Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 8

П: Тишината... толкова е спокойно...

Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?

П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.

Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?

П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.

Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).

Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддър­жащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8.

Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?

П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.

Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или жен­ския пол по време на своето духовно съществуване?

П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.

Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?

П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.

Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?

П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много вре­ме, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.

Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?

П: Нежност... спокойствие... любов...

Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?

П: (колебае се) До известна степен... но е по-различ­но. Можеш да видиш разума зад онова, което прие­маме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...

Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?

П: Когато на Земята погледнеш в очите на опреде­лен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отп­реди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.

Забележка: От много пациенти съм чувал, че свет­лината на духовната самоличност се отразява в човеш­ките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.

Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?

П: Да, всеки го знае.

Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?

П: Естествено ние можем винаги да се идентифици­раме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.

Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особе­но в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?

П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, как­вито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.

Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човеш­ки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?

П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...

Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?

П: Да.

Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични раз­говори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?

Д-р Н: Как става това?

П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.

Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.

Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?

П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. ¹

Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?

П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.

Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.

П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувства­та на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоя­телствата около вашата среща.

Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енер­гийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?

П: Има разлика между това дали си на тяхна тери­тория, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.

Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.

Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един об­раз, а по-късно, в различна ситуация - друг?

П: Точно така.

Д-р Н: Защо?

П: Както ти казвах, начинът, по който се представя­ме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотноше­ния имаме с определен човек и къде се намираме.

Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите предс­тавят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?

П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.

Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския харак­тер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?

П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме опреде­лени черти и мисли... се дължи на... потвърждаване­то на идеи.

Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?

П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.

Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях прие­маме между животите?

П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които чо­векът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.

Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проекти­рани черти?

П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.

Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно оп­ределени черти на лицето?

П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...

Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?

П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.

Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?

П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рек­ламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.

Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.

П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.

Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една само­личност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?

П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в дейст­вителност. Някои искат да покажат само най-доб­рата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са при­тежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.

Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?

П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.

Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го пра­виш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?

П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.

Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?

П: (пауза) От време навреме...

Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?

П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...

Забележка: Получаването на информация от паци­енти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-въз­растни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.

Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?

П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!

Представата, че душите могат да грешат, предиз­виква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духов­ния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологи­ческите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него.

Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.

Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен­тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи­те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие.

Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ­ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ­де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.

Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го пос­рещат на духовната врата.