Следите на душите

От случаи като този съм научил, че един от най-добрите начини за възстановяване на енергия е бавното обратно вливане. Много уединени души са доста напред­нали и не изискват възстановяване в предназначените за това зони. Тези силни души понякога могат да бъдат твърде самоуверени. Ахим призна, че е взел само петде­сет процента от енергията си в Мароко, а би трябвало „да се зареди" повече, преди да започне този живот.

В следващия раздел ще стане дума за планетарни ле­чители, които работят във физическо обкръжение. Понеже повечето от тях все още се прераждат, клиенти­те ми не ги смятат за магистри. Към тях спадат и душите трансформатори, за които се споменава в следващия случай. При планетарната работа започва специ­ализацията ни. Това е отправната точка за развитието на душите.

Енергийно лечение на Земята

Лечители на човешкото тяло

Щом узнах, че има души, специализирали се във възста­новяването на енергия в духовния свят, проявих любопитство как биха могли да прилагат несъзнателното си духовно познание, когато работят във физическа форма. Някои наблягат на този аспект от развитието на спо­собностите си, за да помагат на човешките същества. В следващия ми случай говори жена, която работи с раз­лични енергийни форми, включително и рейки. Но преди хипнотичния ни сеанс почти нямаше представа откъде идва силата й на лечител. Духовното й име е Пуруян и докато разговаряхме, обясни как и защо възстановява­нето на енергията е необходимо както за безплътните, така и за физическите същества.

• случай двадесет и трети •

Не е изненадващо, че клиентката от случай 23 използва рейки в работата си на Земята. Рейки е древно изкуство за лекуване чрез ръцете. След като преценят уврежданията на енергията и поработят с нея, практикуващите това изкуство затварят пролуки в биополето и въз­становяват симетрията му. Има теории, че нарушената енергия в човешкото тяло, физическа или духовна, създа­ва процепи в аурата ни, през които може да навлезе демонична отрицателна сила. Това е поредният мит, осно­ван на страх, на който се отделя излишно внимание. Чу­вал съм от специалисти възстановители, че не би могло да стане нищо подобно, защото няма външна зла сила, опитваща се да превземе телата ни. Но блокирането на енергийното поле от негативна енергия причинява нама­ляване на функционалния ни капацитет.

Не мога да приема и научните статии, които отри­чат енергийна работа с ръцете, като например лечебно­то докосване, защото съм виждал резултата от такова въздействие върху болни хора. Често се практикува без­платно от някои медицински сестри в болнична обстановка просто от загриженост и желание да помогнат. Телата ни са съставени от енергийно поле от частици, което привидно изглежда твърдо, но всъщност е флуид с вибрационна проводимост. Една от душите трансформа­тори, на които попаднах, сподели следното за метода си на терапевтично докосване: „Тайната на лекуването е абстрахиране от съзнателната ми същност, за да не пре­чи на свободното протичане на енергия помежду ни. Цел­та ми е да се свържа с енергийния поток на пациента, за да влея максимална положителна енергия в тялото му. Това става не само с техника, но и с любов."

Ако получаващият упорито препречва свободния поток на „чи", или жизнената сила, чрез своя съзнателен негативизъм, е напълно възможно да блокира сливането на енергийното поле на лечителя със своето. Докато се приготвяме да посрещнем новото хилядолетие, все по­вече хора вярват в лечебните свойства на медитацията и внушението. Има много начини да се достигне до цен­търа на вътрешната ни мъдрост чрез по-висш енергиен

Източния масаж, йога, акупунктура и биомагнетично лечение са някои от техниките, използвани за поддържане на равновесието на „чи" в енергийния ни поток.

Телесната и духовната енергия не се влияят еднакво от вибрационните резонанси b1. Всеки човек има уникален естествен ритъм. Тялото и душата трябва да съ­ществуват в единство, за да могат хората да бъдат пълноценни. Ако използваме холистичен подход към те­лесното здраве, творческата ни същност се съчетава по-добре с човешкия мозък. Хармонията между външно­то и вътрешното ни „аз" изисква да бъдем по-енергични във физическите и духовните занимания и да не прекъсваме връзката с природата.

Преди да започна изследванията си върху духовния свят, нямах представа за уникалните дарби на природните ле­чители на нашата планета. Чувал съм, че самата Земя има своя вибрационна честота и някои хора притежават способността да се настройват в синхрон с тази екологична енергия. Един от случаите, които отвориха очите ми за това, беше жена, която работи в горските служби в щата Вашингтон В писмото си с молба за сеанс тя обясни:

„От няколко години насам чувствам винаги гъдел и парене в ръцете, когато съм сред буйна растителност. Не е болезнено, но докато работя в гората, сякаш нещо напира в мен. Напоследък сънувам, че от ръцете ми излиза светкавица, която искам да затворя в бутилка, за да я запазя. Тези сънища сякаш задоволяват някаква вътрешна потребност и когато се събу­дя, се чувствам щастлива. Полудявам ли?"

Хората, които мислят, че полудяват, защото в жи­вота им има някакво необяснимо явление, събуждат любопитството ми. Напълно ги разбирам, защото самият аз съм го изпитвал. Много от моите стари колеги традиционалисти смятат, че не съм с всичкия си. Затова с удоволствие приех тази жена, след като се съгласи да се посъветва с лекар, за да се увери, че няма неврологични проблеми с ръцете. Ще предам разговора ни от момен­та, в който започнахме да обсъждаме участието й в напреднала независима група за обучение в духовния свят.

• случай двадесет и четвърти •

Д-р Н. Защо петимата се събрахте в тази група за обуче­ние?

К. Защото работим с енергия по един и същ начин. Общи­те занимания ни помагат да развием своята съзна­телност и способности.

Д-р Н. Обясни ми това, ако обичаш.

К. В момента положението е такова, че самостоятелно не можем да поддържаме дълго достатъчно силен енер­гиен поток, за да постигнем необходимия ефект.

Д-р Н. И постигате това, което желаете, колективно?

К. Да, до известна степен. Затова ни харесва да работим заедно, да излъчваме енергия в унисон и да я съхранява­ме в концентрирано състояние. Поотделно енергията ни не е така мощна и съсредоточена, разсейва се във всички посоки.

Д-р Н. Затова ли сънуваш такива сънища и имаш това чувство в ръцете си в сегашния си живот?

К. (замислено.) Да, разбирам, че те са послание за мен. Трябва да променя живота си, да отделя повече време за работа с енергия.

Д-р Н. Искаш да кажеш - да я съхраняваш и използваш за лекуване на хора?

К. (бързо опровергава погрешното ми предположение.) Не, моята група работи с енергия по различен начин. Ние сме лечители на растенията, дърветата и Земята. Затова избираме живот на еколози.

Д-р Н. Причината да избереш сегашното си призвание свързана ли е със способностите ти?

К. Да.

Д-р Н. А другите от групата ти за обучение в духовния свят?

К. (с щирока усмивка.) Двама от тях са мои колеги в горската служба.

Д-р Н. Струва ми се, че като планетарни лечители ти и приятелите ти оставате без работа след всички тези екологични катастрофи на Земята.

К. (тъжно.) Ужасно е, а сме толкова нужни тук.

Д-р Н. Кажи ми, ти и останалите от групата ти в много минали прераждания на Земята ли сте се грижили за околната среда чрез енергия?

К. О, да... Дълго време.

Д-р Н. Дай ми пример.

К. В предишния си живот бях индианка от племето алгонкуи на име Пеещото дърво. Задължението ми беше да се грижа за плодородието на Земята ни. С часове стоях в гората с протегнати ръце. Хората мислеха, че разговарям с дърветата и почвата, а всъщност обменях енергия със Земята. Това става чрез усилване на телесното и душевното съзнание с малко помощ от водачите ни.

Д-р Н. А сега?

К. (пауза.) Като създаваме и поддържаме красотата и плодородието на Земята, даваме сили и на другите, които я обитават. Ръцете ни са средство, което кара хората да се стремят към красота около себе си и да оценяват ползата от природата.

Понякога получавам писма от клиенти години след сеансите им, в които споделят, че най-сетне са постиг­нали целите си в живота. Хора със способности на ес­тествени лечители пишат, че са станали проектанти на природни паркове, отворили зелени училища или орга­низирали протестни прояви за спиране на изсичането на старите секвои. Обичам да работя с клиенти, чийто първи въпрос е: „Защо съм тук?". Когато започнах да се занимавам с мистериите на духовния свят, мислех, че хората биха се интересували най-вече от своите духовни водачи и партньори. Открих, че най-важна за тях е цел­та на живота им.

Преди да завърша раздела за околната среда на Земята и енергийното й лечение, ще кажа няколко думи за светите места. Множество изследователи са изтъквали факта, че по света има места, на които интензивно пулсира магнетична енергия. Често това са скалисти местности, като Седона в Аризона, Мачу Пикчу В Перу, Айърс Рок в Австралия и много други. Когато се нами­рат там, хората изпитват силно чувство за физическа сила и бодрост. Може би това са точки на концентра­ция на енергия, причината за която са така наречените „магнитни линии". Твърди се, че местата, където лини­ите от тази магнитна решетка се пресичат, стимули­рат подсъзнателната мисъл и отварят съзнанието ни за възприемане на духовно познание. Били са познати още в древността.

Разделяне и единение на душата

Способността на душите да разделят енергийната си същност оказва влияние върху много аспекти от живо­та им. Може би „разпространение на душата" е по-под­ходящ термин, отколкото „разделяне". Както изтъкнах в главата за призраците, всички души, които се прераждат на Земята, оставят част от енергията си в духов­ния свят, дори онези, които живеят паралелно в няколко тела. Процентът оставена в резерв енергия може да бъде различен, но всяка частица от нея има точно подо­бие във всяко друго „аз" и копира цялата същност. Това явление наподобява разделянето на светлинни образи и възпроизвеждането им чрез холограма. Все пак има из­вестни разлики. Ако само малък процент от енергията на една душа е оставен в духовния свят, тази частица от същността й е по-слаба, защото концентрацията й е по-малка. Въпреки това, понеже енергията остава в чисто състояние, без отрицателни влияния, донякъде за­пазва мощността си.

Когато стигнах до откритието за енергийния ни ре­зерв в духовния свят, си обясних доста неща. Система­та на душевна двойственост оказва съществено влия­ние върху много аспекти от живота ни. Например, дори ако някой, когото сте обичали, е починал тридесет го­дини преди вас и вече се е преродил отново, ще се срещ­нете с него в духовния свят, когато се завърнете там.

Способността на душата да се съединява със себе си е естествен процес на енергийно регенериране след физическата смърт. Един клиент категорично заяви следното: „Ако влизахме в едно тяло със сто процента от енергията си при прераждане, мозъкът би се пръснал." В случай че пълният заряд на душевната енергия попадне в едно човешко тяло, напълно би подчинил мозъка на волята на душата. Очевидно това важи дори за по-слаби и неразвити души. Предполагам, че този фактор на съчетаването на душата с физическото тяло е бил преце­нен още в ранните етапи на човешката еволюция от онези духовни суперспециалисти, които са избрали Земята за планетарно училище.

Освен това, ако душата обитаваше едно тяло с пъл­ния си енергиен капацитет, процесът на развитието й на Земята би се обезсмислил, защото не би имала предизвикателството да се справя с мозъка. Със засилване­то на различни части от енергията на душата при преражданията й се укрепва цялостната й същност. Стопроцентовата съзнателност би имала обратен ефект. Ако не можехме да разделяме енергията си, бихме запазвали повече от духовната си памет във всяко човешко тяло. Амнезията ни тласка в изпитателната лаборатория на Земята без отговор за задачите, които сме изпратени да изпълним. Освен това тази амнезия ни освобождава от бремето на минали провали, за да можем да използ­ваме нови подходи с по-голяма увереност.

Призракът от случай 15 бе пример, че е възможно душите да не преценят правилно какъв процент енергий­на концентрация трябва да вземат в живота си. Един клиент нарече това „нашия светлинен коефициент". Странно защо, откривам, че клиентите ми от четвър­то или пето ниво се увличат по-често, отколкото по-малко развитите. Така беше с душата воин от случай 22. Обикновено много напреднала душа взема на Земята не повече от двадесет и пет процента от целия си капа­цитет, докато средно развитите и по-неопитни използ­ват 50 -70 процента. Енергията на по-развитата душа е пречистена, еластична и силна в по-малки количества. Затова младите трябва да носят по-голяма част при земните си прераждания. Следователно не количеството на енергията придава мощ, а качеството на вибрационна­та й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата.

Как тази енергия ни помага да разберем общата сила на душевната и човешката енергия? Всяка душа притежава специфично енергийно поле, което отразява безсмъртния й характер, независимо от броя части, на ко­ито е разделена. Когато духовното его се съчетае със сложния по структура физически мозък, се получава наситено биополе. Тази симбиоза е толкова сложна, че съм успял да добия само бегла представа. И двете енергийни конфигурации реагират една на друга по безброй начини

И така се получава единният образ за външния свят. Затова физическото ни здраве, усещанията и емоциите ни са така слети в духовното съзнание. Мисълта е тяс­но свързана със съчетаването на тези енергийни модели и влиянието на всеки от тях върху тялото.

Често използвам аналогията с холограма, за да опи­ша разделянето на душата. Холографските образи са напълно еднакви. Тази аналогия помага, но не отразява цялата истина. Споменах, че една променлива в процеса на душевно деление определя силата на енергийна кон­центрация във всяка част. Този елемент е свързан с опита на душата. Друга променлива е плътността на материалната енергия във всяко човешко тяло и емоци­ите, които движат това тяло. Ако една и съща душа влезе едновременно в две тела и във всяко внесе по-40 процента от енергията си, ще има различно енергийно поле, освен ако са съвсем еднакви близнаци.

Нека помислим какво става, когато снимаме едно и също място сутрин, по пладне и вечер. Промените в пречупването на светлината създават различен ефект върху филма. Енергията на душата започва със специфи­чен модел, но щом влезе в тяло на Земята, местните условия променят този модел. Когато разглеждаме бъ­дещия си живот от духовния свят, получаваме съвет какво количество енергия ще ни бъде нужно в обитава­ното тяло. Решението, колко да вземем, е наше. Много души искат да оставят колкото е възможно повече, за­щото обичат дома си и заниманията си там.

Емоционалните и физическите травми изчерпват енергийния ни резерв. Можем да загубим късове положителна енергия, като доброволно я отдаваме или околните я изцеждат от нас със своя негативизъм. Необходи­ма е енергия, за да изградим и поддържаме защитни ме­ханизми. Веднъж един клиент каза: „Когато споделям светлинния си образ с онези, които мисля, че го заслужават, мога да се заредя по-бързо, защото съм дал тази част от себе си по свое желание."

Един от най-добрите начини да възстановим енерги­ята си е чрез сън. Отново имаме възможност да разде­лим частта, която сме взели със себе си, и да се реем свободно, оставяйки малък процент, с който бихме мог­ли бързо да се слеем, ако се наложи. Както вече споме­нах, тази способност е особено полезна, когато тялото е болно, в безсъзнание или в кома. Понеже за освободе­ната душа времето не е фактор, часовете, дните или седмиците, прекарани извън тялото, са ободряващи. Бих добавил, че при криза душите могат да бъдат презаредени и от грижовни духове. Възприемаме тези вливания на енергия като дълбоки прозрения. Няколко часа почивка от човешкото тяло могат да направят чудеса с ду­шата, стига оставената част да бъде под контрол и да не се впуска в сложен анализ на сънищата. При подобни обстоятелства е възможно да се събудим изтощени.

Друга възможност за деление на душите са паралел­ните животи, но какви са мотивите и последиците от такова решение? Много хора смятат, че е нормално душата да живее едновременно няколко живота. Открих, че съвсем не е така. Целта на душите, които избират да се разделят в две или повече тела в един и същ отрязък от време на Земята, е по-интензивно уче­ние. Могат да оставят около десет процента от енер­гията си и да влязат с останалата в две или три тела. Понеже имаме свободна воля, нашите водачи ни позво­ляват тези експерименти, но не ни съветват да ги предприемаме. Поради огромния разход на енергия по­вечето души, които опитват паралелен живот, го пра­вят само веднъж или два пъти, преди да се откажат. Само изключително амбициозните души желаят да во­дят паралелен живот. Освен това разделената енергия не се преражда в близнаци. Обитаването на две тела от едно и също семейство, с еднаква генетика, родителско влияние, обкръжение, националност и така нататък би могло да има отрицателни последици. По­добна липса на разнообразие не създава мотивация за паралелен живот.

Научавам най-много за процеса на сливане на душите с останалата част от енергията им, когато преведа клиентите си през момента на смъртта им след мина­лия живот. Когато няма усложнения от това прераждане, повечето души възстановяват енергийното си равновесие на една от трите главни духовни гари: близо до дверите, в периода за ориентация или при завръщането си в своята група. Напредналите души обикновено осъ­ществяват тази процедура едва когато стигнат до пос­ледната спирка от пътуването си към дома.