Приети текстове

(11) На 28 март 2011 г. Комисията прие бяла книга, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ ("Бялата книга"). Бялата книга има за цел намаляване на емисиите на парникови газове в транспортния сектор с поне 60 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Що се отнася до инфраструктурата, Бялата книга има за цел създаването на пълноценно функционираща и покриваща целия Съюз мултимодална „основна мрежа“ на TEN-T до 2030 г. Оперативната съвместимост би могла да бъде засилена чрез иновативни решения, които подобряват съвместимостта между различните системи. Бялата книга също така има за цел оптимизиране на ефекта от работата на мултимодалните логистични вериги, включително и чрез по-широко използване на видовете транспорт с по-висока енергийна ефективност. Поради това тя определя следните цели от значение за политиката за TEN-T: до 2030 г. 30 % от автомобилния товарен превоз на разстояние над 300 km следва да се прехвърлят към други видове транспорт, а до 2050 г. — повече от 50 %; дължината на наличната високоскоростна железопътна мрежа следва да се утрои до 2030 г. и до 2050 г. по-голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния следва да се осъществява по железопътен транспорт; до 2050 г. всички летища от основната мрежа следва да се свържат с железопътната мрежа, а всички пристанища — със системите за железопътен превоз на товари и, където е възможно, с вътрешните водни пътища.

(12) В резолюцията си от 6 юли 2010 г. относно устойчиво бъдеще за транспорта¹ Европейският парламент подчерта, че ефективната транспортна политика изисква финансова рамка, отговаряща на възникващите предизвикателства, и за тази цел настоящите средства за транспорт и мобилност следва да бъдат увеличени; освен това той счете, че е необходимо създаването на механизъм, който да координира и оптимизира използването на различни източници на финансиране на транспорта, и на всички финансови средства и механизми, които са налични на равнището на Съюза.

(13) В заключенията си от 11 юни 2009 г. относно прегледа на политиката за TEN-T Съветът потвърди отново необходимостта от продължаване на инвестирането в транспортна инфраструктура, за да се осигури адекватно развитие на TEN-T във всички видове транспорт като основа за вътрешния пазар и конкурентоспособността, икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза и неговото свързване със съседните държави, като се постави акцент върху европейската добавена стойност, която то би донесло. Съветът подчерта също необходимостта Съюзът да предостави необходимите финансови ресурси за стимулиране на инвестициите в проекти в рамките на TEN-T, и по-специално необходимостта от съчетаване на подходяща финансова подкрепа от бюджета за TEN-T за приоритетните проекти, които включват съответните трансгранични участъци и чието осъществяване ще продължи и след 2013 г., с институционалните ограничения на програмирането по МФР . Според Съвета подходите за публично-частни партньорства следва да бъдат допълнително развивани и подкрепяни в този контекст, когато това е уместно.

(14) Въз основа на целите, определени от Бялата книга, в насоките за TEN-T, установени в Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета^1, се определя инфраструктурата на TEN-T, посочват се изискванията, които е необходимо да бъдат изпълнени от нея, и се предвиждат мерки за тяхното изпълнение. В тези насоки по-конкретно се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура, както и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура.

(15) Въз основа на анализа на плановете за транспортната инфраструктура на държавите членки Комисията прогнозира, че нуждите от инвестиции в областта на транспорта възлизат на 500 000 милиона евро за цялата мрежа TEN-T за периода 2014—2020 г., от които приблизително 250 000 милиона евро ще е необходимо да се инвестират в основната мрежа от TEN-T. ▌

(17) В рамките на прегледа на политиката за TEN-T, започнат през февруари 2009 г., беше създадена специализирана експертна група, която да подкрепя Комисията и да анализира въпроса за стратегията за финансиране и финансовите перспективи за TEN-T. Експертна група № 5 се ползваше от опита на външни експерти от различни области: управители на инфраструктури, специалисти по инфраструктурно планиране, национални, регионални и местни представители, екологични експерти, членове на академичните среди и представители на частния сектор. Окончателният доклад на експертна група № 5², приет през юли 2010 г., съдържа 40 препоръки, някои от които са взети предвид в настоящия регламент. В посочения доклад inter alia се препоръчва Комисията да предостави стандартна рамка за съчетаването на безвъзмездните средства от Съюза и публично-частни партньорства по линия на TEN-T ("ПЧП"), които обхващат едновременно Кохезионния фонд и бюджета за TEN-T.

(18) Опитът по МФР (2007-2013) показва, че някои държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, срещат значителни пречки при изпълнението в срок на сложни трансгранични проекти за транспортна инфраструктура с висока европейска добавена стойност, както и при осигуряването на ефикасно използване на фондовете на Съюза. Поради това, за да се подобри изпълнението на транспортните проекти, и по-специално на трансгранични проекти с висока добавена стойност за Съюза, част от средствата по Кохезионния фонд (11 305 500 000 евро▌) следва да бъдат прехвърлени за финансиране по линия на МСЕ на транспортни проекти в рамките на основната транспортна мрежа или транспортни проекти във връзка с хоризонталните приоритети в държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд. През началната фаза при подбора на проектите, които отговарят на условията за финансиране, следва да се вземат предвид отпуснатите на национален принцип средства по Кохезионния фонд. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им при разработването на подходяща поредица от проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации и чрез отправяне на допълнителни покани за предложения, като същевременно гарантира прозрачен процес на подбор на проектите.

(19) Сумата от 11 305 500 000 евро, прехвърлена от Кохезионния фонд, която следва да се изразходи изключително в държавите членки, отговарящи на условията за финансиране от Кохезионния фонд, не следва да се използва за финансирането на действия със полезни взаимодействия между секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката, които допринасят за проекти от общ интерес в резултат на покана за представяне на предложения за няколко сектора.

(20) Институционалният и административният капацитет са основни предпоставки за ефективното постигане на целите на МСЕ. В рамките на възможното Комисията следва да предложи подходящи начини за подкрепа, за да позволи планирането и изпълнението на проекти в засегнатата държава членка.

(21) В съобщението си от 17 ноември 2010 г., озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък - план за интегрирана европейска енергийна мрежа", Комисията определи приоритетните коридори, които да дадат възможност на Съюза да постигне амбициозните си цели в областта на енергетиката и климата до 2020 г. за завършване на вътрешния енергиен пазар, гарантиране на сигурността на доставките, подпомагане интегрирането на възобновяемите енергийни източници, както и за да се подготвят мрежите за по-нататъшна декарбонизация на енергийната система след 2020 г.

(22) Необходими са значителни инвестиции за модернизиране и разширяване на европейската енергийна инфраструктура и за трансгранично свързване на мрежите и за прекратяване на енергийната изолация на държавите членки, за да бъдат постигнати целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата за конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките по икономически ефективен начин. Според Комисията очакваните нужди от инвестиции в енергийната инфраструктура до 2020 г. възлизат на 1 000 000 милиона евро, включително приблизително 200 000 милиона евро в инфраструктури за съхранение и пренос на електричество и газ, за които се счита, че са инфраструктури от европейско значение. Според работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Необходими инвестиции и потребности от финансиране за енергийната инфраструктура“, който беше представен на Съвета, сред проектите от европейско значение съществува риск инвестиции в размер на приблизително 100 000 милиона евро да не бъдат реализирани поради пречки, свързани с предоставяне на разрешения, регулиране и финансиране.

(23) Неотложната нужда от изграждане на енергийната инфраструктура на бъдещето и значителното увеличаване на обема на инвестициите в сравнение с предишни тенденции налагат качествена промяна в начина на подпомагане на енергийната инфраструктура на равнището на Съюза. В заключенията си от 28 февруари 2011 г. Съветът утвърди енергийните коридори като приоритети за Европа.

(24) По отношение на енергийния сектор Европейският съвет от 4 февруари 2011 г. призова Комисията да рационализира и подобри процедурите за издаване на разрешения и да насърчи изграждането на привлекателна за инвеститорите регулаторна рамка. Той подчерта, че основната част от инвестициите би трябвало да бъде осигурена от пазара, като разходите се възстановяват посредством тарифи. Европейският съвет призна, че е необходимо публично финансиране за проекти, необходими от гледна точка на сигурността на доставките или солидарността, които не могат да привлекат достатъчно финансови средства на пазарен принцип. Освен това той изтъкна и необходимостта от модернизация и разширяване на европейската енергийна инфраструктура и трансгранично свързване на енергийните мрежи, за да може да се постигне реална солидарност между държавите членки, да се осигурят алтернативни маршрути за доставка или транзит и алтернативни източници на енергия, както и да се разработват възобновяеми енергийни източници в конкуренция с традиционните източници. Той изтъкна факта, че изграждането на вътрешния енергиен пазар следва да бъде завършено до 2014 г., за да може потокът на газ и електроенергия да се осъществява безпрепятствено, както и че нито една държава членка не следва да бъде изолирана от европейските газови и електроенергийни мрежи след 2015 г. или да бъде застрашена по отношение на енергийната си сигурност поради липса на подходящи връзки. В първите две годишни работни програми, приети съгласно настоящия регламент, следва приоритетно да се разглеждат проекти от общ интерес и свързани действия, насочени към прекратяване на енергийната изолираност и премахване на затрудненията, свързани с енергийната инфраструктура, така че да се постигне напредък в изграждането на вътрешния енергиен пазар.

(25) Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета¹ определя трансевропейските приоритети за енергийна инфраструктура, за които има необходимост да бъдат изпълнени до 2020 г., за да бъдат постигнати целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата; определя правила за идентифициране на проекти от общ интерес, които са необходими за изпълнение на тези приоритети и установява мерки в областта на предоставянето на разрешения, публичното участие и регулирането за ускоряване и/или улесняване на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допустимостта на тези проекти за получаване на финансова помощ от Съюза.

(26) Телекомуникациите се превръщат все повече в базирани на интернет инфраструктури, при които инфраструктурата на широколентовите мрежи играе ролята на катализатор за използването на цифровите услуги в цял спектър от дейности в обществото. Интернет става доминиращата платформа за комуникации, за извършване на стопанска дейност, за предоставяне на частни и публични услуги и за социално и културно сближаване. Освен това изчисленията в облак и софтуерът като услуга са нововъзникващи като парадигми за изчисления. Поради това наличието на повсеместен високоскоростен достъп до интернет и иновационни цифрови услуги в трансевропейски мащаб е от съществено значение за икономическия растеж и единния пазар.

(27) Модерните високоскоростни интернет мрежи са инфраструктура от решаващо значение за бъдещето по отношение на свързаността за европейските предприятия, по-специално малките и средни предприятия („МСП”), които искат да използват изчисления в облак с цел подобряване на икономическата си ефективност. За да се избегне дублирането на инфраструктура, да се предотврати пренасочването на частни инвестиции и да се увеличи изграждането на капацитет за създаване на нови инвестиционни възможности, а също така и за да се насърчи прилагането на мерки за намаляване на разходите, следва да се предприемат действия за подобряване на координацията между подкрепата на Съюза за широколентовите мрежи чрез МСЕ и подкрепата за широколентовите мрежи от всички останали налични източници, включително чрез националните планове за широколентов достъп.

(28) В стратегията „Европа 2020“^▌ се призовава за изпълнение на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа^▌, която създава стабилна правна рамка за стимулиране на инвестициите в отворена и конкурентноспособна инфраструктура на високоскоростен интернет и в свързаните с това услуги. Целта следва да бъде Европа да има най-високата широколентова скорост в света до 2020 г. въз основа на авангардни технологии.

(29) На 31 май 2010 г. Съветът заключи, че Съюзът следва да вложи необходимите ресурси в развитието на единен цифров пазар, който се основава на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения, и отчете, че ефективните и конкурентоспособни инвестиции в широколентови мрежи от следващо поколение ще са необходими за иновациите, за избора за потребителите и ▌за конкурентоспособността на Съюза и биха осигурили по-добро качество на живота чрез подобрено здравеопазване, по-безопасен транспорт, нови медийни възможности и улеснен достъп до стоки, услуги и знания, особено до трансграничните такива.^▌

▌

(30) Частният сектор, подкрепян от благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба, следва да има водеща роля при внедряването и модернизирането на широколентовите мрежи . Там, където частните инвестиции се окажат недостатъчни, държавите членки следва да положат необходимите усилия за постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии. Публичното финансово подпомагане за широколентовите технологии следва да се ограничава до финансови инструменти за програми или инициативи, насочени към проекти, които не могат да се финансират единствено от частния сектор и по отношение на които това е потвърдено от предварителни оценки, посочващи пазарни несъвършенства или наличие на неоптимално по отношение на инвестициите положение.

(31) Следователно е особено важно в съответствие с принципа за технологична неутралност да се стимулира в целия Съюз внедряването на високоскоростни и свръхвисокоскоростни широколентови мрежи и да се улесни разработването и внедряването на трансевропейски цифрови услуги. Публичните инвестиции посредством финансови инструменти във високоскоростни и свръхвисокоскоростни широколентови мрежи не трябва да водят до изкривявания на пазара или да действат като демотивиращ фактор за инвестиране. Те следва да се използват за привличането на частни инвестиции и то само в случаите, когато има липса на търговски интерес за инвестиране.

▌

(32) Необходими са няколко метода за осъществяване, които налагат различни нива на финансиране и финансови инструменти, за да се увеличи ефикасността и въздействието на финансовата помощ от Съюза, да се насърчат частните инвестиции и да се отговори на специфичните изисквания на отделни проекти.

(33) В регламент ▌ относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура ще бъдат определени критериите, съгласно които проектите от общ интерес могат да бъдат подпомагани финансово по настоящия регламент.

(34) „Хоризонт 2020“ — ▌рамковата програма за научни изследвани и иновации^1, ще бъде съсредоточена, inter alia, върху справянето със социалните предизвикателства (напр. чрез интелигентен, екологосъобразен, достъпен и интегриран транспорт, ▌сигурна, чиста и ефективна енергия, както и здравеопазване, управление и устойчиво развитие, основани на информационни и комуникационни технологии), за да се отговори пряко на предизвикателствата, посочени в стратегията „Европа 2020“, чрез оказване на подкрепа на дейности, които обхващат целия спектър при прехода от научни изследвания към пазарна реализация. „Хоризонт 2020“ ще подкрепя всички етапи в иновационната верига, по-специално дейностите, по-близки до пазара, включително иновационните финансови инструменти. С цел ▌ гарантиране на по-голямо въздействие на финансирането от Съюза и осигуряване на съгласуваност, МСЕ ще развие тесни полезни взаимодействия с „Хоризонт 2020“.

(35) В съобщението си от 20 юли 2010 г., озаглавено „Към европейско пространство на пътна безопасност: насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011—2020 година“, Комисията създаде рамка за действия на политиката в полза на безопасната инфраструктура като ключов елемент за намаляване на жертвите по пътищата с 50 % до 2020 г. Поради тази причина МСЕ следва да гарантира, че исканията за финансиране от Съюза отговарят на изискванията, препоръките и целите за безопасност, установени в цялото съответно право на Съюза относно пътната безопасност. Оценката на ефективността на МСЕ следва да взема предвид намаляването на жертвите на пътно-транспортни произшествия по пътната мрежа в Съюза.

(36) Съюзът и повечето държави членки са страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, докато останалите държави членки са в процес на ратифициране. При изпълнението на съответните проекти е важно в спецификацията на проектите да се взема предвид достъпността за хора с увреждания, както е посочено в същата Конвенция▌.

▌

(37) Въпреки че основната част от инвестициите съгласно стратегията „Европа 2020“ може да бъде осигурена и посредством пазарни и регулаторни мерки, предизвикателствата пред финансирането налагат публични действия, както и помощ от Съюза под формата на безвъзмездни средства и новаторски финансови инструменти.

(38) За оптимизиране използването на бюджета на Съюза, безвъзмездните средства следва да бъдат насочени към онези проекти, които получават недостатъчно финансиране от частния сектор.

(39) Железопътните проекти не следва да бъдат изключвани от получаване на безвъзмездни средства съгласно настоящия регламент, защото те генерират приходи от задължителни такси въз основа на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета¹.

(40) Фискалните мерки в много държави членки ще накарат или вече са накарали публичните органи да преосмислят своите програми за инвестиции в инфраструктура. В този контекст на ПЧП се гледа като на ефективно средство за осъществяване на инфраструктурни проекти, които осигуряват постигането на цели на политиката, като например борбата с изменението на климата; насърчаването на използването на алтернативни енергийни източници, както и на енергийната ефективност и ефективното използване на ресурсите, подкрепата на устойчивия транспорт и внедряването на широколентови мрежи. В съобщението си от 19 ноември 2009 г., озаглавено „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение — развиване на публично-частни партньорства“, Комисията се ангажира за подобряване на достъпа до финансиране за ПЧП чрез разширяване на обхвата на съществуващите финансови инструменти.

▌

(41) В своето съобщение от 19 октомври2010 г., озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ Комисията ▌подчерта, че в нормалния случай при проектите с дългосрочен търговски потенциал следва да се използват средства, предоставени от Съюза в партньорство с финансовия и банковия сектор, особено с Европейската инвестиционна банка и публичните финансови институции на държавите членки, но също така с други международни финансови институции и частния финансов сектор, включително на национално и регионално равнище.