Музеите, библиотеките и архивите се нуждаят от насока как да ръководят правата си, което може да повиши ценността и на двете действия: регистрирането на права, предоставени им от трети страни, и осигуряването на достатъчно документирана интелектуална собственост за тяхното собствено съдържание. Технологичното развитие в областта на Управлението на дигиталните права / Digital Rights Management (DRM)/ разрешава наблюдаване на реализирането на възможните изгоди.
Музеите, библиотеките и архивите също се нуждаят от обсъждане на ползите от използването на тяхната собствена интелектуална собственост като алтернативен източник на приходи. Нужно е те да потърсят съвети в областта на технологията- DRM /Управление на дигиталните архиви/ решения, micro-плащания и лицензни съглашения за по-подходящи решения. (Виж също насоките на Работни модели.)
Управлението на дигиталните документи е ключ в технологичната база на e-правителството. Аспекти на управлението на дигиталните документи би трябвало да се изградят в двете системи - и в генериращата документи, и в пазещата документи, така щото електронните документи да могат да бъдат управлявани в съгласие с подходящите регулиращи мрежи.
Все повече, музеи, библиотеки и архиви ще трябва да търсят "покритие" и "широк чадър" за дигитализационните лицензи, в аспект заздравяването и монополното заемане на поетите права за лицензионни дейности. Музеи, библиотеки и архиви трябва да почувстват и алтернативна форма на лицензиране, например Creative Commons, която форма може да повиши предимствата в две посоки: ползването от тях на други съдържания, а също и правенето на тяхното собствено съдържание достъпно.
От гледна точка на разликите, които понастоящем съществуват на национално ниво във връзка с прилагането на закона към контрактите за авторско право, въпросът е дали формите на хармонизация на европейско ниво са насочени към това, което ще трябва да се дефинира. Техническите проблеми на взаимозависимостта също ще бъде нужно да се определят. COM DOC (2004) 261 [11] върху управлението на авторското право и свързаните с него права в международния пазар формулира, че “създаването на глобална и взаимозависима техническа инфраструктура на системите за управление на дигиталните документи се базира върху консенсуса между посредниците, появата на който е необходим резултат за създаването на правна мрежа и предпоставка за ефективното разпространяване и достъп до защитеното съдържание във вътрешния пазар”. Във връзка със защитата на данни, много е важно да се постигне правният баланс между пълната откровеност и необходимостта от “нарушения” на частната собственост в светлината на тероризма, финансовото мошеничество и други престъпни дейности. Този процес трябва да се наблюдава регулярно в съществуващата до момента база, за да се види дали инициативите на местно, национално, регионално и международно ниво в области като електронното управление, защитата на сигурността на гражданите и борбата срещу тероризма, са снабдени с адекватна защита за собствеността на личността, включваща и правото да се ползва Интернет за легитимни цели в институциите от сферата на културното наследство. Една трудност, която трябва да бъде адекватно определена, е сигурността, че публичните власти няма да се прикриват зад закона за защита на частните права като оправдание за отказ на информация. Също така, законите за защита на данни може би е нужно да бъдат адаптирани по установената процедура, за да е сигурно, че са достатъчно мощни, за да посрещнат адекватно технологичния прогрес. Що се отнася до свободата на информацията, има продължаваща нужда гражданите да осъзнават все повече своето право на достъп до информация. Обществените власти трябва да намерят начини да направят колкото е възможно по-лесен достъпа на гражданите до официална информация. На ниво ЕС, например, имаше намерение за общ "портал" за достъп до информация за институциите чрез уеб сайт и за създаването на интер-институционален помощен справочник. Европейският съюз има силата да определи стойността на свободата на информацията и да произведе законодателство, влизащо в сила /FOI/ за всички страни-членки, създавайки по този начин едно наистина хармонизирано постижение в този аспект. Ще има все по-остра нужда от борба с консервирането в правните, техническите, социалните и образователни измерения. Доколкото правните измерения са обсъждани, не е достатъчно да се регулира тази област само на европейско или национално ниво, когато проблемът на спонтанния комерсиален email е международен.
БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] Berne Convention for the Protection of Literary and Artistic Works http://www.wipo.int/treaties/en/ip/berne/.
[2] WIPO (World Intellectual Property Organisation) Copyright Treaty (WCT) http://www.wipo.int/clea/docs/en/wo/wo033en.htm
[3] WIPO (World Intellectual Property Organisation) Performances and Phonograms Treaty (WPPT)
http://www.wipo.int/clea/docs/en/wo/wo034en.htm.
[4] United States Copyright Office http://www.copyright.gov/
[5] EU Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society
http://europa.eu.int/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexapi!prod!CELEXnumdoc&lg=EN&numdoc=32001L0029&model=guichett
[6] European Commission staff working paper on the review of the EC legal framework in the field of copyright and related rights SEC (2004) 995 (19/7/04) http://www4.europarl.eu.int/registre/recherche/ResultatsAbreges.cfm?relation=REFSOURCE&typerelation=SEC(2004)995
[7] EBLIDA (the European Bureau of Library, Information and Documentation Associations): Response to the European Commission staff working paper on the review of the EC legal framework in the field of copyright and related rights SEC (2004) 995 of 19 July 2004.
http://www.eblida.org/position/Copyright_Response_CommissionReview_October04.htm
[8] IFLA Position Paper on Copyright in the Digital Environment.
http://www.ifla.org/III/clm/p1/pos-dig.htm;
Public domain, from Wikipedia. http://en.wikipedia.org/wiki/Public_domain
[9] Council Directive 92/100/EEC on Rental and Lending Right and on Certain Rights related to Copyright in the field of Intellectual Property. http://europa.eu.int/ISPO/ecommerce/legal/documents/392L0100/392L0100_EN.doc
[10] Directive 2004/48/EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of Intellectual Property Rights
http://europa.eu.int/eur-lex/pri/en/oj/dat/2004/l_195/l_19520040602en00160025.pdf
[11] EC Communication (COM (2004) 261 (Final): The Management of Copyright and Related Rights in the Internal Market.
http://europa.eu.int/comm/internal_market/copyright/management/management_en.htm
[12] Stokes, Simon: Digital copyright : law and practice. London: Butterworths, 2002. ISBN 0406947023 (pbk.)
[13] WIPO (World Intellectual Property Organization)
http://www.wipo.int/
[14] UNESCO: Collection of national copyright laws
http://portal.unesco.org/culture/en/ev.php-URL_ID=14076&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html
[15] European Council Directive No 96/9/EC on Legal Protection of Databases http://europa.eu.int/smartapi/cgi/sga_doc?smartapi!celexapi!prod!CELEXnumdoc&lg=en&numdoc=31996L0009&model=guichett
[16] European Museums’ Information Institute
http:www.emii-dcf.org
[17] Council regulation 44/2001 of 22nd December 2000 on jurisdiction and enforcement of judgments in civil and commercial matters http://europa.eu.int/eur-lex/pri/en/oj/dat/2001/l_012/l_01220010116en00010023.pdf
[18] International Coalition of Library Consortia (ICOLC): Statement of Current Perspective and Preferred Practices for the Selection and Purchase of Electronic Information. 1998.
http://www.library.yale.edu/consortia/statement.html
[19] IFLA Licensing principles. 2001.
http://www.ifla.org/V/ebpb/copy.htm
[20] Giavarra, Emanuella: Licensing Digital Resources: How to avoid the legal pitfalls. 2nd ed. 2001. http://www.eblida.org/ecup/publica/
[21] Creative Commons http://creativecommons.org/
Достарыңызбен бөлісу: |