Произход на безвластническите идеи и движение
Основната ядка на обществото е общината
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Федерацията на общините
- Свободата, пълната свобода е единственото условие на тяхното съществувание и функциониране
| Основната ядка на обществото е общината. Нейното общо събрание е изразител на колективната воля. Избраният публично съвет е непосредственият орган за администриране и поддържане връзки с другите общини. Федерацията на общините в околията и областта покрива съответните населени територии и най-после федерацията на общините в цялата страна представлява териториалната организация на обществото. Това е и организацията, която ще замести днешната държава. И тази организация има двоен характер - вертикален и хоризонтален. Хоризонтално общините са представени в общостопанските съвети по места, околии, области, национално за всички проблеми, които засягат стопанските отношения. Функционирането на обществено-административната организация, като всички други организации в свободното безвластническо общество, е федералистично - отдолу нагоре, от периферията към центъра, от малката единица към по-широкото обединение и към общия организъм. В основата е общото събрание по селище или по квартал (за големите селища), координиращият орган е конгресът в околията, областта и в цялата страна, конгрес на делегати от съответните административни единици. Без да става въпрос за предимство на общинската организация пред останалите форми на организиране, единството на страната в нейната цялост се представлява от националната федерация на общините.
НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ СДРУЖЕНИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ Освен всички дотук изложени дейности, които имат, тъй да се каже, общозадължителен и утилитарен характер, има голям брой други прояви, които засягат само отделни хора, организиращи се за провеждане на общи за тях инициативи, за задоволяване на техни хуманитарни, научно-любителски, културно-просветни и други нужди. Такива инициативи и нужди пораждат още днес голям брой най-различни организации и обединения, които не покриват цялото общество и не го засягат пряко. За такива цели хората се организират както намерят за добре. Установяват такива взаимни отношения, които отговарят на нуждите и вкусовете на членовете им. Свободата, пълната свобода е единственото условие на тяхното съществувание и функциониране - те могат да се създават и закриват, да съществуват временно и сезонно, за определен по-дълъг период или вечно, според волята на тези, които чувствуват нужда от такива обединения. От всички теоретици на анархизма Кропоткин най-добре схвана и изрази основните тенденции в общественото развитие на нашата епоха. Той прецизира и главните форми на утрешното организиране. През 1913 г. в книгата си "Съвременната наука и анархизма" той писа "ИДЕЯТА ЗА НЕЗАВИСИМИ КОМУНИ" КАТО ТЕРИТОРИАЛНИ ОБЕДИНЕНИЯ И ЗА ШИРОКИ ФЕДЕРАЦИИ ПО ПРОФЕСИЯ, КАТО ОБЕДИНЕНИЯ, СПОРЕД СОЦИАЛНИТЕ ФУНКЦИИ, преплитащи се и взаимно подкрепящи се, за да задоволяват нуждите на обществото, ПОЗВОЛИ НА АНАРХИСТИТЕ ДА ОЧЕРТАЯТ КОНКРЕТНО И РЕАЛНО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СВОБОДНОТО ОБЩЕСТВО. КЪМ ТЯХ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПРИБАВЯТ САМО ГРУПИТЕ ПО ВЗАИМНА БЛИЗОСТ, безбройни и разнообразни до безкрайност групи - кратковременни или дълготрайни, възникващи според нуждите на момента и за всички възможни цели; групи, които ние виждаме да възникват в днешното общество вън от политическите и професионални организации. Тези три вида обединения, образуващи една сложна мрежа, биха могли да задоволяват всички обществени нужди: потребление, производство и размяна; съобщения, здравеопазване, възпитание, взаимопомощ, взаимна защита, защита на територията; задоволяване на нуждите от изкуство, наука, литература, забавления..." Този поглед, това схващане на Кропоткин е ръководното начало в набелязаната тук градивна програма. Тя не е пълна и изчерпателна и не обхваща всички проблеми. Не е и единствена и неизменна, няма характер на "мойсееви скрижали", нито претенциите да служи за модел и конкретен план за едно бъдещо обществено преустройство. Тя е само една ИЛЮСТРАЦИЯ на конкретното безвластническо гледище за социално преустройство. На читателя оставяме да прецени, има ли място в едно така устроено общество цялата онази система от институции и органи на властта, която системно и последователно отрекохме в първата част, възможно ли е подобно общество без власт, може ли да се очаква от него хармония и ред или ще бъде то "царство на хаоса и безредието". СЪЗДАТЕЛЯТ на настоящата книга не претендира за авторство. Той се е старал, доколкото му е било възможно, да изрази най-точно и най-пълно в ограничените по необходимост размери разбиранията на всички теоретици на анархизма, ползвайки се от техните съчинения, които намира за излишно да изброява тук. Той се е старал да се възползува и от всички подобни опити за програма, които са му били известни в международната безвластническа литература. Ползвал се е също от резултатите на колективни разисквания, в които е участвувал по различно време. Взел е под внимание поуките от двата големи революционни опита на нашия век - Руската и Испанската революция, като не е пропуснал да изрази и своя собствен поглед върху преживяния опит, нещо, което е естествено за всеки автор. Но съществената му цел не е била да изрази своето мнение, а доколкото е било възможно, мнението, което е най-близо до общите схващания на анархизма като учение и движение. --------------- Георги Хаджиев е роден през 1906 г. в Долна Оряховица. От ранни години се увлича от идеите на анархизма. Сътрудничи в списването на вестник Работническа мисъл, списание Свободно общество (1932-1934) и други анархистични издания. Завършил е във Франция специалността инженер-агроном. Преди 1944 г. в България създава земеделска кооперация, в която прилага своите идеи за обработване и стопанисване на земята. Участник в революционните събития в Испания (1937-1938). Гонен от властта, през 1948 г. емигрира във Франция, където повече от 40 години е редактор на списание “Наш път”. --------------- сканирано – Десислава Севданова, 2008 корекции – Николай Теллалов, 2008 жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|