Приложение 3 Инвентаризация на потенциала за развитие на алтернативни форми на туризъм в община Поморие

Иконостасът затваря единствено отвора на широката апсида, като страничните му крила лягат плътно върху източната стена на наоса. През 1891 г. църквата е осветена от Сливенския Митрополит Геврасий. Навярно по време на освещаването иконостасът е бил дърводелски. В 1909 - 1911 г. той е допълнен с две странични крила, царските двери са пренесени от по-стар иконостас, а иконите са копия на руски икони.

През 1959г. църквата е основно преустроена. Стенописите са изографисани от художниците Н. Ростовцев, К.Йорданов и А.Сорокин в духа на академичната иконопис, а иконостасът се подменя с резбован - дело на К.Кошаревски. В подиконните пана са разработени битови сцени от ежедневието на поморийските жители.

Църквата е трикорабна масивна правоъгълна сграда с дъсчени тавани, без външни кубета, с вътрешни сводове. Тя е единствената църква в целия християнски свят без олтарна обсида на изток. Покрита е с двускатен покрив, с обширно вътрешно пространство, по 2 прозореца на северната и южната страна, както и 2 врати: южна - по-голяма и западна - по-малка. Храмовата посторйка е изградена изцяло от камък, с дървени пояси и спънки между поясите и ъглите. Иконостасът е изработен изцяло от дърворезба, в която са употребени разнообразни флорални мотиви. На иконостаса са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през XVII-XVIII в., а някои икони са от XVI в. Във втория апостолски ред има 33 малки икони - апостолски, празнични и светителски. Под царската икона на Иисус Христос - в Солея, се намира малко аязмо със светена вода, извираща от каменна плоча с дебелина 20-25 см. Изворчето е наречено от християните "Сълзите на Христос".

Оригиналния архитектурен план и богатат високохудожествена вътрешна украса на църквата я прави уникална, за което е обявена за паметник на културата.

Сегашната църква е издигната през 1856 г. със средствата на християнското население. Липсват стенописи, поради сравнително новия архитектурен облик на църквата, а олтара е изработен от неизвестен майстор. Изключително ценни са иконите на Света Богородица, Свети Георги, Свети Мина и Свети Николай, датиращи от XIX в. През 1945 г. манастирската църква се разширява, когато се дострояват два странични престола на Свети Николай Мириклийски и на Свети мъченици Вяра, Надежда, Любов и София. Интерес представлява и каменната икона на Свети Георги, намираща се над входа на църквата. През 60-те години на XX в. е била построена и камбанарията на манастира с височина около 20 м.