Семинар на отдел "семейни служби"

Понякога за момчето и момичето е много лесно да напуснат семействата си, но на родителите е трудно да пуснат децата да си тръгнат. Една история разказва за майка, която казвала на момчето си:

• 
  Ставай, ще закъснееш за училище!
  
• 
  О, не искам да ходя там. Децата не ме обичат! Мразя училището!
  
• 
  Хайде, моля ти се! Всеки ден една и съща история! Трябва да ходиш на училище! Ето ти две добри причини – първо, си на 40 години и второ, си учител!
  

Втората фраза – “ще се привърже към жена си”. Много е интересен този глагол – “привърже”. Той означава “да бъдеш верен на един завет”. Този глагол означава продължително действие, нещо което не се случва веднъж завинаги, а е необходимо време. С други думи, двама души най-после са стигнали до момента, когато решават да се обвържат в завет. Това означава, че те са съгласни с всички негови точки; осъзнават, че се отдават един на друг; че това е завет до края на живота.

Интересно е, че към този образец Исус добавя четвърти елемент. В Матей 19:6 – “И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.” Това означава, че според Исус бракът между християни има и духовно измерение. Двамата са обединени не само от взаимната си любов (тя е много важна, разбира се!), не са обединени само от взаимната си любов + гражданските закони, но от самия Бог! Това е образецът за брак, който ние желаем за нашите деца. В другата ни лекция ще говорим как да помогнем на нашите младежи да видят красотата на този образец.

СТАНОВИЩЕ НА ПЕТОКНИЖИЕТО ОТНОСНО БРАКА
В Тора-та семейството заема много важно място. Дадени са много норми и съвети, които бдят на цялостта и интегритета в семейството. Според Тора именно в семейството трябва да бъде предавано знанието за Бога.

Основен текст е Второзаконие 6:6-8 – “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си; и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.; да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като надчелия между очите ти.”

Нека започнем с поученията на книгата Битие. Споде доклада за Сътворението семейството е част от Божия план. Но този план се осъществява от хората. Ще видим, че всички текстове, говорещи за семейните отношения, са едновременно както идеалистични, така и много реални. Когато създава мъжа и жената, Бог счита, че това е най-доброто му творение, върха на Неговия шедьовър. Това означава, че когато и ние говорим за семейните ценности, трябва да ги представяме като нещо съвършено, “твърде добро” от библейска гледна точка. Може би, мъжете са поизкривили неговото съвършенство, но в началото бракът е бил нещо наистина съвършено. Много трябва да внимаваме да не насадим в умовете на младите и децата си, че в брака има и лоши, тайни, срамни неща; защото според Божия план ВСИЧКО беше добро. По-късно католиците, православните и т.н. мистици въвеждат идеята, че безбрачието е по-съвършено състояние от брака. В Библията Божият първоначален идеал за човешките взаимоотношения е бракът; едва по-късно се повявява Павел, който просто твърди, че безбрачието е още една възможност, но не непременно по-добрата. Всичко зависи не от брака или безбрачието, а от самата личност.

Ако прочетем Второзаконие 24:5, ще видим колко сериозно гледа Бог на брака – “Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война и нищо да не се натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената, която си е взел.” Забелязвате ли – нека ТОЙ да весели ЖЕНАТА. Това предложение излиза от Бога! Така ми се иска това да важи и днес! Когато се ожених, да бяха ме освободили от всичките ми задължения и да можех да се радвам с жена си! Това със сигурност щеше да радва и нея... Нали жените все се оплакват, че мъжете им никога не са у дома, че не им отделят достатъчно внимание – по цял ден са на работа, а когато имат свободно време или играят футбол, или гледат футбол по телевизията... А тук Бог предлага цяла една година мъжът да е на разположение на жена си! Интересно. Това показва колко много неща можем да научим от Божия план. На младоженците им се е предоставяла цяла година, за да се опознаят и свикнат един с друг. Може да се усмихваме, но все пак е много интересно. Важното е, че Божият план за брака е бил съвършен.

Всички закони от Петокнижието са дадени с цел да пазят семейния кръг от опасности. Те са подробно описани там – риск от кръвосмешение и т.н. Да се бъркат любовта и сексът е пагубно! Един баща може да обича своята дъщеря, но не и да прави секс с нея! Библията е поставила ограничения единствено пред секса, а не пред любовта. Други опасности са изневярата, полигамията, съжителсвото без брак, разводът – за всички тях Библията поставя бариери. Всъщност, целта на бариерите е да повишат качеството на живота.

Сексът е част от Божия първоначален план за брака. Основният текст тук е Битие 1:27 – “Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ ги създаде; мъж и жена ги създаде.” Божият образ не е мъжът, а мъж+жена. В евреския оригинал това е казано още по-ясно – “Божият образ, това е мъж и жена”. Това означава, че мъжът сам по себе си не притежава целия Божия образ, нито пък жената. Например: мъжът не притежава способността да носи в себе си ново човешко същество. А в текста, където се казва, че Бог ни “носи”, е употребена същата дума, както за жената, която носи плода в себе си. Следователно, този аспект от Божията същност е предаден на жената. Затова е много важно да знаем, че И ДВАМАТА – мъжът и жената – представляват Божия образ. Те са равноправни, но дълбоко различни.

В нито един библейски текст не се твърди, че върховната цел на брака е възпроизводството. Католическите и православните теолози твърдят, че върховната цел на брака е създаването на потомство, но това не е библейска теология. Тук Бог дава ПЕТ върховни цели – стих 28: “И Бог ГИ (множествено число) благослови. И рече ИМ Бог: “(1)Плодете се, (2)размножавайте се, (3)напълнете земята и (4)обладайте я, и (5)владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.”

Първата заповед “Плодете се” буквално означава “растете”. Смисълът “плодете се” също е включен в оригиналния еврейски текст, но първото му значение е “растете”, това е глагол с много широк смисъл. Означава още и “да се реализирам”, “да достигна върха на възмжностите си”. Това е първата и върховна цел на брака – мъжът да стане напълно мъж благодарение на жената и жената да стане напълно жена, благодарение на мъжа. Затова по-късно, в Битие 2:18, Бог ще каже, че жената е “подходящ помощник” на мъжа. Всеки трябваше да бъде допълнение на другия.

Обобщавам: първата и върховна цел на брака е всеки да се стреми да даде, да допълни на другия онова, което другият няма. Всичко това е въможно дори и в семейства, в които няма деца. Затова и първата заповед не е да имат деца. Библията е пълна с двойки без деца, за коитоБог трябваше да прави грандиозни чудеса, за да имат деца. В същото време те бяха образцови семейства.

Това е, всъщност втората заповед – “размножавайте се”. Тази възможност – да се пресътворяваме – една от редките, уникални способноси, които Бог ни е поверил. Библията гледа на живота като на нещо свещено. Той е невероятна привилегия. С голямо вълнение си спомням раждането на собствените ми деца. Едно същество, което идва от нищото... почти не е за вярване. Жена ми казваше: “Дай си ръката тука и виж как рита, усети ли крачето?” Чувствах се на седмото небе, беше прекрасно! Аз присъствах на раждането и на трите си деца. Не беше лесно, тъй като едното се роди в Швейцария седмаче – много нетърпеливо дете! Дъщеря ни се роди в Испания – тя си дочака времето, да стане красива и тогава се появи... Най-малкият се роди в САЩ, а там, за да присъстваш на едно обикновено раждане, искат да подпишеш един куп документи! Това, за което най-много се притеснявах всеки път беше да са нормални, да са напълно “окомплектовани”; момче или момиче – това беше на заден план; аз исках да преброя всяко пръстче, всяко ушенце и оченце... Да предадеш живота е една привилегия! И според Библията, тази привилегия принадлежи ЕДИНСТВЕНО на брака!

“Напълнете земята”. Буквално този израз се превежда “населете земята”. Божията цел не е да “препълним” земята, да я пренаселим. Тук се съдържа идеята за контрола над раждаемостта. Човекът се нуждае от разум, от интелект, за да знае дали да населва земята още или не. Има места на нашата планета, които са твърде пренаселени и децата се раждат, за да умрат! Елън Уайт е много ясна по този въпрос, а и Библията също – че мъжът е този, който трябва да се грижи за контрола на раждаемостта. И така, третата заповед към брака е да има контрол върху броя на потомството.

“Обладайте я”. Или “покорете я”. Бог ни дава власт над природата и останалите живи същества и изисква да бъдем едни добри настойници над тях. Тази работа е поверена както на мъжа, така и на жената. Интересно е, че в страните, където жените имат равен достъп до образование, те са много по-загрижени за опазването на природата от мъжете. Ако семейството се придържаше към Божия план, природата щеше да изглежда по съвсем друг начин – тъй като то щеше да се грижи за нея.

Въпреки твърденията на някои теологии, Библията не представя сексуалността като резултат от греха, нито като проклятие. Напротив, това е благословение. По-скоро, начинът, по който човекът по-късно започва да употребява своята сексуалност, се превръща в грях и проклятие. Библята не е срещу секса; напротив! Даже поставя една въпросителна пред риска от оставането сам. Битие 2:18 – “И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.” Това, което не е добро, е да останеш сам. Според Божия идеален план мъжът и жената трябва да живеят заедно и да се разбират. Чак в Новия завет, след редица грешки от страна на човека, Христос ще каже: “Да, добре е за някои да не се женят.” Ап. Павел ще обясни това в 1Коринтяни, 7 глава.

Сексът е едно откровение на човешката зависимост – че човек не може да живее от самосебе си, че има нужда от Другия, за да даде живот. Живот се появява само, когато един мъж и една жена са се обичали. В Библията сексуалната връзка е обградена от много голямо уважение. Защото е нужна за създаването на нова личност. Ето, до тук стига нашият “лимит” – да предадем живота на онези след нас, една огромна отговорност. Затова Библията говори много за любов, а много малко за секс. Но е казала най-важното.
Важно е да разберем какво иска да каже Библията, когато говори за любов. Тя прави една разлика, която ние не винаги виждаме:

АГАПЕ

СТОРГЕ

Гърците са употребявали четири думи, за да определят любовта. Когато Старият завет е бил преведен на гръцки, при един случай се употребява една, а в друг – друга. Сега ще ги разгледаме отдолу нагоре.

Ерос – това е физическата любов, привличането. Тя е хубаво нещо, Бог ни я е дал като възможност. Когато сме млади и някое красиво момиче мине край нас, сърцето ускорява ритъма си. А момичетата започват да стават нервни в присъствието на определено момче. Любовта е нещо предимно физическо, необяснимо, химическо. За мен моята жена беше неустоима, а за другите не беше. За нея аз също бях много красив, макар че другите жени не мислеха така. Добре, че бях красив поне за нея! Това физическо ниво е необходимо, нормално, но специфичното в него е, че основната му съставка е желанието. И когато то бъде задоволено, любовта “спада”, дори изчезва. В един момент от живота това желание вече не съществува. Затова любовта не е само ЕРОС. За съжаление, в съвременните романи, филми и песни ЕРОС е като че ли, единствената форма на любов.

Гърците са прозряли, че има още един вид любов, която нарекли СТОРГЕ. Това е любовта към “своите”, към семейството. В тази любов липсва физическото привличане. Например, вие може да сте в постоянни конфликти с майка си, но ако някой я обиди или нарани, сте способен да убиете или умрете за нея. Това е СТОРГЕ, не е ЕРОС – друго нещо! Моите деца непрекъснато ме ядосват, но ако някой ги докосне, съм готов да се бия с него! Тази любов не зависи от привличането, а е въпрос на идентичност и отговорност. Това са МОИТЕ хора – МОЯТА мила, МОЯТА майка, МОЯТ баща... Бог е поставил този красив инстинкт в нас. За нещастие, той малко по малко се губи, той като всичко е било поразено от греха.

Има един друг вид любов, който се нарича ФИЛИЯ. Тук привличането също не играе роля; семейните връзки също нямат нищо общо. Тя се състои от всичко, което ХАРЕСВАМЕ у другия. Тя е споделяне. Той е симпатичен, харесвам го – той ми е приятел. Това е чудесно, защото ФИЛИЯ не е “изключваща”, а “включваща” любов – може да бъдат включени всички. ЕРОС е изключваща – ако отида при друга жена, жена ми страшно ще се ядоса, нали? Затова дори не се опитвам да си го представя. От своя страна, съвсем пък не мога да си представя какво бих направил аз, ако тя отиде при друг... приятелството е друго – тя има приятели, които са и мои приятели, но има и приятели, които не са мои приятели; аз също имам приятели, които не са нейни приятели и т.н. Например, това са приятелите, които всеки от нас е имал преди да се оженим. Приятелството е нещо много обширно. Библията говори много за тази любов – ФИЛИЯ.

Библията ЗАПОВЯДВА една единствена форма на любов; всички останали никога не са били обект на заповед – те идват от самосебе си. Но библейската заповед е: “Обичай!” – Бога, жена си, ближния си... Обаче, както на гръцки, така и на еврейски, тази дума означава друго нещо. Това е АХАВА на еврейски и АГАПЕ на гръцки. Тя означава “да искаш доброто на другия”, “да останеш верен”. Бог има право да изисква от нас това; това е задължителната любов на Библията – тази, която Бог ИЗИСКВА от нас. Това не е чувство. Когато прочетох заповедта: “Обичайте неприятелите си”, казах: “Не, не мога да ги обичам!” Но когато Бог дава тази заповед, Той всъщност казва: “Не му прави зло! Прави му добро!” Когато Библията казва, че Бог ни обича, това не означава, че ние сме толкова неудържимо привлекателни, че Той просто е “увлечен” по нас, а че Той желае най-доброто за нас. Когато Бог ми заповядва да обичам съпругата си, това означава, че трябва да правя само най-доброто за нея. Да обичам ближния си означава да му правя добро. Точно тук работата на нашия отдел се превръща в част от голямата библейска теология. Защото, когато се казва: “Обичай ближния си”, питам: “Кой е на-близкият ми ближен?” Това са преди всичко моята съпруга, деца, родители, братя и сестри ми. Така Отдел “Семейно служене” попада право в сърцето на библейската теология. Ние сме длъжни на подпомогнем нашите църкви, нашите семейства да се обичат. Уникалното на любовта АГАПЕ е, че тя може да “допълни” останалите три. Когато ЕРОС е допълнена от АГАПЕ, когато не само се стремя да получа удоволствие, но и да направя удоволствие на другия, тогава ЕРОС е обогатена. Когато СТОРГЕ е допълнена от АГАПЕ, семейството функционира хармонично. Когато ФИЛИЯ, приятелството е допълнено от АГАПЕ, ние се изграждаме един друг, това е дълбоко и благотворно върху обществото.

Божият план е любовта АГАПЕ да бъде преживяна във всичките й форми. Както вече видяхме, Божият план за брака се състои от три аспекта – да напуснеш баща си и майка си (да си способен да се грижиш за семейство); да се “привържеш” към другия (завет между двамата); да станете “една плът”.

Сигурно знаете от опит, че да станеш “една плът” с другия, това включва физическото сливане, но не само него. Обръщали ли сте внимание на някои мили възрастни двойки, които са започнали да си приличат! Станали са наистина една плът, двете лица на един и същи човек. Това е много красиво! Ще дам пример с родителите на моята съпруга. Преди две години, само в рамките на едно лято, те си отидоха и двамата. Майка й, която беше “моторът” на семейството, почина през юни. Три месеца по-късно си отиде и баща й. Той просто не искаше да живее. Ние непрекъснато бяхме покрай него, искахме да го утешим, да му помогнем, но той не искаше да живее. И се остави да умре. Една плът... Тъжно, но и красиво. И на мен ми е мъчно за тези хора, имах страхотни тъст и тъща.

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА МЪЖА И ЖЕНАТА

Само че, според останалата част на Библията Адам и Ева са еднакво отговорни за грехопадението. В Новия завет, Римляни 5:12-21, Павел обяснява, че Адам е не по-малко виновен от Ева за грехопадението. Интересно е да проследим какво става с равенството след грехопадението.

Мнозина приемат Битие 3:16 за отправна точка на онтологичното върховенство на мъжа и подчиненост на жената. Всъщност, в Библията има два основни пасажа, подчертаващи превъзходството на мъжа над жената. Единият е за реда на Сътворението, но ние проследихме вече този текст и разбрахме, че това превъзходство далеч не е така очевидно в него. А вторият е именно този стих, наречен още Божият Декрет След Грехопадението. Лутер е този, който е смятал ,че този стих е Декрет. Но дори и Католическата църква смята така – че в Битие, 3 глава Бог дава заповеди на мъжа и жената. Нека си припомним – когато мъжът и жената съгрешиха, грехът изопачи отношенията както помежду им, така и с Бога. Пасажът, от който е извлечено това е: “И той (мъжът) ще владее над нея.” Някои теолози твърдят, че това е заповед, дадена от Бог на човека; Божият ред за семейството. Моят въпрос, който задават и много други теолози е: “Бог не е казал на мъжа: “Владей над жена си!” Това владеене ПРЕДПИСАНО ли е от Бога на всички хора или просто е ОПИСАНО от Него? Дали Бог заповядва на мъжа какво да прави или просто описва какво ще се случи поради греха?” Много коментатори и теолози не виждат никакъв проблем да разглеждат това като наказание от Божия страна – Бог наказва жената с болки и всеки път, когато ражда, тя отново преживява Божието наказание. И когато мъжът се изтощи от работа, това също е Божието наказание.

Но според мен, е много трудно да се гледа на нещата по този начин, особено ако добре сте си прочели Библията и Елън Уайт. Елън Уайт дори казва: “Бог НИКОГА не е имал нужда да наказва човека.” Ние предостатъчно сме наказали сами себе си чрез греховете си. Всъщност, онова, което е казано в този стих за жената, е просто едно предсказание, а не наказание. Бог изрича едно пророчество за промяната, която ще настъпи в отношенията между съпрузите с течение на времето и колко труден ще стане животът им в съвместното носене на товара. Понякога за мъжа ще е много трудно да изкарва прехраната, а за жената ще е болезнено раждането на децата.

Ако съберем заедно разказа за Сътворението и този текст, т.е. не отделяме 3 глава от 1 и 2, ще установим, че тези три глави са едно цяло. Той сякаш ни казва: “Вижте какъв е бил прекрасният Божий идеал и вижте какво сте направили вие от него!” В светлината на Библията и Духа на пророчеството, ние считаме, че подчинението на жената не е изрична Божия заповед, а последица от греха.

Трябва да разгледаме какво представляват доминацията на мъжа и подчинението на жената в Новия завет.

СЕМЕЙНИТЕ ЗАКОНИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ
Много е интересно, че другите Мойсееви книги – от Изход нататък – предлагат много идеи как да се запази бракът в този свят на грях.

Имам една книга за теологията на закона в семейството – “Отвъд закона”, написана на испански, в момента я превеждат на френски. Важно е да знаем как да научим децата си на Закона без да ги правим законници.

Кои са законите, които запазват семейството? Има цяла серия пасажи – Левит, 18 глава, Левит, 20 глава, Второзаконие, 22 глава – които третират ЗАБРАНЕНИТЕ взаимоотношения. Бог още в самото начало забранява някои неща, свързани с брака и интимните взаимоотношения. Той иска да запази ЕРОС от СТОРГЕ – те не могат да съществуват едновременно. Така предпазва границите на семейството. Мъжът може да има интимна връзка с жена си, но не и с дъщеря си. Днес разбираме, защо Бог е наложил тези забрани – защото всички те водят след себе си сериозни психологични проблеми и травми. Много сериозни! А също водят и до генетични увреждания. Тези текстове забраняват всякакви такива рискови връзки с израза “да не откриеш голотата...”. Какво означава това? Нещо повече от това да нямаш интимна връзка с този човек. Днес много модерни семейства смятат, че е добре за децата родителите да се разхождат голи из къщи и да се къпят заедно с тях. Вярно е, че трябва да се отнасяме съвсем естествено към голотата на децата, но не мисля, че гореизброените неща са приети от библейска гледна точка. Така че, ако искаме да предпазим децата си от много беди, трябва все още да се съобразяваме с този закон. Знаете, че няма нищо по-разрушително за психиката на едно малко момиче от това, да бъде изнасилено от баща си. Защото по този начин се унищожава представата й за Бога. Нейната визия за Бога е всъщност баща й. Затова той трябва да е този, който закриля. В целия свят сексуалното посегателство над дете се счита за много сериозно престъпление. В момента, в Западна Европа има голям проблем с педофилията, а огромната част от педофилите започват “дейността” си със своите собствени деца. Това е едно от най-тежките престъпления. Ужасвящо е, ако и в християнските семейства се случват такива неща. Затова трябва да възпитаваме децата си в уважение към личния живот, към интимността. А това става като им даваме пример – ние също да уважаваме и техния личен живот, дори и да са съвсем малки. Почукайте на вратата, преди да влезете в стаята им; така и те ще се научат да уважават вашия интимен кръг.

Когато бяха малки, децата ни много обичаха да се втурват в спалнята и да се мушнат в леглото при нас. И ние трябваше да ги научим: “Когато искате да влезете при нас, първо почукайте на вратата. Когато ние идваме във вашата стая, също ще почукаме.”

Преди няколко седмици бяхме на Канарските острови за един семинар и бяхме отседнали в дома на млад пастор, чието момиченце беше 8-9 годишно. Много интелигентно дете. На вратата на стаята си беше поставила надпис: “Ако искате да влезете в моята стая, първо трябва да почукате!” Мисля, че това е много добре! Бог искаме ние да се уважававаме един друг в семействата си. Основната съставка на истинската любов е уважението! Не уважаваш ли другия, значи не го обичаш.

Други забрани в Стария завет са относно извънбрачните връзки. Левит 18:20 – “И с жената на ближния да се не съвъкупиш, та да се не осквениш с нея.” Има и още много подобни.

Библията е против и хомосексуалните отношения. Левит 18:22 – “С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.” Има и забрана и за отношения с животни - Левит 18:23. Интимните взаимотношения в Библията са единствено в рамките на брака.

Тя се произнася и против всякакво участие в езически ритуали. Защото те често просто са представлявали оргии. Затова има предупреждения срещу проституцията в чест на Ваал. Всичко това е водело до нездрава възбуда и екстаз, които са противни на Бога. В онези времена, да отидеш на такова място и дори само да наблюдаваш сцените, се равнява на това, днес да сърфираш в порнографски сайт.