I. ВЪВЕДЕНИЕ 5
II. ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА NGA ИНФРАСТРУКТУРА 9
II.1 Видове широколентови мрежи за достъп от следващо поколение 10
II.2 Хибридни мрежи 11
II.2.1 Хибридни влакнесто-коаксиални мрежи 11
II.2.2 Хибридни VDSL мрежи 12
II.3 Oптични кабелни мрежи за достъп (FТТх) 13
II.3.1 FTTN (Fiber to the node) 13
II.3.2 FTTC (Fiber to the curb) 14
II.3.3 FTTP (FTTB, FTTH, FTTD) 14
II.3.4 Архитектури на оптичните мрежи за достъп 15
II.4 Технико-икономически аспекти на NGA технологии 16
II.5 Развитие на оптичните кабелни мрежи за достъп 19
II.5.1 Изисквания към бъдещите поколения пасивни оптични мрежи 19
II.5.2 Основни фази и сценарии на развитие към NGA 20
II.6 Перспективи на безжичните технологии като технология за NGA 22
II.6.1 Приложение на нови технологии и подходи 22
II.6.2 Иновативно споделяне на спектъра 23
II.6.3 Промяна на клетъчната инфраструктура 23
II.6.4 Нови концепции за въздушния интерфейс 23
II.7 Изводи и заключения 24
III. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИ ОТ ОСИГУРЯВАНЕ НА ДОСТЪП ДО ВИСОКОСКОРОСТЕН И СВРЪХ-ВИСОКОСКОРОСТЕН ИНТЕРНЕТ ЧРЕЗ NGA 25
III.1 Въздействие върху икономическото развитие на страната и регионите. 25
III.2 Въздействие върху развитието на бизнеса. 27
III.3 Въздействие върху доходите на гражданите. 28
III.4 Социални ефекти от осигуряването на високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет, чрез NGA 28
III.5 Ефекти от осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет върху опазването на околната среда. 30
III.6 Изводи и заключение 31
IV. ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ШИРОКОЛЕНТОВАТА СТРУКТУРА ЗА ДОСТЪП 32
IV.1 Преглед на разпространението, предлагането и потреблението на високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет и базирани на този достъп продукти и услуги в България. 32
IV.1.1 Национално проникване на технологии за широколентова свързаност в България 38
IV.2 Развитие на високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп (NGA) в три държави 40
IV.2.1 Развитие на широколентов интернет в България в сравнителен план с Германия, Полша и Румъния 41
IV.2.2 Пазар за широколентов интернет 45
IV.2.3 Достъп до интернет 48
IV.2.4 ИКТ умения и обучение 51
IV.2.5 Електронно управление 54
IV.3 Изводи и заключения 55
V. ПРЕГЛЕД НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА ЕВРОПЕЙСКО И НАЦИОНАЛНО НИВО В СФЕРАТА НА ВИСОКОСКОРОСТНИЯ И СВЪРХ-ВИСОКОСКОРОСТНИЯ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ 58
V.1 Европейска общност – политически инициативи и регулаторна рамка 58
V.1.1 Съобщение от 20 септември 2010 г. за европейския широколентов достъп 59
V.1.2 Препоръка от 20 септември 2010 г. за регулиран достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA). 59
V.1.3 Резолюция, за целите на DAE за въвеждане на широколентовото покритие 61
V.1.4 Политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP) от 14 март 2012 62
V.1.5 Съобщение на Комисията за Насоки на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ от 26 януари 2013 г. 62
V.1.6 Съобщение относно единния телекомуникационен пазар 65
V.1.7 Препоръката за съгласувани задължения за недопускане на дискриминация и методологиите за определяне на разходите 66
V.1.8 Регламент на Европейския парламент и Съвета относно мерките за намаляване на разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи 66
V.2 България – държавна политика, законова и регулаторна рамка 67
V.2.1 Закон за електронните съобщения 68
V.2.2 Законови и регулаторни аспекти за изпълнение на националните стратегически цели за бързото изграждане на NGA 69
V.2.3 Закон за електронните съобщения и ЕС, Закон за устройство на територията и актовете по тяхното приложение 70
V.2.4 Подзаконови актове по приложение на ЗЕС за стимулиране бързото развитие на широколентови мрежи 72
V.3 Анализ на пазара за широколентов достъп 74
V.4 Предложения за промени в действащото законодателство 77
VI. ВИЗИЯ И НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ 79
VI.1 Национални приоритети до 2020 г. 79
VI.2 Национални стратегически цели до 2020г. 79
VI.2.1 Цели за реализиране на Приоритет 1: 79
VI.2.2 Цели за реализиране на Приоритет 2: 79
VII. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ПО ЗОНИ 80
VII.1 Предлагане на широколентов достъп до интернет 80
VII.2 Индикатори за оценка на предлагането на достъп до интернет 81
VII.2.1 Резултати общо за страната според данните от проучване към края на 2013 г.: 81
VII.2.2 Резултати за селските райони според данните от това проучване: 82
VII.3 Стратегически цели за NGA покритие 85
VII.3.1 Стратегически цели за населените места в черна зона (с два и повече доставчика, предлагащи 30+Mb/s): 86
VII.3.2 Стратегически цели за населените места в сива зона (с поне един доставчик, предлагащ 30+Mb/s): 86
VII.3.3 Стратегически цели за населените места в бяла зона (без доставчик, предлагащ 30+Mb/s): 86
VII.4 Стратегически цели свързани с развитието на зоните 86
VIII. ИНВЕСТИЦИОННИ ПРИОРИТЕТИ, ИНВЕСТИЦИОННИ И ФИНАНСОВИ МОДЕЛИ 88
VIII.1 Инвестиционни приоритети 88
VIII.2 Оценка на инвестиционните разходи за реализация на инвестиционните приоритети 90
VIII.3 Инвестиционни и финансови модели 90
VIII.3.1 Мащаб и характеристики на инвестиционните макро модели 91
VIII.3.2 Ситуационни фактори/показатели определящи избор на стратегия и приоритети за изграждане и развитие на NGA мрежа. 91
VIII.3.3 Ключови фактори за успешна реализация 92
VIII.4 Модели на Публично-Частно Партньорство (ПЧП) 93
VIII.4.1 Mеханизми за финансиране на публично частно партньорство 94
VIII.4.2 Съпоставка на четирите модела на публично частно партньорство 94
VIII.4.3 Други важни обстоятелства 96
VIII.5 Изводи и заключения 97
IX. МЕРКИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО 100
IX.1 Движещи сили за въвеждане на NGA 100
IX.1.1 Услугите като движещи сили 100
IX.1.2 Мрежата като движеща сила 101
IX.2 Мерки за реализация целите по Приоритет 2 101
IX.2.1 Стимулиране на развитието на широколентови електронни услуги: 101
IX.2.2 Стимулиране на използването на широколентови услуги 103
X. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 105
XI. СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ 110
XII. СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ 111
XIII. КРАТЪК РЕЧНИК НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДУМИ И ИЗРАЗИ 112