Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
Национална туристическа политика
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
| Национална туристическа политика – целите й се определят в зависимост от тяхното съдържание и от ефектите, които оказва туризмът върху различните компоненти на макросредата. Формира се и се реализира от държавните органи и неправителствените организации в областта на туризма. Тя съдържа ангажиментите на държавата в основните сфери и направления на туризма, както и дейността и инициативите на туристическите сдружения, които представляват и защитават интересите на своите членове пред съответните органи на централната, регионалната и местната администрация и на местното самоуправление.
Недвижимо културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда, или се намират под вода. Тяхната класификация се извършва въз основа на принадлежността им към определен исторически период; научната и културната област, към която се отнасят; техния брой, пространствена структура и териториален обхват; степен на застрашеност. Нематериално културно наследство – уникални и същевременно общочовешки културни ценности. Те са проект на ЮНЕСКО за културното наследство „Живи човешки съкровища”, който е свързан с издирването, проучването и популяризирането на специфични традиционни дейности и умения, различни форми на традиционната култура – разказване, музикален и танцов фолклор, бит, обичаи, традиции, обредност, традиционни производства и народна медицина. Представят живи традиции – музика и танци, като аржентинското танго и мексиканския обичай „Танц във въздуха”. Българска част от него засега са Нестинарството и оригиналното пеене на Бистришките баби. Нимфеуми – светилища, посветени на водните нимфи, изградени при извори. Траките са обожествявали изворите и освен за оздравителни цели, са ги използвали за религиозни ритуали. Предполага се, че са извършвани обреди, свързани с култа към мъртвите и цикличността на вечно обновяващата се природа. Нормативна база на туризма – включва всички закони и нормативни документи както пряко засягащи туризма като сектор от икономиката, така и всички такива, свързани с неговите ресурси. Образователен туризъм - специализирано туристическо пътуване, мотивирано от повишаване на образователното и професионално-квалификационно равнище на участниците. Негов продукт са образователните турове – образователни пътувания (език, круизи, посещения на обекти от учебните програми). В зависимост от продуктовата структура той може да бъде: културно исторически, научен, екологичен, етноложки, част от конгресния и делови туризъм и т. н. Опазване на културното наследство - системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация-реставрация и социализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в съответната област. Организирано туристическо пътуване – продукт на турооператорската дейност. В зависимост от броя на участниците то може да бъде групово и индивидуално. Негови характеристики са общата (паушална) цена, предварително разработена туристическа програма, условия и график на провеждане. То включва най – малко две основни туристически услуги (транспорт и нощувка) – различни допълнителни туристически услуги. За осъществяването му се сключва договор фирмата туроператор и клиента турист. Основни туристически услуги - нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта. Отрицателни ефекти на туризма - влошена ситуация на пазара на труда; упадък на традиционните ценности и култури; влошаване на състоянието на околната среда; деградация на екосистемите, обусловени от прекомерната експлоатация на ресурсите; замърсяване и увеличаване обема на отпадъците. Положителни ефекти на туризма - намаляване на бедността и увеличаване на заетостта, доходите на населението и приходите в общинските и държавни бюджети; прибавяне на ползи в използването на природните и антропогенни ресурси. Задълбочаването на положителните тенденции е възможно при условие, че развитието на туризма е устойчиво, и то се планира стратегически в дългосрочна перспектива. Право на туризъм - осигурява правото на отдих, на свободното предвижване и на други права във връзка с пътуването, като компоненти на правата на човека. Важен аспект е правното регламентиране на правата и защитата на туриста като потребител на специфичен вид продукти. Тези права са осигурени с декларации и решения на ООН, СОТ, ЕС, от националните закони на всяка страна. Продуктови структури на културноисторическия туризъм - изграждат се върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури. Продуктови структури на туризма - изразяват различни комбинации от структуроопределящите му компоненти – ресурси, база, персонал, продукти и пазари. Проспект – промоционално, рекламно и информационно печатно средство на туристическото предприятие. Пространствен консерватизъм на туристическите ресурси - пространствен консерватизъм на ресурсите. Природните и антропогенните туристически ресурси са локализирани в пространството. В преобладаващите случаи те са мотиви за туристическо пътуване и основа, върху която се създават туристическите продукти. Пространствена екстензивност - от рекреационно - географска гледна точка той има ареално разпространение, определящо се от наличието и използването на съответни природни и антропогенни туристически ресурси. Пътническа агенция (travel agency) – основно туристическо предприятие за продажба на туристически, транспортни, хотелиерски и др. услуги срещу комисионна. Първата агенция е създадена от Томас Кук през 1841 г. Реализационни фактори - доходи, транспорт и свободно време. Те превръщат факторите, определящи туристическото търсене от потенциал - в туристическа индустрия. Регионално ниво на управление. В институционален аспект това са регионални държавни органи и неправителствени организации. В организационната структура на държавното управление на България такива са областните управи и съответните поделения на централните ведомства. Териториалният обхват на секторната политика на регионално равнище не винаги съвпада с нивото на държавното управление – в туризма, селското и горското стопанство, защитените територии и др. Регионалното равнище се определя от специфични за всеки сектор критерии. Религиозен (култов, свещен) туризъм – специализирано туристическо пътуване, мотивирано от религиозни потребности, задоволявани чрез участие в религиозни събития и посещения на свещени места. Възникването му и етапите на развитие са свързани със световните религии и местни култове и вярвания. Неговите продукти, ресурси и обекти са свещени места и религиозни центрове, култови сгради и паметници с историческа и архитектурна художествена стойност, религиозни събития и празници – литийни шествия, процесии, обреди, служби; култови предмети – сувенири, книги и информационни носители и други с религиозна тематика. Дестинациите на религиозния туризъм обхващат територии и места, в които се намират свещени места, храмове и култови предмети, отнасящи се за определена религия. Ресторантьорство (вж. Туристически дейности) - стопанска дейност, в която се предоставят срещу заплащане услуги, свързани с предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения. Обектите на туристическата дейност ресторантьорство са заведенията за хранене и развлечение, в които се осъществява производствена, търговска и обслужваща дейност. Сателитен баланс на туризма – методология на отчетност в туризма. Приета е от СОТ през 2002 година. Той отчита както преките постъпления в туризма от хотелиерство, ресторантьорство и допълнителни услуги, така и косвените приходи от транспорт, строителство, селско стопанство и др. Световен ден на туризма – 27 септември (на тази дата през 1975 г. е приет Уставът на СОТ). Световна организация по туризъм към ООН (СОТ) – международна държавна организация, основана през 1963 г. Основна цел на СОТ е осъществяване на международно сътрудничество в редица направления, свързани с туристическата индустрия. Световни цивилизации – културите и цивилизациите, като етапи в периодизацията на историята и териториите, върху които те са се развивали, могат да служат за отправни точки при разработването на програми за устойчиво развитие на културния туризъм. Те трябва да са съобразени с антропогенните ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури. Световните религии и различните видове местни култове и вярвания, както и митологията, езотеричните практики и свещените места, могат да се интерпретират като антропогенни ресурси. Те са своеобразни ориентири при реализацията на програми за устойчиво развитие и разработването на дестинации за религиозен туризъм. Световно наследство. През 1960 г. ЮНЕСКО обявява началото на кампания за спасяване на паметниците на културата в Нубия и Египет. Спасени са от водите на Нил, при построяването на Асуанския язовир, 22 исторически обекти, включително и храмът Абу Симбел. През 1972 г. се приема Конвенция за световното културно и природно наследство. Създават се Програма, Списък и Комисия за световното наследство, които имат за цел да каталогизират и опазват обектите с изключително културно или природно значение. В документите са включени общо 830 обекта (644 културни, 162 природни и 24 със смесено значение в 138 държави). България присъства в списъка с 9 обекта – 2 природни и 7 културни. Селективни фактори - формират туристопотоците и са свързани с компонентите на макросредата – политически, икономически, социални, демографски, екологични и медико-биологични фактори. Такива са доходи, стандарт на живот, възрастова, семейна и професионална структура на населението, урбанизация, качество на жизнената и работната среда, здравен и социален статус и пр. Системен подход при управлението в туризма - средство за постигане на икономическа ефективност. В същото време той изисква и установяване на хармония във функционирането и развитието на системата на туризма, както и нейните екологични и социо-културни аспекти. Ситуационен (SWOT) анализ - широко разпространен инструмент за анализ на състоянието (силни и слаби страни) и тенденциите (възможности и заплахи на средата) на развитие на туризма на всички нива – от фирмен анализ до анализ на туризма като сектор от икономиката. Скални гробници - те са изсечени или в каменния масив, а отворът към вътрешността е бил покриван с плоча, или са оформени като изкуствени пещери и имат обемна гробна камера с четириъгълен или овален план. Те се развиват в хоризонтален порядък, имат малко преддверие, а входът се е затварял с масивна каменна плоча, движеща се по жлеб. В България се срещат следните видове: - гробници с горен отвор на камерата – тяхното предназначение е различно от това на обикновени гробници; те може би са имали функциите на светилища (храмове), предназначени за посветени в тайнствата – ритуалите, които са се извършвали в и около тях. Избирани са отделни панорамни (огледни) монолитни скали; - гробници с ниши в камерата, но без отвор на покрива; - гробници с погребални легла. Скални дискове – издълбани кръгове в скала (“соларни кръгове”), предимно на светло и високо място. Те се свързват със слънчевия култ и бог Аполон. Именно по тази причина, светилища от този тип се разполагат на открити, целодневно огрявани от слънцето места. Скални ниши - издълбани са на голяма височина върху отвесни стени на видни отдалеч канари и масиви, в повечето случаи, обърнати към слънцето. Скално изсечени паметници (СИП) (rock – cut monuments) - конструкции, изсечени в скала с предполагаемо предназначение на гробници, светилища, жертвени ями, археоастрономически площадки. По форма те са типологично разнородни видове – ниши, дискове (соларни), ямки, басейни, корита, изкуствени или дообработени пещери, стълби, тронове (седалки). Средства за подслон – туристически обекти на хотелиерството. Те са хотели, мотели, вилни и туристически селища. Категоризират се по звездната категоризация от 1 до 5 звезди по ред и начин, регламентиран от Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Стратегия за устойчиво развитие на Европейския съюз – приета през 2001 г. , актуализирана през 2006 г. В нея се посочват така наречените „ключови предизвикателства”, пред които е изправена общността – изменение в климата и чиста енергия; устойчив транспорт; устойчиво потребление и производство; запазване и управление на природните ресурси; обществено здраве; социално включване; демография и миграция; бедност и предизвикателства пред устойчивото развитие. Стратегиите за устойчиво развитие се определят като поредица от процеси, които са насочени към интегриране на икономическите, социалните и екологичните цели на обществото. Стратегия за устойчиво развитие на туризма – приета от СОТ през 2004 г. на годишна асамблея в Пекин. Нейната цел е да се използват ефективно туристическите ресурси от настоящето поколение, като те се запазят и за следващите поколения. Субекти на устойчивото развитие на туризма - институционалните структури – държавни органи, органи на местно самоуправление и неправителствени организации, а също така и туристическите фирми. Суперструктура на туризма - базата на хотелиерството и ресторантьорството и тази за допълнителни туристически услуги. Тя се състои от туристически обекти. Събитиен туризъм (МICE) – пътувания с цел участие в периодични и епизодични прояви - пленери, фестивали, изложби, панаири, чествания. Някои автори определят като негова форма фестивалния туризъм, но повечето продуктови структури на тези форми са част от етноложкия туризъм. Транспортни услуги - осъществяват връзката между туристическите пазари и туристическите дестинации. Преобладаващата част от тях в международния туризъм се осъществяват чрез самолетния транспорт (около 80 %). Трансфер – превод на чужда валута; превоз на туристите от летищата (гарите, пристанищата) до местата за настаняване. Туризъм– съвкупност от специфични стопански дейности, пътуване, участие в културни прояви, форуми и др. , осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт. Турист – чуждестранно или местно лице, което предприема пътуване с туристическа цел; всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга. Международен турист е всяко лице, което в продължение на 24 часа пребивава в чужда страна, ползва туристически услуги, без да упражнява занятие. Туристическа анимация - специфична дейност, система от техники, насочена към оптимизация на взаимодействието на клиентите с обслужващата система и помежду им, както и стимулирането на тяхното участие във възприемането и преживяването на първичните атракции. В същото време анимацията е и стратегия за представяне и реализация на туристическия продукт. Туристическа интерпретация на ресурсите – целта е да се направят част от туристическия продукт. Процес, който преминава през няколко етапа: идентификация на ресурсите, оценка на ресурсите, туристическа интерпретация на ресурсите - извършва както по отношение на туристическото търсене, на пазара и на съответните негови сегменти, така и на предлагането на туристическия продукт. Туристическа информация - може да бъде разглеждана в две направления. Първото от тях е управленската информация - данни, сведения, съобщения, които обслужват управляващите и се използват за подготовка, вземане и реализация на управленски решения. Главна задача на мениджъра е да превърне информацията в действие чрез процеса на вземане на решения. Вторият аспект на туристическата информация е нейното предназначение като продукт, насочен към клиентите, въз основа на който те вземат решение за туристическите услуги, които ще ползват. Туристическа карта – печатно издание за обозначаване на по– важните туристически обекти, забележителности и маршрути на туристите. Туристическа операторска и агентска дейност – обект на стратегическото управление на туризма. Представлява извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. Туроператорът формира и има право да предлага пакет – услугите на основата на договори с туристите. Турагентът работи и предлага услугите от името на туроператора и няма право да формира сам пакет – услугите (организираните туристически пътувания). Туристическа фирма - търговски дружества, учредителите на които са юридически и физически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, извършващи сделки с цел печалба. Туристически борси, панаири и изложби. Те са търговски дружества като стопански субекти - частни или с държавно участие, в зависимост от туристическата политика на страната. При тях, чрез рекламни кампании и насърчителни мероприятия, се представя и реализира туристическия продукт (брошури, оферти, договори) пред крайните купувачи (масовите посетители) или туристическите посредници. Туристическите борси се провеждат периодично на определено място и време. Дейността им се регламентира от Международна конвенция за изложбите. Туристически ваучер - документ под отчет, издаден от регистриран туроператор, който удостоверява съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на туристическата услуга и потвърждава нейното плащане. Туристически дейности – дейности и услуги, предоставяни на туриста преди и по време на пътуването. Те са: туроператорска дейност и туристическа агентска дейност; хотелиерство и ресторантьорство; предоставяне на допълнителни туристически услуги. Туристически обекти – местата, където се предоставят туристическите услуги. Те са средства за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, места за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност, музеи, резервати, паметници на културата и на историческото наследство и др. Туристически продукт - съвкупност от основни и допълнителни туристически услуги, предлагани в туристическите обекти. Той включва както туристически обекти и услуги, така и рекреационни среди, организации и идеи. Предполага наличие на множество от условия за удовлетворяване на туристическите потребности и реализация на туристическите дейности. Туристически ресурси - обекти и явления от природната и социокултурната среда, които са достатъчно атрактивни, за да бъдат мотив за туристическо посещение. Те биват природни и антропогенни. Туристическо сдружение - юридическо лице с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма. Туроператорска дейност – обект на стратегическото управление на туризма - организиране на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена по договор и ваучер на краен потребител. Продажбата се осъществява пряко или чрез фирми за туристическа агентска дейност, които извършват посредничество при транспортни, резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. Управление на туризма – система от планирани и реализирани действия и решения на ръководството за ефективно използване на материалните, човешките, финансовите и информационните ресурси за производство и реализация на качествени и разнообразни услуги със собствена марка на пазара, провеждане на маркетингова и рекламна политика и други управленски действия за постигане на икономически резултати. Устойчив туризъм - комплекс от туристически дейности, който целесъобразно използва природните и антропогенните ресурси, най-пълно задоволява потребностите на туристическите потребители в настоящето като изцяло осигурява задоволяването на тези потребности на бъдещите поколения. Основна цел на неговото развитие е постигането на приемлив баланс между природната и социо – културната среда. Туристическата политика в това отношение изисква правилно съчетаване на икономическите, социалните и екологическите фактори на развитие, постигане на равнопоставеност между бизнес интереси и запазване на екологичното равновесие и биологичното разнообразие. Устойчиво развитие - процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите, насочеността на инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония помежду си и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с които да се осигуряват човешките потребности и стремежи. Хотелиерство - стопанска дейност, в която се предоставят срещу заплащане услуги, свързани с пребиваването и подслоняването на местни и чуждестранни посетители в хотелиерски заведения; предоставяне на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване. Хранене – основна туристическа услуга, която се осъществява в обектите на ресторантьорството- заведенията за хранене и развлечения. Център за подводна археология - държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство със седалище гр. Созопол. Той координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство и поддържа регистър на подводните културни ценности. Шарапани (от турски "шарап таш" - винарски камък) - изсечени в скала улеи, за които се предполага, че в древността са служели при направата на вино и използвани при различни религиозни обреди (има и хипотези, че са използвани за отмиване на руда). Литература 1. Боев Н. Белинташ разкрива хилядолетни тайни. П. , 1999. 2. Венедиков Ив. . , Т. Герасимов Тракийското изкуство. С. , 1973 3. Григориев, В. Религиите по света. С. 1997. 4. Договор от Маастрихт. Европа от А до Я (Справочник по европейска интеграция). Konrad Adenauer Stiftung. С. 2002. 5. Закон за закрила и развитие на културата. . 6. Закон за културното наследство. ( Обн. , ДВ, бр. 19 от 13. 03. 2009,изм. и доп, бр. 54 от 15. 07. 2011. ) 7. Концепция за развитие на българската култура, 2005. (Източник: www. icomos-bg. org) 8. Лисабонска стратегия, ЕС, 2000. 9. Михайлов, М. Стратегическо управление на туризма. НБУ, С. , 2005. 10. Нормативни документи за туризма, С. , 2005, 2006, 2011. 11. Проект „Балкански мегалити”, www. balkanmegaliths. bgjourney. com/MegalithCulture. html 12. Тойнби А. Изследване на историята – Том 1: Възникване и развитие на цивилизациите. С. , 1995. 13. Тончев, Цв. ; Михайлов, М. Терминологичен речник по управление на туризма. МВБУ. 2010. 14. Фол Ал. Тракийският Орфизъм. С. , 1986 15. Фол Ал. Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. С. , 1991 16. Фол Ал. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. С. , 1994 17. Фол В. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000 18. Фол В. Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност. С. 1993 19. Trump D. H. Malta: An Archeological Guide. L. 1972 20. Convention for Protection of the World Cultural and Natural Heritage (www. unesco. org/convention) 21. Grey, M. Places of Peace & Power. N. Y. , 1999. 22. Global Ethic Code. (Източник: www. wto-travel. org/document 23. Glossary. McGraw-Hill Higher Education. 24. Glossary. labyrinth. net. au. 25. Tourism 2020 Vision. (Източник: www. world-tourism. org) 26. www. balkanmegaliths. bgjourney. com/ 27. www. kamennataepoha. com жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|