обкръжаваш.

-Псалм 32:6-7

Бог е като висока скала, върху която ние стоим когато водите на потопа на бедствието започнат да се надигат.

Бог е убежище, подслон, под който ние намираме сигурност и защита от всичко, което застрашава душата.

И запомнете, Той е всичко това за мъже и жени като Давид, който отхвърли Неговите пътища и престъпи Неговата воля!

Какво е обяснението за това желание в Бог да прощава? На какво да отдадем мирът и освобождението и радостта, които заливат простената душа?

Давид насочи пръстта си към това в ст.10: ”Много са мъките на безбожния, но неизменната любов на Господа обкръжава човека, който се уповава на Него” (курсивът е добавен). Божията любов е защита за нашия живот, бодигарда на нашите души, атмосферата на неизменна обич, в която ние се движим и живеем и дишаме.
Силата на прощаващата любов
ЖИВОТОПРОМЕНЯЩАТА сила на Божията простителност е разсеяна към националните и етническите граници. Разгледайте преживяването на Ах Пинг, младо момче израснало по улиците на Хонг Конг.

На 12 годишна възраст, Ах Пинг бил въведен в Триадите, криминално общество с широк обсег на действие, което упражнявало своята сила чрез китайските младежки банди. Триадите управлявали улиците на Хонг Конг, по-специално в долния Ограден Град на Коулун. Те контролирали трафика на дрогата, измамите, порнографията, проституцията ,

порочните бърлоги, закритите гуляи, и всяка нелегална дейност, която можете да си представите.

Когато бил само на 14, Ах Пинг бил поддържан финансово от една тинейджърка проститутка, която продала себе си в замяна за неговата физическа защита. Неговата репутация като уличен боец нараснала, и мнозина се страхували от него.

През 1965 г. Джаки Пулингър, млада британска мисионерка, обикаляла из Оградения Град с евангелието на Исус Христос. Тя отворила младежки клуб в самото сърце на това, което било по това време най-покварения и развратен град на земята .

Ах Пинг бил редовен посетител. Една вечер той усетил разстройването на Джаки и казал, ”По-добре е да заминеш. По-добре е да напуснеш това място. Трябва да намериш добра група от студенти с добро поведение, на които да проповядваш. Ние не сме добри. Ние никога не правим това, което искаш от нас да правим. Не знам защо стоиш тук. Ти ни намери училища, но ние не ги посещаваме. Ти ни намери домове, но ние ги разрушихме. Ти ни намери работа, но ние я изгубихме. Ние никога няма да се променим. Всичко, което правим е да вземаме това, което ни даваш и да го ритаме наоколо. Така че защо стоиш? Какъв е смисъла?

“Аз стоя защото това е, което Исус направи за мен,” казала Джаки. “Аз не исках Исус, но Той чака докато го пожелая. Той не чакаше докато обещая да се променя. Той не чакаше докато стана добра. Той умря за мен въпреки всичко. Той умря за мен когато Го мразех, и Той никога дори не ме е “наругавал” на кръста; той просто каза, че ме обича и ми прощава. Исус е Божия Син. И Той обича и теб.”

Ах Пинг бил недоверчив. “Няма начин! Това не може да бъде. Никой не може да обича такива като нас. Имам предвид, че ние…” Гласът му заекнал. Той отново взел контрол над себе си. “Имам предвид, че ние изнасилваме и крадем и намушкваме с ножове. Никой не може да ни обича.”

Не било лесно, но Джаки направила най-доброто от себе си за да обясни на Ах Пинг, че Исус не обича това, което той прави, но това което е той. Тя обяснила смъртта на Исус за грешниците и прошката, която идва чрез проста вяра.

Ах Пинг бил разстроен. “Той трудно можеше да повярва, че има Бог като този,” пише по-късно Джаки. “Той седна там на камъните на улицата и каза на Исус, че въпреки че не може да разбере защо го обича, той е благодарен; и Той помоли Исус да му прости и да го промени.”

Този 14 годишен гангстер бил първият напълно посветен Триад станал християнин чрез служението на Джаки Пулингър. Ужасната реалност за Божията прощаваща любов пронизала твърдата черупка на това криминално сърце и го направила ново създание в Христос.

Радостта от прощението подтикнала Ах Пинг да заведе своите братя Триади в младежкия клуб. Той настоявал Джаки да им разкаже за любовта на Христос. По това време той нямал никаква идея, че неговото посвещение към Бога, който му простил скоро щяло да бъде строго изпитано.

Една вечер Ах Пинг бил нападнат от банда младежи, които го били безмилостно с дървени бухалки. Те го оставили в безсъзнание с дълбока отворена рана на гърба му и с дупка в гръкляна му. Братята от бившата банда на Ах Пинг се зарекли да отмъстят на нападателите. “Не,” казал Ах Пинг, “Аз съм християнин сега, и аз не искам вие да се съпротивявате.” Това е истинско ново създание!