Просто да бъдеш Борислав Русанов
жүктеу/скачать 0.53 Mb.
|
| Установеният в ДАО не говори. Ако говори, няма да е установен в ДАО. Установеният в ДАО не пише книги, не чувства такава нужда. Ако чувства, няма да е установен в ДАО. Установеният в ДАО не проповядва. Ако има желание да проповядва, значи не е установен в ДАО, а ако проповядва, в момента на проповедта не може да е в ДАО, трябва (задължително!) да е извън ДАО. ДАО не може да проповядва. ДАО е тихо, неагресивно, а всяка проповед, даже и най-миротворческата, е агресивна. ДАО е абсолютна хармония, баланс, завършеност, цялостност, пълнота, съвършенство, затова и липса на всякакви движения, на всякакъв стремеж, на всякакво желание. Разбира се, има хора, които могат да пребивават в ДАО и след това да го напускат за известно време с цел да учат другите, но за да направят това е необходимо самите те да напуснат ДАО. И точно тук възниква парадоксът - ако си в ДАО, всичко е наред - не е необходимо да говориш, да проповядваш, в теб няма подобни (а и никакви) желания. А за да говориш за ДАО, трябва да възникне желание, т.е. трябва да излезеш извън ДАО, за да говориш за ДАО. Така че това трябва да се разбере: този, който говори за ДАО, може да е бил в ДАО, да познава ДАО, но в мига, в който започне да говори за ДАО, той е извън ДАО. Не може ДАО да говори за ДАО. Ако ДАО говори за ДАО, няма да е ДАО. Установеният в ДАО пребивава в мълчание. Мълчанието, когато не е наложено, а възниква от самосебе си, е белег на съвършенство. Истината не може да бъде изречена. В мига, в който я изричаш, ти я губиш.
Защо не може да се оправи светът? - Защото само мъдреците - установените в ДАО, могат да го оправят. Но те не са външно активни, не са деятели, общественици и не могат да бъдат, защото не са изпълнени с желания, а не са изпълнени с желания, защото са изпълнени с доволство, тъй като са изпълнени със Същността. Затова са тихи, спокойни, омиротворени, пасивни, съзерцателни. Чувстват се добре, удовлетворени, щастливи и затова не смятат, че е необходимо нещо да се променя. Всичко си е на мястото. Ето защо мъдреците не стават революционери, реформатори, общественици, политици. Такива стават само хора, които са загърбили Същността (ДАО) - неудовлетворени, недоволни, изпълнени с желания, подтикващи ги към активност. Това им дава витална сила, която им позволява да доминират. И те са хората, които движат, повърхностно погледнато, нещата в света, ръководят, управляват... И затова светът ще си остане такъв, какъвто е. А кой е казал, че е необходима промяна? Желанието за промяна е липса на дълбочина, непознаване на Същността, отклонение от ДАО. Това е причината, поради която богомилите са твърдели, че този свят принадлежи на дявола и че всички земни господари са негови слуги. Установеният в ДАО - човекът на Любовта, не е човек на желанията. Човек на желанията е човекът на страстта. Любовта няма нищо общо с желанията. Любов и желания са две различни неща, защото Любовта е пълнота, цялостност и затова удовлетвореност, пълноценност. Само непълноценните същества, т.е. тези, на които не им достига Любовта, тези, чиято Любов не прелива към другите, само те могат да искат, да имат лични желания и амбиции, защото те се опитват по някакъв начин да запълнят зейналата в тях празнота. Ако Любовта има някакво желание, то е едно единствено - да се отдаде, да се раздаде на другите. Движението на Любовта не е егоцентрично, а щедро даряващо. Ако Любовта мисли за себе си, тя не е Любов. Страстта е тази, която мисли за себе си, която желае собствено удовлетворение. И тя произтича от човешкото „его". Но когато има „его", не може да има Любов. Затова на Любовта не може да се даде име. Затова Любовта няма и форма. Име и форма имат само ограничените неща, а Любовта е безгранична, безкрайна, вечна. Човек, който се освободи от собствения си „аз", открива Любовта - Истинската Същност - ДАО. И това е единственото и истинско освобождение, наречено от индусите МОКША. Установеният в ДАО няма желания, но той няма желания, не защото се е борил с тях, не защото ги е победил, не защото ги е убил, а защото е постигнал пълнотата, която дава медитацията, защото се е установил в ДАО. Проповядват някои учители: „Убий желанието!" Но това е абсурдно. Желанието не може да бъде убито. То може да бъде потиснато, деформирано, да стане неузнаваемо, изродено, но не и да се унищожи. Този подход е погрешен. Желанието е плод на човешката непълноценност. Затова само пълното разкритие на собствената природа, посредством медитацията, и установяването в ДАО, водят до липсата на желание, защото какво повече може да желае този, който притежава пълнотата на Битието, за какво повече може да копнее този, който се е установил в ДАО? По време на медитация енергията в твоето тяло започва да циркулира правилно, т.е.естествено. А когато енергията ти циркулира естествено, тогава започва да се изявява Естеството, Същността, ДАО. И ставаш добродетелен, без да си се стремил към това. Придобитата, създадената от теб чрез целенасочено усилие и стремеж добродетел е само заместител, т.е. фалшива. Истинската, природната добродетел не се ражда и не умира, не можеш да я създадеш или загубиш. Тя е атрибут на Битийната Същност и се разкрива в процеса на медитация. Целта на медитацията е не да предизвикваш нещата да се случват, а да ги оставяш да се случват от самосебе си така, както Битието се случва от самосебе си. Да предизвикваш, означава да насилваш, а ДАО не обича насилници и не търпи насилие. Когато медитираш, желанието за контрол над ситуацията, желанието да манипулираш хората, изхождайки от своята представа за нещата, от предварителните си очаквания, нагласи и желания, отпада. И то отпада не защото си го желал, не защото си се стремил към това, а отпада от самосебе си, заедно с контролиращия, с АЗ-а, който не е нищо друго, освен фалшива същност, имитация на Същността, на ДАО. А при медитацията всичко фалшиво просто отпада така, както листата на дърветата през есента. И това е естествен процес. Няма нужда дори да разклащаш дървото. Медитираш, за да станеш специален човек, но абсурдното е това, че когато станеш специален, откриваш, че си обикновен, защото всички съдържат Потенциала и могат да бъдат и да изявяват Същността или да позволят Тя да се изявява чрез тях. Така безусилно се ражда смирението. В ДАО няма място за надменност. Медитацията води до ДАО. ДАО е Съзнанието, Божественото, Същността. Чрез медитацията ДАО разцъфтява и Неговото благоухание се разнася надалеч. жүктеу/скачать 0.53 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|