Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох

224 
те създатели, кукловоди и бенефициенти вече нямат потребност, нито уважение 
към историческата памет и колосалните заслуги на републиканизма. Той вече им 
е в тежест, оказва се нерядко като известна пречка за осъществяването на тех-
ните аморални властови стратегии, или стратегически проекти. В радикално и 
мащабно променените обществено-исторически реалности, но и политически по-
рядки, неолибералните глобалисти вече далеч повече се нуждаят от верни, ма-
кар и корумпирани, продажни и безскрупулни компрадорски елити. А такива мо-
гат доста по-лесно да бъдат манипулирани или инструментално управлявани при 
условие, че не само отвън, но и вътре в техните държави и общества има елити, 
в т.ч. и партийно-политически, които са готови са сериозни идеологически преда-
телства, скрити зад публично афиширани етикети на „обективно необходими“, 
или дори „исторически перспективни рокади“ в идеологическите визии, в полити-
ческите манталитети и маниери на техни особи. Затова не е трудно да се пред-
положи, че такива персонажи или типажи, които са налице във всички актуално 
действащи партии, са склонни, но и способни на всякакви идейно-програмни ко-
рекции, даже замени, стига да се облагодетелстват от тях. От тази гледна точка, 
едно вероятно приемане на визията за консервативния социализъм от страна 
даже на социалистически партийни елити не изглежда абсурдно или практически 
невъзможно. Точно обратното, - то е напълно възможно и практически осъще-
ствимо, стига на тези елити да се удадат шансове да „поемат в свои ръце кор-
милото“ на ръководството и контрола, или руля на стратегията и тактиката на со-
циалистическата партия в днешното, или в утрешното бурно историческо море, 
от което съществено важно обстоятелство те, естествено, чакат да се облажат.
Втората група на публично недопустимите атрибути на издигналите се по 
„върховете“ на държавата, обществото и партията личности е обвързана с тях-
ната идеологическа апостазия, с осъществената, или с моментно извършваща 
се измяна, с укриваното и премълчаваното предателство на класовите ценности 
и принципи, които, обаче, се ценят от партийната членска/електорална маса. 
Ноторно известен факт е, че значителна част от овластените и обитава-
щите властовите „Олимпи“ на държавата, обществото и партията лица реално 
вече са минали изцяло „на релсите“ на класовия ревизионизъм и идейно-поли-
тическия опортюнизъм, които, обаче, им гарантират и по-висш публичен статус, 
нерядко даже бързо придвижване към по-високи етажи в кариерно отношение. 
Те са се отдалечили и отчуждили от някогашните се идейни критерии и трафа-

225 
рети, от искрено и безусловно изповядваната, но и следваната физиономия за 
тяхната идеологическа самоличност въпреки и независимо от обстоятелствата. 
Верността на класовите ценности, преданността към идеалите и принципите на 
партията, в която те (отдавна, или наскоро, а и по меркантилни причини) са се 
включили и пр., са останали доста назад, или са лишени от актуален смисъл и 
необходимост, тъй като са вече опасни и вредни за кариерния им „алпинизъм“.
В новите реалности и особено обществено-политически конюнктурни порядки и 
условия, но и за да съхранят, или даже да повишат още повече своя публичен 
статус, партийния си авторитет, социалния си рейтинг, комуникативната си ре-
путация и елитарното си реноме, такива персонажи (или типажи) предпочитат и 
определено разчитат на користно, ситуативно-меркантилно експлоатиране на 
пъстър калейдоскоп от целево, а и инструментално публично демонстриране на 
ефектите на „множествената идеологическа самоличност“. По тези причини и 
утилитарни съображения такива одиозни персонажи са готови, но и способни, ви-
наги, когато обстоятелствата изискват, или предлагат известни бонуси за техни-
те кариери и статуси, да разиграват най-различни роли и да си присвояват мо-
ментно публични физиономии, които са твърде далечни на истинския им лик.
В подобни казуси или ситуации не иде реч само за някои патологични пси-
хични разстройства, при които болният човек може ситуативно да използва раз-
лични идентичности, без обаче да осъзнава ясно тяхното реално значение, пос-
ледиците от тях, или дори причините за техните рокади в дадени ситуации. В та-
кива случаи или контексти, за които в момента пиша и коментирам, винаги става 
дума за напълно съзнателно, целенасочено, спекулативно и манипулативно (за 
другите хора) експлоатиране на фалшиви идеологически самоличности, които 
обаче могат/трябва да осигурят дадени конюнктурни бонификации, а и изгоди. 
Тъй като вече (по-горе) стана дума за предумишлената и меркантилната 
класово-идентичностна мимикрия, непременно трябва да отбележа, че и двата 
синдрома (или симптома) обикновено са много тясно свързани, взаимозависими 
и даже едновременно действащи, преследващи, но и постигащи еднакви цели. 
Например, такъв партиен типаж е склонен и способен при необходимост 
да използва доста богат арсенал, или репертоар от роли, за да спечели дове-
рието, одобрението и подкрепата на социалното обкръжение, в което моментно 
се е оказал и чиито оценки държи много да бъдат в точно определен диапазон. 
Затова, когато той се оказва, например, в компанията на партийни членове от 

226 
„старата гвардия“, може да си позволи лукса, или да не пропусне случая да се 
представи като тях като „твърд и непреклонен комунист“, ако е нужно даже като 
„истински болшевик“, или даже сталинист, независимо от конюнктурната стигма 
на подобни типажи; или дори като страстен политически носталгик по миналото 
и в настоящето стигматизираното отшумяло историческо време и погребаното в 
забрава, или хвърленото на кладата на публичните критични, нихилистични, ци-
нични и пр. изтезания и екзекуции общество и живота на хората в него. Но и - 
обратно, - ако той попадне в обкръжение на млади или „съвременно“ мислещи 
партийни членове, такъв персонаж вече задължително сменя регистъра на пуб-
лично демонстрирания си манталитет и маниер, представяйки се за модерен со-
циалист, европейски ориентиран социалдемократ, или даже за социално-либе-
рален космополит. А в средата на близки, приятели и роднини той може да раз-
играва идеологическите си водевили, като се представя даже в съвършено про-
тивоположни роли - като непоправим консерватор, страстен патриот, даже като 
върл националист, ако, разбира се, има в конкретния момент, или пък в някаква 
историческа перспективна определена изгода от това фалшиво „изпълнение“. 
Такива персонажи или типажи са особено склонни, готови и способни, ако 
обстоятелствата са в тяхна изгода, неочаквано бързо, или даже шокиращо за 
партийните им другари и организации, радикално да сменят идеологическата си 
физиономия като приемат конюнктурно доминиращи, или толерирани образи, 
които, обаче, устройват сега добре кариерните им замисли, стратегии и тактики. 
В такива ситуации или казуси определено и несъмнено става дума за напълно 
осъзнати, доброволни, преднамерени, користно пресметнати, целенасочено и 
меркантилно дискретно преследвани цели, но и ефекти, реализацията на които 
понякога може и да предполага, или да изисква морално-осъдителна, непочтена 
радикална смяна на идеологическата самоличност, дори истинско предателство 
на ценностните скрижали, партийните идеали, или принципите на доверие към 
съпартийците, даже и към лица/групи, които моментно и безкористно им вярват.
В нашата смутна и динамично-противоречива историческа и особено по-
литическа или свръхполитизирана обществена действителност твърде много се 
говори/пише за партийния и депутатския номадизъм, за идеологическото нео-
фитство, които явления, процеси и тенденции добиват застрашителни мащаби. 
А всички тези одиозни феномени, органично свързани с публично изпълнение на 
доброволно и умишлено възприети чужди идеологически роли и физиономии, на 

227 
ескалиращо и безнаказано идеологическо и партийно прозелитство не са, нито 
могат да бъдат ирелевантни към въпроса, който тук и сега анализирам. Защото 
в сферата на политиката и идеологията случаите на искрено или безкористно 

жүктеу/скачать 2.13 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: