III.5Ефекти от осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет върху опазването на околната среда

IV.ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ШИРОКОЛЕНТОВАТА СТРУКТУРА ЗА ДОСТЪП

IV.1Преглед на разпространението, предлагането и потреблението на високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет и базирани на този достъп продукти и услуги в България.

Анализът е направен на база информация от официални източници като Националния статистически институт, източници на Европейската комисия, като и данни получени от оператори доставчици на интернет, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, консултанти към Министерството и Националното сдружение на общините.

За целите на този анализ бяха изпратени допълнително и официални писма-въпросници до 53 оператори, и до ресорните институции: Министерство на регионалното развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на инвестиционното проектиране, Министерство на земеделието и храните, Комисия за регулиране на съобщенията и Национално сдружение на общините.

Информация предостави само един оператор, а в отговорите на КРС, МТИТС и Сдружение на общините се съдържаше частична информация.

Според публикуваното през декември 2013 г. проучване на Националния статистически институт за използването на ИКТ в домакинствата и лицата, през 2013 г. повече от половината домакинства (53.7 %) в България притежават достъп до интернет в домовете си. Въпреки, че е отбелязан растеж от 2.8 пункта спрямо предходната година, страната ни остава на последно място сред страните от ЕС (изследването на НСИ е проведено и в другите държави по методология на Евростат).

Югозападният район, към който принадлежи и столицата, е с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 64.3 %. След него се нареждат Южният централен и Североизточният район, в които малко повече от половината домакинства имат достъп до интернет - съответно 52.7 и 51.5 %. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където 42.8 % от домакинствата имат достъп до интернет.

Данните от проведените до момента изследвания от Националния статистически институт за използване на ИКТ показват, че най-активните потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години, като през 2013 г. 79.5 % от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

През 2013 г. 22.6 % от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (20.9 %), следван от изтеглилите официални формуляри от официална интернет страница (12.7 %) и изпратилите попълнени формуляри (8.5 %) през последните дванадесет месеца.

През януари 2013 г. Националният статистически институт посочва, че делът на предприятията, които имат достъп до интернет, достига до 89.1 %, или с 1.7 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Подобряват се видът и скоростта на използваната връзка - 77.9 % от предприятията използват фиксирана широколентова връзка. Мобилна широколентова връзка чрез преносимо устройство имат 33.3 % от предприятията. В сравнение с 2012 г. по този показател се отчита растеж от 7.9 процентни пункта.
Таблица IV.7 Дял на предприятия с достъп до интернет

Данни	2013 в  %	Брой
Общо	89.1	24 848
По големина на предприето
10 – 49 заети лица	87.4	19 744
50 – 249 заети лица	95.8	4 384
250+ заети лица	99.1	720
Забележка: Относителният дял е изчислен на база генерална съвкупност на предприятията с над 10 заети лица

Източник: Национален статистически институт
Изследването Digital Scoreboard на Европейската комисия отчита, че България разполага със сравнително нисък брой фиксирани мрежи за широколентов достъп, но страната е над средното ниво, по отношение на достъпа от следващо поколение. Въпреки, че в България се отбелязва малък подем от страна на фиксиран и мобилен широколентов достъп, данните показват, че страната ни все още е изправена пред цифрово разделение на регионите по отношение на широколентовата и свръх-широколентова инфраструктура.

Достъпът до широколентови услуги в България трябва да бъде подобрен и да се увеличат инвестициите за изграждането на инфраструктура особено в селските райони. Според данни на Digital Agenda Scorebored през 2012 г., фиксираният достъп до интернет обхваща 89.6 % от българските домакинства (95.5 % в ЕС). Достъп до 30 Mb/s използван за даунлоуд (download), чрез технологии за достъп от следващо поколение са използвали 60.7 % от домакинствата (53.8 % в ЕС).

Според изследване на Витоша Рисърч ЕООД през 2013 г. се наблюдава повишаване на достъпа до интернет на домакинствата в селските региони с 11 пункта, в сравнение с подобно изследване през 2011 г. Достъпът на домакинствата в селските региони е 52 % .


Фиг. IV.3 Дял на домакинствата с достъп до интернет
Селата са основната причина за ниските равнища на интернет свързаност. 33,5 % от домакинствата в селата имат достъп до интернет. Разликата между областните градове и другите градове не е съществена (68 % и при двата типа населено място). Изключение прави София със значително по-висок дял на достъп на домакинствата до интернет – 74 %.


Фиг. IV.4 Дял от домакинствата с достъп до интернет по тип на населеното място
Според изследването на Европейската комисия 19 % са абонатите (абонати като процент от населението) на фиксирания интернет през януари 2013 г., е с 3 % по-висок от данните за 2012 г но е далеч под средния за Европа от 28.8 %. Делът на високоскоростна свързаност (най-малко 30Mb/s) в България е много по-висок от средния за Европейския съюз (35.1 % срещу 14.8 % в ЕС), независимо, че свръх-бързата свързаност (най-малко 100Mb/s) е едва 1.2 % от всички абонати (3.4 % в ЕС). Мобилният достъп трето поколение (HSPA) е достъпен за 99.4 % от населението през 2012 г. (96.3 % в ЕС), а този от четвърто поколение (LTE) все още няма търговско предлагане. Процентът на мобилния интернет (абонати) е 39.7 % през януари 2013 г., което е под средното ниво за ЕС – 54.5 %.

Данните за България по съответни показатели са показани на Фиг. IV .5 .

а)
б)
в)

IV.1.1Национално проникване на технологии за широколентова свързаност в България

България е под средните нива на ЕС по покритие с фиксиран широколентов достъп, както за страната като цяло, така и в селските райони. Въпреки че страната е над средните нива на ЕС по NGA обхват, се установи, че липсва покритие в някои от селските райони в края на 2012 г. През 2013 г. намаляват населените места без интернет доставчик. Това може да бъде обяснено с технологичния профил на страната.

През 2012 г. с DSL технология са обхванати 85 % от домакинствата, но все още този процент е под средния от 93 % обхват за Европейския Съюз. Тъй като DSL е обичайно водещата технология за осигуряване на стандартен фиксиран широколентов достъп, това обяснява защо България е под средното ниво за ЕС. През 2012 г. няма сведения за покритие с VDSL.

FTTP покритието е малко над 7 % за домакинствата, което е изключително слабо в сравнение със средния обхват в Европейския съюз и особено в сравнение с други страни от Източна Европа. Ключовата технология за осигуряване на NGA до домакинствата в България е Docsis 3.

Към края на 2012 г. 20 % от домакинствата в България живеят в селски райони. С Docsis 3 се обхващат 60 % от домакинствата и се приема, че това е най-вероятният начин за постигане на покритие извън селските райони.

Цялостният широколентов растеж напредва бавно през 2012 г. Обхватът на WiMAX е нараснал с допълнителни 126 хиляди домакинства в края на 2012 г., докато никоя друга технология за достъп не е постигнала ръст с повече от 2 %.

България има неравномерно широколентово покритие, с различен модел от този, познат в Западна Европа. Например, столицата София, изостава от водещите области със стандартно покритие, но е първа по NGA покритие. Туристическите области, като крайбрежните райони, са сред водещите със 100 % стандартно фиксирано широколентово покритие. Повечето райони имат покритие 80 % и 94 %. Тези в северозападна България са с най-ниски стойности, започващи под 50 % и стигащи едва до 70 %.Повечето от областите в страната имат над 50 % покритие, докато селските райони имат свързаност на домакинствата под 10 %.

Таблица IV.8 Покритие по технология за широколентов достъп в България

Technology	BG - 2012		BG - 2011		EU27 - 2012
	Total	Rural	Total	Rural	Total	Rural
DSL	85.1 %	53.5 %	84.8 %	53.7 %	92.9 %	76.3 %
VDSL	0.0 %	0.0 %	0.0 %	0.0 %	24.9 %	4.8 %
FTTP	7.3 %	0.0 %	5.6 %	0.1 %	12.3 %	3.0 %
WiMax	21.1 %	11.9 %	16.9 %	9.4 %	17.2 %	16.2 %
Standard cable	57.1 %	0.0 %	56.2 %	0.0 %	42.0 %	7.3 %
DOCSIS 3 Cable	57.1 %	0.0 %	56.2 %	0.0 %	39.3 %	5.8 %
HSPA	99.4 %	97.0 %	98.0 %	90.1 %	96.3 %	82.1 %
LTE	0.0 %	0.0 %	0.0 %	0.0 %	27.0 %	10.2 %
Satellite	100.0 %	100.0 %	100.0 %	100.0 %	98.6 %	98.6 %
Standard	99.8 %	99.0 %			99.4 %	96.1 %
Standard fixed	89.6 %	59.2 %	89.1 %	58.3 %	95.5 %	83.2 %
NGA	60.7 %	0.0 %	59.3 %	0.1 %	53.7 %	12.4 %

За разлика от старите държави-членки на Съюза (ЕС 15), където развитието на широколентов интернет се основава предимно на DSL базирани технологии, България като нова държава-членка „показва напълно различни модели в избора на широколентови технологии” и особено онези страни, където липсата на наследена широколентова инфраструктура насочва инвестициите към други технологии. В Румъния, България и Литва, и в по-малка степен в Естония, Латвия, Словакия и Чехия, предоставянето на фиксирани линии за широколентов интернет е много по-силно базирано на оптични технологии” отколкото в старите държави-членки.⁶³ Въпреки по-ниските стойности на навлизане и използване на широколентов интернет съвременното технологично развитие в България и Румъния, е базирано основно на FTTx + LAN технологии. Като резултат, още през 2009 г. България заема първо място в ЕС 27 по дял на широколентови линии, предлагащи достъп със скорост над 10Mb/s, последвана от Португалия, като и двете страни имат малко над 60 % при средно 23 % за ЕС 27.⁶⁴

България е сред водещите страни в Европа и сред първите 10 в света по отношение на покритието с бърз и свръх-бърз широколентов достъп, но е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС респективно по отношение на проникване и използване на интернет и базирани на интернет услуги сред населението. Оползотворяването на предимството на страната, основано на всеобхватното покритие с достъп от ново поколение (NGA) среща сериозни предизвикателства преди всичко поради липсата на дългосрочни и ефективни национални политики и координация и интеграция между тях. Нарастването на покритието с широколентов достъп през последните две десетилетия се основава предимно на бизнес и технологични модели, разработени в условията на неефективна регулация. Пазарът на дребно на широколентов достъп в страната е сред най-раздробените в ЕС, като според регулатора в сектора – Комисия за регулиране на съобщенията, през 2012 г. е имало над 1150 предприятия, предоставящи услугата „достъп до интернет” на крайни потребители, като около 800 от тях са реално действащи.

жүктеу/скачать 3.4 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: