Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Националните библиотеки на Австралия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Исландия, Италия, Норвегия, Швеция, Британската библиотека, Библиотеката на Конгреса (САЩ) и Интернет архива (САЩ) се кооперират, за да открият начини за събиране и съхранение на глобалната Интернет мрежа. Те извършват проучвания върху предизвикателства като търсене в Дълбокия уеб (Deep Web) напр. вестници в Интернет, документи от уеб камери, интерактивни медии и електронни материали от всички видове, съхранени в бази-данни. http://netpreserve.org/about/mission.php

Този проект, финансиран от Европейския съюз, прави проучване върху дигиталното опазване и съхранение на фотографски материали. http://www.knaw.nl/ecpa/sepia/workinggroups/wp4/digitisation.html

PANDORA (Preserving and Accessing Networked Documentary Resources of Australia – Опазване и достъп до австралийските документални ресурси в мрежата).

Подборен архив, безплатно предоставен в уеб. http://pandora.nla.gov.au/index.html/
Aвстрия
Австрийски он-лайн архив (AOLA)

Проект, иницииран от Австрийската национална библиотека и Департамента по софтуерни технологии на Техническия университет във Виена. Целта е да се изгради архив на австрийското уеб пространство. Документите ще се претърсват и събират на определени интервали, за да се произвеждат моментални снимки (snapshots) на австрийския уеб. http://www.ifs.tuwien.ac.at/~aola/

Консервиране и опазване на дигитално съдържание, включително система за дълготрайно опазване (архивно съхраняване), за потребителско търсене, публикуване на съдържание по нови начини, напр. при поискване, насочено към индивидуални потребители или групи, и създаване на серии от CD –та. http://www.gladzor.am

Дойче Библиотек складира он-лайн публикации и ретродигитализирани публикации на архивен сървър, който е част от депозитната система за дълготрайна наличност на дигитални материали.

Този коопериран пилотен проект, включващ Кралската библиотека, Държавната и университетска библиотека и Центъра за изследвания на Интернет, е в момента във втората си фаза. Изпробвани са три метода на претърсване на материали: автоматично, селективно “моментално заснемане”("snapshot" harvesting) и претърсване по зададено събитие ("event-based" harvesting). http://www.netarchive.dk/index-en.htm

Част от дигитализационната програма е свързана с консервацията. Системата за автоматично регулиране на атмосферата се състои от три подсистеми: затопляне и охлаждане, изсушаване и овлажняване на въздуха и комплексна система за автоматично регулиране на атмосферните условия.

Дигитален репозиториум

Това е кооперирано усилие на националната библиотека на Норвегия и норвежката корпорация за радиоразпръскване за дигитализиране на историческия радиоархив на корпорацията, който включва 40,000 програмни часове.

Националната библиотека на Норвегия съхранява обширна колекция от дигитални документи, както “дигитални по рождение”, така и дигитализирани, за които е поела отговорността да ги съхранява дълготрайно. За да поддържа дигиталната колекция във времето, Националната библиотека е създала Дигитален репозиториум (ДР). Ядрото на ДР е система за съхранение от дискове и магнитни ленти с капацитет of 100 TB. Разработена е услуга за общ вход и изход за ДР. Всички обекти се идентифицират чрез URL (Uniform Resource Locator) и трябва да съдържат метаданни с цел търсене, извличане, опазване и съхранение. Избират се формати, които да улеснят дълготрайното съхранение (все още в процес на разработка, без уеб сайт в момента).

Проект на Националната библиотека на Норвегия за проучване на начините за събиране, опазване и съхранение на норвежкото културно наследство за бъдещите поколения.

Този център за дигитално архивиране на ресурси в областта на изкуствата и хуманитаристиката във висшето образование е разработил насоки по въпросите на опазването и съхранението.

Шест британски института се кооперират в проект за разработка на необходимия комплекс от условия за подборно архивиране на британски уеб сайтове.

Интернет архивът изгражда дигитална библиотека на уеб сайтове и други културни артефакти в дигитален формат.

Проект на Библиотеката на Конгреса за събиране и съхранение на уеб съдържание по определени теми.

Библиотеката на Конгреса ръководи това междуинституционално кооперирано начинание за он-лайн архивиране, което ще координира съществуващите проучвателни програми по дигитално архивиране сред публичния и частния сектор в САЩ, за да свежда до минимум дублирането на усилия, да разпределя отговорности и да споделя знание и опит.

Фокусиран върху дълготрайното опазване и съхранение на материали и базиран на системи за мениджмънт на архиви

Проектът включва архивиране на уеб сайтовете на политическите партии на Холандия. Целта е този дигитален архив да бъде достъпен он-лайн. http://www.archipol.nl/project/

Националната библиотека на Холандия (Koninklijke Bibliotheek) е разработила електронно депо за архивиране на публикации на холандски издатели и в момента извършва проучване на методи за осигуряване на дългосрочен достъп. http://www.kb.nl/kb/resources/frameset_kb.html?/kb/pr/pers/pers2002/elsevier-en.html

Пилотен проект за опазване и съхранение на колекцията за местна история в Библиотеката на Славонски брод. Използва софтуера Greenstone Digital Library (http://www.greenstone.org), софтуер с отворен код.

Няколко интегрирани бази-данни в сферата на културното наследство, съдържащи описи на паметници, исторически сгради и забележителности в Хърватия, осигурени с подходяща документация и дигитални колекции от изображения, така че да стане възможно пълното опазване и съхранение. Обезпечена е съвместимост между отделните бази чрез приложение на международни стандарти и насоки. В момента основните потребители са професионалисти в сферата на културното наследство, но скоро базата-данни ще бъде на разположение в Интернет за широката публика. Ще бъде интегрирана с базата-данни BREUH (Архив на реставрирани произведения на изкуството и паметници в Хърватия), поддържана от Института по реставрация на Хърватия.

(http://www.h-r-z.hr/).

Чешка република
Национални архиви (бившите Централни държавни архиви)

Специалисти на отдела за архиви при Министерството на вътрешните работи и Чешкия технически университет (факултет по електроинженерство) в Прага провеждат изследване за съхранението, обработката и достъпа до дигитализирани документи. Работно място за повсеместни действия в цялата страна ще бъде организирано в Националните архиви. http://www.mvcr.cz/archivy; http://www.nacr.cz

Всеки предмет е описан и фотографиран преди и след консервацията за създаване на архив от дигитални фотоси. Всеки предмет е снабден също с мемо карта и дигитална карта в компютъра с фотография, което е много полезно за изследователите.

Проект на Националната библиотека на Швеция. Шведският уеб архив на електронни документи включва електронни вестници и списания, статични документи и динамични документи с линкове. http://www.kb.se/kw3/ENG/Default.htm

Обхват

Зебележка: Очаква се, че институтите ще подходят към описание на ресурсите от различни стартови позиции и много от тях, ако не повечето, могат да възприемат поетапен подход на внедряване. Предвижда се също, че тези насоки могат да се използват, за да подкрепят доставянето на интегрирани системи за управление или да подпомогнат назначаването на контрактори и консултанти. Някои от технологиите, включени в главата “Описание на ресурсите” са вече описани в частта Основни технологии и инфраструктура

Самите институти създават ново дигитално съдържание, било собствени уеб

страници или нови мултимедийни ресурси, понякога финансирани от конкретна

програма за дигитализация (виж Насоките върху Дигитализация).

Технологиите и стандартите в тази област току-що се появяват и ще продължават да се променят и развиват в течение на времето. Институтите трябва да са информирани за текущото и най-новото състояние, за да избегнат внедряване на неподходящи или морално остарели технологии и стандарти.

Институтите се нуждаят от изясняване на тези въпроси, за да планират работата си добре и правилно да поставят приоритетите си, особено когато придобиват нови системи или възлагат проект на външни консултанти и контрактори.

Много от технологиите, използвани за описание на ресурси, са описани в частта Основни технологии и инфраструктура на тези насоки.

В контекста на дигиталните ресурси “функционалност и съвместимост” означава възможност за повторно използване на ресурсите, преносимост през различни мрежи, системи и организации и възможно най-дълъг жизнен цикъл.

Метаданните понякога се дефинират като “структурирани данни за данните”, но сега терминът често се отнася за машиннообработваеми данни, които описват ресурси от различен вид и които подпомагат редица различни операции.

• 
  Метаданни за описание – описват ресурси и улесняват извличането. Могат да са полезни на културни институти за създаване на метаданни, описващи няколко категории ресурси, като:
  

• 
  физически предмети, които са дигитализирани;
  
• 
  дигитални обекти, създадени по време на процес на дигитализация и складирани като “дигитални еталони”, основни копия ( “digital masters”)
  
• 
  дигитални обекти, произлезли от тези “дигитални еталони” като оборотни копия за доставяне до потребителите в мрежата;
  
• 
  нови ресурси, създадени с използването на тези дигитални обекти;
  
• 
  колекции от всички видове, посочени по-горе.
  

Има различни видове схеми за метаданни за описание, от които MARC и Dublin Core са може би най-известни:

• 
  MARC, или машинночетимото каталогизиране [3], е библиографска схема за метаданни, управлявана от Библиотеката на Конгреса. Текущата версия е MARC 21;
  
• 
  Наборът от описателни елементи Dublin Core [4] е прост стандарт за метаданни, предназначен да обслужва откриването на ресурси. Първоначално той е характеризиран като подходящ за описание на “обекти, сходни на документи”( “document like objects”), но употребата му се разшири и върху други категории ресурси. За насоки относно Dublin Core виж Да използваш Dublin Core от Даян Хилман [5]. Виж също Online Archive of California Best Practice Guidelines for Digital Objects (OAC BPG DO), Version 1.1. [6].
  
• 
  Метаданни за опазване и съхранение (виж също Насоките върху Дигитално опазване и съхранение на колекции) – обслужват дейности, свързани с архивиране, опазване и съхранение. През юни 2003 г. Он-лайн компютърният библиотечен център OCLC (Online Computer Library Center) и Групата на научните библиотеки RLG (Research Libraries Group) свикаха работна група по проблема “Метаданни за опазване и съхранение: стратегии за внедряване” (PREMIS), за да се концентрира върху практическите аспекти на внедряването на метаданни в системи за дигитално опазване и съхранение [7]. Повечето проекти използват:
  

• 
  Серия от 16 основни елемента от метаданни на Групата на научните библиотеки RLG, която обслужва опазването и съхранението на дигитални ресурси [8];
  

• 
  Препоръчителен модел за отворена архивна информационна услуга (Open Archival Information Service (OAIS), рамка от високо ниво, която описва функциите, включени в процеса на опазване и съхранение, а също и информацията, необходима за поддържане на тези функции [9].
  

За насоки относно метаданни за опазване и съхранение виж Внедряване на метаданни в системи за дигитално опазване и съхранение от Брайън Лавойе [10]; и Метаданни за опазване и съхранение от Майкъл Дей [11].

• 
  Административни метаданни – управляват дигитални ресурси и осигуряват информация за тяхното създаване и всички ограничения, регулиращи тяхното използване. Тези метаданни могат да включат:
  

• 
  Технически метаданни, описващи характеристики като хардуер/софтуер, използвани при създаването на дигитални ресурси, формати, стандарти и др. (виж за пример продукта на американската агенция по стандартизиране NISO “Data Dictionary - Technical Metadata for Digital Still Images” [12]);
  
• 
  Метаданни на източниците, описващи оригиналния обект, от който е произведен дигиталният образ;
  
• 
  Метаданни за произхода на дигиталния обект, описващи историята на всички извършвани операции върху дигиталния обект от създаването му нататък;
  
• 
  Метаданни за правата, описващи правата над интелектуалната собственост на даден ресурс и ограниченията на лицензионното споразумение (Виж за пример проекта Indecs [13].)
  

• 
  Структурни метаданни – описват логическите или физическите връзки между части на едно цяло. Например печатната книга е един обект, състоящ се от последователни страници. Дигиталната книга може да се състои от отделни дигитални изображения на отделните страници. Това я прави съставен обект, при който информацията за последователността на страниците е решаваща. Примери за структурни метаданни:
  

• 
  Стандартът Метаданни за кодиране и пренасяне (Metadata Encoding and Transmission Standard (METS) [14] осигурява кодиращ формат за описващи, административни и структурни метаданни и е предназначен да обслужва както мениджмънта на дигитални обекти, така и тяхното доставяне и обмен между различни системи;
  

• 
  Други категории метаданни:
  

• 
  Образователни метаданни – подпомагат извличане на ресурси в образователните институти и управление на виртуална учебна среда – напр. студентски досиета и конспекти на учебни дисциплини Основният стандарт за описание на учебни ресурси е IEEE Learning Object Metadata standard [16]. Виж уеб сайтовете на IMS [17] и CETIS [18] за повече информация;
  
• 
  Географски метаданни: Стандартът за метаданни за географска информация. Геопространствени данни за употреба при дигитални карти и географски информационни системи ISO 19115:2003 [19] беше публикуван през януари 2003.