IV.2Развитие на високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп (NGA) в три държави

IV.2.1Развитие на широколентов интернет в България в сравнителен план с Германия, Полша и Румъния

Освен географската близост и факта, че България и Румъния станаха членове на ЕС по едно и също време, развитието на типологично близки бизнес и технологични модели в тези две страни, е основаната причина за избор на втората при сравнителния анализ. Изборът на Германия се основава на факта, че това е една от трите страни (наред с Великобритания и Италия) с най-много публични инвестиции, представляващи държавна помощ, за изграждане на широколентова инфраструктура, най-вече в селските райони през последните три години. Със своите високи стойности на използване и проникване на интернет, вкл. широколентов сред населението, бизнес предприятията и публичния сектор, Германия може да се приеме като „контролна“ страна по отношение на успешността на прилагането на държавна помощ при изграждане на широколентова инфраструктура в селските райони. Полша пък е избрана поради факта, че по отношение на публичните инвестиции започна подобен на България пилотен проект в селските райони, който има за цел да предложи широколентов достъп на крайни клиенти и който също се реализира по схема за разрешена държавна помощ. В същото време, стойностите на използване и навлизане на интернет в страната са близки до средните за ЕС 27, което от гледна точка на България може да се приеме като постижима цел за догонващо развитие в краткосрочен и средносрочен план.

В България, както „Стратегията за интелигентна специализация“, така и „Национална програма за развитие: България 2020“, разглеждат „цифровия растеж“ (основан на използването на ИКТ и иновациите в бизнеса и обществото като допълващи се и взаимно усилващи се условия за икономическото и социално развитие. България е сред водещите страни в Европа и сред първите 10 в света по отношение на покритието с бърз и свръх-бърз широколентов достъп, но е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС респективно по отношение на проникване и използване на интернет и базирани на интернет услуги сред населението. Освен изключително високото ниво на покритие с широколентов достъп, предимство на страната ни е неговата ценова достъпност, вкл. измерена в сравнителна покупателна способност, както и развитието на конкурентоспособен в международен план ИКТ бизнес сектор, довело до налагане на редица български компании като водещи в тясно специализирани пазарни ниши на глобалния пазар и проникване и използване на ИКТ сред предприятията в икономиката като цяло.

Оползотворяването на предимството на страната, основано на всеобхватното покритие с бърз широколентов достъп среща сериозни предизвикателства преди всичко поради липсата на дългосрочни и ефективни национални политики и координация и интеграция между тях. Въпреки големият брой интернет доставчици, през последното десетилетие основната тенденция на този пазар е окрупняване и концентрация, като между 10 и 15 на брой са големите предприятия, опериращи на национално или регионално ниво, които по различни оценки съставляват общо между 50 % и 70 % от пазара, измерен като брой клиенти. Регулярното изследване на предлагането на широколентов достъп до интернет, провеждано вече трета поредна година от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ARC BCS 2012)⁶⁸ показва, че засилената конкуренция на пазара е довела до сравнително еднакви цени на услугите в цялата страна, като по-ниските ценови оферти за съответно по-нисък клас услуги са предпочитани в по-малките населени места, докато в градовете и най-вече в големите, от тях се ползват по-висок клас услуги на съответно по-висока цена. В същото време, дори в селските райони, новоизгражданите мрежи в повечето от случаите технологично позволяват най-високите възможни скорости, вкл. високоскоростен (>100 Mb/s) широколентов интернет, най-често чрез комбинация от оптична мрежа и LAN технология, ако има достатъчно интерес от страна на крайните клиенти. Важна тенденция, засилваща се през двете последни години е изграждането на оптични мрежи между и вътре в малките населени места в комбинация с предлагане на пакетни услуги, дори от най-малките локални оператори, в много от случаите действащи като посредници на по-големи регионални или национални оператори. Основен недостатък на националната политика в тази област остава неприлагането на съществуващите регулации за подаване на информация в Кадастъра и имотния регистър на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за новосъздаваните мрежи, което поставя сериозна пречка както пред планирането на публични инвестиции за изграждане на широколентова инфраструктура, така и пред картографиране на съществуващото покритие и използваните технологии за целите на планиране на политиките.

По отношение на скоростите на достъп, които се предлагат на крайните клиенти, данните показват, че официалната статистика, използвана за измерване напредъка на страната съгласно целите на „Цифровата програма за Европа “, подценява реалното състояние преди всичко по отношение на покритието с базисен (>1 Mb/s) и бърз (>30 Mb/s) широколентов достъп. За втора поредна година, резултатите от изследването на Фондация” Приложни изследвания и комуникации”потвърждават, че почти цялото население (98 %) живее в населени места, където се предлага базисен широколентов достъп, а над половината (56 %) от населението – в населени места, където се предлага бърз широколентов достъп. По отношение на населението, живеещо в селски райони, резултатите от изследването показват, че над 30 % от него живее в населено място, където се предлага услуга за крайни клиенти със скорост на сваляне на данни >=30 Mb/s. Това разминаване в данните се дължи както на различните методологии – едната регистрира технологии на достъп, а другата – скорости на достъп, така и на значително по-цялостния обхват на данните в ARC BCS 2012, което покрива изчерпателно всички населени места в страната. Това показва, че по отношение на предлагането на широколентов достъп България е сред водещите страни в ЕС, но оползотворяването на това предимство за постигане на цифров растеж ще бъде застрашено в краткосрочен план ако напредъкът на бизнес сектора в тази област не бъде подкрепен от активна и ефективна държавна политика по отношение на предлагане на електронни публични услуги, насърчаване на ИКТ-базираните иновации в предприятията, създаване на благоприятна рамка за повишаване на е-уменията сред населението и най-вече сред учащите се, както и за повишаване на електронното включване – най-вече по отношение на хората с увреждания.


Фиг. IV.6 Покритие с широколентов интернет достъп в България към декември 2012г.⁶⁹
Според последното сравнително изследване на покритието с широколентов достъп, проведено по поръчка на ЕК в рамките на мониторинга на изпълнението на „Цифровата програма за Европа”⁷⁰, България изостава най-вече по отношение на „достъпа от следващо поколение“ (NGA), т.е. онази комбинация от технологии, които позволяват достигане на поне 30 Mb/s или повече скорост на сваляне на данни от интернет при крайния клиент.⁷¹


Фиг. IV.7 Покритие по технологични комбинации, края на 2012 г.⁷²

През последните години в много от страните в Европа се увеличават публичните инвестиции в изграждането на широколентова инфраструктура, най-вече в селските райони. Най-големите проекти се осъществяват във Великобритания, Италия и Германия, но същото се случва и в много от останалите страни, вкл. в Централна и Източна Европа. През 2012 г. ЕК е одобрила 21 публични инвестиции за изграждане на широколентова инфраструктура, като разрешената държавна помощ е приблизително EUR 6,5 млрд., което е повече от три пъти над разрешеното за 2011 г., като почти цялата сума (6 млрд.) са схеми, одобрени за прилагане в горепосочените три страни.⁷³ В България, след почти двегодишно забавяне и смяна на цялостния модел от отворена мрежа с точки на достъп в малки населени места към отворена мрежа, допълваща държавната опорна инфраструктура с крайни точки на достъп в общински центрове, в края на 2012 г. стартираха процедурите по избор на изпълнител за изграждане на широколентова инфраструктура в селските райони, финансирана с EUR 20 млн. чрез ОП „Регионално развитие”.⁷⁴ Това е най-големият проект в тази сфера за целия програмен период 2007-2013 г., като след получаването на разрешение за държавна помощ от страна на ЕК в края на 2013 г. се очаква реалното изграждане на предвидената инфраструктура да започне през 2014 г.

Както бе отбелязано по-горе, в сравнителен план, България е сред водещите страни както в Европа, така и в света по предлагане (покритие) на широколентов достъп, вкл. по отношение на технологично ниво на развитие, скорости на достъпа и достъпност на цените, но е сред последните страни в ЕС по използване и проникване на интернет сред населението и около средното за ЕС27 по използване и проникване на интернет сред предприятията. Тези резултати са дължат както на развитието на някои глобални тенденции като например конвергенцията на технологии и услуги за крайните клиенти, така и на някои национални специфики и наследени характеристики в развитието на ИКТ и базираните на тях услуги като например налагането на влакнесто-оптичните технологии като основна среда за пренос при новоизграждащите се в България мрежи през последното десетилетие, и не на последно място поради неефективната регулация на сектора.

Докато при измерване на покритието с широколентов интернет се наблюдават съществени разлики в резултатите на коментираните по-горе изследвания, то това не е така в измерването на използването и навлизането на интернет сред населението, бизнес и публичния сектор, където данните от различните източници са почти идентични. По тази причина за анализа по-долу са предпочетени сравнителните данни с източник Евростат.

Анализът сочи, че докато в повечето държави-членки от Западна Европа, базисният широколентов интернет (>1 Mb/s) е достъпен за над 95 % от населението както в градските, така и в селските райони, в Източна Европа достъпът до такъв вид връзка се различава значително между районите. Това от своя страна пречи на постигането на останалите цели, свързани с навлизането и използването на ИКТ и базирани на тях услуги от населението, бизнеса и публичния сектор. За периода януари 2012 – януари 2013 г. в България са въведени над 188 000 нови връзки. Въпреки че степента на проникване (penetration) на базисен широколентов интернет в България е сред най-ниските в Европа – едва 19  % - страната отбелязва ръст от 3 % по този показател за същия период, което е положителен знак за бързото навлизане на тези технологии и в същото време поставя България на второ място (след Литва с 3.1 %) по ръст на проникване в Европа.


Фиг. IV.8 Проникване на широколентов интернет в ЕС (2013 г.)⁷⁵

IV.2.2Пазар за широколентов интернет

През януари 2013 г. новите участници на пазара в България са имали 77 % пазарен дял – при средна стойност а ЕС от 58 %, или със 7 % повече спрямо предходната година. Това не само е най-високия пазарен дял покрит от нови доставчици в ЕС, но и най-висок ръст на този показател в целия Съюз. Това показва високи нива на конкуренция в този бранш, което би трябвало да доведе до по-ниски цени за потребителите. Също така, имайки предвид сравнително ниските нива на внедряване на тази услуга, това е знак че вътрешния пазар се развива бързо и България има шанс да навакса спрямо останалите държави-членки.

Според официалните статистически данни, в България покритието с фиксиран широколентов интернет достъп (DSL или мрежи, основани на кабелни модеми) е сравнително слабо – при средни стойности за ЕС от 95.5 % едва 89.6 % от българските домове имат възможност да ползват такъв достъп. В сравнителен план с избраните три страни, Германия е водеща в това отношение с 96.6 % от домовете, докато Румъния е на същото ниво като България, а Полша изостава значително с най-ниската стойност в ЕС от 69.1 %. При предоставянето на достъп от следващо поколение (>30 Mb/s), България също изостава в сравнение с Германия и Румъния, въпреки че със своите 60.7 % е над средната стойност за ЕС от 53.8 %. Полша отново е на едно от последните места с едва 44.5 %.

Най-разпространената технология за предоставяне на широколентов достъп в България е FTTH/B. Подобно е положението и в Румъния, докато в Полша и Германия DSL технологията е традиционно най-предпочитаната.

IV.2.3Достъп до интернет

През последните години се наблюдава увеличение на общия брой домакинства, които имат достъп до интернет, като през 2012 година България отбелязва 51 % - увеличение с 6 % спрямо предходната година, но все още под средните за ЕС 76 %. Както може да се очаква ползването на интернет у нас е сравнимо с това в Румъния, като северната ни съседка ни изпреварва с малко в последните години достигайки 54 % през 2012 г.


Фиг. IV.13 Достъп до интернет,  % от домакинствата, 2005-2012
Въпреки сравнително ниския процент на домакинства, ползващи интернет в България, всички такива домакинства използват широколентова връзка, за сравнение с останалите 3 страни, където по-малко от 95 % от домакинствата ползват този тип интернет. С оглед на това, всеки от последвалите анализи на данни за България ще важи както за общото потребление на интернет, така и за широколентовото потребление.


Фиг. IV.14 Достъп на лицата до интернет,  % от населението, 2005-2012
Отново се наблюдава типичното за Европа нарастване на броя на ползващите интернет, като през 2011 година в България 44 %от хората са имали достъп до широколентов интернет, с 5 % увеличение спрямо предходната година, като отново сме под средното за Европа 67 %. По този параметър изпреварваме Румъния (36 %), но изоставаме значително след Полша (58  %) и Германия (77 %).

Трябва да се отбележи, че ползващите интернет в България, както и в ЕС са предимно регулярни потребители, като 93 % от хората в ЕС с достъп до интернет са го ползвали през последните 3 месеца. В това отношение България (91 %) изостава малко както от средното за Европа, така и от съответните дялове за Германия и Полша, но изпреварва Румъния, в която този дял е 89 %.

По отношение на устройствата за достъп до интернет, България се представя сравнително зле сред избраните страни, като изпреварва единствено съседна Румъния.


Фиг. IV.15 Устройства за достъп до интернет,  % от използващите интернет, 2005-2012
По отношение на достъпа до интернет на работното място, за последните две години се наблюдава минимално увеличение на дела служители, ползващи компютри, свързани с интернет в рамките на всички предприятия (организации с 10 или повече наети лица). България отбелязва ръст с 1 % спрямо общия дял заети през 2012 и достига 22 %, но отново остава под средните стойности за ЕС от45 %.


Фиг. IV.16 Достъп до интернет на работното място, % заети, ползващи компютри с интернет, 2011-2012
В края на 2012 г.,79 % от предприятията в България са с достъп до широколентов интернет и по този показател страната изостава отново от средните за съюза 92 % и въпреки това се изравнява със страни като Полша (82 %) и е с по-добър достъп от Румъния (76 %). Все пак България остава далеч след Германия с нейните 91 % достъп. Може да се забележи стабилен растеж за 2012 година в България, Полша и Румъния и застой в Германия поради презадоволяване на пазара.


Фиг. IV.17 Предприятия с широколентов достъп, % от всички предприятия, 2011-2012
Подобна е картината и при относителният дял на предприятия, които имат достъп до широколентов интернет спрямо всички предприятия с достъп до интернет – България е отбелязва 90 %, с 6 % под средния за ЕС, след Германия (94 %) и Румъния (96 %), но преди Полша (88 %). Интересно е да се отбележи, че докато при домакинствата достъпът до интернет е единствено широколентов, по официални данни достъпът до интернет за предприятия не винаги е такъв. Последното заключение трябва да се разглежда с внимание, тъй като поредица от изследвания показват, че в България липсва предлагане на услуга с минимална скорост под 1 Мb/s, което означава, че де факто всички възможни потребители на интернет имат на разположение само широколентов достъп.

IV.2.4ИКТ умения и обучение

България е на едно от последните места, наред с Гърция и Румъния, според дяловете от населението, които използват интернет регулярно (поне веднъж в седмицата) или по-често. През 2012 г. едва половината от населението (50 %) са ползвали интернет поне веднъж седмично, което показва слаб ръст спрямо 46 % в предходната година. Тези стойности са значително по-ниски в сравнение със средните за ЕС и почти наполовина в сравнение със страните с най-висок дял на лицата, регулярно използващи интернет като Исландия и Норвегия. Тенденцията на нарастване на тези дялове за периода 2006-2012 г. показва, че в България отчетеният ръст на база 2006 г. е 127 %, с което страната се нарежда на второ място след Румъния с ръст 139 %.


Фиг. IV.18 Лица, ползващи интернет регулярно (поне веднъж на седмица) в % от населението⁷⁷
В сравнителен план с избраните 3 страни, България се нарежда на предпоследно място (след Румъния) както по дял на регулярните интернет потребители, така и по дял на активно ползващите.


Фиг. IV.19 Дял и профил на интернет потребителите, като % от населението, 2012 г.
България е на предпоследно място в ЕС през 2012 г. и по дял на лицата, които никога не са ползвали интернет (42 %), което е почти двойно над средната стойност за ЕС (22 %), като промяната спрямо предходната година е положителна и се равнява на 4 процентни пункта. Тези резултати до голяма степен предопределят и ниските нива на оперативни умения за работа с компютър и използване на интернет сред населението в сравнение както със средните за ЕС, така и с водещите в това отношение страни.


Фиг. IV.20 Лица, които никога не са ползвали интернет в % от населението⁷⁸
Сред най-популярните за българския потребител дейности в интернет се нареждат четенето на он-лайн вестници, търсенето на информация за продукти и услуги и провеждането на телефонни и видео обаждания. Докато спрямо тези дейности потребителското поведение в страната не се различава особено от практиките в Европа, прави впечатление слабия интерес към интернет банкиране и он-лайн пазаруване. Най-вероятно това се дължи на липсата на надеждна инфраструктура, доверие и традиционна култура на интернет търговия, както и сравнително ниските нива на потребители с добри и много добри компютърни умения.

През 2012 г. почти половината от населението (42,4 %) са притежавали някакви, макар и базисни умения за оперативна работа с компютър, което е с 25 процентни пункта по-малко от средната стойност за ЕС (66,6 %). Дяловете на населението, притежаващи компютърни умения с различно ниво на сложност, са неравномерно разпределени и показват две неблагоприятни за страната тенденции. От една страна, с нарастване на нивото на сложност се увеличава разликата между съответния дял от населението в България и средната стойност за ЕС. Това показва, че страната ни изостава преди всичко в развитието на високоспециализирани умения, които са ключови за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и производството на продукти и услуги с висока добавена стойност. От друга страна, в сравнителен план, за всяко отделно ниво на сложност на притежаваните умения, България също изостава от средната стойност за ЕС.⁷⁹

Фиг. IV.21 Нива на компютърни умения към края на 2012 г. (% от населението)⁸⁰
Българската политика за повишаване на е-уменията сред населението е фокусирана върху обучението в рамките на формалната образователна система – от предучилищно до висше образование. Преквалификационни курсове и обучение за завършили образованието си се предлагат както от бизнес сектора, така и от институциите на формалната образователна система, включително с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси”.⁸¹ Традиционно България се гордее с високото качество на своите ИТ специалисти, включително и по отношение на завършващите средно и висше образование, но през последното десетилетие качеството на образованието в областта на ИКТ се влошава, като според експертна оценка на мениджъри от водещи ИКТ фирми за последните пет години времето, необходимо за вътрешно-фирмено обучение на студент без трудов опит се е увеличило двойно – от шест месеца на една година.⁸²Държавната политика за подкрепа на приложението на ИКТ във формалната образователна система, в това число и за целите на придобиване на базисни и специализирани умения и познания за работа с ИКТ, през последното десетилетие е фокусирана преди всичко върху капиталовите инвестиции в технологии и услуги⁸³ и много по-малко върху стимули и регулиране на съдържателната част от обучението.⁸⁴ Тези инвестиции повлияха положително на условията за придобиване на обща цифрова грамотност, особено в началното и средно образование, но основно предизвикателство остава промяната в съдържателната част на специализираните умения и знания, за да отговорят адекватно на съвременните изисквания на пазара на труда. Това важи особено силно и за сферата на висшето образование.

IV.2.5Електронно управление

Въвеждането на прости и едновременно ефективни цифрови обществени услуги, както за гражданите, така и за предприятията, е от голямо значение за постигането на икономически растеж в Европа. Те са определящи за постигането на по-ефективна, бърза и икономична държавна администрация. Такъв тип услуги позволяват стандартизиран обмен на информация с потребителите, ангажирайки ги в развитието на политики и демократичното вземане на решения. Освен ползи за гражданите, технологичните решения имат значителни предимства за самите правителства. Интелигентно използване на данни е основен инструмент за предвиждане на тенденции, борба с престъпността и корупцията и подобряване на ефективността на самите услуги. Също така, правителството може да използва електронни методи в проучванията на нуждите на потребителите преди да въведе нова услуга, за да бъде тя възможно най-подходяща.

През 2012 г. едва 27 % от българските граждани са използвали интернет за потребяване на услуги на е-Правителство, а 11 % са изпращали попълнени формуляри. При скромни темпове на нарастване спрямо предходната година стойностите продължават да бъдат на значително по-ниски спрямо европейските нива (съответно 44 % и 22 %). Един от малкото показатели за потребителско поведение, по който представянето на България се доближава до средноевропейските нива, е делът на предприятията, използващи интернет за взаимодействие с публични власти (83 % спрямо 87 % за ЕС 27).

Докладът на Европейската комисия за „Електронни обществени услуги“ от 2012 г., подготвен на базата на проучване сред интернет потребителите, дава обща представа за начина и целите за употреба на електронни услуги в ЕС. Според данните, най-популярните случаи, при които участниците в проучването са използвали електронни услуги в Европа, са при търсене на работа (73 % от случаите), подаване на данъчни декларации (68 % от случаите) и кандидатстване за висше образование или за студентски заеми (60 % от случаите). В България почти половината от участниците в проучването (48 %), са заявили, че не използват редовно институционални електронни услуги и следователно нямат предпочитана он-лайн платформа за такъв тип услуги.


Фиг. IV.22 Употреба на институционални електронни услуги в България (2012 г.)⁸⁵
Докладът изследва до каква степен са развити три основни вида услуги – създаването на бизнес и началните търговски услуги; търсене на работа; образование. Нивото на он-лайн развитието на дадена услуга се определя според това до каква степен има налична информация и самата услуга може да се изпълни он-лайн чрез предназначен портал.

В България, електронните услуги за създаване на нов бизнес и за търсене на нова работа са развити на 76 %, докато средното за ЕС е съответно 75 % и 72 %, което сочи, че електронните услуги в страната са сравнително добре развити. Що се отнася до услугите свързани с висшето образование обаче, те развити едва на 44 %, или с 28 % по-малко спрямо средното за ЕС. Следователно е необходимо да се инвестира в тази сфера, за да се улесни кандидатстването за висше образование.

Фиг. IV.23 Развитие на електронните услуги за създаване на бизнес, търсене на работа и образование в България (2012 г.)⁸⁶
Докладът също така разглежда и до каква степен потребителите са задоволени от публичните електронни услуги. Според проучването 68 % от отговорилите биха използвали тези услуги отново, но само 37 % смятат, че качеството на услугата покрива очакванията им. Сред основните причини, посочени в проучването, поради които българските интернет потребители не използват публични електронни услуги е това, че доста от услугите не могат да бъдат изпълнени изцяло он-лайн и поне за част от процедурата се изисква лично присъствие или формуляри, попълнени на хартиен носител. Следователно трябва да се вземат мерки за предоставяне на целите процедури, а не само части от тях, в електронен формат. Също така участниците в проучването сочат, че често не знаят за съществуването на конкретни он-лайн сайтове/платформи за определени услуги. Този факт показва необходимостта такъв вид платформи да бъдат популяризирани, така че потребителите да са информирани за това, кои услуги са налични он-лайн. Най-разпространената причина българите да не използват наличните електронни услуги е, че те все още предпочитат личния контакт с държавните служители. Това е знак, че ефективността на електронното правителство не зависи само от наличието и качеството на услугите, но и от обществената нагласа към он-лайн услугите.

жүктеу/скачать 3.4 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: