Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Макар че дейностите им се различават като вид и качество, някои локални институции в Европа вече предоставят услуги за следните рискови групи:

• 
  инвалидизирани хора (включително хора с временна инвалидност, причинена от злополука или заболяване, хора с дълготрайно инвалидизиращи заболявания като артрит, хора с възрастови изменения, хора с наследствени увреждания, хора с придобити увреждания и хора с умствени и здравословни проблеми);
  
• 
  хора, затворени вкъщи поради заболяване;
  
• 
  стари хора в риск от социална изолация;
  
• 
  деца, растящи в нестабилна семейна среда;
  
• 
  безработни;
  
• 
  хора с наркотична и алкохолна зависимост;
  
• 
  бездомници;
  
• 
  бежанци и хора от приютите;
  
• 
  имигранти; 
  
• 
  етнически, езикови, религиозни и културни малцинства; 
  
• 
  хора с нужда от квалификация;
  
• 
  хора, рано напуснали училище;
  
• 
  селско население;
  
• 
  бедни хора;
  
• 
  затворници.
  

В бъдеще културните институции ще подпомагат борбата със социалната изолация чрез:

• 
  насочване към социалното приобщаване като приоритет в цялостната си политика на обслужване. Организационната култура трябва да се промени така, че да насърчава процеса на социално приобщаване;
  
• 
  консултиране и социално ангажиране на всички социално изолирани групи, както потребители, така и не-потребители, за да се дефинират и прогнозират техните нужди и стремежи;
  
• 
  осигуряване на услуги на местно ниво навсякъде, където има търсене, както и доизграждане на вече създадените такива услуги;
  
• 
  оползотворяване на възможностите за локално сътрудничество;
  
• 
  предоставяне на мобилни услуги за хората в отдалечените райони, организиране на изложби в рамките на общността, аранжиране на пътуващи изложби и др.;
  
• 
  преминаване към гъвкаво работно време, адекватно съобразено с конкретните нужди и интереси на общността;
  
• 
  формиране на партньорства за развитие и разнообразяване на услугите;
  
• 
  предоставяне на услуги за хора, на които се налага постоянно пребиваване в определени институции, напр. болнични заведения и затвори;
  
• 
  аадекватно обезпечаване на колекциите, фондовете и изложбите в отговор на конкретните културни, езикови и социални характеристики на съответните общности, т.е., библиотеките трябва да съдържат книги, вестници и др. на езика на съответното малцинство;
  
• 
  насочване на услугите към посрещане индивидуалните нужди на различните групи;
  
• 
  нов поглед към определянето функцията на персонала, който вече поема една по-голяма социална отговорност и образователна роля;
  
• 
  промяна имиджа на музеите, библиотеките и държавните архиви в посока на добронамереност и отзивчивост към нуждите на социално изолираните групи, без в същото време да се пренебрегват традиционните потребители;
  
• 
  осигуряване на работни места за хората от етническите малцинства и хората със затруднения;
  
• 
  пълноценно използване технологиите на информационното общество в битката със социалната изолация.
  

В съвременния свят за хората е изключително важно да имат достъп до технологиите на информационното общество, технологии, проникващи все по-решително във всички аспекти на живота ни. Определено ниво на владеене на тези технологии вече се изисква за повечето работни места, при пазаруване, при извършване на банкови операции, както и при много забавни занимания и игри, включващи използването на ТИО. Чрез предоставянето на обществен достъп до дигиталните услуги, местните културни институции ще ограничат разликата, съществуваща между хората с достъп до технологиите и тези без компютър подръка.

Неблагоустроените градски квартали и селата се характеризират с ниска Интернет-проницаемост поради високата безработица и ниските доходи на хората там.

Последствията са както върху местната икономика, така и върху общото качество на живота в тези райони, където общественият достъп до дигиталните услуги е особено важен. (Виж Насоките на Социално и икономическо развитие.)

Това може да бъде един социално ориентиран начин за предоставяне на услуги, при който хората получават възможност да ползват колекциите по начин, съответстващ на тяхната квалификация; така нараства тяхното чувство за принадлежност към общността. (Виж също Насоките в Културна идентичност и сближаване.)

• 
  ТИО улеснения биха могли да се доставят до хора с влошено здравословно състояние, както вкъщи, така и в болницата;
  
• 
  възрастни хора - те могат да бъдат обучавани в използването на технологиите. Услугите могат да се разпространяват директно до дома им, ако това се налага;
  
• 
  деца от социално изолирани семейства могат да използват ТИО като улеснение при подготовка на домашните си работи;
  
• 
  безработните и хората без умения могат да използват ТИО, за да се усъвършенстват и да си търсят работа;
  
• 
  TИО могат да се използват в затворите в помощ на специалните програми за реабилитиране на затворници;
  
• 
  ТИО могат да се направят достъпни за бездомниците, за хората без фиксиран адрес;
  
• 
  за хората, чийто основен език е различен от официалния език на страната, в която пребивават, може да бъде полезно предоставянето на oнлайн услуги на езиците на малцинствата;
  
• 
  нарастването на потока от имигранти, бежанци и търсещи убежище в Европа хора създава качествено нови предпоставки за социална изолация -- ниските доходи, езиковата бариера, временното пребиваване в неблагоприятни райони. Oн-лайн улесненията за имигранти и бежанци на техните родни езици ще подпомогнат процеса на приспособяване към новата среда;
  

• 
  хората без индивидуален достъп до Интернет могат да използват ТИО, за да поддържат връзка с роднини и приятели, което ще ги спаси донякъде от чувството на изолация и ще им помогне да запазят близостта в личните си отношения. Те могат също да използват ТИО за развлечение, например за да изиграят една онлайн игра на шах, което може би изглежда несериозно, но всъщност подобни игри подобряват потребителските умения;
  
• 
  услугите могат да се предоставят на хората с увреждания в достъпните за тях видове и формати.
  

Иновациите в разпространяването на услуги по принцип резултират в едно ново качество на тези услуги, правейки ги достъпни за всекиго, особено в селските райони и малките градчета, където предпоставка за социална изолация е не толкова бедността, колкото физическата отдалеченост от градския център, офиса и транспортните възли - фактор, обуславящ проблемите на рисковите групи в тези места. Подвижното обслужване може да бъде използвано както за разпространяване на услуги, така и за дейности в областта на изкуството, за изложби, информационни кампании и библиотечно обслужване на малките общини и училища, а също и индивидуално по домовете.

• 
  компютри могат да се инсталират на превозно средство и да се употребяват за достъп до каталози и до Интернет;
  
• 
  компютри могат да се носят по домовете и в най-посещаваните заведения;
  
• 
  лаптопите могат да се заемат индивидуално или групово;
  
• 
  компютри, дигитални камери и аудио техника може да се дават под наем на художествени групи, музикални състави, самодейци, за осъществяване на техни творчески проекти.
  

• 
  физически достъп (до сгради, гишета за услуги, работни станции, читални, лавици и т.н.);
  
• 
  интелектуален достъп (до съдържанието на носителите на информация; възможни решения: алтернативни по формат материали, приспособени работни станции и специален софтуер);
  
• 
  електронен достъп (обслужване на онези, за които не е възможно посещение на сградата, което също така включва електронния достъп за хора, приковани в дома си);
  
• 
  не на последно място, обучението на членовете на персонала да оказват помощ на хората със затруднения.
  

Институциите би трябвало да направят достъпността неделима част от ценностите на организацията. Когато се планира новото обслужване и когато съществуващото вече обслужване бъде дигитализирано, проблемите на достъпността ще бъдат съобразени с етапа, от който започва планирането. Все пак, повечето институции имат интерес да разпространят максимално бързо информацията за услугите, от които се нуждаят, за да достигнат изискваните от законодателството и насоките стандарти. Полезно е като начало да се проведе проверка на достъпността, покриваща всички аспекти – сграда, мебелировка, обзавеждане, онагледяване, рекламни материали, хранилище, уеб сайт. Проверката може да бъде извършена от персонала или да бъде нает външен специалист, който да направи това. Направената професионална проверка често помага в случаи на диспут или искания за обезщетения.

Музеите, библиотеките и архивите, които са подкрепяни от местните власти, могат да работят заедно с други ведомства върху политиката за борба със социалната изолация. ( Като пример - административно може да се даде възможност на хората с увреждания и на младите хора да заемат компютри дългосрочно чрез местната власт или училището.) Общият процес би могъл да бъде приспособен от всяка една местна власт с цел развиване на нейните политики и услуги:

• 
  идентифициране на хората, които са със статус на социално изолирани и насърчаване политика на отвореност към техните нужди;
  
• 
  оценяване и преглед на текущата практика;
  
• 
  развитие на стратегия и определяне на приоритетни ресурси;
  
• 
  развитие на услугите и обучаване на персонала как да ги предоставя;
  
• 
  оценяване на успеха, атестация и разглеждане на резултатите от нея.
  

Резултатът и успехът на обслужването трябва да бъдат регулярно преценявани, отново и отново да се определят обектите, критериите за успех и показателите на изпълнението (Виж също насоките в Представяне и оценка). Това ще даде възможност на институциите да демонстрират различното, което правят за местните хора, да се учат от собствената си практика и да реализират подобрения в обслужването.

Националните правителства имат нужда да бъдат поощрени в холистичното си обръщане към проблема за социалната изолация и да осъзнаят уникалната роля, която музеите, библиотеките и архивите могат да играят за възстановяването на районите в дневния ред на социалното приобщаване. Музеите, библиотеките и архивите се нуждаят от осъзнаването на подобен дневен ред и от увереността, че действително работят в посока посрещане на тези задачи.

(http://europa.eu.int/comm/employment_social/soc-prot/soc-incl/com_obj_en.htm).

ВРЪЗКИ Обратно към обхват

Проект на ЕС, стартиран за 3 години от септември 2004, който съдейства за достъпа до културата. Той подпомага кооперирането между операторите в областта на управление на наследството и предлага за ползване нови средства за професионалистите върху проблемите на достъпността.

Културни институти от шест европейски страни ще вземат участие в проекта, ръководен от Финландското национално управление на старините (Хелзинки, Финландия).

http://www.abm-utvikling.no/soknadsmidler/eu/fetsund_lenser/PRESSEMELDING_ACCU.pdf
РАВНОПОСТАВЕНОСТ
Финансирана от Европейския социален фонд (ЕСФ), РАВНОПОСТАВЕНОСТТА формира част от Стратегията на Европейския съюз за създаване на повече и по-добри работни места и за създаването на увереност, че на никого няма да бъде отказан достъп до тези работни места. Този дневен ред обхваща три свързани помежду си проблема, наречени социално приобщаване, обучение през целия живот и заетост. Той проверява нови пътища за преодоляване на дискриминацията и неравния опит за онези, които вече работят и онези, които си търсят работа. Има основания да се отдели самостоятелно темата, отнасяща се до нуждите на търсещите приют.

http://europa.eu.int/comm/employment_social/equal/index_en.html
Инфобус

Проектът за подвижната информация и комуникационните центрове (MICC), познат като Инфобус, пренася информационните ресурси и разрешените средства до групите в неблагоприятно положение през Югоизточна Европа (Албания, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), давайки достъп до информация, образование и обучение, обществено и икономическо развитие и повишавайки комуникациите между правителството и гражданите http://www.infobus.org/

• 
  Člověk v tísni – Подпомага хората в нужда чрез работа по човешките права, сферата на програми по социална работа, образователни проекти и т.н. http://www.clovekvtisni.cz
  
• 
  Nadace rozvoje občanské společnosti (NROS) – Фондация за развитие на гражданското общество. Подпомагане на некомерсиални организации, които осигуряват помощ на застрашени групи и хора в неблагоприятно положение, защита на човешките права и демократичните ценности и съдействие на взаимното общуване и толерантност на малцинствата в обществото. http://nros.cz
  
• 
  Фонд “Отворено общество” в Прага – Подпомага програма, фокусирана върху властта на закона, публичната администрация, човешките права, образованието, равните възможности, изкуството и културата, и други области. http://osf.cz
  

Страниците на Инфо Банк съдържат важна основна информация за имигрантите относно обществото и възможностите във Финландия. Тя е достъпна на няколко езика. http://www.caisa.hel.fi/

Създадена от програмата за равнопоставеност, ABSIDE (Apprendere in Biblioteca nella Società dell'Informazione per ridurre la Discriminazione e l'Emarginazione sociale – Учене с библиотеките в Информационното общество за намаляване на социалната дискриминация и за приобщаването), работи за разширяване на мрежата от точки за образование с публичните библиотеки, за да подпомогне ролята на библиотеките като обучители в консултациите и насочването на хората с нужди за обучение. http://www.abside.net/

Целта на този проект на Министерството на науката и информацията е да отвори точки за публичен информационен достъп в местните библиотеки и общински центрове в Полша, особено в малките градове и села. Проектът е специално насочен към облекчаване на проблемите, създадени от дигиталното разделение чрез предоставянето на безплатен достъп до Интернет и компютърно обучение. http://www.informatyzacja.gov.pl/en/projekty.html

Централизираната библиотечна система на Северозападната административна област на град Москва развива тази програма, която цели да благоприятства здравословния начин на живот сред тийнейджърите и младите, борейки се с наркотичната пристрастеност и злоупотребата с алкохол, криминалното и антисоциално поведение. http://www.horoshevo.ru/

Включва следните проглами:

Интернет в библиотеките http://internetenlasbibliotecas.red.es/,

Интернет в училищата http://internetenlaescuela.red.es/, и

Интернет в селските райони http://internetrural.red.es/. Целта е да се развие широка мрежа от точки за обществен достъп до Интернет с висока скорост на връзката. "Интернет в библиотеките" е механизъм за всички публични библиотеки в Испания. Ще има инвестиция от приблизително 38 милиона евро, разпределени между 4000 публични библиотеки, които да осъществят създаването на интерактивни връзки и повече от 12 000 нови компютъра с обществен Интернет.

http://www.red.es/Redes-Page-PlantPageStandard_espana.html
Tурция
T.C. Başbakanlık Özürlüler İdaresi Başkanlığı (Prime Ministry, Department for the Disabled) Portal

Уеб сайтът на отдела съдържа не само цялото законодателство и практическа информация, отнасяща се до образованието и възможностите за работа, реабилитацията и други достъпни услуги, но също включва връзки към адресите на неправителствени организации, други правителствени офиси, училища и др. http://www.ozida.gov.tr/tr_files/index.htm

Това е едногодишен пилотен проект, стартиран от ноември 2003 до октомври 2004, който се ръководи и финансира от Националния архив (НА), в партньорство с Архивната служба на Западен Йоркшир (WYAS), Hackney отдел на архивите (HAD), Националния Архив на Шотландия (NAS), Националния съвет по архивите (NCA), Националната библиотека на Уелс (NLW), Обществената документална служба на Северна Ирландия (PRONI), and Commanet. Тяхната цел е да насърчат социалното приобщаване, привличайки нови читатели за архивите.

LearnEast е проект, подкрепен и финансиран от Програмата за равнопоставеност, който проучва нови пътища за публичните библиотеки да работят на общинско ниво за подпомагане на наемането на хора от неблагоприятните групи, по-специално за завръщането на жените на работа, за работещите и безработните хора, които искат да повишат професионалните си умения, за етническите малцинства. Той включва публични библиотеки в Източна Англия, както и партньори в Италия и Франция.

MLA произвеждат полезни практически наръчници за институциите в сферата на културното наследство, които могат да бъдат използвани като начална точка в потвърждаването на това, че принципите за достъп и приобщаване са закрепени здраво в работата на институциите.

През февруари 2004 MLA изготви ‘Достъп до практическите наръчници за всички: възможности за приобщаване на музеите, библиотеките и архивите.

Slic публикува доклад, озаглавен “Да направим разлика: библиотеки, ICT & социално приобщаване, юни 2004, който включва описания на проекти в шотландските публични библиотеки. http://www.slainte.org.uk/Files/pdf/pnet/gates/gatesreport04.pdf .

Един пример е Dundee проект 'Да учим заедно чрез разкази за миналото', който създаде уеб сайт и издаде книга на основата на спомените от минало време, документирани от местните хора. Много хора получиха компютърно обучение като част от проекта и беше направена връзка с местните ученици с цел развитието на приемствен образователен опит между поколенията. Този уеб сайт е все още отворен за допълнителни приноси.

http://www.dundeecity.gov.uk/gates/

Обратно към съдържание

Насоки на проекта Калимера Културна идентичност и сближаване

ОБХВАТ

Проблемите, разгледани в тези насоки,включват:

Културно разнообразие

Сближаване на общността

Съставяне на съдържание

Обществена информация в областта на културата

Разнообразяване на културното съдържание
ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА Обратно към обхват
Има твърде много определения за култура. Обществото и общността се идентифицират с тяхната култура, със споделените знания и традиции, които се предават на поколенията. В този смисъл Европа е и двете -- и една култура, и много култури. Всички индивидуални нужди, които имат смисъла на осъзнаване на идентичност, общност и място, принадлежат на културата. Нещо повече, както казва Ганди: "Културата не може да живее, ако е лишена от внимание". Така, културното разнообразие е свързано със социалното приобщаване; единството на общността се създава в социално приобщено общество, в което многообразните култури съжителстват във взаимно разбирателство. Романо Проди, Президентът на Европейската комисия, през февруари 2004 описа Европа като "Съюз на разнообразието, където различията се приемат и схващат като обогатяване на цялото." Той каза, че всъщност европейците живеят с много на брой прояви на преданост - към родния град, към своя регион, към родната страна и към Европейския съюз. [1]
Новият комисар на Европейския съюз за Информационно общество и медиа, Вивиан Ридинг, обеща тържествено да бъде "комисар за иновации, приобщаване и творчество"." Иновациите трябва да действат като въвеждащи в сила Лисабонския процес; приобщаването ще се бори с дигиталното разделение и ще укрепи идентичността на европейците и тяхното културно разнообразие чрез медиен плурализъм, който ще предоставя свободно изразяване на творчеството." Госпожа Ридинг добави, че "новите технологии трябва да помагат за обезпечаването на по-широко разпространяване на представите, разказите, историите и идентичността на хората от Европа." [2].

Битува също и по-широка идея, че културата е "всичко, което правим", и че има взаимодействие между култура и познание, образование и информация за ежедневния живот.

В центъра на тази културна политика е респектът към културната идентичност и многообразие и нейна цел е да запази и подкрепи това многообразие и да го направи достъпно за всички. Съветът на европейския уеб сайт Културна политика и дейност [5] изброява полезни публикации върху теми като културното многообразие и предотвратяване на конфликтите.

Европейският съюз подкрепя сближаването на общността чрез степенувани действия, политики, теми, програми и проекти, включващи:

• 
  програмата CULTURE 2007 (2007-2013) [6]. Тя е предназначена да замени CULTURE 2000 [7], която ще приключи през 200а. Изградена е през месец март 2004 г. Писмото, озаглавено "Да направим работещо гражданство", подпомага европейската култура и многообразие чрез програмите Младеж, Култура, Аудиовизуално и гражданско участие [8] -- техен основен обект е постигането на общо културно пространство чрез културно коопериране и развитие на европейската идентичност от обикновени хора. Това ще даде на заетите в областта на културата и на гражданите повече възможности да популяризират културното наследство, да създават мрежи за изпълняване на проекти, да бъдат по-гъвкави и да насърчават културния диалог в Европа и в света;
  
• 
  програмата eContentplus(2005-2008) [9] се предлага като наследник на програмата eContent [10], която завърши през 2004. Тя ще насърчи комбинацията на информация от различни системи, без оглед на формат, език и място. За да постигне това, дигиталното съдържание трябва да бъде по-добре приспособено да посреща нуждите на потребителите и ефективно да бъде разпространявано чрез различни платформи. Програмата ще се съсредоточи върху три типа информация: географски данни, образователни материали и културно съдържание;
  
• 
  Програмата Дигитална култура [11] провежда изследване върху технологиите, които имат потенциал да повишат достъпността, визуализацията и разпознаването на европейската култура и научни ресурси;
  
• 
  темата Култура и общество[12] се фокусира върху е-правителство, култура и езици;
  
• 
  програмата e-Приобщаване [13] цели да разпространява е-приобщаването като "същностен хоризонтално изграден блок в създаването на Информационното общество за осигуряването на равнопоставен достъп и участие за всички в Европа" ;
  

Конференцията на Европейския съюз ТИО /Технологиите на информационното общество/, проведена през месец ноември 2004, включваше семинар, озаглавен Interactive Living Heritage, който дискутираше “нуждата да се отключи творческия потенциал на европейските граждани, на общностите от разширена Европа и на техните многообразни културни организации, големи и малки (включително, но не само, библиотеки, музеи и архиви)”. [14]

Културното разнообразие е пазено свято в Договора за Европейски съюз [3]. “Езикът, литературата, изпълнителското изкуство, визуалното изкуство, архитектурата, занаятите, киното и радио- и телевизионните предавания са част от европейското културно разнообразие. Макар че принадлежат към специфична страна или регион, те съхраняват част от европейското културно наследство. Целта на Европейския съюз е двойна: да съхрани и поддържа това разнообразие и да помогне то да стане достъпно за другите.” [4] Културното разнообразие се счита също толкова важно за човечеството, колкото и биологичното разнообразие и по тази причина то трябва да бъде защитено от заплахата на глобализацията - тази теория подкрепя Всеобщата декларация за културното разнообразие на ЮНЕСКО от 2001 [16]. С новите страни, присъединили се към Европейския съюз, общото население ще достигне 500 милиона в 2007, представящо едно необятно богатство от културно разнообразие. Като хранилища на това културно наследство музеите, библиотеките и архивите из Европа дълго време са участвали в широк спектър от дейности, предназначени да подпомогнат достъпа до култура. Има две линии за развитие на това:

• 
  предоставяне на достъп до местни културни ресурси за потенциалните глобални ползватели, като се направи пълноценно толзването на ТИО. Това може да даде възможност на хората да научат за други култури, ще подпомогне културния туризъм и др. п.;
  
• 
  предоставяне на достъп до услуги и ресурси към културното разнообразие на местната общност (виж насоките към Социално приобщаване). Излишно е да споменаваме, че музеите, библиотеките и архивите трябва да се подчиняват на всички закони, касаещи културното разнообразие--расови взаимоотношения, човешки права, равни възможности, законодателство против дискриминацията. Организациите в сферата на културното наследство първо ще трябва да открият чрез профилиране на общността структурата на техните задачи за общностите, да установят какви бариери съществуват за специфичните групи и да идентифицират пропуските в предоставяните услуги. Те би трябвало да осигурят система за обратна връзка, за да са сигурни, че колекциите и изложбите, с които работят, имат отражение върху културата и социалното разнообразие на общностите, например:
  

• 
  да имат постоянно текущи програми в определени места-утвърдени центрове, подкрепящи културното разнообразие;
  
• 
  да предоставят услуги, които са чувствителни към повечето от секторите;
  
• 
  да предоставят услуги и материали на всички подходящи езици (виж насоките в Многоезичност);
  
• 
  да комплектуват материали, свързани с историята и културата на всички сектори;
  
• 
  да организират изложби и събития, с които празнува културното разнообразие;
  
• 
  да включват като тема културното разнообразие във всички изложби и събития;
  
• 
  да наемат служители за различни културни сектори в общността и/или да наемат персонал с езикови умения и други културни знания;
  
• 
  да популяризират и ръководят услугите за всички сектори;
  
• 
  да провеждат консултации и създават партньорства във всички сектори, за да осигурят услугите, които посрещат техните нужди и да измерят въздействието им.
  

Подкрепата на културното разнообразие носи образователна, икономическа и социална полза и съдейства на дневния ред за обучение през целия живот, социално приобщаване и икономическо възстановяване:

• 
  хората могат да научат за други култури;
  
• 
  хора от всякакъв културен произход ще бъдат насърчени да използват услугите, да придобият увереност и нови умения, които биха им дали преднина при наемане на работа, биха подобрили перспективите им за работа и т.н.;
  
• 
  много хора, използващи услугите, биха могли да привлекат повече финансиране за организациите;
  
• 
  основата от потребители с културно разнообразна идентичност може да донесе нови идеи и нововъведения в услугите;
  
• 
  би могъл да се предоставя пазар за работа на малцинствата и хората със специализирани интереси, независимо от икономическото възнаграждение. Дигитализацията и Интернет обезпечават платформа за тези продукти;
  
• 
  може да бъде благоприятстван културния туризъм (виж насоките в Социално и икономическо развитие).
  

Местната история, историите на отделни къщи, места, селища, местни населения, преселени групи и т.н., както и родовите истории, стоят в основата на културната идентичност и стимулират чувството за общност. Това са основни ключови обекти за музеи, библиотеки и архиви и значими сфери на сътрудничество между тях. Растящ е интересът към родови истории и изследването на индивидуалната идентичност. В случаите на етнически малцинства, това може да включва установяване откъде идват техните предшественици, защо те или техните предшественици са се преместили и т.н. Музеи, библиотеки и архиви могат да предоставят за това изследване ресурси като литература, предмети на изкуството, музика, предмети и др. от цял свят: свидетелства за раждане, брак, смърт, осиновяване, сведения, свързани с миграции и заселвания, статистически данни за преброяване на населението и др. Дигитализацията прави възможно търсенето на ресурси, свързани със специфична култура, независимо от това дали те са в музей, библиотека или архив, независимо дали са в друг град или дори страна.

Независимата консултантска група Демос е публикувала доклад "Европа в творческата епоха", в който излага виждането, че креативните хора предпочитат да живеят в толерантни общества. Тази е причината толерантните общества да привличат талантливи и креативни хора, които допринасят за развитието на технологичните нововъведения. [18]

• 
  те притежават ресурси, чрез които хората могат да научат за корените си и в каква връзка са един с друг (виж насоките в Учене) ;
  
• 
  те могат да осигурят места и дейности, в които хора с различен произход да работят и играят заедно (виж насоките в Социално приобщаване);
  
• 
  те могат да осигурят достъп за хора с увреждания (виж насоките в Достъпност за хора с увреждания)
  
• 
  те могат да си сътрудничат с други агенции, за да се борят с престъпността и анти-социалното поведение (виж насоките в Коопериране и партньорство);
  
• 
  те могат да предоставят информация относно това кои хора трябва да бъдат активни граждани (виж насоките в e-Правителство и гражданство);
  
• 
  те могат да предоставят на хората възможности да придобият нови умения и да допринесат за социалното и икономическо развитие (виж насоките в Социално и икономическо развитие);
  
• 
  те могат да осигурят достъп до ресурси на всички релевантни езици (виж насоките в Многоезичност);
  
• 
  те могат да сближат хора в общности, формирани на базата на интереси, или виртуални общности, независимо от географско разположение, произход и положение;
  
• 
  те могат да помогнат на хората в създаването на архиви и Интернет страници на общността им (виж Съставяне на съдържание). Участието в подобен вид проект може да бъде използвано за обединението на разединени общности. Добър пример за това е commaNET, която се използва в Северна Ирландия и Кипър (виж Връзки).
  

Дигитализацията се осъществява във все по-голяма степен в местни институции в областта на културното наследство. Хората имат нужда да се чувстват притежатели на местните музеи, библиотеки и архиви и един от начините за постигането на този ефект е създаването на съдържание. Участието в създаването на съдържание може също така да бъде използвано в сплотяването на разединени общности. Училища, колежи, обществени групи и отделни личности могат да обединят собствените си архиви, съдържащи снимки, филмови и видео материали, лични документи, както и да допринесат чрез устното предаване на истории и други мимолетни източници. Добри примери за това са проектите CHIMER и COINE (виж Връзки). Подобни колекции могат да обогатят местните исторически източници. Музеите, библиотеките и архивите могат да играят ключова роля, помагайки на създателите да достигнат стандартите на качество в дигитализацията, индексацията и класификацията на подобни колекции и правещи ги достъпни до по-широка аудитория.

Местните институции в сферата на културното наследство са в добра позиция за разпространяване на такъв вид информация, който е по-ясно подходящ за дигитализация. Той би могъл да включва:

• 
  местни събития;
  
• 
  местни обекти за посещение;
  
• 
  местни театри, кина, концерти и т.н.;
  
• 
  местни доброволни групи, включващи организации на драматически и хорови общества, клубове по фотография, клубове по градинарство и др.п.;
  
• 
  туристическа информация.
  

Разнообразяване на културното съдържание (виж също насоките на Многоезичност, Дигитализация и Дигитално опазване и съхранение на колекциите) Обратно към обхват

Музика и звук /т.е. фолклорна музика, съвременна музика, устна история/ играят много съществена роля в културната идентичност. Ролята на институциите в сферата на културното наследство с отношение към дигиталната музика и звук предоставя услуги като:

• 
  информация за музиката и за устната култура на обществата;
  
• 
  осигуряване на сваляне на музика и звук (субект на проблеми на авторското право);
  
• 
  апаратура за запис и съхраняване на музика и звукови архиви;
  
• 
  предоставяне на музика и звук до организации за радиопредавания;
  
• 
  създаване на достъп до устните исторически ресурси и звукови архиви.
  

Произвеждането на съдържание, като например обществена информация, би могло да придобие по-опитен характер и да включва кооперирани проекти. Институции могат да развият и популяризират инструменти, които помагат на хората да работят заедно като група.

Все повече материали ще бъдат “създавани по дигитален път” и музеите, библиотеките и архивите ще трябва да развият стратегии, чрез които да се справят с това, за да не изгубят информацията за бъдещите поколения. Е-мейлът в много отношения замести хартиените писма; дигитални изображения заместиха фотографиите, киното и видеото; медийни компании разпространяват из целия свят дигитални телевизионни и радио програми на мястото на касетите и видеото; музика, която може да се сваля по мрежата (да се даунлоудне)… От особено значение е запазването на разнообразното културно наследство на общностите в един все по-глобализиран свят. (вижте упътването на Дигитално опазване и съхранение на колекции).