Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са­мите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справед­ливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.

Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогреши­мост трябва да се припише на един още по-висш божес­твен източник.

В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър­шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стиг­нем до извода, че може би нашата Вселена е единстве­ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ­на вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.

Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих­ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзрява­нето на несъвършените си по-висши деца. Тези второс­тепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.

Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал­ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно­вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес­тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима бо­лест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи­тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.

В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста исти­на. "Животът - каза той - ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър­сим, когато се вслушваме в сърцето си." Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево­люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.

Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята - материалния и духов­ния. Съдбата ни е такава - да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници на­шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.

Няколко от моите по-напреднали пациенти твър­дят, че в духовния свят се разраства движение за "про­мяна на правилата на играта на Земята". Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, кога­то са живели в по-ранни култури. Изглежда през послед­ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос­ти да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към след­ващото хилядолетие учителите, които направляват съд­бата на Земята, изглежда ще направят промени, допус­кащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.