Свръхсетивното

Много повече от телепатия се наложило да използва Едгар Кейси при тълкуването за Дан Колиър, едно малко момче, намиращо се в болница в Охайо през 1942 г.

Случаят бил диагностицирай като детски паралия. Това за лекарите била най-вероятната причина, след като те отбелязали частично парализиране на момчето за повече от един месец.

Въпреки това Кейси казал: „Има много сериозни увреждания; вид стрептококи, които, докато това не бъде намалено, ще атакуват мозъка или самата структура на нервния (гръбначен) стълб."

Кейси посочил, че температурата на детето по време на тълкуването била 103 градуса по Фаренхайт. (Впос­ледствие това било потвърдено като съвсем точно.)

Кейси дал съответните указания, които съдържали -освен всичко друго - предписание да се налага коремната област с гроздова лапа.

Очевидно в това тълкуване се съдържа голяма доза предчувствия. Като добавка към сведението за стрепто­коките, Които евентуално ще атакуват мозъка или гръбначния стълб, Кейси казва: „Ако има подобрение, тогава ще можем да дадем по-нататъшни инструкции в петък или събота." За нещастие детето починало още същия ден, така че предписанията на Кейси не могли да бъдат приложени.

Аутопсията показала, че в случая става въпрос за детски паралич. Това били вид стрептококи, причинява­щи менингит - с други думи микробите са нападнали мозъка и гръбначния стълб. Възможно е, ако тълкуването било направено по-рано и лекарите по този начин биха узнали точната диагноза, изходът да е бил друг.

Лесно е да се открият причините за високата степен на „лечимост" сред случаите на Кейси. Сигурно е имало хора, страдащи от психосоматични болести или имащи свръх силно въображение, за които е било достатъчно да повярват, че Кейси ще ги накара да се чувстват добре и в скоро време състоянието им по този начин наистина да се е подобрявало. Самите тълкувания, при това много често, говорят за голямата роля на духовната нагласа и емоциите по отношение на телесното здраве.

Но човек може да открие кореспонденция от следния вид: писмо от една жена за Асоциацията за изследване и проучване от 1952 г., отнасящо се, за тълкуването за здравето на мъжа и от юли 1943 г. При такива случаи учудването е първата нормална реакция. Тълкуването започва така: „Както виждаме, тези обстоятелства пос­тепенно са достигнали много сериозен характер. Криста­лизацията на прешлените или хрущялните сили в преш­лените иа гръбначния стълб е станала постепенно толкова напрегната от натрупванията поради липса на отстраня­ване от тялото, че тази скованост в областта на кръста и долната част на гърба е почти статична..."

Въпреки че тълкуването заема 5 страници, болестта не е назована въобще. Както често се случва в тълкува­нията на Кейси, имената са без значение, за разлика от самото лечение. В това тълкуване терапията е дадена с пълни детайли и известна критичност към хората, трети­рали този случай.

А случаят през погледа на съпругата изглежда така:

„Лекарите казаха, че яма паратироиден тумор и тубер­кулоза на бъбреците. Направените по-късно рентгенови; снимки показаха, че това не е вярно. Тогава лекарите; казаха, че няма надежда и че мъжът ми вероятно ще се обездвижи съвсем. Те казаха, че не можели нищо да направят. Предложиха да взима аспирин.

Знаех, че предписаните от мистър Кейси неща ще; подействат, но съпругът ми не вярваше на това. Наложи се напълно да пренебрегна възраженията му, за да приложа предписаното.

Моят съпруг ни най-малко не беше въодушевен от_; лечението, но аз продължих да го прилагам точно, както беше предписано, защото бях сигурна, че ще помогне.

Подобрението продължи, макар че след 1945 година той прилагаше лечението само от време на време, като се задълбочи в основната диета, създадена за него в тълкуванията.

Ако по-късно лекарите го бяха срещнали на улицата, те щяха да изпаднат в шок от откритието, че той не е умрял. Те го помолиха да отиде при тях, за да го прегледат и да видят какво се е променило. Той обаче не желаеше това и аз също бях на това мнение, тъй като имаше твърде много неприятни спомени, свързани с болестта му.

В момента той се радва на прекрасно здраве - кара лодка, плува, танцува и се грижи за работата си."

По времето на това писмо този мъж, който наистина не вярвал, че тълкуванията на Кейси могат да му помог­нат особено - бил на 64 години, все още в силата си, 9 години след като бил обявен от лекарите за мъртъв.

Всичко това ни навежда на един провокиращ мисълта въпрос. След като той не вярвал на Кейси, но следвал съветите на тълкуванията само заради жена си - какво ли тогава го е излекувало?

Това е отношението...

Лиона Мастърс, след като през юни 1944 г. прочела биографията на Едгар Кейси „Има една река" от Том Сугру, писала на Кейси с молба за помощ...

„Била съм в 3 болници и съм лекувана от мнозина лекари, но само един от тях направи предположение за естеството на болестта. Той каза, че симптомите ми са по-близко до разсеян лупус еритематозус, отколкото до нещо друго, и че ако наистина случаят е такъв, единст-веното нещо, което може да ми препоръча медицинската наука, е почивка и отбягване на слънчевите лъчи. Аз си почивам и се пазя от слънце, откакто през ноември бях на преглед, но болестта все така не ме е напуснала. В последната болница, която посетих, лекарят каза, че болестта ми не е горепосочената, но и че те нямат никакво понятие за какво става дума.

Заболяването започна от октомври и аз бях на легло от ноември до април, също и през май повечето време лежах. Сега се чувствам по-здрава, нямам температура, но обезобразяващ обрив покрива цялото ми лице и шия..."

Разбира се, писмото не било предадено на Едгар Кейси, преди той да направи тълкуването. Въпреки това той дал пълно и точно описание на страданието на Лиона Мастърс, като добавил и много неща, нефигуриращи в писмото дори като намеци.

Особено една част от тълкуването се нуждае от допъл­нително пояснение. След края на предписаното лечение, той добавя: „Това, както .смятаме, открива по-добри перспективи. Това е отношението на тялото. Не се опитвай да се предпазиш от трудностите, а знай, че има истини, състояния, на които човек трябва да се подчини за по-добро подобрение чрез тялото, както и леченията за постигане на по-добро състояние."

Защо ли Едгар Кейси дава подобен съвет?

Доказателство за изключителната нужда от такъв съвет пристигнало със следващото писмо на Лиона. Тя изпратила детайлно описание на това, което е трябвало да преживее емоционално през последните месеци. Съп­ругът й бил в затворнически лагер. Накрая тя била готова отново да го приеме вкъщи, но той не бил психически нормален.

Тя пише: „Грижите, напрежението, постоянното очак­ване са причината да се разболея от това, което докторите определиха като непозната болест. В това съм сигурна. Можете ли да повярвате, че нито един от всичките лекари, лекували ме в 3-те болници, не ме е питал дали съм притеснена, или дали имам някакъв проблем? След като започнах да крия ситуацията с мъжа ми и от семейството си, аз не можех да опиша състоянието му на лекаря, макар че знаех, че това за лекарите би могла да бъде нишката, водеща до моето оздравяване. Всеки път, когато отивах в болницата, бях в състояние на шок, причинено от мъжа ми. Вашето тълкуване ме накара да се замисля за постоянното напрежение, в което живея -въпреки това, както казах, никой от лекарите не помисли за подобна причина."

Мерките, препоръчани от Кейси, и успокоението на тази жена, която вече имала достъп до човек, който разбира проблемите й, довели до пълното й излекуване.

Лиона Мастърс беше благодарна на Едгар Кейси и се възползва от съветите му както в духовен, така и в медицински аспект. Като противоположност на този ис­каме да цитираме случая с Алма Лонг.

Алма също така имала проблеми с кожата. Тя живеела в близост до офиса на Кейси и това й позволило да присъства в помещението за тълкувания и да слуша думите на Кейси. Секретарят на Кейси разказва; „Моми­чето уговори тълкуването си по телефона и се появи в офиса само няколко минути преди уговореното време. Беседвахме с нея кратко по въпросите, които ще се задават, и тя влезе в помещението за тълкуване. Това беше първият и единствен път, когато те се срещнаха с Едгар Кейси. Естествено, както обикновено той не пред­прие предварително „опознаване" на пациента.

Проблемът беше ясно очертан в тълкуването. „Там е имало увреждане, осъществено в 8-ия или 9-ия гръбначен център, от пренапрягане, изкълчване или нараняване. Това е причинило ниската циркулация през областите на таза и от дейностите, от които са произлезли инфекци­озни сили. Това е предизвикало нервно напрежение в лимфната циркулация и тогава телесният мозък е пока-: зал неблагоприятна реакция. Това е причинено поради създаващите се нервни напрежения, в различни части на тялото обрив, който е създал голямо объркване на тяло­то..."

След пълно описание на мерките, които трябва да се предприемат, той добавил: „Бъди разумна, колкото е възможно. Някога не осъждай себе си, не осъждай дру­гите! Прощавай, както ще ти бъде простено. Бъди мила!"

И тълкуването на Лиона Мастърс, и това на Алма Лонг са правени през Юли 1994 г. И двете жени дошли при Кейси след прочитането на „Има една река". Въпреки това тяхното отношение към тълкуванията било абсолют­но различно.

В заключението на един остеопат, лекувал Алма, се съдържа доказателство, че е обърнато внимание на ду­ховната препоръка на Кейси. Лекарят пише: „Моята временна диагноза беше цистит, пиелит, дерматит. Пред­писах и шест вида лекарства и имах слаби резултати. Не мога да вляза във връзка с нея, за да проверя резултати­те... Уврежданията на 8-ия и 9-ия гръбначен прешлен са налице!;" (Както си спомняте, Кейси описва ситуацията по съвсем същия начин.)

Предчувствие», или нещо друго?

През януари 1925 г. семейство Кейси живеело в. Дейтън, Охайо. На 16 януари те били на гости на приятели в Ню Йорк. Около полунощ Кейси правил поредица от тълкувания пред група, хора, дошли да наблюдават работата му.

В 0 часа и 15 минути, което ще рече рано сутринта на 17 януари, Кейси приключил с тълкуванията и била дадена формулата за събуждане. Въпреки това той започ­нал да говори с необичайна бързина.

„Лорейн Уартиър. Чикако, Илинойс. Така, в тези състояния, възникнали от проблеми в тазовите органи, особено тези в неистинския таз, ние виждаме първо нуждата, поради описаното състояние, за операция на тялото, в противен случай след 19 дни ще започне инфекция, която ще породи сили, разрушителни за ця­лата система. Облекчението на натиска е било ефективно за тялото, но-този опит да се вдигне по-тежко, отколкото тялото може да носи, при съществуващите обстоятелства, е довел до тези състояния, или разстройването на пове­чето органи в тазовата област, и разкъсването на лявата фалопиева тръба, и на всички тези състояния трябва да се обърне внимание.

Засега приключваме."

Това не е първото тълкуване, което той е правил за Лорейн Уартиш. Затова пък то е нейното първо тълку­ване, -правено без точна поръчка!

Семейство Кейси останало в Ню Йорк още няколко дни. Когато се върнали вкъщи, те намерили писмо от Лорейн Уартиър, съдържащо молба да се направи тълку­ване и въпросите за него.

Писмото носело датата 18 януари 1925 г. - един ден, след като Кейси направил тълкуването! В тълкуването се съдържа отговор на всички въпроси, поставени в писмото.

Самият факт, че Едгар Кейси в състояние на транс можел да настрои подсъзнанието си на „вълните" на друго, и то с такива изключителни резултати, е доста­тъчно забележителен. Още по-впечатляваща е редицата случаи, когато обектът на тълкуването не се намирал на мястото, посочено във въведението към тълкуването -Кейси, без да спира, правел тълкуването въпреки този факт, и то базирайки се на впечатленията от физическото обкръжение, обикновено свързано с даденото лице!

Подобен е случаят на Хелън Бербер, починала от рак на дробовете и на гърдата. Приятелят й, Франсез Маркс, след като получил разрешение от сестрата на Хелън, помолил Кейси за нейно тълкуване. Освен адреса на Хелън и факта, че тя не знае сериозността на заболява­нето си, което, разбира се, не било назовано, друга информация не била дадена. След като било съобщено, че тълкуването ще бъде направено в 3 ч и 45 мин следобед, Франсез информирал офиса на Кейси, че по това време Хелън няма да си бъде вкъщи, и назовал двете възможни места, където тя можела да бъде намерена, когато стане необходимо.

Така, когато въведението към тълкуването било про­четено на Кейси, в него се съдържал домашният адрес на Хелън и указанието, че в момента тя може да бъде намерена или в радио „Сити", или в медицинския център в Ню Йорк.

Кейси започнал да говори: „Да, имаме впечатления no-скоро от домашното обкръжение, тъй като имаме неустойчиви състояния по отношение на очакването за местонахождението на телесната индивидуалност." (Франсез Маркс по-късно обяснил, че Хелън по това време все още пътувала към мястото.)

Тълкуването още в самото начало, съдържало подробно изброяване на всички детайли: „Там съществуват тези състояния, в които има тъкан в дроба, в гърдите включи­телно; от състоянието, където те с голяма активност са действащи с това, което произвеждат в системата, иначе казано, те са от злокачествен характер - така не само потискат жизнените сили, но и изпълват циркулацията на кръвта поради характера на състоянието или приро­дата на бацилите, съдържащи се в цялата система."

В тълкуването се съдържат редица твърдения, които можело да бъдат проверени на практика. По това време Хелън изпитвала ужасни болки. Дотогава били предпис­вани хамо хипнотични (наркотични) средства (които, казва Кейси, „са, за да спомогнат тялото да загуби съпротивата или способността да се възстановява"), Кей­си също така посочва, че лекарствата, посочени в тълку­ването с пълни подробности „могат и трябва да бъдат използвани с помощта на професионална медицинска сестра". За Хелън денонощно се грижела медсестра и Кейси очевидно знаел това.

Бихме се радвали да съобщим, че лечението, предпи­сано от Кейси, било приложено и че състоянието на Хелън се е подобрило, или че поне са й били спестени някои излишни страдания преди смъртта. За съжаление това не е станало. Както се случва много често, нейните лекари отказали да приемат това лечение и продължили да й дават единственото нещо, което медицинската наука през 1934 г. можела да предложи на болен от рак човек: болкоуспокояващи наркотици.

Подобно тълкуване - изхождащо най-вече от физичес­кото обкръжение, а не от тялото — било създадено и няколко месеца преди това.

То било за един мъж, който съобщил, че по време на тълкуването, между 3 и 4 часа следобед на 5 май 1933 г. ще бъде на борда на една драга в корабостроителницата на Джексънвил, Флорида. Ако нямало да бъде в корабос­троителницата, щял да се намира някъде по река Сент Джон близо до Джексънвил. Когато обаче дошло време за тълкуването, човекът забравил за уговорката и докато се правело то, бил на някаква конференция на около 20 мили от посочените места.

Това явно не попречило на тълкуването. Кейси започ­нал, казвайки: „Имаме връзките на тялото с драгата, но не ги намираме заедно." След това .той продължил с диагнозата на гръбначните заболявания на мъжа: „Със­тавните части на 8-ия, 9-ия и 10-ия гръбначен прешлен показват тенденция за срастване, също както и дейността на мускулите и сухожилията в областта на кръста и опашната кост.

Засяганията не са увреждания, поне засега са по-скоро от вида, който създава понякога в тези области тъпа болка в хълбоците, през дясната страна, ниско долу в областта на сляпото черво. Понякога тежест и болка в горната част на тялото, под лопатките, и тенденция за духовното тяло да бъде лесно дестабилизирано- яли нищо не съответства точно на нормалното - причина за увреждане в хипогас-тритната и пневмогастритната област, или 3-ия и 4-ия прешлен.

Така, кои области се нуждаят от лечение? Осмият, деветият и десетият гръбначен прешлен. Отпускане в областта на таза, или кръста и опашната кост."

Естествено, пациентът не бил съобщил нищо за състо­янието си преди тълкуването. Той бил смаян от точността, с която Кейси описал неговите симптоми.

Той занесъл тълкуването си на лекарка - остеопат в Джексънвил. Той разказвал по-късно: „Отидох в кабине­та й и казах: „Бих искал да ме прегледате. Но преди да направите това, бих искал да прочетете тези бележки. Бих искал да прочетете това безпристрастно, без преду­беждение - просто го вземете и го прочетете. Не искам да се влияете от написаното. След това ме прегледайте и проверете, доколко това тук съвпада с резултатите от вашия преглед."

Тогава тя го прочете и каза: „Досега не съм виждала подобно нещо." След това легнах на кушетката и тя заопипва гръбнака ми,- проверявайки всеки прешлен. Накрая тя каза: „Диагнозата е абсолютно точна. Мисля, че описанието, което прочетох, напълно отговаря на съществуващото състояние,"

С други думи, .тя откри напрежение именно в, 8-ия, 9-ия, 10-ия прешлен; всичко това беше точно проверено - за съвпадение не можеше да става дума. Д-р В. беше много учудена, когато разбра, че Едгар Кейси ми е поставил диагнозата във Вирджиния Бийч, докато аз съм бил в Джексънвил - и то на 20 мили от мястото, където имахме уговорка да бъда, когато той преглежда тялото ми. Тя беше направо потресена - никога не беше чувала подобно нещо."

Остеопатичното лечение напълно разрешило пробле­ма.

Пациентът разказвал: „От това преживяване се убе­дих, че ние оставаме за месеци или дни част от себе си на местата, които обитаваме.

В стаята нямаше нищо, което да носи мой силен отпечатък. Дрехите ми бяха в стоманен шкаф до стената. Нямаше нищо мое, освен леглото, на което бях спал, при това точно този ден спалното бельо беше подменено -това е факт. Въпреки това подсъзнанието го е открило и така можа да каже какво не е наред с тялото, обитавало тази стая, въпреки че аз бях излязъл в 6 часа сутринта. Едгар Кейси е правил тълкуването в 3 и половина следобед."

Третият случай, който прилича на първите два, е от септември 1929 г. Една жена в Ню Йорк помолила за тълкуване и за нея бил определен час.

Този ден тълкуванията закъснели и когато Кейси пристъпил към нейното, жената вече била напуснала дома си. Кейси въпреки това не се отказал и започнал: „Така, не намираме тялото. Но намираме тук неговите влияния и неговото обкръжение."

В тълкуването не липсва нищо, което би могло да се допълни от присъствието на жената в жилището. При нея физическите проблеми се дължали повече на нервно напрежение и духовни сътресения, отколкото на някакви 'органични увреждания.

Може би жената е била притеснена от това или нещо в диагнозата й е липсвало. Във всеки случай тя изпратила протестно писмо до Кейси. „Не мога да разбера как правите тълкуване на моето обкръжение и да очаквате да следвам указанията. Поради това смятам, че е необ­ходимо да ми се направи ново тълкуване."

Това, че Кейси от Вирджиния Бийч може в състояние на транс да влезе във връзка с подсъзнанието й, за нея беше .съвсем приемливо - сякаш всеки може по всяко време да направи подобно нещо. Тя също така можа да приеме, че в такова състояние той поставя диагнозата на болестта й и й предписва съответно лечение. Странното е, че тя отказа да повярва на факта, че той е направил всичко това, когато тя е отсъствала от посоченото място,

Доколко са точни физическите тълкувания?

След приведените примери за илюстрация на ясновид-ството на Едгар Кейси при физическите тълкувания на някои от читателите може да се стори, че сме подбрали само тези случаи, които са успешни като цяло. Подобно твърдение не отговаря на истината.

Трябва да отбележим обаче, че подбрахме тълкувания, при които има данни за по-късен контакт с пациента или неговия лекар, тъй като така не само може да бъде потвърдена точността на тълкуването, но и да се подси­гури най-интересният материал за изследване. Същест­вуват много тълкувания на хора, с които впоследствие няма никакъв контакт. При тези случаи е невъзможно да бъде определена точността на тълкуването по отношение на диагнозата, също така е невъзможно да се проследи дали е изпълнено предписаното лечение, и ако е, било ли е успешно, или не. Разбира се, има и неуспехи. Имало е случаи, както по-рано разказахме, когато Кейси е изпа­дал в транс, получавал е въведението от водещия тълку­ването и след това е лежал безмълвен и неспособен да предаде каквато й да е информация. (В повечето такива случаи, както казахме, тълкуванията, направени по-къс­но, били успешни. Няма съмнение, че има тълкувания, в които информацията, получена от Кейси, е била непри­ложима към дадения пациент - или поне е изглеждала неприложима.

Като пример за последния вид ще споменем един човек, чието тълкуване показва, че има наченки на много сериозно заболяване на кръвта.

„Глупости! - обяснил той, - тбкмо съм минал пълен преглед, който показва, че нямам проблеми с кръвта." Той си поиска обратно и получи, разбира се, малката такса, която беше платил за тълкуването.

Няколко години по-късно, при проверка на точността на тълкуванията посредством писма, офисът на Кейси установил контакт със семейството на този човек.

Отговорът дошъл от името на жена му. „На въпроса вместо съпруга ми трябва, да отговоря аз. Той почина от левкемия преди 6 месеца."

Забележителната точност на тълкуванията на Едгар Кейси, най-малкото на тези, направени във връзка с физически проблеми, беше потвърдена от едно изследва­не, проведено преди години от Шерул Еди и цитирано в книгата му „Ти ще живееш след смъртта".

Мистър Еди се свързал с редица лекари, провеждали терапията на различни пациенти, ръководейки се от тълкуванията. Списъкът на лекарите е доста обхватен: от един лекар, лекувал пет пациенти на Кейси, до друг, занимавал се с повече от сто такива случаи.

По въпроса за точността на диагнозите той стигнал до извода, че тяхната истинност варира от 80 до 100 про­цента. Средно тази цифра възлиза на изненадващите 91 процента.

По отношение на предписаното лечение, изследването отново показва степен от 80 до 100 процента. Трябва да се има предвид обаче, че всеки от лекарите съобщава, че при всички случаи, когато предписаното лечение се изпълнява с вяра в него, подобрение настъпвало, при това често значително. Единствено-неуспешни, според едни от лекарите, били мерките при раковите заболявания.

Имайки предвид факта, че повечето пациенти се обръщали към Кейси като последна възможност, след като стандартната медицина не можела да им предложи вече нищо, е наистина трудно да се повярва, че изводът от изследването показва в близо 100 процента от случаите подобрение, дори твтврде често и пълно излекуване.

В много от физическите тълкувания се съдържат фак­ти, доказващи, че Кейси в много,отношения значително е изпреварил времето си. Особено в областта на психо-матичната медицина той спокойно може да се нарече основоположник. Не е възможно да цитираме всички случаи, в които се обръща внимание на различни духовни характеристики, тъй като всяка една от тях е съставна част от философията на Кейси.

Той казва: „Съзнанието е строителят". Според него емоциите и духовната неразположеност са в по-голяма степен причина за физическите болести, отколкото всеки друг фактор. Така, както бедният духовен живот може да е предпоставка за лошо здраве, по същия начин положителното и градивно съзнание може да резултира в добро - или поне в по-добро - здравословно състояние.

„Защото това, което мислим и което ядем, взети заедно - правят това, което сме физически и духовно" - казва Кейси в тълкуване от 1934 г.

Също през 1934 г. по повод случая на едно 11 -годишно момиченце: „Но това лечение трябва да се провежда систематично, с очакване, без да има съмнение! Защото това, за което молим от негово име, вярвайки и живеейки, вече го имаме."

За един пациент, страдащ от рак, Кейси казва: „За­пази конструктивния мироглед с помощта на молитвите." За друг пациент с рак са думите: „Духовната настройка е в много тясна връзка с физическите реакции като болестта на тялото."

„Гневът - казва Кейси - със сигурност е отрова за системата. Това трябва да е предупреждение за всеки човек."

„Трябва да бъдем сигурни - казва той в тълкуването на млад мъж, - настройката често влияе на физическите състояния на тялото. Никой не може да мрази ближния си и да няма проблеми със стомаха или черния дроб. Никой не може да бъде ревнив и така да допусне яростта 0 себе си и да не се оплаква от смущения в сърдечната дейност. Тук не е налице никое от тези нарушения и тук тази настройка е свързана с натрупванията, ставали постепенна., тенденции към невротично-артритнй реак­ции..."

Нямаме намерение да твърдим, че Бдгар Кейси е единственият, който се е занимавал с връзката между емоциите и физическите болести, нито че неговата кон­цепция за психосоматичното заболяване е нова. Но тряб­ва да се каже, че едва през последните няколко десети­летия медицината започна да гледа на човека като на едно цяло, по начина, по който Кейси прави това в своите тълкувания, без да се концентрира изцяло само върху нарушеното функциониране на един или повече органи. Това, разбира се, е голям напредък, но той носи със себе си и огромни трудности в работата при определяне причините за всяко едно конкретно заболяване.

Например, сякаш въпросите при решаване на днешния ужасен проблем за раковите заболявания не са достатъч­но сложни, та сега към тях се прибавя възможността емоциите също да съставляват част от причината за тази болест. Тези проблеми бяха разглеждани на една 3-днев­на конференция в Ню Йорк през май 1968 г., под егидата на Нюйоркската академия на науките. Един от докладите описвал изследванията на неколкостотин пациенти, бол­ни от рак, проведени от група медици от университета в Рочестьр, които силно клонят към извода, че душевните чувства на безнадеждност и безпомощност, причинени от смъртта или раздялата с някой близък, по някакъв начин са свързани с раковото заболяване.

Като допълнение към тези изследвания могат да се цитират и задълбочените интервюта, проведени от един нюйоркски психолог с група от 500 пациенти с ракови заболявания и друга от 600 души без заболявания. Според този психолог животът на раково болните хора се харак­теризира с ранни загуби, причинени от чувства на обър­каност, самота и дори чувства на вина и самообвинение.

Председателят на конференцията, д-р Клаус Бенсън, професор по психиатрия в Джеферсонския медицински колеж във Филаделфия, разказа, че неговите изследвания показали, че ракът най-често се проявява при хора, неспособни да овладеят емоциите си вследствие на загу­бата на близък човек. Тези неизразими емоции, казва д-р Бенсън, изглежда сякаш причиняват промени в централ­ната нервна система, които пък от своя страна понижават съпротивлението към болестта. Сред повечето участващи в конференцията имаше принципно съгласие по въпроса, че раковото заболяване се проявява най-често при хора с намалена имунна зашита.

Трябва да се каже, че психосоматичните заболявания са само една от областите, в които Кейси сериозно е изпреварил времето си.

Сега, след като е открита ваксина за детски паралич, тази болест не представлява особен проблем за лечение. Но през годините, когато са правени тълкуванията на Кейси, това беше страшна болест, взимаща ужасен данък от човешкото здраве, дори от самия живот.

Тук ще цитираме казаното за детския паралич от Кейси в тълкуване от август 1936 г.: „От самата природа на състоянието, показанията са като цяло, създавайки възпаления, че са от отделителната и лимфната цирку­лация. Доколкото е инфекциозно, значи може да бъде носено от хора или също така с предаваща се болест.

И то се появява в индивида от състоянията, които . съществуват от това, което може да бъде наречено телес­на инфекция или телесноинфекциозно състояние.

Когато състоянията са в баланс в тялото, където има това изпарение, -настъпило посредством циркулацията и активността на повърхностната циркулация, тези части от кожата най-често биват затруднени от липсата на чистота. Инфекциозни сили също могат да причинят това чрез изпускане на кръв в тези части на изпарение на самата кръв, което значи, че те атакуват така лигавиците на гърлото, устата, очите и носната кухина, но също така могат да бъдат погълнати чрез отделителните центрове от слабините, под ръцете, коленете, лактите.

Това са източниците, също и това са начините на инфектирането, на инфекциозното състояние, което може да възникне, както чрез контакт, така и по въздуха.

Както виждаме то е от вид, или от тип, както беше показано; където има повече хора в едно домакинство, изложени на вируса и само някои от тях са заразени. Това показва, че жлезите на някои са по-активни от жлезите на други."

Като предпазно средство срещу детския паралич Кей­си препоръчва използването на вид йод, разработен при независими изследвания с помощта на тълкуванията на Кейси. За разлика от всички други такива лекарства, то не се приема вътрешно.

Като превантивно средство срещу детския паралич този йодов разтвор се използвал при бани с разтъркване, „за да могат по-възрастните, медсестрите или тези, гри­жещи се за пациента, да мажат около ръцете, слабините и подобни части на тялото. Използвайте спрей около 50-процентов разтвор с обикновена сила за гърлото, носната кухина и подобните, И вземането вътрешно на известни количества от тези, които явно са изложени на тези условия - 1 до 2 капки сутрин и вечер на периоди, след това период на почивка, след това взимайте отново..."

През 1962 г. в една емисия на новините се говореше за изследване, което изглежда открило някакви съставки в морска раковина, нещо като охлюв, използван от жителите на Бахамските острови за храна, които проти­водействали срещу детския паралич.

Според това съобщение, сред жителите на острова е имало само 15 случая на детски паралич през последните 10 години. Ако приложим пропорционално степента на разпространението на болестта в САЩ, тези случаи за същия период би трябвало да бъдат 177.

На остров Бимини децата започват да ядат раковината — сурова, в салати, пържена и т. н. още след като престанат да сучат. В Насау тези раковини се ядат no-рядко. Именно там са повечето от тези 15 случая.

В съобщението се съдържаше и допълнителна инфор­мация - изследвания показали същите свойства и при сока от друг вид морски охлюви. Те, както и раковините, имат високо съдържание на йод, макар че всичко това не е доказателство за казаното от Едгар Кейси за детския паралич, но донякъде се потвърждава по отношение на йода. Все още обаче тази болест има неизследвани страни, които, като бъдат проучени, може би ще потвърдят правотата на казаното по-горе.

Сега ще разкажем за едно 18-годишно момче, страда­що от левкемия, за което Кейси е направил редица тълкувания през 1941 г.

В описанието на диетата, която според "тълкуванията била изключително важна за лечението на този пациент, Кейси казва нещо много интересно.

„Да съдържа толкова портокалов сок, колкото може да бъде асимилирай от тялото. За предпочитане са пло­дове от Флорида, узрели по дърветата. Те съдържат нужните елементи."

В статия в „Сатърдей ревю" от 1 юни 1968 г. авторът, д-р Соломон, говори за доказателство, показващо, че относителният недостиг на витамин С в тялото на болния от левкемия пациент може да бъде причина за повечето болестни симптоми. Според д-р Герб съвременни изслед­вания показали, че клетките на левкемията могат да погълнат целия наличен в тялото витамин С, оставяйки толкова малко в плазмата и в тъканите, че пациентът проявява симптоми на скорбут. Очевидно обичайните дози витамин С в тези случаи не са достатъчни; д-р Герб предполага, че при експериментално лечение с големи дози витамин С, най-неприятните симптоми на левкеми­ята в голяма степен могат да бъдат преодолени. Той смята, че това би удължило живота на пациента.

Портокалите, разбира се, са богати на витамин С. Тук трябва да разкажем за кафето, което често се предписва в тълкуванията, при това то трябва да се приема не просто като напитка, но и като храна.

В едно тълкуване се казва: „За хранителни качества и подсилване на съставките, кафето трябва да се приема без захар и сметана." В друго се твърди: „Кафето, което се приема както следва, е храна; а то е такова без сметана и мляко."

В сп. „Здраве" от февруари 1964 г. се съобщава, че биологичният анализ на кафето показал, че то съдържа немалки количества витамин В, ниацин, както и други В витамини. То също така съдържа минерални соли, кал­ций, желязо и флуор. Твърда се, че в 100 г кафе се съдържат от 45 до 46,5 мг ниацин. А при силно изпечено кафе се установило, че 4 чаши съдържат от 9,6 до 13,4 мг ниацин, т. е. достатъчно, за да бъде задоволена дневната дажба на един човек.

Времето след смъртта на Кейси донесе със себе си редица открития, които ни позволяват по-свободно да тълкуваме и по-точно да разбираме твърденията в тъл­куванията. Този напредък позволи да се потвърди научно точността на информацията, давана от Кейси.

Бдва сега започват да се осъществяват редица проекти за използване на тълкуванията в различни области.

В изданието на АИП „Нюз" от септември 1968 г. се говори за изследователска програма, осъществявана от фондацията „Едгар Кейси" и различни медицински и остеопатични институти.

В статията се казва: „Работата върху епилепсията, склерозата, шизофренията, глухотата и други болести и техните синдроми вече показва интересни резултати, числото на участващите лекари нарасна чувствително."