Следите на душите

В предаване по националната телевизия една жена твър­деше, че вижда елфи в лозето си. Каза, че отначало само ги чувала и започнала да се съмнява в здравия си разум. После можела да разговаря с тях и няколко станали ви­дими за нея. Описа ги като джуджета със заострени уши и широки панталони. Естествено, когато новината се разчула, много от съседите й решили, че е луда. Съве­тът, който получила от тези същества, с какво да натори почвата, за да увеличи количеството и подобри качеството на гроздето си, наистина се оказал полезен и скоро хората от близките ферми започнали да я въз­приемат по-сериозно. След предаването жената била поканена за изследване на мозъчните вълни. При стимули­рането на сетивата й се оказало, че някои зони в мозъка й излъчват много по-силна енергия от нормалното.

Имах клиентка, която твърдеше, че притежава по­добни способности. Беше стара душа и в състояние на дълбок транс каза: „Приказните създания са били тук много преди зараждането на нашата цивилизация и никога не са си отивали. Днес повечето от нас не ги виждат, за разлика от древните времена, защото са толкова стари, че плътността им е отслабнала, докато на­шите земни тела все още имат тежка енергия." Продължих да я разпитвам и тя добави: „Ако скалите имат плътност 1-п, тази на дърветата би била 2-п, а на телата ни - 3-п. По същата система плътността на природните създания е невидима, със степен на прозрач­ност между 4-д и 6-д."

Когато се сетя за жената, която вижда елфи в лозето си, в съзнанието ми се оформя следната картина: ако можехме да погледнем Земята през рентгенов апа­рат, би наподобявала поредица наложени един върху друг прозрачни топографски листи. Тези вибрационни енер­гийни слоеве варират по плътност и представляват ал­тернативни реалности. Може би някои надарени хора умеят да виждат това, което е в тези пластове, но повечето от нас не притежават такава способност.

Вярвам също, че голяма част от народните приказки идват от спомените, които душите имат от други физически и безплътни светове. Разказите за тези преживявания на хора под хипноза в някои отношения напом­нят за земните митове и легенди. Тези асоциации включват поверията за духове, обитаващи дървета и цветя, както и връзката със стихиите въздух, вода и огън. Въп­росът за фолклора и душевната памет ще бъде разгле­дан в следващите глави.

Призраци

Много изследователи на паранормалните явления са пи­сали за призраците. Не се смятам за вещ в тази област, въпреки че съм попадал на души, витаещи като призра­ци. Когато изнасям лекции, често ми задават въпроса, защо духовете благодетели, водачи на тези души, ги ос­тавят да се скитат самотни и нещастни. Приносът ми към изследванията за призраците ще бъде нов поглед върху неща, които смятам за погрешно разбрани, и обяс­нение на това явление от гледна точка на самите приз­раци, а не на онези, които ги виждат на Земята.

Когато съсредоточих хипнотерапевтичната си практика върху живота между преражданията, изминаха го­дини, докато попадна на клиент, чиято душа е била призрак значително дълго време след предишен живот. Не смятам душите, пребиваващи кратко на Земята, за приз­раци в традиционния смисъл. Например, имах клиентка, загинала млада при пожар в училищна сграда, докато спасявала децата. Тази учителка останала в града месеци след това, просто за да бъде с учениците си и други­те скърбящи заради ранната й смърт. Когато попитах какво я е накарало най-сетне да напусне, тя каза: „О, накрая ми омръзна." стигнал съм до заключението, че съвсем малка част от душите някога са витали като призраци повече от обичайното време, което е нужно на душа, наскоро напуснала тялото си, да свикне, преди да отпътува от Земята. Не вярвам, че светът ни е оби­таван от много призраци.

Следващите случаи показват, че нашите водачи не ни задължават или принуждават да преминем в духовния свят, ако сме така погълнати от недовършената си ра­бота, че не искаме да напуснем астралния земен слой. Установявам, че това се отнася най-вече за души с благосклонни водачи. Някои имат по-настойчив подход. Но обикновено водачите не се появяват до нас в момента на смъртта.

За повечето души чувството, че са теглени веднага след смъртта, е леко и се усилва едва когато напуснат астрала. Няма съмнение, че по-висшите същества миг­новено разбират за нашата смърт. И все пак желания­та на отпътуващия се уважават. Да не забравяме, че в духовния свят времето не означава нищо. Безплътните не носят в съзнанието си линеен часовник и не възпри­емат забавянето с дни, месеци или години така, както физическите същества. Може би за духа, обитавал ня­кой английски замък в продължение на четиристотин години, преди най-сетне да се завърне в духовния свят, това време се равнява едва на четиридесет дни или дори на четиридесет часа.

Някои хора имат погрешното схващане, че призраци­те не знаят, че са мъртви или как да се избавят от положението си. Да, в известен смисъл те са в безизхо­дица, но причината за това е в самите тях, а не в нещо материално. Душите не се лутат в някакво ограничено астрално пространство и знаят, че са напуснали земния живот. Причината за тъгата на призрака е пристрастеност към места, хора и събития, с които не може да се раздели. Това състояние на душата е личен избор, но специални водачи, наречени спасители, постоянно очакват сигнали от блуждаещите духове, че са готови за отпътуване. Имаме право сами да вземаме решения за преживяването на смъртта си и духовните ни водачи не ги оспорват дори ако са незрели.

При наблюденията си откривам, че призраците са недостигнали зрелост души, които е трудно да се освободят от земните влияния. Това е особено валидно, ако се лутат продължително време, измерено в земни години. Причините за оставането им могат да бъдат най-раз­лични. Внезапен край на живота, причинил отклонение от главния път. Или чувство, че свободната воля на душата е била изопачена по някакъв начин. Много често смъртта на призрака е съпроводена от ужасна травма. Има и случаи, когато душата се опитва да предпази някого, когото обича, от опасност.

През 1994-а млада жена шофирала нощем по шосето недалеч от къщата ми в планината Сиера невада, претърколила се по стръмния склон край пътя и загинала. Никой не видял злополуката и не забелязал останките от колата й на стотина метра надолу, където триго­дишният й син пет дни бил на косъм от смъртта. Слу­чаят привлече общественото внимание, когато се раз­чу, че младеж с мотор видял призрак на гола жена, ко­ято лежала на шосето точно над отломките. Това бил драматичен начин душата да привлече внимание и се оказал сполучлив, защото детето било открито тъкмо навреме, за да бъде спасен животът му.

Мисля, че причината за броденето на някои духове като призраци е внезапна промяна в предварителния им кармичен план, която смятат не само за неочаквана, но и за несправедлива. Най-често това се случва с душите на убити или наранени от някого през живота си хора. Поредният случай започва като типична история за приз­раци, но после разкрива как проблемите намират спо­лучливо решение за душата.

Изоставената душа

Белинда дойде да се срещне с мен поради непреодолимо чувство на тъга, причината за което не можеше да раз­бере, като мисли само върху преживяното в настоящия си живот. Във встъпителния ни разговор тя ми каза, че е четиридесет и седем годишна и никога не се е омъжвала. Преместила се в Калифорния от източното крайбрежие след драматична раздяла с мъж на име Стюарт преди около двадесет години. Белинда обичала Стюарт, но развалила годежа им и дошла на запад да преследва нова кариера. Помолила Стюарт да дойде с нея, но той отказал да напусне работата и семейството си. Умоля­вал я да се омъжи за него и да остане там, където и двамата са израснали, но тя отказала. Белинда сподели, че Стюарт бил съкрушен от заминаването й, но не я последвал. Накрая се оженил за друга.

След години Белинда срещнала Бърт и имали страст­на, но кратка връзка и той я напуснал заради друга жена. Попитах дали това е причината за необяснимата тъга на Белинда, но тя ми каза, че макар и да се чувства наранена, е по-добре, че не се е омъжила за Бърт, защо­то разбрала, че той не само й е бил неверен, но и не са си подхождали по темперамент. Белинда добави, че изпитва това странно чувство на изоставеност и самота много преди да започнат връзките й с мъже.

• случай четиринадесети •

Обикновено превеждам клиентите си през последния им минал живот, преди да навлезем в духовния свят. Тази хипнотична техника позволява по-естествено преминаване към това, което настъпва след момента на смърт­та. Помолих Белинда да избере критична случка, с коя­то да започнем обсъждането на предишния й живот. Избра момент на огромно душевно страдание. Каза, че била млада жена на име Елизабет и живеела в голяма ферма край Бат, Англия, през 1897 година. Елизабет би­ла на колене и дърпала палтото на съпруга си Стенли, който я влачел през преддверието на голямата им къ­ща. След петгодишен брак Стенли решил да я напусне.

Д-р Н. Какво ти казва Стенли в този момент?

К. (заридава.) Думите му са: „Съжалявам, но трябва да се махна от тази ферма и да видя останалата част от света."

Д-р Н. Как отговаряш, Елизабет?

К. Умолявам Стенли да не ме изоставя, защото много го обичам, и обещавам, че ще се постарая да му даря щастие тук. Ръцете ме болят от усилието да стискам палтото му и да се влача по коридора към предни­те стъпала.

Д-р Н. Какво казва съпругът ти?

К. (все още плаче.) Стенли казва: „Причината не е в теб. Наистина. Просто ми омръзна това място. Ще се върна."

Д-р Н. Мислиш ли, че е искрен?

К. О... Зная, че част от него ме обича по някакъв начин, но нуждата да избяга от живота, който е познавал още от детството си, го е обсебила. (след тези думи тяло­то на клиентката ми започва неудържимо да се тресе.)

Д-р Н. (когато успявам малко да я успокоя.) Кажи ми какво става сега, Елизабет?

К. Всичко почти свършва. Не мога повече да го задържа... Ръцете ми не са достатъчно силни... Чувствам болка... (клиентката потрива ръце.) Падам надолу по стълби­те пред очите на прислугата, но ми е все едно. Стенли възсяда коня си и тръгва, докато аз гледам безпомощно.

Д-р Н. Виждаш ли го някога отново?

К. Не, само узнавам, че е заминал за Африка

Д-р Н. С какво се издържаш, Елизабет?

К. Той ми остави имението, но не умея да го управлявам добре. Освобождавам повечето от работниците. След време оставаме почти без добитък и едва се изхран­вам, но не мога да напусна фермата. Трябва да го чакам, докато най-сетне реши да се върне при мен.

Д-р Н. Елизабет, сега искам да се пренесеш в последния ден от живота си. Кажи ми годината и обстоятелст­вата, довели до този ден.

К. 1919-а е (жената е на петдесет и две.) И умирам от грип. През последните няколко седмици почти не се борех с болестта, защото водех жалко съществуване. Самотата и тъгата ми... Напразните опити да поддържам фермата... Сърцето ми е разбито.

Сега превеждам Елизабет през момента на смъртта й и опитвам да я издигна до светлината. Безполезно е, защото остава прикована към фермата. Скоро разби­рам, че тази сравнително млада душа ще стане призрак.

С Елизабет говорим за появите и действията и като призрак във фермата. Не се опитва да долови енергий­ните вибрации на Стенли, за да открие къде се намира, както би постъпила опитна душа. От следващите от­говори става ясно, че Елизабет си е втълпила, че като изплаши всички потенциални купувачи на имението, то ще остане в семейството. И наистина замъкът пустее, защото всички в околността знаят, че е обитаван от призрак. Елизабет ми казва, че лети из сградата и плаче от самота.

След като енергията на Елизабет е обновена, Дони я отвежда при Тишин и я целува за довиждане. После започ­ват предварителните оценки както при нормалната ориентация на всеки завърнал се в духовния свят. Успях да анализирам този разговор с Елизабет-Белинда и се оказа поучителен. В началото тя заяви, че животът й на изоставена съпруга е бил безсмислен. Безспорно Елизабет е пропиляла голяма част от годините си, предавайки се на страданието, вместо да положи усилия да приеме промяната. Но с помощта на Тишин разбра, че урокът не е бил излишен. Днес Белинда е много независима и работоспо­собна жена, устояла на не една емоционална буря.

Навярно читателят вече се е досетил, че Стенли е днешният Стюарт. Когато разказвам тази история, някои хора ми казват: „Добре че е успяла да отвърне на това копеле със същото отношение и да му отмъсти за всичко." подобно мислене показва колко погрешно тълкуваме кармичните уроци. Душите на Елизабет и Стенли доброволно са решили да поемащ днешните си роли на Белинда и Стюарт. Стюарт е имал нужда да изпита емоционалната болка от това, което е причинил на Ели­забет. В ролята на Стенли той е дал брачна клетва в една култура и време, когато жените са били напълно зависими от съпрузите си. Прибързаното му безкомпромисно решение да замине е било ужасно жестоко. Това не оневинява Елизабет, която не е поела отговорност­та да направи промени в живота си. Нейното страдание и отказ да приеме положението е толкова крайно, че след смъртта си се превръща в призрак.

Попадайки при същите обстоятелства като Стенли в сегашния си живот, душата на Белинда е трябвало да разбере от какво е породено чувството на Стенли, че е пленник на едно омразно място. Белинда не е била съп­руга на Стюарт, когато е заминала, така че обвърза­ността им не е същата както в предишния им живот. Все пак отново са били влюбени и Стюарт се е почув­ствал наранен, когато Белинда е решила да напусне гра­да, приятелите и семейството си, за да търси приключения и възможности другаде. Понеже е събрала кураж сама да направи това, душата на Белинда вече е прозря­ла, че Стенли не я е напуснал от жестоко желание да й причини емоционална болка. Стенли е искал свобода, съ­що както Белинда.

Тя е пренесла душевните си белези от предишния в сегашния живот. От кармична гледна точка Белинда носи в себе си част от тъгата на Елизабет, която не беше в състояние да проумее до нашия сеанс. Белинда ми каза, че все още мисли за Стюарт, а може би и той не я е забравил, защото била първата му любов. Двамата са сродни души от една и съща група и мисля, че в след­ващия живот ще поемат нови роли, които ще баланси­рат наученото през последните два.

За онези от вас, които са любопитни защо Белинда е трябвало да преживее мимолетната връзка с Бърт, ще обясня, че тя е представлявала изпитание. Бърт е друг член на същата група, приел да провокира спомените на Белинда за времето, когато е била Елизабет, за да разбере дали се е научила да преодолява болката от нещас­тната любов. Постъпките на Бърт също са послужили на Белинда да разбере как се е почувствал Стюарт в сегашния си живот, когато го е напуснала. Кармата е като нож с две остриета.

Преди години едно списание публикува материал за пъ­туванията на американка, която, докато обикаляла из английските провинции, необяснимо защо била привлече­на от малък страничен път и се отклонила от предва­рителния си маршрут. Скоро стигнала до пуст стари­нен замък (не на Стенли). Пазачът й казал, че замъкът е обитаван от призрак, който много прилича на нея. Разходила се из имението и изпитала странното чувство, че е свързана с това място. Навярно се е озовала там, за да се почувства свободна. Възможно е двете части на душата й да са били привлечени една към друга по мистериозен начин, както двама души, в които паралелно живее една и съща душа, се свързват, ако трябва да бъде постигната важна цел.

В първа глава засегнах темата за двойствеността на душите и способността им да разделят енергията си и да живеят няколко живота едновременно. Част от енергията на повечето души никога не напуска духовния свят при преражданията им. В следващата глава отно­во ще се спра на това разделяне, но въпросът за раздвояването на душевната енергия е особено свързан с изу­чаването на призраците. В последния случай, въпреки че Елизабет е витала като призрак известно време, част от енергията й е останала в духовния свят да усвоява уроци и да общува с други души. Било е възможно тази друга част също да се прероди и да започне нов живот, както, предполагам, се е случило с жената, открила оби­таваната от призрак къща.

Не съм съгласен с някои експерти по призраците, ко­ито твърдят, че привиденията представляват само зем­на обвивка без душевно съзнание. Има жизнени цикли, при които душите предпочитат да вземат на Земята по-малко енергия, отколкото би им била нужна в човешко тяло. Но дори и да станат призраци, тези души са много повече от празна енергийна обвивка. Човек би помислил, че балансът на енергията, останала в духовния свят, трябва да помогне на нараненото им алтер-его, което все още витае на Земята. От това, което чувам, повечето незрели души, преминаващи отвъд, не могат сами да осъществят пренасянето и интегрирането на енергията си. Следва един разказ, който получих от партнъорката на призрак. Той е млада душа от първо ниво и е бил първият съпруг на моята клиентка.

• случай петнадесети •

Д-р Н. Каза, че първият ти съпруг, Боб, е бил призрак след последното си прераждане. Ако обичаш, опиши обстоятелствата.

К. Боб стана призрак, защото беше убит скоро след сват­бата ни в този живот. Толкова бе отчаян и загрижен за мен, че не искаше да замине.

Д-р Н. Разбирам. Би ли могла да ми кажеш приблизително с каква част от енергията си беше той?

К. (кима утвърдително.) Боб носеше едва четвърт от енергията си и това не бе достатъчно за него в тази душевна криза... Не успя да прецени правилно... (замълчава.)

Д-р Н. Мислиш ли, че ако Боб имаше повече енергия в резерв, не би се превърнал в призрак?

К. Не мога да отговоря, но мисля, че би го направила по-силен... И по-леко би понесъл тъгата.

Д-р Н. Тогава защо този път е взел на Земята толкова малко енергия?

К. Искаше да запази по-голяма част за работата си тук. (75 процента са останали в духовния свят.)

Д-р Н. Озадачен съм от това, че водачът на Боб не го е накарал да вземе повече от енергията си на Земята.

К. (отрицателно поклаща глава.) Не, не! Тук никой не ни принуждава да правим каквото и да било. Свободни сме да избираме. Всъщност Боб не биваше да става призрак. Беше посъветван да вземе повече енергия, но е упорит, а и в същото време мислеше и за друг живот (паралелен).

Д-р Н. Нека се уверя, че разбирам правилно. Боб е решил, че не би могъл да функционира нормално в тяло само с двадесет и пет процента от енергийния си капацитет?

К. (тъжно.) Боя се, че да.

Д-р Н. Въпреки че със смъртта се е освободил от тяло­то?

К. Въпреки това. Последиците все още бяха с него и нямаше достатъчно сили да се пребори с обстоятелс­твата.

Д-р Н. Колко време прекара Боб като призрак, преди да възстанови енергията си в духовния свят?

К. Не дълго, около тридесет години. Като че ли не можеше да се справи сам... Липсваше му опит... Част от урока... После учителят ни беше повикан... От онези същества, които патрулират около Земята и бдят над блуждаещите души... Да върне останалата му енер­гия у дома...

Д-р Н. Някои хора наричат тези създания лечители на заблудени души.

К. Подходящо название, но душата на Боб не беше точно заблудена, а просто измъчена.

Души в уединение

В следващия ми случай говори по-напреднала душа, коя­то ми даде подробности за същества, които не са приз­раци, но не се завръщат у дома след смъртта. Докато разглеждаме този случай, ще видим, че има два мотиви­ращи фактора, поради които тези души се стремят към уединение.