Светлината, която беше тъмнина

През есента на 1981 година продължих опитите си да осмислям всичко, което научавах в живота си. Медитирах, посещавах месния медиум, използвах уменията си за масажиране колкото се можеше по-често и започнах да изучавам „Курс по чудеса". Опитвах се да стана по-положително настроена личност, като разбирах, че повечето от проблемите ми идваха от неправилното възприятие. Към края на годината започнах да осъзнавам, че една стара част от мен умираше: раждах се духовно в една непрекъснато разширяваща се метафизична система от възгледи.

През февруари 1982 година приятелят ми Тейлър* и аз бяхме помолени от началника ни да пренесем един бавно развиващ се клиент от държавната клиника в приют за душевно болни в Маунт Санта. Тейлър и аз решихме да изминем първо пътя до Напа Вели предния ден, за да тръгнем рано на другия ден. Следобед пристигнахме в един близък град, наречен Калистога, и се регистрирахме в мотел „Нансиз Хот Спрингс"! Докато Тейлър отиде до Напа по някакви служебни задължения, аз останах в „Нансиз" да си почина.

Малко уморен от работа, бях доволен, че ще имам време да се разтоваря. Стоях в минералната вода около час преди да опитам една от онези прочути кални бани с вулканична кал и да отида на един половинчасов масаж. После се понесох обратно към шкафчето си. Чувствах се обновен. След един душ се облякох и се наведох да си завържа обувките, а в това време човекът до мен също се наведе да завърже връзките на обувките си. Осъзнахме съвпадението на движенията ни и се представихме един на друг. Още щом заговорихме, разбрахме, че имаме много общи неща. Джереми* беше млад психолог. Аз бях социален работник. Той беше сериозно задълбочен в своето лично и духовно израстване, както и аз. Той също не вярваше и беше разочарован от традиционните форми на религията и психологията.

Джереми започна да ми разказва, че работи с един много интересен и необикновен човек, който живеел в съседен град. Когато ми каза, че човекът имал способности да предсказва, усетих, че ме наблюдава и очаква реакцията ми. Когато му разказах за Бони и Каролин и му показах, че нямах предубеждения спрямо медиумите, той се успокои и заговори открито.

Каза ми, че според него Сам*, приятелят му гледач, бил на ръба на нов духовен феномен. Можел да се свързва със световното съзнание на човечеството. Сам бил медиум и бил проводник на нещо, което наричало себе си „Източника" на вселената. Източникът или колективното съзнание говорел чрез Сам по един много забележителен и властен начин.

Когато казах на Джереми, че познавам този начин на „ченълинг" от книгите на Джейн Робъртс, „Сет", той бързо ми обясни, че Сам не бил проводник на някаква духовна единица, както Робъртс, а по скоро бил проводник на едно колективно съзнание. Каза, че Източникът дори използвал местоимението „ние", когато говорел чрез него. Джереми също ми даде да разбера, че Сам не изпадал в транс, както други медиуми. Той бил активен и в съзнание, но оставал на заден план, докато Източникът говорел чрез него. Бил наблюдател както всички останали в стаята. Можел да чува какво казва Източникът и дори да се намеси със собствената си личност, ако се наложело. Сякаш човекът Сам отстъпвал назад, за да даде място на Източника.

Изцяло заинтригуван, предложих да продължим разговора си в стаята ми. След като се настанихме удобно, лицето на Джереми светна, докато описваше как Сам, един необикновен фермер от Напа Вали, беше преминал от медитиране към „ченълинг" почти за нула време. Джереми бил и удивен, и озадачен от този семеен човек на средна възраст, който изглеждал толкова обикновен на външен вид и във всекидневието си, а в същото време притежавал такива необикновени способности да става проводник на Източника.

Новият ми приятел продължи да разказва как се срещнал със Сам на един семинар на Съзнание за вътрешната светлина, организиран от известната Вирджиния Бийч — медиум и изцелител — и авторитета в метафизиката — Пол Соломон. Соломон обяснявал на всички, че бил проводник на Източника и че това било израз на универсалната истина. Неговите семинари били начин за преподаване на онези, които се интересували от специфичните средства и техники с цел всеки студент и изследовател да достигне лична връзка с Източника. Едно от първите неща, които поучавал, било да развие положителна връзка на обич със самия себе си.

Според Джереми Сам бил записал всичко казано от Соломон и започнал да прилага наученото във всекидневието си. Дни наред Сам работел над материала на Соломон. Слушал касетите му, прилагал медитациите му и си водел препоръчания изчерпателен духовен дневник. В него записвал сънища, пишел писма до „Скъпи Учителю" (по-висшата си същност) и различни други неща, които му помагали да разреши различните си духовни проблеми. Сам станал почти фанатичен изследовател на материалите на Соломон. И тогава, един ден по време на ревностната му дисциплина и посвещение, един ясно доловим глас се намесил в съзнанието на Сам и започнал да говори на него и чрез него. Той бил убеден, че това е универсалният Източник, който говорел чрез Соломон, но, разбира се, универсалната истина трябвало да говори чрез филтъра на възгледите и опита на всеки отделен човек. Сам не претендирал, че е достатъчно „чист" като Соломон или други просветлени или почти просветлени мъже. Но той бил проводник на Източника.

Джереми каза, че когато Сам споделил как Източникът го използвал за проводник, той бил направо шокиран. Изглеждало толкова невероятно точно Сам да бъде представителя на това по-високо съзнание. Но какво изобщо знаел той? Какво изобщо знаел който и да е? Животът е винаги пълен с изненади. Джереми си помислил, че щом Сам можел да черпи информация от Източника, то вероятно и той щял да може. Може би тази информация била достъпна за всеки, който е готов да я търси. Така Джереми решил да се премести в Напа Вали, за да изучава и работи с приятеля си, който за две седмици се бил превърнал в оракул. Джереми бил твърдо решен да научи колкото може повече за Източника на Сам, така че да приложи наученото в собствения си духовен живот. Може би някой ден и той щял да бъде проводник на Източника.

И така Джереми опаковал багажа си и оставил зад себе си живота в Лос Анжелис. Подобно на саниасините и много други, които бях срещнал на духовния си път, едва ли имаше нещо, което той не би сторил, за да открие истината. Джереми и аз си приличахме. Ако някой ни кажеше, че истината е в Небраска, още на сутринта щяхме да бъдем там. В нашето търсене имаше една неопределена енергия. Това беше някакво непреодолимо желание да пресечем всяка посредственост и фалш, които усещахме, и да стигнем до истинската същност.

Докато слушах Джереми, видях, че той прилича много на мен. Той се въодушевяваше от търсенето на духовната истина. Желанието на сърцето му беше да бъде по-любящ и духовен, да помага на другите. Искаше да насочва хората към мира, изцелението и Бога.

Джереми ме погледна и сякаш отрази мислите ми.

— Уорън, толкова неща са нужни, за да се разбираме. Духовното израстване е задължително за нашата планета и нашия народ. Трябва да преодолеем всекидневните пречки между нас. Трябва да се научим да прощаваме — и да обичаме истински — да еволюираме духовно.

Джереми продължи да ми разказва за всичко, което беше научил от Източника в продължение на още около час. Той говореше за значението, което Източникът отдаваше на правилното хранене и пречистването на тялото чрез периодично постене, ентусиазираната подкрепа на „Курс по чудеса" и отговорите, до които той и Сам бяха достигнали относно голям кръг въпроси, включително и лекарството за рака.

Джереми и аз бяхме говорили оживено в продължение на няколко часа и вече се издигахме на духовни височини. Сякаш взаимно се подкрепяхме и въодушевявахме един друг. Бях убеден, че Джереми и аз не се бяхме срещнали случайно, че той и Сам щяха да станат важна част от продължаващия ми растеж. Решихме, че след няколко седмици щях да се срещна със Сам у тях. Джереми ми даде своя адрес и телефонен номер. Беше вълнуващ следобед.

Когато Тейлър и аз се прибрахме, разказах на Джой всичко случило се. Докато й описвах Джереми и това, което ми беше казал за Сам, Джой се заинтересува. Беше чувала идеята за проводник на по-висше съзнание, но не беше срещала все още човек, който действително беше такъв. Казах й, че ще й докладвам за всичко, когато го видя.

Няколко седмици по-късно минах покрай дома на Джой, за да й кажа довиждане, преди да тръгна за срещата си със Сам и Джереми. Докато стояхме на предната веранда, говорихме за моето пътуване и какво можеше да се случи. Казах й, че това ще бъде може би едно от най-важните неща, които някога бях правил в живота си. Чувствах, че преминавам в много по-висша степен в своето духовно израстване. Тя се радваше заради мен. Беше може би единственият човек, който съзнаваше колко важен бе за мен духовният живот. Разбираше ме, защото и тя се чувстваше по същия начин.

Шофирах до „Нансиз Хот Спрингс", където отново щях да прекарам нощта, преди да отида да видя Сам и Джереми на следващата сутрин. Докато стоях в топлите, успокояващи минерални води на „Нансиз", си мислех за срещата със Сам и Джереми, чудех се как щеше да протече. Бях емоционално възбуден.

През тази нощ в съня ми се появи лице на човек, когото никога не бях виждал по-рано, носеше се пред мен и ме погледа известно време, преди да отлети. Беше много необикновено и не можех да си спомня някога да ми се беше случвало подобно нещо. Присъствието му изглеждаше почти реално.

Когато пристигнах в дома на Сам на следващата сутрин и той ме посрещна на вратата, с известно неудобство открих, че се здрависвам с човека от съня си. Не можех да сбъркам тези характерни черти. Бях чел за хора, които имат предсказвателни сънища, но на мен се случваше за първи път. Реших да приема това като знак, че съм на правилен път.

Сам отговаряше точно на описанието на Джереми. Сериозен работник, напълно обикновен на външен вид, имаше дрезгав гърлен глас и говореше монотонно. Подчертаваше изреченията си с фразата „както и да е" или „каквото и да става".

Уточнихме се, че преди Сам да проведе сеанс с мен, ще прекарам малко време с Джереми, за да извършим общ преглед на работата им и да обсъдим какво щяхме да правим през следващите няколко дена. Той щеше да ми даде също няколко идеи за това, как да вляза във връзка със своето „висше аз", както и да ми даде няколко брошури и друга информация.

През първия час от диалога ни с Джереми говорихме за разликите между по-низше, средно и по-висше съзнание. Чрез един процес, който наричаше „гласов диалог", той ми помогна да разбера напрежението между моите три части. Всяка същност имаше свой начин да се справя със ситуациите. Той ми показа начини да работя с безсъзнателния си ум, а също и как да се свързвам по-добре с по-висшата си същност. Описа също много подробно Източника на Сам. Двамата можеха да погледнат в миналото ти, както и да предскажат бъдещи световни събития. Източникът беше настроен на вълните на всеки или всичко и предлагаше информация или съвет по всеки въпрос или проблем.

Джереми продължи да обсъжда редица други духовни въпроси, като говореше за Едгар Кейси, Карл Юнг, хавайските кауни, „Курс по чудеса" и Пол Соломон. Джереми беше интересен и методичен учител и аз вече го уважавах.

След около два часа Сам влезе в стаята. Попита ме дали съм готов за сеанса и аз отговорих утвърдително. Той затвори очи за няколко минути и когато ги отвори каза, че Източникът е готов. Можех да задавам всякакви въпроси.

През следващите два часа задавах много въпроси за работата си, личните си взаимоотношения, здравословни проблеми, специфични задръжки и духовно направление. Отговорите бяха обикновено конкретни и точни, що се отнасяше до нещата, чиято истинност можеше да се провери, и вдъхващи доверие в онези области, които бяха по-субективни или се отнасяха за бъдещето. Бях шокиран.

В един момент по време на сеанса Джереми ме попита искам ли да разбера на кое душевно ниво съм, така че аз попитах. Източникът, който говореше чрез Сам, отговори: „Бихме казали, че си на четвърто ниво. Ти си напреднала душа, като си научил много и важни уроци от миналите си прераждания. Имаш възможност обаче да се изкачваш по-нагоре чрез бърз душевен растеж. Идващите дни са дни на възможности за онези, които искат да напредват бързо и да надраснат старите си навици, поведение и програмиране. Имаш потенциал да бъдеш способен учител на духовни принципи."

Когато чух, че съм напреднала душа и че имам потенциал да бъда духовен учител, се почувствах доста окуражен. Повечето неща, които Източникът ми каза през този първи ден на нашите сеанси, бяха оптимистични и насърчителни.

Източникът каза, че много от хората в живота ми били хора, с които съм бил близък в предишните си прераждания и че в този живот сме продължавали да разрешаваме проблемите си. Най-важното бе пълната прошка и любовта.

Тъй като Източникът виждаше всичко в тялото ми и знаеше как бях устроен, той ми каза в „прегледа на тялото" ми, че имам висока степен на токсикация в тялото си и един по-продължителен пост само на сокове би бил полезен за мен. Казаха ми, че мога да се обаждам на Сам по време на поста, за да извършва „проверки на място" във връзка с прогреса ми. Източникът щеше да ми каже кога съм се очистил напълно и мога да прекратя поста.

Когато отново седнах да поговоря със Сам и Джереми, бях удивен как вселената ни беше събрала заедно и как сполучливо общуваше с мен чрез този толкова необикновен човек. Бях благодарен за духовната помощ, която получавах. Със смях Сам ми каза, че започвам тридневен „интензивен курс за опознаване на вселената". Знаех, че е прав.

Един следобед по време на посещението ми Джереми и Сам ми казаха, че трябва да споделят с мен някои сериозни проблеми. Седнах и се съсредоточих, за да чуя тези важни въпроси. Джереми започна, като цитираше свободно Едгар Кейси и подкрепяше твърденията с думи от Източника на Сам, за да съобщи, че идващите години щели да бъдат невероятни в духовно отношение за планетата Земя, но и много трудни и изпълнени с катаклизми.

— Толкова дълго сме живели в духовно неведение — обясни Джереми, — _че човечеството се намира в една силно отрицателна зона. Личният ни живот и животът на самата планета е омърсен, покварен и осквернен вследствие на векове злоупотреби и насилие.

И двамата разказаха как в недалечно бъдеще щяха да се сбъднат серия, тай наречени „промени със Земята", както бяха предсказали Кейси, Източникът и много други медиуми по света. Докато човечеството преминавало от остарялата си мирогледна система към едно ново духовно осъзнаване, Земята трябвало да се пречисти от годините натрупана отрицателна енергия. През този период на промени на Земята щели да се задействат земетресения и други екстремни условия. И двамата подчертаха, че само онези, които били готови да застанат на страната на всичко истинно и действително, щели да оцелеят през настъпващите промени. С промяната в съзнанието, която щяла да придружава промените на Земята, тези души, които не можели да устоят напрежението на духовните трансформации и които щели да постоянстват в своите егоистични старомодни светогледи, щели да се удавят в океана на времето.

Сам и Джереми показаха ясно, че идващите промени на Земята и придружаващите ги духовни трансформации, бяха както желани, така и необходими. Само след задължително пречистване на планетата щял да се установи мир и истинско духовно братство. Сериозността на съобщението беше отрезвяваща и аз приех думите им. Знаех, че всички трябва да погледнем сериозно на духовния си живот и макар че всички трябваше да работим за трайно единство и мир на планетата, някои винаги щяха да се противопоставят на промяната и щяха да предпочетат да живеят в тъмнината на своето неведение. Чудех се колко време ни остава. Може би беше по-близо отколкото предполагах. Не бях сигурен дали Източникът щеше да отговори на този въпрос, но и не исках да знам. Самата тема ме изпълваше със страхопочитание.

Прекарах три дни със Сам и Джереми по време на своя „интензивен курс по опознаване на вселената". В много отношения той затвърди убеждения, които вече имах, и в същото време прибави нови детайли и камъчета в изплуващия ми вече мироглед.

Имах много сеанси с Източника, докато бях там и Сам, Джереми и Източникът ме насърчаваха да продължавам с медитациите, като ме научиха на една специална медитация от Соломон. Посъветваха ме също да поддържам дневник на духовните си преживявания по примера на този, който даваше Соломон. Трябваше да започна да пиша и писма с адрес „Скъпи Учителю" и да разчитам повече и повече на вътрешното си водителство. Трябваше да се съсредоточа още върху „Курс по чудеса", както и върху различни материали от Соломон, които ми дадоха.

Знаех, че трябваше да поддържам близки връзки със Сам и Джереми и че трябваше да използвам Източника на Сам, докато можех напълно да се доверя на вътрешното водителство на по-висшата си същност. Бях се посветил на духовното израстване и исках да върша всичко в живота си както трябваше — независимо дали като социален работник или като духовен учител.

В края на съвместния ни престой благодарих на Сам и Джереми за времето и енергията, които отделиха заради мен. Бях натоварен с книги, касети и брошури, навлязъл сигурно в следващата фаза от духовното ми трансформиране. Бях изненадан, че Сам поиска доста разумна сума за времето и материалите, които ми даде. Но той и Джереми сякаш ме бяха харесали наистина. Вярваха, че вселената ме подготвяше за работа като тяхната. Вече се чувстваха като мои приятели и родители в едно съвместно духовно приключение.

Докато приближавах дома си, осъзнах, че придобивам нова лична и духовна самоувереност. След всичките тези години най-сетне започвах да разбирам кой съм всъщност и за какво беше този живот. И докато продължавах да препрограмирам несъзнателния си ум с положителни изповеди, щях да развивам по-добри взаимоотношения с висшата си същност.

На книга изглеждаше лесно. Бяхме вече съвършена част от Бога, но все още по пътя имаше облаци на илюзии. Беше нужна духовна дисциплина — да се опитваме да разтворим тези облаци чрез практикуване на истината и като се върнем към простотата на любовта.

Докато спирах на алеята към къщи, си давах сметка, че посещението ми у Сам и Джереми вече беше променило живота ми. Чувствах едно ново въодушевление и нетърпение. Беше важно да стана колкото се можеше по-чист и колкото се можеше по-бързо. Ако аз един ден щях да обучавам други на тези духовни принципи, трябваше да започна да действам бързо. Много неща щяха да се стоварят с идването на промените на Земята. Исках да направя всичко възможно да предупредя хората за идващите времена. Едно от нещата, които знаех, че искам да направя, беше да поканя Сам и Джереми у дома, за да разговарят с приятелите ми. Най-малкото, което можех да направя при тези обстоятелства, беше да помагам на другите да възприемат това, което аз самият се опитвах да науча.

Не след дълго уточнихме датата, когато Сам и Джереми щяха да посетят приятелите ми, и в уречената вечер приятели и колеги се събраха в дома ми. Те с нетърпение чакаха да се срещнат с медиума, за когото им бях говорил.

Докато хората още се събираха, телефонът иззвъня. Беше Джереми. Каза, че току-що той и Сам са останали без бензин. Бяха закъсали южно от града на около петнадесет мили. Стоях с телефонната слушалка в ръка и клатех глава недоверчиво. Медиумът, който беше посветен в тайните на вселената, беше останал без бензин. Не можех да го повярвам. Семинарът трябваше да започне по програма след тридесет минути. Какво можех да направя освен да покажа разбиране и да кажа на Джереми, че ще взема бензин и ще дойда веднага.

Стараех се да изглеждам весел и всичко друго, но не и обезпокоен, когато казах на събраните какво се беше случило и обещах да се върна скоро. Преди да успея да се измъкна през вратата бях спрян от един приятел от Сакраменто, който изказа на глас мислите ми.

— В ред ли е приятелят ти? Това момче е уж първокласен медиум, а остава на пътя без бензин?

Чу се приглушен смях от страна на другите и аз се опитах да скрия неудобството си, като споменах нещо за това, че все пак всички сме хора. Но действително бях нервиран. Как можаха. В крайна сметка погледнах на ситуацията като урок да показвам радост в трудни моменти и дадох воля на чувствата си. След като налях малко бензин и най-сетне спрях до колата на Сам встрани от пътя, с учудване открих, че е безгрижен както винаги. Отговорът му за цялата ситуация бе: „Каквото и да става".

Джереми показа повече желание да се извини, като ми каза, че Сам „проучил" въпроса с бензина и Източникът му казал, че ще останат без бензин. Сам предпочел да не се вслуша в предупреждението на Източника, като се обзаложил, че ще успеят. Джереми и аз се съгласихме, че днешният урок за Сам бе такъв: той може да бъде проводник на истината за вселената, но все пак трябва да я прилага в собствения си живот, за да я направи ефективна.

В крайна сметка всички спряхме пред къщата ми почти час по-късно от предвиденото време за начало. Отпуснах се, когато видях, че хората са готови да простят и след няколко общи думи за представяне, оформихме един голям кръг в хола и програмата започна.

Джереми даде старт, като направи преглед на метафизическите принципи. Той подчерта колко е важно да поемем отговорност за мислите си. Ние избираме какво да мислим, каза той, и всъщност ние създаваме своята собствена реалност. Той говори за нуждата да преодоляваме негативните си несъзнателни реакции. И се впусна в доста детайли относно необходимостта да обучим отново умовете си така, че да получим вътрешно водителство от своята по-висша същност. Думите му бяха поучителни и хората изглеждаха заинтригувани.

В този момент Сам пое нещата и описа своя опит като проводник на Източника. Беше му струвало много дисциплина и духовна работа да проправи пътя вътре в себе си, така че Източникът да може да работи чрез него. След това в продължение на повече от два часа Сам проведе сеанс, в който Източникът отговаряше на въпросите на групата на почти всяка възможна тема. Това беше един оживен диалог, в който Източникът показваше дълбоки познания за личния живот на хората понякога с поразителна точност. Той им говореше за взаимоотношения от настоящето и близкото бъдеще, детските им игри, изборът им на професия, здравословните проблеми и дори минали животи. Вечерта вървеше добре и доста хора си уговориха лични сеанси със Сам. Той се съгласи да остане в дома ми именно с тази цел.

През следващите два дена хората идваха и си отиваха на потоци от къщата ми, за да разговарят със Сам и Източника. Беше приятно да бъдеш част от процеса им на израстване, като им давах възможност да работят с медиума. Знаех, че бях в предните редици на нещо с огромно духовно значение.

След като приятелите ми преминаха през сеансите, Сам предложи да направи един и за мен като благодарност, че бях организирал всичко. Зададох му редица въпроси за различни предмети, но може би най-интересната част беше описанието, което Източникът даде на нещата, през които бях преминал в предишния си живот при завладяването на Америка.

Каза ми, че съм пътувал из разни предни постове да насърчавам хората и да им давам съвет. Ходел съм навсякъде, където са се нуждаели от мен. Източникът каза, че съм взел със себе си дарбите от този живот и съм ги пренесъл в работата си като социален работник. Работата ми с Травълъз Ед по улиците на Сан Франциско, както и дейността ми като пътуващ социален работник в земеделските райони на северна Калифорния били пряк израз на предишния ми живот.

После Източникът продължи да ми обяснява, че съветването ми тогава като професионален наемен войник и като пътуващ социален работник сега били все част от един план, чиято цел била подготовката за предстоящата ми духовна работа. Целта на моята душа в този живот била да бъда духовен учител. Трябваше да изиграя важна роля и щях да стана част от движението за духовно самосъзнание, което щеше да върне света отново в правилна посока. Това съм бил пожелал още преди дори да се родя в настоящия си живот.

След тези толкова интересни три дни Сам и Джереми се насочиха обратно към Напа Вали със задоволството, че са запалили искрата на интереса към метафизиката у моите приятели и че са оставили духовна следа в моя град.

Сам не беше от хората, които съзнателно бих пожелал да срещна, още по-малко пък с които да се сприятеля, но почти неуморимият ентусиазъм за духовните неща, който владееше и двама ни, помагаше на надмогнем разликите между нас. Имахме една обща, по-висша цел, и в името на тази цел можехме да се обединим.

През следващите седмици често се обаждах на Сам. Получавах „сеанси на място" по много въпроси, включително и напредването в поста, който Източникът беше препоръчал. Всъщност Източникът беше моят лекар.

Изглеждаше странно, че Източникът можеше да чете през мен толкова пълно. Сякаш умствено, физически и духовно бях прозрачен. Но знаех, че Едгар Кейси е правел същото — и с доказани резултати. Бях чел, че правел сеанси от разстояние и помагал на стотици хора със своя свръхестествен съвет и на много други с публикуваните си книги.

Едгар Кейси, Пол Соломон, а сега и Сам демонстрираха чрез своето гадаене, че истината е достъпна за нас, ако желаехме да разчистим пътя за по-висшата си същност и се обърнем навътре за мъдрост. Най-сетне започвахме да разбираме и да вярваме в божествените закони на вселената. Метафизическата духовност беше в ход.

Сам внезапно беше превключил всичко на бързи обороти. Духовният ми живот беше придобил ново ускорение и интензивност, които сякаш надминаваха дори ентусиазма ми по времето на Раджнийш. Наистина преминавах през интензивен курс по познание на вселената. Виждах как все повече се подготвям да бъда духовен учител. Старите начини на мислене се сгромолясваха пред новата мощна положителна духовна реалност и беше вълнуващо да бъдеш част от промяната.

Така че продължих близкия си контакт със Сам както по телефона, така и лично. А Източникът не спираше да ми помага да намирам правилната посока и да се насочвам към дейности и връзки, които бяха от най-голяма полза за мен.

При следващото ми посещение в Напа Вали бях шокиран, когато Джереми ме взе настрана и ми каза, че се връща в Южна Калифорния. Каза, че започнал да става прекалено зависим от Източника на Сам и че трябвало да започне повече да разчита на собствените си отговори. Каза, че вече било време да развие по-добри взаимоотношения с Източника чрез собствената си по-висша същност. Никога няма да забравя погледа му, когато ми каза да не бъркам Сам човека с Източника, който говореше чрез Сам. Те не били едно и също и трябвало добре да запомня това.

Съжалявах, че Джереми напуска живота ми толкова скоро и му благодарих за всичко, което беше направил. Обещахме си да поддържаме връзка помежду си и вярвахме, че пътищата ни отново ще се срещнат.

Преди дори да разбера какво става, бях новото протеже на Сам и заех положението на Джереми като главен стажант-ученик. Сам и аз пътувахме напред-назад между домовете си често. Той правеше за мен сеанси, споделяше духовните си просветления, даваше ми книги и ми посочваше най-различни интересни неща. Правехме кратки сеанси, докато бягахме сутрин или пътувахме с камиона. Беше несравнимо да имаш медиум за приятел. Най-забележителното бе, че той беше в пълно съзнание, докато Източникът говореше чрез него. Дори Кейси и Соломон не можеха да постигнат това.

Макар че получавах огромно насърчение и подкрепа от страна на Сам и Източника, разбирах също, че приятелството ми беше важно за него. Той беше по-различен човек и макар че беше с жена и деца, имаше малко приятели. Радваше се на посещенията ми и телефонните ми обаждания. Предполагам, че някак си му давах повече самоувереност като личност, като го признавах за свой приятел и духовен учител.

Всъщност доста се привързах към Сам. Освен Джереми не бях срещал друг човек, който толкова пълно да се бе отдал на духовните неща. Бяхме странна двойка, но не искахме нищо друго освен пълна трансформация на тяло, ум, душа и дух.

През пролетта на 1982 година семейството на Сам и аз отидохме в Монтерей на тридневен семинар за изцеления, организиран от организацията на Едгар Кейси в центъра за конференции Азиломар на красивия океански бряг.

Сам и аз бяхме очаровани от сеансите, поучението и свръхестествените изцеления, които се извършваха чрез Кейси. Заинтересувахме се от семинара, защото ни бяха казали, че ще присъстват редица метафизически говорители с голяма сила, включително и най-добрите хора на Кейси от Вирджиния Бийч.

Но в същото време, бяхме дълбоко разочаровани от духовното безразличие, което ни се стори, че цари над програмата и характеризираше тълпата от посетители. Това с тъга ни напомни за църквите, където хората идваха повече поради социални причини, отколкото заради духовни. Макар че имаше няколко много добри говорители и някои приятни хора, като цяло преобладаващото отношение беше това на самопоздравления и духовно самохвалство. Не искахме да съдим, но уикендът приличаше повече на парти, организирано от Едгар Кейси, отколкото на духовна конференция.

Повече от всичко друго на конференцията ни хареса бягането сутрин по известната Севънтийн Майл Драйв. Ставахме рано и бягахме покрай плажа, като правехме сеанси, докато минавахме близо до къщите, струващи милион долара всяка. Беше прекрасен начин за започване на деня.

Може би кулминацията на седмицата за мен беше срещата ми с известния Франк Филипс*. През цялото време слушах да се говори за него. Когато казвах на хората къде живея, неизменно чувах: „Тогава сигурно познавате Франк Филипс. Той живее в съседния до вас град!"

С превъзвишени думи ми описваха какъв превъзходен метафизичен учител бил този дългогодишен член на организацията на Кейси. Сякаш всички го обичаха и уважаваха и съжалявах, че не беше успял да дойде на конференцията. Но последния ден, докато, обядвахме, човекът, който стоеше до мен ми каза „О, ето ги Франк Филипс и съпругата му!"

Моментално се насочих към тях. Той беше едър човек със сива брада, вероятно наближаваше седемдесетте, със закачливи очи и прекрасна широка усмивка. Представих се и му казах къде живея. Поговорихме малко и той ми направи предложение, което сякаш беше знак от съдбата.

— Започваме група за разглеждане на „Курс по чудеса" в дома си. Защо не се присъедините към нас?

Не вярвах на ушите си. Поканата му беше като отговор на молитва. Четях самостоятелно „Курса", но знаех, че ще трябва да се запиша в някоя група за изучаване. Така че приветствах поканата на Франк. Най-сетне щях да се срещна с хора, с които да разговарям за „Курса", и квалифициран учител, който да отговори на въпросите ми!

Казах на Франк и жена му Труди*, че с удоволствие ще участвам в групата му. После се извиних и се върнах на масата си, където седеше Сам, за да му кажа за срещата си с тях.

— Каквото става, ще става — беше единственият му коментар.

По пътя назад към Напа Вали след конференцията и допълнителното пътуване до Биг Сър карахме на север по шосе №1. Гледайки към океана, си мислех за конференцията на Кейси и как бях възнаграден от съдбата чрез срещата с Франк и жена му. Докато си проправяхме път по криволичещия крайбрежен път, повтарях в ума си ентусиазираната покана на Франк. „Започваме група за разглеждане на „Курс по чудеса" в дома си. Защо не се присъедините към нас?"