Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 2

П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съп­ругът) ме държи... болката... ужасна... Сега изли­зам... вече свърши.

Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта?

П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми.

Д-р Н: Издърпва те? Откъде?

П: Измъква ме през върха на главата ми.

Д-р Н: И какво Издърпва?

П: Ами, мен!

Д-р Н: Опиши ми какво означава "мен". Как изглеж­да това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло?

П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъч­ва лъчи...

Д-р Н: Как излъчваш светлина?

П: От... моята енергия. Изглеждам някак си проз­рачно бяла... душата ми...

Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си?

П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обика­лям.

Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изг­леждаш сега?

П:... Дребничка... тьничка... вися...

Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти?

П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах!

Д-р Н: Чувството неприятно ли е?

П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова сво­боден, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вмес­то върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.)

Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо?

П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въз­духа, който не е точно въздух... няма никакви огра­ничения... нито гравитация... аз съм безтегловна.

Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум?

П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препят­ствия, в които да се блъскаш.., аз се нося...

Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?.

П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло!

Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднак­ва?

П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.)

Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, про­дължава да те дърпа и дали можеш да я спреш.

П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалеча­ват ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро...

Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че науча­ваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа?

П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко...

Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш?

П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглеж­да провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите.

Забележка: Подсилвам представите за предпазен щит около този пациент, което е толкова важно, колкото и успокоителните процедури. Душата на Сали продъл­жава да кръжи над тялото й, докато аз придвижвам сцената напред във времето, когато индианците са про­гонени от стрелците от дилижанса.

Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката?

П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да нап­рави за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме.

Д-р Н: А ти какво правиш в този момент?

П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново.

Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него?

П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя мо­ята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поп­равят колите и отново да потеглят.

Д-р Н: Какво става сега с душата ти?

П: Продължавам да се съпротивлявам на усещане­то за дърпане... Искам да остана.

Д-р Н: На какво се дължи това?

П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват.

Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент?

П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова.

Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил?

П: Опитвам се да проникна в ума му.

Д-р Н: Успяваш ли?

П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта...

Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб?

П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина...

Обратно на това, в което много хора вярват, душите често провяват слаб интерес към онова, което става с техните тела след настъпването на физическата смърт. Това не е безчувственост спрямо интимните ситуации и към хората, които оставят след себе си на Земята, а потвърждение от страна на тези души на безвъзврат­ността на смъртта. Те имат желание бързо да поемат своя път към красотата на духовния свят.

Много други души обаче искат да кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след техните погребения. Както изглежда, за душите времето се движи с по-голяма ско­рост и дните на Земята за тях може да траят само няколко минути. Има различни мотивации за лутащата се душа. Например някой, който е бил заклан или убит неочаквано при нещастен случай, често не иска да си отиде веднага. Смятам, че тези души често са объркани или ядосани. Кръжащата душа е много характерно яв­ление за смъртни случаи с млади хора.

За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщ­ност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същи­те като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели.

Както видяхме в последния случай, има една основ­на причина, поради която много духове не желаят вед­нага да напуснат мястото на своята физическа смърт. Това се дължи на желанието да намерят връзка с ума на любимите си хора, за да ги утешат преди да навлязат навътре в духовния свят. Току-що умрелите не са опус­тошени от своята смърт, защото знаят, че отново ще видят онези, които остават на Земята, в духовния свят, а вероятно и по-късно, в други животи. От друга страна, опечалените на погребение в повечето случаи чувстват, че са загубили завинаги любим човек.

По време на хипноза моите пациенти действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефектив­но да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво по­ради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво.

Разполагам с типичен пример за духовно утешение от собствения си живот. Майка ми умря внезапно от сърдечен удар. По време на опелото сестра ми и аз бяхме потънали в такава тъга, че докато траеше церемонията, умовете ни се бяха вцепенили. Няколко часа по-късно ние се върнахме заедно със съпрузите си в празната къща на майка ми и решихме да починем - нещо, от което се нуждаехме. Приблизително по същото време сестра ми и аз трябва да сме достигнали до рецептивното Алфа състояние. Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни. Тя протегна ръка и се усмихна, като показа по този начин, че приема смъртта и сегашното си благосъстояние. След това отплува. Този акт, който продължи само няколко секунди, беше един вид сбогуване, изпълнено със смисъл, и той ни позволи и на двамата да се отпуснем в нормален сън в Делта нивото.

Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, осо­бено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че ва­шият любим човек е на добро място.

Когато една вдовица с малки деца ми казва: "Част от моя съпруг идва при мен в трудни моменти", аз и вярвам. Пациентите ми разказват, че като души те могат да помогнат на хората на Земята да свържат своя вът­решен разум със самия духовен свят. Както вярно са казали, хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята. В следващите глави ще видите как специфичният спомен е отражение на нашата собствена душа, а колективните спомени са атомите чиста енергия за всички души. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата само­личност на тленното тяло. Въпреки многото си дейнос­ти, тези отделили се души все още могат да ни достиг­нат, когато ги повикаме.

Понякога някой разтревожен дух не желае да напус­не Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешен проблем, който е имал силно въз­действие върху неговото съзнание. В тези необичайни случаи може да се получи помощ от по-висши наблюда­ващи същества, които могат да помогнат в процеса на приспособяване от другата страна. Ние също разпола­гаме със средства да помогнем на разтревожените духо­ве да напуснат Земята. Ще говоря по-подробно за обез­покоените души в Глава 4, но загадката на духовете, описани в книгите и филмите, до голяма степен е разбулена.

Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отри­чане и депресия са отминали. Когато внезапно се изпра­вим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физичес­ки живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъз­наване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свър­зана с вечността на времето.

Въпреки че има много умиращи хора, които нами­рат приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно поз­нание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.

Умиращите претърпяват метаморфозата на отде­лянето на техните души от приетото тяло. Хората възп­риемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина.

След като си припомнят преживяванията около пре­дишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. От следващите случаи ще научим какъв е според тях животът в задгроб­ния свят.

Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в проти­воположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите тряб­вало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераж­дането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близ­наци на тяхното нощно небе.

Моите пациенти ми разказват, че на практика пре­селението на душата е много по-лесно. Ефектът на туне­ла, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък.

В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариа­ции. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъ­кът от време за достигане на този коридор е незначите­лен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюде­нията на друг индивид върху това духовно местополо­жение:

Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Зе­мята. Разкажи ми какво се случва с теб.

П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.

Д-р Н: Опиши ми този тунел.

П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.

Д-р Н: Добре, какво става след това?

П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, откол­кото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.)

Д-р Н: Продължавай.

П: Някой отпред ме вика...

Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.

П: Кръгът от светлина става много широк и... изли­зам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.

Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?

П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...

Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?

П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...

Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продъл­жаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.

П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват.

Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена?

П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мис­лите, които достигат до мен... внимание... загриже­ност. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук.

Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказател­ство за това?

П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта.

Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си?

П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земя­та.

Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е?

П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела.

Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение?

П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земя­та... но знам, че съм в друго пространство.

Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение?

П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук.

Тази пациентка, която беше преведена през прежи­вяванията, свързани със смъртта и тунела, продължава необезпокоявана да се приспособява душевно към ней­ното безтелесно състояние, докато се придвижва навът­ре в духовния свят. След известна първоначална неси­гурност, нейните първи предадени впечатления отразя­ват едно привлекателно усещане за благополучие. Това чувство е общо за всичките ми пациенти.

След като минат тунела, нашите души вече са пре­минали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с посто­янно удивление, докато други ми предават какво виждат по-р балистично. До голяма степен това зависи от тяхна­та относителна зрялост и от преживяванията през пос­ледния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: "О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място."

Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от опи­саното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са "професиона­листите" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смя­там, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обк­ръжението на Земята дълго след смъртта.

Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикаля­що Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следва­щият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницател­ност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата.