Приложение 3 Инвентаризация на потенциала за развитие на алтернативни форми на туризъм в община Поморие



бет2/3
Дата19.06.2016
өлшемі439.47 Kb.
#145921
1   2   3

ЕКОТУРИЗЪМ



Име:

Блатно кокиче”

Местоположение:

с. Горица, община Поморие

Площ:

-

Описание:

Обикновеното блатно кокиче Leucojum aestivum принадлежи към семейство Amaryllidaceae - Кокичеви. То е тревисто многогодишно растение. Има невероятни лечебни свойства и е включено в Червената книга на България с категория „застрашен вид”. Листата са линейни, а цветовете - бели, разположени на върха на стъблото, с приятна миризма. Цъфти април - май. В естествените си находища в страната, при достатъчно влага и хранителни вещества, то расте на едно и също място десетилетия и се размножава чрез семена и луковици. Блатното кокиче е растение на късия ден и не се нуждае от много светлина. Вегетацията му започва от края на зимата и завършва преди настъпване на дългите летни дни. То не страда от ниски температури. Правилното събиране изисква от растенията да се добива само наземната част. Това трябва задължително да става чрез отрязване и без събиране на кокичета с луковици. Растението съдържа алкалоида "галантамин", от който се произвеждат различни лекарствени препарати, като нивалинът например. Нивалинът е открит от българския лекар и учен Димитър Пасков, носител на международната награда за наука Оскар (1961 г.).

Статут:

Защитен вид. Включен в червената книга на България.





Име:

Поморийско езеро“



Местоположение:

Община: Поморие, Населено място: гр. Ахелой, гр. Поморие

Площ:

88883,76ха

Описание:

Влажната зона предлага рядко съчетание на условия за живот, които позволяват развитието на много рядък комплекс от соленолюбива растителност и животни приспособени към тази соленост, част от които могат да се видят единствено тук.

Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който преминава втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica – обуславя голямото разнообразие от птици (268 вида), което може да се наблюдава през различните сезони на годината. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други.



ПТИЦИ: (1. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Ушат гмурец (Podiceps auritus), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла

чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Малка пъструшка (Porzana pusilla), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Бойник (Philomachus pugnax), Голяма бекасина (Gallinago media), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Tънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Водно шаварче (Acrocephalus paludicola), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata); 2. Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya

fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidirs minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Речна чайка (Larus ridibundus), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).)

РИБИ: Поради високата соленост на водите на езерото, разнообразието от видове риби не е голямо. Постоянно пребиваващ е само един вид – кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), а мигриращи са рибите: морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), платирина (Liza aurata) и малката атерина (Atherina boyeri). Земноводни и влечуги: В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) костенурки, обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичестия (Lacerta trilineata) и кримския (Podarcis taurica) гущер, южният гребенест тритон (Triturus karelinii), жабата дървесница (Hyla arborea) и др. Бозайници: Бозайниците са представени от общо 31 вида, като сред тях е и най-малкия бозайник в света – етруската земеровка (Suncus etruscus). Срещащите се 9 вида прилепи са обект на защита от българското и международното законодателство.

РАСТЕНИЯ и природни местообитания:

Най-масово развиващият се вид водорасло във всички басейни е Ulva intestinalis, образуващо плътни ‘килими’ по дъното на басейните. По подводни камъни и потопени предмети в езерото се развива и водораслото Ulva flexuosa, което е включено в Червения списък на българските макрофитни водорасли.

Висшите растения са представени от общо 87 вида. 11 вида са защитени от

Закона за Биологичното разнообразие и 13 са включени в Червената книга на България (от тях 3 застрашени и 10 редки). Един вид – лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа.

За пясъчната коса, която отделя езерото от морето са характерни пясъчните дюни и специфичната за тях растителност (пясъчна млечка, морски ветрогон, пясъчна амофила, и др.). Пясъчните дюни около езерото приютяват и най-значимата останала популация от застрашения вид тойна (Trachomitum venetum) в България.

Бреговете на езерото са обрасли с тесен пояс от тръстика, а на места се среща и папур. Солените басейни и солниците предоставят условия за развитие на европейската солянка (Salicornia europaea) – специфичен вид за солените езера.

В Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие са включени следните видове редки растения: Пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Нежна метличина (Centaurea gracilenta), Морски ветрогон (Eryngium maritimum), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), Широколистна гърлица (Limonium latifolium), Тойна (Trachomitum venetum) и др.

В района на Поморийско езеро са установени общо 26 типа местообитания според Палеарктичната класификация на местообитанията. От списъка на местообитанията, защитени от Директива 92/43 ЕЕС на Европейската комисия (Директивата за местообитанията) в района на Поморийско езеро се срещат 8 типа като три от тях са приоритетни за опазване: Крайбрежни лагуни, Понтийски солени степи и солени блата и Южни крайречни галерии и храсталаци Nerio-Tamaricetea и др.





Име:

Вековна Айтоска кори”

Местоположение:

Община: Поморие, Населено място: с. Гълъбец

Площ:

20 ха

Описание:

Вековна гора от летен дъб

Статут:

Природна забележителност



Име:

Добровански гъби”

Местоположение:

Гр. Поморие община Поморие

Площ:

Община: Поморие

Описание:

Това са три скални образувания с форма на огромни гъби върху един от хълмовете край старото село Доброван. Те са разположени в редица на разстояние около 10м. една от друга, малко грубовати и с килнати гугли. Най-голяма и красива е средната гъба. Височината й е около 4м, също толкова е диаметърът на гуглата й. При останалите две пропорциите са доста нарушени, но все пак те имат форми на гъби. Трите гъби, макар че са разположени на хълма, стоят във вдлъбнатини, като че ли нарочно са откопавани, за да се покажат пред очите на хората с цялата си красота. Образуването на гъбите се дължи на различната здравина на палеогенските

пьсъчникови пластове, на тяхното наклонено положение, на пукнатнините, които ги пресичат и на атмосферните процеси. За съжаление постепенно пънчетата им изтъняват, а от гуглите им се отцепват малки скални късове, което с времето ще доведе до тяхното естествено разрушаване. Доброванските гъби са малко известни, но са наистина много впечатляващи и са обявени за природна забележителност, макар и сромна.




Статут:

Природна забележителност




Име:

Емине”

Местоположение:

Община: Поморие, Населено място: гр. Ахелой, гр. Каблешково, гр. Поморие, с. Александрово, с. Габерово, с. Горица, с. Каменар, с. Козичино, с. Лъка, с. Медово, с. Порой

Описание:

Мястото обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив. При нос Емине брегът е стръмен скалист. Самият бряг представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка /Paliurus spina-christi/, както и вторични гори от дъб /Quercus spp./ (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнината част преобадават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26% от площта на мястото е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.

На територията на Емине са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Емине е разположено на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над него пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите – главно грабливите птици за хранене и нощуване. Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/. Емине е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, горската чучулига /Lullula arborea/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/, речната рибарка /Sterna hirundo/ и белочелата рибарка /Sterna albifrons/. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи /Gavia arctica/, кафявоглави потапници /Aythya ferina/ и други водолюбиви птици.



Статут:

Защитена зона по директивата за птиците



ВИНЕН ТУРИЗЪМ


ИМЕ

ЧЕРНОМОРСКО ЗЛАТО

Местонахождение

гр. Поморие, община Поморие

Описание

„Черноморско злато” има богата история от отличия. Поморийският регион се слави с бурна история и забележителни винени традиции. Разположен на 20 км от Бургас, Поморие е считан за центъра на най-добрите тероари за бяло грозде в България.

Конгломератът “Черноморско Злато” се състои от основна винарна в Поморие с две площадки, която притежава и бутилираща линия.

“Феста” инвестира над 15 милиона евро в своите изби след приватизацията и засажда над 600 хектара с висококачествени сортове грозде. В резултат “Черноморско злато” въвежда нови продукти в сегмента на премиум и супер-премиум вина и ракии. За щастие компанията също така запазва старата традиция да произвежда уникални качествени брендита. Инвестициите в собствени лозя, плюс изключителния контрол над доставките, са ключът към производството на висококачествени продукти.



ИМЕ


2002 КАБЛЕШКОВО

Местонахождение

гр. Каблешково, община Поморие

Описание

Създадена през 2002 година от инженер Славей Тенев Христозов.С богатият си опит като технолог на бели и червени вина, и с помощта на неговата фамилия се създаде Винарска изба гр.Каблешково.

Първоначално замислена с капацитет от около 30 – 40 тона, и отглеждането на 100 – 200 дка лозя.Днес избата отглежда около 500 дка лозя, произвежда много повече висококачествени вина, които се харесват и се търсят както на вътрешният така и на външният пазар.Белите вина които произвежда са Мускат Отонел, Димят и Юни блан, съчетаващи приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест.

Червените вина които произвеждаме са Каберне Совиньон , Мерло и Памид, вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус.



ИМЕ


ТОХУН



Местонахождение

гр. Поморие, община Поморие

Описание

Винарска изба „Тохун”, гр. Поморие, е изградена в съответствие със съвременните технологични принципи за винопроизводство и с действащите български и европейски нормативни актове за проектиране, строителство и винопроизводство. Винифицира се 100% собствено грозде. Собствените лозови масиви са нови насаждения , разположени на 11 отделни парцела, засадени в периода 2000г – 2006г. в землището на Община Поморие. Обектът е построен на собствена терен с площ 11 333 кв. м. Въведен в експлоатация – септември 2009 год. Поморийският регион от дълбока тракийска древност е известен с най-благоприятните климатични и почвени условия в Черноморския басейн за производство на вина. Посадъчният материал е доставен от Франция – областта Бордо, от пепинерията - JEAN – GUY ARRIVE. Сортовия състав е специално селектиран от различни клонове на лозичките, с оглед производството на високо качествени червени и бели купажни вина.

ИМЕ

БОЙАР

Местонахождение

гр. Поморие, община Поморие

Описание

През 1922 г. една от открояващите се в бранша фамилии - Бойчеви, създава лозово насаждения и открива малка винарска изба, национализирана през 1952 г. През 1998 г. братята Симеон и Димитър Бойчеви заедно с Аргир Христофоров възстановяват фамилната традиция като създават 350 дка лозя и построяват винарска изба "Бойар".

Модерните съоражения за преработка на грозде, класическата подземна изба с бъчви от френски и калифорнийски дъб, напълно автоматизираната бутилираща линия, отделението за дестилация - всичко това са щрихи от новия облик на избата. Представата за "Бойар" се допълва от богата гама продукти - качествени бели и червени вина, ракии, ликьори и бренди.

Преживяването „БОЙАР“ тук можете да прекарате приятни мигове, като се включите в организираните от нас винени турове. По пътя на виното ще бъдете съпровождани от наш технолог, който ще ви представи избата, производствения център и прекрасната гледка на лозовите масиви.Ще имате възможността да се насладите на нашите продукти, да дегустирате под ръководството на специалист най-добрите ни вина и ракии и да обогатите винената си култура.Много приятни емоции ще изпитате, ако изберете да участвате в нашите винени вечери.

В приятната обстановка на ресторанта сомелиер ще ви поднесе перфектно съчетани напитки и храни, най-често тематично подбрани по ваше желание - например вечер на димята от различни реколти в компанията на пресни черноморски риби, или пък вечер на червени вина отлежавали в барик, съпроводени от месни специалитети.

Винарната има и хотелска част, която можете да използвате с предварителна заявка, включително за организирането на частни партита и конференции.

В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ СА ОЩЕ ДВЕ ВИНАРСКИ ИЗБИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА Община Поморие,които ще се включат в разработването на новите туристически пакети: винарско имение „САНТА САРА”-с.Горица и гр. Поморие.




СПОРТЕН ТУРИЗЪМ

Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет