ЧОВЕК ТРЯБВА ДА МИНЕ ПРЕЗ БОЛКАТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО, ПРЕЗ БОЛКАТА НА САМОТАТА ЗА ДА ИЗПИТА ... НОСТАЛГИЯТА НЕ Е ТОЧНАТА ДУМА… МОЖЕ БИ ДА ИЗПИТА БОЛКАТА ПО ИЗГУБЕНИЯ РАЙ

• 
  Сцена от „Хъшове " с Валери Йорданов в ролята на Бръчков
  
• 
  Сцена от „Хъшове “ с Рени Врангова в ролята на Евгени
  
• 
  Кадър от телевизионния филм „Хъшове“ - Македонски пресича Дунава
  

• 
  Фотоси към интервюто на Цветана Царева от списание "Еуропео". 2011
  

МЕЖДИННО ВРЕМЕ

Преди малко повече от две години списанието ,,L'Europeo“ пусна поредния си тематичен брой с надслов „СПИРТ & SPITIT", а в уводната си статия Любен Дилов-син цитира Джордж Бърнард Шоу, който казва:

„...алкохолът е упойката, без която е немислима операцията живот.“

На титулната страница към интервюто авторката е поместила следния уводен текст:

Някога през трийсетте години на миналия век Димитър Подвързачов възкликнал:

• 
  Дървената къща в Етрополския Балкан
  
• 
  Закуска за двата на терасата
  
• 
  Алекс пред къщата, а Чочо боядисва черчевета
  
• 
  На терасата
  

• 
  С Даниела в Санкт Петербург, май 2007
  
• 
  С Хилда Казасян, 1994
  
• 
  Край Созопол, 2010
  

КРАЯТ НА ГОДИНАТА

Преди доста години прадядо ти Иван, който беше роден в последната четвърт на XIX век, твърдеше, че ако видиш в България къща на два етажа, можеш да бъдеш сигурен, че вторият етаж е построен вследствие на престъпление. Това прозрение на моя дядо ми се виждаше доста пресилено, защото по времето на социализма строежът на къщи беше заменен със строеж на обществени блокове, а аз като градско чедо поне през младежките си години нямах преки наблюдения върху новите строителни практики в извънградската част.

Близо двайсет години работих в Киноцентъра край Бояна и през тези немалко години наблюдавах от високо Софийското поле и столицата, приютена между Стара планина и Витоша. В края на моя стаж в Киноцентъра констатирах, че постепенно, но вече много осезаемо намаляват преобладаващите преди зелени площи в очертанията на столицата. И това ставаше за сметка на никнещите като гъби бетонни блокове, нахално настанили се дори в Борисовата градина, която се беше стопила пред очите ми. По същото време около Киноцентъра, разположен между Бояна и Драгалевци, никнеха вила след вила и панорамният път скоро беше и от двете страни здраво обрамчен с тухли, цимент и бетон.

Спомних си, че когато се завърнахме с майка ти от Прага и ти казах, че сме купили дървена къща за мястото в Етрополския балкан, ти доста недоверчиво подхвърли, че се съмняваш в смисъла от такава инвестиция. Откровено казано, и аз имах много съмнения, особено след като на мястото - гола ливада от шестстотин квадратни метра, стоварихме всички елементи на бъдещата къща и си зададох въпроса, как ще я сглобим.

Въпреки многото ми опасения и страхове с наличната подробна документация и помощта на брат ми и приятели успяхме да я сглобим за около две седмици. По време на нашата строителна самодейност идваха собственици на вече построени къщи във вилната зона, за да наблюдават появата на дървена къща на тази територия. Докато ние сглобявахме дървените панели, старите обитатели на вилната зона от време на време ме убеждаваха, че на тая дървения ѝ трябва само една клечка, за да отиде всичко по дяволите, и че много по-смислено е за същите пари да бях изградил върху скромните размери на основата от бутобетон една спретната къщичка от тухли и цимент.

В началото ги търпях, подминавайки забележките им по отношение на дървената ми къща, но когато започнахме да вдигаме покривната конструкция и да сглобяваме дървените ферми, им връчих по едно въже, за да крепят фермите, докато се фиксират към носещите греди, с надеждата да престанат да дават оценки за надеждността на моята бъдеще дървена обител. Така се появи нашата вила, която веднага бе кръстена „чешката къща". По-късно разбрах, че във вилната зона има още една дървена вила, която пък наричаха „руската къща" - също изцяло от дърво, внесена от тогавашния Съветски съюз. Кръщаването, свързано с произхода на двете къщи, беше знак, че не се вписват в нашенските традиции, или другояче казано, обявиха ги като къщи-чужденци, имигрирали на наша територия по незнайни пътища.

Според някои социолози в България дървените къщи се смятат за алтернативно и нетрадиционно строителство. Подобни дефиниции са свидетелство за късата ни памет, защото стотици, а може би и хиляда години българите са живеели в дървени къщи. Традиционната българска къща не е тухлено-бетонният мавзолей, познат ни от епохата на комунизма, а точно дървена къща върху каменна основа. Един български архитект в публикация, посветена на традициите в българската архитектура и отличителните елементи на българската традиционна къща, беше възкликнал:
Удивително е как 45 години комунистическа диктатура са в състояние да пречупят изконните традиции на българския народ. Това, което 200 години византийско робство и 500 години турско не успяха да постигнат, беше постигнато само да 45 години. Що за зъл гений е тази система, която може да руши толкова ефективно? В съзнанието на българина дървената къща се асоциира с барака, съборетина и други презрителни термини. Българинът е горд, когато има бетон, много бетон.
Въпреки сравнително примитивните битови условия в нашата дървена къща съм убеден, че и ти често изпитваше желание да потърсиш спокойствието и уюта на Предбалкана. Сега се надявам малката Катерина да го припознае и тя като място, където може да тича на воля по тревата, да се гони с кучето и да я поливам с маркуча, както го правеше и ти в горещите летни дни.

След като се върнахме от Етрополе, с Даниела заведохме Катето за първи ден в яслите. Ще ти призная, че това название, „ясли", винаги ме е шокирало, защото, независимо че Синът Божи се е появил в ясла, винаги асоциирам тази дума с нещо, което е далече от библейската окраска и по-скоро ми звучи като скотобойна. Затова вече ще казвам, че Катето тръгна на училище, и така ще си говоря с нея. Бях много притеснен, защото си припомних как ти на нейните години болезнено преживяваше сутрешното събуждане, за да тръгнем към яслите и особено когато трябваше да бъдеш, макар и за кратко време, на седмично отглеждане. За радост, нашето Кате влезе с бодра стъпка и се надяваме, че няма да бъде проблем адаптирането ѝ към режима на дневните ясли.

Вече минаха пет месеца, откакто Даниела пое голямата отговорност на майка, изпълнявайки вашето общо решение да станете родители на едно малко създание, което ти кръсти още приживе на майка си.

Не бих си позволил да оценявам твоите връзки през годините. Припомням си, че един ден, след като се раздели с Хилда, ти казах, че нашият род участва само един-единствен път в сватба в нашето семейство и че оттук нататък как ще се разбива твоят социален статус, е твой проблем. И майка ти, и аз бяхме се привързали към Хилда и няма да скрия, че я възприемахме по-скоро като дъщеря, а не просто като снаха и болезнено преживяхме раздялата ви. Нито аз, нито майката ти си позволявахме да те упрекваме или да ти даваме акъл, какво оттук нататък да правиш. Животът е твой, изборът е твой и отговорността за всичките ти постъпки са само твои.

През своя жизнен път се убедих, че най-вярната проверка за хората, които ще срещнеш през живота си, не са периодите, когато си в относителен комфорт и обстоятелствата не предполагат екстрени усилия, а преди всичко тогава, когато съдбата те подлага на тежки изпитания. Защото около успелия човек се точи доста дълъг шлейф от колеги и ласкатели, които заявяват приятелски чувства, но в момента, когато акциите се сринат, този шлейф изведнъж изчезва и ти се оказваш като в безвъздушно пространство - телефоните замлъкват, масата, на която обикновено си сядал, се опразва и започва голямата вечерна проверка с много отсъстващи. Не е необходимо да споменавам твоето голямо изпитание, свързано с придобитата ти алкохолна зависимост, и последствията за

твоята професионална кариера, а и проблемите ти в личен план. В многобройни интервюта в пресата и телевизионни предавания ти открито и самокритично призна всичко това, така че най-малко аз трябва нещо да допълвам. Но всъщност има едно важно допълнение. В най-тежкия ти период до тебе беше една жена - Даниела. Тя пое нелекия кръст да поведе битката за твоето оцеляване и не само с невероятната за едно крехко създание издръжливост, но и с безрезервната готовност за саможертва.

Сега, когато вече е и майка, с всеки изминал ден се убеждавам в нейните човешки качества. Даниела е минала през немалко изпитания в живота си. Това, което е придобила като закалка през годините на емигрантството си, нейната решителност да се върне в България и да започне отначало, посвещавайки живота си оттук нататък на битката за теб и твоето бъдеще, а след това без колебание да поеме и отговорността за бъдещето на едно дете - всичко това я прави от онзи тип хора, за които съм казвал, че с тях бих се вързал на едно въже, както е прието в алпинизма.
★ ★ ★
Много ми се иска малкото Кате да я дари с много любов, за да придобие смисъл всичко преживяно дотук.

Когато „хъшовете" застанаха около теб, за да те изпратят от централното фоайе на Народния театър, и запяха през сълзи отново песента „Бел кон":

• 
  Снимки пред портата на Народния театър с Валери Йорданов и Александра Василева
  

• 
  В гората, Художник-фотограф - Симон Варсано