Следите на душите

В западните общества вярването в тази окончателност на смъртта е пречка, която трябва да бъде пре­одоляна. Имаме динамична култура, в която възможността за загуба на личностен облик е немислима. Вне­запната смърт в едно сплотено семейство наподобява провал на велико театрално представление поради загу­ба на една от звездите. Изпълнителите на второсте­пенни роли са смутени от необходимостта от промени в сценария. Справянето с тази огромна празнота в ис­торията, оставена от онзи, който ни е напуснал, се от­разява на ролите на останалите актьори. Тук има из­вестна двусмисленост, защото, когато душите са в ду­ховния свят и се подготвят за нов живот, репетициите за следващото голямо представление на Земята им се струват смешни. Знаят, че всички роли са временни.

През живота си ние не се подготвяме по подходящ начин за смъртта, защото тя е нещо, което не можем да поправим или променим. Мисълта за смъртта все повече ни измъчва, докато растем и остаряваме. Тя непрекъснато ни дебне в сенките, независимо от вярванията ни за това, какво се случва след нея. Докато пътувах и изнасях лекции за живота след смъртта, бях изумен да открия, че най-много се страхуват от нея хора с традиционни религиозни възгледи.

Страхът на повечето от нас идва от неизвестност­та. Освен за онези, които са имали преживявания на границата на смъртта или са се пренасяли в минали животи чрез хипноза и помнят какво чувства умиращи­ят, за всички останали тя е мистерия. Когато трябва да застанем лице в лице със смъртта като участници или наблюдатели, срещата може да бъде мъчителна, тъжна и страховита. Здравите не обичат да говорят за нея, а често и сериозно болните. Следователно нашата култура внушава ужас от смъртта.

През двадесети век са настъпили много промени в обществените възгледи за живота и смъртта. В ранни­те десетилетия на века повечето хора са имали традиционното разбиране, че се живее само веднъж. През пос­ледната третина от столетието е установено, че в САЩ четиридесет процента от хората вярват в прераждането. Тази промяна в отношението прави приема­нето на смъртта малко по-леко за онези, които са се развили духовно и са надраснали вярването, че задгроб­ният живот е забрава.

Един от най-значимите аспекти на работата ми, свързана с духовния свят, е научаването от гледна точка на душа, напускаща тялото, какво представлява смъртта и как душите се опитват да се върнат и утешат онези, с които са се разделили. Надявам се с тази глава да ви убедя, че това, което чувствате дълбоко в себе си след загуба на близък, не е самозаблуда. Човекът, когото обичате, наистина не си е отишъл. Имайте предвид и това, което обясних за раздвоение­то на душата. При прераждането част от енергията ви е останала в духовния свят. Същата тази енергия е там в резерв за новата среща със завръщащата се ду­ша. Едно от важните открития, до които съм стигнал при изследванията си, е, че сродните души никога не се разделят напълно.

Следващите раздели илюстрират някои методи, из­ползвани от душите за общуване с любимите хора. Тези техники могат да бъдат приложени веднага след физическата смърт и да бъдат много интензивни. Въпреки това отпътуващата душа е нетърпелива да поеме по пътя към дома. Земната плътност отнема енергия. Изведнъж душата е освободена и волна. Ако изпитваме нужда, ду­шите могат да се свържат с нас от духовния свят.

Тихото съзерцание и медитация би трябвало да изос­трят духовните ни възприятия и да внесат в съзнанието ни по-силно усещане за знание. Не са необходими словесни съобщения от отвъдния свят. Само отстраняването на пречките на съмнението и отключването на съзнанието дори за възможното присъствие на някого, когото обича­те, ви помага в преодоляването на скръбта.

Първият случай, който ще цитирам, е една напреднала душа на име Тамано, който се обучава за учител водач. Той ми каза: „Хиляди години съм се прераждал и умирал на Земята, но едва през последните няколко века успя­вам да усвоя начини да променям негативните модели на мислене и утешавам хората." Започвам от този мо­мент на нашия сеанс, в който Тамано описва миговете след внезапния край на негов предишен живот.

• случай първи •

К. (клиент.) Съпругата ми не усеща моето присъствие.

Все още не достигам до нея.

Този случай е показателен за оплакването, което чес­то чувам от току-що освободените души. Много от тях не са така опитни и решителни като Тамано. Независимо от това повечето души, въпреки нетърпение­то си да отпътуват за духовния свят, не биха напуснали астралния слой на Земята, без да направят нещо, за да утешат съкрушените си близки. Ще съкратя разказа на този клиент за начина, по който е помогнал на Алис да се отърси от скръбта си, и ще се съсредоточа върху успокояващото въздействие на душевните енергийни сиг­нали върху нарушената човешка енергия.

Източните школи за йога и медитация използват точките, наречени чакри, по начин, близък до този, по кой­то душите докосват човешкото тяло с лекуваща енер­гия. Хората, които притежават дарбата да лекуват чрез чакрите, казват, че всеки има етеричен двойник, който съществува във връзка с физическото му тяло, и лече­нието става чрез въздействие и върху двата елемента. Част от работата с чакри е освобождаването на наша­та емоционална и духовна енергия през множество точки от гръбнака, сърцето, гърлото, челото и така нататък, за да се отпусне и хармонизира тялото.

Свързването чрез предаване на мисли на страдащо физическо същество е соматично, когато методите са физиологични. То представлява леко докосване на телес­ни органи и извличане на определени емоционални реакции, което може да включва използване на сетивата ни. Умело насочените енергийни лъчи могат да предизвикат разпознаване на вид, звук, вкус и мирис - всичко това чрез докосване. Смисълът на разпознаването е да се убеди скърбящият, че обичаният близък е все още жив. Целта на соматичното докосване е да помогне на скърбящия да приеме загубата, като повярва, че раздялата е само промяна на реалността и не е окончателна. Очаква се това да позволи на опечаления да продължи напред и да изживее пълноценно собствения си живот. Душите притежават способността да си изработ­ват навик за соматично докосване. Следващият пример е за четиридесетгодишен мъж, току-що починал от раК. Истината е, че душата на този човек не показва особе­ни умения, въпреки че намеренията му са добри.

• случай втори •

Д-р Н. Каква техника използваш, за да стигнеш до съпру­гата си?

К. Стария си трик - докосване в центъра на гръдния кош.

Д-р Н. Къде точно?

К. Насочвам енергийния си лъч право към сърцето й, малко се отклонявам, но няма значение.

Д-р Н. А по какво разбираш, че успяваш с този метод?

К. Намирам се на тавана, а тя е закрила лице и плаче. Първият ми опит я кара да вдигне глава. Въздъхва дълбоко, усеща нещо и поглежда нагоре. Тогава прила­гам разсейващата си техника.

Д-р Н. Какво представлява тя?

К. (усмихва се.) Разпръскване на енергия във всички посо­ки от една централна точка на тавана. Обикновено един от тези лъчи улучва точното място... Главата... Или другаде.

Д-р Н. Но кое е точното място?

К. Онова, което не е блокирано от отрицателна енергия, естествено.

Сравнете разликата между случай 2 и следващата клиентка, която внимателно разстила енергията си в една област, сякаш слага глазура на торта.

• случай трети •

Д-р Н. Би ли описала начина, по който ще помогнеш на съпруга си със своята енергия?

К. Ще се съсредоточа върху тила, точно над гръбнака. Господи, Кевин страда толкова много! Просто не мо­га да тръгна, докато не се почувства по-добре.

Д-р Н. Защо избираш именно това място?

К. защото зная, че му харесваше да разтривам тила му, така че в тази област е по-възприемчив за вибрацион­ното ми внушение. После си играя с този участък както при масаж, каквото всъщност представлява това, което правя.

Д-р Н. Играеш си?

К. (смее се, протяга ръка и разперва петте си пръста.) Да, разстилам енергията си и предизвиквам вибрации чрез докосването си. След това обхващам тила на Кевин с две ръце - за максимално въздействие.

Д-р Н. Той знае ли, че си ти?

К. (със закачлива усмивка.) Да, напълно осъзнава, че със сигурност съм аз. Никой друг не би могъл да направи с него това, което правя, и ми е нужна само минута.

Д-р Н. Няма ли да му липсва, след като се завърнеш в духовния свят?

К. Мислех, че знаете тези неща? Мога да се върна винаги, когато се чувства ужасно потиснат и копнее за мен.

Д-р Н. Просто попитах. Не искам да прозвучи нетактично, но какво ще стане, ако Кевин срещне друга жена в този живот?

К. бих се радвала, ако отново намери щастие. Това е доказателство колко добре сме се разбирали. Съвмес­тният ни живот, всяка случка от него не е загубена и може да се повтори отново в духовния свят.

Точно когато ми се струва, че напълно съм разбрал способностите и ограниченията на душите, се появява някой клиент, който разсейва тази заблуда. Дълго време казвах на хората, че като че ли на всички души е трудно да се справят с неудържимите ридания на скърбящите, преди да започнат работа с лекуващата енергия. Ето един кратък цитат от представител на третото ниво, чийто тактически подход в мига на най-дълбока скръб ме убеди, че греша:

„Хората, които плачат, не ме забавят. Техниката ми е да координирам вибрационните си резонанси с токовите вариации на гласните им струни, а след това да се оттласна към мозъка. По този начин регулирам енергията си така, че да постигна по-бързо съединяване на същността си с техните тела. Много скоро престават да плачат, без сами да знаят защо."

Олицетворяване с предмети. Чувал съм интересни истории за използване на познати предмети, както при човека от следващия случай. Тъй като мъжете обикновено умират преди съпругите си, научавам за повече енергийни техники от тяхна гледна точка. Това не означава, че душите с мъжка ориентация са по-умели в лекуването, защото по-често им се налага да утешават. Случай 4 в живота преди описания по-долу е бил жена, починала преди съпруга си. В този по-ранен живот, лекувайки скръбта на все още живия си мъж, душата е успяла да постигне същото въздействие.

• случай четвърти •

Д-р Н. Какво правиш, ако усилията ти веднага след смърт­та не доведат до желания резултат в никоя точка от тялото?

К. Когато разбрах, че не успявам да достигна до съпруга­та си Хелън чрез директен подход, започнах да работя с познати неща от дома.

Д-р Н. Имаш предвид животно, куче или котка?

К. Използвал съм ги по-рано, но... Не и този път. Реших да избера истински ценен за мен предмет, за който жена ми знае, че е нещо много лично. Избрах пръстена си.

Тук клиентът ми обясни, че през миналия си живот винаги носел голям пръстен, изработен по индийски мо­дел, с изпъкнал тюркоаз в средата. Често седели пред камината и си разказвали как е минал денят им. Имал навик да потърква камъка, докато разговаря с Хелън . Съпругата му често се шегувала, че ще го изглади до металната основа, в която бил вграден. Веднъж Хелън споделила, че е забелязала този навик още в нощта на запознанството им.

Бих посъветвал всеки, който изпитва дълбока скръб от загубата на любим човек, да стори това, което пра­вят надарените ясновидци, за да открият изчезнали хо­ра. Вземете някакво бижу, дреха или друга вещ, принадлежала на починалия, подръжте я в позната и за двама­та обстановка, спокойно отворете съзнанието си и се освободете от всички странични мисли.

Преди да завърша този раздел, искам да разкажа любимата си история за енергиен контакт с безплътно същество чрез предмети.

Съпругата ми Пеги е медицинска сестра в онкология с квалификация на консултант и много често общува със скърбящи болни от рак и роднините им. Докато ръководи химиотерапията в болницата, често е във връзка с отговарящите за настаняването на семействата. Няколко от тези жени са нейни близки приятелки, с ко­ито се срещат често като група за взаимно подпомага­не. Една от посещаващите тези сбирки отскоро е вдовица, чийто съпруг Клей почина от рак. Клей обичаше шумните увеселения с музика на живо и танци и с жена му често пътуваха до местата, където свирят най-добрите състави.

Една нощ след смъртта на Клей вдовицата му, съп­ругата ми и останалите от групата седели в кръг в хола на тази жена и разговаряли за моите теории за завръщането на душите да утешат хората, които оби­чат. Вдовицата отчаяно въздъхнала: „Защо Клей не ми показва присъствието си по такъв начин, за да ме утеши?" последвал миг мълчание и внезапно музикалната кутия на етажерката с книги засвирила мелодията на „В настроение" на Глен Милър. Всички били поразени и смутено се засмели. Домакинята могла да каже само: „Тази музикална кутия не е докосвана от две години!" Все едно, мисля, че е разбрала посланието на Клей.

Ефирната енергия притежава някои свойства на електромагнитните сили и благодарение на тях може да въздейства по мистериозен начин върху предметите, Джоан и Джим са двама бивши клиенти, чийто брак е много щастлив. След сеансите им поговорихме за изпол­зването на енергийни лъчи от живите. Стори ми се на­ивно, когато казаха, че съчетавали енергията си по калифорнийските магистрали, за да накарат колите пред тях да им сторят път, ако бързат. Попитах ги дали се шегуват, но отговорът им бе: „Не, наистина насочваме общ лъч към главата на шофьора, а после го отклоняваме вдясно (към средното платно) и обратно." Твърдят, че петдесет процента от опитите им са успешни. Полу на сериозно им казах, че това е злоупотреба със силата и е по-добре да престанат. Мисля, че и двамата осъзна­ват, че ако използват дарбата си по-конструктивно, ще бъдат по-високо оценени горе, макар и да е трудно да се откажат от навика си.

Един от основните начини, които отпътуващата душа използва, за да достигне до обичаните хора, е чрез съня. Скръбта, завладяла съзнанието, временно остава на за­ден план в мислите ни, когато спим. Дори ако сънят ни е неспокоен, подсъзнанието ни е по-отворено за възпри­емане, за съжаление скърбящият твърде често се буди от сън, който би могъл да съдържа послание, и така то се изплъзва от паметта, без да бъде усвоено. Или в момента символите и образите, които виждаме, не ни говорят нищо, или приемаме последователността от съновидения като желателно мислене, например, когато в съня виждаме себе си с човека, за когото скърбим.

Преди да продължа нататък, бих искал да предложа теория за същността на сънищата. Професионалният ми опит е натрупан чрез разкази на клиенти в състоя­ние на хипноза, които обясняват как като безплътни същества използват съня, за да се свързват с живите. Душите внимателно избират последователността от съновидения, която да използват. Стигнал съм до изво­да, че повечето сънища не са дълбоко смислени. При преглеждането на различни текстове за съня установих, че дори специалисти в тази област смятат, че много от сънищата през нощта са просто абсурдни смесици, при­чинени от претоварване на сетивата ни през деня. Ако съзнанието преминава през определени сънни цикли, нер­вните трансмисии през синаптичните ни пролуки освобождават мозъка ни от напрежение.

Класифицирам сънищата в три типа, единият от ко­ито е пречистващ. Понякога през нощта се смесват множество несвързани мисли от деня, които съзнанието из­хвърля като излишно бреме. В такива сънища не може да се открие смисъл, защото няма такъв. От друга страна, всички знаем, че има по-познавателна страна на съня. Разделям този тип на два подвида: разрешаване на проб­леми и духовни сънища, със съвсем тънка граница помежду им. Има хора, които притежават дарбата да гадаят за предстоящи събития по съновиденията. Състоянието на нашето съзнание може да бъде променено от съня.

Един от най-потискащите периоди от живота ни е мъката от отнетата ни близост на скъп човек, която мислим, че сме загубили завинаги. Почти единственото облекчение от дълбоката скръб, което получаваме, е до-като сме в състояние на сън. Заспиваме с мъката и когато се събудим, тя не ни е напуснала, но се е появила и известна загадъчност. Понякога на сутринта имаме по-ясна представа за стъпките, които трябва да изми­нем, за да превъзмогнем загубата. Разрешаването на проб­леми чрез поредица от съновидения е процес на духовна инкубация, който се нарича процедурен, защото се появя­ват образи, които ни учат как да продължим напред. Да­ли това прозрение идва от някъде извън самите нас? Ако сънят постепенно премине към духовния вид, навярно „тъкачите на сънища" са ни посетили, за да ни помогнат в преодоляването на емоционалното страдание.

В духовните сънища участват нашите водачи, учи­тели и сродни души, изпълняващи ролята на пратеници, които ни подкрепят във вземането на решения. Не само когато скърбим, получаваме помощ по такъв начин. Та­зи духовна последователност от съновидения съдържа и спомени за преживяванията ни в други физически и без­плътни светове, включително и духовния. Колко от вас са сънували, че могат да летят или лесно да плуват под вода? С някои клиенти съм установил, че в тези митич­ни спомени има информация за живота, който са водили като интелигентни летящи или водни същества на други планети. Често този вид поредици от съновидения по метафоричен начин ни разкриват тайни, които отключват вратата на сравненията между предишни животи и сегашния. Безсмъртният ни душевен характер не се про­меня много в различните тела, така че тези сравнения съвсем не са странни. Някои от най-важните ни открития са резултат от епизодични сънища за събития, мес­та и модели на поведение, идващи от преживяванията ни, преди да добием сегашното си тяло.

В първа глава бегло споменах за подготвителния клас, който посещаваме в духовния свят, преди да се завърнем за нов живот. Тези тренировки на душите са по-подробно описани в първата ми книга, но ги споменавам и тук, защото преживяването е свързано с нашите сънища. Цел­та на класа е в бъдеще да можем да разпознаваме хора и събития. Докато се подготвяме за прераждане, учите­лят изтъква важните аспекти на новия ни живот, сре­щите и общуването с души от нашата група и от други общности, които ще споделят част от този живот с нас. Превръщаме се в интегрирана част от класа.

Спомените за подготвителния клас могат да ни бъ­дат внушени в съня, за да внесат светлина в мрака на отчаянието ни, особено когато сме загубили вечния си партньор. Юнг казва: „Сънищата въплъщават потисна­ти желания и страхове, но могат и да дадат израз на неизбежни истини, които не са илюзии или налудничави фантазии." Понякога тези истини са закодирани в мета­форични загадки и представени чрез образи в сънищата ни. Символите от съня са културно генерализирани, но истинността на съновниците не е гарантирана. Всеки трябва да използва собствената си интуиция, за да раз­гадае смисъла на един сън.

Австралийските аборигени, култура с над десет хи­ляди годишна непрекъсната история, вярват, че всъщ­ност времето на съня е действителното. Често съновните възприятия са така реални, както при преживяванията ни наяве. За душите в духовния свят съществува само настояще време, така че, независимо колко дълго е отсъствал физически от живота ви, човекът, когото обичате, иска да знаете, че все още съществува в сегаш­ната реалност. Какво прави любящата душа, за да ви помогне да стигнете до прозрение и приемане на тези неща в съня си?

• случай пети •