Творците имат група изключителни права, които да използват (продават, предават права, лицензират) както сметнат за добре: права за репродукция, обществени права, адапторски права, права по наемането и публичното заемане, права за публични представяния, медийно разпространяване и права за разпространяването им в обществените мрежи. В повечето страни, като например Великобритания, тези права се дават автоматично при създаването на творба, докато други правомощия може да изискват регистрация. Съединените Щати например имат доброволна система за регистране; авторските права съществуват от момента, в който торбата е създадена, но регистрацията е препоръчителна, защото е необходима, ако авторът желае да заведе съдебен иск за нарушаване на авторското право.[4]
Тясно свързани с авторските права са моралните права, особено правото да бъдеш идентифициран като авторът на съответната творба и правото творбата ти да бъде третирана по подобаващ начин. Важността и ролята на тези права ще варира между различните европейски държави. Колекциите в европейските музеи, библиотеки и архиви, независимо дали са в принтиран, аналогов или дигитален формат (включително базата данни, интранет, софтуер, родени дигитални носители и уеб сайтове), са защитени с авторски права.
Различия в законодателството Обратно към обхват
Страните от континентална Европа следват гражданското право (civil law), докато Великобритания и Република Ирландия, заедно с други англоезични държави (САЩ, Австралия, Южна Африка и др.), се придържат към общото право (common law). Според гражданския закон, авторите имат неприкосновенно право върху интелектуалната си собственост; с други думи, това е част от гражданските им права. Според обществения закон, авторското право не е абсолютно право: то е дадено само по закон. Тази важна разлика създава затруднения при хармонизирането на авторските права между страните-членки на Европейския съюз. Английското и ирландското безпристрастно отношение (fair dealing) и американската безпристрастна употреба (fair use) са пример за тези различия. Страните с гражданско законодателство нямат такива концепции.
Хармонизация на Европейския съюз Обратно към обхват
От 1988 г. Европейската комисия, вземайки предвид общия пазар, следва програма по хармонизацията на законите за авторското право в Европейския съюз; в резултат, въпреки че законите за авторските права на страните-членки не са идентични, законите са до голяма степен сходни. Различията обикновено са свързани с изключенията и ограниченията (виж по-долу). Всяка нация има свои традиции при разрешаването на авторски права и употреба. Въпреки това, вследствие влизането в сила в края на 2002 на ЕС Директива 2001/29/EC на Европейския Парламент и Съвет от 22 Май 2001 за хармонизацията на определени аспекти от авторското право и свързаните с него права в информационното общество [5], те са възпрепятствани от отхвърлените ограничения на изключенията. Изключението, което ограничава създаването на копия само до “некомерсиалния, нетърговски” сектор, наскоро влезе в сила в редица европейски държави. Специалистите, работещи в музеи, библиотеки и архиви, трябва да осъзнават влиянието на подобни законови постановления върху дейността си, тъй като нерядко то ги касае пряко, особено по отношение на моделите за лицензиране например.
През 2004 г., Европейската комисия инициира дискусия върху работния проект SEC (2004) 995 (19/7/04) [6], ревизиращ ЕС законодателството в областта на авторското право и свързани с него права. Отговорът на ЕББАИD (Европейското библиотечно бюро, Асоциация за информация и документация), която лобира като представител на архиви и библиотеки, е достъпен на техния уеб сайт. [7]
Авторското право и ефектът му върху достъпа: изключенията и ограниченията Обратно към обхват
Авторските права не са абсолютни права и повечето страни по света признават необходимостта да ограничат изключителните права, дадени на авторите при някои определени обстоятелства. Тези ограничения и изключения осигуряват достъпа до информация за подсилване на публичния интерес към изследователска дейност, така че образованието и други важни политически цели да не са предмет на ненужни ограничения вследствие авторските права. Специалисти, работещи в музеи, библиотеки и архиви цял свят смятат, че някои изключения са от особена важност за осигуряването на равен безпрепятствен достъп до информацията и културното наследство. Без такива изключения, авторското право би било монопол.
Когато дадена творба престане да бъде защитена, тя става част от обществената сфера, сфера, където, в общи линии, идеите са освободени от правото на собственост. Дигитализацията прави възможно разпространението на информация в голям мащаб лесно и бързо, което е чудесно в сферата на научните изследвания, например. Дигитализацията на правителствена информация може да улесни широкото ù и бързо разпространение, допринасяйки за дневния ред на е-правителството. Това не може да се случи, ако материалът е защитен, без да има разрешение на собственика на правата. В резултат, има немалка доза безпокойство около тенденцията през последните години страните да удължават срока на защита, като същевременно материалът (книги, музика, филми и др.) е в обществената сфера (Директивата на ЕС за авторското право [5] я разширява пожизнено плюс 70 години – период, вече използван в Германия, но разширен и в други държави). Директивата на ЕС за базата данни [15] също поставя ограничения върху обществената сфера, защитавайки базите данни. Това също има влияние върху творчеството, тъй като голяма част от новите творби се базира на предишни творби в една или друга степен. Разширения на периода на защита обикновено се правят, за да могат собствениците на права да се възползват от дадени привилегии, и е спорно дали изследванията могат да продължат, докато не получат някаква финансова помощ от издателите. Това се отнася също до популярната музика. (Доста е изписано по въпроса. Виж например IFLA Доклад за позицията по отношение на авторското право в дигиталната среда, и Обществената сфера, от Уикипедия (Wikipedia). [8])
Единствено балансирани закони за авторското право биха насърчили обществения напредък като цяло, ефективно предпазвайки авторите и притежателите на права и същевременно предоставяйки разумен достъп за потребителите, за да насърчат творчеството, иноваторството, изследователската дейност, образованието и обучението.
Достарыңызбен бөлісу: |