Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Прудон
| БЕЗВЛАСТИЕ
Разгледаните до тук седем принципа са толкова характерни, естествени и отличителни за безвластническата концепция в сравнение с всички други социални и философски схващания, че могат с пълно право да бъдат считани като основни принципи на безвластието. Тяхното историческо установяване, тяхното извличане от живота и научното им обосноваване полагат основите на безвластието. И понеже името на всяко учение се определя от неговите принципи, тоест от крайния му идеал, всеки от тези седем принципа би могъл да му даде своето име. Така с пълно право безвластието би могло да се нарича "либертаризъм" (от латинското име на свободата), "солидаризъм", "егалитаризъм", "жюстициализъм" (все по латинския корен на думите), "антантизъм" или "договоризъм", "инициативизъм", или "активизъм" и особено "федерализъм", което би било и най-подходящото му име. Едно чисто философско учение може да се задоволи само с изграждане на една концепция на базата на няколко принципа. Това обаче не е достатъчно за едно обществено учение. Всяко обществено учение, утвърждавайки дадени принципи, неизбежно влиза в конфликт с други, установени вече в обществото принципи, и се стреми да ги замести или видоизмени, като ги отрече напълно или отчасти. Така всяко социално учение се стреми да се превърне в движение. Като става движение, то неизбежно влиза в конфликт с установените обществени форми. Същото се случи и с безвластието. Безвластието не е нихилизъм, не е едно просто отрицание на всичко съществуващо. Напротив, ние доказахме досега, че всички негови основни принципи са извлечени от съвременното общество. Но обобщавайки ги в една стройна система и прокламирайки ги като своя цел и обществен идеал, безвластието неизбежно трябваше да отрече редица други принципи, които също намират приложение в днешното общество. По този начин то установи нови принципи, които могат да се нарекат производни принципи на безвластието. Един от тези принципи е отсъствието на власт. Англичанинът Уилям Годуин пръв установи основните принципи на безвластието през 1793 г. Но той не даде никакво име на това ново учение, извлечено, или по-точно породено непосредствено от Великата френска революция. Французинът Прудон, втори и напълно самостоятелно и независимо от Годуин, изложи и обоснова безвластническите принципи, като още в първото си значително съчинение "Що е собственост?", (1840 г.) употреби думата анархия. По-късно той много пъти употребява същия термин като име на учението, което излага и защитава, но никога пряко и в една определена форма не се нарича анархист. Напротив, той винаги се окачествява и говори като социалист. Руснакът Михаил Бакунин трети по ред излага и обосновава принципите на безвластието и превръща пръв учението в движение. Той също като Прудон употребява термините анархия, анархизъм, анархист, но учението, на което е привърженик и до голяма степен теоретик, и движението, което създава с приятелите си от първия интернационал, той предпочита да нарича революционен социализъм, антивластнически социализъм, а понякога и само колективизъм. Така той го противопоставя на комунизма, който дотогава бил считан само като властническа и държавническа форма на обществената икономика. Името анархия, анархизъм, анархисти е дадено по-скоро от враговете, отколкото от привържениците на това учение и движение. Дълго време привържениците му се противопоставят на това име, пишейки винаги ан-архия (разделено), което на гръцки значи без-властие, отсъствие на власт, а не безредие, каквото означава думата написана нацяло. В последствие безвластниците започват да не обръщат никакво внимание на тази дума и продължават сами да се наричат анархисти (безвластници). Името не е важно, съществено е съдържанието. Във всеки случай терминът безвластие идва от отрицанието на авторитета, на властта. Така, отричайки авторитета и властта, привържениците на разгледаните вече седем принципа на безвластието, установяват един нов принцип, извлечен от отрицанието на властта, именно безвластието. Действително, необходим ли се явява този нов принцип, за да допълни учението, на което той дава името си? - Да. Защото разгледаните седем основни принципа, които представляват съдържанието на самото учение, са в същото време абсолютно необходимите условия за изграждането на едно общество, в което властта се явява вредна и излишна. Но пълното осъществяване на нито един от тези основни принципи не е възможно без премахването на властта на човек над човека, т.е. без изграждането на едно безвластническо общество. Властта възниква исторически и се обосновава идеологически като резултат от идеята за Бога. Познатата фраза, вмъкната в християнството от апостол Павел, според която "всяка власт е от Бога", не е случайна, нито съвсем нова като обосновка на властта на човек над човека. Съгласно всички религии, Бог е абсолютното начало. Той е изобщо пълният абсолют: абсолютна сила, сътворяваща и всетворяща, абсолютна истина, пълната светлина и източник на всяка светлина, абсолютна мъдрост, безсмъртие и източник на всеки живот и т.н. и т.н. По силата на всички тези "абсолюти", Бог-творец - баща на всичко и на всички, е и абсолютният авторитет. Съмнение в неговата истинност и непогрешимост, в неговата справедливост и разум е невъзможно, недопустимо. А всички тези качества са вложени в измислицата Бог от самия човек (действителният примитивен и невеж творец на Бога), му дават несъкрушима и непобедима сила. Всяка такава сила внушава страх, смесен с почитание - "Страхът от Бога е начало на всяка мъдрост". Както е известно от историята на религиите, при първичните форми на обожествяване божеството е представлявано от предмети и явления, видими и осезаеми. По-късно, с установяване на еднобожието, когато религията се проявява в съвременния смисъл на думата (с нейния социален характер), сиреч когато Бог се превръща в невидимо, вездесъщо и отвлечено същество, се явява и нуждата от посредници, представители на Бога. Така се оформя идеологически съществуването на религиозната каста. Като представителка на Бога, тя представлява и част от неговия авторитет. Възниква и нуждата от освещаването на всяка светска власт, освещаване, което е намерило израз и в конституциите на монархистката държава - "Цар, по Милост божия". Оттам и втората част от знаменитата Ботева формулировка на Соломоновата мъдрост: "Бой се от бога, почитай царя!" Възходът на буржоазията като класа наложи необходимостта от нови форми на власт - роди се парламентаризмът, а с него и новата религия - всеобщото избирателно право. Но идеята за бога не изчезна, тя само се видоизмени. Мястото на Бога се зае от нацията, авторитетен представител на която стана новородената съвременна държава. Един от основоположниците на новата религия бе Русо, с неговия измислен "обществен договор", съгласно който хората се обединили доброволно и съзнателно в държава, за да се бранят. Това не премахна нуждата от божествения авторитет. Стана нужда само от едно допълнение, което ние намираме във формулата: "Цар... по Милост Божия и Народна Воля". Но източникът си остава все един и същ - Всемирното начало, Всемирната мъдрост, авторитетът на Бога. Такава е теологическата история на властта. Има и друга история, не по-маловажна - тази на насилието, на завоеванието и пр., с която друг път ще се занимаем. Божият авторитет като една малка, отстъпени от Твореца частица, намираме и в семейството, в което властта се държи от бащата. Авторитетът на бащата, по силата на същата теологическа философия, е свещен. Известно е, че у много народи бащата се е ползвал с абсолютна власт над децата, включително и над техния живот. Той е можел да ги убива, да ги продава и да прави всичко с тях, без да е отговорен пред никого. Такъв абсолют е и неговият морален авторитет, който за мнозина остава непокътнат и до днес. Авторитетът, не изменяйки никога своя произход, се проявява с еднаква сила в науката, във възпитанието, в изкуството. Целият духовен и културен обществен живот в съвременното общество е отровен от предразсъдъците за авторитета. Така авторитетът с неговия божествен произход се явява основата на всички форми на власт. И понеже както авторитетът, тъй и властта във всичките й форми се явяват непреодолими пречки за пълното и свободно проявление на основните безвластнически принципи - условия за културен и морален напредък, безвластническото учение отрича категорично принципа на властта и неговото приложение във всичките му форми. То се обявява за общество без власт - за безвластие. Безвластието като обществена уредба никога не е съществувало в една съвършена и пълна форма. Когато се е проявявало в периоди на народни въстания и революции, то не е могло да се задържи дълго. Явявайки се отрицание на всяка власт, то ще се осъществи напълно и ще вземе траен характер, само когато принципът на властта и властническите форми на обществени отношения бъдат напълно премахнати по волята на народите, пожелали да реализират свободата, солидарността, равенството и справедливостта. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|