Д-р Н. Мислех, че нашите водачи не позволяват да останем известно време близо до Земята и веднага да се преродим за нов живот. Нима тези души не знаят, че трябва да преживеят обичайния процес на завръщане при групите си, получаване на напътствия, обучение и поемане на определена роля при избора на ново тяло?
К. (смее се.) Прав сте, но водачите не принуждават дълбоко наранените да се завърнат у дома, докато сами не осъзнаят ползата от това.
Д-р Н. Да, но не биха им дали нови тела без някакъв период на приспособяване.
К. (свива рамене.) Вярно е.
Д-р Н. Истина е и че други заблудени души не желаят да се завърнат на Земята, но не отиват там, където е мястото им в духовния свят?
К. Точно така, друг тип...
Д-р Н. Но ако тези два типа безплътни не бродят по Земята да плашат хората като призраци, уместно ли е да ги наричаме заблудени, щом искат единствено да бъдат оставени на спокойствие?
К. Те са объркани. Действията им са резултат от нещо недовършено... Мъчително... Обсебващо. Не желаят да отпътуват и това поведение не е обичайно. Отказват да говорят с учителите си, защото са много нещастни.
Д-р Н. Защо те не приложат строгост и не ги поведат навътре в духовния свят въпреки съпротивата им?
К. Ако душите правят това, което е добро за тях, по принуда, вместо да научат нещо, биха изпаднали в паника и избягвали всекиго.
Д-р Н. Добре, но все още се питам защо души, желаещи веднага да се завърнат, без да ходят в духовния свят, не могат просто да получат нови тела?
К. Не разбирате ли, че да се постави негодуваща душа в ново тяло, би било крайно нечестно спрямо бебе, което току-що започва живота си. Тези души имат право да останат в уединение, но накрая ще вземат решение да потърсят помощ. Трябва да стигнат до извода, че не могат да продължат сами. Даването веднага на ново тяло не би им помогнало.
Д-р Н. Къде отиват душите, които не желаят да бродят като призраци, но отказват да се приберат у дома?
К. (с тъга.) В пространство, което сами изграждат за себе си. Проектират своя собствена реалност със спомени от физически живот. Някои обитават красиви като градини места. Други например, които са причинили някому страдание, създават ужасна обстановка за себе си, като затворническа килия без прозорци. Затварят се в тези кутии, където не могат да виждат светлина или да общуват с когото и да било. Това е самоналожено наказание.
Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уединение в духовния свят.
К. Така е, но поне могат да слушат музика и докато енергията им се лекува, са обградени с обич и грижи.
Д-р Н. Можеш ли да опишеш как постъпват водачите с души в самоналожено изгнание?
К. Дават им време да размислят. Това е предизвикателство за учителите. Те знаят, че тези души са загрижени за оценката си и реакцията на останалите от духовните си групи. Изпълнени са с отрицателна енергия и не разсъждават ясно. Понякога са нужни много уверения от страна на желаещите да им помогнат, за да ги накарат да излязат от самоналожения си затвор.
Д-р Н. Предполагам, че всеки водач има различна техника на убеждаване.
К. Да... Зависи от способностите им. Някои учители не се доближават до заблудените си ученици, докато на самата душа толкова й омръзне да бъде в уединение, че по своя воля помоли за помощ. Това може да отнеме дълго време. (продължава след пауза.) Други учители често се отбиват да поговорят с тях.
Д-р Н. Накрая тези страдащи души освобождават ли се?
К. (пауза). Би могло да се каже. Накрая всички биват освободени чрез различни форми на насърчение... (смее се.) Или убеждаване.
Онези от вас, които са запознати с работата ми, знаят, че силно вярвам във влиянието на душевната памет върху човешкото мислене. Самотата и уединението на душите, за което се говори в случай 16, напомня място за изкупление, подобно на християнското чистилище. Възможно ли е тази религиозна концепция да се е зародила от спомените на някоя душа за уединението й в духовния свят, изопачени на Земята? Има прилики и големи различия между откритията ми за духовното уединение и църковните определения за чистилището.
Според християнската доктрина чистилището е състояние на самопречистване за онези, които трябва да заличат всички следи от грях, преди да продължат към рая. Чувал съм, че някои души преживяват пречистване, докато други изискват енергийно регенериране. Все пак не излизаме от уединението напълно чисти. Иначе не би било необходимо отново да се прераждаме. Освен това самоналоженото уединение не е изгнание. През последните години по-малко консервативните представители на християнската църква не наблягат толкова на представата за ада, колкото в миналото. Въпреки това църквата все още отрича универсализма, вярата, че всички отиват в рая. Все още се твърди, че душите на извършилите смъртни грехове не попадат в чистилището, а в ада, където за наказание биват хвърлени във „вечния огън". Проклятието според църквата е раздяла с Бога, противопоставена на вечното блаженство. Християнските църкви просто не приемат концепцията, че в отвъдния свят всичко е простимо. Съдейки по чутото в процеса на работата си, мисля, че всяка душа се разкайва, защото носи отговорност за изборите си.
От всичко, което съм научил, правя извода, че душевната енергия не може да бъде унищожена или потисната, а само да се преобразува и пречисти от вредните земни влияния. Душите, настояващи да останат в уединение след физическата смърт, не се самоизмъчат. Някои чувстват необходимост от усамотение, защото са загрижени да не покварят и други с отрицателната си енергия. Има и души, които не се смятат за покварени, но не са готови да бъдат утешавани.
Важното, което трябва да се помни, е, че тези души сами разполагат с енергията си и повечето молят водачите си да отведат в центрове за лечение и обновяване в духовния свят. Те представляват терапевтични зони далеч от духовните им групи, където душите имат възможност за уединение и време за личен размисъл. Но това е форма на целенасочено лечение. Заблудените души, за които става дума в случай 16, все още не са направили избора да получат помощ. Историите на всички мои клиенти сочат, че след смъртта имаме право да се откажем от подкрепата на духовните си водачи за толкова дълго, колкото желаем.
По време на лекции са ми задавали въпроса, дали местата за самоналожено изгнание са „по-низши слоеве или светове". Имам чувството, че тези идеи са породени от догми, в основата на които стои страх. Може би е въпрос на семантика. Мисля, че по-подходящо определение на това състояние е собствено пространство, субективна реалност, създадена от душата, която иска да бъде сама на място, отдалечено от духовния й център. Не смятам, че тези души са затворени в някаква област, отделена от духовния свят, обитаван от другите. Самотата им е собствен избор.
Душите, живеещи в тишина, знаят, че са безсмъртни, но се чувстват безсилни. Сами, без ничия помощ, обмислят какво да правят. Преживяват постъпките си отново и отново, преповтарят кармичните изводи за това, което са причинили на другите или понесли от тях през последния си живот. Възможно е или да са навредили на някого, или да са пострадали от нечии действия. Доста често чувам, че се чувстват жертва на обстоятелства, които почти не са били в състояние да променят. Те са тъжни и същевременно гневни. Не общуват с останалите от духовните си групи. Такива души страдат от самообвинения и неразбиране на самите себе си. Трябва да призная, че тези условия донякъде съвпадат с определенията за чистилище.
Сартър казва: „Всеки на света има въображаемо „аз", с наклонности и желания, и истинско „аз". Бих добавил към това твърдение мисълта на Уилям Блейк. „Разбирането на истинската ни същност може да попречи на сливането с тази същност." В своето пространство усамотените души се отказват от въображаемата представа за себе си и се предават на разкаяние. Уединението и мълчаливият самоанализ са важен и нормален аспект от живота на душата в духовния свят. Разликата е, че заблудените души все още не са готови да потърсят облекчение на страданията си, като помолят за помощ, продължат напред и направят промени. За щастие те са съвсем малка част от обитателите на духовния свят.
Безплътни посетители на Земята
Има същества, които пътуват до Земята като туристи и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други - незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразнителен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и загадъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят.
Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни същества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в следващия случай.
• случай седемнадесети •
Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята.
К. Носят се из нашата реалност тук, също както аз в други измерения.
Д-р Н. Познаваш ли много души, прераждали се на Земята, които я посещават като теб?
К. Всъщност не е нещо толкова обичайно, но аз обичам да идвам. Много от приятелите ми предпочитат промяна на обстановката между преражданията си и стоят далеч от Земята. Когато пристигна тук, понякога виждам странни същества, които не познавам.
Д-р Н. Как изглеждат?
К. Чудновати форми, едва забележими или плътни... Не приличат на хора.
Д-р Н. Да поговорим за това. Каза ми за способността, която притежават душите в духовния свят, да проектират човешки образ. Как изглеждате ти и приятелите ти като духове на Земята?
К. Почти... Същите, но в плътен свят като земния повече наблягаме на физическата страна... За да си припомним насладата от това, което сме били някога тук.
Д-р Н. Искаш да кажеш, че сте в нещо като телесно състояние?
К. Да... Подобно. В светове като земния имаме по-ясни очертания, като отражение на човешко тяло в прозрачна повърхност на слаба светлина. В духовния свят, когато приемаме телесен образ, например от минал живот, целите засияваме от силна енергия.
Д-р Н. Може ли нефизическо същество, дори приело човешки образ, да бъде видимо за живите?
К. (смее се.) О, да... Но само някои хора ни виждат като привидения, при това невинаги.
Д-р Н. Защо?
К. Свързано е със сетивната им възприемчивост в определени моменти, когато се намираме около тях.
Д-р Н. Моля те, премини в състояние на прозрачно ефирно същество на Земята и ми кажи какво правиш тук. Ако видиш духове, които не са се прераждали на тази планета, бих искал да ги опишеш.
К. (весело.) Като посетители се реем над планини и долини, големи и малки градове. Според нас енергията от земните битки оказва косвено влияние. Винаги е интересно да попаднеш на различни същества, дошли на екскурзия тук. Те знаят, че обитателите на Земята се страхуват от нас, и повечето биха искали да разсеят този страх... И все пак ние, които сме се прераждали на Земята, знаем, че не бива да се намесваме значително в живота на хората.
Д-р Н. Нима искаш да кажеш, че някои същества от други светове нямат такива скрупули?
К. Да.
Д-р Н. Предполагам, че като говориш за намеса, имаш предвид оказване на влияние върху нечий кармичен път?
К. Всъщност... Да.
Д-р Н. Но защо да не помогнете на хората, ако можете?
К. (рязко и може би с известно чувство за вина.) Слушайте, ние не сме водачи, изпратени на Земята, а само посетители като другите, които понякога виждаме тук. За всички ни това е ваканционно пътешествие. Ако попаднем на ситуация, която води към лош край, понякога отделяме време да помислим за... По-добър алтернативен път. Наистина ни е приятно да... Насърчаваме хората да постъпят така, както е по-добре за тях, вместо да допуснат грешки.
Д-р Н. Ако се окажете на подходящото място, когато някой се нуждае от насърчение?
К. Точно така, да дадем... Лек тласък в по-добра посока в съдбовен момент (повишава тон.) ...но не решаваме важните проблеми на хората вместо тях, нали разбирате?
Д-р Н. Значи можем да ви смятаме за добри духове?
К. (смее се.) За разлика от?...
Д-р Н. (опитвам се да предразполага говорещия.) От злите духове, които се намесват в живота на други същества, защото изпитват удоволствие да им вредят.
К. (рязко.) Кой ви каза това? Няма зли духове, само недоразвити... Нехайни... И безразлични...
Д-р Н. А какво ще кажеш за тъжните духове или дезориентираните, или палавите, нима не могат да навредят на някого?
К. О, да, но това не е преднамерено зло. (след пауза добавя.) Не всички сме в една и съща категория... Реещи се около Земята за забавление.
Д-р Н. За това намеквам. Мисля за призраците.
К. Те са духове, останали тук по собствена воля.
Д-р Н. А онези, които не са се прераждали на Земята?
К. (пауза.) Има други, които пътуват между измеренията. Смятаме ги за неориентирани. Като че ли нямат никакъв усет за Земята. Не познават човешката природа.
Д-р Н. (настойчиво.) И могат да създадат неприятности на живите?
К. (раздразнително.) Да, понякога... Макар и неволно. Те не са лоши или зли, а просто непохватни, палави деца. По-младите ефирни същества могат да се загубят между измеренията или в тях. Развлеченията ги разсейват. Смятаме ги за непослушни малчугани. Тези палавници си въобразяват, че Земята е детска площадка, на която могат да вършат дяволии и да плашат наивните хорица до смърт. Здравата се забавляват, преди да бъдат хванати от някой патрул, изпратен да ги подгони.
Д-р Н. Често ли се случва?
К. Не мисля. Те са като деца, които понякога се изплъзват от зоркия поглед на родителите си.
Д-р Н. Значи не виждаш зли духове, движени от някаква демонична сила?
К. (решително.) Неее. Понякога налитаме на тъмни, тежки същества, дезориентирани от земната сфера. Този свят е плътен, но те идват от още по-плътни. Искат да ни следват; защото не знаят какво правят. Наричаме ги „тромавите", защото са трудно подвижни.
Д-р Н. А безразличните към земните обитатели духове, за които спомена?
К. (дълбока въздишка.) Да, понякога плашат хората. Защото някои от тях са избухливи по характер. Действат несъзнателно.
Д-р Н. Като слонове в стъкларски магазин?
К. Да, не могат да се приспособят към местните обичаи...
Д-р Н. А в тези случаи с различни духове, които дразнят хората, опитвате ли се да се намесите по някакъв начин?
К. Да, ако ги хванем, докато вършат пакости, заставаме на пътя им и ги принуждаваме да престанат. Но се случва много рядко... Повечето посетители от други светове са сериозни и почтени. (пауза.) Искам да подчертая, че ние не сме филантропи. Идваме тук на почивка и искаме да бъдем свободни от отговорности.
Д-р Н. Добре тогава, защо изобщо позволявате на незрели духове да идват на Земята и да създават, макар и непреднамерено, проблеми на хората, живеещи тук? Нима водачите им нямат добър родителски подход?
К. (спокойно.) Понякога... При твърде строг надзор децата оглупяват. Ако не им се дава свобода, как биха се научили? Никой не би допуснал да станат разрушителни и да причинят сериозни вреди.
Д-р Н. Последен въпрос. Мислиш ли, че броят на различните духове, които сега се намират на Земята, е голям?
К. Не. В сравнение със земното население - съвсем малък процент. Съдейки по собствения си опит тук, мога да кажа, че понякога се броят на пръсти и е възможно да не срещна никого. Присъствието им не е постоянно, а по-скоро... Циклично.
Има някаква мистерия в нещата, невидими за живите, чието присъствие подсказват само сетивата ни. Питам се дали пътуващите духове не събуждат у нас спомени за това, което сме били някога и отново ще бъдем.
Демони или зли сили
Мисля, че е уместно да завърша тази глава с обобщение на някои погрешни разбирания за съществуването на зли демони, добри духове и духовни влияния на Земята. Ако вляза в противоречие с убежденията на читателя, моля да има предвид, че съм стигнал до изводите си от разкази на много клиенти в състояние на хипноза. Тези хора не виждат нито дявола, нито демони, витаещи около Земята. Това, което чувстват като духове, е изобилие от отрицателна човешка енергия, намираща израз в силни чувства на гняв, омраза и страх. Тези разрушителни начини на мислене въздействат върху съзнанието на други негативно мислещи и резултатът е още по-голяма дисхармония. Цялата тази тъмна енергия пречи на позитивната земна мъдрост.
Древните са смятали демоните за летящи същества, обитаващи области между Земята и рая, не особено враждебни. Ранната християнска църква им е създала славата на „зли господари на мрака", като паднали ангели те имали способността да се преструват на пратеници на Бога вместо на сатаната с цел да заблудят човечеството. Струва ми се честно да отбележа, че в по-либералните религиозни общности днес демоните представляват вътрешните ни неовладени страсти, които биха могли да ни донесат беди.
В годините на работата си с клиенти нито веднъж не съм попаднал на човек, обладан от чужд дух, зъл или не. Когато, споделих това по време на лекция, един слушател вдигна ръка и каза: „Много добре, велики гуру, но докато не поставите всеки жител на света под хипноза, не можете да твърдите, че няма демонични сили!" разбира се, че това е разумен аргумент против моите хипотези, че неща като вселяване на духове, зли демони, дявол и ад не съществуват. Все пак не мога да направя друг извод, щом всички клиенти, дори онези, които са дошли при мен, вярвайки в демонични сили, отричат съществуването на такива същества, когато видят себе си като души.
Понякога се случва клиент да се обърне към мен, убеден, че е обладан от чужда воля или някакъв зъл дух. Работил съм с други, които вярват, че носят проклятие заради нещо сторено в предишен живот. Когато чрез хипнотичен сеанс стигнем до свръхсъзнателната същност на тези хора, обяснението е едно от следните три:
1. Почти винаги страхът се оказва безпочвен.
2. Понякога добронамерена душа, често на починал роднина, се опитва да се свърже с тях. Разтревоженият ми клиент погрешно е изтълкувал намеренията на духа, който е искал само да му донесе утеха и да изрази обич. Получило се е недоразумение между подател и получател. Душите почти нямат проблеми с телепатията помежду си, но не всички са умели в общуването с физически живи хора.
3. Много рядко тревожен незрял дух остава свързан със Земята поради неразрешен кармичен проблем. Видяхме това в случай 14.
Изследователите на паранормални явления са открили още три причини за убеждението на някои хора, че са обладани от демони, които ще добавя към своите:
4. Емоционално и физическо малтретиране на дете, което го кара да мисли, че жестокият възрастен представлява зла сила с пълна власт над него.
5. Различни видове душевни разстройства.
6. Периодично усилване на действащите около Земята електромагнитни полета, достатъчно да наруши мозъчната дейност на психически лабилен човек.
Вярването, че хората могат да бъдат обладани от сатанински същества, се корени в средновековната религиозна система. Тя се основава на страх и е резултат от теологическо суеверие, разрушило безброй съдби през това хилядолетие. Много от тези заблуди в последните два века са отхвърлени, но фундаменталистите все още ги поддържат. Някои религиозни групировки продължават да практикуват гонене на духове. Често установявам, че клиенти, които подозират, че в тях са се вселили духове, изглежда, нямат контрол над живота си и са обхванати от различни мании. Хора, които чуват гласове, подтикващи ги да вършат злини, са по-скоро шизофреници, отколкото обладани.
Въпреки че в нашия свят витаят нещастни или пакостни духове, те не обитават човешките съзнания. В духовния свят има съвършен ред, който не позволява такова вмешателство в живота на душите. Навлизането на друго същество в нечие съзнание не само би нарушило жизнения ни договор, но и би унищожило свободната ни воля. Тези фактори са в основата на прераждането и компромисът с тях е недопустим. Идеята, че съществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремели да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.
Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отговорност. Когато разглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, отнели живота на други деца, наричаме тези хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични влияния. Това ни спестява неудобството да гадаем защо тези злодеи изпитват удоволствие да причиняват страдание на другите, изливайки собствената си болка.
Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на влиянията на обществото, в което живеят, където вършенето на злини удовлетворява стремежите на покварени личности. Причината за това се корени в човешкия мозък. Изследванията на психопати показват, че удоволствието им от причиняване на болка без угризения запълва празнота, която те чувстват в самите себе си. Тези неадекватни хора виждат във вършенето на зло източник на власт, сила и влияние. Омразата за тях е бягство от реалността на живота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания казват: „Щом животът ми не струва нищо, защо да не отнема нечий друг."
Злото не е генетично заложено, въпреки че ако в историята на някое семейство има насилие и жестокост към децата, това поведение често се предава от едно поколение на друго. Насилието и разрушителното държание на възрастен човек от семейството е вътрешна емоционална реакция, която оказва влияние върху младите членове. Това може да доведе до жестоко поведение на децата от семейството. А как тези наследствени и околни влияния върху тялото въздействат на душата ни?
В процеса на работата си съм открил, че енергийната сила на душата в критичен момент може да се разграничи от тялото. Има хора, които дори чувстват телата си чужди. Ако обстоятелствата са наистина сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийство, но обикновено не отнемат живота на други. В следващите глави ще отделя повече внимание на тази тема. Една от причините за този смут е конфликт между безсмъртния характер и темперамента на обитаваното човешко тяло със свой генетичен багаж. Възможно е дори нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат влияние върху централната нервна система и това да навреди на душата.
Друг елемент, който откривам, е, че незрелите души често трудно се справят с лабилната човешка психика. Има противоречие между духовната и човешката същност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото и последиците не са много добри. Но действат вътрешни, а не външни сили. За тревожния ум не е необходим ритуал за гонене на духове, а компетентна помощ.
Душите не представляват всичко добро и чисто в човека, иначе не биха се прераждали, за да се разбиват. Те идват на Земята, за да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа решава дали ще действа в синхрон, или в борба със собствения си характер при избора на тяло. Например душа, която се стреми да преодолее тенденция към егоизъм и капризи, не би се съчетала добре с човешко его, чийто темперамент е склонен към недобронамерени постъпки в стремежа към собствено удоволствие.
Често хората с подобни проблеми са преживели болезнена травма, причинена от околните, например физическо или емоционално малтретиране в детството. В резултат или се затварят в себе си и изграждат обвивка, зад която скриват болката, или желаят да се дистанцират от телата си. Тези защитни механизми са средство за оцеляване и съхраняване на здравия разум. Когато някой клиент сподели, че обича „да се изключва" и практикува астрална проекция, защото преживяванията извън тялото го карат да се чувства по жив, търся причините за тази реакция. Всъщност може да се окаже просто любопитство, но пристрастяването към отделяне от тялото е признак на желание за бягство от сегашната действителност.
Може би затова виждам в теориите за обладаване от духове друг механизъм за бягство. Смятам цялата идея за вселяващи се духове за погрешна. Според застъпниците на тази концепция десетки хиляди от душите, които в момента живеят на планетата, са влезли във физическите си тела, без да преминават през нормалния процес на раждане и детство. Твърди се, че тези обладаващи духове са просветени същества, на които е позволено да завземат вече възрастното тяло на друга душа, пожелала да го напусне рано, защото животът е станал твърде тежък. Следователно вселяващият се дух всъщност изпълнява хуманитарна мисия. Бих нарекъл това доброволно отстъпване на тялото.
Ако тази теория е вярна, бих изхвърлил бялата си мантия на велик гуру и златния си медальон. Нито веднъж през всичките години на работата си с клиенти в състояние на хипнотична регресия не съм попаднал на вселил се дух. Всъщност те дори не са чували за същество от духовния свят, свързано с подобни действия. Отричат съществуването на този акт, защото би представлявал нарушение на жизнения договор на душата. Правото на друга душа да си присвои нечий кармичен план на първо място противоречи на целта на идването ни на Земята! Схващането, че духовете се вселяват, за да изпълняват свои собствени кармични цикли чрез тела, първоначално избрани и дадени на други души, е заблуда. Ако съм в последния гимназиален клас по тригонометрия, нима бих напуснал стаята и отишъл при подготвителния клас по алгебра, където някой ученик не може да се справи с изпита, за да се явя вместо него, а той да си тръгне по-рано? И двамата бихме загубили в тази ситуация, а и кой учител би позволил?
Тази теория представя вселяването като един вид самоубийство, въпреки че то би трябвало да освободи отиващата си душа от отговорността за самоубийство и да промени живота на тялото й. Отпътуващата душа преотстъпва собствеността върху обитаваното тяло на по-напреднал дух, желаещ да си спести преживяването на детството. Това е една от основните слабости на хипотезата за доброволно отстъпване. От всичко, което съм научил за сливането с тялото, се убеждавам, че са нужни години една душа напълно да успее да съчетае вибрациите си с тези на мозъка. Процесът започва в ембрионалния стадий. От самото начало всички съществени елементи на личността идват от душата, избрала едно тяло. Първите три неща, излъчвани от нея, са въображение, интуиция и прозорливост. Към тях могат да се прибавят компоненти като съвест и творчески усет. Нима мислите, че умът на възрастен човек не би доловил загубата на тази важна част от същността си и появата на ново присъствие? Вместо да излекува обитаваното тяло, това би го довело до лудост. Убеждавам хората да не се страхуват, че биха могли да загубят душите си. Те са в нас за цял живот, защото има важни причини да обитаваме именно тези тела, в които сме се родили.
Душите приемат отговорността си много сериозно, дори до такава степен, че остават в нефункциониращи тела. Те не са в плен на материята. Например една душа може да не напусне тяло, изпаднало в кома с години, до смъртта. Такива души са способни да странстват свободно из света и да се срещат с други по време на кратките им пътувания в нормално състояние на сън. Често това се случва и с душите в тела на бебета. Дори отегчени, душите се отнасят с голямо уважение към поверените си тела. Оставят в тях малка част от енергията си, за да могат бързо да се върнат, ако се наложи. Дължината на вълните им е като на самонасочващи се прожектори, които разпознават своите физически партньори.
Когато енергията на една душа напусне тялото, тя не дава възможност на някакви демонични същества бързо да влязат в него и да завладеят освободения ум. Това е друго суеверие. Първо, такива сили не съществуват, но освен това умът никога не е напълно освободен от енергията на пътуващата душа. Никой зъл демон не би могъл да я „изцеди".
Явно обитателите на духовния свят са добре запознати с нашите страхове от тъмни и нечестиви сили, които представляват заплаха за душите. Разбрах това от един необикновен и показателен случай. Ироничното използване на демоничен образ в случай. 16 от учителя на клиента ми, за да поучи сгрешилия си ученик, е фрапиращо и неконвенционално, но ефективно. Ще видим как в духовния свят чрез почти жесток хумор могат да бъдат представени земните ни слабости.
В случай 18 говори душата на евангелистки свещеник от двадесетте години. Този човек цял живот е търсил дявола във всяко кътче на своя град в отдалечените райони на юга. Докато с клиента ми обсьждахме спомените му за това прераждане, той каза: „Енориашите ми бяха потресени до мозъка на костите от разпалените ми проповеди за ада, който очаква всички грешници." ще започна от момента, в който душата на клиента ми стига до дверите на духовния свят.
• случай осемнадесети •
Достарыңызбен бөлісу: |