Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК Антропогенни туристически ресурси - създадени от човека, отделни социални групи или обществото като цяло. Техният потенциал обхваща културно-историческото наследство, традиции, обичаи и икономическата и социалната практика на държавата, общината, кметството. Това са: исторически паметници и места; култови обекти; музеи и експозиции; събития и прояви – срещи, конгреси, конференции; фестивали, изложби, фолклорни прояви, културни събития; етноложки забележителности. Археологическо културно наследство – обхваща археологически обекти, които са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания. Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания. Видове културно наследство - наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати; исторически обекти и комплекси; архитектурни обекти и комплекси; етнографски обекти и комплекси; образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура; природни ценности (образци); индустриално наследство; произведения на изящни и приложни изкуства; народни занаяти; документално наследство; аудио-визуално наследство; устна традиция и език; книжовни и литературни ценности; обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; музика, песни и танци; народна медицина; кулинарни и еноложки традиции; народни игри и спортове. Глобален етичен кодекс на туризма – документ, приет от Световната организация по туризъм. Неговите постановки са насочени към: максимално увеличаване на ползите от развитието на туризма за населението на туристическите дестинации и свеждане до минимум на неговите отрицателни ефекти върху природната и социокултурната среда; ролята на правителствата и неправителствените организации за устойчиво развитие на туризма; и регулиране на правата и задълженията на туристическите организации и предприятия с потребителите (туристите). Движимо културно наследство - културни ценности, включително и под вода, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им. Доклад “Нашето общо бъдеще” - разгледан от Общото събрание на ООН през 1988 г. и утвърден със специална резолюция, която дава указания на страните - членки да спазват основните изисквания и препоръки, формулирани в него. За пръв път в него се дефинира понятието “устойчивото развитие”. Долмен (от dol – маса; men - камък) - конструкция от забити вертикално каменни блокове, покрити с хоризонтална плоча. Долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Изградени са от внушителни по размер каменни плочи, чието тегло понякога надхвърля един тон. Конструкцията представлява няколко такива плочи, изправени странично, които оформят правоъгълно помещение, покрито отгоре с хоризонтална правоъгълна плоча. Понякога в една от вертикалните плочи е изсечен отвор за вход. Те обикновено са покрити с могилен насип от пръст или камъни. Изследователите им са установили, че входовете са изградени по посока на слънцето. В повечето случаи те представляват единично четириъгълно помещение или гробна камера с вход и едно или две помещения пред нея (предверия и дромос – покрит входен коридор). Те са разпространени в един относително ограничен район, обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите. Разновидностите на долмените са няколко: - единични долмени – еднокамерни, еднокамерни с дромос и двукамерни с дромос; странични плочи – вертикални, наклонени навътре и от съставни стени; - двойни долмени – отделно стоящи; долепени, но еднакви; долепени, но различни по конструкция и размери и с цисти; - долменоподобни цисти – единични, свързани, отделни в общ насип и в могила до долмен. Дневен ред 21 век (Agenda 21) – програма за устойчиво световно развитие - визия за бъдещото развитие на планетата и обществото, балансирано между икономическите и социални потребности и възможностите и капацитета на природните ресурси и екосистемите за тяхното задоволяване. Допълнителни туристически услуги - услуги, свързани с пътувания, развлечения, спорт, балнеолечение и събития с културен и опознавателен характер. Те са многобройни и непрекъснато увеличаващи се, в зависимост от видовете и формите на туризъм и спецификата на туристическите обекти. Според Закона за туризъм те се класифицират на: услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнео-лечебни и други медицински услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища, училища за водни спортове и други услуги, способстващи за развитието на туризма. Държавен орган по туризъм – относително специализиран държавен орган (самостоятелен или към дадено министерство), който осъществява ръководство, координация и контрол в сферата на туризма. Той издава удостоверенията за регистрация на туроператорите и туристическите агенти и за категоризация на туристическите обекти. Държавна политика в туризма – система (философия), която има за цел да съдействува за развитието на туризма като отрасъл; създава нормативна база за функционирането и развитието на туризма; осигурява финансово и реализира национална реклама на туристическия продукт; създава условия за развитието на различните видове туризъм; осъществява управление и контрол върху качеството на туристическия продукт; осъществява междудържавното сътрудничество в туризма; грижи се за обучението и квалификацията на туристическите кадри. Държавна политика по опазване на културното наследство - провежда се от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и със съдействието на гражданското общество. Европейски проекти в туризма – финансират се от оперативни програми и структурни фондове, предназначени за устойчиво развитие на туризма – инфраструктура, нови форми на туризъм, конкурентоспособност, обучение и квалификация на персонала. Единна система за туристическа информация – подсистемите й са: Национален туристически регистър, Статистическа туристическа информация, Система от туристически информационни центрове. Системата за статистическа информация за туризма се разработва и поддържа с база данни от Националния статистически институт. Основна нейна цел е да осигурява информация за международния и вътрешния туризъм на страната. Тя функционира в съответствие с изискванията на статистическата служба на Европейския съюз - ЕВРОСТАТ и на Световната организация по туризъм. Екскурзовод (гид) – професия в туристическата индустрия, свързана с планирането и реализацията на екскурзии, специализирани турове, градски обиколки и презентации чрез екскурзоводски беседи и туристическа анимация на забележителности и атракции. Екскурзоводски услуги – част от допълнителните туристически услуги. Реализират се от екскурзоводи и преводачи и изискват подготовка и специализирана, и езикова квалификация. Техният обхват и насоченост се определят от вида и формата на туризъм, обслужвания пазарен сегмент и профила на туриста, туристическите програми. Експедиент – служител в туроператорска и турагентска фирма, който записва туристите за пътуване, отдих и екскурзии. Важна фигура в контактите с хората и потенциалните клиенти. Често се организират експедиентски турове от приемащите чуждестранните туристи обекти, при които експедиентите се запознават с условията за почивка на своите клиенти. Жертвени камъни – представляват издълбани в скалите ямки (басейнчета) с кръгла или правоъгълна форма, от които излизат улеи за оттичане на събраната в тях течност. В повечето случаи са открити при храмови комплекси и тракийски светилища. Закон за културното наследство - има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи: 1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила; 2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство; 3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство. Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск. Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности. Закон за туризма – основен нормативен документ в сферата на туризма, който урежда организацията и управлението на туризма в България. Основната му цел е да осигури условия за развитието му като отрасъл с приоритетно значение. Той регламентира мястото и ролята на държавата, общините и кметствата и на неправителствените структури в развитието и функционирането на туризма в съответствие с изискванията на ЕС и СОТ. Закон за устройство на територията - урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България. Определя ограниченията за изграждане на туристически и търговски обекти с цел опазване на околната среда. Определя територията на Република България е национално богатство. Нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Неизпълнението на този закон от общини и инвеститори доведе до презастрояването на редица туристически райони и селища в България. Закрила на културното наследство - система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото. Звездна категоризация – международна система за категоризация на туристическите обекти – средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. В България тя се регламентира от Закона за туризъм и Наредбата за категоризация на туристическите обекти. Икономически цели – планиране и управление на туристическите предприятия, свързани са със създаването на благоприятна бизнес среда. Те се измерват с икономическите показатели – част от БВП, приходи и печалба, отчисления за държавния бюджет (данъци), рентабилност на индустрията, производителност на труда. Индикатори за устойчиво развитие - информационно–управляващ инструментариум за измерване на състоянието и процеса на устойчивото развитие и за операционализиране на политиката в това отношение. Те са групирани в четири основни групи - социални, икономически, екологически и институционални. Институционални аспекти на управление на туризма - осъществяват се от държавни органи и неправителствени организации. Те осигуряват подходяща среда за функционирането на туризма и създават предпоставки за неговото развитие. Инфраструктура на туризма – подразделя се на инженерна (обща) и специализирана (куротно-туристическа). Общата инфраструктура, както показва и самото наименование, обслужва всички населени места и обекти на човешка дейност и пребиваване. Тя се състои от инженерни схеми - транспортни мрежи, водоснабдяване и канализация, електрификация, комуникации. Специализираната инфраструктура обслужва конкретни туристически обекти и осигурява различни видове туристически услуги – хотели, ресторанти, търговски обекти, съоръжения за предлагане на допълнителни туристически услуги. Историческа зона – обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена с културно-исторически свидетелства от една или няколко исторически епохи. Историческо селище – цялостно урбанизирано образувание, което е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко исторически епохи. Консервация и реставрация на културни ценности - системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Конференция по околната среда и развитието- Рио де Жанейро 1992 г. , организирана от ООН. На нея се обсъждат и приемат решения за нова парадигма за устойчиво развитие през 21 век. Целите са насочени към оптимално използване на изчерпващите се ресурсни на земята. Важни и взаимосвързани са екологическите и социокултурните аспекти – поддържане на екологично равновесие на планетата, насърчаване на справедливостта и социалното сближаване на населението в бедните и богатите страни, както и между сега живеещите и бъдещите поколения. Кромлех - (от бретонски crom — кръг и lech — камък) - мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Културен туризъм - пътуване с познавателна цел по предварително набелязан маршрут, включващ разнородни или еднородни природни и/или антропогенни забележителности, което пътуване се реализира чрез създаването и предоставянето на туриста на специфични основни и допълнителни туристически услуги от страна на специализирани или неспециализирани туристически предприятия и организации. Културна ценност - нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания. Културно наследство - обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Културна ценност – всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. Това са: произведения на архитектурата, монументалната скулптура и живопис, елементи или структури с археологически характер, надписи, пещери и групи елементи, които имат забележителна универсална ценност от гледна точка на историята, изкуството или науката. Те са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България. Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица. Културно-исторически туризъм - културно-познавателни маршрутни пътувания, свързани с туристическите дестинации на световните цивилизации и култури. Продуктовите му структури се изграждат върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от тях. Според принадлежността им към определен исторически период могат да се разработят специализирани турове, включващи паметници на културата от праисторията, античността, Средновековието, Възраждането и съвременността. Курортно-туристическа база – структуроопределящ компонент на туристическия продукт. Тя се подразделя на две основни групи – суперструктура и инфраструктура. Ландшафт (пейзажи) – ресурс на туристическите дестинации и част от природното наследство, които определят изгледа на дадена местност. Локално (местно) ниво на управление. Стратегиите за устойчиво развитие се разработват на общинско равнище за отделни селища или специфични райони – селски, туристически и др. Ефективната политика за устойчиво развитие на местно равнище се базира на принципа „Да мислим глобално – да действаме локално”. Той определя взаимовръзката между социалните, икономическите, финансовите, екологичните и правните аспекти на устойчивото развитие. Важно е да се съблюдава прилагането на принципа на интеграция на всички управленски равнища – глобално, регионално, национално, районно и локално. Материална база на туризма - състои е от туристическа супер- и инфраструктура и включва всички обекти и съоръжения, които се използват за предлагане и реализация на основни и допълнителни туристически услуги. Международен туризъм – Съгласно приетото определение на Римската конференция на ООН по проблемите на туризма (1963 г. ) и Хагската декларация по туризма „международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 и повече часа се намира временно в чужда страна и пребивава извън постоянното си местожителство и не упражнява занятие за своето препитание. На основата на това определение ООН има утвърдена методика за статистическа отчетност на туристическите пътувания (1978 г.), която включва: пътувания по цели, екскурзии, невключени пътувания в туристическата статистика (чуждестранни дипломати, въоръжени сили, работещи в чужбина и др. ). Мегалити – праисторически паметници на културата (от древногр. голям камък). Техният произход и датировка засега са хипотетични. Най-старият е Гьобекли тепе в Турция, а най-известният е Стоунхендж в Англия. Част от тях са в Списъка на Световното културно наследство – тези в Карнак (Франция), Малта, остров Сардиния. Видове мегалити са долмен, менхир, кромлех. В България се намират в планините Западни Родопи, Странджа, Сакар. Към тях могат да бъдат причислени и други паметници на Тракийската култура – скалните ниши, скалните светилища, куполните гробници. Менхир (от men - камък и hir - дълъг) – изправен каменен блок. Наименованията са от бретонски език. Кромлехът (crom – крива линия; lech – обработен камък) е структура от менхири, групирани в кръгла, елипсовидна или друга форма. Модификации са таулата — каменно съоръжение във формата на буквата „Т” и трилитът – скален къс, разположен върху два менхира. Места за настаняване – туристически обекти на хотелиерството (парахотелиерство). Те в повечето случаи обслужват специализираните видове туризъм и повечето от тях се категоризират по специфични за формата на туризъм показатели. Представляват почивни станции, пансиони, семейни хотели, къщи за гости, вили, къмпинги, бунгала, каравани, хижи, туристически спални и др. Местно туристическо сдружение - юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни общини и обединява лица, извършващи туристически дейности, и други лица, имащи отношение към развитието на туризма на съответната територия. Местна туристическа политика - осъществява се от общинските съвети и кметовете съвместно с местните туристически сдружения. Те разработват и реализират програма за развитие на туризма на местно равнище в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности. На локално ниво се изграждат информационни туристически центрове и се създава организация за информационно обслужване на туристите. Кметът на общината има правомощия по категоризиране на туристическите обекти и осъществяване на контрол върху туристическите дейности. Метод PESTЕ или STEP - служи за анализ на компонентите на макросредата – политически, икономически, социален и технологически, към който е прибавен и екологическият. Този инструмент е предназначен за изучаване на посочените аспекти на външната среда, които могат да повлияят върху стратегията на системата (туристическа фирма, дестинация, туристическа организация, държавна институция). Музей – културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел. По тематичен обхват музеите са общи и специализирани, а по териториален обхват – национални, регионални и местни. По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие. В Министерство на културата се води Регистър на музеите. Настаняване – основна туристическа услуга, която се реализира в обектите на туристическата дейност хотелиерство – средствата за подслон и местата за настаняване. Туристическите пакети включват различни комбинации на основни и допълнителни услуги. Най-често използваните са: - настаняване (European plan); - настаняване и закуска (BB- bed and breakfast; Bermuda plan); - полупансион – настаняване и два пъти хранене (закуска и обяд или закуска и вечеря) – (HB – half board; Modified american plan; HB+ —разширен полупансион – включва алкохолни и безалкохолни напитки местно производство през целия ден); - пълен пансион – настаняване и три пъти хранене (FB – fullboard; American plan; FB+ — разширен пълен пансион); - всичко включено –(Аll inclusive; Max inclusive — разширена система на обслужване, включваща и допълнителни туристически услуги; подобна е и системите HCAL — hign class all inclusive и UAI - Ultra all inclusive). Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) - държавен културен институт с национално значение с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство; провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област; изготвя комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности; поддържа Националния регистър на недвижимите културни ценности с национален архивен фонд и информационен център. Национална система по опазване на културното наследство - включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания. Те осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации. Национална туристическа политика - формира се и се реализира от държавните органи и неправителствените организации в областта на туризма. Тя съдържа ангажиментите на държавата в основните сфери и направления на туризма, както и дейността и инициативите на туристическите сдружения, които представляват и защитават интересите на своите членове пред съответните органи на централната, регионалната и местната администрация и на местното самоуправление. Функциите, задачите и пълномощията на държавните органи за управление на туризма са: разработване и провеждане на стратегия за развитие на туризма; разработване и координиране на инвестиционната политика в сферата на туризма; осъществяване на международно сътрудничество; взаимодействие с министерства, ведомства, области и общини, браншови и продуктови организации в областта на туризма Национален туристически регистър - обхваща бази данни за регистрираните туроператори и туристически агенти и категоризираните туристически обекти. Тук се включва информацията от регистрите на общините, туристическите сдружения и туристическите информационни центрове или бюра. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|