Следите на душите
жүктеу/скачать 1.91 Mb.
|
Трите гари Получаването на собствената ни енергия, оставена в духовния свят, веднага щом влезем в него, не е нещо обичайно. Може би защото там започва възстановяването ни с лечебен душ. Все пак понякога се случва, как-то с душата от следващия ми цитат, чийто съпруг, починал по-рано, донася малка част от оставената й енергия до първата спирка. Ето как тя описа обстоятелствата: „Любимият ми лесно се справи с малкото енергия, която бях оставила в резерв. Донесе ми я, прегърна ме и бавно ме обви с нея като с одеяло. Знаеше колко стара и уморена се чувствам и беше поискал да дойде. Щом контактът е осъществен, енергията ми прилепва към мен като магнит. Чувствам се толкова подсилена от нея. Първото, което забелязвам, е, че телепатически чета мислите му по-лесно и много по-силно усещам всичко около себе си." Когато водачите ни решат, че е по-добре да се слеем с енергийния си резерв на втората гара, по време на ориентацията, подбудите им могат да бъдат различни. Обикновено решението се основава на вяра, че обсъждането на отминалия ни труден живот ще бъде по-ефективно. Но поради една или друга причина е възможно да не се завърнем при групите си веднага след ориентацията. Ето един пример за единение на душата на тази спирка: „намирам се в полупразна стая, която изглежда футуристично с гладките си млечнобели стени. Има маса и два стола без ръбове. Водачката ми Евъранд е обезпокоена от нежеланието ми да отговарям. Кани се да извърши това, което наричаме „разтатапяне на физическата форма. Държи оставената ми в резерв енергия в красив прозрачен съд, обвит в сияние. Евъранд пристъпва напред и ми го подава. Чувствам вливането на енергията си като електрически заряд. После тя се приближава към мен и стимулира естествената ми вибрационна честота, за да приема по-лесно резерва си. Когато центърът ми се изпълва с моята собствена същност, външната обвивка на телесния ми образ е разтопена. Чувствам се като куче, което отърсва козината си от вода. Нежеланите земни частици се отделят и разтварят и енергията ми започва отново да сияе, вместо да излъчва слаба матова светлина." Обикновено повечето души се съединяват с останалата част от енергията си, след като се завърнат в общноспшата си група. Един клиент обясни нещата така: „По-лесно ми е да възвърна целостта си, след като пристигна у дома, при приятелите си. Тук мога да приема вливането на отпочиналата си енергия с избрана от мен бързина. Когато съм готов, сам се залавям с това." • случай двадесет и пети • Следва откъс от разговора ми с душа на име Апалон, която направи по-вълнуващо описание на единението си при завръщането у дома, отколкото в цитирания по-горе случай. Апалон е от второ ниво и току-що е пристигнала в духовния свят след тежък живот на бедна ирландка, починала през 1910 г. Макар и физически силна и самоуверена, Апалон била омъжена за груб алкохолик и трябвало сама да издържа петте си деца. Страдала от липса на лична свобода и изява. Виждам в тържеството за посрещане на Апалон израз на признание за добре свършена работа след трудния й живот. Д-р Н. Кажи ми, Апалон, след приветствията на духовната ти група скоро ли настъпва моментът да се слееш с енергийния си резерв? К. (усмихва се.) Водачът ми Канарис обича да превръща единението в тържествена церемония. Д-р Н. Сливането с енергията, която си оставила? К. Да, Канарис отива до една нища в помещението ни, където енергията ми се съхранява в стъклена урна, и ме очаква. Той се грижи за нея. Д-р Н. Значи не е била много активна в твое отсъствие. Какъв процент беше оставила? К. Само петнадесет, имах нужда от доста за живота си в Ирландия. Запазената в резерв част можеше да се включва в заниманията на групата ми и да се движи из нашата зона, но не участвах в забавни развлечения. Д-р Н. Разбирам, но тези слаби петнадесет процента цялостно копие на душата ти ли представляват? К. (пламенно.) Абсолютно, само че в умален вариант. Д-р Н. И петнадесетте процента от теб можеха да участват в груповите ви занимания и да общуват с приятелите ти, докато останалите осемдесет и пет бяха на Земята? К. Ммм... До известна степен... Да. Продължих да трупам знания и на двете места (Земята и духовния свят). Д-р Н. (импулсивно.) Любопитен съм да разбера нещо. Щом твоите петнадесет процента все още са жизнеспособни, защо не ги вземеш сама? За какво ти е Канарис? К. (обидено.) Бих развалила тържеството. Канарис е пазител на пламъка ми, така да се каже, докато ме няма. Това, което предлагате, е посегателство върху правото му да ми помогне при съединяването с енергията ми. Той държи да превърне събитието в церемония. Д-р Н. Извинявай за нетактичния въпрос, Апалон. Би ли описала визуално тази церемония? К. (радостно.) Канарис отива в нишата и с жест на бащинска гордост взема съда, а приятелите ми се събират и ме поздравяват за добре свършената работа в Ирландия. Д-р Н. А ирландският ти съпруг в компанията ли е? К. Да, да. Той е в първата редица и ме приветства най-възторжено. Не е същият, какъвто беше в ирландското си тяло. Д-р Н. Добре, какво прави Канарис по-нататък? К, (смее се.) Донася зеленикавата стъклена урна от нишата. Цялата сияе, но той я потърква с ръце, за да засвети още по-ярко, и се радва на доволните ни изражения. После се приближава и спуска облака от енергия върху мен като великолепна мантия. Помага ми да я приема със своите силни вибрации. Д-р Н. Как се чувстваш сега, в мига на единението с енергийния си резерв? К. (тихо.) Единението със самата мен прилича на сливане на две живачни топчета върху стъклена чиния. Естествено се смесват и веднага стават хомогенна същност. Чувствам прилив на сила и равновесие. Топлината на възвърнатата част от мен ме изпълва с усещане за бодрост и спокойствие Осъзнавам своето... Безсмъртие. Д-р Н. (риторично, за да предизвикам отговор.) Не е ли жалко, че не вземаме на Земята сто процента от енергията си? К. (веднага реагира.) Сериозно ли говорите? Никой човешки ум не би могъл да оцелее при тези обстоятелства, но имах нужда от голяма част за ирландския си живот. Д-р Н. Какъв процент си взела в сегашното си тяло? К. Около... Шестдесет, и е предостатъчно. Д-р Н. Чувал съм за физически планети, където бихме могли да вземем цялата си енергия и напълно да запазим паметта си. К. Да, и много от тези форми на живот позволяват телепатия. Физически светове като земния, с типа тела, които обитаваме, са достигнали определен етап на умствено развитие. Точно сега еволюцията ни поставя условия, с които сами трябва да се справим. Ограниченията са от полза за нас. Д-р Н. Апалон, обясни как разбираш колко енергия ще ти бъде необходима преди всяко прераждане? К. Канарис следи енергийното ми ниво и съветът, който получавам за всяко тяло, зависи от неговите физически и умствени характеристики. Някои тела изискват повече духовна енергия, отколкото други и се знае какви условия съществуват, преди да започнем нов живот. Д-р Н. Ти ми каза, че онази ирландка е била физически силна, предполагам, и волева жена, щом е оцеляла. Все пак си взела голяма част от енергията си в тялото й. К. Да, беше по-силна, отколкото съм днес, но се нуждаеше от духовната ми помощ, както аз от силата й, за да устоя на изпитанията и да запазя същността си след този живот в лишения. Не винаги сме били в хармония. Д-р Н. Значи, когато не си в хармония с тялото, е необходима повече лична душевна енергия? К. О, да. Както и ако средата, в която живеем, е враждебна... Много неща се вземат предвид. Чувствам се в добър синхрон със сегашното си тяло, въпреки че понякога ми се иска да имах силата на ирландката. Съществуват много променливи. Именно в това е предизвикателството И затова е забавно. Забележка: В днешния си живот Апалон е независима бизнесдама, която пътува по целия свят като консултант на международна финансова фирма. Имала е много предложения за брак, но е отхвърлила всичките. Рядко някой клиент казва, че след миналия си живот е предпочел да изчака по-дълго от обичайното, преди да се слее с енергията си. Ето един такъв пример: „Понякога искам да почакам до срещата си със съвета, защото не желая свежата енергия да замъгли спомените и чувствата ми от отминалия живот. Ако го направя (ако поема енергийния си резерв), завършилият живот ще ми се струва по-малко реален. Искам да съсредоточа мислите си върху въпросите за работата, свършена в последното тяло, с ясни спомени за всяко събитие. Да съхраня всяка емоция, породена от това събитие, за да мога да обясня по-добре защо съм взел определени решения."
Мисля, че е уместно да започна изследването на живота на душата със създаването й. Много малко от клиентите ми имат достатъчен капацитет на паметта, за да се върнат към началото на съществуването си като енергийни частици. Получавам сведения за ранния живот на душите от някои начинаещи. Тези млади души имат по-кратка история и в духовния свят, и извън него, така че все още пазят пресни спомени. Но в най-добрия случай душите от първо ниво помнят откъслечни моменти от създаването на своята същност. Следващите цитати от двама начинаещи илюстрират това: „Душата ми беше създадена от голяма безформена маса, подобна на облак. Бях откъснат като малка частица енергия от тази пулсираща синкава, жълта и бяла светлина. Пулсациите изтласкваха късчета душевна същност. Някои се върнаха и отново бяха абсорбирали, но аз продължих навън и се понесох заедно с другите. Следващото, което помня, е светло пространство, пълно с любящи същества, които се грижеха за мен." „Помня, че се намирах в нещо подобно на инкубатор, където бяхме като неизлюпени яйца в пчелна пита. Когато добих повече съзнателност, разбрах, че се намирам в детския свят юрас. Не зная как съм се озовал там. Бях като яйце в ембрионно флуидно състояние, което чака да бъде оплодено, и усещах, че има още много килийки с млади ефирни същества, които се пробуждаха след мен. Група майки, красиви и грижовни... Пробиваха мембраните ни и ни освобождаваха. Обгръщаха ни струи интензивна подсилваща светлина и звучеше музика. Осъзнаването ми започна с любопитство. Скоро бях отведен от юрас при другите деца, в по-различна обстановка." Рядко чувам подробни описания на духовната люпилня от някои много напреднали души. Това са специалистки, известни като „майките от инкубатора". В следващия случай разговарям с представителка на това съсловие, която е забележителна душа от пето ниво на име Шона. • случай двадесет и шести • Тази клиентка е детски специалист и в духовния, и във физическия свят. В сегашния си живот работи чрез хоспис със сериозно болни деца. В миналото си прераждане е била полякиня, която, макар и не от еврейски произход, постъпила като доброволка в немски интернат през 1939-а. Работела като сервитьорка и помощничка в кухнята на офицерите, но това било само предлог. Целта й била да бъде близо до интернираните еврейски деца и да им помага с каквото може. Понеже живеела в близкия град, през първата година имала възможност да напусне, когато пожелае. После войниците забранили да се излиза от лагера и тя починала там. Тази напреднала душа би могла да оцелее по-дълго, ако бе взела повече от тридесет процента от енергията си, за да издържи на тежките изпитания. Но както доста души от пето ниво, била твърде самоуверена. Д-р Н. Шона, кое е най-важното ти преживяване между преражданията? К. (без колебание.) Отивам в... Инкубатора, където се излюпват душите. Аз съм майка, нещо като акушерка. Д-р Н. Искаш да кажеш, че работиш в духовната люпилня? К. (развълнувано.) Да, помагаме на новите да излязат на бял свят. Улесняваме ранното им развитие... С топлота, нежност и грижи. Посрещаме ги. Д-р Н. Ако обичаш, опиши ми обстановката на това място. К. Прилича на... газообразна... пчелна пита, над която се вият струи енергия. Много е светло. Д-р Н. Като говориш за пчелна пита, нима искаш да кажеш, че люпилнята има структура на кошер? К. Хм, да... Въпреки че самият инкубатор представлява огромен център, който не изглежда ограничен от външни измерения. Новите души имат свои килийки, в които остават, докато пораснат достатъчно, за да бъдат изведени. Д-р Н. Като майка в инкубатора кога за първи път виждаш новите души? К. Намираме се в приемното помещение, което е част от инкубатора, в единия край на центъра. Новородените са малки късове бяла енергия в златиста обвивка. Бавно и тържествено се придвижват към нас в колона. Д-р Н. Откъде? К. В нашия край на голямото хале цялата стена е запълнена с разтопена маса от интензивна енергия и... жизненост. Като че ли не се зарежда от обикновен източник на топлина, а от някаква изумителна любяща сила. Тази маса пулсира и се вълнува в красиво плавно движение. Цветът й е като вътрешността на клепачите ви, когато погледнете към слънцето със затворени очи в ясен ден. Д-р Н. И виждате как душите излизат от тази маса? К. Тя започва да се издува, никога два пъти на едно и също място. Издутината се увеличава и се превръща в безформена буца. Разтварянето й е вълнуващ момент. Ражда се нова душа. Тя е напълно жива и притежава неповторим характер. Забележки: Друга клиентка от пето ниво описа инкубацията по следния начин: „Виждам яйцевидна маса с пулсираща навън и навътре енергия. Когато нарасне, излъчва нови частици душевна енергия. Когато се свие, мисля, че всмуква обратно неуспелите да се отделят." Поради някаква причина тези души не са могли да направят първата стъпка към своята индивидуалност. Д-р Н. Какво виждаш отвъд тази маса, Шона? К. (дълга пауза.) Прекрасно оранжево-жълтеникаво сияние. Зад него има виолетова тъмнина, но не студен мрак... Това е вечността. Д-р Н. Можеш ли да ми кажеш повече за колоната от нови души, които идват към вас от масата? К. Новоизлюпените души бавно се носят към местата, където стои по някоя майка като мен. Д-р Н. Колко други майки виждаш? К. Наблизо има пет... които, както аз... все още се обучават. Д-р Н. Какви са задълженията на една майка в инкубатора? К. Обикаляме около излюпващите се и ги... подсушаваме, когато златистата им обвивка се разтвори. Движат се бавно, за да можем нежно да прегърнем малката им енергийна маса. Д-р Н. Какво означава „подсушавате"? К. Изсушаваме... влажната енергия на новата душа, така да се каже. Не мога да обясня всичко това на човешки език. Нещо като уплътняване на новата бяла енергия. Д-р Н. Значи главното, което виждаш сега, е бяла енергия? К. Да, когато стигнат до нас... отблизо... забелязвам синьо-виолетово сияние около тях. Д-р Н. От какво мислиш, че е то? К. (пауза, после тихо.) О... Сега виждам... Нещо като пъпна връв... Енергийната нишка, която ги свързва една с друга. Д-р Н. Описанието ти ме накара да си представя дълга перлена огърлица. Душите приличат на наниз перли. Така ли е? К. Да, по-скоро са като редица перли върху сребрист конвейер.. Д-р Н. Добре, кажи ми, когато прегръщаш всяка нова душа... И я подсушаваш... Това ли й вдъхва живот? К. (бързо реагира.) О, не. Чрез нас... Но не от нас... Струи жизнена сила, любяща и всезнаеща. Това, което предаваме с вибрациите си при изсушаването на новата енергия, е... Същността на началото... Надеждата за бъдещи постижения. Майките го наричат „прегръдката на любовта". Помагаме на душите да осъзнаят какви са и какви могат да станат. Когато прегърнем с обич новата душа, й предаваме разбирането и съчувствието си. Д-р Н. Да продължим с вибрационната прегръдка. В този момент новата душа има ли вече свой характер? Добавяте ли, или отнемате от дадената й индивидуалност? К. Не, при появата си тя вече носи своя характер, въпреки че новите души все още не осъзнават кои са. Ние се грижим за тях, съобщаваме на новоизлюпеното същество, че е време за начало като... разпалваме енергията на душата, я караме да осъзнае, че съществува. Това е мигът на пробуждането. Д-р Н. Шона, моля те, помогни ми да разбера нещо. Мисля си за медицинските сестри в земните родилни домове. Те нямат представа какъв човек ще излезе от новороденото бебе, за което се грижат. И с вас ли е така... Или познавате безсмъртния характер на новите души? К. (смее се.) Работата ни е подобна на тази на земните бавачки, но това не е човешко родилно отделение. В момента, когато прегърнем новите, вече знаем нещо за тяхната индивидуалност. Характерните им черти стават по-очевидни, когато съединим енергията си с тях, за да укрепнат. Така можем да използваме по-ефективно вибрациите си, за да активираме... да събудим тяхната съзнателност. Всичко това е част от началото, Д-р Н. Като стажантка, как доби това познание за прилагането на вибрации върху новите души? К. Всяка нова майка трябва да се научи. Ако не се справи както трябва, има опасност новоизлюпените да продължат, без да се чувстват напълно готови. В такъв случай се налага някоя от старшите да се намеси по-късно. Д-р Н. Би ли изяснила още нещо, Шона? По време на „прегръдката на любовта" ти и другите майки долавяте ли някакъв ред в типовете самоличност на раждащите се души? Например възможно ли е десет смели да бъдат последвани от десет по-предпазливи? К. Това е твърде машинален подход! Всяка душа е уникална в целостта на характера си, създаден от съвършен източник, който не мога дори да започна да описвам. Уверявам ви, че няма две еднакви души... И никога няма да има! Забележка: Чувал съм от няколко други клиентки, че една от главните причини всяка душа да е различна от другите е, че когато източникът „изстрелва" енергийни частици, за да създаде душа, цялостната му маса претърпява едва забележими, но необратими промени. Следователно източникът е нещо като духовна майка, която никога не създава близнаци. Д-р Н. (настойчиво, очаквайки клиентката ми да ме поправи.) Мислиш ли, че всичко е напълно случайно? И няма никакъв подбор по сходни черти? Сигурна ли си, че е така? К. (раздразнено.) Това знае само създателят. Има души с по няколко подобни качества, но има и напълно различни, макар и родени наведнъж. Комбинациите са сложни. Като майка, долавям всяка основна черта и затова мога да ви кажа, че не съществуват две души с еднакъв характер. Д-р Н. Добре...(клиентката ме прекъсва.) К. Имам чувството, че отвъд сводестия вход съществува всемогъщо присъствие, което управлява всичко. Дори и да има някакъв ключ към енергийните същности... Не е нужно да го знаем... Забележка: По време на сеансите си с най-голям интерес очаквам именно такива моменти. Опитвам се да надникна през вратата към всемогъщия източник, но едва успявам да я открехна. Д-р Н. Моля те, кажи ми какви чувства събужда у теб това присъствие, енергийната маса, която изпраща новите души при вас. Навярно ти и другите майки сте се замисляли за произхода на душите, въпреки че не можете да видите силата, която ги създава? К. (шепнешьом.) Усещам, че източникът е... наблизо... но може би не извършва фактическия процес на... създаването... Д-р Н. (тихо.) Искаш да кажеш, че е възможно енергийната маса да не е истинският създател? К. (смутено.) Мисля, че има сили, които помагат... Не зная. Д-р Н. (опитвам друга тактика.) Новосъздадените души имат и недостатъци, нали, Шона? Ако бяха съвършени, нима би имало причина съвършеният източник да създава всички нови? К. (колебливо.) Всичко тук изглежда напълно съвършено. Д-р Н. (за малко сменям темата.) Само с души, които ще дойдат на Земята, ли работиш? К. Да, но биха могли да отидат на всякакви места. Само малка част идват на Земята. Има много физически светове, подобни на земния. Наричаме ги „светове на удоволствие" и „светове на страдание". Д-р Н. А след като си натрупала опит от прераждания, знаеш ли кога една душа е готова да дойде на Земята? К. Да. Зная, че души, които идват в светове като земния, трябва да бъдат силни и издръжливи заради болката, която ще преживеят наред с радостта. Д-р Н. И аз мисля така. А когато човешките тела окажат вредно влияние върху тези души, особено младите, причината е в тяхното несъвършенство. Вярно ли е това? К. Предполагам, че да. Д-р Н. (продължавам.) Което ме навежда на мисълта, че трябва да се потрудят, за да укрепнат и добият пълна просветеност. Съгласна ли си? К. (дълга пауза, последвана от въздишка.) Мисля, че съвършенството е заложено... в новосъздадените. Развитието започва с разбиване на невинността на новите души не защото имат вродени недостатъци. Преодоляването на пречки ги прави по-силни, но придобитите несъвършенства не могат да бъдат напълно заличени, докато всички души се съединят... И престанат да се прераждат. Д-р Н. Няма ли да бъде трудно, щом непрекъснато се създават нови души, които заемат местата на спрелите да се прераждат на Земята? К. И това ще свърши, когато всички хора... От всички раси и националности се обединят. Затова ни изпращат да работим на места като Земята. Д-р Н. Значи, щом обучението ни завърши, и Вселената, в която живеем, ще умре, така ли? К. Може би дори по-рано. Няма значение, съществуват и други. Вечността е безкрайна. Важен е процесът, който ни позволява да... натрупаме опит, да се изявим и... да се учим. Преди да продължа с еволюцията на душите, ще изтъкна разликите, които установих за съществуването им, след като бъдат създадени: 1. Има частици енергия, които се връщат обратно в енергийната маса, преди дори да стигнат до инкубатора. Не зная причината за тези „аборти". Други, които влизат в люпилнята, трудно осъзнават своята индивидуалност в ранните етапи от развитието си. По-късно се включват само в колективни занимания и, изглежда, никога не напускат духовния свят. 2. Съществуват енергийни частици с индивидуална духовна същност, които нямат склонността или необходимия потенциал да се прераждат във физическа форма. Обитават само безплътни светове и лесно се придвижват между измеренията, 3. Някои енергийни частици с индивидуална душевна същност се прераждат само във физически светове. Тези души лесно добиват познания в духовните сфери между преражданията си. Не бих ги нарекъл пътешественици между измеренията. 4. Други енергийни частици притежават способността и желанието да се прераждат и функционират като индивидуалности в различни типове физическа и духовна обстановка. Това не означава, че са по-малко или повече просветени, отколкото другите. Но разширеният им практически опит им дава много възможности за специализация и поемане на отговорности. Осъществяването на големия план за новородената душа започва бавно. Когато бъдат изведени от люпилнята, някои от душите не се прераждат скоро и дори не се включват веднага в духовни групи. Ето едно описание на преходния период от все още пресните спомени на млада душа от първо ниво, само с две прераждания зад гърба си: „Преди да бъда присъединен към духовната си група и да започна да идвам на Земята, помня, че получих възможността да поживея като светлинна форма в полуфизически свят. Беше по-скоро духовен, отколкото физически, защото обстановката не бе съвсем плътна и нямаше биологичен живот. Виждах около себе си други млади души и можехме лесно да се придвижваме по повърхността като наподобяващи човешка фигура светещи крушки. Не правехме нищо... Просто съществувахме... И добивахме представа какво е да имаш тяло. Въпреки че обстановката беше астрална, а не временна, се научихме да общуваме едни с други като същества, живеещи в общност. Нямахме никакви отговорности. Цареше утопична атмосфера на безгранична любов, сигурност и спокойствие. Тогава разбрах, че нищо не е статично и този етап, началният, е най-лесният от нашето съществуване. Че скоро ще обитаваме свят, в който няма да бъдем защитени, и места, където ще имаме спомени за болка и самота, както и за удоволствия, и ще се учим от този опит."
жүктеу/скачать 1.91 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|